Търсене в текстове за 'Душевен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 2

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1285 резултата от 564 текста в 2 страници с корен от думите : 'Душевен'.
На страница 2: 285 резултата в 136 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло. Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>

2. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това.
Това е, което има да каже антропософската наука за духа. Тя представя нещата също така обективно, както другата наука. Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери. Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
към текста >>

3. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса.
Така ние сме участници в един духовен процес на вдишване и издишване. Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие. Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание. И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

4. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят. Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>

5. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човекът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина.
Да, човекът не трябва да остане в оковите на старата традиция, според която първата Коледна меса беше отпразнувана в „среднощния час". Човекът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина. Защото това е една несъмнена истина, скъпи мои приятели, че истинската светлина ще се роди от мрака. Само че занапред от този мрак не трябва да се поражда мрак и само мрак, а именно светлина.
към текста >>

6. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И тогава той ръководен от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил.
Тайните на човешкото астрално тяло се извличаха от откровенията на Логоса в цъфтящите и увяхващи растения, от завиращите се в почвата насекоми и т.н. Да, човекът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят. И тогава той ръководен от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил.
към текста >>

7. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека. Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред човека също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
към текста >>

8. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите.
Но сега помислете за следното: благодарение на това, че в процеса на речта главно участие вземат етерното и астралното тяло, процеса на речта има две страни: преди всичко това, чрез което етерното тяло, намирайки се във връзка с физическото тяло, осъществява говоримата, външно възприемаема реч. Но когато ние говорим, то нещо винаги оказва обратно въздействие и върху нашата душа. Ние сами усещаме казаното от нас, ние преживяваме казаното. Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите. А чрез това, че по време на сън ние отделяме нашето астрално тяло от физическото и етерно тяло, пренасяме със себе си в състоянието на сън нещо от нашите думи, нещо много важно.
към текста >>

Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня. Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>

Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>

Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите.
към текста >>

Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път.
И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие. Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път. Това по-старо поколение е длъжно още да ме възпитава, но ме лишава от възможността там, където е нужно, да намеря взаимно разбиране с духовния свят.
към текста >>

9. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>

10. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща. Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>

11. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Нека да отправим душевен поглед към този пълен дихателен процес на Земята, обхващащ цялата година.
Нека днес да си представим този годишен кръг като един вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение. Като един вид дихателни движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята. Ние можем да говорим също и за едно ежедневно вдишване и издишване на Земята. Обаче нека днес да разгледаме годишния кръговрат като едно могъщо дишане на Земята, при което бива вдишван и издишван не въздуха, а примерно онези сили, които предизвикват вегетацията на растителния свят, силите, които през пролетта изтласкват растенията от тялото на Земята, а през есента отново ги прибират в Земята, които карат зелените растения да повехнат, докато накрая окончателно прекъсват всякакви растежни процеси. Следователно, не става дума за вдишване и издишване на въздуха, а за вдишване и издишване на сили, частична представа за които можем да получим, ако примерно разглеждаме целия растежен процес на растителния свят в хода на една календарна година. Нека да отправим душевен поглед към този пълен дихателен процес на Земята, обхващащ цялата година.
към текста >>

12. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>

Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата.
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>

Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени. Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл. Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>

век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот.
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15. век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот. Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>

13. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>

Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>

14. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента. Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него. Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят. Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята. Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго.
към текста >>

15. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>

16. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>

В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>

Вътрешният душевен подем към онова състояние, в което мислите за Духа ни обхващат със същата мощ, с каквато ни обхващат и мислите за физическия свят: ето това е силата на Михаил!
Вътрешният душевен подем към онова състояние, в което мислите за Духа ни обхващат със същата мощ, с каквато ни обхващат и мислите за физическия свят: ето това е силата на Михаил! Да имаш доверие към мислите за Духа, ако изобщо си стигнал до тях, и да си сигурен: Ето, сега ти получаваш този или онзи импулс направо от духовния свят! Ти му се отдаваш напълно, ти превръщаш себе си в негов инструмент. Идва първият провал – и той не променя нищо! Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо!
към текста >>

Все още човешките спомени за това как примерно хората са изживявали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни.
С всички тези думи аз исках да Ви посоча как трябва да се подготви човешката душа, за да може да усеща околния природен свят така, както усеща самата себе си. Все още човешките спомени за това как примерно хората са изживявали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни. Но ако хората не са станали крайни материалисти, тези спомени са отчасти запазени. Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен пулс, да съизживяваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
към текста >>

17. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент.
Нека да си представим как изглежда едно такова място: там имаме едно затворено пространство, което отгоре е покрито. Когато наблюдавате Слънчевата светлина, на пръв поглед Вие имате физическата Слънчева светлина. Обаче тази физическа Слънчева светлина отвсякъде е проникната от духовните въздействия на Слънцето. И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите кости, за неговата кръв и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него. Светлината не е просто “phos”. Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент. Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед.
към текста >>

Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент.
Когато наблюдавате Слънчевата светлина, на пръв поглед Вие имате физическата Слънчева светлина. Обаче тази физическа Слънчева светлина отвсякъде е проникната от духовните въздействия на Слънцето. И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите кости, за неговата кръв и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него. Светлината не е просто “phos”. Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент. Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед. Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември.
към текста >>

18. Съдържание GA_232 Мистерийни центрове

Човешкият душевен стремеж в епохата на средновековието.
Човешкият душевен стремеж в епохата на средновековието. Същност на розенкройцерските мистерии.
към текста >>

19. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ще започна с това, че от самия душевен живот на човека ще се опитам да стигна до разкриване на мирови тайни.
По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в мислите си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2]. Това не значи, че сега ще говоря за Всеобщото Антропософско Общество - тези въпроси ще се решават след няколко занятия на събранието на самото Общество. Ще се опитам да изложа тези разглеждания така, че да имате какво да добавите към настроението, което би трябвало да имате тогава. И така, скъпи мои приятели, това. което обсъждах тук през последните седмици[3], ще се опитам да го достигна, тръгвайки от друга гледна точка. Ще започна с това, че от самия душевен живот на човека ще се опитам да стигна до разкриване на мирови тайни.
към текста >>

Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени.
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени. Когато човек се отдава на спомените си и прави това наистина вътрешно, тогава пак възниква съвсем определено изживяване. Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек постига сам себе си. И това самопознание му доставя определено удовлетворение. Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на чувствата не е стигането до самия себе си. Това се достига в мисленето; затова в протичането на това мислене се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека.
към текста >>

В човешкия душевен живот обаче има нещо, излизащо зад пределите на спомените.
В човешкия душевен живот обаче има нещо, излизащо зад пределите на спомените. Да си изясним какво е това, което излиза извън пределите на спомените. Виждате ли, споменът оцветява нашата душа. Като срещнем човек, отнасящ се към всичко отрицателно, създаващ кисела атмосфера за каквото и да става въпрос, който, когато му разказват за нещо прекрасно, в отговор разказва за нещо безобразно и т.н., за такъв човек може да се каже с пълна увереност: това при него е свързано със спомените му. Спомените дават окраската на душата.
към текста >>

20. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Вижте как действа всичко това във възпитанието, в останалия духовно-душевен живот.
Това е нещо, което можем да наречем приспособяване на човека към външните условия вече в природното. Вижте как действа всичко това във възпитанието, в останалия духовно-душевен живот. И точно както ариманическите същества имат съществено влияние върху това, което стои в наследствеността, по такъв начин луциферическите същества имат съществено влияние върху това, което наричаме приспособяване.
към текста >>

21. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен живот, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления.
Обаче при това става и още нещо. Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен живот, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления. Следователно можем да кажем: всичко, което живее в спомените като астрално тяло, се съединява със силите, които стоят зад минералите, намират се вътре в минералите, вътре в растенията, зад облаците и т. н.
към текста >>

И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>

22. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н.
към текста >>

Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят.
към текста >>

23. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека.
От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека. Всичко, което трябва да води към пътя за духовния свят, почива на факта, че човек на основата на особено остри вътрешни преживявания стига до определени преодолявания, значително укрепващи силите му и благодарение на това по един или друг начин прониква в духовния свят.
към текста >>

Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи.
Едно трябва да си изясните: впечатлението, което се получава от такива величествени статуи при тези условия, които ви обрисувах, по никакъв начин не може да се сравни с впечатлението, което се получава от описанието на тези неща; това е вътрешно, извънредно силно впечатление. Затова посветителите, след всичко това, което преживявал ученикът - разказах ви вчера, - са могли да дадат на