Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2488
резултата от
585
текста в
3
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Еволюция
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
218
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В определено отношение всичко, свързано с
еволюция
та, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет.
Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
към текста >>
Припомняйки си казаното за човешката
еволюция
, може да се потвърди, че в по-ранни епохи човекът вече притежаваше един вид логика на сърцето; в настоящето той преминава през етапа на логика на интелекта и в бъдещето ще си възвърне логиката на сърцето, от която логиката на интелекта ще бъде погълната и доразвита.
Припомняйки си казаното за човешката еволюция, може да се потвърди, че в по-ранни епохи човекът вече притежаваше един вид логика на сърцето; в настоящето той преминава през етапа на логика на интелекта и в бъдещето ще си възвърне логиката на сърцето, от която логиката на интелекта ще бъде погълната и доразвита.
Но в предишната степен на логиката на сърцето, сред другите човешки душевни способности трябваше да има нещо подобно на онова, което ние ще трябва да сме придобили в бъдещето, когато логиката на сърцето възникне в нова форма. Така ние не само се обръщаме назад към едно древно състояние на мисленето на сърцето, когато интелектуалното мислене още не съществуваше, но също и към нещо подобно на по-висшия вид памет, описан по-горе, само че тогава тя беше на по-ниско ниво; това беше вид памет, който работеше в картини, точно какъвто ще бъде случаят на степента, която ще се достига от човечеството в бъдещето.
към текста >>
То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на
еволюция
та.
Той не мислеше като днешния човек, защото мисленето в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно мислене в съвременния смисъл. Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство. В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя. Ако тя не достига достатъчно назад, той е длъжен да се обърне към документи и записи. Вие знаете как се изследва миналото днес.
То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията.
Всички тези неща се изследват с цел по този начин да може да имаме картина на миналото.
към текста >>
Имайки предвид тези три последователни етапа на човечеството, сега ние трябва да се вгледаме доста по-отблизо в естеството на човека, ако искаме да увеличим своето разбиране за човешката
еволюция
.
Имайки предвид тези три последователни етапа на човечеството, сега ние трябва да се вгледаме доста по-отблизо в естеството на човека, ако искаме да увеличим своето разбиране за човешката еволюция.
Човекът не винаги е бил това, което е днес; той е станал онова, което е, постепенно и на етапи. Той се е развил от други степени, от други форми на съществуване, до своето настоящо състояние. Във връзка с душевния живот ние трябва да се обърнем към едно предишно състояние, защото то прилича на онова, което човек трябва да постигне в бъдещето след като е познал онова, което в настоящата епоха наричаме силата на мисленето на главата. Пряко превръщане от предишното към бъдещото състояние е, разбира се, немислимо; плодовете на настоящето трябва да бъдат приети в душата, за да се издигне тя до по-висши степени. Някой, който иска да достигне степента на логиката на сърцето, трябва да е усвоил онова, което може да придобие от логиката на интелекта, въпреки че след това, разбира се, тя трябва да бъде забравена.
към текста >>
Духовният изследовател открива нещо съответстващо на това затъмняване, на състоянието Пралайя след състоянието Манватара, в процеса на
еволюция
та като цяло.
Сега ще си припомним нещо, което беше казано, а именно, че между душевната способност, принадлежаща на нормалното съзнание, например способността за памет, която сочи назад към една предишна епоха, и новата способност за пространствена памет между тези две душевни способности лежи един вид затъмняване.
Духовният изследовател открива нещо съответстващо на това затъмняване, на състоянието Пралайя след състоянието Манватара, в процеса на еволюцията като цяло.
Нека например изобразим сърцето и мозъка на човека, както те съществуват заедно днес във физическото тяло; за малко те са се развивали заедно, но на по-ранен етап не е имало голяма връзка между тях. Следователно ние можем да различим степен на човека, когато най-висшите сили, вливащи се в него, са били онези на Света на Духа, а след това състояние, когато в него се вливат също и силите на Света на Разума. Между тези две състояния лежи Пралайя, когато човешкото развитие е угасено и след това преминава в нова фаза.
към текста >>
2.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на
еволюция
та, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво.
Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума. Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство. Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности.
Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво.
Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето. Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества. Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
към текста >>
Вчера ние стигнахме до там да говорим за една опитност на ясновидското виждане, а именно, че нашата Земя е наследник на друга планетарна
еволюция
, че е произлязла от древно планетарно тяло, което наричаме Старата Луна (не сегашната Луна).
Вчера ние стигнахме до там да говорим за една опитност на ясновидското виждане, а именно, че нашата Земя е наследник на друга планетарна еволюция, че е произлязла от древно планетарно тяло, което наричаме Старата Луна (не сегашната Луна).
Ние също говорихме и за онова, което ясновидското съзнание вижда пророчески, а именно появяването на нова планета след едно състояние на здрач, след една Пралайя, след едно състояние на мрак. Тогава Земята ще бъде преобразувана в друго планетарно тяло Юпитер (отново това не е онзи Юпитер, който познаваме днес, а бъдещото превъплъщение на настоящата Земя). Аз обясних, че Земята преминава през последователни въплъщения, точно както човешкото същество преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за
еволюция
та на неговите астрално тяло и Аз.
Човекът като развиващо се същество не може да бъде винаги в състояние на сън, понеже тогава не би могъл да живее. Човекът има физическо и етерно тяло, но в своята сегашна форма той е възможен само бидейки проникнат в будно състояние от астрално тяло и Аз. От друга страна, в спящо състояние той няма съзнание за физическия свят и за да има съзнание там, той трябва да слезе във физическото и етерното си тяло. Той започва да има съзнание едва когато се потопи в тези тела. Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на волята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло.
Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за еволюцията на неговите астрално тяло и Аз.
Първо трябва да ги има физическото тяло и етерно тяло, и тогава астрално тяло и Азът могат да влязат в тях.
към текста >>
Следователно можем да разберем произхода на нашата Земя връщайки се назад към духа не към космическа мъглявина, а към духа и описвайки как началото на Земната
еволюция
произтича от съвместната работа на духовни същества.
Какво тогава има нужда да осъзнаем във връзка с топлината на Стария Сатурн? Как можем да я разберем? Само осъзнавайки, че топлината на Сатурн е родена от духа. От Земята ние се връщаме назад към Старата Луна, от Старата Луна към Старото Слънце, от Старото Слънце към Стария Сатурн. Но ние осъзнаваме, че Старият Сатурн е произлязъл направо от духа.
Следователно можем да разберем произхода на нашата Земя връщайки се назад към духа не към космическа мъглявина, а към духа и описвайки как началото на Земната еволюция произтича от съвместната работа на духовни същества.
към текста >>
От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната
еволюция
на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух.
От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
3.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Обособяването на природните царства в хода на
еволюция
та.
Карма и животинско царство. Различното отношение на будизма и християнството към животните. Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза. Изоставането на определени свръхсетивни Същества като необходима предпоставка за напредъка на други свръхсетивни Същества.
Обособяването на природните царства в хода на еволюцията.
Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер. Пренасянето на по-грубите астрални качества в представителите на животинското царство. Страданието при животните, което поначало е лишено от възможност за кармическо изкупление.
към текста >>
Двете сили в бъдещата
еволюция
на човечеството: свободната воля и Кармата.
Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
към текста >>
4.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка
еволюция
щеше да изглежда по коренно различен начин.
Помислете само: какво би станало с нашата астрономия, ако в точно определено време не беше изобретен телескопа? Проследете развитието на съвременната астрономия и ще се убедите, че то е безкрайно много свързано с изобретяването на телескопа. А впрочем добре известно е, че откритието на телескопа става след като веднъж няколко деца са играели в една оптична работилница и така разположили оптичните лещи бихме могли да кажем по „случайност" че после някому хрумнало идеята да построи далекогледа! Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие. Опитайте се да вникнете в тези неща и ще видите по какъв забележителен начин се кръстосва Кармата на отделните индивидуалности с Кармата на цялото човечество!
Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин.
към текста >>
За да постигнат напредък в своята
еволюция
, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство.
В предишните епохи човеците, животните и растенията се развиваха по такъв начин, че не разполагаха с опората на минералното царство.
За да постигнат напредък в своята еволюция, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство.
Едва след като го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя. И занапред върху Земята никога няма да възникне нещо, без предпоставките на вече изграденото минерално царство. Да, минералното царство е тук, и бъдещите съдби на останалите царства зависят от появата на минералното царство през далечното минало на Земята.
към текста >>
Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща
еволюция
на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и умират на Земята.
Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща еволюция на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и умират на Земята.
Кармичните последици от нещо, което става през миналите епохи, се проявяват едва през следващите епохи. Налице е една зависимост между миналите факти и сегашните събития, чиито последици непрекъснато се връщат към своите първоначални причини.
към текста >>
5.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в
еволюция
та на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура.
Друга характерна особеност на западноевропейската култура беше, че трябваше да изгради себе си с елементите на материализма.
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура.
Материализмът на по-новото време е само една последица от решителния факт: че дори най-спиритуалистичното вероизповедание, християнството, прие една подчертано материалистична окраска в условията на Западна Европа.
към текста >>
Разбира се, ако човек не може да проникне в духовния свят и ако се придържа единствено към своите сетивни впечатления, лесно ще стигне до заключението, че животните са на една от най-ниските степени в
еволюция
та на света.
И като последица от тази съдба, от тази Карма на западноевропейските народи, възникна онази характерна тях на особеност, според която смятат, че животните са лишени от душа.
Разбира се, ако човек не може да проникне в духовния свят и ако се придържа единствено към своите сетивни впечатления, лесно ще стигне до заключението, че животните са на една от най-ниските степени в еволюцията на света.
към текста >>
И ако бихме се върнали в епохата на Старият Сатурн, щяхме да установим, че просто не съществува никаква разлика между човешката и животинската
еволюция
.
С други думи, първоначално човекът е получил същите богати заложби и въпреки това, днес той не ги притежава. Пред нас е странния факт, че първоначално изходната точка за развитието на човека и животните е една и съща.
И ако бихме се върнали в епохата на Старият Сатурн, щяхме да установим, че просто не съществува никаква разлика между човешката и животинската еволюция.
Двете еволюционни линии притежаваха съвършено еднакви потенциални възможности.
към текста >>
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от
еволюция
та, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация.
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация.
Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили.
към текста >>
Ние вече знаем съществените подробности от
еволюция
та, които имат отношение към обсъждания факт.
Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят? Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация. Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество. Ако външната организация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо. Всичко е замислено с тази цел: Външната организация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност.
Ние вече знаем съществените подробности от еволюцията, които имат отношение към обсъждания факт.
към текста >>
Така изглежда ходът на нашата планетарна
еволюция
: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя.
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн.
Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя.
Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен". Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз. Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм. За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин.
към текста >>
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият организъм нямаше да разполага с нормални условия за своята
еволюция
.
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият организъм нямаше да разполага с нормални условия за своята еволюция.
Ето защо беше необходимо Земята да навлезе в по-бавно темпо, а силите и да станат „по-плътни". Всичко това можа да се осъществи само чрез обстоятелството, че стремителните, буйните и експлозивни сили се отделиха от планетарното тяло на Земята. Силите на Слънцето отслабиха своята мощ най-вече, защото сега те упражняваха своето действие върху Земята „отвън".
към текста >>
Ако нещата бяха останали такива, човекът нямаше да намери верния път за своята по-нататъшна
еволюция
.
Но сега настъпи и нещо друго. Сега Земята се оказа в такова състояние, че човешките същества, макар и по други причини, отново изпитаха затруднения в своето развитие. Сега условията станаха прекалено „плътни" и Земята започна да действува втвърдяващо и опустошаващо върху всички живи същества.
Ако нещата бяха останали такива, човекът нямаше да намери верния път за своята по-нататъшна еволюция.
В този момент, за него настъпи един вид космическа помощ: известно време след отделянето на Слънцето, от Земята се откъсна и днешната Луна, увличайки със себе си и „задържащите сили", които неминуемо биха довършили живота с продължителна и бавна смърт.
към текста >>
А това беше възможно само с помощта на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата
еволюция
и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия организъм.
И тогава всеки от нас ще потвърди: Човешкият организъм съвсем не е нещо просто; той включва физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека. Тези три съставни части най-напред трябваше да бъдат поставени в известно равновесие, така че да изградят своите точни съотношения.
А това беше възможно само с помощта на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата еволюция и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия организъм.
Тези три процеса трябваше да настъпят с оглед на това, че човекът е изграден от три съставни части.
към текста >>
Обаче от друга страна, знаем че отделните природни царства в никакъв случай не напредват с еднаква бързина в хода на общата
еволюция
.
Следователно, виждаме как човекът дължи своите днешни способности на продължителни и твърде сложни космически процеси.
Обаче от друга страна, знаем че отделните природни царства в никакъв случай не напредват с еднаква бързина в хода на общата еволюция.
От стотиците антропософски лекции през последните години, добре помним, че във всяко от планетарните въплъщения на нашата Земя, определени свръхсетивни Същества винаги изостават от общото развитие; а след като развитието напредне, те попадат в условия, които явно са в дисхармония със съответната степен от развитието. Знаем също, че всяко развитие набира своя устрем единствено чрез изоставането на определен вид свръхсетивни Същества.
към текста >>
За целите на бъдещата
еволюция
, това изоставане беше абсолютно необходимо.
Да, така застават пред нас различните еволюционни степени на Съществата. Никога не би било възможно съществуването на едно животинско царство редом с човешкото царство, ако през епохата на Старият Сатурн не бяха изостанали определени свръхсетивни Същества, за да образуват на Старото Слънце едно второ царство а междувременно на Старото Слънце човеците напреднаха до една още по-висока степен което включи в себе си първите предшественици на днешното животинско царство.
За целите на бъдещата еволюция, това изоставане беше абсолютно необходимо.
към текста >>
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята
еволюция
.
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция.
Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно. А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
към текста >>
Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята
еволюция
.
През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости.
Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция.
Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
към текста >>
В крайна сметка усещанията и чувствата са последици от убежденията, и както с времето се променят убежденията и идеите, така ще се променят и чувствата в хода на човешката
еволюция
.
От друга страна тези неща ни подсказват, как убежденията и светогледите зависят от човешките усещания, от човешките чувства.
В крайна сметка усещанията и чувствата са последици от убежденията, и както с времето се променят убежденията и идеите, така ще се променят и чувствата в хода на човешката еволюция.
Човекът не можеше да стори нищо, освен да се устреми към едно възходящо развитие; за да се издигне, той трябваше да тласне в пропастта други същества. Той не можеше да им даде онази индивидуалност, която кармически възнаграждава животните за понасяните от тях неизброими страдания; той им отстъпи само болката, но не и кармичните закономерности на изкуплението.
към текста >>
Обаче ако проследим цялото Земно развитие и всичко, което трябваше да настъпи заради
еволюция
та на човечеството, ще установим, че имаме пълното право да говорим за една дълбока връзка между Кармата на човечеството и животинския свят.
Ето как пред нас се очертаха съотношенията между Кармата и животинското царство. Ние съвсем не можем да сравняваме съдбата на отделното животно с човешката Карма.
Обаче ако проследим цялото Земно развитие и всичко, което трябваше да настъпи заради еволюцията на човечеството, ще установим, че имаме пълното право да говорим за една дълбока връзка между Кармата на човечеството и животинския свят.
към текста >>
6.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската
еволюция
става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят.
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката
еволюция
; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета.
Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания".
към текста >>
Ако Вие приемете, че целта и то тъкмо кармическата цел на боледуването е да направи човека по-съвършен, стигаме до извода: След като човек влиза в новата си инкарнация, ръководен от своите опитности в света на Камалока и носещ в себе си готовността да се разболее от определена болест, същевременно той развива и онези вътрешни лечебни сили, необходими за неговото утвърждаване и изобщо за цялостната му
еволюция
.
Виждаме, следователно, как Кармата действува и в боледуването, и в преодоляването на болестта. Сега вече не ни изглежда странно, че именно в областта на Кармата са заложени лечимостта и нелечимостта на даде на болест.
Ако Вие приемете, че целта и то тъкмо кармическата цел на боледуването е да направи човека по-съвършен, стигаме до извода: След като човек влиза в новата си инкарнация, ръководен от своите опитности в света на Камалока и носещ в себе си готовността да се разболее от определена болест, същевременно той развива и онези вътрешни лечебни сили, необходими за неговото утвърждаване и изобщо за цялостната му еволюция.
Да предположим, че в сегашната си инкарнация даден човек поради структурата на своя организъм и поради своята неизразходвана Карма може да преодолее болестта и още в този живот да осъществи напредък в развитието си. В този случай възможността да бъде излекуван има своя по-дълбок смисъл. Болестта от стъпва и тържествувайки над нея, човек се зарежда с много по-съвършени сили от тези, с които е разполагал преди. Да, ако поради своята Карма той разполага с необходимите сили и ако предишната му съдба сега го поставя при благоприятни обстоятелства, улеснявайки го да бъде полезен за себе си и за другите, тогава на оздравяването не може да попречи нищо; човекът се е възползвал от болестта и е направил огромна крачка напред в своето развитие.
към текста >>
8.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от
еволюция
та на цялото човечество.
След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест.
Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество.
Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи. Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Опитайте се да потърсите някакъв смисъл в
еволюция
та на човечеството и кажете, дали само случайността е била решаваща и дали само тя е довела, например Галилей, до неговото важно откритие.
Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа. Бихме могли да посочим и знаменития полюлей от катедралата в Пиза. Хиляди и хиляди хора преди Галилей са наблюдавали неговите ритмични движения. Обаче Галилей пръв се задълбочава в закономерната връзка между тези едва забележими ритмични движения и неговото собствено кръвообращение, за да стигне до закона за махалото. Ако не разполагахме със закона за махалото, цялата съвременна физика, както и цялата днешна култура, щяха да имат съвсем друг облик.
Опитайте се да потърсите някакъв смисъл в еволюцията на човечеството и кажете, дали само случайността е била решаваща и дали само тя е довела, например Галилей, до неговото важно откритие.
Нека да вземем друг пример.
към текста >>
И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената
еволюция
на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред.
Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология!
И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред.
към текста >>
9.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче в предишните епохи от
еволюция
та, ние сме били човешки същества, изградени само от физическо тяло и етерно тяло.
Достатъчно е само да си припомним, че като човешки същества, такива каквито сме днес, в сегашното планетарно състояние на нашата Земя, ние непрекъснато въплъщаваме Азът в астралното, етерното и физическото тяло.
Обаче в предишните епохи от еволюцията, ние сме били човешки същества, изградени само от физическо тяло и етерно тяло.
Едно същество, извадено само от физическо тяло и етерно тяло, е днешното растение. При растенията ние стигаме до една трета степен на съзнание, до едно много, много по-смътно съзнание, което не може да се приближи дори до степента на днешното сънищно съзнание. Огромна заблуда е да вярваме, че докато спи, човекът е лишен от каквото и да е съзнание. Напротив, той има съзнание, само че то е твърде слабо и той не може да породи спомен за него в своя Аз. Растението притежава точно този вид съзнание, характерен за дълбокия сън, лишен от всякакви съновидения, следователно намиращ се на една степен по-долу от астралното съзнание.
към текста >>
10.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как от дълбините на Кармата, ние извличаме нещо, което е свързано с дълбините на духовния живот; неговата стойност за
еволюция
та на човека и неговата индивидуалност може да е огромна, само ако то е извлечено наистина от духовния свят с морална чистота и ясно мислене.
Ето как от дълбините на Кармата, ние извличаме нещо, което е свързано с дълбините на духовния живот; неговата стойност за еволюцията на човека и неговата индивидуалност може да е огромна, само ако то е извлечено наистина от духовния свят с морална чистота и ясно мислене.
към текста >>
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от
еволюция
та на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
към текста >>
По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната"
еволюция
на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз.
По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>
Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата
еволюция
на Земята.
Ето защо трябваше да бъдат създадени и противоположните сили.
Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата еволюция на Земята.
Тези сили, ако мога така да се изразя, внасят един вид корекция в това, до което биха довели чисто ритмичните процеси: склонността към удобство, комфорт и пищност. От окултна гледна точка, въпросните сили могат да бъдат разпознати например зад една унищожителна градушка. И всеки път, когато ритмичните и закономерни природни процеси бъдат нарушени, настъпва един вид коректура, която в крайна сметка е благотворна, макар и човек не винаги да го разбира, понеже той не иска да приеме наличието на по-висши разумни сили от тези, с които разполага. Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно. И колкото повече напредва закономерният ход на нещата, толкова по-яростно вилнеят те, внасяйки все нови и нови коректури.
към текста >>
Ние ще се убедим, че много от нещата, които идват „от вън", имат своето логично оправдание в цялостния ход на
еволюция
та.
Всичко, което служи на закономерното и ритмично развитие, принадлежи към силите на Земята. Зад вулканичните изригвания са скрити закъснелите, ретроградни сили от Старата Луна, за да внесат поредната корекция в живота на Земята. Същото се отнася и за земетресенията, както и за останалите природни бедствия.
Ние ще се убедим, че много от нещата, които идват „от вън", имат своето логично оправдание в цялостния ход на еволюцията.
Ще се спрем и на въпроса, как този факт е свързан с човешкото Азово съзнание.
към текста >>
11.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Вие следва да сте наясно: Решителните събития в
еволюция
та на човечеството трябва да настъпят и те настъпват с помощта на избрани личности.
Нека отново да се обърнем към Лутер: нима бихте вписали всичко, което Лутер изживя и изстрада само в личната му кармическа равносметка?
Вие следва да сте наясно: Решителните събития в еволюцията на човечеството трябва да настъпят и те настъпват с помощта на избрани личности.
Техните души напускат духовния свят и се инкарнират, без оглед на това, дали са напълно подготвени, защото те всъщност се инкарнират заради човечеството. И може би често, става така, че за да се появи подходящата личност в точно определения исторически момент, се налага даден кармически път да бъде преждевременно прекъсван или всячески удължаван. Над тези личности надвисват такива съдби, които нямат нищо общо с тяхната предишна Карма. Но след като една личност се инкарнира и разгърне необходимите според нея действия в живота между раждането и смъртта, тя създава и съответните кармически причини. Както е вярно, че един Лутер слезе от духовния свят заради човечеството и понесе изпитания, които нямат нищо общо с неговата предишна Карма, не по-малко вярно е, че в своята бъдеща Карма, той ще бъде дълбоко свързан със своите сегашни действия.
към текста >>
Накратко: Виждаме как онези личности, които са определени да влеят нов духовен импулс в
еволюция
та на човечеството, бяха подготвени за тази цел с помощта на едно толкова трагично събитие; излишно е да подчертавам, че описаните събития наистина са се случили и че тяхната достоверност е основно проверена с методите на духовнонаучното познание.
Какво е характерното за този случай? Ако се върнем към предходната инкарнация на тези личности, също установяваме едно особено стечение на обстоятелствата: тези хора са намерили своята обща смърт при едно земетресение! Тъкмо в мига на земетресението, пред душите им се открива цялата нищета на материалния свят, но става и друго: Бликва неудържимият порив към Духа.
Накратко: Виждаме как онези личности, които са определени да влеят нов духовен импулс в еволюцията на човечеството, бяха подготвени за тази цел с помощта на едно толкова трагично събитие; излишно е да подчертавам, че описаните събития наистина са се случили и че тяхната достоверност е основно проверена с методите на духовнонаучното познание.
към текста >>
Да предположим, че
еволюция
та на човечеството се нуждае от такива личности, които биха се справили със своята мисия, само ако не им се налага да посрещат атаките на външния свят през втората половина на живота; в тези случаи те трябва да умрат преждевременно.
Да, що се отнася до вътрешната организация, двете половини на живота са коренно различни.
Да предположим, че еволюцията на човечеството се нуждае от такива личности, които биха се справили със своята мисия, само ако не им се налага да посрещат атаките на външния свят през втората половина на живота; в тези случаи те трябва да умрат преждевременно.
Такива неща, несъмнено, стават и те не са рядкост. В предишните ни срещи аз имах възможност да загатна пред Вас за една индивидуалност, която в своите последователни инкарнации се явява като велик пророк, после като именит художник, и последния път като велик поет; тази индивидуалност винаги умираше преждевременно, защото това, което тя можеше да постигне в името на човечеството, беше възможно само ако нейните инкарнации бяха насилствено прекъсвани, така че да не навлезе във втората половина от живота. Ето как сложно се преплитат индивидуалната човешка Карма и общата Карма на човечеството.
към текста >>
От антропософска гледна точка, спокойно можем да твърдим, че повечето хора говорят като напълно слепи, когато трябва да се произнесат за
еволюция
та на света и човека.
Обаче връзките между отделните културни епохи не спират до тук.
От антропософска гледна точка, спокойно можем да твърдим, че повечето хора говорят като напълно слепи, когато трябва да се произнесат за еволюцията на света и човека.
Вие бихте могли да проследите тези повторения и съответствия, тези жизнени цикли до техните най-малки подробности. Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин. Пренесем ли се още по-назад в Египетско-халдейската културна епоха, ще открием там известни ритуали, за които се смяташе, че са „послания на Боговете". И те действително бяха такива. Става дума за строгия церемониал, според който египтяните извършваха определени водни процедури, свързани с измиване на тялото.
към текста >>
Ако вземем един точно определен момент от
еволюция
та на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин.
Обаче връзките между отделните културни епохи не спират до тук. От антропософска гледна точка, спокойно можем да твърдим, че повечето хора говорят като напълно слепи, когато трябва да се произнесат за еволюцията на света и човека. Вие бихте могли да проследите тези повторения и съответствия, тези жизнени цикли до техните най-малки подробности.
Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин.
Пренесем ли се още по-назад в Египетско-халдейската културна епоха, ще открием там известни ритуали, за които се смяташе, че са „послания на Боговете". И те действително бяха такива. Става дума за строгия церемониал, според който египтяните извършваха определени водни процедури, свързани с измиване на тялото. В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата. В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика.
към текста >>
12.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата
еволюция
.
Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси? Да предположим, че с конкретни хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност. Разбира се, тези мерки в никакъв случай не зависят от желанието на човека.
Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция.
Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други помощни средства. Лесно е обаче да разберем също и това, че в предишните епохи той не е стигнал до тези открития, просто защото тогава човечеството се нуждаеше от епидемиите, които днес хигиенните мерки на свой ред са длъжни да премахнат от лицето на света.
към текста >>
Еволюция
та на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях.
Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях.
Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството. И за да се убедите в това, достатъчно е да се замислите, как тези или онези открития са направени «два тогава, когато човечеството е наистина узряло за тях. Дори един бегъл поглед върху историята на човечеството, ще Ви даде достатъчен повод за размисли.
към текста >>
И сега студентът е радостен, че вече знае как напредва
еволюция
та на видовете.
Какво може да се чуе от човек, който застъпва теорията за естествения подбор? Защо например пита той петелът има красивите, сини, искрящи цветове на своите пера? Те се обясняват с половото привличане, защото кокошките избират онзи петел, чиито пера имат най-ярките синкави отблясъци. Другите екземпляри отпадат и така, грубо казано, възниква една определена порода. Ето го „висшето развитие", ето го решителния „полов подбор"!
И сега студентът е радостен, че вече знае как напредва еволюцията на видовете.
После той влиза на следващата лекция по физиология на сетивата, където чува следното: Правени са многобройни опити, които показват колко различно действуват цветовете от спектъра върху отделните животински видове, така че например кокошките изобщо не възприемат онези цветове от спектъра, които се движат от синьото до виолетовото, а само цветовете от зеленото до оранжевото!
към текста >>
13.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
бъдещата
еволюция
на човечеството.
бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
В планетарната
еволюция
на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране.
И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н.
В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране.
И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина.
към текста >>
Да, непрекъснатото нарушаване и непрекъснатото възстановяване на равновесието между светлината и любовта, е в основата на нашата планетарна
еволюция
.
Този пример би могъл да послужи като една добра илюстрация към нашето твърдение, че навсякъде в света ние сме изправени пред непрекъснати отклонения от споменатото равновесие и пред непрекъснати усилия за неговото възстановяване.
Да, непрекъснатото нарушаване и непрекъснатото възстановяване на равновесието между светлината и любовта, е в основата на нашата планетарна еволюция.
И докато човек напредва от една инкарнация в друга, неговата Карма се превръща в бойното поле, където елементите на светлината и любовта воюват срещу всяко посегателство спрямо тяхната взаимна хармония. Защото в Кармата, която се промъква през всички инкарнации, винаги има сили,които се стремят, да разрушат хармонията, докато обратно: светлината и любовта непрекъснато я възстановяват. И всичко това ще продължи до онова далечно бъдеще, когато след като човекът ще е минал най-после през всичките си инкарнации с помощта на Земята, човечеството ще по стигне съвършено равновесие, съвършена хармония, и изпълвайки мисията си на Земята, ще увлече земната планета в нейното ново планетарно въплъщение: Бъдещият Юпитер.
към текста >>
14.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата култура на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна
еволюция
.
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата култура на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция.
А една от най-тъмните страни на тази цивилизация беше свързана с нейното желание да се разраства чрез външни, чисто физически средства. Ако не беше възникнал този импулс за разрастване, естествено, нямаше да се появи и цялата източна култура. Едното е немислимо без другото.
към текста >>
Обърнете внимание, как в универсалния „план", по който се развива човечеството, съществува един „непрекъснат поток", всред който
еволюция
та напредва вълнообразно, но по такъв начин, че културните постижения се предават от една епоха на друга.
Обърнете внимание, как в универсалния „план", по който се развива човечеството, съществува един „непрекъснат поток", всред който еволюцията напредва вълнообразно, но по такъв начин, че културните постижения се предават от една епоха на друга.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в
еволюция
та на човечеството.
Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
към текста >>
16.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя
еволюция
та на отделните народи във връзка със силите на небесните тела.
Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля.
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела.
Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса?
към текста >>
В основата на отделните народи и тяхната
еволюция
ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази
еволюция
.
Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено.
В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция.
И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.
към текста >>
Всичко това е непостижимо за онова разглеждане на живота, което обяснява същността и
еволюция
та на народите, единствено с такива представи, които са валидни за естествената наука.
Всичко това е непостижимо за онова разглеждане на живота, което обяснява същността и еволюцията на народите, единствено с такива представи, които са валидни за естествената наука.
Тази механистично-физическа наука даде своя велик принос в безброй важни открития в областта на механиката, физиката, химията; обаче, за откритията в областта на духовния живот е необходима една съвършено друга наука, която се стреми да обхване фактите и процесите, разиграващи се в духовния свят. Нашето време се нуждае именно от една такава наука.
към текста >>
17.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката
еволюция
.
Обаче нещата не стоят така.
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция.
И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“. Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
към текста >>
Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата
еволюция
на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми.
Опитвайки се да изградим представа за едно реално Същество, ние просто се обръщаме към човешкото същество*2. От гледна точка на духовно-научното познание, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът. Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми.
Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас. После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди. И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло. Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма.
към текста >>
И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за
еволюция
та на свръхсетивните Същества.
Само тяхната еволюционна степен отговаряше на тази, която е характерна за днешния човек. Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн.
И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества.
Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>
Обаче ние долавяме и още нещо: Как освен последователното участие на народ след народ, в общочовешката
еволюция
се намесва и нещо друго.
Едва когато вникнем в мисията на тези Същества а те са същинските вдъхновители на народите -, ние можем да кажем какво представлява даден народ. Един народ представлява отделна група от хора, която бива ръководена от своя Архангел. А в своите действия отделните представители на даден народ непрекъснато биват инспирирани от съответния Архангел. Лесно е да си представим, че тези Народностни Духове са толкова различни, колкото и хората на нашата Земя, така че индивидуалната мисия на отделните Архангели е пряко свързана с един или друг народ. Ако извикаме пред душата си живия и нагледен образ на това, как в мировата история се включват народ след народ, а често и народ до народ, бихме могли да си представим, поне в абстрактна форма а в хода на следващите лекции тази форма ще става все по-конкретна -, че всичко, което става, е инспирирано от тези духовни Същества.
Обаче ние долавяме и още нещо: Как освен последователното участие на народ след народ, в общочовешката еволюция се намесва и нещо друго.
към текста >>
В общочовешката
еволюция
непрекъснато се извършва някакъв напредък.
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха. Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите. Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура. Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго.
В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък.
Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало. Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура. Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания. Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък. Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред.
към текста >>
Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение;
еволюция
та непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък.
Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък. Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало. Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура. Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания.
Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък.
Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред. И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове. За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време. На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук? Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си.
към текста >>
И така, ние отправяме поглед нагоре към Съществата, които вече са постигнали своята човешка степен, и то преди три от планетарните въплъщения на нашата Земя, и виждаме, как те упражняват своите въздействия както върху човечеството, така и върху цялата
еволюция
на Земята.
И така, ние отправяме поглед нагоре към Съществата, които вече са постигнали своята човешка степен, и то преди три от планетарните въплъщения на нашата Земя, и виждаме, как те упражняват своите въздействия както върху човечеството, така и върху цялата еволюция на Земята.
Утре ние ще посочим доколко дейността на Архангелите, протичаща в посока отгоре надолу и ръководена от техния Аз, който вече е изградил Дух-Себе, или Манас, и продължава да работи върху етерното или жизнено тяло, се проявява в характера, качествата и постиженията на един народ. Доколкото принадлежи на един или друг народ, човекът е непосредствено включен в тази дейност на по-висшите Същества и тя просто го обгражда отвсякъде. Естествено, на първо време човекът е само една индивидуалност, едно проявление на Азът, но освен това той принадлежи и към даден народ, към дадена общност, за които той засега не може да стори кой знае колко много. Но какво може да стори човекът, принадлежащ към даден народ, благодарение на самия факт, че той говори именно езика на този народ? Този факт не представлява някакво индивидуално постижение, той не спада към това, което наричаме индивидуален напредък и всъщност, образно казано, е руслото на речния поток, в който човекът се потопява при своето раждане.
към текста >>
18.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Етерните аури, разположени над съответните географски области, се променят в хода на общочовешката
еволюция
и най-вече тогава, когато един народ напуска своята първоначална територия, за да се засели в други части на Земята.
Следователно, тя е свързана с неговото физическо тяло и всъщност се променя само дотолкова, доколкото той осъществява някакъв напредък в своето развитие, да кажем по отношение на интелигентността, морала и т.н. В този случай обаче ние установяваме, как етерната аура на човека се променя, така да се каже, отвътре и нейните нови съставки, като един вид повлекла, започват едва забележимо да просветват отвътре. Съвсем друго е положението при етерните аури на различните географски местности. Разбира се, за продължителни периоди от време, те също имат един основен, доминиращ тон, както и определени елементи, които са относително трайни. Обаче в тези етерни аури настъпват също и внезапни промени и точно тези внезапни промени отличават географските аури от човешките аури, които се променят съвсем бавно и постепенно, а в случай че това става, промените настъпват, както казах, в посока отвътре навън.
Етерните аури, разположени над съответните географски области, се променят в хода на общочовешката еволюция и най-вече тогава, когато един народ напуска своята първоначална територия, за да се засели в други части на Земята.
Главната особеност на етерната аура, присъща на дадена географска местност, се свежда до това, че тя зависи не само от силите, които, така да се каже, се надигат от почвата, а зависи и от факта, какъв народ се е заселил там.
към текста >>
Обаче в мировата
еволюция
съществува една голяма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от
еволюция
та определени Същества изостават и в следващата степен от
еволюция
та те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер.
Обаче в мировата еволюция съществува една голяма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от еволюцията определени Същества изостават и в следващата степен от еволюцията те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер.
И така, в хода на нашата общочовешка еволюция, определени Същества винаги изостават. Всред тези изостанали Същества има и такива Духове на Формата, такива Власти, които са изостанали по един твърде своеобразен начин, а именно, че по отношение на определени качества те продължават да са Духове на Формата, или Власти, и чрез определени качества те могат да вършат това, което е по силите само на Духовете на Формата, на Властите, които, както знаем, през Земната епоха са дарили човека с Аза, обаче сега те не могат да вършат това изцяло, понеже не притежават всички необходими за целта качества. Те са изостанали по такъв на чин, че осъществяват своята архангелска степен не на Старото Слънце, а сега, в хода на Земната епоха, така че сега тези Същества стоят на степента на Архангелите, Духовете на Народите, обаче притежават съвсем други качества. Докато Духовете на Народите се намесват съвсем интимно в човешкия живот, понеже те стоят две степени над човека и следователно са все още сродни с него, въпросните Власти, или Духове на Формата, стоят четири степени над човечеството. Ето защо те разполагат с невъобразимо могъщи сили; които не биха могли да действуват по толкова фин и интимен начин в човешкото царство.
към текста >>
И така, в хода на нашата общочовешка
еволюция
, определени Същества винаги изостават.
Обаче в мировата еволюция съществува една голяма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от еволюцията определени Същества изостават и в следващата степен от еволюцията те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер.
И така, в хода на нашата общочовешка еволюция, определени Същества винаги изостават.
Всред тези изостанали Същества има и такива Духове на Формата, такива Власти, които са изостанали по един твърде своеобразен начин, а именно, че по отношение на определени качества те продължават да са Духове на Формата, или Власти, и чрез определени качества те могат да вършат това, което е по силите само на Духовете на Формата, на Властите, които, както знаем, през Земната епоха са дарили човека с Аза, обаче сега те не могат да вършат това изцяло, понеже не притежават всички необходими за целта качества. Те са изостанали по такъв на чин, че осъществяват своята архангелска степен не на Старото Слънце, а сега, в хода на Земната епоха, така че сега тези Същества стоят на степента на Архангелите, Духовете на Народите, обаче притежават съвсем други качества. Докато Духовете на Народите се намесват съвсем интимно в човешкия живот, понеже те стоят две степени над човека и следователно са все още сродни с него, въпросните Власти, или Духове на Формата, стоят четири степени над човечеството. Ето защо те разполагат с невъобразимо могъщи сили; които не биха могли да действуват по толкова фин и интимен начин в човешкото царство. Да, те биха действували много по-драстично, обаче за своите действия те нямат друга област, освен онази, на която стоят нормалните Духове на Народите, Архангелите.
към текста >>
Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват
еволюция
та си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор, език.
Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят.
Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват еволюцията си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор, език.
В известен смисъл човекът е влюбен в своя език и то поради тази причина, че от любов към него, на Земята са останали такива духовни Същества, които доброволно са отказали да постигнат определени качества, само и само човекът да се издигне до онази еволюционна степен, която отговаря на висшата мъдрост.
към текста >>
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката
еволюция
?
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката
еволюция
да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката
еволюция
в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата. И така, тези две разновидности действително съществуват в човешката природа. Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства. Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха.
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор. И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността. Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ. И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха. В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си.
към текста >>
И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката
еволюция
идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността.
Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства. Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха. Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е. един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор.
И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността.
Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ. И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха. В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си. И последицата от тази хармония виждаме във всичко онова, което определяме като историческата роля на индийския народ. Договорът продължи да е в сила дори и за онези по-късни епохи, за които разполагаме с едни или други исторически предания.
към текста >>
Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката
еволюция
, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“.
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ. Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа.
Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“.
Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя. От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под внимание различните действуващи сили.
към текста >>
19.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Сега Вие разбирате, че законът за отказа, за резигнацията е валиден също и за по-висшите духовни Същества, че могат да изостанат в развитието си дори такива Същества, каквито са Духовете на Движението а те, както знаем, стоят пет степени над човека -, и че днес определени Духове на Движението се намесват в общочовешката
еволюция
така, сякаш са на равнището на по-низши духовни Същества, каквито са например Духовете на Формата, Властите.
Сега Вие разбирате, че законът за отказа, за резигнацията е валиден също и за по-висшите духовни Същества, че могат да изостанат в развитието си дори такива Същества, каквито са Духовете на Движението а те, както знаем, стоят пет степени над човека -, и че днес определени Духове на Движението се намесват в общочовешката еволюция така, сякаш са на равнището на по-низши духовни Същества, каквито са например Духовете на Формата, Властите.
По отношение на определени качества това са всъщност Духове на Движението, но по отношение на други качества, които те се отказват да развиват, това са Духове на Формата. Така ние имаме нормалните Духове на Формата, стоящи четири степени над човека, и други Духове, които действуват в същата област, къде то откриваме Духовете на формата, макар че фактически това са Духове на Движението. Следователно, ние говорим за една област, където а Вие помните, че наскоро стана дума за една друга област, където протичат съвместните действия на нормалните и абнормните Архангели протичат съвместните действия на нормалните и абнормните Духове на Формата, както и тези на изостаналите Духове на Движението. Обаче благодарение на тези съвместни действия става нещо, което е от непосредствена важност за хората, а именно формирането на това, което наричаме човешки раси, а те, както знаем, са нещо съвсем различно от народите.
към текста >>
И когато вникнем в същинските намерения на тези Духове, когато се задълбочим в целите и задачите на тези нормални и абнормни Духове на Формата, тогава ние ще разберем защо те искат да има човешки раси по лицето на Земята и как после чрез расите възникват предпоставки за други важни събития, свързани с
еволюция
та на отделните народи.
Едва сега ние се докосваме до скритите причини, които пораждат отделните индивидуалности на народите. Едва сега ние обгръщаме с поглед цялата Земна планета и виждаме как чрез нормалните Духове на Формата тя е предназначена да носи едно човечество; виждаме още как изостаналите Духове на Движението се вмъкват в сферата, определена за Духовете на Формата и като абнормни Духове на Формата разделят човечеството на отделни раси.
И когато вникнем в същинските намерения на тези Духове, когато се задълбочим в целите и задачите на тези нормални и абнормни Духове на Формата, тогава ние ще разберем защо те искат да има човешки раси по лицето на Земята и как после чрез расите възникват предпоставки за други важни събития, свързани с еволюцията на отделните народи.
Ние се доближаваме до истинското разбиране на даден народ едва когато го разглеждаме по този начин.
към текста >>
20.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху
еволюция
та на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния.
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на действие се простира из целия Космос.
От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния.
В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя. Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите. Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята
еволюция
, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя. Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>
така че да вижда ясно и точно предметите във външния физически свят, ако не бяха се намесили други духовни Същества, респективно Духовете на Движението, които по отношение на определени качества изостанаха в своето развитие; да, тъкмо поради своето изоставане те се намесиха в
еволюция
та на човека по един твърде особен начин.
Следователно, Вие виждате, че ако всъщност вземем предвид само дейността на Духовете на Формата, човекът прекалено рано би стигнал до онази степен на съзнание, с която той разполага днес, защото Вие знаете: при днешния човек тази степен на съзнание се пробужда сравнително скоро след физическото раждане. И то не би се пробудило както трябва, т.е.
така че да вижда ясно и точно предметите във външния физически свят, ако не бяха се намесили други духовни Същества, респективно Духовете на Движението, които по отношение на определени качества изостанаха в своето развитие; да, тъкмо поради своето изоставане те се намесиха в еволюцията на човека по един твърде особен начин.
Понеже са минали по друг път на развитие, те са в състояние да предоставят на човека много по-рано това, което той би трябвало да постигне едва около 20-та година. И така, става дума за духовни Същества, които са отхвърлили възможността за нормално развитие в рамките на Земната епоха, духовни Същества, които през Земната епоха би трябвало да бъдат Духове на Движението, обаче са изостанали на степента, присъща за Духовете на Формата и които сега, в рамките на Земната епоха действуват като Духове на Формата. Така в хода на Земната епоха те вече могат да предоставят на човека, който всъщност не е достатъчно узрял и наваксва определени пропуски от миналото, онова, което при нормални условия той би получил едва към 20-та си година. Ето как човекът получава от абнормните Духове на формата такива способности, каквито иначе би получил едва около 20-та си година.
към текста >>
От казаното дотук Вие разбирате, през коя епоха от
еволюция
та има смисъл да се говори за понятието „раси“.
От казаното дотук Вие разбирате, през коя епоха от еволюцията има смисъл да се говори за понятието „раси“.
Да се говори за раси в истинското значение на тази дума няма никакъв смисъл, ако нашето проучва не засяга периода преди Лемурийската епоха, защото тогава човекът все още не беше инкарниран на Земята. Преди Лемурийската епоха той се намираше в обкръжението на Земята; после слезе на Земята и от тогава расовите признаци започнаха да се унаследяват, като това продължава и през нашата Пета следатлантическа епоха. Ние ще видим, как в наши дни народностните черти се определят главно според расови критерии, как расите всъщност разделят народите. На всичко това ние ще се спрем по-късно. Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството.
към текста >>
Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който
еволюция
та представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската
еволюция
на човечеството.
От казаното дотук Вие разбирате, през коя епоха от еволюцията има смисъл да се говори за понятието „раси“. Да се говори за раси в истинското значение на тази дума няма никакъв смисъл, ако нашето проучва не засяга периода преди Лемурийската епоха, защото тогава човекът все още не беше инкарниран на Земята. Преди Лемурийската епоха той се намираше в обкръжението на Земята; после слезе на Земята и от тогава расовите признаци започнаха да се унаследяват, като това продължава и през нашата Пета следатлантическа епоха. Ние ще видим, как в наши дни народностните черти се определят главно според расови критерии, как расите всъщност разделят народите. На всичко това ние ще се спрем по-късно.
Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството.
Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в резултат на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите. Расите са възникнали, но един ден те ще отпаднат, един ден те няма да са вече тук. Те далеч не се повтарят по някакъв установен веднъж завинаги начин, както погрешно си представя нещата Синет в своята книга „Езотеричен будизъм“. Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска култура бъде заместена от Шестата следатлантска култура, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси. Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
към текста >>
Ако обаче си представяме
еволюция
та само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството. Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в резултат на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите. Расите са възникнали, но един ден те ще отпаднат, един ден те няма да са вече тук. Те далеч не се повтарят по някакъв установен веднъж завинаги начин, както погрешно си представя нещата Синет в своята книга „Езотеричен будизъм“. Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска култура бъде заместена от Шестата следатлантска култура, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси.
Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
към текста >>
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка
еволюция
и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието.
Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява. И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж. Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието.
Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока.
към текста >>
Розенкройцерството означава да действуваш в името на общочовешката
еволюция
.
Тук изпъква и огромна та отговорност, която ляга върху нас, ако решим да се присъединим към еволюционния ход на човечеството. Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество. Ето от какво трябва да се ръководим, а не да се оставяме под влиянието на тези или онези предпочитания. До това, общо взето, се свежда и целият характер на розенкройцерството.
Розенкройцерството означава да действуваш в името на общочовешката еволюция.
Едва когато познаваме територията, върху която протича животът ни, включително и особеностите, свързани с формирането на западноевропейските острови и полуострови, ние ще усетим онова настроение, което ни завладява веднага, щом започнем да работим в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Едва когато познаваме територията, върху която протича животът ни, включително и особеностите, свързани с формирането на западноевропейските острови и полуострови, ние ще усетим онова настроение, което ни завладява веднага, щом започнем да работим в името на общочовешката
еволюция
.
Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество. Ето от какво трябва да се ръководим, а не да се оставяме под влиянието на тези или онези предпочитания. До това, общо взето, се свежда и целият характер на розенкройцерството. Розенкройцерството означава да действуваш в името на общочовешката еволюция.
Едва когато познаваме територията, върху която протича животът ни, включително и особеностите, свързани с формирането на западноевропейските острови и полуострови, ние ще усетим онова настроение, което ни завладява веднага, щом започнем да работим в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата
еволюция
.
Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек. Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи.
По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
21.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните народи, мисиите на отделните народи се вливат в потока на общочовешката
еволюция
, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество.
Една такава идея за Кармата и реинкарнацията значително разширява хоризонта на нашето съзнание. Ето защо ние смогваме да се изправим пред тайните на расите и народите, единствено с помощта на тази идея. Единствено чрез подобна трактовка, стига тя да бъде правилно разбрана, ние можем да отстраним каквото и да е не доволство, произтичащо от факта, че сме се инкарнирали в тази или онази раса, в този или онзи народ. И все пак, ако не вземем предвид посочените предпоставки, дори едно такова обективно разглеждане на расите и народите, може да внесе недоволство и дисхармония всред доста хора. Чрез учението за Кармата и реинкарнацията духовно устременият човек ще научи, как всеки народ дори и най-незначителният може да подпомогне общото развитие на човечеството.
Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните народи, мисиите на отделните народи се вливат в потока на общочовешката еволюция, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество.
Обаче всичко това ще се разкрие пред нашия духовен взор бавно и постепенно.
към текста >>
В хода на последните лекции ние открихме, че в рамките на една и съща раса протичат взаимодействията между нормалните и абнормните Духове на Формата, така че, респективно, в рамките на един и същ народ, виждаме как си взаимодействуват нормалните и абнормните Архангели и всичко това ни позволява да разберем как Съществата на духовните Йерархии се намесват в
еволюция
та на човечеството.
В хода на последните лекции ние открихме, че в рамките на една и съща раса протичат взаимодействията между нормалните и абнормните Духове на Формата, така че, респективно, в рамките на един и същ народ, виждаме как си взаимодействуват нормалните и абнормните Архангели и всичко това ни позволява да разберем как Съществата на духовните Йерархии се намесват в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И така, отправяйки поглед към мировото пространство, ние виждаме първо Слънцето, където тези сили са концентрирани заради нашата, човешка
еволюция
, и после виждаме как от това пространство към Земята се носят струящият живот, тъчащите звуци, формиращата светлина, троичността на втората Йерархия.
И така, отправяйки поглед към мировото пространство, ние виждаме първо Слънцето, където тези сили са концентрирани заради нашата, човешка еволюция, и после виждаме как от това пространство към Земята се носят струящият живот, тъчащите звуци, формиращата светлина, троичността на втората Йерархия.
А отдолу бликат към нас силите на най-висшата Йерархия, Серафимите, Херувимите и Престолите. Докато силите на първата Йерархия са вплетени във всички тези действия, макар че се проявяват главно във вътрешния свят на съществата. Към нея на първо място принадлежат Архаите, които действуват като Духове на Времето. Тези Духове на Времето се включват във всичко онова, което по-висшите Йерархии са подготвили за тях, и пораждат това, което наричаме човешка история и културен напредък. После в обкръжението на Земята ние откриваме Архангелите, Духовете на Народите и накрая -посредниците между отделния човек и Архангелите: Ангелите.
към текста >>
Нека да сме наясно: Всяко едно от миналите и предстоящите въплъщения на нашата Земя е свързано с точно определена мисия, засягаща
еволюция
та на целия Космос.
Когато обхванем с поглед съвместната работа на тези три Йерархии във всичките природни царства на Земята и видим как те са формирали нашата планета от майчиното лоно на Вселената, тогава ние добиваме истинска представа за всичко онова, което е било необходимо за възникването на Земята. Преди да стане „Земя“, нашата планета трябваше да мине през три последователни въплъщения: Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна. Ако проследите моите описания в „Хрониката Акаша“ и в „Тайната наука“, Вие ще установите, че тези различни духовни Същества са упражнявали своите действия също и в хода на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, само че по начин, твърде различен от днешния. При всяко ново планетарно въплъщение, взаимодействието между йерархическите Същества придобиваше нов характер, защото всяко едно от тези планетарни въплъщения беше всъщност израз на особените задачи, които йерархическите Същества сами поставяха пред себе си.
Нека да сме наясно: Всяко едно от миналите и предстоящите въплъщения на нашата Земя е свързано с точно определена мисия, засягаща еволюцията на целия Космос.
към текста >>
Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката
еволюция
.
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на Волята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като воля.
Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката еволюция.
И когато разглеждаме нещата по този начин, ние усещаме истинско уважение, истински респект пред космическите сили. Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната воля, живееща във физическото тяло и заради вътрешната воля е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение. От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна воля. Трябваше да възникне Старото Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта. А заради това, което после намери израз в нашия мисловен елемент, в нашето астрално тяло, беше необходима мисията на Старата Луна.
към текста >>
Ето защо нашата планета е планета на любовта и поради тази причина въпросното равновесие, възникващо при взаимодействието на трите сили, по своята същност представлява акт на любовта и като такъв, този акт на любовта трябва да бъде внесен в мировата
еволюция
през всичките следващи планетарни въплъщения, именно чрез мисията на Земята.
Ето защо нашата планета е планета на любовта и поради тази причина въпросното равновесие, възникващо при взаимодействието на трите сили, по своята същност представлява акт на любовта и като такъв, този акт на любовта трябва да бъде внесен в мировата еволюция през всичките следващи планетарни въплъщения, именно чрез мисията на Земята.
По този начин троицата се превръща в четворка и тази четворка, този четвърти елемент започва своето развитие от най-низшите форми на любовта, които постепенно ще бъдат пречистени до такава степен, че в края на Земната епоха любовта ще се утвърди като един напълно равностоен елемент. Или с други думи, да бъде изпълнена мисията на равновесието, означава следното: Да превърнем троицата в четворка. Ето защо окултният израз, обясняващ тайната на Земното съществувание, гласи: „Да превърнем троицата в четворка“. Естествено днес четвъртият елемент е все още твърде несъвършен. Обаче когато един ден Земята из пълни своята мисия, той ще свети също както свещения триъгълник, който с равновесната сила ни озарява като най-висш символ винаги, щом се замислим за миналото на нашата Земя.
към текста >>
22.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо Вие ще се съгласите, че изявления като вчерашните могат да бъдат направени само тогава, когато се изхожда от една точно определена точка на развитието, и че цялото описание веднага се променя, ако се вземе под внимание някаква друга точка от
еволюция
та.
Вие лесно можете да си представите колко сложно е положението, когато Духовете на различните Йерархии трябва да си взаимодействуват по такъв начин, че да бъде изпълнена мисията на Земята и накрая да възтържествува, така да се каже, равновесието и хармонията.
Ето защо Вие ще се съгласите, че изявления като вчерашните могат да бъдат направени само тогава, когато се изхожда от една точно определена точка на развитието, и че цялото описание веднага се променя, ако се вземе под внимание някаква друга точка от еволюцията.
И ако искате да стигнете до едно цялостно разбиране на тази твърде сложна материя, винаги ще се налага да съпоставяте отделните лекционни цикли.
към текста >>
За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната
еволюция
, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата.
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Космоса. Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма никаква граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти. Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси.
За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата.
Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими. Ако искаме да си представим тези седем Елохими, включително техните различни мисии и основната задача, състояща се в постигането на равновесието или любовта, ние трябва да сме наясно: в космически мащаб тези Духове на Формата си взаимодействуват по такъв начин, че фактически би трябвало да възникне най-вече това, което в една от лекциите определихме като „човекът във втората третина от неговия живот“. В този случай, ако всички тези седем Духове на Формата биха действували според собствените си намерения и изхождайки единствено от целите на своята общност, би трябвало да се роди Азовият човек. Но поради намесата на други духовни Същества единното човечество се раздроби, така че космическата еволюция пое по един твърде особен път на развитие.
към текста >>
Но поради намесата на други духовни Същества единното човечество се раздроби, така че космическата
еволюция
пое по един твърде особен път на развитие.
За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата. Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими. Ако искаме да си представим тези седем Елохими, включително техните различни мисии и основната задача, състояща се в постигането на равновесието или любовта, ние трябва да сме наясно: в космически мащаб тези Духове на Формата си взаимодействуват по такъв начин, че фактически би трябвало да възникне най-вече това, което в една от лекциите определихме като „човекът във втората третина от неговия живот“. В този случай, ако всички тези седем Духове на Формата биха действували според собствените си намерения и изхождайки единствено от целите на своята общност, би трябвало да се роди Азовият човек.
Но поради намесата на други духовни Същества единното човечество се раздроби, така че космическата еволюция пое по един твърде особен път на развитие.
към текста >>
Защото ако Луната би останала свързана със Земята,
еволюция
та на човека щеше да се окаже невъзможна.
Но за да не могат абнормните Духове на Формата да предизвикат прекалено големи безредици по отношение на човека, необходимо беше следното: един от Духовете на Формата трябваше да се отдели от общността, така че фактически в очертанията на Слънцето Вие следва да търсите само шест от тези Духове на Формата, или Елохими. За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната. Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната.
Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна.
По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
към текста >>
По-нататъшната
еволюция
на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната. Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната. Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна.
По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
към текста >>
В противен случай те не биха могли да постигат равновесието, което беше необходимо за по-нататъшната
еволюция
.
Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: Защо изобщо Слънцето трябваше да се отделя от Земята? Това беше необходимо поради следните причини. След като веднъж по-древните Духове на Движението, които разполагат с по-голяма сила отколкото Духовете на Формата понеже в общността на Йерархиите те стоят по-високо решиха да изостанат в своето развитие, нормалните Духове на Формата трябваше да намалят своята активност чрез отстраняването на един от тях.
В противен случай те не биха могли да постигат равновесието, което беше необходимо за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел
еволюция
та на цялото човечество.
В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н. Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения. Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв!
А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Ето защо в хода на общочовешката
еволюция
тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията.
Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер.
Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>
Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради
еволюция
та на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16.
Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>
Така във всичко, което наричаме Сатурнова раса, във всичко, което носи Сатурновия отпечатък, ние трябва да търсим онези качества, които включват в себе си това, което води до залеза на човечеството, това, което слага край на общочовешката
еволюция
и предизвиква истински завършек, умиране.
И накрая върху „системата жлези“ и то само по заобиколния път чрез всички други системи действува онова, което можем да наречем абнормни Духове на Формата, имащи за свой център Сатурн.
Така във всичко, което наричаме Сатурнова раса, във всичко, което носи Сатурновия отпечатък, ние трябва да търсим онези качества, които включват в себе си това, което води до залеза на човечеството, това, което слага край на общочовешката еволюция и предизвиква истински завършек, умиране.
И как изглежда действието върху системата на жлезите, това ние виждаме в лицето на индианската раса. Тъкмо тук се коренят причините за нейното отмиране, за нейното изчезване. След като е засегнало всички други системи, накрая Сатурновото влияние достига и до системата на жлезите. Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса.
към текста >>
Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната
еволюция
.
Тъкмо тук се коренят причините за нейното отмиране, за нейното изчезване. След като е засегнало всички други системи, накрая Сатурновото влияние достига и до системата на жлезите. Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса. В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането.
Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция.
Описана е една трогателна сцена, при която вождът на загиващите индианци е изправен пред европейския завоевател. Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата.
към текста >>
23.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид
еволюция
.
Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция.
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.
към текста >>
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката
еволюция
и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.
Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция.
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.
към текста >>
Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена
еволюция
.
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани?
Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция.
След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса? За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха.
към текста >>
А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата
еволюция
на следатлантското човечество.
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи.
А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
към текста >>
И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на
еволюция
та и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи.
Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето. И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача.
И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи.
Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха.
към текста >>
Благодарение на цялата си досегашна
еволюция
, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно.
Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно.
към текста >>
Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази
еволюция
в духовния свят.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно.
Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят.
От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха.
към текста >>
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата
еволюция
, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
към текста >>
Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна
еволюция
на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето.
Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи.
Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето.
към текста >>
24.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
По отношение на цялата общочовешка
еволюция
те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие.
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха. И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза.
По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие.
Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза. При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз. Добре обърнете внимание на този факт! Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
Обаче вътрешно сроден с такъв абнормен Архангел се чувствува именно онзи Аз, който е застинал на една абнормна степен от своята
еволюция
и е ангажиран най-вече с изграждането на второстепенните душевни сили.
Подобни архангелски Същества ние откриваме и в спътниците на Один, например в Хьонир, който представя на хората силата на представното мислене, и в Лодур, който им дава това, което е най-близко до расата, а имен но цвета на кожата и характера на кръвта. И така, тези две Същества клонят по-скоро към нормалните Архангели. А абнормните Същества ние откриваме в лицето на тези, които наричаме Вили и Ве. Те са Същества, които действуват предимно в по-интимните сфери на душата, както споменах това в предишната лекция.
Обаче вътрешно сроден с такъв абнормен Архангел се чувствува именно онзи Аз, който е застинал на една абнормна степен от своята еволюция и е ангажиран най-вече с изграждането на второстепенните душевни сили.
Един такъв Аз чувствува себе си близък с абнормните архангелски Същества. Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските души, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните души вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане. Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот.
към текста >>
Той можеше да се връща към ранните етапи от
еволюция
та и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса.
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели.
Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
към текста >>
Възпроизведено е отделянето на Луната и как после
еволюция
та прераства в това, което по-късно беше наречено „Ризенхайм“.
Изключително интересно е да видим как имагинативните образи на северно-германската митология възпроизвеждат процесите, които са се разиграли през онези далечни времена, същите онези процеси, които ние вместо с образи обясняваме с помощта на нашите духовно-научни изрази и понятия. Северно-германската митология възпроизвежда дори онези процеси, които са се разиграли преди отделянето на Слънцето и Луната.
Възпроизведено е отделянето на Луната и как после еволюцията прераства в това, което по-късно беше наречено „Ризенхайм“.
Възпроизведено е всичко онова, което е ставало през Атлантската епоха, както и още по-ранните еволюционни процеси, които са извънредно близки до душевността на северно-германските народи.
към текста >>
25.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
От особено значение за човешката
еволюция
е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго.
Вие веднага ще разрешите привидното противоречие, ако вземете предвид следното: Относно Аза и неговата познаваемост, човекът се намира в съвсем друго положение, отколкото ако нещата биха опирали до какъвто и да е друг обект. Ако Вие се стремите към опознаването на някакъв друг обект, предмет или същество, различни от Аза, тогава в рамките на познавателната дейност винаги изпъкват две неща: Индивидът, упражняващ познанието, респективно познавателната сила, и самият обект на познанието. Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт. По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също.
От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго.
Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества. И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза.
към текста >>
Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на
еволюция
та този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот.
И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят. И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието.
Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот.
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в
еволюция
та на Аза.
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот.
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
Впрочем всички Вие добре знаете, че в
еволюция
та на Земния човек, който беше призван рано или късно да стигне до своя Аз, се намесиха две противоположни сили.
Впрочем всички Вие добре знаете, че в еволюцията на Земния човек, който беше призван рано или късно да стигне до своя Аз, се намесиха две противоположни сили.
Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло.
към текста >>
И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако
еволюция
та би напредвала без намесата на Луцифер.
Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло.
И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер.
Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности. Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в
еволюция
та.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер.
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
към текста >>
Да, съзнанието за участието на Луцифер в
еволюция
та е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“.
към текста >>
Или с други думи: Величествената идея, която възникна в хода на северно-германската
еволюция
, се свежда до това, че онзи свят, който изчезна и просто беше отнет от ясновиждащото съзнание, един ден отново ще стане ви дим; цялата човешка активност в условията на физическия свят, е само един междинен период.
Или с други думи: Величествената идея, която възникна в хода на северно-германската еволюция, се свежда до това, че онзи свят, който изчезна и просто беше отнет от ясновиждащото съзнание, един ден отново ще стане ви дим; цялата човешка активност в условията на физическия свят, е само един междинен период.
към текста >>
26.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата
еволюция
, за която говорим тези дни?
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни?
Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура.
към текста >>
Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата
еволюция
.
Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура.
Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция.
Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща.
към текста >>
Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата
еволюция
.
Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе? Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.
Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция.
И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове.
към текста >>
27.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната
еволюция
се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система.
Колкото повече навлизаме в детайлите на северно-германската митология, толкова повече се убеждаваме, че в нейните образи са представени най-важните окултни истини, нещо което не можем да срещнем в нито една друга митология.
Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
към текста >>
Тя е отнета от физическите сили на самата Земна
еволюция
.
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните.
Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция.
Ние виждаме как тези представи все още отразяват слизането на божествено-духовните сили в сетивния физически свят. Колко прекрасен е образът на Фрайр и колко умело си служи Фрайр с това, което позволява на човека да изживява тук на Земята онова, в което е бил възпитан чрез своите минали ясновидски възприятия. Конят, с който разполага Фрайр, се нарича Блутхуф*27 и това идва да покаже, че именно кръвта е решаващият фактор за развитието на Аза. Но Фрайр разполага и с един вълшебен кораб. Той може да се разширява до безкрайност, както и да се свива до такива размери, че да се побира и в най-малката, кутия.
към текста >>
Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална
еволюция
ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи. Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди.
Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение. И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност.
към текста >>
Обаче човечеството също напредва в своята
еволюция
, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата
еволюция
.
Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция.
Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
към текста >>
И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката
еволюция
протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души.
И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик.
От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие.
към текста >>
Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата
еволюция
.
Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили.
Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция.
Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза.
към текста >>
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в
еволюция
та на човечеството, това не е съществено.
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено.
Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава. Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия. Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията.
към текста >>
Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с
еволюция
та на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина.
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава.
Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина.
Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия. Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията.
към текста >>
Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща
еволюция
, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети.
Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс. Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята. Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм.
Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща еволюция, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети.
към текста >>
28.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
В антропософската терминология „Груповата душа“ се доближава до „колективното Азово съзнание“ и представлява отминал етап от общочовешката
еволюция
.
В антропософската терминология „Груповата душа“ се доближава до „колективното Азово съзнание“ и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:
към текста >>
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката
еволюция
.“
От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При цялото си уважение към различните религии, Р.
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в
еволюция
та на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
През Атлантската епоха в
еволюция
та се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер.
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в
еволюция
та на човека.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
На този етап от своята
еволюция
, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода.
На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>
На този етап от своята
еволюция
, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства: Човешкото, животинското, растителното и минералното.
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
към текста >>
„Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката
еволюция
.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята.
„Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция.
Земните условия от ново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е предвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете. Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене. Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
Следващата схема онагледява по-нататъшната
еволюция
на човечеството и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
Следващата схема онагледява по-нататъшната еволюция на човечеството и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
към текста >>
29.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно и за това, което за нас се покрива със съдържанието на Генезиса, главното е това, което е предходило видимия ход на развитието на нашата Земна
еволюция
като свръхсетивни събития и факти.
Моята задача в този цикъл от сказки ще бъде да дам един обзор на всичко, което може да доведи до разбирането на Генезиса /Битието/. Във всеки случай моля ви, при всички такива обяснения никога да не изгубвате от погледа си същинското антропософско гледище. Това антропософско гледище е на първо място онова, да се вникне във фактите на духовния живот. При всичко, за което говорим, на първо място нас ни интересува въпросът: Как стоят нещата в духовния живот, в духовното развитие?
Следователно и за това, което за нас се покрива със съдържанието на Генезиса, главното е това, което е предходило видимия ход на развитието на нашата Земна еволюция като свръхсетивни събития и факти.
И след това едва за нас е особено важно да намерим отново в документите на различните епохи, на различните народи истините, както първо сме установили чрез духовното изследване, независими от всякакъв документ. С това ние добиваме възможността да заемем едно правилно чувствено отношение, едно правилно отношение на уважение към това, което прозвучава в нашата душа от далечни времена и народи. Чрез това ние добиваме възможността да се разбираме един вид с онези времена, в които сме живели в други въплъщения, добиваме възможността отново да се свържем с това, което ни е докосвало в миналите времена. Така трябва да схващаме гледището, което стои на основата на поредицата от сказки.
към текста >>
30.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Знаем, че първенецът в цялата наша планетарна
еволюция
е човекът.
В течение на тези сказки ние си съставихме един образ за вливането на предишни подготвителни състояния от старото Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха в нашето Земно развитие. Естествено трябва да имаме предвид, че същественото, което може да ни интересува при цялото това Земно развитие, е образоването на самия човек.
Знаем, че първенецът в цялата наша планетарна еволюция е човекът.
Когато хвърлим поглед върху старото Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като животинско, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо. Тези царства се прибавиха едва в последствие към човешкото царство. Ето защо ще трябва да запитаме: Как по-точно стои въпросът с развитието на човека през време на Земното развитие в смисъла на това, което ни разказва Генезисът? Ние ще видим вече в течение на сказките, че се потвърждава всичко това, което днес можем да добием от самата духовно-научни изследвания. Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно.
към текста >>
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за
еволюция
та, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим. Той трябваше да се въплъти в тъкането на Явех-Елохим, във въздуха, но трябваше да приеме в себе си елементарното съществуване на въздуха едва тогава, когато можеше да го приеме от Явех-Елохим. Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като вдъхна въздух на човека. Заедно с въздуха в човека се вля самото дихание, самото излияние на Елохими, станали Явех-Елохим. Тук отново имаме едно такова изложение на Генезиса, което се съгласува по един чудесен начин с това, което днес ни показва духовното изследване.
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества.
към текста >>
31.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Забележете сега, какво безкрайно плодотворно и пълно със значение понятие внася именно Библията в учението за
еволюция
та, за развитието.
Всичко това трябваше да бъде предхождано от закономерното създаване на другите нисши същества. Така следователно бихме могли да кажем чрез един предишен акт на сътворението нисшите животински същества са станали живи същества. Същият израз "нефиш" се употребяваше и по отношение на тези животински същества и накрая той се употребява и за човека; но как се употребява той за човека? Той се употребява така, че в момента, когато се явява Явех-Елохим и създава човека като днешен човек, там изрично се казва, че Явех-Елохим внедрява в човека нешама. А с това, че в човека се внедрява един по-висш член, чрез това този същият човек става едно живо същество.
Забележете сега, какво безкрайно плодотворно и пълно със значение понятие внася именно Библията в учението за еволюцията, за развитието.
Без съмнение, би било глупаво да не признаем по отношение на външното оформяване, че човекът принадлежи на горната степен на животинското царство. Тази тривиалност нека я оставим на Дарвинизма. Но същественото е това, че човекът не е станел едно живо същество по същия начин, както другите нисши същества, той не е станал по същия начин едно същество, чийто характер да може да бъде назован с думата "нефиш", а първо трябваше да бъде надарен с един по-висш член на неговото същество: един по-висш член, който по отношение на неговата духовно-душевна природа е бил подготвен от по-рано. Тук ние стигаме до едно друго паралелизиране на древното еврейско учение с нашата Антропософия. Когато говорим за душевната природа на човека, ние различаваме Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>
И тази е голямата разлика между едно истинско учение за
еволюция
та и едно измислено такова.
За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата. От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически. Следователно в процеса на наблюдение в образа, който отначало може да бъде обхванат само духовно, физическото се явява като едно кристализиране в духовното. С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно.
И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова.
Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека. През време когато тези животински форми възникват, през време, когато те образуват тяхната физическа форма, човекът вече отдавна съществуваше. Само че той слиза долу по-късно и застава наред със слезлите по-рано животински същества.
към текста >>
Който не може да разглежда
еволюция
та така, на него просто не може да се помогне, той се намира под внушението на съвременните понятия; той се намира не под влиянието на естественонаучните факти, а под внушението на съвременните мнения.
Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека. През време когато тези животински форми възникват, през време, когато те образуват тяхната физическа форма, човекът вече отдавна съществуваше. Само че той слиза долу по-късно и застава наред със слезлите по-рано животински същества.
Който не може да разглежда еволюцията така, на него просто не може да се помогне, той се намира под внушението на съвременните понятия; той се намира не под влиянието на естественонаучните факти, а под внушението на съвременните мнения.
към текста >>
Това е истинското учение за
еволюция
та.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон. Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята.
Това е истинското учение за еволюцията.
И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>
И това учение на
еволюция
та е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон. Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята. Това е истинското учение за еволюцията.
И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на
еволюция
та.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност!
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили.
към текста >>
32.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, нека с необходимото търпение, и придържайки се към тези четири описания, постепенно да се приближим до това най-велико събитие от Земната
еволюция
, като на свой ред прибавим и нашето духовно-научно проучване на онези документи, които сме свикнали да наричаме „Новия Завет".
Недопустимо е някой да описва дадено Същество или даден факт, разглеждайки го само от една страна. Аз често съм прибягвал до следното сравнение: Ако фотографираме определено дърво от една гледна точка, недопустимо е да се твърди, че тази фотография дава цялостен образ на дървото; напротив, едва ако бихме го фотографирали от четири различни страни, съпоставяйки тези четири фотографии, колкото и различни да са те, ние бихме стигнали до неговия цялостен образ. И ако това е валидно за толкова обикновени неща от външния свят, колко повече би трябвало да предположим, че едно събитие, което включва в себе си най-важните и решителни моменти от живота на човечеството, съвсем не би могло да бъде обхванато, ако го описваме само от една страна? Ето защо привидните различия в четирите Евангелия за нас не са никакви противоречия. Напротив, в основата на всичко това лежи фактът, че авторите на Евангелията са имали ясното съзнание: всеки един от тях може да опише това велико събитие само от една страна, а занапред чрез съпоставката на различните описания човечеството постепенно ще се издигне до един цялостен и всеобхватен образ на Христовото Събитие.
И така, нека с необходимото търпение, и придържайки се към тези четири описания, постепенно да се приближим до това най-велико събитие от Земната еволюция, като на свой ред прибавим и нашето духовно-научно проучване на онези документи, които сме свикнали да наричаме „Новия Завет".
към текста >>
Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата
еволюция
на света и човечеството.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен.
Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко.
към текста >>
При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката
еволюция
, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене.
Но сега, когато ще говорим върху Евангелието на Матей, нещата отново ще бъдат различни.
При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене.
Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия.
към текста >>
Евангелието на Лука за да ни разкрие как най-висшите степени на любовта и саможертвата се вливат в човечеството и в света, бликвайки от Съществото, което наричаме Христос Исус прибягва до събития от най-отдалечените епохи на Земната
еволюция
.
Нека да се обърнем към Евангелията според техните чисто стилистични различия.
Евангелието на Лука за да ни разкрие как най-висшите степени на любовта и саможертвата се вливат в човечеството и в света, бликвайки от Съществото, което наричаме Христос Исус прибягва до събития от най-отдалечените епохи на Земната еволюция.
И самият Лука описва едно строго определено течение от историческия развой на човечеството, започвайки от самото му начало.
към текста >>
Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката
еволюция
, издигайки ни до самото и начало.
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса.
Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало.
Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
към текста >>
В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере
еволюция
та на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача.
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат голямо внимание на това, за което става дума тук. Официалната история описва чисто външните факти. В своите абстрактни описания тя поставя един народ до друг и изобщо не търси връзките между тях.
В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере еволюцията на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача.
Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен. Всеки народ има своята специална мисия. За целта, всеки народ е така устроен, дори и в детайлите на своята физическа организация, че да вложи своя дял по един естествен и правилен начин. С други думи: телата на хората,принадлежащи към даден народ, показват такова устройство, както във физическото тяло, така и в етерното тяло и в астралното тяло*4, и такова взаимно съчетаване, че те да се окажат най-подходящият инструмент за подготовката на онзи дял, който всеки народ има да прибави към общото благо на човечеството. Но какъв дял трябваше да внесе тъкмо еврейският народ и как екстрактът на този еврейски дял прие форма в тялото на Исус от Назарет?
към текста >>
Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката
еволюция
и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен.
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат голямо внимание на това, за което става дума тук. Официалната история описва чисто външните факти. В своите абстрактни описания тя поставя един народ до друг и изобщо не търси връзките между тях. В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере еволюцията на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача.
Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен.
Всеки народ има своята специална мисия. За целта, всеки народ е така устроен, дори и в детайлите на своята физическа организация, че да вложи своя дял по един естествен и правилен начин. С други думи: телата на хората,принадлежащи към даден народ, показват такова устройство, както във физическото тяло, така и в етерното тяло и в астралното тяло*4, и такова взаимно съчетаване, че те да се окажат най-подходящият инструмент за подготовката на онзи дял, който всеки народ има да прибави към общото благо на човечеството. Но какъв дял трябваше да внесе тъкмо еврейският народ и как екстрактът на този еврейски дял прие форма в тялото на Исус от Назарет?
към текста >>
Ако искаме да разберем мисията на еврейския народ, налага се да вникнем още по-дълбоко в цялостната
еволюция
на човечеството.
Ако искаме да разберем мисията на еврейския народ, налага се да вникнем още по-дълбоко в цялостната еволюция на човечеството.
Налага се да се спрем с още по-голямо внимание на това, което ще намерите описано, макар и фрагментарно, в моята книга „Тайната Наука"*5, както и в много от моите лекции. Най-добре ще разберем дяла на еврейския народ в цялостната еволюция на човечеството, ако се опрем поне на няколко характерни подробности от онази грандиозна катастрофа в историята на човечеството, която наричаме Атлантска катастрофа.
към текста >>
Най-добре ще разберем дяла на еврейския народ в цялостната
еволюция
на човечеството, ако се опрем поне на няколко характерни подробности от онази грандиозна катастрофа в историята на човечеството, която наричаме Атлантска катастрофа.
Ако искаме да разберем мисията на еврейския народ, налага се да вникнем още по-дълбоко в цялостната еволюция на човечеството. Налага се да се спрем с още по-голямо внимание на това, което ще намерите описано, макар и фрагментарно, в моята книга „Тайната Наука"*5, както и в много от моите лекции.
Най-добре ще разберем дяла на еврейския народ в цялостната еволюция на човечеството, ако се опрем поне на няколко характерни подробности от онази грандиозна катастрофа в историята на човечеството, която наричаме Атлантска катастрофа.
към текста >>
Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка
еволюция
.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа. Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене. Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят.
Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция.
Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия. В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде. Той знае също, че те са онези всесилни Същества, които стоят зад физическите същества. Той ги познава достатъчно добре, за да изисква от тях, без много усилия от негова страна, да му осигурят живота, след като сами са го свалили тук от духовния свят.
към текста >>
Така изглеждаше тази може би най-съществена противоположност, проявена и външно в историята на след атлантското човечество, която е само външна последица от различните форми на душевна
еволюция
.
Така изглеждаше тази може би най-съществена противоположност, проявена и външно в историята на след атлантското човечество, която е само външна последица от различните форми на душевна еволюция.
Тази противоположност е известна и на официалната историческа наука като противоположността между Иран и Туран. Разбира се, официалната история не стига до истинските причини; впрочем ние току-що ги назовахме.
към текста >>
С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната
еволюция
на човечеството.
Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч. Заратустра е предводителят на иранския народ. Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила. За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области. Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао.
С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството.
Ето как Заратустра насочи погледа на хората към онова Същество, което по-късно се яви в историята като Христос.
към текста >>
33.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето какво стои в основата на древно-персийското, на древно-арийското светоусещане: В хода на
еволюция
та, злото възниква поради това, че нещо, което в предишен период от време е било добро според тогавашната си форма, запазва тази първоначална форма в непроменен вид, вместо да се промени и усъвършенствува.
Тъкмо на това обръщах внимание, че за древно-персийското мислене, например вълкът който в известен смисъл е нещо свирепо и зло, нещо, в което работи Принципът на Ариман е едно неразвито същество, изоставено само на себе си и завладяно от Ариман; следователно, в този смисъл, вълкът произлиза от едно същество, чиято доброта ние не оспорваме, но впоследствие той пропада и става „зъл".
Ето какво стои в основата на древно-персийското, на древно-арийското светоусещане: В хода на еволюцията, злото възниква поради това, че нещо, което в предишен период от време е било добро според тогавашната си форма, запазва тази първоначална форма в непроменен вид, вместо да се промени и усъвършенствува.
Древно-персийското светоусещане, древно-персийският възглед извежда всичко мрачно и зло на този свят от обстоятелството, че съществата запазват първоначално добрите си форми, без да имат възможността да ги променят и усъвършенствуват.
към текста >>
Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша
еволюция
в рамките на заратустризма.
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски народи, повлияни от учението на Заратустра. Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите народи. У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат превъзмогнати също там, в хода на времето. Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „старото", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя.
Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма.
Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото.
към текста >>
На единия от тях Заратустра предаде всичко, което се отнасяше до тайните на пространството, простиращо се в сетивния свят, следователно всичко, свързано с тайните на „едновременното битие"; по-късно на другия ученик той предаде всичко, свързано с тайните на времето, тайните на развитието, на
еволюция
та.
На единия от тях Заратустра предаде всичко, което се отнасяше до тайните на пространството, простиращо се в сетивния свят, следователно всичко, свързано с тайните на „едновременното битие"; по-късно на другия ученик той предаде всичко, свързано с тайните на времето, тайните на развитието, на еволюцията.
Аз обърнах внимание също и на това, че в определен момент от ученичеството им, настъпи нещо твърде особено: учителят можа да пожертвува част от своята собствена същност заради двамата си ученици. И Заратустра, такъв, какъвто беше тогава, пожертвува заради тях своето собствено астрално тяло и своето собствено етерно тяло.
към текста >>
Всичко това се разиграваше във възходящата линия на
еволюция
та: както онези души, които можеха да приемат мъдростта на Хермес, така и самият Хермес.
По този начин Хермес получи най-важното от богатствата на Заратустра. Аз често съм подчертавал: най-същественото в учението на Заратустра беше, че Заратустра насочи вниманието на своите последователи към Слънчевото тяло, към външната светлина, към физическото светлинно тяло на Слънцето, за да има покаже, че това Слънчево тяло е само външната обвивка на едно висше духовно Същество. Следователно, Заратустра повери на Хермес това, което чрез пространството лежи в основите на цялата природа; което е монолитно и „едновременно", обаче непрекъснато напредва във времето, епоха след епоха, за да се прояви по строго определен начин във всяка една от тях. Това, което идва от Слънцето и напредва чрез Слънце то, ето какво владееше Хермес. Ето какво можа да вложи той в душите на онази част от следатлантското човечество, която се засели в земите на Египет; благодарение на естествените си дарби, тези души вече бяха вникнали в Слънчевите тайни и бяха съхранили известни спомени за тях.
Всичко това се разиграваше във възходящата линия на еволюцията: както онези души, които можеха да приемат мъдростта на Хермес, така и самият Хермес.
към текста >>
Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в
еволюция
та като стълкновение между старото и новото.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра.
Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото.
Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката
еволюция
е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ.
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ.
И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
към текста >>
Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката
еволюция
с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес.
Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра. По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност.
Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес.
И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество?
към текста >>
Тайните на Земната
еволюция
и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей.
Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество? ", а мъдростта, която обхваща също и това, което се противопоставя на Слънчевата светлина, на Слънчевото благо; онази мъдрост, която преработва в себе си без да бъде накърнена от тях „земните" неща и изобщо всичко, което е станало земно, което се обособява на Земята като нещо втвърдено и старо, или накратко: Земната мъдрост, която живее в Слънчевата мъдрост, но все пак си остава Земна мъдрост.
Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей.
И тъкмо тази е причината когато сега разглеждаме нещата не външно, а вътрешно, поради която в учението на Хермес ние се натъкваме на една крещяща противоположност спрямо Мойсеевата мъдрост.
към текста >>
Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва
еволюция
та на Земята и планетарната
еволюция
на човека.
Когато отворим сърцата си за Хермесовата мъдрост, ние откриваме всичко, което прави света преизпълнен със светлина, посочвайки ни каква точно е първо причината на света и как светлината действува в него. Обаче в мъдростта на Хермес ние далеч не намираме онези понятия, които да ни показват как във всички етапи от развитието нещо „ново" се намесва в това, което е вече „старо", предизвиквайки по този начин непрекъснати сблъсъци между миналото и настоящото, между мрака и светлината. Земна мъдрост, от която да разбираме как след отделянето на Слънцето, Земя та се е развила заедно с човека това всъщност изобщо не се съдържа в Хермесовата мъдрост. Особената мисия на Мойсеевата мъдрост трябваше да бъде следната: Да направи понятно за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес.
Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека.
Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока.
към текста >>
Обаче в определен момент от
еволюция
та те трябва да се слеят, да се съединят.
Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност. Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена. И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока.
Обаче в определен момент от еволюцията те трябва да се слеят, да се съединят.
към текста >>
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата
еволюция
, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин.
Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо. Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време. И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>
Да предположим, че в определен момент трябва да настъпи едно велико събитие по силата на обстоятелството, че по това време една човешка душа е напълно узряла за някаква величествена опитност и може да я предаде на народите; или пък съответният народ или част от човечеството изведнъж се издигат до една изключителна степен на зрялост в своята
еволюция
.
Да предположим, че в определен момент трябва да настъпи едно велико събитие по силата на обстоятелството, че по това време една човешка душа е напълно узряла за някаква величествена опитност и може да я предаде на народите; или пък съответният народ или част от човечеството изведнъж се издигат до една изключителна степен на зрялост в своята еволюция.
Следователно, в определен момент от еволюцията на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна. И така, в определен момент връхната точка от еволюцията на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от еволюцията на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си. Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие. Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят. Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция.
към текста >>
Следователно, в определен момент от
еволюция
та на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна.
Да предположим, че в определен момент трябва да настъпи едно велико събитие по силата на обстоятелството, че по това време една човешка душа е напълно узряла за някаква величествена опитност и може да я предаде на народите; или пък съответният народ или част от човечеството изведнъж се издигат до една изключителна степен на зрялост в своята еволюция.
Следователно, в определен момент от еволюцията на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна.
И така, в определен момент връхната точка от еволюцията на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от еволюцията на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си. Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие. Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят. Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция. Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като помощно изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество.
към текста >>
И така, в определен момент връхната точка от
еволюция
та на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от
еволюция
та на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си.
Да предположим, че в определен момент трябва да настъпи едно велико събитие по силата на обстоятелството, че по това време една човешка душа е напълно узряла за някаква величествена опитност и може да я предаде на народите; или пък съответният народ или част от човечеството изведнъж се издигат до една изключителна степен на зрялост в своята еволюция. Следователно, в определен момент от еволюцията на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна.
И така, в определен момент връхната точка от еволюцията на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от еволюцията на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си.
Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие. Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят. Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция. Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като помощно изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество. Ето защо изразите, с които си служи историята, понякога са изведими от движението на звездите.
към текста >>
Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката
еволюция
.
Да предположим, че в определен момент трябва да настъпи едно велико събитие по силата на обстоятелството, че по това време една човешка душа е напълно узряла за някаква величествена опитност и може да я предаде на народите; или пък съответният народ или част от човечеството изведнъж се издигат до една изключителна степен на зрялост в своята еволюция. Следователно, в определен момент от еволюцията на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна. И така, в определен момент връхната точка от еволюцията на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от еволюцията на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си. Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие. Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят.
Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция.
Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като помощно изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество. Ето защо изразите, с които си служи историята, понякога са изведими от движението на звездите. Такива бяха изразните средства, описващи духовните факти в общочовешката еволюция.
към текста >>
Такива бяха изразните средства, описващи духовните факти в общочовешката
еволюция
.
Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие. Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят. Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция. Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като помощно изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество. Ето защо изразите, с които си служи историята, понякога са изведими от движението на звездите.
Такива бяха изразните средства, описващи духовните факти в общочовешката еволюция.
към текста >>
Когато чуваме да се говори, че например Слънцето стои в знака на Лъва и по силата на едно небесно събитие покриването на Слънцето от определено съзвездие символично изразява дадено събитие от
еволюция
та на човечеството, лесно е да предположим, че повечето посредствени хора свързват всички важни исторически събития с процеси, които в една или друга степен са характерни за звездите; докато всъщност, това, което е ставало в историята на човечеството, е било изразявано с образи, вземани от констелацията на звездите.
Когато чуваме да се говори, че например Слънцето стои в знака на Лъва и по силата на едно небесно събитие покриването на Слънцето от определено съзвездие символично изразява дадено събитие от еволюцията на човечеството, лесно е да предположим, че повечето посредствени хора свързват всички важни исторически събития с процеси, които в една или друга степен са характерни за звездите; докато всъщност, това, което е ставало в историята на човечеството, е било изразявано с образи, вземани от констелацията на звездите.
В действителност, истината винаги е обратна на това, което посредствените хора желаят.
към текста >>
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката
еволюция
и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание.
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание.
Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката еволюция. Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Космоса. Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
към текста >>
Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката
еволюция
.
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание.
Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката еволюция.
Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Космоса. Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
към текста >>
Ето как беше създаден онзи народ, чиято особена мисия спрямо
еволюция
та на човечеството ни предстои да разгледаме утре.
Ето как беше създаден онзи народ, чиято особена мисия спрямо еволюцията на човечеството ни предстои да разгледаме утре.
Днес можахме само бегло да засегнем въпроса за кръвта на еврейския народ и нейния състав, който включва всичко, което някога през Атлантската епоха се изливаше от духовния свят върху човека. Ние ще видим какви тайни се разиграват в онези събития, за които само загатнахме, и ще се доближим до особената природа на онзи народ, от когото Заратустра можа да изгради своето тяло, за да се роди в съществото, което наричаме Исус от Назарет.
към текста >>
34.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз посочих как в процесите на общочовешката
еволюция
, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера.
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
към текста >>
Но
еволюция
та напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце.
Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце.
Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява. Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце. Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина.
към текста >>
И не случайно, един велик поет, обгръщайки с поглед най-далечните епохи от
еволюция
та на човека, можа да потвърди нещо, което за духовния изследовател е самата истина:
И не случайно, един велик поет, обгръщайки с поглед най-далечните епохи от еволюцията на човека, можа да потвърди нещо, което за духовния изследовател е самата истина:
към текста >>
Но според космическите съотношения, като един вид отражение, се формират и съотношенията в общочовешката
еволюция
.
Но според космическите съотношения, като един вид отражение, се формират и съотношенията в общочовешката еволюция.
Ако приемем откровенията на Заратустра за "Слънчева мъдрост" която той предава от една страна на Хермес,а от друга страна на Мойсей,ясно е, че онова, което живееше у Хермес, понеже той имаше в себе си астралното тяло на Заратустра, беше не друго, а излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост; а това, което живееше у Мойсей, беше, така да се каже, като затворено в една планета на мъдростта, която тепърва трябваше да се развива спрямо окова, което директно се излъчваше от Слънцето. Следователно, както чрез отделянето на Луната, Земята се отвори за Слънчевото въздействие, така и Мойсеевата мъдрост се отвори за директно излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост. И ето че двете Земната мъдрост на Мойсей и Слънчевата мъдрост на Хермес се срещнаха в Египет. Така че ние следва да схващаме онова, което Мойсей разви у самия себе си, което отдалечавайки се от Заратустра пробуди у себе си, за да го предаде на своя народ, като нещо аналогично на отхвърлянето на Лунните субстанции от тялото на Земята.
към текста >>
Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката
еволюция
: Едно същество да пожертвува и трите си тела!
Най-напред живя Заратустра и по свой неповторим начин даде импулса за следатлантското развитие, осъществено в Древно-персийската, в Иранската култура; после той отдаде своето астрално тяло, за да изведе на световната арена чрез Хермес следващата култура; а по-късно той се лиши, в полза на Мойсей, и от своето етерно тяло. Така той пожертвува две от своите телесни обвивки. Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло!
Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела!
За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра. Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва. За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
към текста >>
35.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но в хода на общочовешката
еволюция
винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание.
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание.
То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите. През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят.
към текста >>
Поставяйки се в центъра на общочовешката
еволюция
, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог.
Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател.
Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от
еволюция
та на човечеството.
Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма.
Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната
еволюция
, то ще слезе на Земята.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята.
Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос. Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино. По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж.
към текста >>
Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата
еволюция
.
Да, така усещаха нещата онези, които имаха известни познания за великата Мистерия на Христос. Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи Дух, който цари в целия Космос. Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше Духът на целия Космос. Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух.
Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция.
към текста >>
Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата
еволюция
.
От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации.
Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция.
И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
към текста >>
С други думи, ние виждаме как в общочовешката
еволюция
се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата
еволюция
, се е разиграло пред очите на всички.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра. Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра.
Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички.
Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката
еволюция
беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра. Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях.
Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание.
И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата
еволюция
, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления.
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления.
Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
към текста >>
Да, в общочовешката
еволюция
се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие.
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления.
Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие.
За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
към текста >>
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята
еволюция
иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва".
Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва".
В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме.
към текста >>
В хода на общочовешката
еволюция
съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството.
Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда.
В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството.
Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме. И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей.
към текста >>
И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с
еволюция
та на човечеството.
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек. И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда.
И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството.
На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност. Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
към текста >>
36.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко,
еволюция
та на човечеството и неговите духовни предводители.
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие. Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове. Обаче през отделни периоди от време действително е ставало едно смесване между истинския Исус и Йешуа бен Пандира, каквото наблюдаваме и през второто столетие на нашето летоброене. Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с помощта на духовно-научното изследване.
Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко, еволюцията на човечеството и неговите духовни предводители.
към текста >>
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката
еволюция
, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток.
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток.
Съществува цяла редица от такива Бодисатви. Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с помощта на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха. Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него. В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години. Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда.
към текста >>
Или с други думи: в хода на
еволюция
та тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него.
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток. Съществува цяла редица от такива Бодисатви. Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с помощта на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха.
Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него.
В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години. Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда. Ето как действуващият днес Бодисатва ще се издигне до степента Майтрейя Буда.
към текста >>
Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата
еволюция
.
И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с помощта на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви. В лицето на тези Бодисатви ние се изправяме пред великите Учители на човечеството и не бива да ги смесваме с източниците на техните учения. В случая ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Бодисатви, и в центъра на този колегиум ще имаме живия източник за ученията на Бодисатвите. И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос.
Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата еволюция.
към текста >>
За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата
еволюция
на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката
еволюция
, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво божествено-духовно Същество.
За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата еволюция на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката еволюция, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво божествено-духовно Същество.
към текста >>
Да, ако се оставите под въздействието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от
еволюция
та на човечеството.
Онези от Вас, които в Мюнхен взеха участие при сценичното представяне на „Розенкройцерската мистерия"20 или са я прочели, знаят, че един от най-драматичните обрати се състои в следното: йерофантът посочва на Мария как тя може да изпълни своята мисия само благодарение на намеса от страна на едно висше Същество; и при нея фактически настъпва известно отделяне на висшите съставни части от низшите, така че последните биват завладени от низши духовни сили.
Да, ако се оставите под въздействието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в
еволюция
та на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух.
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух.
Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
към текста >>
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от
еволюция
та на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам.
Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката
еволюция
, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа.
Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
Всичко, което е свързано с човешката
еволюция
, с човешкото развитие, застава пред нас, така да се каже, от две различни страни просто поради това, че човекът има двойствена природа.
Всичко, което е свързано с човешката еволюция, с човешкото развитие, застава пред нас, така да се каже, от две различни страни просто поради това, че човекът има двойствена природа.
Когато се изправим пред човека по време на дневното му съзнание, неговите четири съставни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са здраво свързани и ние не можем веднага да установим, че той наистина е едно двойствено същество. Обаче през нощта, когато се изправим пред целия човек, ние ясно разграничаваме в него две отделни части: едната остава в рамките на физическия свят като физическо тяло и етерно тяло, а другата част се отделя от нея под формата на астралното тяло и Аза. Да, човекът е изграден от две части. Доколкото говорим за това, което свързва човека с физическия свят, ние можем да говорим само за неговото физическо и етерно тяло. Всичко, което се отнася до човешките действия и се разиграва във физическия свят, има отношение само към физическото и етерното тяло, макар по време на дневното съзнание да са ангажирани и останалите съставни части.
към текста >>
Що се отнася до времето, човешката
еволюция
се опира на определени числови съотношения.
Що се отнася до времето, човешката еволюция се опира на определени числови съотношения.
Нека да ги разгледаме по-внимателно, понеже те са от извънредно голямо значение. Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото Евангелие, нека да разгледаме тези числови съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
към текста >>
Вярно е, че фактически цялата
еволюция
на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към числото седем. Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с числото седем. Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е. през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло.
Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа.
Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем. Но с пълното завършване на числото седем (т.е. 7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново. Сега, след четиридесет и двете поколения, ние навлизаме в една област, където имаме работа не с едно човешко, а с едно свръхчовешко съществувание. И така, ние различаваме шест пъти по седем поколения, който са изцяло свързани със Земята.
към текста >>
По този начин, в общочовешката
еволюция
, беше подготвено всичко, което се отнася до физическото и етерното тяло.
Ето защо онези, които бяха близко до духовните източници на Матеевото Евангелие, казваха: физическото тяло, с което си послужи Заратустра, трябваше да достигне такава степен на зрелост, че след четиридесет и две поколения да се намира вече в началото на своето одухотворяване, в началото на това, което наричаме Deificatio. Следователно, това обожествяване става някъде към четиридесет и третото поколение, обаче не се проявява по външен начин, а с помощта на едно друго Същество, което като Дух на Заратустра се инкарнира на Земята като Исус от Назарет. Ето как чрез тайната на числата можа да настъпи всичко онова, което Заратустровата душа успя да подготви като подходящо тяло и подходяща кръв за Исус от Назарет.
По този начин, в общочовешката еволюция, беше подготвено всичко, което се отнася до физическото и етерното тяло.
към текста >>
37.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната
еволюция
тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество.
Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата
еволюция
на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години. Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането.
Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
към текста >>
Другото, което сега трябва да изтъкнем, се свежда до следното: Онзи, който след 77 степени постигаше в Мистериите душевно пречиства не от всичко, с което човечеството е било натоварено в хода на Земната
еволюция
, се издигаше до онова състояние, което днес е възможно само тогава, когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и в Аза.
И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
Другото, което сега трябва да изтъкнем, се свежда до следното: Онзи, който след 77 степени постигаше в Мистериите душевно пречиства не от всичко, с което човечеството е било натоварено в хода на Земната еволюция, се издигаше до онова състояние, което днес е възможно само тогава, когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и в Аза.
Сега вече той може да се разлее над всичко онова, от което е възникнала самата Земя, над целия Космос, над цялата космическа система. Ето какво трябваше да се случи. И тогава той се приближава до онази сила, която навлезе в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
към текста >>
38.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за
еволюция
та на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука.
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука.
Налага се да припомним този факт още веднъж, понеже днес сме решили да поставим пред душевния си поглед най-съществените моменти от Христовото Събитие, за да можем през следващите дни да се съсредоточим, така да се каже, в детайлите на цялата картина, чиито основни линии ще на хвърляме именно днес. За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство. Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура. Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила.
към текста >>
За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от
еволюция
та на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство.
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука. Налага се да припомним този факт още веднъж, понеже днес сме решили да поставим пред душевния си поглед най-съществените моменти от Христовото Събитие, за да можем през следващите дни да се съсредоточим, така да се каже, в детайлите на цялата картина, чиито основни линии ще на хвърляме именно днес.
За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство.
Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура. Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила.
към текста >>
Ето до какво се свежда този закон от
еволюция
та на човечеството.
Ето до какво се свежда този закон от еволюцията на човечеството.
Най-напред въпросните качества трябва да станат достояние на една личност; едва по-късно, в хода на стотици и хиляди години, те ще се вливат в цялото човечество, така че към този еволюционен импулс да се присъединят всички хора.
към текста >>
Това, което се вля в човечеството чрез Христовото Същество, ще се нуждае от целия бъдещ ход на Земната
еволюция
, за да намери израз в бъдещите човешки качества и способности.
За това, което трябва да се влее в човечеството чрез Христовото Събитие, не са необходими примерно пет хилядолетия, какъвто е случаят с духовния импулс на Гаутама Буда.
Това, което се вля в човечеството чрез Христовото Същество, ще се нуждае от целия бъдещ ход на Земната еволюция, за да намери израз в бъдещите човешки качества и способности.
Обаче какво всъщност представлява това, което по един сходен начин само че в безкрайно по-величествен мащаб от този на Буда озари човечеството чрез Христовото Събитие? Искаме ли да си представим последиците от Христовото Събитие, ние трябва да знаем следното. Всичко онова, което през древните предхристиянски епохи се даваше на човечеството единствено чрез Мистериите, след Христовото Събитие стана достояние и тази възможност непрекъснато ще нараства на всички хора, превръщайки се в едно всеобщо качество на човешката природа. Но по какъв начин? За да отговорим на този въпрос, налага се преди всичко да изясним същността на древните Мистерии и същността на посвещението в предхристиянските епохи.
към текста >>
Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята
еволюция
.
И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека.
Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция.
Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена. Така лесно се стига до объркване и фактически човекът попада в един лабиринт. Нека да не забравяме: За да се справи с лабиринта на Макрокосмоса, човекът има нужда от 12 гледни точки.
към текста >>
И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна
еволюция
ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества.
Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път. Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението. Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса. С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус.
И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества.
Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи. Следователно, в какво се изразява Христовото Събитие?
към текста >>
И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката
еволюция
навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло.
От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло.
И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло.
За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята. Защото в древните Мистерии, благодарение на помощниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно. В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосмоса, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло. Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото. И когато се завръщаше в него, той можеше да си спомня своите изживявания в духовните сфери, но не и да ги пренася във физическото тяло.
към текста >>
Съществото, родено от
еволюция
та на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64).
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства. Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е.
Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64).
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
към текста >>
39.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на
еволюция
та; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне.
И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
И след като всичко това е вече изживяно извън принципите на древните Мистерии, след като е постигнато от Христос, който живя в трите човешки тела, на човечеството се дава един съвършено нов импулс: в хода на
еволюция
та бъдещият човек благодарение на своите собствени сили и заедно с Аза, с когото той е в Малхут, в Царството да се издигне и в духовния свят.
Христос минава през тези три степени на изкушението, като през един вид пробно изпитание, което се отнася за цялото човечество.
И след като всичко това е вече изживяно извън принципите на древните Мистерии, след като е постигнато от Христос, който живя в трите човешки тела, на човечеството се дава един съвършено нов импулс: в хода на еволюцията бъдещият човек благодарение на своите собствени сили и заедно с Аза, с когото той е в Малхут, в Царството да се издигне и в духовния свят.
Най-после трябваше да бъде постигнато онова състояние, при което разделителната линия между двата свята да отпадне и човекът за едно със своя Аз, живеещ в Малхут да пристъпи в духовните светове. В името на човечеството, всичко това беше постигнато чрез победата над Изкушението, която е описана в Евангелието на Матей. В лицето на едно Същество, което живя на Земята, човечеството получи великия образец за това, как Азът може да се издигне във висшите царства и във висшите светове.
към текста >>
40.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В определен момент от общочовешката
еволюция
, който ние описваме като един вид издигане на душата в царствата на Духа а в предхристиянските епохи това беше възможно само в определени мистерийни центрове и то за сметка на известно понижение на Аза, доколкото той беше включен в нормалното човешко съзнание тя трябваше да приеме един съвършено нов импулс.
От всичко, което чухме в хода на този лекционен цикъл, за нас става ясно, че характерните черти на Христовото Събитие се свеждат до следното.
В определен момент от общочовешката еволюция, който ние описваме като един вид издигане на душата в царствата на Духа а в предхристиянските епохи това беше възможно само в определени мистерийни центрове и то за сметка на известно понижение на Аза, доколкото той беше включен в нормалното човешко съзнание тя трябваше да приеме един съвършено нов импулс.
Макар и до голяма степен този импулс да е осъществим едва в далечно бъдеще, за нас още сега става ясно: при навлизането си в духовния свят, човекът напълно ще запазва онова Азово съзнание, с което днес, като нормални хора, ние обхващаме преди всичко външния сетивно-физически свят. Този напредък в общочовешката еволюция, станал възможен чрез Христовото Събитие, е същевременно и най-големият скок, който някога е бил постиган в планетарното развитие на Земята. Или с други думи: Всичко, което можа да настъпи в Земно то развитие с оглед на този основен факт, е само един вид продължение на онзи велик импулс, който произтече от Христовото Събитие.
към текста >>
Този напредък в общочовешката
еволюция
, станал възможен чрез Христовото Събитие, е същевременно и най-големият скок, който някога е бил постиган в планетарното развитие на Земята.
От всичко, което чухме в хода на този лекционен цикъл, за нас става ясно, че характерните черти на Христовото Събитие се свеждат до следното. В определен момент от общочовешката еволюция, който ние описваме като един вид издигане на душата в царствата на Духа а в предхристиянските епохи това беше възможно само в определени мистерийни центрове и то за сметка на известно понижение на Аза, доколкото той беше включен в нормалното човешко съзнание тя трябваше да приеме един съвършено нов импулс. Макар и до голяма степен този импулс да е осъществим едва в далечно бъдеще, за нас още сега става ясно: при навлизането си в духовния свят, човекът напълно ще запазва онова Азово съзнание, с което днес, като нормални хора, ние обхващаме преди всичко външния сетивно-физически свят.
Този напредък в общочовешката еволюция, станал възможен чрез Христовото Събитие, е същевременно и най-големият скок, който някога е бил постиган в планетарното развитие на Земята.
Или с други думи: Всичко, което можа да настъпи в Земно то развитие с оглед на този основен факт, е само един вид продължение на онзи велик импулс, който произтече от Христовото Събитие.
към текста >>
Изпитанията, през които човек минава в едната или другата посока на посвещението, бяха преодолени по един образцов начин от великата индивидуалност на Христос Исус, от когото дойде подтикът за една бъдеща
еволюция
, черпеща сили именно от посвещението.
Нека сега да поставим въпроса: Какво всъщност трябваше да стане в този момент? В известен смисъл, дори и до най-малките подробности, трябваше да бъде повторено това, което по начало принадлежи към тайните на древните Мистерии а в известен смисъл това е валидно и днес е, че при слизането си в свое то физическо и етерно тяло, там в областта на астралното тяло, човекът изживява онези изкушения, за които говорихме вчера. В гръцките Мистерии той отново трябваше да се сблъска с всички трудности, с всички опасности, които застават пред нас, когато започнем да се „разширяваме" в Макрокосмоса. Ние подробно описахме този процес.
Изпитанията, през които човек минава в едната или другата посока на посвещението, бяха преодолени по един образцов начин от великата индивидуалност на Христос Исус, от когото дойде подтикът за една бъдеща еволюция, черпеща сили именно от посвещението.
Нека отново да разгледаме какво всъщност ставаше в древните Мистерии.
към текста >>
Същественото тук е, че Христос Исус поставя началото на една
еволюция
, засягаща цялото човечество, която се опира на Аза, на пълното присъствие и утвържаване на Аза.
Същественото тук е, че Христос Исус поставя началото на една еволюция, засягаща цялото човечество, която се опира на Аза, на пълното присъствие и утвържаване на Аза.
Той поставя началото на едно посвещение, чиято висша цел е човешкият Аз. Човешкият Аз е центърът, средоточието на човешкото същество, като същевременно в Аза се оглежда цялата природа на днешния човек, както и всичко онова, което настъпи в света чрез Христовото Събитие.
към текста >>
А до какво се свежда човешката
еволюция
това става напълно ясно от съдържанието на тези лекции.
А до какво се свежда човешката еволюция това става напълно ясно от съдържанието на тези лекции.
Човешкото познание за сетивно-физическия свят опиращо се не само на сетивата, но и на разума е в сила едва след епохата, която започва малко преди Христовото Събитие. А през по-далечните епохи, вместо интелекта, свързан с човешкия мозък, в сила беше т.нар. ясновидство; човешкото познание се осъществяваше чрез ясновидството. Тези неща са Ви добре известни от моите лекции върху първите периоди от Атлантската епоха. Обаче през Следатлантската епоха, ясновидството като една общовалидна за тогавашното човечество душевна способност започна бавно да угасва.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, когато евангелистите разказват, че сега, благодарение на Христовото Събитие, идват такива времена, когато в духовния свят ще проникват не само онези, които притежават старото ясновидство, но също и онези, които в хода на общочовешката
еволюция
са изгубили старото ясновидство.
Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство. Всичко на този свят се развива, и душите също са направили крачка напред, минавайки от ясновиждане към неясновиждане. В предишните епохи обаче, ясновиждащите човешки способности можеха да бъдат усилвани до такава степен, че да разпознават оздравителните сили, идващи от духовния свят.
Ето защо не бива да се учудваме, когато евангелистите разказват, че сега, благодарение на Христовото Събитие, идват такива времена, когато в духовния свят ще проникват не само онези, които притежават старото ясновидство, но също и онези, които в хода на общочовешката еволюция са изгубили старото ясновидство.
към текста >>
Сега обаче онези които в хода на
еволюция
та са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е.
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство.
Сега обаче онези които в хода на еволюцията са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е.
лишени от богатствата на духовния свят те обедняват откъм духовни опитности: ето какво означава „бедни духом" и „нищи духом". Но сега идва Христос и открива голямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е. да бъдат „блажени" също и тези, които са изгубили старото ясновидство, а с него и богатствата на духовния свят.
към текста >>
Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната
еволюция
.
Астралното тяло се изгражда у човека по времето на Старата Луна. Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло. Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път. Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния.
Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната еволюция.
Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
към текста >>
Но когато човек знае за какво става дума, той е наясно: В общочовешката
еволюция
има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда през следващото хилядолетие в едно физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало.
Колко красиви са тези изречения. Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри принципи, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги сравните с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които сравняват религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото.
Но когато човек знае за какво става дума, той е наясно: В общочовешката еволюция има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда през следващото хилядолетие в едно физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало.
Този е смисълът на историята. И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката еволюция Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите страници.
към текста >>
И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката
еволюция
Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите страници.
Колко красиви са тези изречения. Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри принципи, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги сравните с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които сравняват религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото. Но когато човек знае за какво става дума, той е наясно: В общочовешката еволюция има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда през следващото хилядолетие в едно физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало. Този е смисълът на историята.
И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката еволюция Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите страници.
към текста >>
41.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
През последните часове ние обяснихме какво означаваше Христос Исус за общочовешката
еволюция
и как силите на човешкия Аз постепенно трябваше да се свържат с онези способности, които човекът беше постигнал в древните Мистерии за сметка на един вид „понижаване" на своя Аз.
През последните часове ние обяснихме какво означаваше Христос Исус за общочовешката еволюция и как силите на човешкия Аз постепенно трябваше да се свържат с онези способности, които човекът беше постигнал в древните Мистерии за сметка на един вид „понижаване" на своя Аз.
И ако сега още веднъж поискаме да изясним нещата, следва да добавим: При всички древни посвещения беше налице възможността човекът да се издига в духовния свят, в това, което означихме като Царствата небесни. Обаче поради своеобразието на древното, предхристиянско посвещение, издигането в духовния свят, в Царствата небесни беше възможно само в отсъствието на истинския човешки Аз, който не можеше да бъде съхранен в онзи свой вид, какъвто имаше в условията на сетивно-физическия план. Следователно, нека занапред да различаваме следните две състояния на човешката душа. Едното е равнозначно с това, което има днешният нормален човек в интервала между пробуждането сутрин и заспиването вечер, т.е. в интервала, когато чрез своя Аз той възприема предметите на сетивно-физическия свят.
към текста >>
Когато в продължението на планинската проповед срещаме обръщението „Аз ви казвам", то ни насочва именно към онзи нов импулс, който Христос Исус вложи в
еволюция
та на цялото човечество.
Несъмнено, подобни неща могат да бъдат разбрани само ако наистина се доближим до тях, а също и до употребата на старите имена, на старите названия, на старите обръщения в древността названията не са били избирани така, както това става днес, а с ясното съзнание за същността на нещата. Това проличава и от употребените думи в планинската проповед: Христос Исус чувствува себе си като носител на Азовото съзнание и то в една по-висша степен, отколкото по-рано, когато Царствата небесни не можеха да бъдат непосредствено изживявани от човешкия Аз. Ето защо пред душите на своите ученици той изразява настъпилата промяна по следния начин: По-рано вие получавах те едни или други откровения от Царствата небесни; обаче отсега нататък вие ще ги получавате от вашия Аз. Ето защо са и постоянните повторения „Аз ви казвам": Понеже Христос Исус усещаше себе си като представител на онази човешка душа, чийто израз откриваме във формулата: „Аз казвам това; аз съм тук в моето пълно Азово съзнание! " Тези неща не бива да бъдат възприемани повърхностно.
Когато в продължението на планинската проповед срещаме обръщението „Аз ви казвам", то ни насочва именно към онзи нов импулс, който Христос Исус вложи в еволюцията на цялото човечество.
Четете по този начин продължението на планинската проповед и вие ще усетите, че той всъщност казва: Досега вие не трябваше да апелирате към Аза; обаче отсега нататък, благодарение на това, което аз ви давам, постепенно вие ще овладеете Царствата небесни чрез собствената сила на Аза. Цялата атмосфера на планинската проповед е пропита от този нов импулс: Азовата същност на човека. А това се отнася и до следващите глави, които описват т.нар. изцеления.
към текста >>
Днес хората все още не могат да постигнат това, понеже то ще стане едва в следващите периоди на общочовешката
еволюция
.
Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание. Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили.
Днес хората все още не могат да постигнат това, понеже то ще стане едва в следващите периоди на общочовешката еволюция.
Но така или иначе това, което се извърши с Христос в началото на нашето летоброене, ще се превърне в достояние на хората и постепенно те ще станат способни да го проявяват. Ето какво искаше да опише авторът на Матеевото Евангелие в своите чудотворни изцеления!
към текста >>
В хода на планетарната
еволюция
, това трябваше да се случи заради цялото човечество: Христос, който по-рано можеше да бъде само съзерцавай като Дух на Слънцето, слезе от небесните сфери и се свърза със силите на Земята.
И така, в Евангелието на Матей, Христос Исус е описан като господар, като носител на онази сила, която навремето Заратустра възвести като Слънчева сила. Евангелието на Матей предава нещата напълно вярно: Чрез посредничеството на Исус от Назарет и еднократния му земен живот в съответното физическо, етерно и астрално тяло, тази Слънчева сила, този Дух на Слънцето, Аура Маздао или Ормузд, за която Заратустра можа само да каже, че живее в Слънцето, успя да се превърне в един могъщ еволюционен импулс за развитието на нашата Земя. Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез участието си в Христовото Събитие, или чрез приемането на Христовото Същество в онзи смисъл, който влага апостол Павел. Преминавайки от една инкарнация в друга, хората се приближават до планетарния край на Земята и онези от тях, които искат да проникнат душите си със силата на личността, живяла някога тук, на физическия план, ще се издигат до все по-висши сфери. Навремето онези, които бяха предопределени, можаха да видят с физическите си очи Христос в тялото на Исус от Назарет.
В хода на планетарната еволюция, това трябваше да се случи заради цялото човечество: Христос, който по-рано можеше да бъде само съзерцавай като Дух на Слънцето, слезе от небесните сфери и се свърза със силите на Земята.
към текста >>
И пред голяма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната
еволюция
.
Хората, които с готовност приемат в себе си Христовата сила, все повече ще се изпълват с нея: първоначално вътрешно, а после, все повече и повече външно. Да, хората от бъдещето не само ще разбират Христовото Същество, те ще се изпълват с него!
И пред голяма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната еволюция.
В една от моите мистерийни драми, чрез ясновидката Теодора, е представена една личност, която е развила в себе си силата да вижда в близкото бъдеще, а като цяло тук е описано, как в недалечно бъдеще ще се появят първоначално малък брой хора, а после все повече и повече, които ще виждат образа на Христос, но не вече във физическия свят, а в етерния свят; и те ще могат това не поради някакво духовно обучение, а благодарение на определена степен от планетарното развитие на нашата Земя, като в още по-далечното бъдеще те ще виждат Христос и в друга форма.
към текста >>
42.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нека да разгледаме индивидуалния напредък на човека в хода на мировата
еволюция
.
Евангелието на Матей описва своеобразното израстване на един от учениците или апостолите. Обаче ние ще разберем този индивидуален и крайно забележителен момент в живота на един от апостолите, само ако го извлечем от много по-големи и мащабни съотношения.
Нека да разгледаме индивидуалния напредък на човека в хода на мировата еволюция.
Не случайно ние преминаваме от една инкарнация в друга инкарнация. През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха. Така ние постепенно израстваме. И в какво точно се изразява това израстване на човека през отделните културни епохи?
към текста >>
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката
еволюция
.
И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа.
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>
Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката
еволюция
„беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство.
Аз многократно съм заявявал, че обикновено тълкувателите на Евангелията както свободомислещите, така и антирелигиозно настроените не изтъкват най-важното. Те винаги подчертават, че отделните изрази и словоредът в Евангелията са съществували и по-рано. И те наистина биха могли да изтъкнат например, че съдържанието на „Блаженствата" е нещо отдавна познато. Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото!
Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство.
Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни". Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз. Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>
И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата
еволюция
на човечеството?
И така, в своята Съзнателна Душа човекът се отваря и към него слизат Духът-Себе или Манас, Духът-Живот или Буди и Човекът-Дух или Атма. Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят. Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството?
Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе? Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
към текста >>
Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката
еволюция
, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта.
В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е. за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят. Докато за Авраам отражението на космическите отношения съществуваше в кръвното родство, отсега нататък в етично-морално-духовните отношения трябваше да се породи отблясъкът на онова, в което човекът може да се превърне чрез своя Аз! Когато хората разбират Христос в онзи смисъл, в който го разбираше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга.
Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта.
Връзките между хората трябваше да бъдат формирани или хармонизирани именно от съзнателния Аз. И всичко това се съдържа в думите, които Христос Исус изрича като продължение на отговора, който беше дал на Петър: „Това, което вържеш на Земята това, което завързва в теб по-дълбоката природа е същото, което е завързано и на Небето, и това, което същата тази природа развързва тук долу, е нещо, което е развързано също и на Небето" (Матей 16, 19).
към текста >>
Когато
еволюция
та напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата
еволюция
, т.е.
Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов.
Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е.
от старата спирала тръгва в посока от вътре навън една нова спирала. Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок. Ето как ние стигаме до следната фигура.
към текста >>
Обаче новата
еволюция
не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок.
Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов. Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е. от старата спирала тръгва в посока от вътре навън една нова спирала.
Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок.
Ето как ние стигаме до следната фигура.
към текста >>
Пред себе си имаме две спирали, вплетени една в друга, а по средата един малък скок: символът на Рака, който изобразява навлизането и разширяването в Макрокосмоса, както и възникването на един нов кълн всред досегашната
еволюция
.
Пред себе си имаме две спирали, вплетени една в друга, а по средата един малък скок: символът на Рака, който изобразява навлизането и разширяването в Макрокосмоса, както и възникването на един нов кълн всред досегашната еволюция.
към текста >>
" Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в
еволюция
та на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят.
Следователно, тук ние сме изправени пред символичния израз на нещо, което възниква в живите, духовни връзки между Христос и неговите ученици, и то е облъхнато от такова величие, че не може да бъде изразено с думите на един или друг човешки език, а само чрез това, че Христос издига учениците и ги въвежда в отношенията на духовния свят, създавайки за тях съответните физически съответствия на макрокосмическия свят. И после той ги отвежда още по-високо, до мястото, където окултните сили на посветените отново ще бъдат употребени за благото на цялото човечество. Сега той се издига до онази висша точка, която може да бъде само загатната: Той стои в апогея на Слънцето, т.е. в зодиакалния знак Рак. И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във висините!
" Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в еволюцията на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят.
към текста >>
Ако човек действително вниква в Евангелието на Матей, той знае, че казаните от Христос Исус думи са един духовен процес, към който се при съединяват не само посветените, но след време и цялото човечество, ако в хода на Земната
еволюция
то следва Христос, израствайки в Царството небесно не по друг начин, а като одухотворява самата Земя.
Ако правилно четем съответните пасажи, съвсем осезателно ще доловим, че Христос насочва мислите към разпространени за времето си учения относно израстването в Царството небесно. Обаче това израстване в Царството небесно е било приемано твърде материалистически и хората са вярвали, че този процес се отнася за цялата Земя, докато в действителност той се отнася само за отделни посветени. Или с други думи: у някои хора се е породил възгледът, че в най-скоро време предстои една материална трансформация на Земята и от Земя, тя ще се превърне в Небе. И Христос предупреждава, че ще дойдат хора, които ще твърдят подобни неща и той неслучайно ги нарича „лъжепророци" (Матей 24, 24). Ето защо е твърде странно, как дори днес мнозина тълкуватели на Евангелията застъпват тезата, че за наближаващото и то в материален смисъл – Божие царство, можем да съдим от думите на самия Христос.
Ако човек действително вниква в Евангелието на Матей, той знае, че казаните от Христос Исус думи са един духовен процес, към който се при съединяват не само посветените, но след време и цялото човечество, ако в хода на Земната еволюция то следва Христос, израствайки в Царството небесно не по друг начин, а като одухотворява самата Земя.
към текста >>
43.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обхванем ли с поглед
еволюция
та на човечеството, такава, каквато е тя според нашата антропософска Духовна Наука, за нас като най-забележителна и важна особеност ще изпъкне това, че човекът в хода на своите последователни реинкарнации през отделните епохи непрекъснато се издига и овладява все по-висши форми на съвършенство, като накрая довежда дълбоката си вътрешна същност до съответствие с онези цели, които отговарят на отделните степени от планетарната
еволюция
на Земята.
Обхванем ли с поглед еволюцията на човечеството, такава, каквато е тя според нашата антропософска Духовна Наука, за нас като най-забележителна и важна особеност ще изпъкне това, че човекът в хода на своите последователни реинкарнации през отделните епохи непрекъснато се издига и овладява все по-висши форми на съвършенство, като накрая довежда дълбоката си вътрешна същност до съответствие с онези цели, които отговарят на отделните степени от планетарната еволюция на Земята.
към текста >>
От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната
еволюция
на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката
еволюция
, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека.
От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи.
По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло. Това е само един пример в най-общи линии. Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
към текста >>
Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в
еволюция
та на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката
еволюция
, отколкото един обикновен човек.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека. От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи. По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло. Това е само един пример в най-общи линии.
Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
към текста >>
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в
еволюция
та на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души.
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
към текста >>
След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа
еволюция
другаде.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети.
След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде.
И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата
еволюция
, както и планетарната
еволюция
на самата Земя.
Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват
еволюция
та на цялото човечество.
В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество.
И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения.
към текста >>
Следователно, и четиримата евангелисти описват това Слънчево Същество, този „Син на живия Бог", който се намесва в
еволюция
та на човека.
Следователно, и четиримата евангелисти описват това Слънчево Същество, този „Син на живия Бог", който се намесва в еволюцията на човека.
Обаче за човека, който ако мога така да се изразя посреща това Слънчево Същество и го приема в себе си, за този човек ни говорят само двама от евангелистите: Матей и Лука.
към текста >>
Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от духовните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за
еволюция
та на другите хора.
Тук е загатнато не друго, а именно „хармонията на сферите" и изобщо това, което живее в звуковия етер.
Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от духовните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за еволюцията на другите хора.
И за един такъв човек Слънцето наистина започва да звучи, да пее, или с други думи, хармонията на сферите вече става достъпна за човешкото ухо, за човешкия слух.
към текста >>
От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения
еволюция
та филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух.
Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята. Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос. За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек.
От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух.
Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух. Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух. Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух.
към текста >>
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в
еволюция
та на човечеството.
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството.
Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето. В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция. Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм.
към текста >>
В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката
еволюция
.
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството. Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето.
В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция.
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост.
към текста >>
Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от
еволюция
та на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство.
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост.
Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство.
Това никой не може да отрече.
към текста >>
Следователно, тук трябва да изтъкнем следното: За хората, които трябва да се превърнат в храм за едно или друго божествено Същество, имащо задачата да ускори
еволюция
та на цялото човечество, са необходими специални грижи и в известен смисъл техните биографии си приличат доста.
Следователно, тук трябва да изтъкнем следното: За хората, които трябва да се превърнат в храм за едно или друго божествено Същество, имащо задачата да ускори еволюцията на цялото човечество, са необходими специални грижи и в известен смисъл техните биографии си приличат доста.
Ето защо в древните Мистерии винаги са съществували точни указания за външните събития в живота на тези хора. Такива указания съществуваха и в есейските общности по отношение на Христос Исус; а именно, какви трябваше да бъдат онези човешки същества, които в лицето на Соломоновия и Натановия Исус бяха предопределени да посрещнат великия Слънчев Дух, Христос.
към текста >>
Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи
еволюция
та на гения в човешката личност.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше.
Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност.
Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена. И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
към текста >>
Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от
еволюция
та на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително разбиране на макрокосмическите отношения.
Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят. Да, човечеството не иска да научи истината; защото именно с помощта на същите методи, днес всеки може да докаже, че Исус никога не е живял на Земята. И така, тези подробности показват, че към най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка. Ние трябва да сме наясно: тук са застрашени от объркване тъкмо антропософите. Като цяло Антропософското Движение също не беше пощадено от словесната игра с всевъзможни символи, взети от звездните светове.
Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от еволюцията на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително разбиране на макрокосмическите отношения.
към текста >>
Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата
еволюция
на човечеството.
Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на Изток става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи.
Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството.
За нас е напълно ясно: Ние стигаме до познание за Христос не чрез текстове и документи, които отричат Христос, а само чрез онези източници, които съзнателно носят в себе си живото присъствие на самия Христос. Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ. Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни. Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област.
към текста >>
И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката
еволюция
всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват.
И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват.
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия. Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него.
към текста >>
Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна
еволюция
.
Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека? Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение.
Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция.
Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал. И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо към нашата божествена цел.
към текста >>
44.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*1 Рудолф Щайнер „Общочовешката
еволюция
и познанието за Христос.
*1 Рудолф Щайнер „Общочовешката еволюция и познанието за Христос.
Евангелието на Йоан" 22 лекции в Касел и Базел, 1907 (Събр. Съч. № 100)
към текста >>
45.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка
еволюция
: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота.
към текста >>
Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на
еволюция
та, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние.
Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека.
Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше? Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията. Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
към текста >>
Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на
еволюция
та.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние. Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека. Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше?
Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията.
Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
към текста >>
Така Павел виждаше в Христос центъра на всяка земна
еволюция
на човешкото същество, откъдето му е даден импулса да се изкачи отново в свръхсетивния свят, обогатен от своите земни превъплъщения.
Така Павел виждаше в Христос центъра на всяка земна еволюция на човешкото същество, откъдето му е даден импулса да се изкачи отново в свръхсетивния свят, обогатен от своите земни превъплъщения.
към текста >>
Трябва добре да различаваме тези два етапа в
еволюция
та, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност.
Трябва добре да различаваме тези два етапа в еволюцията, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност.
В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка еволюция. Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се слушат, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността. Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е. в най-добрия случай от началото на третата година. Бихме могли да счетем, че този период съдържа водещите елементи на човешкия живот, всички правила, които ние получаваме съзнателно и които служат за ориентир на нашите импулси и т.н.
към текста >>
В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка
еволюция
.
Трябва добре да различаваме тези два етапа в еволюцията, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност.
В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка еволюция.
Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се слушат, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността. Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е. в най-добрия случай от началото на третата година. Бихме могли да счетем, че този период съдържа водещите елементи на човешкия живот, всички правила, които ние получаваме съзнателно и които служат за ориентир на нашите импулси и т.н. Това, което ни се случва преди този стадий, ние го приемаме без нашият Аз да бъде съзнателен за това.
към текста >>
Значи ако следваме с точност
еволюция
та на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е.
Трябва добре да различаваме тези два етапа в еволюцията, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност. В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка еволюция. Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се слушат, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността.
Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е.
в най-добрия случай от началото на третата година. Бихме могли да счетем, че този период съдържа водещите елементи на човешкия живот, всички правила, които ние получаваме съзнателно и които служат за ориентир на нашите импулси и т.н. Това, което ни се случва преди този стадий, ние го приемаме без нашият Аз да бъде съзнателен за това. То не влиза в течението на нашия живот, проникнат от пълното съзнание на Аза. В тези години от живота, които предхождат появяването на един съзнателен Аз, обкръжаващият свят действа върху нас по съвсем различен начин отколкото по-късно.
към текста >>
46.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в
еволюция
та на човечеството.
Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник.
Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството.
И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
към текста >>
Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята
еволюция
.
Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция.
към текста >>
Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката
еволюция
.
Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно.
Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция.
към текста >>
Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата
еволюция
на Земята.
Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души.
Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време.
към текста >>
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в
еволюция
та на човечеството чрез Христовото Събитие.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин. Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса.
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие.
Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс. Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия.
към текста >>
В такива прости думи някои хора чувстваха великите мистерии, великите тайни на човешката
еволюция
.
В такива прости думи някои хора чувстваха великите мистерии, великите тайни на човешката еволюция.
И в обръщането на думата Ева в Аве хората чувстваха по един фин начин същата истина, която можем да научим по грандиозен начин от Посланията на Павел, когато четем думите му за Адам, “стария" Адам, и Христос, “новия" Адам. Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската Пиеса", която ни показва Падението на човека, и “Коледната Пиеса", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс. Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше.
към текста >>
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката
еволюция
, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното.
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното.
Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета. Едно чувствително, естетично око трябва да намира за невъзможно да вижда тези два вида неща заедно: Коледните дървета, Коледните стоки, и колите и електрическите влакове движещи се посред тях! Днес това невъзможно положение се приема естествено за нормално. Но за естетичното и чувствително око въпреки това то си остава нещо възможно. Дори и така да е, ние искаме да бъдем приятели на нашата цивилизация, а не врагове.
към текста >>
Само един враг на
еволюция
та би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена.
Защо това е така? Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива, защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена.
Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена.
Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време.
към текста >>
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката
еволюция
.
Това е съпричастност на собственото настроение на Природата. - Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно чак до тревата и до корените на дърветата.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
към текста >>
И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката
еволюция
.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
47.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
"Освен постоянното повтаряне на старата, винаги присъстваща истина за реинкарнацията и кармата - при това така, както е учила на това най-древната наука на света, а не съвременният спиритизъм, - окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с
еволюция
та реинкарнация, за такъв вид превъплъщение, тайнствено и все още непонятно за много, незнаещи нищо от историята на Земята, на което ние внимателно обърнахме внимание в "Разбулената Изида".
"Освен постоянното повтаряне на старата, винаги присъстваща истина за реинкарнацията и кармата - при това така, както е учила на това най-древната наука на света, а не съвременният спиритизъм, - окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с еволюцията реинкарнация, за такъв вид превъплъщение, тайнствено и все още непонятно за много, незнаещи нищо от историята на Земята, на което ние внимателно обърнахме внимание в "Разбулената Изида".
Всеобщо превъплъщение за всеки индивид с промеждутъци в Кама-лока и Девакана - и циклична съзнателна инкарнация с велика и божествена цел за някои. Тези велики характери, които като великани се извисяват в историята на човечеството, подобно на Сидхарта Буда и Иисус в духовната област, подобно на Александър Македонски и Наполеон Велики в областта на физическите завоевания, по същество са не нещо друго, а отразени образи на великите пра-образи, които са съществували не от десетки хиляди години, както за това внимателно беше споменато в "Разбулената Изида", а в продължение на милиони години подред от началото на Манвантарата. Защото, както беше обяснено по-горе, с изключение на истинските аватари, тези отражения на своите пра-образи, от които всеки съответства на своето, породило го племе, всъщност са тези същите не-пречупени лъчи (монади), наричани деви, Дхиан-Когани или Дхиани-Буди или още планетарни Духове и т.н., които в еоните на вечността светят в качеството си на техни пра-образи. По тяхно подобие ще се родят някои хора, и, когато се набележи някаква особена общочовешка цел, те хипотетично се одушевяват от своите божествени пра-образи, които отново и отново се проявяват чрез съкровените сили, които направляват и ръководят съдбините на нашия свят.
към текста >>
Само когато вие разглеждате историята така, можете да видите какво означава личността и какво означават свръхличните сили за историческия живот, как в индивидуалните инкарнации става нещо, което Блаватска нарича взаимодействие на личните, индивидуални инкарнации с това, което тя описва, казвайки: "но наред със старата, не всякога приложима истина за реинкарнацията и кармата окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с
еволюция
та реинкарнация" и т.н.
По такъв начин ние виждаме, че в отделната личност, в това, което тя казва, се съдържа сянка на това, което става понятно само тогава, когато ние отвъд личността прозираме стоящият зад нея инспиратор.
Само когато вие разглеждате историята така, можете да видите какво означава личността и какво означават свръхличните сили за историческия живот, как в индивидуалните инкарнации става нещо, което Блаватска нарича взаимодействие на личните, индивидуални инкарнации с това, което тя описва, казвайки: "но наред със старата, не всякога приложима истина за реинкарнацията и кармата окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с еволюцията реинкарнация" и т.н.
Тя нарича това съзнателна реинкарнация, така, както за болшинството от хората днес последователните инкарнации все пак остават безсъзнателни за тяхното "аз", тогава, когато духовните сили, които действат свише, в крайна сметка с пълно съзнание пренасят циклично своите сили от една епоха в друга.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Костната система, най-стария вид хранителен процес в
еволюция
та: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси.
Кръвната система като носител на Аза в цялостното устройство. Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата. Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма. Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него. Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания.
Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси.
По въпроса за Френологията.
към текста >>
49.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката
еволюция
през различните и епохи.
И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория!
Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека. Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека. Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса. Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани.
към текста >>
50.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята
еволюция
, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма.
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
към текста >>
51.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При това, в смисъла на нашата
еволюция
, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист.
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист.
Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
към текста >>
52.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в
еволюция
та на бъдещето.
Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние.
По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето.
Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
към текста >>
53.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В нашата Пета следатлантска културна епоха главната характерна черта на
еволюция
та е интелектуалната, развитието на ума.
Изхождайки от окултните изследвания, ние можем да дадем за всяка една от тези културни епохи, за Петата, Шестата и Седмата следатлантски културни епохи една главна характеристика на човешкото развитие.
В нашата Пета следатлантска културна епоха главната характерна черта на еволюцията е интелектуалната, развитието на ума.
В Шестата, която ще последва нашата, главната характерна черта на човешкото развитие ще бъде тази, че душите на хората ще имат напълно определени чувства по отношение на това кое е морално и на това, което е неморално. Особено фини ще са отношенията на симпатия към добронамерените и състрадателни постъпки, а тези на антипатия спрямо зложелателните постъпки ще са изпълнени с едно величие, за което хората досега едва ли са имали някакво предчувствие.
към текста >>
Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката
еволюция
, това е Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността.
В замяна на това тя изпраща от висшите светове, от свръхсетивните светове долу на Земята силите, вдъхновявайки всички носители на културата, които все още не са проникнати от Христовия Импулс. Съзнанието за това съществуваше в една прекрасна легенда, която Йоан от Дамаск е записал и която стана прочута във всички европейски страни през Средновековието. Това е легендата за Валаам и Йозафат, която всъщност ни показва как онзи, който е станал приемник на Буда – защото Йозафат е буквалното преобразуване на името Бодисатва – е бил запознат с християнските импулси именно от Валаам. Тази легенда, която после беше забравена, ни разказва, че приемникът на Буда е бил запознат с християнските импулси от един представител на християнството на име Валаам и тя иска да ни покаже, че фактически онзи Бодистава, който дойде след Гаутама Буда беше приел християнските импулси в своя собствен душевен живот. И наистина е така.
Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката еволюция, това е Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността.
Ето защо можем да кажем: Макар и учението на Буда да е в неговия особен смисъл морално учение, то е именно едно морално учение, докато Христовият Импулс не е едно учение, а една сила. Той действува като морална сила, която все повече и повече се оформя така, че действително пронизва човечеството с моралност.
към текста >>
И както кобилицата на една везна може да се опира само на една точка, така и
еволюция
та на Земята може да има само един център на тежестта.
Ако някой твърди, че физическото Христово Събитие, явяването на Христос в едно физическо тяло, би могло да стане два пъти на Земята, той би твърдял в окултно отношение същото нещо, както ако някой би казал, че една везна ще работи по-добре, ако тя би имала две опорни точки вместо една. В действителност тригодишният живот на Христос, неговото пребиваване в тялото на Исус от Назарет е същото, каквото е центърът на тежестта на Земята.
И както кобилицата на една везна може да се опира само на една точка, така и еволюцията на Земята може да има само един център на тежестта.
към текста >>
54.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако вземете сега цялата
еволюция
и вземете под внимание това, което беше казано сега, Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската, ще застане пред Вас като една особено важна епоха.
Ако вземете сега цялата еволюция и вземете под внимание това, което беше казано сега, Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската, ще застане пред Вас като една особено важна епоха.
Защото тогава в човешката природа трябва да бъде изградено в по-фина форма онова, което наричаме Разсъдъчна, или Чувствуваща душа. Но вече до онова време Азът, който принадлежи, следователно, към голямото еволюционно течение, е преминал през едно прогресивно развитие. Така че можем да кажем: Този човешки Аз се разви през Четвъртата следатлантска културна, през Гръцко-римската епоха и постигна високо равнище, като там му предстоеше да работи в Разсъдъчната душа, докато в нашата епоха му предстои да работи в Съзнателната душа.
към текста >>
55.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката
еволюция
.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц. За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят. Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци.
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
56.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Сега продължи да действува не едно учение, а фактът, че Христос беше в Исус, че Той премина през Мистерията на Голгота, от която се разля силата, с чиято помощ общочовешката
еволюция
можеше да поеме отново нагоре.
Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един Учител събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви като причина за възхода на човечеството. Едва когато след смъртта личният елемент изчезна, едва тогава се прояви онази сила, която дойде на Земята чрез Христос.
Сега продължи да действува не едно учение, а фактът, че Христос беше в Исус, че Той премина през Мистерията на Голгота, от която се разля силата, с чиято помощ общочовешката еволюция можеше да поеме отново нагоре.
към текста >>
Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката
еволюция
, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството. За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини. Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини.
Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина.
Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството. Хората искат Исус, а не Христос.
към текста >>
Обаче фактът, че то не може да бъде доказано, си има и добрата страна, понеже в известен смисъл то лежи извън
еволюция
та на човечеството.
Мистерията на Голгота е един факт, който не може да бъде доказан както другите исторически събития. Не подлежи на доказване дори и самият факт на Разпятието. По този въпрос не съществуват никакви обективни, автентични документи.
Обаче фактът, че то не може да бъде доказано, си има и добрата страна, понеже в известен смисъл то лежи извън еволюцията на човечеството.
Защото Мистерията на Голгота – и до това се свежда нейната същинска природа – е нещо, което не се занимава с това, което е пряко свързано с еволюцията на човечеството.
към текста >>
Защото Мистерията на Голгота – и до това се свежда нейната същинска природа – е нещо, което не се занимава с това, което е пряко свързано с
еволюция
та на човечеството.
Мистерията на Голгота е един факт, който не може да бъде доказан както другите исторически събития. Не подлежи на доказване дори и самият факт на Разпятието. По този въпрос не съществуват никакви обективни, автентични документи. Обаче фактът, че то не може да бъде доказано, си има и добрата страна, понеже в известен смисъл то лежи извън еволюцията на човечеството.
Защото Мистерията на Голгота – и до това се свежда нейната същинска природа – е нещо, което не се занимава с това, което е пряко свързано с еволюцията на човечеството.
към текста >>
57.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката
еволюция
с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
към текста >>
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката
еволюция
.
Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
58.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това се наблюдава през последната голяма епоха от
еволюция
та на Земята, а именно Следатлантската епоха.
Ние стоим на една Земя, която отива към разпад. Постепенно ще се стигне до там, че езерата, реките, моретата ще пресъхнат. Чрез такива преобразувания образът на Земята се изменя. Геологията допуска, че вече се намираме в една епоха на разлагането на Земята. Бележитият геолог Едуард Зюс потвърждава, че градивните процеси все повече биват измествани от разпадните процеси.
Това се наблюдава през последната голяма епоха от еволюцията на Земята, а именно Следатлантската епоха.
Разпадните процеси са особено подчертани от 1250 година насам.
към текста >>
Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в
еволюция
та на човечеството.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата.
Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството.
Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило.
към текста >>
59.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Радикалната промяна в общочовешката
еволюция
през следващите 3000 години.
Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години.
Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос. Антропософското разбиране на Христовото Събитие. Хрониката Акаша. Църковният отец Йеронимус и как той преведе Евангелието на Матей.
към текста >>
60.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на
еволюция
та, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка.
Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
към текста >>
В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от
еволюция
та на човечеството.
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание. Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха.
В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството.
Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас. Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа.
към текста >>
61.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Розенкройцерството от предишните векове не можеше да се съобразява с един духовен елемент, който възникна в
еволюция
та на човечеството едва по-късно и без който днес ние не можем да навлезем в основните елементи на всички онези духовни течения, които израстват от почвата на окултизма.
Преди да разгледаме розенкройцерството и днешното посвещение въобще, нека първо да се спрем на една подробност, която се оказа от решаващо значение за това, че розенкройцерското посвещение от 13, 14, 15 век а дори и от 16 и 17 век по начало трябваше да бъде значително видоизменено.
Розенкройцерството от предишните векове не можеше да се съобразява с един духовен елемент, който възникна в еволюцията на човечеството едва по-късно и без който днес ние не можем да навлезем в основните елементи на всички онези духовни течения, които израстват от почвата на окултизма.
Поради причини, на които подробно ще се спрем в следващите лекции, векове наред външните екзотерични учения на християнството не съдържаха онова, което днес трябва да стои в самата изходна точка на нашето антропософско познание: учението за реинкарнацията и Кармата все още не беше истински застъпено в първите степени на розенкройцерското посвещение от 13 век. Ето защо бъдещият розенкройцер можеше да стигне доста далеч в своята подготовка, до 4-та, 5-та степен на розенкройцерството, можеше да е минал през това, което розенкройцерското посвещение нарича изучаване, усвояване на имагинацията, на окултната писменост, на философския камък, дори да изживее част от т.н. мистична смърт можеше да се издигне и до още по-висши окултни познания -, но така или иначе той не изпитваше потребност и не притежаваше достатъчно сила, за да обхване озаряващото учение за реинкарнацията и кармата. Обаче днес ние трябва да сме наясно: Поради напредващото мислене на съвременното човечество, в това мислене възникват такива мисловни форми, чрез които ако логически следваме изводите, налагащи се от самата екзотерична действителност ние безусловно ще стигнем до признаването на реинкарнациите и Кармата. Това, което в моята втора розенкройцерска драма „Изпитанието на душата“*12 е казано от душата на Щрадер: че логически мислещият човек ако не иска да скъса с всичко онова, което е наследил от мисловните форми на последните столетия накрая просто по необходимост трябва да стигне до признаването на реинкарнациите и Кармата, то е нещо, което се корени в дълбините на днешния духовен живот и постепенно се оформя като нещо напълно самостоятелно в условията на западния духовен живот.
към текста >>
Защото тъкмо в това се състои големият обрат, който претърпя развитието на човешката душа от 18 до 20 век, че ние можем да заявим: Който днес сериозно пристъпва към изучаване на
еволюция
та, той преди всичко трябва да усвои онези мисловни форми, които в наши дни самопонятно водят до приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата.
Ето как тези идеи, съвсем изолирано, проникват тук или там, чрез тези духове. И показателно е че въпреки незадоволителния им логически ход, тези идеи възникват не само у посочените личности, а и у много други.
Защото тъкмо в това се състои големият обрат, който претърпя развитието на човешката душа от 18 до 20 век, че ние можем да заявим: Който днес сериозно пристъпва към изучаване на еволюцията, той преди всичко трябва да усвои онези мисловни форми, които в наши дни самопонятно водят до приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата.
Следователно, през интервала между 13 и 18 век човешкото мислене все още не беше достатъчно напреднало, за да стигне до признаването на реинкарнацията. Обаче ние винаги трябва да изхождаме от конкретната историческа епоха, в чиито условия човешкото мислене се издига до най-висшата си форма. Ето защо днес изходната точка следва да бъде търсена в мисленето, което по строго логически път т.е. по хипотетично правилен път пристъпва към идеята за реинкарнациите, като си служи с мисловните форми, характерни за естествените науки.
към текста >>
62.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за
еволюция
та на света и човечеството.
Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник. Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения. Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск.
По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
към текста >>
И това ново събитие също ще има решаващо значение за
еволюция
та на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене.
Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят.
И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене.
към текста >>
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за
еволюция
та на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите!
към текста >>
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до
еволюция
та на цялото човечество.
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество.
А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите!
към текста >>
Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата
еволюция
на цялото човечество.
Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота.
към текста >>
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката
еволюция
, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна
еволюция
на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия.
В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
Но фактите не се направляват според хорските мнения, а според движещите сили в общочовешката
еволюция
.
Фактически такъв трети път винаги е съществувал в християнската история и той трябваше да съществува. Защото обективното развитие на човечеството се насочваше не според хорските мнения, а според обективните факти. В хода на столетията са изказвани всевъзможни мнения за Христос Исус; иначе църковните събори и богословите не биха имали повод за толкова ожесточени спорове. Впрочем едва ли в друга епоха е имало толкова много и толкова различни възгледи за Христос, отколкото в нашата.
Но фактите не се направляват според хорските мнения, а според движещите сили в общочовешката еволюция.
За преобладаващата част от хората тези факти биха могли да бъдат достъпни дори и чрез едно обикновено разглеждане на това, което например е разказано в Евангелията, стига те да биха имали търпение и постоянство за едно безпристрастно проучване на нещата, стига те да не прибързваха и да не се деляха на отделни групи при обективното разглеждане на фактите.
към текста >>
Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата
еволюция
подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година.
През първите християнски столетия непрекъснато беше подчертавано, че онзи, когото наричаха Исус от Назарет беше един човек като всички други, един слаб човек като всеки друг. И до мисията на Този, който слезе на Земята, се приближаваха най-вече хората които бяха убедени: Исус беше един обикновен човек! Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“.
Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година.
И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в
еволюция
та на човечеството?
Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие.
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те?
към текста >>
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в
еволюция
та на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние!
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
към текста >>
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в
еволюция
та на човечеството чрез Събитието от Палестина.
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос.
към текста >>
63.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката
еволюция
, ще се промени напълно.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна.
Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно.
Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>
Ние следва да сме наясно: Ако действително искаме да вникнем в
еволюция
та на човечеството, решително трябва да изоставим крайно погрешното мнение, че човекът винаги е бил такъв, какъвто е той днес.
Нещата са изглеждали така, че когато хората от третото столетие на нашата ера са насочвали поглед към своите предшественици от третото столетие преди идването на Христос, те се досещали: Дори и тези хора да са прониквали по характерния за тях дълбок начин в тайните на съществуванието, в душите им не можеше да се разиграе това, което можа да се разиграе в душите на хората след идването на Христос! Следователно думите на Йоан Кръстител: „Променете своите възгледи за света, променете своето разбиране за света, защото времената станаха други! “, и това, което днес се потвърждава от антропософията, е било долавяно, и то извънредно силно, още през първите столетия след идването на Христос.
Ние следва да сме наясно: Ако действително искаме да вникнем в еволюцията на човечеството, решително трябва да изоставим крайно погрешното мнение, че човекът винаги е бил такъв, какъвто е той днес.
Защото независимо че от подобно становище ние никога не бихме могли да изведем идеята за прераждането, от всичко, което ни е завещала традицията, както и от данните на Тайната наука, ние не трябва да забравяме, че хората от миналите исторически епохи действително са притежавали това, което днес съществува само в подсъзнанието, а именно, определена степен на ясновидство; после те са изгубили тази степен на ясновидство и най-ниската точка, до която са слезли развивайки онези мисловни сили, които заглушават древното ясновидство се намира във времето, когато е станала Мистерията на Голгота.
към текста >>
За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката
еволюция
бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие.
За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие.
И така, това, което по-рано е ставало в ограничен размер с посвещавания ученик в Мистериите, същото става и с онова Същество, което наричаме Христос, и то без да е налице онази подготовка, която беше необходима за хората, без да е налице и външната недостъпност на Мистериите; сега то се разиграва пред очите на всички под формата на едно историческо събитие. Да, това, което по-рано беше достъпно само за кандидата на Мистериите, сега се разиграва пред очите на всички!
към текста >>
Има ли някой от стоящите здраво в областта на окултизма, който не би си казал: Да, в мировата
еволюция
се вля нещо, което не може да бъде разбрано в смисъла на християнското развитие?
Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие. Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света! И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини. Кой от тези, които стоят здраво в областта на окултизма, би могъл да допусне, че всички гонения и т.н. в християнския свят, биха могли да бъдат свързани с принципа на самия Христос Исус?
Има ли някой от стоящите здраво в областта на окултизма, който не би си казал: Да, в мировата еволюция се вля нещо, което не може да бъде разбрано в смисъла на християнското развитие?
Накратко: Тук ние сме изправени пред едно огромно недоразумение.
към текста >>
64.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата
еволюция
на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос.
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос.
Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи. Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята. Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа. Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
Ние твърдим, че както всеки отделен човек, така и Земята минава през своите поредни въплъщения и това, което представлява нашето физическо тяло, е подготвено в хода на човешката
еволюция
още през епохата на Стария Сатурн.
Нека да продължим нататък: Припомнете си, че за да разберем Земното развитие, ние трябва да познаваме миналите въплъщения на нашата планета; че трябва внимателно да изучим Сатурновото, Слънчевото и Лунното въплъщение на Земята.
Ние твърдим, че както всеки отделен човек, така и Земята минава през своите поредни въплъщения и това, което представлява нашето физическо тяло, е подготвено в хода на човешката еволюция още през епохата на Стария Сатурн.
Докато през епохата на Стария Сатурн е изключено да се говори за човешко етерно тяло, астрално тяло и Аз в днешния смисъл на тези думи, зародишът на физическото тяло вече беше вложен там, на Стария Сатурн. През време на Слънчевото въплъщение на нашата Земя, този зародиш се преобразява и в неговата нова форма става възможно да бъде включено етерното тяло. През време на Лунното въплъщение на нашата Земя физическото тяло отново се преобразява и наред с етерното тяло което на свой ред също се преобразява в него, т.е. във физическото плюс етерното тяло става възможно да бъде включено астралното тяло. А през време на Земната епоха към физическото плюс етерното, плюс астралното тяло се присъединява и Азът.
към текста >>
Когато на първо време разглеждаме това физическо тяло, такова, каквото то е изглеждало в съзнанието на хората през един решителен момент от
еволюция
та, ние ще установим нещо твърде забележително.
Когато на първо време разглеждаме това физическо тяло, такова, каквото то е изглеждало в съзнанието на хората през един решителен момент от еволюцията, ние ще установим нещо твърде забележително.
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция. Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха.
към текста >>
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката
еволюция
.
Когато на първо време разглеждаме това физическо тяло, такова, каквото то е изглеждало в съзнанието на хората през един решителен момент от еволюцията, ние ще установим нещо твърде забележително.
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция.
Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
към текста >>
Ето защо ние говорим за Земната епоха като за период от време, в който Духовете на Формата се намесват за пръв път в
еволюция
та, за да моделират физическото тяло на човека по такъв начин, че то да получи своята специфична форма.
А сега да преминем към това, което знаем от антропософската Духовна наука: Благодарение на какво човекът успя да развие своя Аз? Благодарение на Земното развитие! Едва в хода на планетарното развитие на Земята, човекът стигна до там, че успя да развие своя Аз. И сега, ако си припомним всичко, което сме говорили върху еволюционните фази на човека през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, ние ще видим, че през старата Лунна епоха човешкото физическо тяло все още не разполагаше с някаква строго определена форма и че до тази форма то стигна едва на Земята.
Ето защо ние говорим за Земната епоха като за период от време, в който Духовете на Формата се намесват за пръв път в еволюцията, за да моделират физическото тяло на човека по такъв начин, че то да получи своята специфична форма.
Обаче това моделиране на човешкото физическо тяло беше необходимо най-вече, за да позволи влагането на Аза в човека, за да може така моделираното, така оформеното физическо тяло да предложи съответните условия за възникването на Аза. Ако размислим върху тези подробности, следващото изложение не би могло да ни учуди.
към текста >>
И дали наистина е вярно това, че външната форма на тялото изчезва безследно и окончателно отпада от общочовешката
еволюция
?
Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните гърци щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта!
И дали наистина е вярно това, че външната форма на тялото изчезва безследно и окончателно отпада от общочовешката еволюция?
Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в еволюцията на света и човека? Ще играе ли тя някаква роля занапред и има ли тя някаква връзка с Христовото Същество?
към текста >>
Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в
еволюция
та на света и човека?
Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните гърци щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта! И дали наистина е вярно това, че външната форма на тялото изчезва безследно и окончателно отпада от общочовешката еволюция?
Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в еволюцията на света и човека?
Ще играе ли тя някаква роля занапред и има ли тя някаква връзка с Христовото Същество?
към текста >>
Нека този въпрос да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим към следващия въпрос: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за
еволюция
та на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
Нека този въпрос да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим към следващия въпрос: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за еволюцията на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
към текста >>
65.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем към началните етапи от
еволюция
та на човека.
Несъмнено, това е един правилен отговор: Когато някой е гладен, той яде, а не краде. Но сега важното е дали този отговор е подходящ за конкретната ситуация. Защото верният отговор все още не означава, че той има смисъл и че допринася за разрешаването на конкретния случай. По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се! като един вид екстракт на цялото християнство, но произнесени от устата на друг човек същите думи ще прозвучат като гола фраза.
Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем към началните етапи от еволюцията на човека.
към текста >>
66.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ
еволюция
та на човечеството.
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус.
Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството.
И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота. Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота. От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.
към текста >>
Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата
еволюция
на човечеството.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението.
Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството.
Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние. Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания.
към текста >>
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката
еволюция
?
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция?
Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
Ние видяхме, че ако
еволюция
та би продължила по онзи начин, който беше характерен за периода преди събитията в Палестина, тогава Азовото съзнание не би могло да се развива по-нататък, то не само че не би напреднало; напротив, то би могло само да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака.
Когато се задълбочаваме в учението на Павел, ние стигаме до убеждението, че Мистерията на Голгота е нещо напълно действително, че тя наистина се е разиграла в хода на Земното развитие, че тя трябваше да се разиграе; понеже тя е буквално спасението на човешкия Аз.
Ние видяхме, че ако еволюцията би продължила по онзи начин, който беше характерен за периода преди събитията в Палестина, тогава Азовото съзнание не би могло да се развива по-нататък, то не само че не би напреднало; напротив, то би могло само да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака.
Но чрез Мистерията на Голгота, Азовото съзнание пое пътя нагоре, и то ще се издига по този път толкова по-стремително, колкото по-здрави са връзките, които хората изграждат с Христовото Същество.
към текста >>
67.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната
еволюция
на човечеството.
Ние знаем също, че в астралното тяло на това момче действуваха силите, които навремето беше придобил онзи Бодисатва*46, който после стана Гоутама Буда. Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение. Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби. Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини.
И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството.
Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят. Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество. От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля! “, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус.
към текста >>
Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната
еволюция
на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество.
Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби. Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят.
Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество.
От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля! “, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус. И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина. Тези сили на Буда продължиха да действуват и по-нататък. И твърде показателно е, че по-новите окултни изследвания, направени през последните години тук или там в западния окултизъм, потвърдиха, че съществува една много важна връзка между европейската култура и силите на Буда.
към текста >>
Защото той не остана на същото място в своето развитие, а напредна; и тъкмо поради напредъка си като духовно същество там, в духовния свят, той можа да се намеси по един забележителен начин в
еволюция
та на западноевропейската култура.
Следователно, всички онези мирогледни течения, които възникват през последните столетия, включително и до 19 век, доколкото представляват западни духовни течения са проникнати от Христовия Импулс; обаче наред с това, те бяха проникнати и от духовните сили на Буда. Ето защо трябва да заявим: Най-важното, което днес европейското човечество може да получи от Буда, не бива да се търси в онези традиции, чието начало Буда постави почти 500 години преди християнското летоброене, а в това, в което той се превърна по-късно.
Защото той не остана на същото място в своето развитие, а напредна; и тъкмо поради напредъка си като духовно същество там, в духовния свят, той можа да се намеси по един забележителен начин в еволюцията на западноевропейската култура.
към текста >>
Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на Изток като Гоутама Буда, е участвувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в Изтока; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка
еволюция
.
Всички тези данни идват изцяло като резултат от нашето окултно изследване и този резултат съвпада по един чуден начин с много от историческите факти, на които сме се натъквали, преди още да сме започва ли каквото и да е проучване за Буда.
Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на Изток като Гоутама Буда, е участвувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в Изтока; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка еволюция.
Ето как се преплитат духовните течения, които вземат участие в напредъка на човечеството.
към текста >>
Ако си припомним целия ход на общочовешката
еволюция
, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „Въведение в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха.
За да си отговорим на този въпрос, преди всичко трябва да знаем, че това момче Исус не притежаваше една такава човешка индивидуалност, каквато обикновено имат другите хора. В известен смисъл тази индивидуалност беше съвсем различна, и за да я разберем, ние трябва да се върнем назад чак до Лемурийската епоха, когато всъщност започна земното развитие на човеците. Да, ние трябва да сме наясно, че всичко, което съществуваше преди Лемурийската епоха, беше всъщност само едно повторение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществувание, и че едва тогава в човека бяха положени като един вид зародиш онези сили, благодарение на които в хода на Земното развитие човекът можа да приеме четвъртата съставна част на своето същество: Азът.
Ако си припомним целия ход на общочовешката еволюция, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „Въведение в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха.
И едва след един точно определен момент от Лемурийската епоха, ние можем да говорим в днешен смисъл за „човешкия род“. За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация. Случаят беше съвсем друг. По-рано Азът на човека изобщо не беше отделен от субстанцията на онази Йерархия, която стана причина за създаването на човешкия Аз: Йерархията, която обозначаваме с името Духове на Формата. Сега ние лесно можем да си представим ето какво сочи окултното изследване -, че една част от субстанцията на Духовете на формата беше включена в човешките инкарнации с цел изграждането на човешкия Аз.
към текста >>
За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката
еволюция
; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме участвували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е участвувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали. И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език.
За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката
еволюция
тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце.
За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството. И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация.
Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце.
Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
Следователно, главната последица от намесата на Луцифер беше тази, че в хода на общочовешката
еволюция
, фантомът разви едно силно привличане към съставните части на пепелта; ето защо, вместо при настъпването на смъртта да съпровожда човешкото етерно тяло, фантомът оставаше свързан с разпадните процеси.
Вчера ние казахме, че това, което наричаме човешки фантом, първообраза на човешкото тяло, който един вид всмуква в себе си материалните елементи, за да ги освободи по-късно при настъпването на смъртта, че в хода на общочовешкото развитие до Мистерията на Голгота, с този фантом настъпи известно израждане. За да вникнем в естеството на това израждане, нека да припомня, че според първоначалния замисъл този фантом трябваше да остане незасегнат от материалните субстанции, които човекът приема във вид на храна от минералното, растителното и животинското царство. фантомът трябваше да остане незасегнат! Обаче това не се получи! Защото поради влиянието на Луцифер настъпи една тясна връзка между фантома и онези сили, които човекът приема в себе си, докато напредва в своите земни инкарнации; тук имам предвид най-вече съставните части на пепелта.
Следователно, главната последица от намесата на Луцифер беше тази, че в хода на общочовешката еволюция, фантомът разви едно силно привличане към съставните части на пепелта; ето защо, вместо при настъпването на смъртта да съпровожда човешкото етерно тяло, фантомът оставаше свързан с разпадните процеси.
Ето какви бяха последиците от влиянието на Луцифер. Но там, където луциферическото влияние не беше допуснато, какъвто беше случаят с Натановия Исус в когото след Йоановото Кръщение живееше не някакъв човешки Аз, а самото космическо Христово Същество -, стана така, че между човешкия фантом и материалните субстанции на човешкия организъм не възникнаха никакви привличащи сили. В продължение на цели три години фантомът остана незасегнат от материалните субстанции.
към текста >>
Ето какво иска да обясни Христос Исус на своите първи избранници: Според начина, по който вие усещате вашата свързаност с Христовото Същество, в по-нататъшната
еволюция
на хората трябва да възникне една съвсем нова възможност възкръсналото от гроба тяло, духовното тяло, да бъде върнато на човека!
Ако поискаме да изразим този факт на окултен език, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени към разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше. В окултен смисъл, бихме могли да добавим, че той също се разтваря и преминава не в тялото на Земята, а в летливите съставни части. Обаче същественото тук е, че след Йоановото Кръщение в Йордан и след навлизането на Христовата индивидуалност в тялото на Натановия Исус, беше разрушена всякаква връзка между фантома и съставните части на пепелта, като съхранена остана единствено връзката със съставните части на солта.
Ето какво иска да обясни Христос Исус на своите първи избранници: Според начина, по който вие усещате вашата свързаност с Христовото Същество, в по-нататъшната еволюция на хората трябва да възникне една съвсем нова възможност възкръсналото от гроба тяло, духовното тяло, да бъде върнато на човека!
Точно това иска да каже и Христос, когато си служи с думите: „Вие сте солта на Земята! *48. Всички тези думи, които напомнят за терминологията и художествените изрази на по-късните алхимици, на по-късния окултизъм, всички тези думи, които намираме в Евангелията, имат възможно най-дълбокото значение, което можем да си представим. И всъщност това значение беше добре известно на средновековните и на по-късните истински алхимици а не на шарлатаните, за които се разказва обикновено в литературата и никой от тях не коментираше тези връзки, без да усеща в сърцето си своята лична връзка с Христос.
към текста >>
68.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в
еволюция
та на човечеството.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса.
Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството.
Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата
еволюция
на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново.
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
към текста >>
Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за
еволюция
та на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд.
Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни.
Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд.
Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление.
към текста >>
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната
еволюция
на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
Доколкото застъпваме възгледите на теолозите от 19 век, а именно, че човешкото развитие е нещо, което би могло да протече в чисто вътрешните измерения на човека, без да има, така да се каже, нищо общо с външния Макрокосмос, ние изобщо не можем да стигнем до едно признаване на Христос Исус. В такъв случай ние стигаме до всевъзможни гротескни идеи, но не и до едно истинско отношение към Христовото Събитие.
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
към текста >>
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към
еволюция
та на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора. Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния?
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата
еволюция
.
Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб. И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос. И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души.
И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция.
И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма! Колко ограничени са онези умове, които смятат, че с премахването на външните ритуали, на външните форми, присъщи за християнството, ще изчезне и самото християнство. Истински разбира християнството само този, който е проникнат от убеждението, че всички църкви, които поддържат идеала за Христос, всички външни ритуали и форми са само временни и, следователно, преходни, докато занапред мисълта за Христос ще оживява под съвършено нови форми направо в сърцата и душите на хората, колкото и съмнително да звучи това в ушите на днешното човечество. Ето как Антропософията ни показва огромното значение на причастието като един екзотеричен път към Христос в миналите времена.
към текста >>
И бъдещата
еволюция
на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи. Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи.
И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
След като проследихме предишните екзотерични пътища към Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение към Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката
еволюция
, но и за всяка отделна човешка душа.
И така, ние виждаме, че според тези две направления, засягащи екзотеричния път на развитие, живеем в една преходна епоха и че доколкото сме схванали основния дух на Антропософията трябва да заменим старите пътища с нови пътища.
След като проследихме предишните екзотерични пътища към Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение към Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката еволюция, но и за всяка отделна човешка душа.
И така, утре ще приключим пътя, който поехме в този лекционен цикъл. Надявам се, че ще можем да разгледаме езотеричния път по-накратко, понеже през изминалите години вече сме поставили основните камъни на нашата сграда, така че всъщност ни предстои да я довършим, като се спрем върху отношението на отделната човешка душа към Христовия Импулс.
към текста >>
69.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако от една страна с Мистерията на Голгота настъпи нещо, което даде най-решителния тласък в общочовешката
еволюция
, от друга страна тази Мистерия на Голгота се падна в онази епоха от развитието, в която, така да се каже, човешката душа беше обхваната от най-голям мрак.
Ако от една страна с Мистерията на Голгота настъпи нещо, което даде най-решителния тласък в общочовешката еволюция, от друга страна тази Мистерия на Голгота се падна в онази епоха от развитието, в която, така да се каже, човешката душа беше обхваната от най-голям мрак.
Несъмнено, в по-ранните епохи хората са знаели съвсем точно понеже са си спомняли за миналото че човешката индивидуалност се преражда многократно. Учението за преражданията се съдържа и в Евангелията, обаче ние стигаме до него само тогава, когато сме развили известен усет за различаване на тези неща; а през епохата, когато бяха написани Евангелията, хората най-малко можеха да разберат това учение.
към текста >>
И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката
еволюция
ние трябва да разграничим отделни епохи.
Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията. И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията. В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание. Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване. Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество?
И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи.
И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха? Как биха могли да възникнат плодовете на културата, ако хората не се прераждаха и не пренасяха в следващата и в последващата епоха това, което са научили в предишната?
към текста >>
Обаче в хода на общочовешката
еволюция
беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза.
Както от една страна цялото човечество е неразделно свързано с Христос, така от друга страна се чувствува и онзи, който изповядва принадлежащия на цялото човечество Христос. Тази идея се е отразила в мисленето и чувствата на цялото човечество. И когато идеята за прераждането отново се появи през 18 век, тя се появи като една християнска идея. И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането.
Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза.
И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира. И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо.
към текста >>
Защото напредъкът на човешката
еволюция
далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира. И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо.
Защото напредъкът на човешката еволюция далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
към текста >>
Или направо казано: Хората виждат, как тук или там живее едно повече или по-малко надарено дете, у което изобщо не се забелязват някакви признаци, че то има да свърши нещо много важно за бъдещата
еволюция
на човечеството.
Благодарение на един закон, който ще бъде разискван и доказан в следващите ми лекции, ние можем да посочим следната особеност, която е характерна за този Бодисатва: когато се преражда а той непрекъснато се преражда в хода на столетията действията от по-късните му години са твърде различни от това, което той върши по време на своята младост. В хода на живота му винаги настъпва един точно определен момент на внезапно и забележително преобразяване.
Или направо казано: Хората виждат, как тук или там живее едно повече или по-малко надарено дете, у което изобщо не се забелязват някакви признаци, че то има да свърши нещо много важно за бъдещата еволюция на човечеството.
Никой не разкрива с такава плахост в своята младост и в своите ранни детски години, кой е той всъщност това установява окултното изследване -, както онзи, който трябва да се въплъти като един Бодисатва. Защото за един вече въплътен Бодисатва винаги настъпва един точно определен момент на пълно преобразяване.
към текста >>
При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна“, но все пак индивидуалността на „носителя“ остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи да си представим например патриарсите въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката
еволюция
, трябваше да се потопи в телата на „носителя“ с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа.
Когато една индивидуалност се въплъщава в миналите епохи, например Мойсей, това е нещо съвсем различно от случая с Христовата Индивидуалност, където другата индивидуалност, тази на Исус от Назарет, трябваше да напусне своите тела и да ги предостави на Христовата Индивидуалност.
При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна“, но все пак индивидуалността на „носителя“ остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи да си представим например патриарсите въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката еволюция, трябваше да се потопи в телата на „носителя“ с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа.
Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата година. И винаги става така, че никога не може да се знае предварително, т.е. преди да е настъпило въпросното преобразяване, дали именно това човешко тяло ще бъде завладяно от Бодисатва. Този факт никога не е ясен в младежките години на живота; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.
към текста >>
Така изглежда днес перспективата за бъдещата
еволюция
на човечеството.
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“. Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора.
Така изглежда днес перспективата за бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
Но какво беше още необходимо, за да стигне човечеството до тази степен на своята
еволюция
?
Но какво беше още необходимо, за да стигне човечеството до тази степен на своята еволюция?
Нека да си послужим с помощта на следната схема.
към текста >>
Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката
еволюция
през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално.
Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката еволюция през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално.
А това коренно променя хода на неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
А това коренно променя хода на неговата по-нататъшна
еволюция
.
Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката еволюция през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално.
А това коренно променя хода на неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Но тогава
еволюция
та на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу.
Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу.
Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело?
към текста >>
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в
еволюция
та на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу. Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу!
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
„наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
към текста >>
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата
еволюция
на човечеството.
„наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката
еволюция
.
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
към текста >>
70.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*6. Виж Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан“, 8 лекции, Базел 1907, включени в „
Еволюция
та на човечеството и познанието за Христос“ (Събр. Съч.
*6. Виж Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан“, 8 лекции, Базел 1907, включени в „Еволюцията на човечеството и познанието за Христос“ (Събр. Съч.
№100); „Евангелието на Йоан“, 12 лекции, Хамбург 1908 (Събр. Съч. №103); „Евангелието на Йоан в съпоставка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Лука“, 14 лекции, Касел 1909, (Събр. Съч. №112).
към текста >>
*10. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в
еволюция
та на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
*10. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“, или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се наместват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
През Атлантската епоха в
еволюция
та се наместват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
*10. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та. Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“, или накратко Луцифер.
През Атлантската епоха в еволюцията се наместват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в
еволюция
та на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи
еволюция
та на човечеството от духовния свят.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности.
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят.
Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
към текста >>
71.
Еволюцията от гледна точка на истината
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
ЕВОЛЮЦИЯ
ТА
ЕВОЛЮЦИЯТА
към текста >>
72.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна
еволюция
на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2.
Ако искаме да продължим лекциите, които изнасяхме през изтеклите години в нашите Антропософски Дружества1 налага се да включим и малко по-различни понятия, отколкото тези, с които си служихме досега.
Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна еволюция на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2.
Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката еволюция. Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка. Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема. Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка.
към текста >>
Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката
еволюция
.
Ако искаме да продължим лекциите, които изнасяхме през изтеклите години в нашите Антропософски Дружества1 налага се да включим и малко по-различни понятия, отколкото тези, с които си служихме досега. Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна еволюция на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2.
Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката еволюция.
Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка. Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема. Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка.
към текста >>
Обаче за нас една цялостна характеристика на
еволюция
та е необходима и от друга гледна точка.
Ако искаме да продължим лекциите, които изнасяхме през изтеклите години в нашите Антропософски Дружества1 налага се да включим и малко по-различни понятия, отколкото тези, с които си служихме досега. Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна еволюция на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2. Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката еволюция. Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка. Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема.
Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка.
към текста >>
Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на
еволюция
та, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша.
Ако бъдем запитани: Добре, но откъде идват всички ваши описания? ние веднага отговаряме, че те идват от т.н. „записи" в Хрониката Акаша4. Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша.
Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша.
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
към текста >>
73.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
От моите досегашни лекции Вие несъмнено вече сте стигнали до извода, че описанието на миналите степени от планетарната
еволюция
на Земята е нещо извънредно трудно.
От моите досегашни лекции Вие несъмнено вече сте стигнали до извода, че описанието на миналите степени от планетарната еволюция на Земята е нещо извънредно трудно.
Ние видяхме, че за да се приближим до тези крайно отдалечени от нас планетарни състояния, на първо място трябва да си съставим необходимите понятия и идеи. Аз често съм изтъквал, че подробните описания в моята „Тайна наука", отнасящи се до Стария Сатурн и следващите планетарни превъплъщения на нашата Земя, далеч не са достатъчни и изчерпателни, и в известен смисъл аз трябваше да се задоволя най-вече за да не шокирам прекалено много общественото мнение с това, да намеря подходящи образи от нашето непосредствено обкръжение и с тяхна помощ да представя нагледно една цяла поредица от свръхсетивни процеси и събития.
към текста >>
Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната
еволюция
.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха.
Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от
еволюция
та, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса.
И така, Духовете на Мъдростта изпращат своите космически дарове. Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18. В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи".
На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса.
Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н. „вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната
еволюция
на Земята.
Представете си още, че Земята изобщо не съществува в сегашния си вид, без това обаче да пречи на Архангелите и на „отразяваните" от тях космически дарове, направени от Духовете на Мъдростта. Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега към нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха.
Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята.
Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце. И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи". В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра. Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно.
към текста >>
Архангелите съхраняват спомена за най-ранните етапи от
еволюция
та на Земята.
Архангелите съхраняват спомена за най-ранните етапи от еволюцията на Земята.
Но това, което някога е ставало в условията на предишните планетарни въплъщения, се повтаря и по-късно, макар и под друга форма; ето защо в известен смисъл природата на Старото Слънце застава пред нас също и днес, в условията на нашата Земя.
към текста >>
И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от
еволюция
та на света и човека.
И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека.
към текста >>
Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната
еволюция
на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята.
Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната
еволюция
на Земята, а за сегашната степен от планетарната
еволюция
на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено!
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>
И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната
еволюция
, екстракта на цялата Земя.
Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята.
И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя.
към текста >>
74.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната
еволюция
на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха.
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях. Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>
И всъщност ние трябваше да подчертаем: Тази жертва, извършена в тогавашната степен от планетарната
еволюция
на Земята, днес отново застава пред нас под илюзорната форма на всичко онова, което само изглежда като огън, като топлина.
Разбира се, от гледна точка на съвременния човек е твърде гротескно, когато в основата на огъня, в основата на всички топлинни явления, ние поставяме не друго, а космическата саможертва на строго определени духовни Същества, чието еволюционно равнище на Стария Сатурн ние внимателно проследихме, само жертвата на Престолите в името на Херувимите.
И всъщност ние трябваше да подчертаем: Тази жертва, извършена в тогавашната степен от планетарната еволюция на Земята, днес отново застава пред нас под илюзорната форма на всичко онова, което само изглежда като огън, като топлина.
към текста >>
Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката
еволюция
.
Разбира се, тук са възможни стотици и хиляди заблуждения. Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация.
Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция.
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна. Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата
еволюция
, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна.
Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция.
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна.
Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>
Ние добре знаем, че от определен момент нататък, в
еволюция
та на Земното човечество се намесват т.н.
Ние многократно сме описвали определена категория свръхсетивни Същества, за които сме свикнали да казваме, че те са един вид „изостанали" в своето развитие.
Ние добре знаем, че от определен момент нататък, в еволюцията на Земното човечество се намесват т.н.
луциферически Същества24. Ние многократно сме посочвали: Тези луциферически Същества атакуват нашето астрално тяло именно в хода на Земното развитие, защото в хода на старото Лунно развитие те не са постигнали онази еволюционна степен, която са можели да постигнат. Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното сравнение: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа еволюция и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек.
към текста >>
Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното сравнение: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа
еволюция
и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек.
Ние многократно сме описвали определена категория свръхсетивни Същества, за които сме свикнали да казваме, че те са един вид „изостанали" в своето развитие. Ние добре знаем, че от определен момент нататък, в еволюцията на Земното човечество се намесват т.н. луциферически Същества24. Ние многократно сме посочвали: Тези луциферически Същества атакуват нашето астрално тяло именно в хода на Земното развитие, защото в хода на старото Лунно развитие те не са постигнали онази еволюционна степен, която са можели да постигнат.
Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното сравнение: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа еволюция и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек.
към текста >>
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от
еволюция
та нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>
Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата
еволюция
щеше да зависи само от нас.
Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива. Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля. Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето. Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива.
Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас.
Обаче ние имаме други намерения. Ние искаме да видим около себе си същества, които са свободни от нас и които могат да се противопоставят. Ето защо ние отхвърляме жертвите: защото по този начин благодарение на нашата резигнация и благодарение на Съществата, които не отхвърлят жертвите ние осигуряваме нашите врагове!
към текста >>
Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха
еволюция
та от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто.
Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода.
Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто.
Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>
Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от
еволюция
та на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите.
Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината.
От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак.
към текста >>
Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна
еволюция
на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята.
Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога.
Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята.
Да, жертвоприношението на древните патриарси е нещо, до което ние лесно можем да се доближим с помощта на понятия като „резигнация", „отхвърляне на жертвата" и т.н.
към текста >>
Извикаме ли тази сцена пред душата си, ние сякаш се изправяме пред централното събитие от планетарната
еволюция
на Земята, пред самия Христос.
Обаче резигнацията на висшите Същества ние можем да срещнем и на друго място от нашата земна история, и тук ние отново ще посочим нещо, за което стана дума последния път, а именно „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи.
Извикаме ли тази сцена пред душата си, ние сякаш се изправяме пред централното събитие от планетарната еволюция на Земята, пред самия Христос.
И сега, за да проникнем в дълбокия смисъл на този образ, ние трябва да си спомним и думите от Евангелието на Матей: „Или мислиш, че не мога да призова цяло войнство от Ангели, ако поискам да се избавя от жертвената смърт? "26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на Бога. Но тук ние срещаме нещо друго: предварителния, величествен отказ от страна на Христос Исус, един отказ от избавление, благодарение на който в Неговата сфера се промъква самия враг: Юда. Така в Христос Исус ние трябва да виждаме едно отражение на онези Същества, с чиято еволюционна степен се запознахме току-що, онези свръхсетивни Същества, които трябваше да отхвърлят жертвата, онези свръхсетивни Същества, чиято дълбока същност се свежда именно до резигнацията.
към текста >>
За да настъпи един безкрайно важен обрат в общочовешката
еволюция
, Христос сам трябва да призове своя враг.
Христос решително отхвърля всичко онова, което би трябвало да се случи, ако Той не би разрешил настъплението на своя враг Юда; същото стана и през епохата на Старото Слънце, когато чрез своята резигнация Боговете сами призоваха своите собствени врагове. Същият процес се повтаря и в четвъртото въплъщение на нашата планета, което наричаме Земя: Христос в средата на 12-те ученици, заедно с Юда, който е предателят и символизира враждебните сили, надигащи се срещу добрите Богове.
За да настъпи един безкрайно важен обрат в общочовешката еволюция, Христос сам трябва да призове своя враг.
Приближавайки се до този могъщ, космически обрат в еволюцията на света и човека, ние отново си спомняме за Тайната вечеря и за думите, които прозвучаха там: „Ще ме предаде онзи, за когото натопя залъка и ще му го дам", защото сега ние наистина виждаме земния облик на онези враждебни сили, които навремето Боговете сами призоваха.
към текста >>
Приближавайки се до този могъщ, космически обрат в
еволюция
та на света и човека, ние отново си спомняме за Тайната вечеря и за думите, които прозвучаха там: „Ще ме предаде онзи, за когото натопя залъка и ще му го дам", защото сега ние наистина виждаме земния облик на онези враждебни сили, които навремето Боговете сами призоваха.
Христос решително отхвърля всичко онова, което би трябвало да се случи, ако Той не би разрешил настъплението на своя враг Юда; същото стана и през епохата на Старото Слънце, когато чрез своята резигнация Боговете сами призоваха своите собствени врагове. Същият процес се повтаря и в четвъртото въплъщение на нашата планета, което наричаме Земя: Христос в средата на 12-те ученици, заедно с Юда, който е предателят и символизира враждебните сили, надигащи се срещу добрите Богове. За да настъпи един безкрайно важен обрат в общочовешката еволюция, Христос сам трябва да призове своя враг.
Приближавайки се до този могъщ, космически обрат в еволюцията на света и човека, ние отново си спомняме за Тайната вечеря и за думите, които прозвучаха там: „Ще ме предаде онзи, за когото натопя залъка и ще му го дам", защото сега ние наистина виждаме земния облик на онези враждебни сили, които навремето Боговете сами призоваха.
към текста >>
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата
еволюция
може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия.
Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
75.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за
еволюция
та в духовния свят.
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят.
И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете". Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята. И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението! И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат. Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание.
към текста >>
И така, за да вникнем в духовната
еволюция
, протичаща в посока от Стария Сатурн към Старото Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми към нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
И така, за да вникнем в духовната еволюция, протичаща в посока от Стария Сатурн към Старото Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми към нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
към текста >>
И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната
еволюция
на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля!
Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят. Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции. Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля.
И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля!
Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания.
към текста >>
Да, в хода на
еволюция
та целият този „наследствен дар" се промъква в самата природа на свръхсетивните Същества.
И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса. Съгласете се, че не бихме могли да се изразим по друг начин, освен по този: Съществата, които жертват себе си пред по-висшите Същества, пренасят жертвената субстанция „горе" и тя става съставна част на по-висшите Същества, но ако жертвата бъде отхвърлена, жертвената субстанция остава вътре в самите тях. И не усещате ли, че сега тук просветват зародишните кълнове на нещо, което обикновено наричаме „егоизъм", на нещо, от което по-късно израстват пипалата на себелюбието, егоцентризма и т.н.
Да, в хода на еволюцията целият този „наследствен дар" се промъква в самата природа на свръхсетивните Същества.
И ние виждаме, как в неясните очертания на копнежа просветва макар и в едва доловими форми не друго, а егоизмът, и как този егоизъм все повече и повече навлиза в мировото развитие. Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен живот в самите себе си.
към текста >>
Да, ако не би настъпило някакво друго събитие, тези Същества би трябвало да бъдат изключени от цялата
еволюция
и обречени на самота и едностранчивост.
Нека да си представим едно същества, което е решило да се пожертвува: То вече живее в другото Същество, на което принася жертвата. Едно Същество, което не мисли да принася жертва, може да живее само в себе си. По този начин то се изключва от всичко онова, което би могло да изживее, намирайки се в по-висшето Същество.
Да, ако не би настъпило някакво друго събитие, тези Същества би трябвало да бъдат изключени от цялата еволюция и обречени на самота и едностранчивост.
И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта. Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си.
към текста >>
И наистина, в определен момент от
еволюция
та се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта.
Нека да си представим едно същества, което е решило да се пожертвува: То вече живее в другото Същество, на което принася жертвата. Едно Същество, което не мисли да принася жертва, може да живее само в себе си. По този начин то се изключва от всичко онова, което би могло да изживее, намирайки се в по-висшето Същество. Да, ако не би настъпило някакво друго събитие, тези Същества би трябвало да бъдат изключени от цялата еволюция и обречени на самота и едностранчивост.
И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта.
Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си. Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин.
към текста >>
Ние видяхме, че в хода на космическата
еволюция
, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества.
Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Космоса известна промяна, настъпва и още нещо.
Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества.
И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи.
към текста >>
Точно в тази фаза от
еволюция
та се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение.
Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
Да, в тази фаза от
еволюция
та човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата
еволюция
.
Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание".
През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция.
Обикновено най-вътрешната, интимна сфера на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи. В противен случай ако изключим копнежа тези Същества биха останали душевно празни. Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
към текста >>
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна
еволюция
.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
И така, в определен момент от
еволюция
та, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата.
И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата.
И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността.
към текста >>
76.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в
еволюция
та се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна.
Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
към текста >>
И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката
еволюция
, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва.
И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва!
И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва.
А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>
Ето как ние тръгваме от резигнацията, от неприемането на жертвата, която откриваме в третата степен на
еволюция
та, и стигаме до смъртта.
За Съществата, които отхвърлят жертвата, положението е такова, че те просто не допускат до себе си един страничен елемент. Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход. И така, пред нас застават такива свръхсетивни Същества, които в своята дълбока субстанционална същност са трайно отчуждени от своя собствен произход. Но когато човек обгърне тази идея не как да е, а със своето чувствено познание, когато застане пред художествения образ на тази сила, която носи в себе си дълбокия отпечатък на отчуждението от своя собствен произход, тогава той се изправя пред самата смърт. И в космически мащаби, смъртта не е нищо друго, освен това, което по необходимост настъпва с отхвърлената жертвена субстанция на онези Същества, които сега са заставени да съхраняват тази жертвена субстанция.
Ето как ние тръгваме от резигнацията, от неприемането на жертвата, която откриваме в третата степен на еволюцията, и стигаме до смъртта.
В своето истинско и дълбоко значение, смъртта не е нищо друго, освен онова качество на свръхсетивните Същества, което е изключено от главния поток на мировото развитие и вече не се намира на полагаемото му се място.
към текста >>
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата
еволюция
, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка. Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата
еволюция
на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела.
Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята. Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план. Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
И ако искаме отново да изучим едно или друго историческо събитие, което е станало в хода на Земната
еволюция
, ние имаме пълното право да търсим неговия духовен първообраз, и това се отнася за всяко историческо събитие, с изключение на Мистерията на Голгота.
И така, ето че ние се докосваме до нещо забележително, което проявява своите реални, непосредствено истинни черти именно на физическия план. Следователно, какво е реално на физическия план? Истински реално на физическия план така че да се опрем на него и да знаем: Ето сега, аз се опирам на една истина! е не друго, а смъртта, обаче не смъртта в минералното, растителното и животинското царство, а смъртта в човешкото царство, не минералната, растителна и животинска смърт, а човешката смърт!
И ако искаме отново да изучим едно или друго историческо събитие, което е станало в хода на Земната еволюция, ние имаме пълното право да търсим неговия духовен първообраз, и това се отнася за всяко историческо събитие, с изключение на Мистерията на Голгота.
В нейно лице ние имаме нещо, което такова, каквото е безусловно принадлежи към света на истината.
към текста >>
Замислете се, колко по-лесно е да привеждаме исторически доказателства за съществуването на един Сократ, на един Платон, или на някой от героите на гръцката митология, доколкото те са от значение за
еволюция
та на човечеството; и колко логични са доводите на онези, които казват: Не съществуват никакви исторически факти, че някога Исус от Назарет е живял на Земята!
Но извънредно интересно е, че днес излиза на преден план и обратната, оспорваната страна на същото Събитие. Извънредно забележително е да видим, как днес това Събитие на Голгота бива напълно отричано, как хората имам предвид официалната историческа наука твърдят, че в тази област историческите факти изобщо не могат да бъдат доказани. И действително, сред важните исторически факти едва ли съществува друг, който да е толкова трудно доказуем от историческа гледна точка, както Мистерията на Голгота.
Замислете се, колко по-лесно е да привеждаме исторически доказателства за съществуването на един Сократ, на един Платон, или на някой от героите на гръцката митология, доколкото те са от значение за еволюцията на човечеството; и колко логични са доводите на онези, които казват: Не съществуват никакви исторически факти, че някога Исус от Назарет е живял на Земята!
Да, обаче при Мистерията на Голгота е невъзможно да си служим с историческите факти така, както правим това, разглеждайки другите големи събития от историята на човечеството.
към текста >>
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата
еволюция
, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване. И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер. Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия. Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини.
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена.
И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
Защото Евангелието на Марко39 може да бъде разбрано само с помощта на най-важните понятия, засягащи
еволюция
та на света и човека.
Ето какво искаме да прибавим към вече познатите антропософски понятия. Накрая нека още веднъж да отбележа, че до яснота относно тези нови понятия, които ще са ни необходими по-късно за едно основно проучване на Марковото Евангелие, ние ще стигнем само чрез продължителни медитации и само след като все по-често и по-често отваряме душата си за това, което обсъждахме през последните дни.
Защото Евангелието на Марко39 може да бъде разбрано само с помощта на най-важните понятия, засягащи еволюцията на света и човека.
към текста >>
77.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в
еволюция
та на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер. През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
През Атлантска та епоха в
еволюция
та се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер.
През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в
еволюция
та на човека.
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер. През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
36. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката
еволюция
.
36. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:
към текста >>
78.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата
еволюция
.
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция.
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили.
към текста >>
Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на
еволюция
та.
Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе.
Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на
еволюция
та, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца.
И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови.
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца.
Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси.
към текста >>
79.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "
Еволюция
та от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
№ 132.
към текста >>
80.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Еволюция
та от гледна точка на истинното.
Еволюцията от гледна точка на истинното.
Пет лекции, Берлин, 31 октомври – 5 декември 1911 г. Събр. съч. 132.
към текста >>
81.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата
еволюция
в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли.
И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат.
към текста >>
82.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В течение на
еволюция
та на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове.
В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>
В течение на
еволюция
та на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области.
За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе. Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят.
към текста >>
83.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Следователно когато насочим погледа върху неподвижната звезда, ние можем тогава да кажем: животът върху неподвижната звезда е нещо толкова възвишено, толкова величествено, толкова мощно, че съществата, които се развиват върху неподвижната звезда, могат да имат работа само с такива възвишени същества, каквито са Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, докато тези същества, които изминават тяхната
еволюция
върху неподвижната звезда, а именно Духовете на Движението и Духовете на Формата са безсилни да направят нещо за нейното развитие.
Следователно когато насочим погледа върху неподвижната звезда, ние можем тогава да кажем: животът върху неподвижната звезда е нещо толкова възвишено, толкова величествено, толкова мощно, че съществата, които се развиват върху неподвижната звезда, могат да имат работа само с такива възвишени същества, каквито са Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, докато тези същества, които изминават тяхната еволюция върху неподвижната звезда, а именно Духовете на Движението и Духовете на Формата са безсилни да направят нещо за нейното развитие.
Те нямат такъв висок ранг; те, които означават извънредно много за човечеството на нашата планета, нямат никакво значение за съществата на неподвижната звезда, безсилни са да се намесят в развитието, в еволюцията на неподвижната звезда. Следователно когато обгърнем с поглед от една страна същността на планетата и се абстрахираме първо от човека, който живее върху планетата, върху нашата Земя, ние можем да кажем: за планетата, доколкото тази планета има своето положение в слънчевата система, върху развитието имат влияние съществата до Духовете на Формата надолу. Така щото можем да считаме сферата на влияние на неподвижните звезди от Серафимите до Духовете на Мъдростта надолу, а сферата на влияние на планетите до Духовете на Формата надолу.
към текста >>
Те нямат такъв висок ранг; те, които означават извънредно много за човечеството на нашата планета, нямат никакво значение за съществата на неподвижната звезда, безсилни са да се намесят в развитието, в
еволюция
та на неподвижната звезда.
Следователно когато насочим погледа върху неподвижната звезда, ние можем тогава да кажем: животът върху неподвижната звезда е нещо толкова възвишено, толкова величествено, толкова мощно, че съществата, които се развиват върху неподвижната звезда, могат да имат работа само с такива възвишени същества, каквито са Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, докато тези същества, които изминават тяхната еволюция върху неподвижната звезда, а именно Духовете на Движението и Духовете на Формата са безсилни да направят нещо за нейното развитие.
Те нямат такъв висок ранг; те, които означават извънредно много за човечеството на нашата планета, нямат никакво значение за съществата на неподвижната звезда, безсилни са да се намесят в развитието, в еволюцията на неподвижната звезда.
Следователно когато обгърнем с поглед от една страна същността на планетата и се абстрахираме първо от човека, който живее върху планетата, върху нашата Земя, ние можем да кажем: за планетата, доколкото тази планета има своето положение в слънчевата система, върху развитието имат влияние съществата до Духовете на Формата надолу. Така щото можем да считаме сферата на влияние на неподвижните звезди от Серафимите до Духовете на Мъдростта надолу, а сферата на влияние на планетите до Духовете на Формата надолу.
към текста >>
Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната
еволюция
,
еволюция
та на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите.
Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни.
Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите.
Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната.
към текста >>
нека си представим за момент, че отсъствува неподвижната звезда, че отсъствуват планетите, така че в планетната система да останат само луните.... Когато окултният поглед е насочен така, че наблюдава сега само онова, което току що Ви изтъкнах: Луните, всичко, което е луна в една планетна система, всичко, при което стигайки до Архангелите силите са същите, както на нашата Земя в редуващата се
еволюция
на човечеството.... тогава ще получим едно напълно определено впечатление, тогава ще има една напълно определена опитност от окултна гледна точка.
Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда. Щом вече видяхме, че отношенията на Съществата на по-висшите йерархии са други спрямо неподвижната звезда и други спрямо планетата, други спрямо Луната, ние трябва да вземем предвид още следното, за да охарактеризираме разликата между луната, планетата и неподвижната звезда. Нека отделим от планетна система всичко това, което представляват луните на планетите, т.е.
нека си представим за момент, че отсъствува неподвижната звезда, че отсъствуват планетите, така че в планетната система да останат само луните.... Когато окултният поглед е насочен така, че наблюдава сега само онова, което току що Ви изтъкнах: Луните, всичко, което е луна в една планетна система, всичко, при което стигайки до Архангелите силите са същите, както на нашата Земя в редуващата се еволюция на човечеството.... тогава ще получим едно напълно определено впечатление, тогава ще има една напълно определена опитност от окултна гледна точка.
Тази окултна опитност можем да имаме още един втори път.
към текста >>
Следователно
еволюция
та в кометите е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Херувимите;
еволюция
та в неподвижнита звезда е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Мъдростта;
еволюция
та на самата планета, независимо от човека, който я обитава, е зависима от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Формата; и онова, което действува върху Луната, е зависимо от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до сферата на Архангелите.
Следователно еволюцията в кометите е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Херувимите; еволюцията в неподвижнита звезда е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Мъдростта; еволюцията на самата планета, независимо от човека, който я обитава, е зависима от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Формата; и онова, което действува върху Луната, е зависимо от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до сферата на Архангелите.
Така ние описахме живота на една планетна система от различни страни и на този основа можем да градим по-нататък в следващите вечери, във всеки случай трябва да има ме предвид, че именно при един такъв въпрос можем да видим в най-висшия смисъл, как не можем да се справим с шаблонни дефиниции по отношение на тези неща.
към текста >>
84.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но в човешката
еволюция
съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето.
Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите. Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението. Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък.
Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето.
Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението. Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето.
към текста >>
85.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална
еволюция
, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята.
Това разбунтуване е произведено чрез факта, че определени духове на йерархическата степен възстават против техните себеподобни и чрез това действуват против тях, произвеждат нещо друго. Това въставане е произведено чрез факта, че тези същества не вървят в тяхното развитие в крак с нормалите духове. Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват. Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота. Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената.
Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална еволюция, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята.
Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето. Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото. Ето защо окултистът е приписал златото направо на Слънцето. Златото е онова луциферическо минерално вещество, което по отношение на неговата вътрешност не е произведено етерно от планетите, а от Слънце то. Поради това този метал е в известно отношение нещо различно от другите метали.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Еволюция
та на човека след Стария Сатурн.
Висшите степени на съзнание. Първата степен на посвещението: Срещата със смъртта и с Луцифер; Преобразяване на смъртта в образа на Христос; Съотношенията между Христос и Луцифер в евангелските разкази за изкушението; Възможността за описание на Старата Луна; Историята за изкушението в условията на Старата Луна. Втората степен: Възможността за описание на Старото Слънце; Луцифер и Христос като братя на Старото Слънце; тяхната разлика; Дванадесетте Посветители от Зодиака; Христос като възходящо развиващ се Дух и Луцифер като низходящо развиващ се Дух. Третата степен: Възможността за описание на Стария Сатурн. Външните откровения на висшето съзнание в хода на сънищното съзнание.
Еволюцията на човека след Стария Сатурн.
Христос и Буда. Окултизмът, теософията и философията се проявяват в зависимост от променящото се съзнание на човечеството.
към текста >>
87.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Впускайки се към разглеждането на нашата тема, ние се обръщаме към всеки теософски настроен човек, към всеки човек, който в нашето време предусеща, че в бъдеще окултното познание, познанието за скритата страна на битието няма да стои повече в сянка, а в съответствие с
еволюция
та на човечеството ще се открива все повече и повече.
Впускайки се към разглеждането на нашата тема, ние се обръщаме към всеки теософски настроен човек, към всеки човек, който в нашето време предусеща, че в бъдеще окултното познание, познанието за скритата страна на битието няма да стои повече в сянка, а в съответствие с еволюцията на човечеството ще се открива все повече и повече.
към текста >>
88.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Да, когато се появява в "другото" съзнание, тази Азова мисъл е като един забравен сън, и в този смисъл по отношение на
еволюция
та на човечеството това "друго" съзнание е останало значително по-слабо и неразвито.
Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз. Но да задържим тази мисъл, е извънредно трудно, и някои хора знаят, че дори едно съновидение може да бъде пренесено изключително трудно от едно състояние на съзнанието в друго. Изключително трудно е да издигнем мисълта за Азът над Земния свят и да я пренесем в онова съзнание, което става преобладаващо за нас в мига, щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят. И нещата се облекчават, само ако тази Азова мисъл се появи като в един сън, който сме имали през земния живот, и за който сега не си спомняме нищо.
Да, когато се появява в "другото" съзнание, тази Азова мисъл е като един забравен сън, и в този смисъл по отношение на еволюцията на човечеството това "друго" съзнание е останало значително по-слабо и неразвито.
към текста >>
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката
еволюция
това ставаше все по-трудно и по-трудно.
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно.
Обаче когато аз твърдя, че Азовата мисъл се появява в "другото" съзнание, Вие трябва да сте наясно, че за днешните окултни кандидати Азът не е просто някакво видение; за днешните окултни кандидати Азът може да блесне като един вид спомен. Но за това е необходима помощ, без такава не е възможно. Събитието, което описвам, може да настъпи само чрез такава помощ. Точно това е същественото. Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
към текста >>
89.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и
еволюция
та на Човека и Земята.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс.
Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>
Но това, което съществува в човека като вътрешни тенденции и движения, то е вече донесено от човека и то действува върху хода на самата Земна
еволюция
.
Ако Вие добре вникнете в тези седем движения, ще разберете, че други вътрешни тенденции и движения не съществуват. Може да става дума само за други външни движения. Когато човек движи своите ръце и нозе това са външни движения.
Но това, което съществува в човека като вътрешни тенденции и движения, то е вече донесено от човека и то действува върху хода на самата Земна еволюция.
И точно както можем да отнасяме човешката фигура към неподвижните звезди на животинския кръг, свързвайки отделните нейни части със знаците на Зодиака нещо, което вече направихме така ние трябва да приемем, че тези седем движения са образувани от духовните сили на нашата планетарна система. И така, ние можем да извлечем тези седем звена на вътрешно-подвижния човек именно от нашата планетарна система, и тъй като в човека взаимните връзки на тези движения съответствуват на планетните отношения, можем да представим нещата по следния начин:
към текста >>
Ако искаме да вникнем в тази мисия, окултното изследване ще ни открие, че онези Същества на Марс, които биха съответствували на земните човеци, макар и да са от съвсем друго естество нека да ги наречем по един донякъде безцеремонен начин Марсови човеци че в определен момент от тяхната
еволюция
, те ще бъдат изправени пред една подобна необходимост, пред каквато бяха изправени и Земните човеци през четвъртата следатлантска епоха, когато при тях трябваше да дойде Христос.
Ако искаме да вникнем в тази мисия, окултното изследване ще ни открие, че онези Същества на Марс, които биха съответствували на земните човеци, макар и да са от съвсем друго естество нека да ги наречем по един донякъде безцеремонен начин Марсови човеци че в определен момент от тяхната еволюция, те ще бъдат изправени пред една подобна необходимост, пред каквато бяха изправени и Земните човеци през четвъртата следатлантска епоха, когато при тях трябваше да дойде Христос.
И както Христос стана спасител на Земното човечество, изпълнявайки своята мисия, така и по-нататъшната мисия на един Бодисатва след като е станал Буда е тази, да бъде спасител на Марсовите човеци. На Марс Буда трябва да извърши такова спасително дело, каквото Христос извърши на Земята.
към текста >>
90.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката
еволюция
.
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество.
Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция.
И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно чувство за истинската стойност, до едно чувство за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас.
към текста >>
91.
Съдържание
GA_138 За инициацията
„Божествената
еволюция
“ на Шуре дава отговор каква трябва да бъде духовната наука.
Духовни сили действат като реални сили през времето. Гьотевият Вилхелм Майстер, двойната Порта на посвещението и духовният живот на нашето време. Христовата тайна като сила на мировото развитие. Духовната наука дава това, което е необходимо на времето. Отговорите на братята Хумболт на духовни въпроси.
„Божествената еволюция“ на Шуре дава отговор каква трябва да бъде духовната наука.
към текста >>
92.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Пред душата можа да се изправи важността на момента – имам предвид в световноисторическо отношение – в развитието на човечеството; пред душата можа да се изправи мисълта, че е съвсем закономерно в
еволюция
та на човечеството това, че в нашето настояще в човешките души искат да навлязат нови сили, а именно сили на духовния живот, ако искат да се съхранят по отношение на онова, което ще изискват настоящето и непосредственото бъдеще от дълбините на тези човешки души.
Пред душата можа да се изправи важността на момента – имам предвид в световноисторическо отношение – в развитието на човечеството; пред душата можа да се изправи мисълта, че е съвсем закономерно в еволюцията на човечеството това, че в нашето настояще в човешките души искат да навлязат нови сили, а именно сили на духовния живот, ако искат да се съхранят по отношение на онова, което ще изискват настоящето и непосредственото бъдеще от дълбините на тези човешки души.
Трябва да се позова на нещо лично – което обаче не е нещо лично мое, – като изказвам тази мисъл. Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми.
към текста >>
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в
еволюция
та на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето.
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в
еволюция
та на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си.
Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството.
Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си.
В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова. При това има само едно изключение.
към текста >>
Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата
еволюция
е преминала от духовното в сетивното.
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят. В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването?
Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното.
Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното! Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото. Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
Доколко последният взема участие в общата
еволюция
на човека, ще говорим утре.
Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното! Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото.
Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
94.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата
еволюция
в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига. Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер. Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие?
Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>
Тук отново присъства Луцифер, носителят на светлината, импулсът и мощта на всичко величествено, което сияе в човешката
еволюция
от бликащата вечна сила на отделната човешка душа.
Но те действат и в още нещо, именно във всичко онова, което отделният човек може да направи за целия световен ред, за световното битие чрез това, че е егоист и може да развие вътрешно величие, бликащо от неговите дълбини. Какво друго е индивидуалното величие в отделната душа, освен зародишът на величието в цялото световно развитие на човечеството? Чрез какво са работили върху човечеството Омир, Шекспир, Данте, Гьоте? Чрез това, че са били егоистични, вътре в тях са били цели светове, произлезли от техните дълбини, от егоистичността им. Чрез това обаче – по околния път на егоистичността – се внасят импулсите на духовния живот, които предават от епоха към епоха именно най-големите, духовните дела на човечеството.
Тук отново присъства Луцифер, носителят на светлината, импулсът и мощта на всичко величествено, което сияе в човешката еволюция от бликащата вечна сила на отделната човешка душа.
към текста >>
Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката
еволюция
.
Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер.
Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
Ариман има друга задача в мировата
еволюция
.
Ариманическото – какво е пък това сега? Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно. За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче.
Ариман има друга задача в мировата еволюция.
Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове.
към текста >>
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната
еволюция
именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро. Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
към текста >>
Човек крачи като душа през
еволюция
та на човечеството.
Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие.
Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството.
Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна
еволюция
, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано.
Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане.
към текста >>
95.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката
еволюция
, което наричаме Мистерията на Голгота.
Това не е нещо, което трябва да се каже с намек за един или друг факт, а трябва да се каже нещо, защото то е обективен факт за всеки окултист. С това обаче са свързани неща, които протичат в по-висши области. Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност. Който има наклонност към лична пропаганда, не може да бъде същевременно обективен окултист! Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно.
Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота.
Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността? Това се случва, защото всичко, което е човешки егоизъм – и не просто егоизъм на отделния човек, а егоизъм на родовете, на расите, на народите, – е в интимна връзка с това, което се отнася до религиозния живот. От тази гледна точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
към текста >>
Това е големият напредък от житейската тъма към духовната светлина, който напредък не би трябвало да се разбира неправилно, ако се мисли честно за
еволюция
та на човечеството.
Там са протекли събитията. И когато може да се прояви съмнение относно това дали евангелията, както и другите писания на Новия завет са исторически документи, той може да каже: Никакъв исторически документ не потвърждава тези събития. И тези, които се смятат за негови ученици, се обръщат към него без разлика от род, раса, пол и т. н. Това е разликата! Докато по-рано народите са се обръщали към своите расови посветени, тук те се обръщат към един, който не принадлежи на никой народ – да, който е извършил най-големите си културни дела именно при един народ, с който не е живял.
Това е големият напредък от житейската тъма към духовната светлина, който напредък не би трябвало да се разбира неправилно, ако се мисли честно за еволюцията на човечеството.
Това са нещата, които енергично разглежда онази наука, която се занимава с действителното разглеждане на свръхсетивните светове.
към текста >>
96.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата
еволюция
на човечеството.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация.
Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството.
Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука.
към текста >>
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната
еволюция
на човечеството.
Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството.
Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим.
към текста >>
От редуващите се картини трябва да се схване как чрез силите, които действат в човешката
еволюция
, се е стигнало до разрушението на Йерусалим.
Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим.
От редуващите се картини трябва да се схване как чрез силите, които действат в човешката еволюция, се е стигнало до разрушението на Йерусалим.
Този, който е воден, Вилхелм Майстер, чието душевно възпитание трябва да ни се покаже, пита своя водач: Защо е показан ходът на човешкото развитие до разрушението на Йерусалим, но не е представено по време на този ход какво се е случило в развитието малко преди това: животът на Христос с всичко, което е извършил в Палестина? Тогава водачът казва на Вилхелм Майстер: Да се представи това по същия начин, както останалият ход на човешкото развитие, ни забранява най-голямата святост за нас. Каквото виждаш представено тук, е туй, което се отнася за силите, действащи в световната история, които са във връзка с човешките групи и нации, но не се отнася за силите, действащи в живота на отделните хора. Би било погрешно да се постави Христос в тази поредица от картини, защото Христос се обръща интимно към всяка отделна душа и всяка отделна душа става завършена с Него. После водачът води Вилхелм Майстер във втора, тайна зала, където е представено това, което не може да се постави в обикновения смисъл в епохалния ход на човешкото развитие.
към текста >>
97.
Бележки
GA_138 За инициацията
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „
Еволюция
та от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят.
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
към текста >>
98.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Противоположните течения на общочовешката
еволюция
и тяхното свързване чрез Христос Исус.
Буда и Сократ14.
Противоположните течения на общочовешката еволюция и тяхното свързване чрез Христос Исус.
към текста >>
Изповедта на Петър като възлова точка от
еволюция
та на човечеството.
Източният и западният светоглед: лишеният от време и историческият подход към мировите процеси. Душата на Илия и дванадесетте ученици.
Изповедта на Петър като възлова точка от еволюцията на човечеството.
Световно-историческият монолог на Бога.
към текста >>
99.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката
еволюция
и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение?
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически разбирането за тези неща се е променило значително. Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни принципи, отколкото съвременното човечество.
Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката еволюция и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение?
Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, следващ предписанията на външния, екзотеричен живот? Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с поглед повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството. Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя поглед именно три хилядолетия. Вглеждайки се в първото хилядолетие, той се доближаваше до митичната и смътна предистория на Древноперсийската епоха, както и до някои откъслечни представи за Древноегипетската епоха, като всичко това предхождаше същинската история, започваща с елинството.
към текста >>
Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята
еволюция
, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове.
В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси. Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове.
Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове.
Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания. Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене. Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>
Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката
еволюция
, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове. Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания. Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене.
Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>
Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в следхристиянското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от въздействието, което Мистерията на Голгота оказа върху
еволюция
та на цялото човечество.
Впрочем нека да разгледаме тези образи с помощта на духовно-научното изследване. Ние знаем, че такива образи отново ще се появят; ние знаем, че душите се прераждат.
Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в следхристиянското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от въздействието, което Мистерията на Голгота оказа върху еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Но тук важно е не друго, а как стигаме до идеята за
еволюция
та на човешкия род.
Ето какво просветва в образа на Фауст. И бихме могли да допълним: Когато Емпедокъл се хвърля в кратера на вулкана Етна, за да се съедини с огнения елемент на Земята, настъпва едно приказно одухотворяване, едно приказно спиритуализиране на онази, бих казал, предхристиянска природна мистика, която се превръща в действителност, докато в заключителната част на Гьотевия „Фауст“ откриваме нейното чудно съответствие, а именно издигането на Фауст в огнения елемент на небето чрез Патер Серафикус. Ето как бавно и постепенно в по-дълбоките стремежи на хората се поражда едно съвършено ново духовно направление. По-будните умове на човечеството, и то без да са знаели нещо за реинкарнацията и Кармата, отдавна са предусещали, че когато разглеждат една богата и надарена човешка душа, опирайки се на нейните вътрешни закономерности, те се докосват и до всичко онова, което идва от миналите инкарнации. Както Шекспир описва Хамлет такъв, какъвто го познаваме, макар и да няма представа, че в Хектор и Хамлет е живяла една и съща душа, така и Гьоте описва Фауст по такъв начин, сякаш зад Фауст грее душата на Емпедокъл с всички негови странности, защото вътре във Фауст беше инкарнирана именно душата на Емпедокъл.
Но тук важно е не друго, а как стигаме до идеята за еволюцията на човешкия род.
към текста >>
Обаче силите, които движат напред
еволюция
та на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души.
В душите им е стаено всичко, което е съществувало и в миналото. Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор. Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек. Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност.
Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души.
Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар. И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора. Тук се проявява именно емпедокловият елемент, обаче той не може да се справи с изискванията на новото време.
към текста >>
То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят
еволюция
та на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота старото време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности.
С тези разяснения аз исках да покажа как в такива забележителни личности, за които всеки може да се осведоми по един или друг начин, в определен момент настъпва един могъщ прелом. И когато задаваме въпроса: Какво точно се е случило с тези личности в периода между техните стари и нови инкарнации? Винаги получаваме един и същ отговор: Мистерията на Голгота, онова събитие, което Йоан Кръстител възвестяваше с думите: Изпълни се времето, царствата на Духа или царствата небесни навлизат в човешкото царство. Да, тези царства небесни нахлуха мощно в човешкото царство! И онези, които възприеха това нахлуване по чисто външен начин, изобщо не бяха в състояние да го разберат.
То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят еволюцията на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота старото време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности.
Но тогава настъпи нещо, което пробуди в душите вътрешната необходимост, изискваща от тях да предприемат в себе си нещо съвсем ново, понеже всичко трябваше да бъде формирано и излято наново, така че сега великите души ни се представят като незначителни; и това е така, защото, предприемайки нещо съвсем ново, душите трябваше да се върнат към своето най-ранно детство. Ето какво трябва да впишем в сърцата си, ако искаме да разберем първата дума. с която започва Евангелието на Марко: „Началото“. Да, това наистина е едно начало, което дълбоко разтърсва душите и внася един съвършено нов импулс в общочовешката еволюция, едно „Начало на благовестието“.
към текста >>
Да, това наистина е едно начало, което дълбоко разтърсва душите и внася един съвършено нов импулс в общочовешката
еволюция
, едно „Начало на благовестието“.
И онези, които възприеха това нахлуване по чисто външен начин, изобщо не бяха в състояние да го разберат. То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят еволюцията на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота старото време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности. Но тогава настъпи нещо, което пробуди в душите вътрешната необходимост, изискваща от тях да предприемат в себе си нещо съвсем ново, понеже всичко трябваше да бъде формирано и излято наново, така че сега великите души ни се представят като незначителни; и това е така, защото, предприемайки нещо съвсем ново, душите трябваше да се върнат към своето най-ранно детство. Ето какво трябва да впишем в сърцата си, ако искаме да разберем първата дума. с която започва Евангелието на Марко: „Началото“.
Да, това наистина е едно начало, което дълбоко разтърсва душите и внася един съвършено нов импулс в общочовешката еволюция, едно „Начало на благовестието“.
към текста >>
Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка
еволюция
е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук. „Началото“ има своето продължение. Или с други думи, Евангелието продължава.
Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка еволюция е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
към текста >>
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изследвания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката
еволюция
в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси.
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изследвания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката еволюция в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси.
Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изследване ние можем да проследим пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие. Иначе можем да изтъкваме много интересни факти и подробности, но ще останем на повърхността. Обаче истинското значение на Христовия Импулс се проявява само тогава, когато с помощта на духовното изследване осветлим по-дълбоките пластове на човешката душа и проумеем живота не само като еднократно събитие, а като поредица от инкарнации. Към идеята за реинкарнацията трябва да се отнасяме с пълна сериозност и наистина да я включим като един животворен елемент в разглеждането на всички исторически събития, защото само по този начин ще вникнем в най-великия импулс за света и за човечеството: Събитието на Голгота.
към текста >>
100.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Най-общо казано, ако се върнем достатъчно назад в общочовешката
еволюция
, ще установим че тогава човешките души не са били индивидуализирани, а подчинени на така наречената групова душевност.
Сега бих желал отново да насоча Вашето внимание към едно важно обстоятелство, което сме разисквали и друг път, а именно, че осъзнаването, пълното осъзнаване на човешкия Аз, чието изграждане представлява същинската мисия на Земната планета, фактически е започнало едва чрез Мистерията на Голгота.
Най-общо казано, ако се върнем достатъчно назад в общочовешката еволюция, ще установим че тогава човешките души не са били индивидуализирани, а подчинени на така наречената групова душевност.
И тази зависимост от Груповата душа може да се наблюдава тъкмо у изтъкнатите личности на съответната епоха: Един Хектор, един Емпедокъл са типични представители на груповата душевност; Хектор например израсна от това, което е душата на Троя, той е същинско копие на специфичната Груповата душа, присъща на троянския народ; същото се отнася и за Емпедокъл.
към текста >>
И тъкмо преходът от груповата към индивидуалната душевност се превръща в най-могъщия тласък на общочовешката
еволюция
.
Когато отново се инкарнират в епохата след Христос, те са поставени пред необходимостта да развият Азовото съзнание.
И тъкмо преходът от груповата към индивидуалната душевност се превръща в най-могъщия тласък на общочовешката еволюция.
Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
към текста >>
Защото всичко това е в самото си начало и великите импулси, произтичащи от християнството, ще се разгърнат едва през следващите етапи от планетарната
еволюция
на Земята.
Многократно сме изтъквали, че събитията, разиграли се от Мистерията на Голгота до наши дни не са от съществено значение за подобно душевно развитие.
Защото всичко това е в самото си начало и великите импулси, произтичащи от християнството, ще се разгърнат едва през следващите етапи от планетарната еволюция на Земята.
И ние непрекъснато трябва да напомняме: Християнството се намира едва в началото на своя величествен път. И ако искаме да тръгнем по този път, следва да проявим разбиране за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството.
към текста >>
Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на
еволюция
та.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията.
Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа! Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията.
към текста >>
Да, в хода на общочовешката
еволюция
душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ.
Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията. Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията. Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи. Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ.
Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ.
Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет.
към текста >>
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата
еволюция
.
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция.
Нужно е само да имаме усета за това. Обаче нима не е наложително да изискваме от човешката душа самата тя да развие този усет?
към текста >>
На общочовешката
еволюция
се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития.
Смятам, че когато някой наблюдава една или друга драма с ясна завръзка и развръзка, но е лишен от способността да вникне в нейното вътрешно развитие, той ще констатира само една поредица от събития. Приблизително по същия начин стоят и нещата с така наречената световна история.
На общочовешката еволюция се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития.
Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка. И тогава ние установяваме: Самата общочовешка еволюция показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока. Едва по този начин бихме могли да разберем участието на човека в историческото развитие.
към текста >>
И тогава ние установяваме: Самата общочовешка
еволюция
показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока.
Смятам, че когато някой наблюдава една или друга драма с ясна завръзка и развръзка, но е лишен от способността да вникне в нейното вътрешно развитие, той ще констатира само една поредица от събития. Приблизително по същия начин стоят и нещата с така наречената световна история. На общочовешката еволюция се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития. Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка.
И тогава ние установяваме: Самата общочовешка еволюция показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока.
Едва по този начин бихме могли да разберем участието на човека в историческото развитие.
към текста >>
Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката
еволюция
, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“.
И понеже едно изолирано събитие винаги е само част от един по-голям организъм, ние трябва да поставяме всяко нещо на неговото място и да търсим съответните различия между нещата, както хората вършат това в другите области на живота. Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети.
Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“.
И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети!
към текста >>
101.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята
еволюция
; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия.
Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време.
За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия.
Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата
еволюция
, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело .
Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело. Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
И действително, за да бъде разбрана нашата Духовна наука, не е необходимо нищо друго, освен да се обърнем към душевните и духовни потребности на хората, които с всички сили търсят истинското обяснение на общочовешката
еволюция
.
Сякаш тези думи са изречени от един евангелист: Почти изцяло те биха могли да бъдат отнесени и към Илия. Или казано по друг начин: ако модерният изкуствовед има непомрачен и честен усет за нещата, той също може да долови поне малка част от великите мирови импулси, които пронизват времената.
И действително, за да бъде разбрана нашата Духовна наука, не е необходимо нищо друго, освен да се обърнем към душевните и духовни потребности на хората, които с всички сили търсят истинското обяснение на общочовешката еволюция.
към текста >>
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „
еволюция
“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел,
еволюция
та трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат
еволюция
та само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен.
към текста >>
Една от нашите задачи е именно тази: Да покажем, че в тази книга, в тази мирова книга са заложени най-дълбоките тайни, от които тръгва
еволюция
та на човечеството.
От такива примери Вие се убеждавате, че едва след като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да разбираме Библията както трябва.
Една от нашите задачи е именно тази: Да покажем, че в тази книга, в тази мирова книга са заложени най-дълбоките тайни, от които тръгва еволюцията на човечеството.
Когато веднъж проумеем какви космически процеси се разиграват на Земята а до тях ще се докосваме все повече и повече в хода на тези лекции, защото Евангелието на Марко е чудесен повод за това -, какво е космическо-земното и земно-космическото значение на Мистерията на Голгота, тогава ще знаем: Това, което извличаме от Евангелията, никога не би могло да накърни другите религиозни вероизповедания по света. Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското разбиране на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а следва да е универсално, верният поглед върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука. Така всички вероизповедания ще получат полагащата им се стойност, всички религии ще бъдат помирени. И като първо начало на едно такова помирение може да послужи, примерно, споменатата от мен случка още в първата ми лекция: А именно когато разказах за онзи индиец, който изнесъл една лекция върху „Христос и християнството“. Въпреки предубежденията на неговия народ, той успял да опише Христос по един начин, включващ всички вероизповедания по света.
към текста >>
102.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от последните хилядолетия на човешката
еволюция
, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед.
Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от последните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед.
Първо бих искал да се обърнем към едно събитие от средата и края на 5 век преди Христос. Всичко това е известно, но както казах, нека още веднъж да се потопим в душевната атмосфера на тази епоха.
към текста >>
Когато става дума за цели хилядолетия от
еволюция
та на човечеството, един век не означава кой знае колко много.
Нека сега да се обърнем към един друг момент от световната история.
Когато става дума за цели хилядолетия от еволюцията на човечеството, един век не означава кой знае колко много.
Ето защо бих казал: Макар и образът, който сега извикваме пред нашата душа, следва да бъде изтеглен един век по-напред, с оглед цялостната еволюция на човечеството, той съществува почти едновременно със събитието Буда.
към текста >>
Ето защо бих казал: Макар и образът, който сега извикваме пред нашата душа, следва да бъде изтеглен един век по-напред, с оглед цялостната
еволюция
на човечеството, той съществува почти едновременно със събитието Буда.
Нека сега да се обърнем към един друг момент от световната история. Когато става дума за цели хилядолетия от еволюцията на човечеството, един век не означава кой знае колко много.
Ето защо бих казал: Макар и образът, който сега извикваме пред нашата душа, следва да бъде изтеглен един век по-напред, с оглед цялостната еволюция на човечеството, той съществува почти едновременно със събитието Буда.
към текста >>
Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката
еволюция
напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин.
Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо.
Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи.
към текста >>
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката
еволюция
.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция.
Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус. Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ. И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи.
към текста >>
Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от
еволюция
та на света и на човечеството.
Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус. Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ. И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи.
Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството.
По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи. В Евангелието на Марко има един особен момент, когато Христос си служи пред мнозинството с образи, а после, обръщайки се към най-близките си ученици, започва да тълкува образите.
към текста >>
Колкото по-назад се връщаме в
еволюция
та на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове.
За да си отговорим на този въпрос, трябва да си обясним целия обрат на времената, който настъпи с Мистерията на Голгота. Тогава привърши онази епоха, през която древното ясновидство беше всеобща човешка черта.
Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове.
Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек. През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука. Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата.
към текста >>
Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката
еволюция
.
А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий. Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз.
Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция.
На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил.
към текста >>
Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката
еволюция
.
Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз. Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция. На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството.
Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция.
Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове.
към текста >>
Ето как пред очите си Вие имате един от най-величествените примери, илюстриращи цялата закономерност в общочовешката
еволюция
.
Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна Гърция виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда. И после, четири или пет века по-късно, в лицето на Христос Исус виждаме забележителната синтеза на двете духовни течения.
Ето как пред очите си Вие имате един от най-величествените примери, илюстриращи цялата закономерност в общочовешката еволюция.
към текста >>
Общочовешката
еволюция
върви стъпка по стъпка напред.
Общочовешката еволюция върви стъпка по стъпка напред.
Днес голяма част от първоначалните степени на духовно-научното познание би могла да се стори някому като един вид теория, като един вид сухо учение. Мнозина например смятат, че е чиста теория да се разглежда човешката душа като една сложна смесица, съставена от Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Естествено, винаги има хора, които отсъждат прекалено бързо. Ние вече станахме свидетели на такива прибързани оценки, дори по-прибързани от онези, които сметнаха първите стъпки от едно по-нататъшно развитие за нещо напълно завършено. Разбира се, има и съвсем други преценки.
към текста >>
Ето как те допринасят за възпитанието и
еволюция
та на човешката душа.
В хода на годините се убедихме, че подобно твърдение е нещо много повече от едно систематично разчленяване на душата. Ние многократно изтъквахме, че през Следатлантската епоха последователно се развиха Древноиндийската, Древноперсийската, Египетско-халдейската, Гръко-римската и накрая нашата Пета културна епоха. Споменахме още, че съществената особеност на Вавилоно-халдейско-египетската културна епоха се изразява в укрепването на Сетивната душа. Също така има връзка между Гръко-римската епоха и Разсъдъчната душа, между нашата Пета културна епоха и Съзнателната душа. Ето кое е най-важното за тези три културни епохи.
Ето как те допринасят за възпитанието и еволюцията на човешката душа.
И тези три съставни части на душата не са нещо измислено, а нещо живо, което претърпява определено развитие в хода на времето.
към текста >>
От най-древните епохи на общочовешката
еволюция
започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда.
Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация. Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят. Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят.
към текста >>
И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката
еволюция
, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще.
И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката еволюция, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще.
Ако бих могъл да си позволя това сравнение, бих казал, че Буда и Сократ стоят един до друг като главите на две комети; при Буда светлинната опашка на кометата започва от главата на миналото; при Сократ светлинната опашка на кометата също започва от главата, но е отправена далеч напред към неясното бъдеще. Две комети, чиито глави светят едновременно, макар че поемат в срещуположни посоки: ето сравнението, с което бих желал да си послужа, когато говоря пред Вас за Буда и Сократ.
към текста >>
103.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната
еволюция
на човечеството, който продължава хилядолетия наред.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред.
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък. Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ. И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
към текста >>
И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка
еволюция
ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред. И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък. Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ.
И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
към текста >>
Или с други думи: Сега, в този момент от общочовешката
еволюция
се проявява нещо, което трябва да остане такова, каквото е; то е стигнало до своя завършек и трябва да бъде прието именно в този свой вид.
Ето как звучат в нашите уши думите, идващи от тези прадревни епохи. Ние се потапяме в тях и какво усещаме, ако се вслушаме в техните звуци без никакво предубеждение? Там са казани точно определени неща. Ние видяхме, че Кришна казва нещо за самия себе си; видяхме, че се говори за мировия Бог и за първопричината на нещата. От самия тон ясно проличава, че тук са изговорени неща, които никога досега не са прозвучавали толкова силно, толкова величествено; и освен това става ясно, че дори и в бъдеще те никога няма да прозвучат толкова силно, толкова величествено.
Или с други думи: Сега, в този момент от общочовешката еволюция се проявява нещо, което трябва да остане такова, каквото е; то е стигнало до своя завършек и трябва да бъде прието именно в този свой вид.
Всички по-късни размишления върху тези неща, всички по-късни опити те да бъдат обхванати в по-точни понятия или пък да бъдат изразени под друга форма са се оказали несполучливи; никой не е могъл да ги изкаже по-добре, никога!
към текста >>
Обаче в своята
еволюция
, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области.
Така в Бхагават Гита, във Ведите, ние откриваме всички онези неща, които после намират своя завършек в думите на Кришна и те не могат да бъдат надминати; наистина човекът може отново да стигне до тях чрез новото ясновидство, но не и да ги обхване чрез душевните способности, които е развил у себе си след Древноиндийската епоха. Ето защо, намирайки се в днешната културна епоха, в тази външно-сетивна култура, в тази култура на деня, ние имаме основание да заявим: Като изключим това, което може да бъде постигнато чрез школуваното ясновидство, в рамките на тази култура на деня е невъзможно да се докоснем до онези древни, свещени откровения, чиито завършек откриваме при Кришна.
Обаче в своята еволюция, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области.
Това, което някога беше дадено на човечеството по нормален път ако можем да си позволим тази дума вече не може да се повтори, и в своето дневно съзнание днешният човек не разполага със старите форми на инстинктивното ясновидство. Ето защо тези истини постепенно заглъхнаха. Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство. И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва.
към текста >>
104.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Вчера се опитахме да изградим известна представа за откровенията на Кришна и за тяхното отношение към това, което по-късно се намеси в
еволюция
та на човечеството: откровението, дадено от Христос.
Вчера се опитахме да изградим известна представа за откровенията на Кришна и за тяхното отношение към това, което по-късно се намеси в еволюцията на човечеството: откровението, дадено от Христос.
Стана дума, че за нас откровението на Кришна идва като завършек на едно продължително течение в общочовешката еволюция, а именно завършекът на древното ясновидство. Ако от тази гледна точка отново се замислим за онова, което вчера споменахме за всеобхватния завършек на епохата, представена от Кришна и неговото откровение, бихме могли да добавим следното: Смисълът на това откровение вече постигна своя завършек и фактически не подлежи на по-нататъшно развитие. Определени учения, които се утвърдиха през онези времена, трябваше да бъдат приемани през следващите епохи, бих казал, в техния първоначален вид.
към текста >>
Стана дума, че за нас откровението на Кришна идва като завършек на едно продължително течение в общочовешката
еволюция
, а именно завършекът на древното ясновидство.
Вчера се опитахме да изградим известна представа за откровенията на Кришна и за тяхното отношение към това, което по-късно се намеси в еволюцията на човечеството: откровението, дадено от Христос.
Стана дума, че за нас откровението на Кришна идва като завършек на едно продължително течение в общочовешката еволюция, а именно завършекът на древното ясновидство.
Ако от тази гледна точка отново се замислим за онова, което вчера споменахме за всеобхватния завършек на епохата, представена от Кришна и неговото откровение, бихме могли да добавим следното: Смисълът на това откровение вече постигна своя завършек и фактически не подлежи на по-нататъшно развитие. Определени учения, които се утвърдиха през онези времена, трябваше да бъдат приемани през следващите епохи, бих казал, в техния първоначален вид.
към текста >>
В своите последователни периоди този ход на
еволюция
та показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа.
В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят.
Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят. Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в
еволюция
та: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл.
Какво имаме предвид, когато говорим за редуването на едни и същи процеси в отделните културни периоди? Нека отново да се обърнем към растителния свят. Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения.
Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл.
Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата. И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането. Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили.
към текста >>
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата
еволюция
на света, да схванем времето като реален фактор.
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор.
И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия усет, да обхване историята в нейните истински измерения. Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света. И първите кълнове на историческия подход към света идват именно от древноеврейското светоусещане. То дава първоначалният импулс за развитие на историческия подход към света.
към текста >>
И по времето на Кришна за тайната на мировата
еволюция
се казва следното: Когато старата култура на третата мирова епоха пресъхна, когато старата култура навлезе в своята есен и в своята зима, тогава се появи Кришна, син на Васудева и Деваки, за да посочи на следващата, четвъртата епоха онова, което можеше да бъде пренесено като зародиш от третата в четвъртата епоха.
Нека сега да разгледаме това, което представлява есенцията на източните светогледи. Те непрекъснато напомнят за цикличните повтарящи се мирови епохи; разказват ни какво се е случило в началото и в края на първата епоха. После ни разказват за началото и края на втората епоха, за началото и края на третата епоха.
И по времето на Кришна за тайната на мировата еволюция се казва следното: Когато старата култура на третата мирова епоха пресъхна, когато старата култура навлезе в своята есен и в своята зима, тогава се появи Кришна, син на Васудева и Деваки, за да посочи на следващата, четвъртата епоха онова, което можеше да бъде пренесено като зародиш от третата в четвъртата епоха.
По този начин на отделните мирови епохи се приписваше приблизително същото значение, каквото имат годишните цикли за растежа на растителния свят.
към текста >>
С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата
еволюция
, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години.
И какви са последиците от този исторически елемент на западноевропейската култура? Не други, а мисловното обхващане на средоточието, в което е събрано цялото планетарно битие на Земята. Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят. Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха.
С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години.
Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид. Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния свят, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта. В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895 година.
към текста >>
Важно е не това, което се повтаря през отделните периоди, а да намерим средищната точка на мировата
еволюция
.
И така, в известен смисъл Изтокът нямаше някакъв особен интерес въпреки че сравнението не бива да звучи пресилено да различава въплъщението на Бодисатва през третата епоха от въплъщението му през втората или през първата епоха. Ставаше дума за въплъщение на „една и съща“ личност. Тази насоченост към „Единия“, този акцент върху еднаквото са в основата на неисторичното източно светоусещане и в общи линии с изключение на Стария Завет отличава всички неисторични светогледи от предхристиянската епоха. Старият Завет подготвя, а Новият Завет утвърждава историческия подход към света. Тук нещата се свеждат до това, линията на развитието да бъде разглеждана като едно цяло.
Важно е не това, което се повтаря през отделните периоди, а да намерим средищната точка на мировата еволюция.
към текста >>
Защото с пълно право можем да твърдим: Пълно безсмислие е да се смята, че такава средищна точка на
еволюция
та не съществува.
Защото с пълно право можем да твърдим: Пълно безсмислие е да се смята, че такава средищна точка на еволюцията не съществува.
към текста >>
Искаме ли да вникнем в мировата
еволюция
, ние трябва да открием едната опорна точка, единия център на тежест, а не да вярваме, че ще си обясним нещата по-добре, ако търсим няколко въплъщения на Христос.
За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки! Обаче това е пълно безумие. Везната може да има само една опорна точка.
Искаме ли да вникнем в мировата еволюция, ние трябва да открием едната опорна точка, единия център на тежест, а не да вярваме, че ще си обясним нещата по-добре, ако търсим няколко въплъщения на Христос.
Нациите и народите по Земята наистина ще се убедят, че в хода на историята трябваше да се утвърди именно историческият начин на мислене, историческият подход към света, който в най-висшия смисъл на думата е достоен за човека.
към текста >>
Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка
еволюция
се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт.
Думите на Петър са от огромно значение. И какво трябваше да се отговори на Петър? Трябваше да му се отговори следното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия. За Мистериите не бива да се говори. Ето какво трябваше да се каже на Петър в този момент.
Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт.
Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите. Или с други думи: Свещеният закон да се пази пълно мълчание за тази Мистерия трябваше да бъде нарушен. Досега хората се подчиняваха на закона, налагащ мълчание за Мистериите. Но ето, че настъпи време, когато чрез Мистерията на Голгота се разкриха древните Мистерии. Това, което предприе Христос, идва в резултат на едно велико Негово решение, най-великото световноисторическо решение: Всичко, което досега човешките закони осъждаха на пълно мълчание, занапред ще се разиграва пред очите на всички, пред цялата мирова история.
към текста >>
Нека за миг да си представим този световноисторически размисъл, обхванал Христовата душа: Ето, сега аз обхващам с поглед цялата
еволюция
на човечеството.
Нека за миг да си представим този световноисторически размисъл, обхванал Христовата душа: Ето, сега аз обхващам с поглед цялата еволюция на човечеството.
Обаче нейните закони ми забраняват да говоря за смъртта и Възкресението, за свещената Мистерия на посвещението. Не! Боговете ме изпратиха на Земята, за да разкрия тази Мистерия. Аз не бива да се ръководя от това, което казват хората; аз трябва да се ръководя от това, което казват Боговете. -Ето, тъкмо в този момент у Христос възниква решението да разбули Мистериите. И Христос трябва да отхвърли от душата си всяко колебание, произтичащо от спазването на човешките закони.
към текста >>
105.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Това е един импулс, който минава през общочовешката
еволюция
, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза.
Това, което казвам сега, е изречено и от пророците. На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки. Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото.
Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза.
И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение. Ето защо трябваше и то не защото това беше присъщо за предхристиянските епохи, а защото с Христос Исус цялостният Аз за пръв път навлезе докрай в едно човешко тяло и защото сега това навлизане беше възможно най-силно ето защо това тяло трябваше да бъде видяно не само с една рана, какъвто е случаят с много човешки индивидуалности, които носеха един свръх-Аз, а с пет рани, с пет рани, които бяха необходими поради надмощието на Христовото Същество, т.е. на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше устойчивостта на човешкото тяло. И тъкмо поради това надмощие, на физическото равнище от световната история трябваше да бъде издигнат Кръстът на Разпятието, който пое Христовото тяло така, както човешкото тяло би изглеждало, ако някога в един-единствен човек биха се съсредоточили всички човешки качества, включително и тези, които той изгуби поради намесата на Луцифер и Ариман.
към текста >>
В тази повратна точка от общочовешката
еволюция
се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до разбирането на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз.
и тогава би установил, че то има пет рани. Образът на Кръста с разпънатия Христос и неговите рани идва от самата човешка природа, от самата Земна същност. Мистерията на Голгота произтича от самата човешка природа. Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си. Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота.
В тази повратна точка от общочовешката еволюция се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до разбирането на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз.
към текста >>
Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката
еволюция
.
Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин?
Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция.
Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното. И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света. По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката
еволюция
; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното. И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна
еволюция
.
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки. Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20.
Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция.
Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света. Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота. Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят. Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Тук ние стигаме до много важни, вътрешни събития от
еволюция
та на човечеството.
Обаче хората, живеещи по на запад поеха друг път на развитие.
Тук ние стигаме до много важни, вътрешни събития от еволюцията на човечеството.
Нека да вземем един от забележителните философи от шестото столетие преди Христа: Ферекидес от Сирос. Един наистина забележителен философ. Един философ, когото днешните философи не признават за философ. Днес има много философски книги, които твърдят точно това. Ще цитирам само две думи: Да, всичко тук е едно детинско описание, детински символи; „детинско и гениално“ казва един днешен мислител и високомерно свежда поглед към древния философ.
към текста >>
Нужна е добра воля, за да разберем накъде върви човешката
еволюция
; и ако сме направили необходимите усилия, в определен момент, бих казал, усещаме как на Земята прозвучава един призив и в същото време един отговор на този призив.
Нужна е добра воля, за да разберем накъде върви човешката еволюция; и ако сме направили необходимите усилия, в определен момент, бих казал, усещаме как на Земята прозвучава един призив и в същото време един отговор на този призив.
Ние обръщаме поглед към Гърция, обръщаме поглед към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив. Какво да кажем за него? Как говорят тези души?
към текста >>
106.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в
еволюция
та на човечеството.
Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество. На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас.
После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството.
И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
към текста >>
А ето едно друго място, което крие важни окултни факти от
еволюция
та на човечеството и също затруднява тълкувателите на Евангелието, въпреки че може да бъде обяснено от методична и художествена гледна точка:
А ето едно друго място, което крие важни окултни факти от еволюцията на човечеството и също затруднява тълкувателите на Евангелието, въпреки че може да бъде обяснено от методична и художествена гледна точка:
към текста >>
107.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката
еволюция
по същия начин, за който стана дума през последните дни.
В тези лекции многократно беше споменато, че занапред в отношението на хората към Евангелията ще настъпи един забележителен поврат, защото те ще вникнат в художествения елемент и в цялостната композиция на тези Евангелия и ще се убедят, че окултните основи, както и световноисторическите импулси, представени в Новия Завет, могат да бъдат видени в истинската им светлина едва тогава, когато отворим очи за художествено-композиционната страна на Евангелията.
Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
към текста >>
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката
еволюция
, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път.
Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща
еволюция
на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
И тъкмо в Евангелието на Марко на преден план изпъкват не отделните думи, а цялостната атмосфера на изложението, което ни показва Христос като едно космическо и в същото време земно проявление, а самата Мистерия на Голгота като един земен и в същото време свръхземен факт. Изтъква се и нещо друго, което проличава от един художествен похват, в самия край на Марковото Евангелие. Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята. И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране.
Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция. И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това разбиране по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
към текста >>
И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната
еволюция
, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция.
Изтъква се и нещо друго, което проличава от един художествен похват, в самия край на Марковото Евангелие. Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята. И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране. Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция.
И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това разбиране по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
към текста >>
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката
еволюция
.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“.
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция.
Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят. И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска
еволюция
?
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция?
Едно от първите места, където срещаме описание за разбирането на древноеврейския народ спрямо потомъка на Давидовия род, се намира в Десета глава на Марковото Евангелие. Това е решаващото място, когато Христос влиза в Йерусалим и древноеврейският народ Го посреща като истинския Син Давидов.
към текста >>
“ Той постъпва по такъв начин, че за нас става пределно ясно какъв величествен поврат е настъпил в мировата
еволюция
.
И въпреки това не Му се случи нищо. Сякаш Той казва: Вие видяхте и чухте всичко и сега, когато Аз стоя пред вас, вие търсите лъжливи обвинения срещу Мен, за да ме хванете с обичайните средства на един предател, както се постъпва с човек, който е извършил тежко престъпление; а докато бях всред вас в храма, вие не направихте нищо! Едно наистина разтърсващо място! Защото ние постепенно разбираме: Навсякъде Христос постъпва по такъв начин, че фактически никой не може да Му стори нищо. И не би ли трябвало да попитаме: „Защо?
“ Той постъпва по такъв начин, че за нас става пределно ясно какъв величествен поврат е настъпил в мировата еволюция.
„Първите ще бъдат последни, а последните първи“ (9, 35.). Това са думи, които според учението и разбирането на Стария Завет би трябвало да звучат ужасяващо, но Той ги изговаря пред всички. И въпреки това не Му се случва нищо. А после, когато Го залавят в нощния мрак с помощта на един предател, ние имаме усещането, че тук става същинско сбиване. Да, има нещо разтърсващо в това място от Евангелието:
към текста >>
Изплъзна им се младият космически елемент, който въпреки всичко, от тогава насам, успя да се включи в планетарната
еволюция
на Земята.
Нито едно от другите Евангелия не ни показва с такава разтърсваща сила, че накрая пред очите на хората остава само той, Синът Човешки, потопен в аурата на младия, отлитащ космически елемент. Ето защо, когато бива обсъждан въпросът за Христовото Събитие като космически факт, нито едно от другите Евангелия не разказва с такава точност, че в същия момент, когато в своето пълно неразбиране хората се мъчеха по чисто човешки начин да уловят Сина Човешки, от ръцете им се изплъзваше младият космически елемент.
Изплъзна им се младият космически елемент, който въпреки всичко, от тогава насам, успя да се включи в планетарната еволюция на Земята.
За хората остана Синът Човешки. Това ясно е посочено в Евангелието на Марко. Нека още веднъж да прочетем въпросното място и да проверим как се отнася космическият елемент към чисто човешкия елемент.
към текста >>
Той е съвършено гол: новият космически импулс, от който зависи планетарната
еволюция
на Земята.
Кой е този, който се появява до Христос Исус, почти необлечен, за да побегне после чисто гол? Това е младият космически импулс, това е Христос, който се изплъзва от ръцете на преследвачите и сега вече е съвсем слабо свързан със Сина Човешки. Много неща са скрити в 51. и 52. стих. Новият импулс не запазва нито една от обвивките, които старите времена бяха увили около човека.
Той е съвършено гол: новият космически импулс, от който зависи планетарната еволюция на Земята.
Той остава при Исус от Назарет. И ние отново го намираме. Защото 16. глава започва така:
към текста >>
Впрочем, никъде другаде в Евангелията, респективно в техния художествен похват, ние не срещаме този момък, който се изплъзва от ръцете на хората тъкмо в момента, когато те предават на осъждане Сина Човешки, момъкът, който е тук след изтичането на трите дни и който отсега нататък действуваше като главен космически принцип, отговорен за планетарната
еволюция
на Земята.
Това е същият момък.
Впрочем, никъде другаде в Евангелията, респективно в техния художествен похват, ние не срещаме този момък, който се изплъзва от ръцете на хората тъкмо в момента, когато те предават на осъждане Сина Човешки, момъкът, който е тук след изтичането на трите дни и който отсега нататък действуваше като главен космически принцип, отговорен за планетарната еволюция на Земята.
Никъде другаде в Евангелията сравнете сами тази сцена в останалите Евангелия този момък не застава пред нас по един толкова грандиозен начин. И тук се докосваме до това, от което се нуждаем, за да разберем дълбокия замисъл, вложен именно в Евангелието на Марко, според когото ние действително сме изправени пред едно космическо събитие, пред един космически Христос. Едва сега разбираме целия художествен похват, с който си служи Евангелието на Марко.
към текста >>
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната
еволюция
, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени.
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието. И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия?
към текста >>
108.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Това разбиране трябва да бъде постигано по съвсем друг начин, който няма нищо общо с разбирането на даден исторически факт от
еволюция
та на човечеството.
Вчера ние посочихме, че една част от съвместния живот на избраните ученици и самия Христос Исус просто липсва в Евангелието на Марко. Същият факт ясно е посочен и в другите Евангелия. Следователно, най-доверените ученици не са взели участие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус. Това е една важна подробност от Евангелието, която е спомената много целенасочено. Трябва някакси да бъде проправен пътят на човека към Мистерията на Голгота и нейното истинско разбиране, както и начинът, по който биха могли да я разбират и следващите поколения, тоест хората, живеещи тук след Мистерията на Голгота.
Това разбиране трябва да бъде постигано по съвсем друг начин, който няма нищо общо с разбирането на даден исторически факт от еволюцията на човечеството.
И как изглеждат нещата в тази област, ние виждаме най-добре, когато отправим поглед към събитията, разиграващи се в наши дни.
към текста >>
И в общочовешката
еволюция
по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече.
И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед.
Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили. Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си. Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък. Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ?
към текста >>
Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва
еволюция
та на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
В хода на нашите размишления а може би по-, късно ще прибавим и други подробности към тях - ние се убедихме, че Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос. Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис. Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа. Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета.
Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
към текста >>
Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката
еволюция
; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно.
Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи. И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях. Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура.
Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно.
Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи. Тези неща са били многократно обсъждани в нашите лекции.
към текста >>
Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на
еволюция
та, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката.
Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката
еволюция
, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия.
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия.
Обаче мярката за разбирането на самата Духовна наука съвпада с мярката, според която човек разбира Мистерията на Голгота. Ето защо християнинът, който приема Духовната наука, всъщност може да живее в разбирателство с всички хора по света. Но ако в своето почти безгранично високомерие даден представител на друга религиозна система впрочем това е нещо напълно разбираемо за нас се обърне към някого и каже: Вие, християните, имате само една единствена инкарнация на вашия Бог, докато ние имаме много инкарнации на нашия Бог; следователно ние, за разлика от вас, разполагаме с нещо много повече и тогава християнинът не би трябвало да отговаря в смисъл, че ще се опита да приложи този принцип също и по отношение на Христос Исус, защото в такъв случай той би престанал да разбира Мистерията на Голгота. Фактически верният отговор, който християнинът може да даде, се свежда до следното: Работата е там, че всички онези, които говорят за много инкарнации на техния Бог, всъщност не са в състояние да разберат Мистерията на Голгота. Но всеки един от представителите на другите религии може да стигне до това разбиране, ако го потърси според начина, по който нещата са изложени в текстовете на Евангелията.
към текста >>
109.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата
еволюция
на човечеството през различните цикли на развитието.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието.
Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието.
Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота.
към текста >>
110.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
С такива неща са изразени важни факти на
еволюция
та.
С такива неща са изразени важни факти на еволюцията.
И те са изразени също и н този случай, съвсем не толкова много не поради тяхното съдържание, а поради тяхната същественост. Те са изказани, за да се родят в душите чувствата, които по необходимост трябва да се родят като последствие на такива думи. И когато онези, които са приели в себе си такива истини, приемат чувствата и забравят думите, всъщност не се изгубва особено много. Даже, когато си забравил всичко, което беше казано до сега и човек не си спомня нито дума, обаче носи в чувствата си това, което може да се излее от такива думи, той има в духовно-научен смисъл достатъчно от това, което се разбира всъщност в тези думи.
към текста >>
Много не що е било тайно скрито в това, което е произвела
еволюция
та на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед.
Много не що е било тайно скрито в това, което е произвела еволюцията на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед.
Обаче в крайна сметка най-важното не са всички тези неща! Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-лошо, това е нещо общочовешко. Обаче важното е нещо друго! Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука. Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни.
към текста >>
111.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И поради причината, че човечеството се намира в
еволюция
, действително в
еволюция
и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес.
И какво ще можем ние постепенно да чувствуваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от Духовната наука? Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание. Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука.
И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес.
Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.
към текста >>
112.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче както знаем, съществува не само тази основана на
еволюция
та смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство.
Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване. Тази смърт трябва да настъпи за човека, защото тя е онова, което трябва да ни сполети за това, за да може правилно да върви живота от едно въплъщение в друго.
Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство.
В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот. И в крайна сметка те са причинени не само от физически причини, а са определени и управлявани от духовния свят. И това става всъщност от областта на астрономическата Венера, от онзи пояс около Земята, който наричаме, който ние наричаме окултно сфера на Меркурий. Значи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий. Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята.
към текста >>
Ако отидем назад в по-древни столетия, ние ще намерим, че от Марс са се излъчвали онези сили, които са събуждали във хората ентусиазъм за това от което те са се нуждаели в по-стари време физическите сили, които поощряват
еволюция
та на човечеството.
Станало е необходимо и нещо друго: В сферата на Марс ние трябва да имаме възможността да държим с цялото си същество сметка за определени изменения, които са станали на Марс в течение на последните столетия. Тези изменения могат да бъдат описани по следния начин. Чрез определени сили всички небесни тела стоят във връзка с други небесни тела, Земята също стои във връзка с други небесни тела. От тях се излъчват силите. От планетата Марс и от нейната сфера се излъчва не само светлинно действие, което идва на Земята, но от там се излъчват също и духовни сили.
Ако отидем назад в по-древни столетия, ние ще намерим, че от Марс са се излъчвали онези сили, които са събуждали във хората ентусиазъм за това от което те са се нуждаели в по-стари време физическите сили, които поощряват еволюцията на човечеството.
Това не е само един мит, а една окултна истина. Че онова, което се е развило в света като една войственна заплененост, което е правило хората решителни и смели през столетията и хилядолетията, произхожда от влиянието на силите на Марс върху Земята.
към текста >>
113.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала
еволюция
.
Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят.
Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
към текста >>
Обаче, ако в
еволюция
та не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата
еволюция
и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.
към текста >>
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата
еволюция
на човечеството.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството.
Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло.
към текста >>
За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от
еволюция
та и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане.
За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел.
Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
към текста >>
114.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче това, което засяга самите нас, прави ни да останем зад
еволюция
та си, зад нашето развитие, което в нашето лично развитие по-нататък ни дарява с едно несъвършенство, то се отпечатва в сферата на Луната.
Обаче това, което засяга самите нас, прави ни да останем зад еволюцията си, зад нашето развитие, което в нашето лично развитие по-нататък ни дарява с едно несъвършенство, то се отпечатва в сферата на Луната.
Особено важно е наред с всичко друго, което казах тук миналата година, да обгърнем с поглед всичко това, че именно нашите несъвършенства, а именно такива несъвършенства, които според предварителните условия не би трябвало да съществуват, са отпечатани в съответната сфера на Луната.
към текста >>
И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на
еволюция
та, края на едно еволюционно течение.
Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време. Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната.
И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение.
Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на Боговете.
към текста >>
115.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Казва се например, че чрез определено качествено зло, което човешката душа струпва върху себе си, тази човешка душа може да изчезне в течение на
еволюция
та.
Отношението на живота към смъртта е често пъти криво разбрано. Често пъти в теософските писания се намира забележката, че човешкото душевно и духовно същество може да изчезне напълно.
Казва се например, че чрез определено качествено зло, което човешката душа струпва върху себе си, тази човешка душа може да изчезне в течение на еволюцията.
Особено често се подчертава, че хората занимаващи се с черна та магия, които са вършили много злини, ще престанат някога да съществуват. Онези, които са вземали по-дълго време участие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения. Защото трябва да започнем преди всичко напълно това, че всичко което тук наричаме смърт, няма никакво значение за свръхсетивния свят, то няма никакво значение още и за света, който като свръхсетивен свят, граничи непосредствено с нашия сетивен свят. Бих искал също и тук да обърна внимание върху този факт от определена гледна точка.
към текста >>
Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата
еволюция
.
Той счита това вероизповедание като нещо неправилно, като нещо неистинско. Обаче правилно разбраното Християнство предполага, че всеки човек е Християнин в своето вътрешно естество. Ако отидете при един индиец и му кажете: Ти си индиец, а аз съм християнин това означава, че не сте разбрали Християнството. Само когато можем да кажем на индиеца: В неговото най-вътрешно естество този индиец е също така добър християнин както и аз самият. Той само не е имал никакъв друг повод, никаква друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали Християнството.
Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата еволюция.
Ние разбираме Християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава Християнството е една религия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята. след смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там. Когато се развиваме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето.
към текста >>
116.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това се дължи на
еволюция
та на човечеството.
Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно. Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята.
Това се дължи на еволюцията на човечеството.
Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях. И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез Духовната наука.
към текста >>
Но самата
еволюция
на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите.
Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството.
Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите.
В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях. И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез Духовната наука. За да се разберем добре, бих искал първо да обърна вниманието ви върху някои положения във взаимодействието между живите и мъртвите.
към текста >>
117.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
През Коледата на 1912 в Кьолн се състоя първата официална среща на онези последователи на теософското духовно направление, които не пожелаха да се потопят в догматизиращата индийска разновидност на теософията, а съобразявайки се с постиженията на духовния живот от новото време и с решителния импулс, който Земната
еволюция
получи чрез Христовото Събитие, избраха като най-подходящо за западния свят единствено онова духовно обучение, което съответствува на еволюционната степен, на която се намира днешното европейско човечество.
През Коледата на 1912 в Кьолн се състоя първата официална среща на онези последователи на теософското духовно направление, които не пожелаха да се потопят в догматизиращата индийска разновидност на теософията, а съобразявайки се с постиженията на духовния живот от новото време и с решителния импулс, който Земната еволюция получи чрез Христовото Събитие, избраха като най-подходящо за западния свят единствено онова духовно обучение, което съответствува на еволюционната степен, на която се намира днешното европейско човечество.
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и мислител, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен език и нямаха никаква прилика с каквито и да са натрапени учения. За своето ново човекопознание, той отдавна беше избрал името „Антропософия"*1.
към текста >>
Тези нови жизнени сили могат веднага да бликнат, стига да обгърнем с поглед истинската
еволюция
на човечеството, понеже там е скрита божествената мъдрост, която ръководи мировото развитие.
Тези нови жизнени сили могат веднага да бликнат, стига да обгърнем с поглед истинската еволюция на човечеството, понеже там е скрита божествената мъдрост, която ръководи мировото развитие.
Тази мъдрост ни помага да разберем също и факта, че от момента, когато нашият Аз е предоставен на самия себе си, всъщност ние поемаме в ръцете си както нашата собствена съдба, така и съдбата на цялото човечество.
към текста >>
118.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тук рязко е подчертана самостоятелността на всяка отделна душа, която напредва в своята
еволюция
напълно изолирана и затворена в себе си.
При първоначалното ни запознаване с тази философия, такава каквато тя е съхранена до наши дни, ние откриваме в нея тъкмо противоположното на едно цялостно, единно учение. Поискаме ли да я сравним с нещо друго, ние можем донякъде да я сравним с философията на Лайбниц. Философията Санкхия е типичен пример за една плуралистична философия. Тя далеч не проследява отделните души били те човешки души или души на Боговете до някакъв общ първоизточник; философията Санкхия разглежда душите като че ли те идват от вечността, или като че ли техният общ произход изобщо не се подлага на съмнение. Да, във философията Санкхия ние се натъкваме тъкмо на плурализма на душите.
Тук рязко е подчертана самостоятелността на всяка отделна душа, която напредва в своята еволюция напълно изолирана и затворена в себе си.
А срещу плурализма на душите застава онзи елемент, който философията Санкхия нарича елемент на Пракрити. Ние не можем да обозначим този елемент с някакъв съвременен термин, понеже думата „материя", например, звучи твърде грубо и материалистично. Обаче във философията Санкхия този елемент няма нищо общо с онази субстанциална същност, която стои зад множеството на душите, която на свой ред не се стреми към никакъв общ първоизточник, към никакъв общ произход. Първоначално имаме „множеството на душите" и това, което можем да наречем „материалната основа", нещо като един първичен пространствено-времеви поток, от който душите вземат елементите, необходими им за външното съществуване, без те да търсят нещо общо по между си. И във философията Санкхия нейната стоят така, че пред нас изпъква, и то много добре проучен, тъкмо този материален елемент.
към текста >>
Следователно, ако бихме насочили поглед върху началните стадии от
еволюция
та, ние щяхме да се изправим пред един недиференциран материален елемент и пред „множеството души", потопяващи се в него, за да се издигнат до следващата степен от развитието.
Следователно, ако бихме насочили поглед върху началните стадии от еволюцията, ние щяхме да се изправим пред един недиференциран материален елемент и пред „множеството души", потопяващи се в него, за да се издигнат до следващата степен от развитието.
Сега идва ред и на нещо друго, с което душата може да се „облече", идва ред на „индивидуалното" и това е Будхи. И така, ако си представим, че една душа е „облечена" със субстанциите на първичния поток, нейните проявления все още не се различават от общия елемент на първичния поток. Когато душата се обвива не само в този общ първичен поток, в това, което може да произлезе от него, тя се „облича" в елемента Будхи.Третият елемент, който съществува и чрез който душите стават все по-индивидуални и индивидуални, е Ахамкара. Това са все по-низши и по-низши форми на първичната материя.
към текста >>
Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за
еволюция
та на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време.
Вие лесно ще откриете тези три направления в нашата Духовна наука.
Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време.
Нашето бреме наистина трябва да обедини по един органически начин онова, което проблясва от древната индийска култура под формата на трите строго определени духовни направления: Ведите, Санкхия и Йога. Ето защо чудесната поема Бхагавад Гита, която стои пред нас като едно хармонично и дълбоко поетично сливане на тези три направления, трябва да засегне, и то по най-дълбок поетически начин, именно нашето време. И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и дълбокото съдържание на Бхагавад Гита. Другите духовни направления от нашето съвремие също се докосват, и то не само в обши линии, но и до най-малките подробности с някои от древните духовни източници. Вие сте наясно, че в моята „Тайна наука" е направен опит, нещата изцяло да бъдат извадени от самите тях.
към текста >>
119.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от
еволюция
та делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от
еволюция
та ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали. В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса. Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната
еволюция
на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара.
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара.
Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си представим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин. Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи. И когато тези бодни планини се разделят на капки, на малки самостоятелни сфери, тогава ние имаме формата на Ахамкара. А чрез определено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
към текста >>
Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази
еволюция
, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи.
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара. Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си представим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин.
Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи.
И когато тези бодни планини се разделят на капки, на малки самостоятелни сфери, тогава ние имаме формата на Ахамкара. А чрез определено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
към текста >>
Това обозначение е напълно оправдано за днешния цикъл от
еволюция
та на човечеството и в хода на лекциите ще се убедим защо това е така.
Тук трябва да добавим, че сега възниква известно разминаване в нашите обозначения. Когато според нашето учение проследяваме човешкото развитие в посока отгоре надолу, след Духа-Живот или Будхи ние поставяме това, което наричаме Дух-Себе.
Това обозначение е напълно оправдано за днешния цикъл от еволюцията на човечеството и в хода на лекциите ще се убедим защо това е така.
Между Будхи и Манас ние вмъкваме не Ахамкара, а съединяваме Ахамкара с Манас и наричаме всичко това Дух-Себе. В онези древни времена беше напълно оправдано да се прави подобно разграничение, поради причини, които днес само ще загатна, а ще обясня подробно едва по-късно. Това беше оправдано, понеже тогава хората не съумяваха да стигнат до онази важна характеристика, с която днес трябва да разполагаме, ако искаме да говорим по достъпен и разбираем начин за нашето време; тук става дума за характеристиката, която идва от една страна поради влиянието на Луцифер, а от друга страна поради влиянието на Ариман*19. Тази характеристика напълно липсва във философията Санкхия. И за тогавашната душевна нагласа, която нямаше никакъв повод да насочва вниманието си към тези два принципа защото все още не можеше да долови тяхната сила беше напълно оправдано да вмъкне тази диференцирана форма тъкмо между Будхи и Манас.
към текста >>
Обаче
еволюция
та има обратен път на развитие.
Днес ние постъпваме така, понеже нашето познание върви по един обратен път. Ако насочим поглед към развитието на нашето познание, ние веднага стигаме до извода: То започва от диференцираността на отделните сетива и се стреми да се издигне до общия смисъл.
Обаче еволюцията има обратен път на развитие.
Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието на света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции, силите, които носим в себе си като „сетива", при което обаче следва да разбираме не материалните сетивни органи те принадлежат на физическото тяло а силите, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни. Следователно, когато слизаме по стълбата на еволюционните форми, ние стигаме от Ахамкара до Манас в смисъла на философията Санкхия и Манас, диференциращ се в отделни форми поражда онези свръхсетивни сили, които изграждат нашите отделни сетива.
към текста >>
Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази
еволюция
при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията.
Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в
еволюция
та на човечеството.
Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството.
Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната
еволюция
на човечеството.
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя? Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият. В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е. в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е. в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят.
Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството.
Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг. Но нима ти трябва да тъгуваш, само защото форми воюват против форми, само защото едни променяйки се форми воюват против други променящи се форми? Кои от тези форми ще изпратят другите форми в лоното на смъртта? Какво е смъртта и какво е животът? Промяната на формите ето какво представлява смъртта, животът.
към текста >>
И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от
еволюция
та на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното.
И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот. Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>
120.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Според законите на по-старите, по-малки цикли от общочовешката
еволюция
един такъв човек и само изключително малко хора биха могли да отговарят на съответните условия един такъв човек би трябвало да стане велик законодател, или изтъкнат предводител на големи народни маси.
Според законите на по-старите, по-малки цикли от общочовешката еволюция един такъв човек и само изключително малко хора биха могли да отговарят на съответните условия един такъв човек би трябвало да стане велик законодател, или изтъкнат предводител на големи народни маси.
И хората около него далеч не биха се задоволили да го назобат така както назовават и другите хора, а биха го назобали според неговия най-отчетлив признак като носител на Манас, докато друг свой представител биха назобали като носител на сетивата. Те биха казали: Ето, този човек е носител на Манас, този човек е един Ману.
към текста >>
Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам предвид сегашния етап на
еволюция
та -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да предусети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до представата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много редки случаи се проявява като определяща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като предводител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е.
Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам предвид сегашния етап на еволюцията -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да предусети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до представата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много редки случаи се проявява като определяща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като предводител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е.
онази сила, която е скрита във всеки човек, но която се проявява като конкретна личност само веднъж в дадена историческа епоха да, ако обхванем всичко това, тогава ние се приближаваме до същността на Кришна. В негово лице ние виждаме човека изобщо; той представлява, бих казал, човечеството като такова, човечеството като отделно същество. И това не е никаква абстракция. Когато днешните хора говорят за човечеството, те изпадат в пълна абстракция. В днешния свят, където хората са изцяло под властта на сетивата, абстрактната същност се е превърнала в една всеобща съдба.
към текста >>
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в
еволюция
та на човечеството.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората. Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Обаче великият Кришна го предупреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка
еволюция
тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях.
Сега тук първоначално се прави разлика спрямо онова, към което хората се стремят в обикновения живот. Бхагавад Гита ни обяснява това с помощта на следната ситуация. Арджуна трябва да воюва срещу своите кръвни родственици. Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот. Първоначално той се включва в тези действия по един чисто външен начин.
Обаче великият Кришна го предупреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка еволюция тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях.
Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво участие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без никаква намеса от моя страна. Човекът се превръща в мъдрец понеже по отношение на това, което върши, застава така, сякаш някой друг върши съответните действия, без самият той да е засегнат нито от удоволствието, нито от страданието, което произтича от него.
към текста >>
Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за
еволюция
та на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру. Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за еволюцията на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
към текста >>
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка
еволюция
, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога.
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост.
Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
към текста >>
А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно определена степен от общочовешката
еволюция
, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна. Обаче ние можем да се докоснем до нея само, ако сме изпълнени с кротост и смирение. Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат никаква работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания. Никой не бива да се доближава до тази мирова тайна, която звучи от Бхагавад Гита, ако не е изпълнен с кротост и смирение. Само с помощта на тези усещания, на тези чувства, ние бих ме могли да се доближим до нея.
А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно определена степен от общочовешката еволюция, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
към текста >>
121.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката
еволюция
, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел. Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел.
Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в
еволюция
та на човечеството.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук?
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството.
Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса.
към текста >>
Проследявайки участието на Аза в
еволюция
та на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството.
Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили.
Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от
еволюция
та на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно. Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно. Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница.
Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за
еволюция
та на човечеството?
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за еволюцията на човечеството?
По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас. Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си. Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас. В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота.
към текста >>
В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката
еволюция
това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота.
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за еволюцията на човечеството? По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас. Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си. Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас.
В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота.
Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота. Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>
Ако обхванем тази
еволюция
още по-внимателно, ние ще установим следното:
Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си. Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас. В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота. Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота.
Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>
Нека с линията а-b да обозначим времето на общочовешката
еволюция
до 7, 8 век преди Мистерията на Голгота; до този момент цялата човешка култура беше потопена в състоянието Сатва.
Нека с линията а-b да обозначим времето на общочовешката еволюция до 7, 8 век преди Мистерията на Голгота; до този момент цялата човешка култура беше потопена в състоянието Сатва.
към текста >>
И така, според замисъла на общочовешката
еволюция
, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение.
После настъпи епохата, в която се разигра Мистерията на Голгота, а още по-късно, някъде около 15,16 век след Мистерията на Голгота, съвсем ясно човечеството навлезе в епохата на Тамас. И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада със състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска. Онова, което е характерно за състоянието Раджас, съвпада с Гръцко-римската епоха, а онова, което е характерно за състоянието Тамас, съвпада с нашата съвременна епоха. Ние знаем, че Египетско-халдейската епоха е всъщност Третата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха е всъщност Четвъртата следатлантска епоха, а нашата съвременна епоха отговаря на Петата следатлантска епоха.
И така, според замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение.
Но как всъщност протече подготовката на човечеството, което посегна към искрата на Христовия Импулс?
към текста >>
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката
еволюция
през Третата следатлантска епоха.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие.
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха.
Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга
еволюция
, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая.
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството.
Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната
еволюция
.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание.
И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
В
еволюция
та на човечеството настъпва един друг вид смесване на кръвта; човешката кръв напомня за съвсем други свои качества.
Защо това е така? Отговор на този въпрос ние откриваме, ако насочим поглед към внушителното начало на Бхагавад Гита. Ние вече го описахме и нека отново да си припомним, как армиите на кръвно родствени воини се сражаваха една срещу друга, как воин заставаше срещу воин, макар че победителят и победеният оставаха близки в своето кръвно родство. Ние сме свидетели на прехода от старото кръвно родство, свързано с древното ясновидство, към смесването и диференцирането на кръвта, което е присъщо на новото време. Тук ние сме изправени пред едно изменение на външните телесни обвивки на човека и свързаното с него преобразяване на познанието.
В еволюцията на човечеството настъпва един друг вид смесване на кръвта; човешката кръв напомня за съвсем други свои качества.
към текста >>
И така, онзи, който описва мировата
еволюция
, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
Ето на какво се дължи обстоятелството, че Христовият Импулс живя само три години в тялото на Исус. Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си. За превъзходството на Христовия Импулс ние ще говорим и по-нататък. Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха.
И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
към текста >>
122.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И ние видяхме какви бяха импулсите, които трябваше да се влеят в
еволюция
та на човечеството, за да възникнат тези величествени постижения: Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел.
В рамките на този лекционен цикъл ние се докоснахме до два важни документа от историята на човечеството, като прибягнахме до съвсем кратките описания, които направихме през изминалите дни.
И ние видяхме какви бяха импулсите, които трябваше да се влеят в еволюцията на човечеството, за да възникнат тези величествени постижения: Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел.
От особена важност за наше то изследване ще бъде да схванем основната разлика между Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел.
към текста >>
Това е така, защото един читател, примерно, държи днес Бхагавад Гита в ръцете си и вижда в нея величествени откровения, отнасящи се до
еволюция
та на самата човешка душа, докато друг читател вижда в Бхагавад Гита само една забавна поема и всички понятия, всички чувства, които среща там, не означават за него нищо друго, освен случайни изрази и поетически сравнения.
Всъщност Бхагавад Гита също остава в областта на тайното учение, въпреки че поради многократното и издаване тя е позната на голям кръг хора.
Това е така, защото един читател, примерно, държи днес Бхагавад Гита в ръцете си и вижда в нея величествени откровения, отнасящи се до еволюцията на самата човешка душа, докато друг читател вижда в Бхагавад Гита само една забавна поема и всички понятия, всички чувства, които среща там, не означават за него нищо друго, освен случайни изрази и поетически сравнения.
Едва ли е възможно някой действително да преработи в себе си съдържанието на Бхагавад Гита, ако то е твърде далеч от неговото разбиране. Ето как в много отношения поради своята възвишеност нещата сами си осигуряват една защита против разбулването на тайната. И все пак, поетично представените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот. Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна предлага като възможност на всеки отделен ученик.
към текста >>
Защото ако се докоснем до най-дълбоката същност на Кришна и неговото учение, ние ще се убедим: Човекът напредва в учението на Кришна, само ако го изучава и прилага в една строга изолираност на душата; човекът стига до срещата с Кришна само като един отшелник, който отново намира първичните откровения, първичните изживявания, характерни за най-древните епохи от
еволюция
та на човечеството.
Не така стоят нещата, ако се вгледаме от тази гледна точка в Посланията на апостол Павел. Там ние виждаме, че всичко се свежда до човешката общност, че всичко е отправено не към индивида, а към общността.
Защото ако се докоснем до най-дълбоката същност на Кришна и неговото учение, ние ще се убедим: Човекът напредва в учението на Кришна, само ако го изучава и прилага в една строга изолираност на душата; човекът стига до срещата с Кришна само като един отшелник, който отново намира първичните откровения, първичните изживявания, характерни за най-древните епохи от еволюцията на човечеството.
Това, което Кришна може да даде, е предвидено и за отделната човешка душа.
към текста >>
с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна
еволюция
на Земята.
Съвсем не беше така с откровението, което човечеството получи чрез Христовия Импулс. Още преди своето проявление, Христовият Импулс беше Замислен като един импулс засягащ цялото човечество, и Мистерията на Голгота далеч не се състоя заради една или друга човешка душа. Това, което настъпи след Мистерията на Голгота има връзка с цялото човечество, т.е.
с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна еволюция на Земята.
Тук ние действително сме изправени пред едно събитие, което засяга цялото човечество. Ето защо, като оставим настрана всичко, което казахме до този момент, стилът на Павловите Послания трябваше да бъде съвсем различен от стила на величествената поема Бхагавад Гита.
към текста >>
Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от
еволюция
та на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна.
Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна.
Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение. Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби. Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин.
към текста >>
Обаче смисълът на общочовешката
еволюция
е тъкмо този: душите да стават все повече и повече диференцирани.
Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление. А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност. Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога.
Обаче смисълът на общочовешката еволюция е тъкмо този: душите да стават все повече и повече диференцирани.
към текста >>
Ето защо, в условията на една по-ранна
еволюция
, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита.
Ето защо, в условията на една по-ранна еволюция, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита.
Обаче Павел трябва да смени тона. Фактически Павел се обръща към всеки отделен човек и въпрос на индивидуално развитие е, дали според своята зрялост индивидът спира на тази или онази степен на сегашната си инкарнация, задоволявайки се с екзотермичното, или пък е в състояние да навлезе в езотеричните области, включително и до езотеричното християнство. Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна. В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за
еволюция
та на човечеството.
В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>
При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката
еволюция
.
След като описахме как философията Санкхия се занимава с изменението на формите, с онова, което се отнася до Пракрити, ние бихме могли да добавим: Когато Павел се обръща към римляни, коринтяни и т.н., когато им отправя своите вълнуващи Послания, той всъщност апелира към Пуруша, към душевното.
При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката еволюция.
Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел. Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя!
към текста >>
Най-напред трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с
еволюция
та на човечеството.
И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до духовните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят. А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занапред ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, представлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид; впрочем тази е и една от причините, то да бъде погрешно разбирано в нашата епоха Тамас.
Най-напред трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с еволюцията на човечеството.
Едва тогава ще разберем и думите на Павел за „първия Адам", който се противопоставя на Луцифер и който поради тази причина все повече и повече потъва в материята; а това не означава нищо друго, освен че той изживява материалния свят по напълно погрешен начин.
към текста >>
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на
еволюция
та, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
Защото материята във външния свят, като Божие творение, е нещо добро.
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи предводител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер. Приживе Павел не можа да сподели с човечеството всичко онова, което той като посветен знаеше. Ако обаче човек се остави под чудното въздействие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно. И това произтича от обстоятелството, че Павел трябваше да се обръща към една общност и да се съобразява с нея. Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия.
към текста >>
В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в
еволюция
та на Земното човечество.
Нека тук да припомним основната антропософска истина за Мистерията на Голгота. През последните години ние установихме, че в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука съществуват два различни разказа за младежките години на Христос Исус, така че фактически ние сме изправени пред истината за двете деца, носещи името Исус*24. Ние установихме още, че външно погледнато, т.е. според физическия си произход, двете деца Исус идват от Давидовия род; или с други думи, приблизително по едно и също време се раждат двама Исусовци, като единия Исус произхожда от Натановата родословна линия, а другият Исус произлиза от Соломоновата наследствена линия. Ние виждаме, как в едното дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, е отново инкарниран Заратустра, и как другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Лука, всъщност не разполага с такъв човешки Аз, с какъвто разполага първото дете Исус, а именно с Аза на Заратустра.
В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в еволюцията на Земното човечество.
към текста >>
Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на
еволюция
та, ние срещаме една душа, която се раздели на две части.
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението. Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа.
Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части.
Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло. От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа.
към текста >>
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята
еволюция
до преди Мистерията на Голгота.
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Тя действително се появяваше тук или там, насочвана от Мистериите, с оглед на най-важните и решителни събития, засягащи
еволюция
та на Земята и човечеството, обаче тя далеч нямаше нужда от въплъщения, защото древното ясновидство все още не беше угаснало.
Аз и по-рано съм споделял с Вас: тази душа се подвизаваше в Мистериите, тя беше, така да се каже, отгледана в Мистериите и беше изпращана там, където човечеството имаше нужда от нея; обаче нейните свойства, нейните въздействия можеха да се проявят само в етерното тяло и, строго погледнато, те можеха да бъдат възприемани само дотогава, докато съществуваше древното ясновидство. Следователно, тази древна душа-сестра на Адам нямаше нужда да се въплъщава във физическо тяло, за да може да бъде виждана.
Тя действително се появяваше тук или там, насочвана от Мистериите, с оглед на най-важните и решителни събития, засягащи еволюцията на Земята и човечеството, обаче тя далеч нямаше нужда от въплъщения, защото древното ясновидство все още не беше угаснало.
към текста >>
И тя трябваше да се инкарнира за пръв път, именно когато дребното ясновидство започна да угасва при онзи забележителен преход на общочовешката
еволюция
от Третата в Четвъртата следатлантска епоха, за които говорихме вчера.
И тя трябваше да се инкарнира за пръв път, именно когато дребното ясновидство започна да угасва при онзи забележителен преход на общочовешката еволюция от Третата в Четвъртата следатлантска епоха, за които говорихме вчера.
И сега, след като ясновидството постепенно угасна, за да не изчезне от обсега на човешките възприятия, тази душа прибягна до един вид заместителна инкарнация. Тази сестра-душа на Адам беше инкарнирана в Кришна така да се каже единствения път, когато трябваше да се прояви по видим, физически начин, и чак после тя отново беше инкарнирана в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Едва сега ние разбираме защо Кришна се изразява по толкова свръхчовешки начин, защо той изпъква като най-добрия учител за човешкия Аз, защо той представлява, така да се каже, едно преодоляване на човешкия Аз, защо разполага с толкова огромно душевно величие.
към текста >>
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от
еволюция
та, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма.
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма.
Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога. Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава пред нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина? Съвсем не, защото това би означавало поругаване на Духа и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя. Напротив, ние все повече трябва да се надяваме, че един ден, когато преодолеем в себе си онова, което превръща материята в Майя, ние отново ще се помирим с целия свят.
към текста >>
Ето как трябва да разбираме онези думи, които стоят като една голяма тайна в изходната точка на
еволюция
та; а това означава, че не бива да поставяме човешкото съждение над Божието съждение.
Защото нима не звучи от всички страни и нима ушите ни не долавят, че целият видим свят около нас е едно творение на Елохимите, и че в последния ден на сътворението тези Елохими казаха: Ето вижте, всичко това се оказа нещо добро? Тъкмо тази би била Кармата, която би се изпълнила, ако съществуваше само едно единствено учение на Кришна, защото в света не се случва нещо, без неговата Карма*26 да бъде изпълнена докрай. Ако за цялата вечност би съществувало само едно единствено учение на Кришна, тогава по отношение на материалния свят и по отношение на Божието откровение за което в изходната точка от Земното развитие Елохимите казаха: „Ето, всичко това се оказа нещо добро" -, тогава по отношение на тях би могло да прозвучи следното човешко възражение: Този свят съвсем не е добър и аз трябва да го на пусна! Човешкото съждение би се оказало поставено над Божието съждение!
Ето как трябва да разбираме онези думи, които стоят като една голяма тайна в изходната точка на еволюцията; а това означава, че не бива да поставяме човешкото съждение над Божието съждение.
Ако един ден от нас отпаднат всички недостатъци и остане единствената ни вина, че сме поругали творението на Елохимите тогава Кармата на Земята също би трябвало да се изпълни, и в далечното бъдеше всичко би трябвало да се сгромоляса върху самите нас! Ето как би трябвало да се изпълни Кармата!
към текста >>
123.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие" от планетарната и общочовешката
еволюция
."
От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При пялото си уважение към различните религии, Р.
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие" от планетарната и общочовешката еволюция."
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в
еволюция
та на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества", или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
През Атлантската епоха в
еволюция
та се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества", или накратко Луцифер.
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в
еволюция
та на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
*23. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката
еволюция
.
*23. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:
към текста >>
124.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в
еволюция
та сили, които са наречени луциферични сили.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*.
От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили.
Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия. От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на
еволюция
та и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие.
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация. Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа.
към текста >>
В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непосредствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката
еволюция
, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот.
Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“ със силите, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели на религии.
В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непосредствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката еволюция, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот.
Трябва съвсем ясно да извикаме пред душата си тази разлика, ако искаме да разберем защо в това, което четвъртата следатлантска епоха нарече Христос, лежи нещо, което беше различно от всички други религиозни импулси и защо другите религии винаги са обръщали погледа на човечеството към този Христос*./* Христос означава Месия Бел пр/.
към текста >>
125.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако трябва с няколко думи още веднъж накратко да се посочи това, към което беше насочено вчерашното изложение, то искам да кажа, че сега за всеки човек би трябвало да произлезе възможността чрез съответно задълбочаване на неговото същество, чрез доверие към духовните светове, в него да се появи такова душевно настроение, такава душевна нагласа, която му казва: В човека навлизат не само онези неща, които се намират в обкръжението на Земята, не само нещата, които произлизат от самата
еволюция
на Земята, но за човека е възможно така да настрои душата си, че от духовните светове да получи помощни сили*, които да могат да се влеят в него и да доведат до равновесие между отделния егоистичен Аз и съвкупността на нашата организация**, ако той се отвори за тази възможност, която се е вляла в мисията на Земята.
Ако трябва с няколко думи още веднъж накратко да се посочи това, към което беше насочено вчерашното изложение, то искам да кажа, че сега за всеки човек би трябвало да произлезе възможността чрез съответно задълбочаване на неговото същество, чрез доверие към духовните светове, в него да се появи такова душевно настроение, такава душевна нагласа, която му казва: В човека навлизат не само онези неща, които се намират в обкръжението на Земята, не само нещата, които произлизат от самата еволюция на Земята, но за човека е възможно така да настрои душата си, че от духовните светове да получи помощни сили*, които да могат да се влеят в него и да доведат до равновесие между отделния егоистичен Аз и съвкупността на нашата организация**, ако той се отвори за тази възможност, която се е вляла в мисията на Земята.
Който може да постигне доверие към този прилив от духовните светове, той има както и да нарича това вътрешно събитие, това вътрешно изживяване личното изживяване на Христос вътре в себе си. Всичко друго относно този факт ще ни стане ясно, когато днес тръгнем от третия път към Христос, от пътя на инициацията. /*Като помощни сили трябва да се разбира изживяването на Христос, постигнато въз основа на дадените от духовния изследовател, в случая Рудолф Щайнер под формата на понятия сведения за духовния свят. Почерпени от изследванията му в духовния свят, как то и под формата на мантри, дадените средства за постигане на самостоятелни сили, които да доведат до самостоятелно навлизане в духовните сфери Бел пр/./**Трябва да се прави разлика между организацията в нейния идеален образ, непомрачена от луциферичните сили и организацията, станала болнава, смъртна и несъвършена поради тяхното въздействие Бел пр/.
към текста >>
Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена
еволюция
.
В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин. Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта. Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер.
Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция. За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>
Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена
еволюция
.
Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта. Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер. Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция.
За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>
За да се запази човечеството в тази божествена
еволюция
, да не се остави то да бъде изгубено за божествената
еволюция
, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер. Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция. Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция.
За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>
Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са предупреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена
еволюция
, докато редом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен.
Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са предупреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена еволюция, докато редом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен.
Недъгавост, болест и смърт не са дарове от Луцифер, а са дарове от добрите, изпълнени с мъдрост божествени сили, които с това слагат пречка пред влиянията на Луцифер.
към текста >>
Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна
еволюция
.
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация. Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация.
Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция.
Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго. Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта. Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация. Този въпрос обаче не може да се разглежда извън взаимовръзката му с цялата еволюция.
към текста >>
Този въпрос обаче не може да се разглежда извън взаимовръзката му с цялата
еволюция
.
Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация. Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция. Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго. Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта. Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация.
Този въпрос обаче не може да се разглежда извън взаимовръзката му с цялата еволюция.
към текста >>
Какво означават тези болки, тази смърт в хода на
еволюция
та?
Какво означават тези болки, тази смърт в хода на еволюцията?
към текста >>
Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в
еволюция
та на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава?
Окултното изследване ни показва как тук всяка болка, която е причинена на едно изпитващо болка същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето. Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората.
Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава?
Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство.
към текста >>
Ако
еволюция
та на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна. През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие.
Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел.
Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната еволюция. На Старата Луна определени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях. Боговете виждат, че Луцифер е станал противник на прогресивното божествено развитие. За сега нека изцяло да оставим настрана доколко това засяга хората. Нека да го приемем като взаимоотношения между Боговете и техните противници, луциферичните същества, и да разгледаме човешкия род като едно творение на Боговете.
към текста >>
Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната
еволюция
.
През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие. Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел.
Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната еволюция.
На Старата Луна определени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях. Боговете виждат, че Луцифер е станал противник на прогресивното божествено развитие. За сега нека изцяло да оставим настрана доколко това засяга хората. Нека да го приемем като взаимоотношения между Боговете и техните противници, луциферичните същества, и да разгледаме човешкия род като едно творение на Боговете. Такава беше ситуацията.
към текста >>
Ако
еволюция
та би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят.
При божествено-духовните същества, които определяме като създатели на хората, не може да се говори за раждане и смърт. Луцифер също не се инкарнира като човешко същество във физическия свят. Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно средство. Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения.
Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят.
Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера. Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят. Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>
Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от
еволюция
та на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици. Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос. Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си. Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог.
Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората.
Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката
еволюция
трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство.
Всички тези неща стават не според човешкото своеволие, а защото трябва да станат.
Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство.
Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция. Никога вече, срещайки един будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
към текста >>
Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката
еволюция
.
Всички тези неща стават не според човешкото своеволие, а защото трябва да станат. Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство.
Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция.
Никога вече, срещайки един будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
към текста >>
126.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човек узнава фактите на земната
еволюция
, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието.
Какво ни дава духовната наука?
Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието.
Какво означава това? Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света.
към текста >>
127.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката
еволюция
на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната
еволюция
.
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
към текста >>
Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна
еволюция
.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота. И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие. Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа.
Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция.
Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>
128.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чрез това преминава в
еволюция
та това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност.
Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва. Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано. От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание. Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин.
Чрез това преминава в еволюцията това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност.
Засилване на познанията, пренасяне в същността на едно друго същество. Себе-то е нещо повече от големия егоист, то иска също да бъде в другите същества. Човек узрява да се издигне до познанието само чрез това, че поставя интересите на другите по-високо от своите собствени интереси. Само така той добива изходната точка, за да се издигне до висшите йерархии.
към текста >>
Познаването на трите обуславящи
еволюция
та на човечеството импулси води до едно правилно разбиране на Себе-то и на астралното тяло.
В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос. Против бъдещето влияние на Луцифер човекът е въоръжен чрез явлението на Христос в етерно тяло.
Познаването на трите обуславящи еволюцията на човечеството импулси води до едно правилно разбиране на Себе-то и на астралното тяло.
към текста >>
129.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Той вижда в Християнството изпълнението на това, което е било подготвено от древната мистерийна Мъдрост и рисува развойния процес на тази духовна инволюция и
еволюция
.
Рудолф Щайнер признава с удивление величието на прадревната Мъдрост и я поставя същевременно в потока на развитието на човешката духовна история.
Той вижда в Християнството изпълнението на това, което е било подготвено от древната мистерийна Мъдрост и рисува развойния процес на тази духовна инволюция и еволюция.
към текста >>
130.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И след това долните органи на това тяло ни се представят като един спомен за това, което Окултизмът нарича Телец, едно прадревно същество, което е живяло някога в една величествена заобикаляща среда, което е изсъхнало в
еволюция
та, сбръчкало се е и днес се представя като система на долните органи на тялото.
Окултистът се превръща като в един космически спомен в орела, който е съществувал някога. И когато насочим поглед към нашето сърце, тогава чувствуваме, как то също се представя като един сбръчкан продукт, който е изсъхнал, свил се е, като един спомен за едно древно великолепието: тогава ние чувствуваме, как сме пренесени в миналото в прадревни времена до едно същество, което окултистът нарича лъв.
И след това долните органи на това тяло ни се представят като един спомен за това, което Окултизмът нарича Телец, едно прадревно същество, което е живяло някога в една величествена заобикаляща среда, което е изсъхнало в еволюцията, сбръчкало се е и днес се представя като система на долните органи на тялото.
/Виж рисунка № 3/
към текста >>
131.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в
еволюция
та.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела.
И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията.
И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества. Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества. И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества. То е повишение на егоизма над и вън от самия себе си.
към текста >>
И така човекът минава в бавна
еволюция
през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела. И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията.
И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества.
Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества. И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества. То е повишение на егоизма над и вън от самия себе си.
към текста >>
132.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена
еволюция
, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения.
към текста >>
И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата
еволюция
.
През деня ти не виждаш това животинско продължение, но то съществува в тебе като сили. Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси.
И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция.
Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви. И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в
еволюция
та от старата Луна към Земята.
Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси. И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви.
И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една
еволюция
.
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция.
И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма. Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма. В известно отношение началото на това развитие към интелектуализма бе дадено в зората на новите естествени науки, от около 16-то столетие насам. Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на човека.
към текста >>
И тази
еволюция
става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма.
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция.
И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма.
Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма. В известно отношение началото на това развитие към интелектуализма бе дадено в зората на новите естествени науки, от около 16-то столетие насам. Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на човека.
към текста >>
133.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете
еволюция
, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие.
Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото
еволюция
та, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове.
Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете
еволюция
на Вселената.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост.
Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
134.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но нещо важно за по-нататъшната
еволюция
на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички философски системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл.
Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на един или друг човек може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи. Но на някои от нашите много умни съвременници няма да им е никак лесно да допуснат, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл. При все това допускането, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл, е по-висшето в човешката природа. Скъпи мои приятели, ясни са много науки, много философии.
Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички философски системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл.
Би се случило нещо важно, ако мнозина, които се смятат за изключително умни, които в определени граници с право считат за мъдрост това, което знаят, се научат да се отнасят към света така, както се отнася Щрадер към Татко Феликс и Капезий, и кажат:
към текста >>
135.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Сигурно сте забелязали, че Капезий е историк, който се опира не само на външни писмени съчинения, но и се опитва да проникне в тези идеи на историята, които играят роля в
еволюция
та на човечеството, в развитието на културата.
В един определен период професор Капезий е силно измъчен и изтерзан душевно. Това става по следните причини. Вие сте разбрали, особено от „Портата на посвещението“, че Капезий е някакъв вид учен теоретик, историк. Окултното изследване ми показа, че известен брой бележити историци от съвременността са станали такива именно поради факта, че са били в някакво отношение с египетското посвещение в третия следатлантски културен период. Такива учени историци или са имали директно нещо общо с принципа на посвещение, или пък са били близо до тайните на храма по друг начин.
Сигурно сте забелязали, че Капезий е историк, който се опира не само на външни писмени съчинения, но и се опитва да проникне в тези идеи на историята, които играят роля в еволюцията на човечеството, в развитието на културата.
към текста >>
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата
еволюция
и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка
еволюция
, без да участват ариманическото и луциферическото.
Това е характерният процес на възникване на всичко, което се записва. В него се фиксира, съхранява се за времето човешката мисъл, която иначе би изчезнала във времето. Именно тук Ариман прониква в човешката култура. Въпреки че професор Капезий не е назадничав човек и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси. Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент.
Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото.
И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината.
към текста >>
да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на
еволюция
та на човечеството.
В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е.
да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството.
Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие. Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
136.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Първо, обективно разбиране на това, че
еволюция
та, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране.
Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили. Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура. Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща.
Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране.
От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било. И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение.
към текста >>
137.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от
еволюция
та на Земята.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер. Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие.
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>
138.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за
еволюция
та и повтарящите се земни животи.
И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност.
Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
139.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната
еволюция
на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота.
Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната еволюция на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота.
Сега човек получава една нова душевна способност: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщност означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Космоса. Аз не мога да избягам от моето задължение в разрез с цялото днешно материалистическо съзнание да предложа моя окултен прочит на едно чисто природно явление, каквото, естествено, е ставало както преди, така и след Мистерията на Голгота.
към текста >>
А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в
еволюция
та на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
И тогава след като окултният текст е прочетен пред ясновиждащото съзнание фактически застава не друго, а образът на Кръста, издигнат на Голгота, с разпънатото на него тяло на Исус между двамата разбойници. После пред ясновиждащия поглед застава друг образ: как тялото на Исус е снето от Кръста и как е положено в гроба тук само ще добавя, че колкото повече се противопоставяме на този образ, толкова по-силно изпъква той пред нас.
А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
към текста >>
че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката
еволюция
, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
После пукнатината отново се закрива; остава само изместеният встрани камък. Тук ние сме изправени пред действителни събития; аз не мога да сторя друго, освен да ги опиша. Нека хора та, които търсят обяснение на тези неща от гледна точка на естествените науки, да разсъждават както си искат. Обаче ясновиждащият поглед установява точно това, което аз описвам в момента. И ако някой би възразил, че подобни събития са немислими т.е.
че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
И въпреки това, те са се случили!
към текста >>
Обаче онова, което бих искал да кажа, е следното: Аз добре зная, че днес живеем в такова време, през което се подготвят важни събития, засягащи както планетарното бъдеще на Земята, така и цялото човечество, и че всред нашето Антропософско Общество*14 ние трябва да се усещаме като хора, в чиито души гори предчувствието: Ето, в човешките души вече се изготвят следващите степени от бъдещата
еволюция
на света.
Днес аз представих накратко първите впечатления, които човек може да получи от така нареченото Пето Евангелие и в края на тази моя лекция бих искал да прибавя още една подробност от личен характер, която може да изглежда доста встрани от основната ни тема. Ако мога така да се изразя, аз се чувствувам окултно задължен да говоря за тези неща тъкмо сега!
Обаче онова, което бих искал да кажа, е следното: Аз добре зная, че днес живеем в такова време, през което се подготвят важни събития, засягащи както планетарното бъдеще на Земята, така и цялото човечество, и че всред нашето Антропософско Общество*14 ние трябва да се усещаме като хора, в чиито души гори предчувствието: Ето, в човешките души вече се изготвят следващите степени от бъдещата еволюция на света.
Ще настъпи време, когато върху всички тези неща ще може да се говори по съвсем различен начин, отколкото позволява нашата съвременна епоха. Защото всички ние сме деца на епохата. В близкото бъдеще ще може да се говори по-точно и по-прецизно и може би част от нещата, за които днес само загатваме, ще бъдат проучени много, много по-точно в духовната хроника на мирозданието. Такива времена ще дойдат, въпреки че за днешното човечество това изглежда невероятно. Именно тази е една от причините да изпълня моето окултно задължение и да говоря, макар и само въвеждащо, за всички тези неща.
към текста >>
140.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято
еволюция
Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс.
Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера. Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята. Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята.
Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс.
Това ни показва, че преди Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос все още не принадлежеше на Земята. Следователно, Христос навлезе в Земната сфера, идвайки от свръхземните сфери. Неговите опитности между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятницата трябваше да го превърнат от небесно в земно Същество.
към текста >>
Ако насочите поглед към
еволюция
та на Земното човечество, Вие ще се убедите как народите възникват, променят се и после изчезват.
Когато идваше ред на шестата степен от древното посвещение, степента „Слънчев герой", тогава в душата на един такъв Слънчев герой, се пробуждаше нещо, което е необходимо за една много по-висша цел, отколкото представлява духовното ръководство на даден народ.
Ако насочите поглед към еволюцията на Земното човечество, Вие ще се убедите как народите възникват, променят се и после изчезват.
Народите се раждат и умират също както човешките индивиди. Обаче онова, което даден народ постига на Земята, трябва да бъде съхранено за цялото човечество. Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19. Защото в това, което живееше в душата на един Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род.
към текста >>
Но когато се връщаше обратно в своето тяло, той си припомняше всички изживявания от периода, през който се намираше извън тялото, и можеше да ги приложи като действена сила за
еволюция
та на цялото човечество, за спасението на цялото човечество.
И така, по времето на своето посвещение, Слънчевият герой живееше заедно с цялата Слънчева система. Сега неговото обиталище е там, в Слънцето, също както обикновеният човек живее на Земята като на своя родна планета. Както около нас има планини и реки, така и по време на посвещението, около Слънчевия герой са разположени планетите на Слънчевата система. Да, по време на своето посвещение, Слънчевият герой трябваше да бъде откъснат от Земята и пренесен на Слънцето. Естествено, в древните Мистерии това можеше да бъде постигнато само ако посветеният излизаше извън своето тяло.
Но когато се връщаше обратно в своето тяло, той си припомняше всички изживявания от периода, през който се намираше извън тялото, и можеше да ги приложи като действена сила за еволюцията на цялото човечество, за спасението на цялото човечество.
В хода на посвещението, Слънчевите герои напускаха своето тяло и когато се изпълваха с необходимите сили, те се връщаха обратно. Едва от този момент нататък те разполагаха с онази сила, която можеше да влее качествата и постиженията на един отделен народ в цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
Едва от този момент нататък те разполагаха с онази сила, която можеше да влее качествата и постиженията на един отделен народ в цялата
еволюция
на човечеството.
Както около нас има планини и реки, така и по време на посвещението, около Слънчевия герой са разположени планетите на Слънчевата система. Да, по време на своето посвещение, Слънчевият герой трябваше да бъде откъснат от Земята и пренесен на Слънцето. Естествено, в древните Мистерии това можеше да бъде постигнато само ако посветеният излизаше извън своето тяло. Но когато се връщаше обратно в своето тяло, той си припомняше всички изживявания от периода, през който се намираше извън тялото, и можеше да ги приложи като действена сила за еволюцията на цялото човечество, за спасението на цялото човечество. В хода на посвещението, Слънчевите герои напускаха своето тяло и когато се изпълваха с необходимите сили, те се връщаха обратно.
Едва от този момент нататък те разполагаха с онази сила, която можеше да влее качествата и постиженията на един отделен народ в цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
Духовната мощ на Слънцето се изля в апостолските души, за да работи и по-нататък в името на общочовешката
еволюция
.
Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там. Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите. И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които носеха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца.
Духовната мощ на Слънцето се изля в апостолските души, за да работи и по-нататък в името на общочовешката еволюция.
И за да може тази духовна мощ на Слънцето да тържествува над цялата Земя като една съвършено нова сила в планетарната и общочовешка еволюция ето защо беше необходима Мистерията на Голгота.
към текста >>
И за да може тази духовна мощ на Слънцето да тържествува над цялата Земя като една съвършено нова сила в планетарната и общочовешка
еволюция
ето защо беше необходима Мистерията на Голгота.
Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите. И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които носеха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца. Духовната мощ на Слънцето се изля в апостолските души, за да работи и по-нататък в името на общочовешката еволюция.
И за да може тази духовна мощ на Слънцето да тържествува над цялата Земя като една съвършено нова сила в планетарната и общочовешка еволюция ето защо беше необходима Мистерията на Голгота.
към текста >>
Защото какви ли не последици в общочовешката
еволюция
докара това неразбиране на нещата!
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот. С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина. На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка.
Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата!
И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл. Но когато един ден хората ще съумеят да вникнат в тях, те ще разширят и сферата на своето съзнание.
към текста >>
Ето как изглеждат нещата, в които трябва да вникнем, ако искаме да разберем огромното значение на Христовия Импулс така, както този Импулс ще бъде разбиран от бъдещото човечество; сега ние ще знаем от какво се нуждае бъдещото човечество, за да напредването в своята култура, в своята
еволюция
.
Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите. Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощност, за да роди един съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс.
Ето как изглеждат нещата, в които трябва да вникнем, ако искаме да разберем огромното значение на Христовия Импулс така, както този Импулс ще бъде разбиран от бъдещото човечество; сега ние ще знаем от какво се нуждае бъдещото човечество, за да напредването в своята култура, в своята еволюция.
към текста >>
141.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа
еволюция
, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия.
Никой не беше приеман в Ордена, без да му подари всичко, което имаше. Всичко принадлежеше на всички и никой нямаше право на лична собственост. За нашата съвременност този закон изглежда твърде строг, макар и в него да имаше още една важна подробност: С благата и имуществото на Ордена есеите можеха да помагат на всички нуждаещи се, освен своите собствени семейства. Поради многобройни дарения, извършени в самия Назарет, там се оформи една колония от Ордена на есеите и тъкмо тези хора попаднаха в кръгозора на Исус. Ръководството на Ордена от своя страна бързо узна за дълбоката мъдрост, озарила душата на Исус от Назарет и всред най-високопоставените есеи възникна определено настроение.
Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия.
Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет. Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек. Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом.
към текста >>
Едно от моите окултни задължения е да споделя с Вас цялото съдържание на този духовен раз говор, защото днес ние сме просто длъжни да навлезем в тези тайни на общочовешката
еволюция
.
Сега трябва да изтъкнем едно от тези изживявания, едно от тези вътрешни впечатления, защото то може да хвърли светлина върху целия ход на общочовешкото развитие. И така, намирайки се в едно особено душевно състояние, при което душата му се намираше извън тялото, Исус от Назарет получи едно забележително видение, в което му се яви Буда. Да, Буда се яви на Исус от Назарет като последица от размяната на мисли между него и есеите. И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до един духовен разговор между Исус и Буда.
Едно от моите окултни задължения е да споделя с Вас цялото съдържание на този духовен раз говор, защото днес ние сме просто длъжни да навлезем в тези тайни на общочовешката еволюция.
В този забележителен духовен разговор Исус от Назарет чу думите на Буда: Ако моето учение такова, каквото го проповядвах би се изпълнило докрай, тогава всички хора би трябвало да заприличат на есеите. Това обаче не може да стане. Ето къде се намира грешката в моето учение. Есеите могат да съществуват по този начин и занапред, откъсвайки се от останалото човечество, но работата е там, че другите човешки души имат нужда от тях. По силата на моето учение би трябвало да се раждат само есеи.
към текста >>
142.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
От всичко онова, което можах да разкажа, Вие несъмнено сте останали с усещането, че през този период, в душата на Исус от Назарет се разиграха изключително дълбоки събития, които са от значение за цялата
еволюция
на човечеството.
Вчера ние успяхме да хвърлим поглед върху живота на Исус от Назарет през времето, което беше изтекло за него приблизително от дванадесетата до двадесетата година на неговия живот.
От всичко онова, което можах да разкажа, Вие несъмнено сте останали с усещането, че през този период, в душата на Исус от Назарет се разиграха изключително дълбоки събития, които са от значение за цялата еволюция на човечеството.
Защото от основното настроение, което сте изградили у Вас в резултат на духовно-научните си занимания, Вие добре знаете че всички процеси и събития в общочовешката еволюция са взаимно свързани и това напълно се отнася за онези душевни процеси у Исус, за които стана дума вчера. Ние се научихме да разглеждаме Събитието на Голгота от най-различни гледни точки. В този лекционен цикъл ние ще се ръководим от живота на самия Христос Исус. И така, нека още веднъж да насочим поглед към душата на Исус от Назарет през онзи период от време, за който стана дума вчера а именно от дванадесетата му година до Кръщението в реката Йордан и да се запитаме: Как можа да понесе тази душа всичко това, след като в нея се разиграха онези важни събития, за които говорих вчера.
към текста >>
Защото от основното настроение, което сте изградили у Вас в резултат на духовно-научните си занимания, Вие добре знаете че всички процеси и събития в общочовешката
еволюция
са взаимно свързани и това напълно се отнася за онези душевни процеси у Исус, за които стана дума вчера.
Вчера ние успяхме да хвърлим поглед върху живота на Исус от Назарет през времето, което беше изтекло за него приблизително от дванадесетата до двадесетата година на неговия живот. От всичко онова, което можах да разкажа, Вие несъмнено сте останали с усещането, че през този период, в душата на Исус от Назарет се разиграха изключително дълбоки събития, които са от значение за цялата еволюция на човечеството.
Защото от основното настроение, което сте изградили у Вас в резултат на духовно-научните си занимания, Вие добре знаете че всички процеси и събития в общочовешката еволюция са взаимно свързани и това напълно се отнася за онези душевни процеси у Исус, за които стана дума вчера.
Ние се научихме да разглеждаме Събитието на Голгота от най-различни гледни точки. В този лекционен цикъл ние ще се ръководим от живота на самия Христос Исус. И така, нека още веднъж да насочим поглед към душата на Исус от Назарет през онзи период от време, за който стана дума вчера а именно от дванадесетата му година до Кръщението в реката Йордан и да се запитаме: Как можа да понесе тази душа всичко това, след като в нея се разиграха онези важни събития, за които говорих вчера.
към текста >>
Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в
еволюция
та на човечеството.
Всички тези чувства породиха един съвсем конкретен разговор между него и онази личност, която беше станала негова майка. Майката го обичаше силно и често пъти беше разговаряла с него за красивите и величествени промени, настъпили с него след дванадесетата му година. Между него и мащехата възникваха все по-интимни и по-благородни отношения. Обаче пред нея той беше премълчал вътрешното си раздвоение, така че тя имаше представа само за красивите и величествени мигове от живота му.
Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в еволюцията на човечеството.
Ето защо голяма част от подробната му изповед беше за нея нещо ново, но тя я прие с отзивчивост и разбиране. Тя изведнъж проумя неговата печал, неговата душевна подтиснатост и копнежа му непрекъснато да се връща към състоянието си преди дванадесетата година. Тя се стараеше да го утеши и му обръщаше внимание на всичко онова, което по-късно блесна у него с такава красота и величие. Тя му припомни за онова, което беше научила от самия него, за обновлението на великите учения, за максимите и мъдростта на еврейството. Тя му припомни всичко онова, за което често бяха разговаряли.
към текста >>
Всъщност Той не се усещаше вече свързан със старите сили на общочовешката
еволюция
.
Когато Христос Исус напусна своето уединение, Той се почувствува издигнат над всичко, което беше из живял и научил от дванадесетата си година насам; от друга страна Той почувствува Христовия Дух здраво свързан с това, което беше живяло в него преди дванадесетата година.
Всъщност Той не се усещаше вече свързан със старите сили на общочовешката еволюция.
Безразличен му беше станал дори езикът, на който се говореше наоколо, така че в началото Той предимно мълчеше. Той странствуваше около Назарет; като постепенно се отдалечаваше все повече и повече. Той посети много от онези места, които познаваше от времето на Исус. И сега настъпи нещо забележително. Много моля да се има предвид, че аз описвам фактите от Петото Евангелие и би било неуместно, ако някой веднага поиска да търси противоречия с другите четири Евангелия.
към текста >>
Той усети и друго: В хо да на общочовешката
еволюция
, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
Обаче в хода на общочовешката
еволюция
несъмнено ще излязат на бял свят и други подробности от Петото Евангелие.
Върху Петото Евангелие би могло да се говори много повече, отколкото беше казано досега.
Обаче в хода на общочовешката еволюция несъмнено ще излязат на бял свят и други подробности от Петото Евангелие.
От някои откъслечни факти аз се опитах да Ви дам представа за Петото Евангелие по-скоро от гледна точка на това какво представлява то. Сега, в края на тези лекции пред моя душевен поглед отново застава всичко онова, за което стана дума в края на първия час: Самата необходимост на нашата епоха изисква да се говори за Петото Евангелие. И аз бих искал, скъпи мои приятели, да се отнесете с подобаващ трепет към онова, което трябваше да бъде казано за Петото Евангелие.
към текста >>
На особена почит днес е „подушвачът" на културната
еволюция
и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост.
Цели библиотеки и целият сбор от монистични възгледи днес заявяват: Ето доказателствата за дрехата на Христовото Същество, и тези доказателства са верни!
На особена почит днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост.
Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата. Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново благовестие. Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната еволюция.
към текста >>
Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната
еволюция
.
Цели библиотеки и целият сбор от монистични възгледи днес заявяват: Ето доказателствата за дрехата на Христовото Същество, и тези доказателства са верни! На особена почит днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост. Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата. Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново благовестие.
Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната еволюция.
към текста >>
И компромисните натури, които не желаят да си изградят ясна представа за сегашното състояние на нещата, а и за всичко, което предстои, не служат по най-добрия начин на това, което е необходимо за духовната
еволюция
на човечеството.
Или с други думи, това общоприето разбиране трябва да се промени и да се обърне в друга посока!
И компромисните натури, които не желаят да си изградят ясна представа за сегашното състояние на нещата, а и за всичко, което предстои, не служат по най-добрия начин на това, което е необходимо за духовната еволюция на човечеството.
към текста >>
143.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната
еволюция
работи „голямата" Карма.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята.
В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма.
Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма. Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
Както и друг път съм споменавал, днес ние сме поставени в мировата Карма по съвършено различен начин,от колкото беше поставено човечеството през епохата, когато се разигра централното събитие в
еволюция
та на човека и Земята: Мистерията на Голгота.
Както и друг път съм споменавал, днес ние сме поставени в мировата Карма по съвършено различен начин,от колкото беше поставено човечеството през епохата, когато се разигра централното събитие в еволюцията на човека и Земята: Мистерията на Голгота.
към текста >>
И все пак, хората усещаха, че Христос е всред тях и че има дял в
еволюция
та на човечеството.
Просто за тях Христос беше тук. Обаче в епохата на Азовата култура, където се намираме и ние, това Азово присъствие трябваше, бих казал, да се отдръпне; понеже, за да обхване напълно себе си в своята индивидуална цялост, Азът трябваше да се затвори за всичко онова, което директно напира към душата под формата на духовни импулси. И така, ние сме изправени пред една странна картина. Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към старото не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от старото. Всеки, който точно изследва духовните факти, ще потвърди, че Четвъртата следатлантска епоха можеше да възприеме Христовия Импулс само с чувствата, но не и да го разбере в неговия истински духовен смисъл.
И все пак, хората усещаха, че Христос е всред тях и че има дял в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Аз исках да загатна, че Мистерията на Голгота настъпи в такава епоха от общочовешката
еволюция
, когато човечеството не беше подготвено да я разбере; дори в нашето съвремие хората все още не са подготвени за това.
За какво всъщност исках да загатна в моето изложение? Нека да обобщя нещата с няколко думи.
Аз исках да загатна, че Мистерията на Голгота настъпи в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човечеството не беше подготвено да я разбере; дори в нашето съвремие хората все още не са подготвени за това.
към текста >>
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката
еволюция
, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години. Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни.
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост: Христос няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува. Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите сетива; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло! Ние се нуждаем от ново разбиране, което може би в много отношения ще представлява едно съвсем начално разбиране за Мистерията на Голгота. Епохата на неразбирането трябва да отстъпи пред епохата на разбирането. Ето какво исках да посоча днес, макар че през следващите лекции ние ще продължим да говорим върху тази тема.
към текста >>
144.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна борба, как в предишните епохи от
еволюция
та на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение.
От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна борба, как в предишните епохи от еволюцията на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение.
Точно това изпъкна пред душата на Исус че някога хората са разполагали с коренно различни душевни сили и са можели да поглеждат нагоре към изявяващите се духовни Същества и да ги разбират по съвсем друг начин отколкото по-късните поколения, към които принадлежеше и самият Исус. Тези по-късни поколения вече не разполагаха със споменатите душевни сили и не можеха да се докосват до откровенията на духовните Същества. Често имаше моменти, в които той си казваше: Да, всичко това някога наистина е било възвестено, обаче днешните хора не могат да го обхванат така пълно, както онези, за които е било предназначено то в миналото.
към текста >>
По този начин есеите постигаха такова влияние върху човешката душа, че тя отново можеше да обхваща всичко онова, което вече не можеше да бъде разбирано в естествения ход на общочовешката
еволюция
: старата връзка с божествено-духовния свят.
По този начин есеите постигаха такова влияние върху човешката душа, че тя отново можеше да обхваща всичко онова, което вече не можеше да бъде разбирано в естествения ход на общочовешката еволюция: старата връзка с божествено-духовния свят.
Есеите сe стремяха да постигнат това чрез строги правила, които се отнасяха и до външния начин на живот. Общо взето, те избягваха да имат отношения с външния свят. Нито един от есеите не притежаваше лична собственост. Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост.
към текста >>
145.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тези думи наистина крият в себе си дълбоки тайни от
еволюция
та на човечеството.
Ето приблизително как изглеждаше това, което Исус от Назарет чу като висша тайна на земния човек в смисъла на свещеното древно учение, докато странствуваше из езическите области.
Тези думи наистина крият в себе си дълбоки тайни от еволюцията на човечеството.
Техните звуци проникнаха в душата на Исус, когато той навършваше двадесет и четири години, и оттогава той беше наясно с това, което през дълбоката древност се изливаше от духовния свят; то застана пред него като нещо велико и могъщо, така че, особено след като стана свидетел на упадъка в езическите храмове, той си каза: На този свят няма вече такива хора, които да разбират всичко това!
към текста >>
Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една
еволюция
, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Животът на Исус го доведе точно до тези изводи.
Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество. Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен. Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите.
към текста >>
Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната
еволюция
.
Ще се опитам да обясня това по един може би тривиален начин, но така ние по-лесно ще разберем за какво става дума тук. Всъщност Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони. Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно. Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава. Ариман е легитимният господар на материалните закони.
Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция.
Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето. Валидно е това, че в своя земен живот човекът е здраво свързан с материалните закони, и че ще постигне непосредственото одухотворяване на всичко онова, което произтича от материалните закони не по силата на един чисто вътрешен, душевен процес, а по силата на външни обстоятелства.
към текста >>
Обаче природата на Ариман е такава, че той може да бъде преодолян в хода на цялата следваща
еволюция
на човечеството, и то само ако хората все повече изпълнят душите си с Христос, ако все повече и повече се отъждествяват с Христос.
Ето за що по-късно Ариман завладя Юда и в лицето на Юда той видя средството, чрез което отведе Христос до смъртта. Но тъкмо чрез смъртта Христос се свърза със Земята. Това което извърши Юда, дава отговор на въпроса, поставен от Ариман. Изкушението на Луцифер можа да бъде преодоляно по душевен път. Ето защо всяка душа трябва да преодолява изкушението на Луцифер вътре в самата себе си.
Обаче природата на Ариман е такава, че той може да бъде преодолян в хода на цялата следваща еволюция на човечеството, и то само ако хората все повече изпълнят душите си с Христос, ако все повече и повече се отъждествяват с Христос.
към текста >>
По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна
еволюция
на Земята.
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше единствено по рода си.
По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна еволюция на Земята.
Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната еволюция на Земята. Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по един или друг начин. Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стойността на изнесените факти, относно решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготовност, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната
еволюция
на Земята.
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше единствено по рода си. По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна еволюция на Земята.
Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната еволюция на Земята.
Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по един или друг начин. Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стойността на изнесените факти, относно решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготовност, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
146.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И сега ние се доближаваме до онзи миг, който е изключително важен за правилното разбиране на общочовешката
еволюция
.
Вие виждате, че тук стигаме до една интуиция от Хрониката Акаша относно онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята. Събитията, разиграли се между разговора на Исус от Назарет с мащехата и Йоановото Кръщение в реката Йордан, протекоха някак си така, че пред погледа на Исус от Назарет още веднъж трябваше да бъде потвърдена връзката между планетарното развитие на Земята от една страна, и луциферическия и ариманическия елемент от друга. Натановият Исус, в когото Азът на Заратустра действуваше в продължение на осемнадесет години, беше така подготвен чрез описаните процеси, че да приеме в себе си Христовото Същество.
И сега ние се доближаваме до онзи миг, който е изключително важен за правилното разбиране на общочовешката еволюция.
Ето защо аз се стремя да съпоставя различни факти според както те се откриват на окултния изследовател, които биха направили общочовешката еволюция разбираема тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Ето защо аз се стремя да съпоставя различни факти според както те се откриват на окултния изследовател, които биха направили общочовешката
еволюция
разбираема тъкмо в този смисъл.
Вие виждате, че тук стигаме до една интуиция от Хрониката Акаша относно онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята. Събитията, разиграли се между разговора на Исус от Назарет с мащехата и Йоановото Кръщение в реката Йордан, протекоха някак си така, че пред погледа на Исус от Назарет още веднъж трябваше да бъде потвърдена връзката между планетарното развитие на Земята от една страна, и луциферическия и ариманическия елемент от друга. Натановият Исус, в когото Азът на Заратустра действуваше в продължение на осемнадесет години, беше така подготвен чрез описаните процеси, че да приеме в себе си Христовото Същество. И сега ние се доближаваме до онзи миг, който е изключително важен за правилното разбиране на общочовешката еволюция.
Ето защо аз се стремя да съпоставя различни факти според както те се откриват на окултния изследовател, които биха направили общочовешката еволюция разбираема тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката
еволюция
– подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази
еволюция
, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал. Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща.
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>
И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката
еволюция
.
Аз често съм изтъквал: онова, което се случи под влиянието на Христовия Импулс, е от такова естество, че хората не можеха веднага да го разберат. Така от една страна ние имаме това, което преди навлизането на Христос в Земната аура непрекъснато се възпроизвежда, въпреки човешките спорове и теологични догми. Защото Христовият Импулс продължи да действува и след Мистерията на Голгота!
И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката еволюция.
Ако този Импулс би упражнявал свои те въздействия единствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни. Сега, по времето на Парсифал, ние виждаме, че настъпва един важен момент, когато Христовият Импулс трябва да се издигне с една степен по-високо.
към текста >>
Ето как се променят нещата в хода на
еволюция
та.
Всъщност Парсифал от епохата преди Мистерията на Голгота това е младежът от Саис. През онази епоха му беше казано: Пази се, ако твоята неподготвена душа поиска да види какво се намира под булото на Изида. Да, след Мистерията на Голгота, младежът от Саис, това е Парсифал. И той трябваше да остане неподготвен, и като такъв да бъде отведен до Свещения Граал. Той пропусна най-важното, понеже не стори това, което беше забранено на младежа от Саис: не запита, не се пребори за тайните, от които се нуждаеше душата му.
Ето как се променят нещата в хода на еволюцията.
към текста >>
Виждаме, следователно, как макар и едва загатнати, тези неща ясно показват колко голям напредък е настъпил в
еволюция
та на човечеството: това, което не трябваше да се случи преди Мистерията на Голгота, след Мистерията на Голгота трябваше да се случи, понеже междувременно човечеството беше напреднало в своето развитие.
Виждаме, следователно, как макар и едва загатнати, тези неща ясно показват колко голям напредък е настъпил в еволюцията на човечеството: това, което не трябваше да се случи преди Мистерията на Голгота, след Мистерията на Голгота трябваше да се случи, понеже междувременно човечеството беше напреднало в своето развитие.
Душата на човечеството, ако мога така да се изразя, беше станала друга.
към текста >>
Научавайки се да питаме, ние подготвяме възходящия ход на общочовешката
еволюция
.
Както казах, върху всички тези неща ще говорим по-късно; тук аз искам само да загатна за тях. Но всички те придобиват за нас съответната стойност, само ако ги направим плодотворни за нас, наистина плодотворни. И това, което можем да извлечем от образа на младежа от Саис, обогатен сега от Парсифаловата тайна, е че ние трябва да се научим да питаме, и то според новия дух на нашата епоха.
Научавайки се да питаме, ние подготвяме възходящия ход на общочовешката еволюция.
към текста >>
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на
еволюция
та: Единият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията: Единият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
Днес тези два потока са така преплетени, че фактически почти цялата ни култура е завладяна от материализма; и все пак съвременният човек трябва да отправи съвсем непредубеден поглед към всичко онова, което Духовната Наука ни открива за Христовия Импулс, за да стане ясно: към външния свят, завладяван все повече и повече от материализма, душата копнее да прибави и своя собствен напредък в духовния свят. Обаче за тази цел ние трябва да се научим на това, което споменах: Да се научим да питаме!
към текста >>
Когато още веднъж хвърлим поглед към
еволюция
та на човечеството от преди Мистерията на Голгота, ние трябва да кажем: През онази епоха човешката душа все още притежаваше едно древно наследство от времето, когато тя за пръв път трябваше да слезе от духовния свят и да се включи във веригата на земните реинкарнации.
Когато още веднъж хвърлим поглед към еволюцията на човечеството от преди Мистерията на Голгота, ние трябва да кажем: През онази епоха човешката душа все още притежаваше едно древно наследство от времето, когато тя за пръв път трябваше да слезе от духовния свят и да се включи във веригата на земните реинкарнации.
Тя за пази това наследство и го пренасяше от една инкарнация в друга. Ето защо през онези времена съществуваше така нареченото от нас древно ясновидство, което постепенно угасна, ставайки все по-слабо и по-слабо. Колкото по вече напредваха инкарнациите, толкова по-слабо ставаше древното ясновидство. Но с какво точно беше свързано древното ясновидство?
към текста >>
147.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с
еволюция
та на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за
еволюция
та на човечеството.
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Впрочем древното еврейство имаше една съвсем специална мисия в хода на общочовешката
еволюция
.
Впрочем древното еврейство имаше една съвсем специална мисия в хода на общочовешката еволюция.
Нека да си припомним, че от гледна точка на нашата Духовна Наука, планетарното развитие на Земята се предхожда от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна *48, като към всичко онова, което възникна през тези епохи като физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, в хода Земното развитие се прибави и човешкият Аз. Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна еволюция на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>
Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна
еволюция
на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
Впрочем древното еврейство имаше една съвсем специална мисия в хода на общочовешката еволюция. Нека да си припомним, че от гледна точка на нашата Духовна Наука, планетарното развитие на Земята се предхожда от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна *48, като към всичко онова, което възникна през тези епохи като физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, в хода Земното развитие се прибави и човешкият Аз.
Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна еволюция на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>
Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната
еволюция
на Земята.
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Космоса, на която човекът трябва да развие своя Аз. Според древното еврейство, Яхве или Йехова беше онова Същество от висшите Йерархии, което определяше до голяма степен неговото собствено развитие. Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г. в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова.
Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята.
Древното еврейство не се съмняваше в това. Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз. Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
към текста >>
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката
еволюция
, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
към текста >>
Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката
еволюция
зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време.
Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса. И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята. По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
към текста >>
Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха
еволюция
та на човечеството да се придържат към „Змията".
Ето причината, поради която някои духове от времето около основаването на християнството, произнесоха следните думи, колкото и странно да звучат те днес: „Истинският Луцифер е Христос". Какво имаха предвид те?
Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха еволюцията на човечеството да се придържат към „Змията".
Обаче след Мистерията на Голгота победителят на Змията слезе долу и сега е господар на Земята. Но всичко това е дълбоко свързано с цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
Но всичко това е дълбоко свързано с цялата
еволюция
на човечеството.
Ето причината, поради която някои духове от времето около основаването на християнството, произнесоха следните думи, колкото и странно да звучат те днес: „Истинският Луцифер е Христос". Какво имаха предвид те? Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха еволюцията на човечеството да се придържат към „Змията". Обаче след Мистерията на Голгота победителят на Змията слезе долу и сега е господар на Земята.
Но всичко това е дълбоко свързано с цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
В хода на
еволюция
та, познанието се превърна в чисто душевна дейност, която вече не зависеше от наследствените отношения.
Ето защо в древните Мистерии често са постъпвали много правилно, като са изисквали свещенодействията да се предават от баща на син и така нататък. Забележителната особеност за земното човечество в епохата на Мистерията на Голгота беше тази, че познанието престана да бъде зависимо от чисто физическите отношения.
В хода на еволюцията, познанието се превърна в чисто душевна дейност, която вече не зависеше от наследствените отношения.
към текста >>
148.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката
еволюция
беше обхваната от луциферическите сили.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52. Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53. Сега не се налага да се впускам в подробности. Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота. През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива.
Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили.
Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати.
към текста >>
свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от
еволюция
та на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е.
свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива. Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>
Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната
еволюция
, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс.
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си. Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт.
Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс.
Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
към текста >>
149.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи
еволюция
та на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка. Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност.
към текста >>
Да медитира, да се съсредоточава върху Кръста на Голгота и да вижда как Христос навлиза в мрачната, затъмнена Земя и после се понася над Земята това е едно величествено, покъртващо впечатление за ясновидеца; защото сега той вижда в образи всичко онова, което трябваше да стане в името на общочовешката
еволюция
.
Най-напред настъпва следното. Преди смъртта ясновиждащият поглед открива как над Земята се разстила едно затъмнение, траещо часове, което духовният изследовател оприличава на Слънчево затъмнение, но то може да бъде и като затъмнение, предизвикано от облаци. После може да се види, как в мига на Кръстната смърт Христовият Импулс прониква в това затъмнение и се свързва с аурата на Земята. Да, при това затъмнение, настъпило преди Кръстната смърт, може да се види как космическият Христов Импулс се свързва със Земната аура. После ясновидецът забелязва нещо, което оставя у него незабравимо впечатление: той вижда как това Същество, живяло досега в тялото на Исус от Назарет, се понася над духовно-душевната Земна аура, така че занапред човешките души ще са изцяло потопени в него.
Да медитира, да се съсредоточава върху Кръста на Голгота и да вижда как Христос навлиза в мрачната, затъмнена Земя и после се понася над Земята това е едно величествено, покъртващо впечатление за ясновидеца; защото сега той вижда в образи всичко онова, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Това, което беше предприето в името на Земната
еволюция
, им стана ясно едва на празника Петдесятница.
На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс. После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето.
Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница.
Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития. Петдесятницата им откри това, което беше станало в действителност. Сега пред тях нагледно застана всичко онова, което по-рано се намираше в Космоса. Да, мировите събития ни се откриват в истинския си вид едва когато нашият поглед ги открие в Хрониката Акаша.
към текста >>
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква участ беше изправена
еволюция
та на Земята.
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщност е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква участ беше изправена еволюцията на Земята.
На празника Петдесятница апостолите се почувствуваха преобразени и изпълнени с едно ново съзнание: това беше слизането на Духа, вътрешното просветване на едно ново духовно познание.
към текста >>
Естествено, когато някой разглежда посочените събития по този начин, той лесно може да бъде окачествен като фантазьор или мечтател, но от друга страна е ясно, че великите събития, свързани с
еволюция
та на Земята, не биха могли да бъдат представени като нещо обикновено.
Естествено, когато някой разглежда посочените събития по този начин, той лесно може да бъде окачествен като фантазьор или мечтател, но от друга страна е ясно, че великите събития, свързани с еволюцията на Земята, не биха могли да бъдат представени като нещо обикновено.
Едва сега, обръщайки се към миналото, учениците разбраха целия тригодишен живот на Христос Исус от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота. Относно този тригодишен период, аз бих искал да кажа още нещо.
към текста >>
Преди време, макар и доста абстрактно, аз описах как Христовото Събитие е поставено в самия център на планетарната Земна
еволюция
.
Преди време, макар и доста абстрактно, аз описах как Христовото Събитие е поставено в самия център на планетарната Земна еволюция.
Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите конкретни подробности. Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани.
към текста >>
150.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Навлизането на етерния Христос в
еволюция
та на Земята" 1 лекция, Базел, 1 Октомври 1911, включена по-късно в Езотepичнoтo християнство и духовното ръководство на човечеството" 23 лекции в различни градове, 1911 и 1912 (Събр.
*56. Виж Рудолф Щайнер „Етеризацията на кръвта.
Навлизането на етерния Христос в еволюцията на Земята" 1 лекция, Базел, 1 Октомври 1911, включена по-късно в Езотepичнoтo християнство и духовното ръководство на човечеството" 23 лекции в различни градове, 1911 и 1912 (Събр.
Съч. №130. Българският превод на Димо Р. Даскалов се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
151.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Така беше заложена цялата
еволюция
, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани.
Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество. Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
152.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната
еволюция
и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната.
Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения. Хората от еврейската древност, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното.
Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната еволюция и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната.
В лунните празници на юдеите е ясно изразено, че Господът на Земята свети в своя отблясък символично от Луната, явява се символично от Луната. "Но не отивай по-далече", такова беше настроението на древното еврейство спрямо ученика "не отивай по-далече! Задоволи се с това, което Яхве разкрива в неговия лунен символ, не отивай по-далече! защото не е времето сега, да приемеш от елементите нещо друго, освен това, което се изразява чрез символа на Луната. Иначе то се превръща в неправилните сили на сибилите!
към текста >>
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна
еволюция
и как тази земна
еволюция
е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата.
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия.
към текста >>
Така дълбоко е основано в
еволюция
та на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас.
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение.
Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас.
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос? Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той.
към текста >>
153.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих
еволюция
та на западно-европейското мислене, започващо от 6.
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на един възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си мислители. В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19.
столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6.
предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено. Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи. Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6.
към текста >>
Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата
еволюция
на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение.
Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
154.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е единствено по рода си събитие в цялата
еволюция
на Земята, че тя е мощен импулс в развитието на човечеството на Земята, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин.
Скъпи приятели, от всички тайни Мистерията на Голгота може да бъде разбрана най-трудно, даже от онези, които вече са напреднали в окултните познания и от всички истини, до които човечеството се докосва, истината за Мистерията на Голгота може най-лесно да бъде криво разбрана.
Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е единствено по рода си събитие в цялата еволюция на Земята, че тя е мощен импулс в развитието на човечеството на Земята, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин.
Но човешкият ум постоянно търси мащаб, сравнение, според което нещата могат да бъдат разбрани, но нещо, което е несравнимо, не може да бъде сравнявано, и понеже е единствено по рода си, е трудно разбирано.
към текста >>
Обаче непрестанно могат да бъдат избрани нови гледни точки, за да бъде описано това мощно събитие в
еволюция
та на човечеството на Земята.
В духовнонаучното движение, в което работим, положихме усилия да охарактеризираме Мистерията на Голгота от различни гледни точки.
Обаче непрестанно могат да бъдат избрани нови гледни точки, за да бъде описано това мощно събитие в еволюцията на човечеството на Земята.
към текста >>
Ако искаме да разберем основно Мистерията на Голгота, не трябва да я разглеждаме като нещо отделно от
еволюция
та на човечеството, което трябва да бъде взето под внимание само през време на неговата продължителност в течение на три или тридесет и три години, както то е станало именно в четвъртата следатлантска културна епоха, в така наречената гръко-латинска културна епоха.
Ако искаме да разберем основно Мистерията на Голгота, не трябва да я разглеждаме като нещо отделно от еволюцията на човечеството, което трябва да бъде взето под внимание само през време на неговата продължителност в течение на три или тридесет и три години, както то е станало именно в четвъртата следатлантска културна епоха, в така наречената гръко-латинска културна епоха.
Трябва да вземем под внимание също, че Мистерията на Голгота е била подготвяна през времето на цялото развитие на древния еврейски народ. За Мистерията на Голгота извънредно важно е не само това, което е станало сред човечеството на четвъртата следатлантска културна епоха, а от голямо значение е също това, което се е подготвило през време на цялата древно-еврейска култура, а именно почитането на Йехова. Първо е важно да разберем, кое е било съществото, което в древните еврейски времена се е изявявало като Яхве или Йехова.
към текста >>
Преди всичко не трябва да изпускаме от поглед
еволюция
та, когато разглеждаме името Яхве или Йехова, а именно когато го свързваме с името на Христос.
Преди всичко не трябва да изпускаме от поглед еволюцията, когато разглеждаме името Яхве или Йехова, а именно когато го свързваме с името на Христос.
Дори в Новия Завет ще намерите - в моите книги често съм обръщал вниманието върху това, - че Христос се е изявявал чрез Яхве, доколкото това е било възможно преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато се постараем с помощта на окултните познания да хвърлим светлина върху това, което действително е ставало, можем да кажем, че Христос-Йехова е съществото, което е придружавало човечеството през цялата му
еволюция
.
Когато се постараем с помощта на окултните познания да хвърлим светлина върху това, което действително е ставало, можем да кажем, че Христос-Йехова е съществото, което е придружавало човечеството през цялата му еволюция.
Обаче през време на епохите, които се редуват една след друга, Христос-Йехова постоянно се изявява чрез различни същества, които са от същия ранг като Михаил. Той постоянно си избира, така да се каже, друго лице, с което се обръща към човечеството. И според това дали е избрано едно или друго същество от йерархията на архангелите, за да бъде то посредник между Христос-Йехова и човечеството, на хората биват разкривани много различни идеи и схващания, импулси на чувстването, импулси на волята и т.н. Можем да опишем цялото време, което заобикаля, така да се каже, Мистерията на Голгота, като време на Михаил и можем да считаме Михаил за посланик на Йехова.
към текста >>
Както вече споменахме, Михаил беше най-великият, най-мощният, най-важният, така че епоха като тази на Михаил е винаги най-важната или една от най-важните, които могат да се явят в
еволюция
та на човечеството.
Както вече споменахме, Михаил беше най-великият, най-мощният, най-важният, така че епоха като тази на Михаил е винаги най-важната или една от най-важните, които могат да се явят в еволюцията на човечеството.
Защото епохите на различните архангели се повтарят и този факт е от най-голямо значение, а именно, че всяко такова същество от йерархиите на архангелите дава основния характер на епохата. Те са главно водачите на различните народи, но понеже всички стават водачи на определени епохи, и понеже са водач на минали епохи, в определен смисъл са и водачи на цялото човечество.
към текста >>
Никога в цялата
еволюция
на Земята не би могло да се говори за Мистерията на Голгота, без да бъде изтъкнат фактът, че Христос е минал през смъртта и че това е най-същественото в тази мистерия.
Ако искаме да разберем това, трябва да разгледаме Мистерията на Голгота от друга гледна точка и трябва да се запитаме: "кое има най-голямо значение в тази мистерия? " Че съществото, което е назовано с името Христос, е минало през Мистерията на Голгота и е понесло смъртта, минало е през вратата на смъртта - това има най-голямо значение.
Никога в цялата еволюция на Земята не би могло да се говори за Мистерията на Голгота, без да бъде изтъкнат фактът, че Христос е минал през смъртта и че това е най-същественото в тази мистерия.
към текста >>
Чрез тяхното изучаване може да бъдат разбрани много неща и в бъдещата
еволюция
на Земята ще бъде научено още повече чрез това.
Разгледайте природните закони.
Чрез тяхното изучаване може да бъдат разбрани много неща и в бъдещата еволюция на Земята ще бъде научено още повече чрез това.
Но ние би трябвало да бъдем чисти мечтатели, ако не познаем, че разбирането на живота като такъв е един идеал, който може да бъде разбран само чрез развитие, но никога чрез изучаването на природните закони. Без съмнение в наши дни съществуват мечтатели, които вярват, че чрез познанието на науката с времето ще бъде постигнато истинско разбиране на принципа на живота. Но това никога няма да се случи. По време на еволюцията на Земята ще бъдат открити още много закони чрез сетивата, но принципът на живота като такъв не може да се разкрие на света по този начин. Това може да стане само чрез средства на окултната наука.
към текста >>
По време на
еволюция
та на Земята ще бъдат открити още много закони чрез сетивата, но принципът на живота като такъв не може да се разкрие на света по този начин.
Разгледайте природните закони. Чрез тяхното изучаване може да бъдат разбрани много неща и в бъдещата еволюция на Земята ще бъде научено още повече чрез това. Но ние би трябвало да бъдем чисти мечтатели, ако не познаем, че разбирането на живота като такъв е един идеал, който може да бъде разбран само чрез развитие, но никога чрез изучаването на природните закони. Без съмнение в наши дни съществуват мечтатели, които вярват, че чрез познанието на науката с времето ще бъде постигнато истинско разбиране на принципа на живота. Но това никога няма да се случи.
По време на еволюцията на Земята ще бъдат открити още много закони чрез сетивата, но принципът на живота като такъв не може да се разкрие на света по този начин.
Това може да стане само чрез средства на окултната наука.
към текста >>
Както вече подчертах, тази смърт е от най-голямо значение главно за нашата сегашна земна
еволюция
.
Ето защо не съществува никаква смърт за съществата, които принадлежат на висшите йерархии. Има само едно единствено изключение: това на Христос. Но за да може свръхсетивно ръхсетивно същество като Христос да мине през смъртта, е трябвало първо да слезе на Земята. И този е именно фактът, който има неизмеримо значение в Мистерията на Голгота, че едно същество, което в своето собствено царство, в сферата на своята воля никога не би могло да изпита смъртта, е трябвало да слезе на Земята, за да мине през една опитност, която е свойствена на човека, а именно за да изпита смъртта. С това е свързана онази вътрешна връзка, онази дълбока вътрешна връзка между човечеството на Земята и Христос, като това същество минава през смъртта, за да сподели тази съдба с човечеството.
Както вече подчертах, тази смърт е от най-голямо значение главно за нашата сегашна земна еволюция.
към текста >>
Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна
еволюция
.
Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна еволюция.
Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция. То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота. По-рано това същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята.
към текста >>
Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната
еволюция
.
Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна еволюция.
Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция.
То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота. По-рано това същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята. Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в еволюцията на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.
към текста >>
То влезе в
еволюция
та на Земята по времето на Мистерията на Голгота.
Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна еволюция. Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция.
То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота.
По-рано това същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята. Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в еволюцията на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.
към текста >>
Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в
еволюция
та на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.
Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция. То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота. По-рано това същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята.
Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в еволюцията на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.
към текста >>
Като такова същество Той винаги е можел да бъде съзиран от ясновидците, като постоянно свързан с
еволюция
та на Земята.
Естествено ние трябва да си представим Христовото същество като неизмеримо възвишено същество, но въпреки че То е толкова възвишено, Му беше възможно да се изявява в течение на три години след кръщението в реката Йордан в едно човешко тяло. Но как се изявява То от онова време насам? То не се изявява вече във физическо човешко тяло, защото Неговото тяло бе предадено на физическата Земя и съставлява сега част от нея. На онези, които чрез изучаването на окултната наука са развили в себе си възможността да проникнат в тези отношения, се разкрива, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно същество от йерархията на ангелите. Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявява в едно човешко тяло, въпреки че Христовото същество е така неизмеримо възвишено, така от онова време насам Той се изявява по директен начин като ангелско същество, духовно същество, което стои с една степен по-високо от човека.
Като такова същество Той винаги е можел да бъде съзиран от ясновидците, като постоянно свързан с еволюцията на Земята.
Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така след Мистерията на Голгота Той е много повече от ангел. Това е само неговия външен образ. Но във факта, че така, както описахме, едно неизмеримо възвишено същество слезе от духовните светове и живя в течение на три години в човешко тяло, е изразен също другият факт, че в течение на това време самото това същество се издига с една степен по-високо в развитието си.
към текста >>
И тази е голямата разлика във всички учения, в цялата мъдрост, навлязла в
еволюция
та на Земята от Мистерията на Голгота насам , че чрез идването на духа на Михаил на Земята, чрез неговата инспирация човечеството постепенно можа да започне да разбира всичко това, което представлява Христовият импулс, което означава Мистерията на Голгота.
Когато такова същество извършва такова дело, приемайки човешка или ангелска форма, самото то напредва в своето развитие. И с това посочихме напредъка в развитието на Христос-Йехова, че Христос стига до състоянието, в което отсега нататък Той не се изявява вече като човешко съществотво, не се изявява само чрез своето отражение, чрез своята отразена светлина, не само чрез името на Йехова, а непосредствено.
И тази е голямата разлика във всички учения, в цялата мъдрост, навлязла в еволюцията на Земята от Мистерията на Голгота насам , че чрез идването на духа на Михаил на Земята, чрез неговата инспирация човечеството постепенно можа да започне да разбира всичко това, което представлява Христовият импулс, което означава Мистерията на Голгота.
Но в миналото Михаил беше първо посланик на Йехова, който беше отражение на Христовата светлина; той още не беше посланик на Христос.
към текста >>
Но скоро след като стана Мистерията на Голгота и Христос се съединява с
еволюция
та на Земята, непосредственото влияние на Михаил престава.
Михаил инспирира човечеството няколко столетия, около 500 години преди Мистерията на Голгота, както беше казано относно древните мистерии за Платон и т.н.
Но скоро след като стана Мистерията на Голгота и Христос се съединява с еволюцията на Земята, непосредственото влияние на Михаил престава.
По времето, когато са написани онези стари документи, които притежаваме под формата на Евангелия - както е описано в книгата ми "Християнството като мистичен факт"- самият Михаил не може вече да инспирира човечеството, но чрез неговите другари между архангелите то бива инспирирано така, че чрез инспирацията много душевна сила се поема несъзнателно.
към текста >>
Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за
еволюция
та на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в
еволюция
та на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове.
Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за еволюцията на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в еволюцията на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове.
С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава. И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам. Когато хората навлизат през вратата на смъртта в духовните светове, носят със себе си все повече и повече следствията от материалистичните си идеи придобити на Земята, така че от 16-то столетие нататък все повече и повече семена на земния материализъм се внасят в духовните светове. Тези семена се развиват по определен начин.
към текста >>
И точно както по времето на земния живот на Христос по-голяма част от неговите съвременници е неспособна да вярва какво мощно събитие се извършва в
еволюция
та на Земята, така и в нашето време външния свят се стреми да увеличи мощта на материализма и дълго време ще счита това, за което говорихме днес, за фантазия, мечтателство, може би и за глупост.
Това, което сега можах да кажа с няколко думи постепенно ще проникне в човешките души и посредникът, посланикъ ще бъде архангел Михаил, който сега е пратеник на Христос. Както той ръководи душите на хората преди, за да могат да разберат насочването на Неговия живот от небето към Земята, така сега подготвя човечеството да може да изживее направлението на Христовото съзнание от състоянието на безсъзнание към състоянието на съзнание.
И точно както по времето на земния живот на Христос по-голяма част от неговите съвременници е неспособна да вярва какво мощно събитие се извършва в еволюцията на Земята, така и в нашето време външния свят се стреми да увеличи мощта на материализма и дълго време ще счита това, за което говорихме днес, за фантазия, мечтателство, може би и за глупост.
И така ще приема и тази истина за архангел Михаил, който в настоящето време започва да разкрива отново Христос. Въпреки всичко много хора ще познаят това, което започва сега като зазоряване и което в течение на бъдещите столетия ще се влее в човешките души като слънце, защото Михаил винаги може да бъде сравнен с едно слънце. И макар много хора да не признаят това ново откровение на архангел Михаил, то въпреки това ще се разпространи сред хората.
към текста >>
155.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната
еволюция
в "Тайната наука".
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия. Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука".
Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля. Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят.
към текста >>
Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната
еволюция
го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание.
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия. Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука. И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука".
Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание.
Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля. Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят. Аз не приемам такива представи в себе си.
към текста >>
Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната
еволюция
.
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия. Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука. И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание.
Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция.
Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля. Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят. Аз не приемам такива представи в себе си. Който казва това, той никога не си е съставил едно понятие за това, защо именно в развитието на света са се явили религиите.
към текста >>
156.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната
еволюция
, всичко онова от Земната
еволюция
, което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция, което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
към текста >>
Волята властвува в Земната
еволюция
.
Волята властвува в Земната еволюция.
Това е сякаш смисълът на Стария Завет и според целия си смисъл Старият Завет изисква от хората подчинение на тази Воля.
към текста >>
157.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната
еволюция
и от всичко, което свързва Земната
еволюция
с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява един спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали. И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле". И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали. Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия.
Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с конкретни изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
към текста >>
Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в
еволюция
та на Земното битие.
А сега при наблюдаването на окултното фактическо положение на нещата се показва следното: човекът, които преминава през Портата на смъртта, той може да живее в една такава космическа панорама, той ще върви с нея през живота, който се намира между смъртта и едно ново раждане; това ще действува в цялото негово същество, ще се въплъти в цялото негово същество, по-добре би било да кажа „ще се вдушеви" в цялото негово същество и ще проникне неговия нов следващ живот, когато той отново ще слезне надолу за такъв земен живот.
Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие.
Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това. Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
към текста >>
Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на
еволюция
та.
Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това. Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на еволюцията.
Ако е проникнато от Христос, то тече и се влива като едно семе в цялото човечество, защото Христос е Съществото, което принадлежи на цялото човечество. Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
към текста >>
158.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Обаче същото не важи за духовните светове; там антагонизмът на Духовете е нещо, което също принадлежи на цялостното устройство, на цялата
еволюция
на света; това означава, че веднага щом се издигнем в духовния свят, ние трябва да поставим други мащаби, трябва да усвоим други оцветки на съждението.
Само когато Луцифер действува върху човешката душа и чрез човешката душа пренася борбата във физическия свят, само тогава тази борба е нещо нередно.
Обаче същото не важи за духовните светове; там антагонизмът на Духовете е нещо, което също принадлежи на цялостното устройство, на цялата еволюция на света; това означава, че веднага щом се издигнем в духовния свят, ние трябва да поставим други мащаби, трябва да усвоим други оцветки на съждението.
Ето защо е така шокиращо, когато често трябва да се говори за Луцифер и Ариман, като от една страна се представят като противници на Боговете, а от друга страна се представят като необходими сили за целия ход на световния ред.
към текста >>
Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата
еволюция
на отделните хора.
Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне.
Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора.
Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях. И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос. И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея.
към текста >>
159.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но дори чувството за това, че в цялата
еволюция
на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно.
Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно.
Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали? До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век. Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман.
към текста >>
160.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ето какво исках да посоча днес, а именно, че свобода и необходимост винаги действуват задружно в
еволюция
та на света и в онези процеси, които са характерни за самите нас, доколкото сме нормални и живи хора.
Ето какво исках да посоча днес, а именно, че свобода и необходимост винаги действуват задружно в еволюцията на света и в онези процеси, които са характерни за самите нас, доколкото сме нормални и живи хора.
Вътре в самите нас нашето минало е вече част от природата. Напредвайки в нашето развитие, ние преодоляваме природата, издигаме се над природния свят, също както и Боговете се издигнаха над своята предишна степен, над своето естествено, природно развитие, превръщайки се в това, което днес наричаме висшите Йерархии.
към текста >>
161.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно, конкретно събитие, което носи в себе си живите сили на
еволюция
та, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето.
Нека добре да запомним тази разлика, скъпи приятели. Пророчеството като такова не е нещо невъзможно.
Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно, конкретно събитие, което носи в себе си живите сили на еволюцията, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето.
към текста >>
162.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна
еволюция
, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре. Ето къде се крие егоизмът.
И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>
Но човек може да го приеме като една вътрешна необходимост, защото то е необходимо именно в настоящия цикъл от
еволюция
та на човечеството.
Поради обстоятелството, че ние съзнателно се отдаваме на това, което сме приели като една необходимост! Тъкмо чрез това, че съзнателно се отдаваме на нещо, което сме приели за една необходимост, ние сме физически свободни. Да предположим, че си казваме следното: Сега е времето, когато онзи, който е узрял за това, който може да разбере това, би могъл да се приближи до Духовната наука. Естествено, външно никой не е принуден, т.е. по необходимост, да стори това.
Но човек може да го приеме като една вътрешна необходимост, защото то е необходимо именно в настоящия цикъл от еволюцията на човечеството.
По този начин човекът се подчинява на необходимостта, обаче прави това в свобода. На физическото поле нищо не го подтиква към тази крачка. Фактически той трябва да следва една принуда, така да се каже, насърчаван от своята свободна воля. Тук етерното тяло самичко си дава импулса, който го изпълва с необходимост; тук етерното тяло самичко си създава необходимостта и по този начин си осигурява възможност та да разбие в свобода онова, което става по отношение на физическия свят. Или, с други думи: човекът се научава да разпознава духовната необходимост и така прави себе си все повече и повече свободен за всичко онова, което представлява животът в условията на физическия свят.
към текста >>
163.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката
еволюция
.
И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията. Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън. Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си.
Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката еволюция.
към текста >>
Но колкото повече мировата
еволюция
също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола.
Да, тези душевни бедствия са свързани и с още нещо, за което аз съм споменавал тук неведнъж: през досегашните епохи на хората се налагаше да стигнат най-напред до представата за своя Аз; сега ние вече се намираме в онази епоха, когато хората се приближават до истинската представа за Аза. Вие добре знаете, че латинският език като език на Четвъртата следатлантска епоха само по изключение прибягваше до думата его. Тогава все още не се говореше за Аза; тогава Азът се съдържаше в самия глагол.
Но колкото повече мировата еволюция също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола.
Сега, чрез Христовия Импулс, този Аз трябва да бъде намерен по един нов, съответствуващ на епохата начин. И фактът, че в Средна Европа Азът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков израз тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich (= Аз, Б.пр.) сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I С -Н, Jesus Christus.
към текста >>
164.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в
еволюция
та на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
През Атлантската епоха в
еволюция
та се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та. Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер.
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в
еволюция
та на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
165.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Последователност в
еволюция
та чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р.
Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун. Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години.
Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р.
Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий. Изживяването на мъртвите от околността. Причината за повтарящите се земни животи: подтик за медитация. Въздействието на най-висшите йерархии върху мъртвия.
към текста >>
166.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на
еволюция
та.
Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите. Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато.
Само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на еволюцията.
към текста >>
Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в
еволюция
та.
Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години.
Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията.
Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
167.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Тайната на
еволюция
та.
Същност на Петия следатлантски период.
Тайната на еволюцията.
Познания за законите на народите сред западните братства. Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса. Немският език и законът за звукоизместването.
към текста >>
168.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Доколкото е заложено в народната душа, то, разбира се, е нещо съвсем почтено и правилно във висшия смисъл на човешката
еволюция
, въпреки че днес прекалено много се злоупотребява с думата "пан".
В рамките на славянския елемент пред нас на първо място застава самият руски народ, а подир туй останалите славянски племена, които безспорно се различават от руския етнос, но като славяни все пак се чувстват до известна степен свързани с руските славяни. От тази взаимовръзка произтича или е произтекло онова, което днес означават като панславизъм и което като своего рода усещане за съпринадлежност в духовното, в емоционалните изживявания, в политическото и в културния живот преминава през всички славяни.
Доколкото е заложено в народната душа, то, разбира се, е нещо съвсем почтено и правилно във висшия смисъл на човешката еволюция, въпреки че днес прекалено много се злоупотребява с думата "пан".
към текста >>
169.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в
еволюция
та на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание.
Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена. От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата. Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи.
После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание.
Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди. За тази цел искам да Ви прочета един пасаж. Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
към текста >>
Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната
еволюция
), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
Точно така обаче човек би трябвало да си представя другия! Виждате как Кармата върши своята работа и ние трябва да съзрем тази работеща Карма, за да можем да изкачим още по-големи висоти на познанието.
Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства. Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока.
към текста >>
170.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за
еволюция
та на човечеството.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси. Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план. И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота. При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв.
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
171.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Имайте предвид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на
еволюция
та, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен.
На първо време няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се преди години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички!
Имайте предвид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на еволюцията, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен.
За внимателния читател на книгата на Брукс Адамс особено се набляга именно на последния пример. Оценка е редно да се дава не по външни признаци, а по вътрешни стойности, по вътрешни афинитети.
към текста >>
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за
еволюция
та на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
172.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за
еволюция
та на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността.
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго. Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в
еволюция
та на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия.
Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс.
Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
към текста >>
За да бъде разбрана
еволюция
та на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти.
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор. На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика.
За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти.
Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението. От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите. На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
към текста >>
След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на
еволюция
та и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще представя просто реферативно.
След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на еволюцията и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще представя просто реферативно.
Тези учения оформяли съдържанието на наставленията на някои тайни школи особено от края на XIX век. През ХХ век те намират своето продължение, но наченките им са от края на XIX век, когато придобиват силно влияние. Направен бил опит да бъдат въведени навсякъде, където се смятало за необходимо да бъдат използвани с някаква цел. И така, без да упражнявам критика, бих искал най-напред чисто реферативно да представя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност.
към текста >>
Там се учело и се учи, че
еволюция
та на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса.
Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности. Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството. Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
Във всяка
еволюция
на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности.
Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството.
Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
В много събития, които ние изживяваме в рамките на
еволюция
та на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее. От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща.
В много събития, които ние изживяваме в рамките на еволюцията на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
към текста >>
Тези неща лежат съвсем дълбоко в ученията на западното франкмасонство и целта е да се установи дали именно влиятелните учения, за които току-що говорих, действително са последица от
еволюция
та на човечеството и са създадени за благото на целия човешки род или човек трябва да си ги представя в донякъде коригирана форма.
Това беше едно реферативно представяне, скъпи мои приятели!
Тези неща лежат съвсем дълбоко в ученията на западното франкмасонство и целта е да се установи дали именно влиятелните учения, за които току-що говорих, действително са последица от еволюцията на човечеството и са създадени за благото на целия човешки род или човек трябва да си ги представя в донякъде коригирана форма.
Такава е целта. Към обсъждането на всички тези неща ще се върнем отново.
към текста >>
В
еволюция
та си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент.
Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на английския искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския.
В еволюцията си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент.
Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка. Приведената от мен закономерност е един добре известен езиков закон така нареченият закон за звукоизместването. Представих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система. Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството. Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук.
към текста >>
Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в
еволюция
та на човечеството.
Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на английския искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския. В еволюцията си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент. Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка. Приведената от мен закономерност е един добре известен езиков закон така нареченият закон за звукоизместването. Представих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система.
Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството.
Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук.
към текста >>
Кармата в
еволюция
та на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия.
Не смятайте, че този Гримов закон за звукоизместването може би е бил не известен на братствата, за които говорихме; утре ще чуем как те се справят с такива неща, как и за тях намират съответни обяснения. Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен.
Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия.
При сегашните условия немалко неща излизат наяве, включително и за външния свят. Ние обаче искаме да опознаем по-дълбоките основи на всичко това.
към текста >>
173.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всъщност чрез
еволюция
та на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството.
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството.
Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича
еволюция
та на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи.
Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази война, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин. Ала не за вината ми е мисълта, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума.
Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи.
Но в такъв случай онова, за което става дума, трябва да се казва правилно.
към текста >>
Няма съмнение, че в цялостната
еволюция
на човечеството всеки народ има, и като народ, своя мисия, свое поръчение и че тези различни мисии, тези различни поръчения, взети заедно, образуват едно цяло, а именно
еволюция
та на човечеството.
Няма съмнение, че в цялостната еволюция на човечеството всеки народ има, и като народ, своя мисия, свое поръчение и че тези различни мисии, тези различни поръчения, взети заедно, образуват едно цяло, а именно еволюцията на човечеството.
Но вярно е също така, че отделни хора, особено такива, които се за познават с мисията на човечеството, се одързостяват в името на ограничени групови интереси да инсценират едно или друго нещо и за тази цел да използват заложеното в човечеството.
към текста >>
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за
еволюция
та на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Да вземем английския народ. Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
към текста >>
Помислете само каква теория за
еволюция
та на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение.
Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна
еволюция
, която следва да протече.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта.
Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече.
Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно.
към текста >>
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката
еволюция
.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
към текста >>
174.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но самото Христово Същество било проникнало в Земната
еволюция
, било налице.
Когато Христос Исус дошъл на Земята, когато Мистерията на Голгота се извършила, тогава това велико тайнство трябвало да може да се отрази във всеки отделен човек: „Моето царство не е от този свят! " Сетне външният, физическият Соломонов храм първоначално загубил своето значение и бил сполетян от трагична орис. И фактически тук вече нямало никого, който по онова време да може с отразяването на всички символи на Соломоновия храм да приеме Христовото Същество изцяло.
Но самото Христово Същество било проникнало в Земната еволюция, било налице.
А този факт нещо често отбелязвано в нашите среди -, този факт е от изключителна важност. Гностиците били последният ешелон носители на онази мъдрост, която била достатъчно обхватна и интензивна, за да може въз основа на старите атавистични земни познания да разбере нещо за Христос.
към текста >>
Мистерийните истини не са дреболии, в каквито някои мистични секти искат да ги превърнат днес; мистерийните истини са огромни, мощни импулси в рамките на
еволюция
та на човечеството.
В основата на нордските Мистерии лежало нещо съвсем различно в сравнение с Мистериите на Близкия изток или на Юга. В тези Мистерии на Севера било заложено нещо по-тясно свързано с прякото битие на звездите, с природата, с растежа на земята, отколкото онова, което под формата на символи се показвало в една храмова облицовка.
Мистерийните истини не са дреболии, в каквито някои мистични секти искат да ги превърнат днес; мистерийните истини са огромни, мощни импулси в рамките на еволюцията на човечеството.
Тъй както с днешната антропософия е невъзможно да се върнем към гнозиса и към старите гностици, по същия начин човечеството не е в състояние да се върне към онова, което например старинните Мистерии на Севера някога са представлявали за еволюцията на човечеството. И би било голямо безразсъдство, ако някой рече да приеме, че такива мистерийни истини бивали разбулвани затуй, защото човек имал желание да се върне някак си към онова, което е живеело в тях. Днес човечеството трябва да знае какво е живеело в подобни Мистерии, за да може да се опомни. Защото всичко в нордските Мистерии, свързано с цялостното космическо развитие, е стояло във взаимовръзка с онова, което протичало на Земята, точно както вдъхновяваните от Космоса гностически знания са стояли във взаимовръзка с онова, което се разигравало в космическите простори и далнини. Във вида, в който се представя, докато човекът пребивава тук на физическата Земя във физическото си битие, неговата тайна във взаимовръзката и с всички тайни на Космоса е положена на определен етап от Земното развитие в основите на тези старинни нордски Мистерии така дълбоко, както никъде другаде.
към текста >>
Тъй както с днешната антропософия е невъзможно да се върнем към гнозиса и към старите гностици, по същия начин човечеството не е в състояние да се върне към онова, което например старинните Мистерии на Севера някога са представлявали за
еволюция
та на човечеството.
В основата на нордските Мистерии лежало нещо съвсем различно в сравнение с Мистериите на Близкия изток или на Юга. В тези Мистерии на Севера било заложено нещо по-тясно свързано с прякото битие на звездите, с природата, с растежа на земята, отколкото онова, което под формата на символи се показвало в една храмова облицовка. Мистерийните истини не са дреболии, в каквито някои мистични секти искат да ги превърнат днес; мистерийните истини са огромни, мощни импулси в рамките на еволюцията на човечеството.
Тъй както с днешната антропософия е невъзможно да се върнем към гнозиса и към старите гностици, по същия начин човечеството не е в състояние да се върне към онова, което например старинните Мистерии на Севера някога са представлявали за еволюцията на човечеството.
И би било голямо безразсъдство, ако някой рече да приеме, че такива мистерийни истини бивали разбулвани затуй, защото човек имал желание да се върне някак си към онова, което е живеело в тях. Днес човечеството трябва да знае какво е живеело в подобни Мистерии, за да може да се опомни. Защото всичко в нордските Мистерии, свързано с цялостното космическо развитие, е стояло във взаимовръзка с онова, което протичало на Земята, точно както вдъхновяваните от Космоса гностически знания са стояли във взаимовръзка с онова, което се разигравало в космическите простори и далнини. Във вида, в който се представя, докато човекът пребивава тук на физическата Земя във физическото си битие, неговата тайна във взаимовръзката и с всички тайни на Космоса е положена на определен етап от Земното развитие в основите на тези старинни нордски Мистерии така дълбоко, както никъде другаде.
към текста >>
Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната
еволюция
на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност.
Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние.
Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване.
към текста >>
Теорията е важна за човешкото съзнание, което е редно да се получи при по-нататъшното протичане на земната
еволюция
; но като факт християнството само по себе си, Мистерията на Голгота е факт и въпросът е там, че християнството най-напред е навлязло именно в подсъзнателните течения.
При християнството става дума за един факт, а не за една теория.
Теорията е важна за човешкото съзнание, което е редно да се получи при по-нататъшното протичане на земната еволюция; но като факт християнството само по себе си, Мистерията на Голгота е факт и въпросът е там, че християнството най-напред е навлязло именно в подсъзнателните течения.
В Мала Азия това все още е било възможно по времето, когато Христос се съединил със Земята.
към текста >>
175.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При
еволюция
та, остатъците от старото винаги се свързват с новото.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество. Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите.
При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото.
И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната
еволюция
.
Така с мита за Балдур пред нас се разкрива един особен вид Коледно тайнство. Нали и съзнанието за взаимовръзката на мита за Балдур с Коледното тайнство също е изкоренено от монасите и свещениците. За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества.
Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция.
През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие.
към текста >>
176.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича
еволюция
Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос.
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството". Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек. Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис. В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос.
Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос.
И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек. Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „Духовното ръководство на човека и човечеството".
към текста >>
Духовната Наука има за задача във връзка с духовната
еволюция
, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание.
Обясних Ви, че гнозисът имал свое разбиране относно представата за Христос, че с изкореняването на гнозиса, представата за Христос била догматизирана, поради което същинската представа за Христос в известен смисъл изчезнала.
Духовната Наука има за задача във връзка с духовната еволюция, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание.
към текста >>
Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната
еволюция
.
Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят.
Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
към текста >>
При всемирната
еволюция
на Запада, идея та за Христос не е могла да се съедини с идеята за Исус.
Ако човек го проумее и се вгледа в тази взаимовръзка, тогава не би ли било естествено да възникне нуждата за съединяване на онова, което не е съумяло да се съедини?
При всемирната еволюция на Запада, идея та за Христос не е могла да се съедини с идеята за Исус.
От това следва да се появи нуждата за съчетаване на двете.
към текста >>
177.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нали неведнъж сме го заявявали: Мистерията на Голгота се е извършила, за да може онова, което от нея насетне е свързано с
еволюция
та на Земята, да съществува за цялото човечество, но заговори ли индивидът за някакъв мистичен Христос в себе си, това направо са празни приказки.
Ние трябва да бъдем наясно какво означава Мистерията на Голгота.
Нали неведнъж сме го заявявали: Мистерията на Голгота се е извършила, за да може онова, което от нея насетне е свързано с еволюцията на Земята, да съществува за цялото човечество, но заговори ли индивидът за някакъв мистичен Христос в себе си, това направо са празни приказки.
Както Ви е известно от много казани тук неща, Мистерията на Голгота е обективна реалност. Но с онова, което е извършено заради цялото човечество, се има предвид, че в дадения случай отделният човек се взема под внимание като човек. Христос е умрял заради всички хора, но като човек и заради човеците, а не заради някакъв друг вид твари. Ето защо може да се говори за един християнин, за християнските убеждения на отделния човек, ала пълна глупост е да се говори например за някакъв християнски народ. Това е нереално.
към текста >>
Всичко, което протича по време на
еволюция
та, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце. Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили.
Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно.
към текста >>
178.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при
еволюция
та на човечеството.
В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг. Само че тук въпросът, разбира се, е поставен по-радикално и в случая хората не биха се сетили да използват морални преценки; в подобен случай те не са предразположени да се залъгват с морални преценки. Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща.
Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството.
към текста >>
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната
еволюция
на човечеството.
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството.
И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда. Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
към текста >>
Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата
еволюция
на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин.
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст. Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество. Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество.
Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин.
към текста >>
Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на
еволюция
та ние сме се имунизирали срещу тях.
Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната.
Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях.
Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското. Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество. Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен.
към текста >>
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата
еволюция
; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването. В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
към текста >>
Еволюция
та напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство.
Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на духовнонаучното -, какво всъщност става тогава?
Еволюцията напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство.
И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина. Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на еволюцията придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм. В субстанциалния живот това е нещо луциферическо. То няма нищо общо с морално-луциферическото, а е просто обективно луциферическо. Компенсира се посредством отровата,понеже тя е ариманическото, тоест тъкмо обратното.
към текста >>
Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на
еволюция
та придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм.
Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на духовнонаучното -, какво всъщност става тогава? Еволюцията напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство. И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина.
Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на еволюцията придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм.
В субстанциалния живот това е нещо луциферическо. То няма нищо общо с морално-луциферическото, а е просто обективно луциферическо. Компенсира се посредством отровата,понеже тя е ариманическото, тоест тъкмо обратното. Следователно, намерите ли вярната полярна противоположност, тогава чрез отровата или ариманическото Вие ще компенсирате луциферическото; ариманическо и луциферическо могат да се уравновесят, когато действат по правилен начин.
към текста >>
179.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато се опитват такива осъществяващи
еволюция
та събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот.
Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот.
Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това.
към текста >>
Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата
еволюция
.
Но ние не се ограничаваме със схематично изброяване на следващите една след друга епохи. Ние се опитахме да охарактеризираме своеобразието на всяка от тези културни епохи. Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха. И си изяснихме, че в никакъв случай тези характеристики не могат да бъдат възприети като схеми, че, например, никак не можем да си представим, че характерното за дадената епоха в един определен район, действа по цялата повърхност на Земята. Едни райони се развиват, други територии остават встрани.
Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция.
Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили.
към текста >>
Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната
еволюция
.
Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек. Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания. Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти. Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне духовния свят.
Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
към текста >>
Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от
еволюция
та на Земята.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното. Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност. Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното.
Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>
Работата е именно в това, да не се изпуснат, да не се изгубят основните линии и действително да се вижда главното в теченията, вървящи през
еволюция
та на Земята.
С тези прости думи може да се изкаже много за смисъла на епохата. Някои хора са предчувствали това. Но тези предчувствия се изплъзвали, не са се възприемали в тяхната дълбочина, не са намирали центъра на тежестта си. Заради детайлите са изпускали главното.
Работата е именно в това, да не се изпуснат, да не се изгубят основните линии и действително да се вижда главното в теченията, вървящи през еволюцията на Земята.
А до главното стигаме, ако дадем да говори на това, което в светлината на духа ни показва развитието на Земята. В редките случаи, когато ние действително сериозно приемаме учението за следващите една след друга следатлантски културни епохи – отново и отново трябва да бъде повтаряно това – хората могат да прекрачат тясната гледна точка, която не вижда главното.
към текста >>
180.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така, в основни линии е в цялата
еволюция
, постепенно развиваща се под въздействието на Христовия импулс.
Това е допълнение към вчерашните разглеждания.
Така, в основни линии е в цялата еволюция, постепенно развиваща се под въздействието на Христовия импулс.
Тъй като събитията, извършващи се в XX век, са се подготвяли в предшестващите времена. Чрез Мистерията на Голгота Христовият импулс е встъпил в земното развитие и действа в него. Но тъй като той, Христовият импулс, може да действа според степента на разбирането му от хората, и до днес би могъл да бъде слабо действен. Ние едва встъпваме в периода на разума /разбирането/, ние едва започваме чрез духовната наука да научаваме нещо от значението на Мистерията на Голгота. Христовият импулс е действал.
към текста >>
На водещия
еволюция
та Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена.
Тринадесетте дни, предшестващи 6 януари, Орлеанската дева е прекарала в майчиното тяло, тъй като тя се е родила на 6 януари. Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки.
На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена.
Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух. Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието. Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука.
към текста >>
181.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мисля, че вече веднъж и тук не толкова отдавна говорих за една излязла преди година и половина много важна, дебела книга на образцовия естествоизпитател на съвремието Оскар Хертвиг /1849 – 1922 г./, ученик на Хекел, "
Еволюция
на организмите, опровержение на дарвиновата теория за случайността" /Йена, 1916 г./.
Мисля, че вече веднъж и тук не толкова отдавна говорих за една излязла преди година и половина много важна, дебела книга на образцовия естествоизпитател на съвремието Оскар Хертвиг /1849 – 1922 г./, ученик на Хекел, "Еволюция на организмите, опровержение на дарвиновата теория за случайността" /Йена, 1916 г./.
Това е прекрасна книга, стояща на върха на съвременната наука. И в последно време често използвах възможността тук или там да посочвам нейните основни постановки. И в културно-историческо отношение тази книга е забележителна. Знаете, че в 1869 година, по времето на разцвета на дарвинизма, господстващ над материалистично настроените умове, Едуард фон Хартман се обяви против идеите на дарвинизма в своята "Философия на безсъзнателното". Естествоизпитателите нададоха вой: “този философ – дилетант, който говори за духа, нищо не разбира от естествознание”.
към текста >>
Тази негова книга "
Еволюция
на организмите..." е майсторски изградена.
Трябваше да стане такава конфузия, за да се покаже, че тези, които говорят за духа, са също толкова разумни, колкото тези, които го отричат. Едуард фон Хартман написа още много неща и показа, колко едностранно мисли дарвинизмът. Той срещна малко разбиране. Но може да се каже: след спокойните и добре проучени изследвания именно на такъв човек, като Оскар Хертвиг, той стигна до същите мисли, които изказа Едуард фон Хартман още през 1869 г. Той даже често го цитира в своята книга.
Тази негова книга "Еволюция на организмите..." е майсторски изградена.
Това е образец на израснало от естественонаучния метод на съвременността майсторско изследване.
към текста >>
182.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Щайнер и "Дълбоките тайни на
еволюция
та на човечеството в светлината на Евангелията” СС № 117, Дорнах, 1966 г.
Цитат от Библията " Мъдростта на света е изразена в числото и мярката " – Първа книга на Мойсей 15/5 и 22/17. Виж също: Р.
Щайнер и "Дълбоките тайни на еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията” СС № 117, Дорнах, 1966 г.
към текста >>
183.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Опитаме ли да потърсим корените на духовната
еволюция
, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години.
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията. В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах.
Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години.
Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
към текста >>
В хода на космическата
еволюция
тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение!
Но не само той, мнозина хора изгубиха ясния контрол върху нещата. Само че позволете ми, скъпи приятели, да запитам: Какво представляваха всъщност тези мигове, за конто хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те?
В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение!
Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани. И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения. Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека.
към текста >>
Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в
еволюция
та.
Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят!
Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията.
И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.
към текста >>
И ако човек държи на своята
еволюция
, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.
Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят! Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията.
И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.
към текста >>
184.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на
еволюция
та; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък.
И така, интелектуалното, или научно развитие напредва по една възходяща линия. Обаче моралното развитие на хората не напредва в същия темп. И ако моралното развитие на хората беше напреднало както интелектуалното им развитие, скъпи мои приятели щеше ли тогава да настъпи днешната световна катастрофа? Тъкмо защото моралното развитие на хората не напредва, тъкмо затова тяхното интелектуално развитие доби оттенък на неморалност и предизвиква хаоса. И днес вече много хора забелязват дисхармонията между моралното и интелектуалното развитие на човечеството.
Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък.
Вярно е, че днешната официална наука държи човека пред себе си: Физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз*8 само че всички те са в безпорядък, примесени и слети в една обща и недиференцирана маса. Науката не може да ги разграничи. Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса? С нашето физическо и етерно тяло ние стоим здраво тук във физическия свят; с нашето астрално тяло и нашия Аз всяка нощ ние прекарваме в един съвсем друг свят, в един свят, който засега няма нищо общо с предметния свят на нашето дневно съзнание. Тези два свята действуват съвместно само дотолкова, доколкото те са обединени в природата на човека.
към текста >>
Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната
еволюция
на човека и Космоса.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно.
Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса.
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
Ако тези истини не бъдат разбрани и приложени в земния живот,
еволюция
та на човечеството не може да продължи нататък.
Днес хората трудно осмислят тези неща, трудно ги приемат. Но ако ние искаме да излезем от хаоса, който е обхванал нашия свят, тези истини трябва да бъдат разбрани. Към тези истини трябва да се отнесем извън редно сериозно.
Ако тези истини не бъдат разбрани и приложени в земния живот, еволюцията на човечеството не може да продължи нататък.
Защото Боговете искат да направят хората не просто автомати, те не искат да ръководят хората автоматично, а пожелаха да ги направят свободни същества, които сами могат да разберат какво е нужно,за да вървят напред. Така че възражението: "Защо Боговете са безучастни, защо не се намесват? " е лишено от всякакви сериозни основания Днес човекът трябва сам да се доближи до духовното познание. И ако един от опитите му не сполучи, хората не следва да бързат с погрешни обобщения. Напротив съвременниците трябва да уловят още по-здраво импулса за издигане в духовния свят и да вложат в него своите собствени сили, а не своите разлагащи съмнения.
към текста >>
Аз обърнах вниманието Ви на един забележителен факт от
еволюция
та на човечеството.
А сега, скъпи мои приятели, бих желал да свържа тези мисли с нещата, които изнесох тук през миналата и в началото на тази година.
Аз обърнах вниманието Ви на един забележителен факт от еволюцията на човечеството.
Аз Ви припомних, че докато индивидът израства и после остарява в естествения ред на години те: 1, 2, 3, 4 години, после 30, 35, 40 години и т. н., при човечеството като цяло нещата стоят точно обратно. Като цяло, човечеството беше първо старо, и става все по-младо и по-младо. Нека да се пренесем в миналите културни епохи. За, непосредствените ни цели е необходимо да се пренесем до древната Атлантска епоха и до епохите, през които човечеството мина след атлантската катастрофа.
към текста >>
ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска
еволюция
на 27-годишна възраст.
Впоследствие човечеството ставаше все по-младо и по-младо. След изгрева на Петата следатлантска епоха през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година. Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят т.е.
ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст.
Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни. В нашия външен социален живот ние не надхвърляме 27-та година. Отличителните признаци на 27-та годишна възраст са истинската характеристика на нашата епоха.
към текста >>
185.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако човек приема антропософските истини както трябва, тогава той узнава такива подробности от духовния свят, за които поначало е време да бъдат приети с оглед
еволюция
та на цялото човечество.
Моля да бъда разбран правилно.
Ако човек приема антропософските истини както трябва, тогава той узнава такива подробности от духовния свят, за които поначало е време да бъдат приети с оглед еволюцията на цялото човечество.
Ако човек приема антропософските истини както трябва, той скоро разбира, че инстинктите му се облагородяват и пречистват, че тръгва по възходящия път на едно вътрешно развитие. Ако обаче човек не притежава необходимата воля, за да вникне правилно в антропософските истини, ако търси в тях лична изгода, или пък задоволяване на псевдоелитарни стремежи например стремежа да бъде включен в дадено "общество" -, изобщо ако внася в една или друга общност предимно личните си интереси, той скоро ще открие, че антропософските истини разбуждат низшите, възможно най-низшите и долни инстинкти. Ето защо не трябва да се учудваме, че антропософията може да разбуди и низшите инстинкти на човека. В общи линии, ние не можем да премахнем тези неща и те са характерни за мнозина наши съвременници. Въпреки това обаче, антропософските истини трябва да се изнасят на хората; разграничителна линия между "едните" и "другите" не трябва да съществува.
към текста >>
186.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В тази гранична област защото отвъд нея са разположени още по-висши духовни светове обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по отношение на Космоса, така и по отношение на човешката
еволюция
.
Това стана поради цял ред от строго определени причини.
В тази гранична област защото отвъд нея са разположени още по-висши духовни светове обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по отношение на Космоса, така и по отношение на човешката еволюция.
В тази гранична област има различни Същества. Днес искам да Ви говоря за една категория от тези Същества и най-вече за онази категория, която има своите задачи при раждането и смъртта на човека. Естествено, раждането и смъртта на човека съвсем не са това, което знае за тих сетивното познание. Човек слиза от духовния свят и се инкарнира във физическия свят, после отново се прибира в духовния свят. В тези процеси активно участвуват и споменатите духовни Същества.
към текста >>
Обаче в хода на човешката
еволюция
става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества.
Онези елементарни Духове, които дадоха формиращите импулси за нашата култура от 18 век насам, са от същата категория, от която са и елементарните Духове, необходими на Боговете за процесите на раждането и смъртта. Тази е една от тайните, които днешният човек трябва да опознае. И великият световно-исторически закон, както го нарекох аз, се състои в следното: Винаги Боговете са тези, които първоначално властвуват върху елементарните духовни Същества в някоя от техните духовни области.
Обаче в хода на човешката еволюция става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества.
Докато през древните епохи, в общи линии, елементарните Духове на раждането и смъртта бяха "слуги" на Боговете, от нашата епоха нататък впрочем от известно време този процес е вече в ход тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще се превърнат в "слуги" на техниката, индустрията, търговията, икономиката и т.н. Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност.
към текста >>
Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в
еволюция
та на човечеството.
Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие.
Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството.
Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
към текста >>
Ето един човек, устремен към доброто; обаче в
еволюция
та на света, то се превръща в зло.
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват!
Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>
Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата
еволюция
.
Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани.
Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от
еволюция
та на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>
Железните необходимости на космическата
еволюция
действуват неудържимо.
Скъпи мои приятели, антропософията е единственото средство да разберем тези неща дълбоко и правилно. И все пак тук или там съществуват хора, които макар и да не признават антропософията, инстинктивно се доближават до правилното обяснение на редица важни положения. Какво означава всъщност това, което Ви откривам днес? То означава, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта са пратеници на Ариман.
Железните необходимости на космическата еволюция действуват неудържимо.
Но за да ръководят раждането и смъртта, Боговете трябваше да прибягнат до пратениците на Ариман. Все пак Боговете не допуснаха тези пратеници да се намесят непосредствено във физическия план. Обаче в низходящото културно развитие, и особено след Петия следатлантски период, трябва да се случи точно това. Човекът сам трябва да заработи с тези сили. Пратениците на Ариман са заставени, безмилостно заставени, да предизвикат разрушението, от което ще се роди следващата културна епоха.
към текста >>
187.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Занапред този факт ще има важни поледици за
еволюция
та на човека.
Тогава,а и по-късно, човешките тела стигнаха максималното съвършенство, каквото изобщо може да се постигне на Земята. Една по-висока степен на съвършенство човешките тела ще постигнат едва на Бъдещия Юпитер. Ние впрочем сме тук, за да се свързваме все повече и повече с едно низходящо развитие; ние се инкарнираме, за да трупаме опитности именно в несъвършени, разпадащи се и умиращи човешки тела. Естествено, тези изрази са твърде силни. Обаче това, което развиваме в душевен смисъл, ние не го пренасяме както по-рано в полето на физическото тяло.
Занапред този факт ще има важни поледици за еволюцията на човека.
към текста >>
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата
еволюция
на човечеството щеше да тръгне по лош път.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път.
Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада. Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца.
към текста >>
Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците,
еволюция
та на човечеството щеше да пострада.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път.
Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада.
Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца. Ето защо човекът трябва да се свърже по друг начин със Земята.
към текста >>
Последните епохи от планетарната
еволюция
на Земята ще принудят човека макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло.
Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца. Ето защо човекът трябва да се свърже по друг начин със Земята.
Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло.
Съществуванието е много по-тайнствено, отколкото си го представят повърхностните естественонаучни теории на нашия век.
към текста >>
И в хода на Земната
еволюция
хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие.
Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл). Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път. Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло.
И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие.
Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите.
към текста >>
188.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче
еволюция
та изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън. И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето. От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят.
Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност.
Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>
189.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Какво са няколко тона органическа субстанция пред вечния живот, какво са няколко тона органическа субстанция пред
еволюция
та на човечеството!
Така нашият философ обръща своето абстрактно мислене към съдбовните въпроси на епохата. И знаете ли какво казва? Е, помислете сами, той казва: Какво представлява впрочем за вечността, ако за целите на едно примирие, по бойните полета се унищожат няколко тона повече или по-малко органическа субстанция!
Какво са няколко тона органическа субстанция пред вечния живот, какво са няколко тона органическа субстанция пред еволюцията на човечеството!
към текста >>
190.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната
еволюция
на Земята.
Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията. Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности. Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години.
Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята.
Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години!
към текста >>
Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната
еволюция
е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години!
Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности. Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години. Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те?
Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години!
към текста >>
Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова
еволюция
: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н.
Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
към текста >>
191.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче съвременната епоха не смята за нужно да се запознае с реалните условия за естественото протичане на
еволюция
та.
Приблизително така стоят нещата и с всички онези красиви идеали, за които днес толкова много се говори. Те не само звучат красиво, сами по себе си те са изключително ценни.
Обаче съвременната епоха не смята за нужно да се запознае с реалните условия за естественото протичане на еволюцията.
И става така, че възникват най-различни общества, където се застъпват всевъзможни идеали, а накрая от всичко това не излиза абсолютно нищо. Защото в крайна сметка началото на 20 век действително обогати света с достатъчно много общества. Обаче едва ли бихме могли да твърдим, че през последните три години идеалите на тези общества се осъществиха по един или друг начин. Хората действително трябва да извлекат поука от онези факти, за които често става дума в хода на нашите антропософски лекции.
към текста >>
Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята
еволюция
и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия.
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле! Но какво представляват тези ариманически Същества, които от 1879 се настаниха в човешките души като в свои крепости?
Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия.
Ако те биха могли да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе!
към текста >>
192.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тук следва да отчетем, че фактически развитието никога не протича така еднопосочно, както би искало да си го представи модерното естествено-научно учение за
еволюция
та.
Когато говорим за предстоящата интровертност на човешката душевна природа, нека да не изпускаме предвид, че тази интровертност, която е обусловена от подробностите, за които вече стана дума, в много отношения ще върви успоредно с една екстровертност в областта на културата, науката и т.н.
Тук следва да отчетем, че фактически развитието никога не протича така еднопосочно, както би искало да си го представи модерното естествено-научно учение за еволюцията.
Разбира се, неговата представа не е погрешна; обаче тъкмо представите, които са правилни, но едностранчиви, често пъти пораждат много по-голямо объркване отколкото явно погрешните представи. Тази основна представа на модерното еволюционно учение се свежда до следното: Тя чисто и просто приема, че съществува едно праволинейно развитие от несъвършените живи организми нагоре до човека. Но това не е така, развитието на човечеството, а и на света извън него, е такова, че на едно по-скоро външно направление, винаги отговаря едно вътрешно направление. Или с други думи: Когато за известен период от време преобладава едно външно направление, успоредно с него върви и едно вътрешно направление (виж рисунката). Може би на пръв поглед това направление изглежда по-скоро материално или материалистично, но всъщност то е по-скоро духовно, спиритуално.
към текста >>
Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в
еволюция
та на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще.
Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано!
Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще.
към текста >>
193.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка
еволюция
.
Събитието, върху което говорих в досегашните лекции, а именно отхвърлянето на определени духовни Същества, наречени от мен Духове на Мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879, е от огромно значение. Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия.
Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция.
Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти. И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днес хората са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
към текста >>
Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за
еволюция
та на човечеството.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени.
Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството.
Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>
Продължаващите да действуват Духове на Светлината положиха достатъчно усилия за утвърждаването на кръвните, племенни, расови връзки и т.н., защото в хода на
еволюция
та всичко си има своето точно определено време.
През 1841 започна битката, която описах. Ceга обаче "горните" Духове слязоха на Земята и се присъединиха към "долните" Но силата на старите "подстрекатели", т.е. последиците от действията на Духовете на Мрака, които имаха своите задачи в Египетско-халдейската, в Гръцко-латинската и изобщо от Лемурийската и Атлантската епоха насам, тази сила постепенно угасна; и сега започнаха да се проявяват главно онези Същества, които бяха свалени на Земята през 1879. Докато, така да се каже, техните братя губеха своя та мощ, започнаха да набират сили тъкмо тези Духове. Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения.
Продължаващите да действуват Духове на Светлината положиха достатъчно усилия за утвърждаването на кръвните, племенни, расови връзки и т.н., защото в хода на еволюцията всичко си има своето точно определено време.
Онова, което беше постигнато за утвърждаване на кръвните връзки, не беше никак малко. Ето защо с настъпването на новото време Духовете на Светлината се промениха по такъв начин, че сега именно те инспирираха хората с новите импулси на свободата, с едни или други свободни идеи, сега именно те си поставиха задачата да утвърдят индивидуалността на човека. А Духовете на Мрака, които са родственици с древните духове на Мрака, сега получиха задачата да работят в областта на кръвните връзки.
към текста >>
Духовете на Мрака ще полагат върховни усилия както и по-рано те полагаха усилия, за да подстрекават, за да култивират у хората чувството за свобода, когато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така през следващите три епохи от общочовешката
еволюция
, т.е.
Тези неща са един вид продължение на истината, обаче на една истина, която днес е до голяма степен неудобна на хората и те изобщо не искат да чуят за нея, понеже хилядолетия наред те са се осланяли с пълно доверие на кръвните връзки. И само за собствено удобство те предоставят тези свои навици да преминат в ръцете на Духовете на Мрака. И така, виждаме, че именно през 19 век започва едно ново позоваване, едно осланяне на племенните, народностни и кръвни връзки и за всичко това се говори като за нещо идеалистично, докато всъщност тук сме изправени пред началото на едно упадъчно явление, което засяга цялото човечество. Защото ако всичко онова,което беше изградено върху господството на кръвта, означаваше истински напредък, докато кръвта беше под властта на Духовете на Светлината, сега, под властта на Духовете на Мрака то се превърна в едно упадъчно явление.
Духовете на Мрака ще полагат върховни усилия както и по-рано те полагаха усилия, за да подстрекават, за да култивират у хората чувството за свобода, когато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така през следващите три епохи от общочовешката еволюция, т.е.
до очакваната планетарна катастрофа, те ще обременят човечеството с необходимите упадъчни качества тъкмо чрез "консервирането" на старите наследствени връзки и чрез произтичащата от тях душевна нагласа.
към текста >>
Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до
еволюция
та на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си.
Колко често съм посочвал онзи разговор между Гьоте и Шилер, в който Гьоте скицирал своето прарастение и когато го показал на Шилер, последният възкликнал: Но това е само една идея! На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа.
Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си.
Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие. Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот. Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления.
към текста >>
За онези времена това беше нещо добро, но то не бива да остане най-главното в хода на по-нататъшната
еволюция
.
В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен аскетизъм, вярвайки че извисяват душите си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата. Всъщност човекът не е земно същество, а принадлежи на целия Космос. Но този основен факт може да бъде разбран не чрез различните форми на аскетизъм, а чрез непосредственото свързване със субстанциалните, жизнени или етерни сили на Земята. Физическата наука само ни подготвя за това, което предстои. Припомнете си, колко зависим беше древният човек от мястото си на раждане, и това беше така до 15 век, до края на Гръцко-латинската епоха.
За онези времена това беше нещо добро, но то не бива да остане най-главното в хода на по-нататъшната еволюция.
към текста >>
194.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз посочих, как от началото на 40-те години до началото на 1879 в духовните области на света се разрази една решителна битка, една от онези битки, които често се повтарят в
еволюция
та на света и човечеството и които хората са свикнали да представят под образа на борещите се срещу Змея Архангел Михаил или Св. Георги.
Нека да продължим нашето обсъждане и да си изградим една достатъчно добра основа за точна преценка на важните събития, които се разиграват днес пред човешките души, а човекът е вплетен в тих и те имат много по-голямо значение, отколкото някой предполага. Опитах се да обясня, как скритият фон зад тези събития е свързан с ред драматични процеси в духовния свят.
Аз посочих, как от началото на 40-те години до началото на 1879 в духовните области на света се разрази една решителна битка, една от онези битки, които често се повтарят в еволюцията на света и човечеството и които хората са свикнали да представят под образа на борещите се срещу Змея Архангел Михаил или Св. Георги.
Една такава победа на Михаил срещу Змея беше спечелена в полза на духовните светове през 1879, Духовете на Мрака, които се противопоставяха на Архангел Михаиловите импулси бяха свалени от духовното царство и от тогава те господствуват, както казах, в чувствените, волевите, душевните импулси на хората. Така че ние можем да раз берем сегашните събития само тогава, когато насочим душевния си поглед към тези, бих казал, бродещи всред нас духовни Същества.
към текста >>
Защото съответните Духове на Светлината, влагайки своите импулси в човешки те души насочват общочовешката
еволюция
именно според старите кръвни връзки.
Ако насочим поглед към 20-те, 30-те години на 19 век, когато душите, които после се инкарнираха в човешки тела, все още бяха в духовния свят, ако насочим поглед към духовния свят от онова време, което предшествуваше материалистичната епоха, ние ще установим, че тези души, които искаха да слязат долу, носеха в себе си определени импулси, а тези импулси между другото водеха началото си от там, че в течение на хилядолетията, колкото пъти са слизали на Земята, съответните души са били свързани чрез кръвните връзки с тези семейства, с тези племена, с тези народи и с тези раси. С оглед на тези стари връзки, през втората половина на 19 век определен брой души трябваше да решат своето инкарниране в тези или онези човешки тела.
Защото съответните Духове на Светлината, влагайки своите импулси в човешки те души насочват общочовешката еволюция именно според старите кръвни връзки.
Следователно, в човешките души, обитаващи духовния свят, бяха налице определени импулси, според които те трябваше да се включат по един или друг начин в старата Карма на човечеството и да се инкарнират в телата на онези хора, на които да се родят в края на 19 и началото на 20 век. И така, Духовете на Светлината държаха в свои ръце развитието на тези души и го насочваха, бих казал, според старите критерии.
към текста >>
Когато разглеждаме някои забележителни, представителни личности а в тях намират израз духовните импулси на общочовешката
еволюция
тогава откриваме как дори и в най-малките подробности се потвърждава онова, което проблясва като общо познание у всеки един от тях.
Колко вълнуващо е, независимо дали го правим в голям или малък мащаб, да насочим поглед към десетилетията след 40-те години на 19 век. През изтеклите седмици ние стигнахме до една обща характеристика на събитията, която в известен смисъл ще се опитам да задълбоча и в днешната лекция.
Когато разглеждаме някои забележителни, представителни личности а в тях намират израз духовните импулси на общочовешката еволюция тогава откриваме как дори и в най-малките подробности се потвърждава онова, което проблясва като общо познание у всеки един от тях.
Ще си послужа с един наглед незначителен пример.
към текста >>
195.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в
еволюция
та на човечеството.
Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели.
Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството.
И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>
Защото Духовете на Мрака постигат своите цели тъкмо тогава, когато хората проспиват духовните импулси, които насочват
еволюция
та на човечеството.
Естествено, запознаването с подобни факти никак не е приятно. И все пак, голяма част от събитията, които са инспирирани от Духовете на Мрака, бяха инстинктивно, атавистично доловени от хората. Обаче това атавистично познание принадлежи към миналото. И все някога хората трябва да вземат решение за съзнателното възприемане на всичко онова, което до този момент те улавяха само инстинктивното впрочем се вливаше в душите им също и от древните Мистерии или с други думи: Да формират социалния организъм не слепешком или под влияние на емоциите, а с оглед на спиритуалните принципи!
Защото Духовете на Мрака постигат своите цели тъкмо тогава, когато хората проспиват духовните импулси, които насочват еволюцията на човечеството.
И голяма част от неистината, която се шири по света, е тук именно с тази цел: да държи човека в илюзии, да го потапя в сън, да го отклонява от действителността, понеже по този начин Духовете на Мрака си играят с хората както искат. Предлагайки им неистини, Духовете на Мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да изживеят в името на общочовешката еволюция. Днес ние живеем в една епоха, когато хората сами трябва да се заемат със своето развитие.
към текста >>
Предлагайки им неистини, Духовете на Мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да изживеят в името на общочовешката
еволюция
.
И все пак, голяма част от събитията, които са инспирирани от Духовете на Мрака, бяха инстинктивно, атавистично доловени от хората. Обаче това атавистично познание принадлежи към миналото. И все някога хората трябва да вземат решение за съзнателното възприемане на всичко онова, което до този момент те улавяха само инстинктивното впрочем се вливаше в душите им също и от древните Мистерии или с други думи: Да формират социалния организъм не слепешком или под влияние на емоциите, а с оглед на спиритуалните принципи! Защото Духовете на Мрака постигат своите цели тъкмо тогава, когато хората проспиват духовните импулси, които насочват еволюцията на човечеството. И голяма част от неистината, която се шири по света, е тук именно с тази цел: да държи човека в илюзии, да го потапя в сън, да го отклонява от действителността, понеже по този начин Духовете на Мрака си играят с хората както искат.
Предлагайки им неистини, Духовете на Мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да изживеят в името на общочовешката еволюция.
Днес ние живеем в една епоха, когато хората сами трябва да се заемат със своето развитие.
към текста >>
Но когато става дума за
еволюция
та на човечеството; тогава в съображение идва и следната важна особеност, а именно, че Духовете на Мрака упражняват своята власт предимно над разума и интелекта.
Но когато става дума за еволюцията на човечеството; тогава в съображение идва и следната важна особеност, а именно, че Духовете на Мрака упражняват своята власт предимно над разума и интелекта.
Те могат да обхванат, да контролират разума и интелекта, обаче не и емоциите, не и волята, преди всичко, не и волевите импулси. Тук аз се докосвам до една много дълбока закономерност. Ние се убедихме, че през последните две, три десетилетия, обликът на най-важните социални стремежи до голяма степен беше определян не от истинското познание, не от фактите, а от пресата, от журналистиката. Ние всички бяхме засегнати от социално-политическите промени, които настъпиха в Европа и Америка.
към текста >>
Защото в хода на общочовешката
еволюция
, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.
Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси. Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят. Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години.
Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.
Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
И поради тази причина, в хода на
еволюция
та непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха!
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от
еволюция
та на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота.
Тъкмо поради тази причина, през 19 век стана възможно нещо, което беше немислимо да се случи през нито един от миналите векове. Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност.
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота.
Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
към текста >>
По-рано хората си отбелязваха забележителните събития, записваха си различни "истории"; обаче това, което наричаме световна история, проследяването на една или друга нишка през цялата
еволюция
на човечеството, то е не по-старо от около сто години.
От кога човечеството разполага с това, което днес наричаме "история"? Той ще Ви отговори: О, това е една много стара работа! Обаче историята не е по-стара, да речем, от сто години. Онова, което днес наричаме история, не е по-старо от сто години.
По-рано хората си отбелязваха забележителните събития, записваха си различни "истории"; обаче това, което наричаме световна история, проследяването на една или друга нишка през цялата еволюция на човечеството, то е не по-старо от около сто години.
Разгледайте само "историите" от миналите времена и ги сравнете с нашата "световна история". Защо се получават толкова много различия? Защото покачало историята е нещо преходно! Имаме ли достатъчно основания да считаме историята, както тя се преподава днес в университетите, за една наука? Е добре, наистина съществуват известни основания за това, най-вече основанието, че толкова и толкова стотици професори по света, са назначени в университетските катедри именно като професори по история!
към текста >>
Колко често Вие чувате днес да се разсъждава по един или друг проблем, свързан с
еволюция
та на човечеството, и колко често Вие чувате поучителните думи: Историята ни учи на това и това.
Колко често Вие чувате днес да се разсъждава по един или друг проблем, свързан с еволюцията на човечеството, и колко често Вие чувате поучителните думи: Историята ни учи на това и това.
Разгледайте литературата, която описва сегашните събития, и Вие на всяка крачка ще срещнете една фраза, с която си служи всеки, който споделя своите безсмислици относно времето, което ще настъпи след сключването на мира. Колко често Вие чувате: Историята учи това и това. После този човек продължава: След Тридесетгодишната война се случиха тези или онези събития. Подобни "истини" приличат на онези твърдения, за които споменах наскоро. хората са изчислили, че днес една война не може да продължи повече от 4 месеца... В действителност историята не ни учи на абсолютно нищо!
към текста >>
Но общо взето, занапред хората ще са в състояние да извличат познания, отнасящи се до цялостния ход на
еволюция
та, само от духовния свят.
Понятието "история" ще получи своя истински смисъл само тогава, когато бъдат обхванати и духовните импулси. Едва тогава може да се говори за това, което става в действителност, както и да се говори, естествено в много по-малък мащаб, за това, което става зад кулисите на видимия свят. Този по-малък мащаб, респективно границите, в които бихме могли да се произнасяме за духовните събития, са съпоставими с нещата във физическия свят: например да предвидим слънцестоенето през следващото лято, но не и подробности,свързани с атмосферното време. Естествено, и в духовния свят възникват събития, които се отнасят помежду си така, както атмосферното време през следващия летен сезон се отнася към съответното слънцестоене.
Но общо взето, занапред хората ще са в състояние да извличат познания, отнасящи се до цялостния ход на еволюцията, само от духовния свят.
Следователно, днес историята е все още в своя ембрионален стадий, днес тя все още не е това, което трябва да бъде, което ще бъде,когато един ден тя разгърне своя стогодишен ембрион там, в разглеждането на онези духовни събития, които се разиграват зад кулисите на видимия физически свят.
към текста >>
Делези добре знае: В хода на
еволюция
та често пъти продължават да съществуват безполезни органи, защото функциите им вече са отпаднали, така и нашите парламенти все пак ще продължат да гласуват известно време; обаче истинският живот постепенно се оттегля от тях!
Машината за гласуване няма да бъде изместена от някакви форми на миналото. Вие не бива да се страхувате, че този който говори, черпейки от антропософските източници на познание, се застъпва за някакви консервативни или реакционни модели на управление, характерни за миналото. И все пак, те ще са толкова различни от днешната "машина за гласуване", че хората наистина биха били шокирани. Да, те биха би ли сметнати за един вид умопобърканост. Въпреки всичко, те ще се влеят в еволюционните импулси на човечеството.
Делези добре знае: В хода на еволюцията често пъти продължават да съществуват безполезни органи, защото функциите им вече са отпаднали, така и нашите парламенти все пак ще продължат да гласуват известно време; обаче истинският живот постепенно се оттегля от тях!
към текста >>
Точно така си представя Делези и парламента на бъдещето; парламентите ще се превърнат в същите ненужни, атавистични остатъци, понеже в общочовешката
еволюция
ще се влеят съвсем нови импулси.
Вие знаете, че у човека са налице някои атавистични органи, които напълно са изгубили предишните си функции; има например хора, които движат ушите си.
Точно така си представя Делези и парламента на бъдещето; парламентите ще се превърнат в същите ненужни, атавистични остатъци, понеже в общочовешката еволюция ще се влеят съвсем нови импулси.
към текста >>
196.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в
еволюция
та на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Същества или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариминически Същества" или Ариман терминът идва от древно персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
През Атлантската епоха в
еволюция
та се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Същества или накратко Луцифер.
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава "ариминически Същества" или Ариман терминът идва от древно персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
"Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в
еволюция
та на човека.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
"Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на
еволюция
та, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката
еволюция
.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
197.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на
еволюция
та, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона.
Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба.
Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона.
Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях. Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща.
към текста >>
Но природните процеси продължават и постигат
еволюция
та.
Такъв е животът и също така е в духовния живот. Дълги години наред можете постоянно да говорите на широките човешки маси. Трябва да бъдете доволни, ако сред тези човешки маси се намерят само няколко, чийто интерес да се запали, защото това лежи в характера на живото. Там наистина се постига нещо само когато човек го прави като природата, която е образ на духа. Какво би станало, ако природата реши живите същества да не снасят яйцата, които могат да бъдат унищожени, понеже се е забелязало, че в продължение на една година определен брой яйца биват унищожени?
Но природните процеси продължават и постигат еволюцията.
Не става въпрос за основанията, които изтъкваме, дали това или онова може да се постигне, дали това или онова харесва на някого, а става въпрос да видим импулса в самата му същност и да не можем другояче освен да внасяме този импулс в света.
към текста >>
198.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
По един мъдър и честен начин
еволюция
та е насочвана така, че постепенно се затруднява корабоплаването, което съществува през старите времена от северните страни към Америка.
По един мъдър и честен начин еволюцията е насочвана така, че постепенно се затруднява корабоплаването, което съществува през старите времена от северните страни към Америка.
Докато в по-старите времена корабите са пътували от Норвегия към Америка с известна цел - утре ще говоря още за тези неща124, - постепенно се прави Америка напълно да бъде забравена от европейското население, връзката с Америка постепенно да избледнее. През 15-то столетие европейското население не знае нищо за Америка. Развитието се насочва така именно от Рим. Връзката с Америка постепенно е била изгубена, понеже е било необходимо европейското човечество да бъде запазено от американските влияния. Съществено участие в това, европейското човечество да бъде опазено от американското влияние, взимат именно монасите от Ирландия, които като ирландски посветени християнизират европейския континент.
към текста >>
199.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В хода на мировата
еволюция
стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата
еволюция
, в която е поставен самият той.
– нямат никаква стойност за мировите закономерности. Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия човекът съумява да ги претвори в едни или други факти. Антропософското светоусещане предполага, че ние сме напълно наясно, че, за да се осъществят нашите мисли и представи, трябва да се намерят и други пътища, освен тези, по които те се осъществяват в сетивния свят чрез нашите действия. Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето.
В хода на мировата еволюция стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
към текста >>
Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата
еволюция
, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки.
Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за
еволюция
та на човечеството.
И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен.
Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази
еволюция
.
И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до по-точно разбиране на тези неща?
Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази еволюция.
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа. Тук посочваме един съществен момент от еволюцията на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време. Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в еволюцията на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
към текста >>
Тук посочваме един съществен момент от
еволюция
та на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време.
И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до по-точно разбиране на тези неща? Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази еволюция. През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
Тук посочваме един съществен момент от еволюцията на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време.
Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в еволюцията на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
към текста >>
Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в
еволюция
та на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до по-точно разбиране на тези неща? Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази еволюция. През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа. Тук посочваме един съществен момент от еволюцията на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време.
Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в еволюцията на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
към текста >>
И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата
еволюция
на човечеството.
Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи.
И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството.
Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята. Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>
Защото то е свързано с
еволюция
та на човечеството.
Но сега живеем в епохата на съзнателната душа и в тази епоха на съзнателната душа ангелите вършат в човешкото астрално тяло това, което току-що разказах. Постепенно хората трябва съзнателно да достигнат до разбирането на току-що казаното.
Защото то е свързано с еволюцията на човечеството.
Но как изобщо се стига дотам, да се твърдят такива неща, каквито чувате от мен в този момент? Къде протича тази работа на ангелите? Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек. Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането. Намираме я също в така наречените будни спящи състояния.
към текста >>
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката
еволюция
, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа.
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа.
Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в еволюцията на човечеството. Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род. Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
към текста >>
Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в
еволюция
та на човечеството.
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа.
Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в еволюцията на човечеството.
Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род. Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
към текста >>
Всичко това предстои да настъпи в хода на общочовешката
еволюция
.
Събитието ще настъпи по такъв начин, че съзнателната душа на човека ще трябва да изгради определено отношение към него.
Всичко това предстои да настъпи в хода на общочовешката еволюция.
Защото ангелите вече подготвят това предстоящо събитие чрез своите образи в човешкото астрално тяло. Но сега нека ви припомня, че събитието, което предстои, вече е заложено в човешката воля. Хората могат и да пропуснат някои неща. Днес мнозина пропускат много подробности, които могат да ни издигнат до будното изживяване на споменатия момент.
към текста >>
Това, което току-що казах, е вложено в божествения план за
еволюция
та на човека.
Но, както знаете, в мировото развитие има и други същества, които са заинтересовани да отклонят човека от неговия път. Те са ариманическите и луциферическите същества.
Това, което току-що казах, е вложено в божествения план за еволюцията на човека.
към текста >>
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката
еволюция
.
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция.
В противен случай възниква голяма опасност. Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
към текста >>
Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната
еволюция
.
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция. В противен случай възниква голяма опасност.
Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
към текста >>
По този начин в
еволюция
та на човека неизбежно ще настъпят три неща.
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща. Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща.
На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
към текста >>
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката
еволюция
, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
Всичко това трябваше да се появи, защото е част от общочовешката
еволюция
“.
А какво ще кажат тогава представителите на естествените науки, когато тези инстинкти вземат връх? Представителите на естествените науки ще кажат: „Това е природна необходимост.
Всичко това трябваше да се появи, защото е част от общочовешката еволюция“.
към текста >>
Това е само малка част от конкретното разбиране за
еволюция
та на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата.
Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека. Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията. В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
Но всичко това би било отклонение от пътя, който същинското човешко същество има да извърви в хода на
еволюция
та.
Но всичко това би било отклонение от пътя, който същинското човешко същество има да извърви в хода на еволюцията.
към текста >>
200.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от
еволюция
та под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе.
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
201.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В хода на
еволюция
та до състоянието Земя се е образувало минералното царство, като четвърто царство.
Моля ви ясно да запомните това. Това е трудно нещо, но е нещо от изключителна важност. В известен смисъл образуването на минералната земя е трябвало да бъде предшествано от три състояния. Наричаме тези три образувания елементарни царства, минералното царство е четвъртото. Можем да кажем следното по отношение на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство.
В хода на еволюцията до състоянието Земя се е образувало минералното царство, като четвърто царство.
Него човек го носи в себе си.
към текста >>
Еволюция
та върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма сфера[ii].
Но целият процес не се прекратява при достигането на седмото образувание.
Еволюцията върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма сфера[ii].
Спокойно можем да кажем: по известен начин, според степента на достигането ни до високоразвитите степени на висшите същества, ние достигаме, намирайки се в божественото царство или духовното царство – както ви хареса – осмото образувание. Но ние встъпваме в това осмо образувание с най-фините съставни части на нашето духовно същество. Това встъпване в осмото образувание представлява най-велика тайна, обаче ние можем да си съставим много слаба представа за това встъпване в осмото образувание, ако обмислим следното.
към текста >>
202.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Сега достигнахме в
еволюция
та до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на действието на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време.
Сега достигнахме в еволюцията до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на действието на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време.
към текста >>
В нашето мислене – и това мислене в
еволюция
та е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото.
В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота. Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
към текста >>
Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на
еволюция
е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото. В нашата воля действа луциферическото.
Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота.
Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
към текста >>
203.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката
еволюция
.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция.
В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
към текста >>
Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на
еволюция
та е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството.
Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг.
Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета.
към текста >>
204.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за
еволюция
, не намира никакво приложение.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля.
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето.
към текста >>
Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като
еволюция
, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща
еволюция
та; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни. Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят.
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в
еволюция
та, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество.
Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки.
Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието. Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
205.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от
еволюция
та, тя да стане откъсната във вселената.
Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили.
Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената.
Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове.
към текста >>
206.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в
еволюция
та на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по отношение на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили. В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно. Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите.
Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
Тогава би се случило това, че човек не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
към текста >>
207.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата
еволюция
, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос.
към текста >>
Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята
еволюция
, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света. Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед. Затова Исус Христос е Лечител и Спасител.
Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
208.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Учението за
еволюция
та, Гьотевото учение за
еволюция
та не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност.
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи.
към текста >>
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за
еволюция
та, говори за произход на човека от животните.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност.
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните.
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси!
към текста >>
209.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната
еволюция
, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение. Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му. Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира.
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
210.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Това не може да се каже за развиващата се
еволюция
, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество.
Но бих искал да кажа, че цялото отношение на Гьоте към тези неща произтича от гореизложеното. Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план. Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура.
Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество.
Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго. Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в средноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
към текста >>
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката
еволюция
, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година.
Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
към текста >>
Освен това има и още една трета
еволюция
вътре в душите на народите, за която ви казах вчера.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа.
Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера.
И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция.
към текста >>
Това е третата
еволюция
.
Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер.
Това е третата еволюция.
към текста >>
Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на
еволюция
та на съзнателната душа.
Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа.
Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи. Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>
Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е
еволюция
във всички хора:
еволюция
та на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото
еволюция
та на съзнателната душа.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество. Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
към текста >>
За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката
еволюция
.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството. Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата.
За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция.
В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното.
към текста >>
И правилното разбиране е непременно свързано с това човек да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката
еволюция
.
И по тази причина трябва да се каже следното: В гьотеанството, с целият негов индивидуализъм – как изведох индивидуализма от Гьотевия светоглед може да видите в първите ми трудове за Гьоте, можете да намерите и в книгата ми „Светогледът на Гьоте“, този индивидуализъм е едно закономерно следствие от гьотеанството. В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха. Тези неща обаче трябва правилно да се разберат.
И правилното разбиране е непременно свързано с това човек да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката еволюция.
към текста >>
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу
еволюция
та.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за
еволюция
та; след това отново идва ответния удар, и т. н.
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н.
Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново. Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма!
към текста >>
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в
еволюция
та.
Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието.
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили. Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против
еволюция
та.
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието. Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието. И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето.
Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията.
Папството съвсем решително върви против еволюцията. Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
към текста >>
Папството съвсем решително върви против
еволюция
та.
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието. Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието. И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията.
Папството съвсем решително върви против еволюцията.
Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
към текста >>
Само когато човек се запознае с импулсите, които могат да бъдат намерени по начина, който разгледахме, човек ще може да допринесе за истинската
еволюция
на човечеството.
Виждате, че човек силно се докосва до неща, които днес още са неудобни за човечеството, когато човек се докосва до най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Необходимо е обаче тези неща да се прозрат, да се проникне в тях по един познавателен начин. Тъй като само тогава, когато ги осмисли, човек може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да повтарям отново и отново.
Само когато човек се запознае с импулсите, които могат да бъдат намерени по начина, който разгледахме, човек ще може да допринесе за истинската еволюция на човечеството.
към текста >>
211.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата
еволюция
.
И човекът е вплетен в тази мирова битка. За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно. Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят. – А точно това биха искали да постигнат повечето хора. За да навлязат в духовния свят, те биха искали да получат един вид вълшебна напитка.
И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
към текста >>
За сегашната степен на мировата
еволюция
биха могли да се дадат различни характеристики.
За сегашната степен на мировата еволюция биха могли да се дадат различни характеристики.
Аз бих искал да спомена само една от тях. През древните, предхристиянски епохи, тоест непосредствено преди Мистерията на Голгота по-будните души приемаха за напълно естествено, че целият езически свят беше запознат с факта на повтарящите се земни животи. Изобщо животът на древните беше много по-различен, отколкото сме склонни да приемем днес. Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание.
към текста >>
За
еволюция
та на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса.
За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси. И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата
еволюция
, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот. Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси.
И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка
еволюция
.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция.
Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
към текста >>
Когато едната част на света търси да вземе от другите хора милиарди, тези милиарди ще се превърнат в изгарящо злато и то ще започне да унищожава света, докато от другата страна остава бедността, но ако е окрилена от Духа, тя ще издигне хората до онези висини, към които ще трябва да се насочи и бъдещето на човешката
еволюция
.
Който вижда тези неща, той знае къде да търси Духа и тъкмо там бъдещето може да бъде спасено. Където хората не търсят Духа, там може да има победители и победени, но там спасение на бъдещето няма.
Когато едната част на света търси да вземе от другите хора милиарди, тези милиарди ще се превърнат в изгарящо злато и то ще започне да унищожава света, докато от другата страна остава бедността, но ако е окрилена от Духа, тя ще издигне хората до онези висини, към които ще трябва да се насочи и бъдещето на човешката еволюция.
към текста >>
212.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното:
Еволюция
та на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя.
Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
Нашата сегашна
еволюция
на Земята е продължение на
еволюция
та на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя.
Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн.
След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна
еволюция
до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн.
След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал.
Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата
еволюция
се е повдигнал до по-високо положение.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с
еволюция
та на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен живот, ако използваме само сетивата си?
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни отношения, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!
към текста >>
По отношение на най-важните аспекти от човешката
еволюция
, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали. Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин.
към текста >>
Днес бих желал да обърна отново внимание на един конкретен аспект от земната
еволюция
на човека.
От много гледни точки съм отбелязвал тук специфичните промени, които се извършват в наше време в човешкото съзнание и по-общо: в човешкото душевно развитие.
Днес бих желал да обърна отново внимание на един конкретен аспект от земната еволюция на човека.
към текста >>
В древни времена боговете имаха конкретна задача за земната
еволюция
— те бяха поставили изпълнението на задачата като основна цел.
В древни времена боговете имаха конкретна задача за земната еволюция — те бяха поставили изпълнението на задачата като основна цел.
Те изпълниха задачата си, като инспирираха хората със собствените си сили и като вдъхваха имагинации в човешката душа. Но — колкото и да е странно — тези изначални цели за земната еволюция вече са постигнати. По принцип бяха постигнати в края на Четвъртата след-атлантска епоха. Оттогава насам духовните Същества от по-горните Йерархии (които от наша гледна точка можем да наречем богове) се намират в по-различна връзка с човешките души.
към текста >>
Но — колкото и да е странно — тези изначални цели за земната
еволюция
вече са постигнати.
В древни времена боговете имаха конкретна задача за земната еволюция — те бяха поставили изпълнението на задачата като основна цел. Те изпълниха задачата си, като инспирираха хората със собствените си сили и като вдъхваха имагинации в човешката душа.
Но — колкото и да е странно — тези изначални цели за земната еволюция вече са постигнати.
По принцип бяха постигнати в края на Четвъртата след-атлантска епоха. Оттогава насам духовните Същества от по-горните Йерархии (които от наша гледна точка можем да наречем богове) се намират в по-различна връзка с човешките души.
към текста >>
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с
еволюция
та на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес.
Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща. Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество. Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата. Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес.
Така трябваше да бъде.
към текста >>
Следствие от човешката
еволюция
е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота.
Има и друго, което трябва да научим. Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат.
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота.
Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им. Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба. Това също е следствие от степента на съзнание, присъщо на нашата епоха.
към текста >>
213.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната
еволюция
: Мистерията на Голгота.
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота.
Причината е, че от Мистерията на Голгота насам всичко, засягащо човешките братства, принадлежи в известен смисъл към Христовия импулс.
към текста >>
Преди Христовият импулс да навлезе в земната
еволюция
чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира.
Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ.
И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята. В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог. Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>
Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната
еволюция
.
И как мога да го постигна?
Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.
към текста >>
214.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Беше необходимо в хода на земната
еволюция
хората да имат това изживяване на самотата, за да могат от тази самота на душата да развият духовния живот.
Само когато сме съвсем сами, когато сме оставени изцяло сами на себе си, сме най-добре разположени душевно към цялото познание, което отделният индивид може да придобие за връзките му със света на природата и онзи на духа. Противоположно на това имаме всичко, което трябва да произтича от социалното мислене. Само ако успеем да разберем това, ще си съставим точна представа за голямото значение на отрязъка от време, в който живеем.
Беше необходимо в хода на земната еволюция хората да имат това изживяване на самотата, за да могат от тази самота на душата да развият духовния живот.
И най-самотните измежду всички бяха великите мислители, които — по всичко личи — живееха в абстрактни висоти и от там търсеха пътя към свръхсетивния свят.
към текста >>
215.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за
еволюция
та относно произхода на целия човек от редицата на животните.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек. Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие.
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
216.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Едно от най-оплитащите заблуждения на по-новото човечество е това, че това по-ново човечество е изгубило връзката между
еволюция
та и д
еволюция
та, между развитие и връщането по обратния път.
и т.н. до безкрайност, все по-сложни, все по-съвършени. Това е едно безсмислие. Всяко развитие, което върви напред, изминава също отново обратния път. Всеки възход е последван от едно слизане надолу.
Едно от най-оплитащите заблуждения на по-новото човечество е това, че това по-ново човечество е изгубило връзката между еволюцията и деволюцията, между развитие и връщането по обратния път.
Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие. Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, преди да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах. Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе човека до неговата цел.
към текста >>
Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към
еволюция
та принадлежи д
еволюция
та.
Аз вече казах, че едното е свързано с другото. Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества. Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер.
Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията.
Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството.
към текста >>
Както имаме работа с едно действие едно в друго на
еволюция
та и д
еволюция
та, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното.
Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното.
И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ. Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото.
към текста >>
217.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото тази е особеността на всяко течение на
еволюция
та, че то съдържа в себе си определена
еволюция
, обаче съдържа също една инволюция или д
еволюция
.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно. Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св. Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни.
Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция.
И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
218.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато днес хората говорят за
еволюция
, те често пъти казват: развитие, развитие,
еволюция
, първо несъвършеното, след това по-нататък нещо по-съвършено, по-диференцирано и т.н., и винаги по-съвършените неща стават по-сложни.
до седмия. Така ние се постарахме да развием в жива метаморфоза еди капител, един архитрав и т.н. от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата. Аз имам чувството, че нито един капител не би могъл да бъде различен от това, което той е сега. При това обаче се установи нещо твърде забележително.
Когато днес хората говорят за еволюция, те често пъти казват: развитие, развитие, еволюция, първо несъвършеното, след това по-нататък нещо по-съвършено, по-диференцирано и т.н., и винаги по-съвършените неща стават по-сложни.
Това не можа да се получи, когато аз направих седемте капители да произлязат един от други според метаморфозата /Виж рис. № 8/, а когато стигнах до четвъртия капител, този четвърти капител, когато исках да премина към петия, който трябваше да бъде по-съвършен от четвъртия, се получи за мене като най-сложният.
към текста >>
И така за мене бе установено, че
еволюция
та не е едно преминаване към все по-диференцирани и по-диференцирани форми, а
еволюция
та е едно изкачване до една по-висока точка, след това обаче тя преминава към все прости и по-прости форми.
Това значи, тъй като аз не исках да проследявам нещата както Хекел или Дарвин само чрез абстрактни мисли, а трябваше да създам формите така, как една форма произлиза от другата според жизнените сили, от самите тези жизнени сили бях принуден да създам петата форма по-художествена в нейните повърхности отколкото четвъртата, обаче не по-сложна, а цялата форма стана по-проста. И шестата стана отново по-проста, седмата още по-проста.
И така за мене бе установено, че еволюцията не е едно преминаване към все по-диференцирани и по-диференцирани форми, а еволюцията е едно изкачване до една по-висока точка, след това обаче тя преминава към все прости и по-прости форми.
към текста >>
И аз можах да видя, как този получаващ в художествената работа принцип на
еволюция
та е същият както принципът на
еволюция
та в природата.
Това се получи просто от самата работа.
И аз можах да видя, как този получаващ в художествената работа принцип на еволюцията е същият както принципът на еволюцията в природата.
към текста >>
И не е никакво мъдруване, а нещо, което може да застане наред с всички точни истини, когато се говори за това, че събитията, които движат така човечеството, и които са стигнали до тяхната връхна точка в последно време, се стремят към нещо, което можем действително да открием като подготвящо се и като силно врязващо се в
еволюция
та на човечеството за средата на това столетие.
Но също самата история е един организъм, и такива скокове стават. Но хората минават покрай тях, без да ги забележат. Хората нямат днес никакво съзнание затова, колко пълен със значение скок е станал на поврата на 14-то и 15-то столетие, или всъщност в средата на 15-то столетие. Обаче това, което е започнало тогава, то иска да бъде изпълнено в средата на нашето столетие.
И не е никакво мъдруване, а нещо, което може да застане наред с всички точни истини, когато се говори за това, че събитията, които движат така човечеството, и които са стигнали до тяхната връхна точка в последно време, се стремят към нещо, което можем действително да открием като подготвящо се и като силно врязващо се в еволюцията на човечеството за средата на това столетие.
В такива неща трябва да вникне онзи, който иска да постави идеали за развитието на човечеството не от някаква прищявка, а който от творящите сили на света иска да намери Духовна Наука, която след това може да се влее също в живота.
към текста >>
НАГОРЕ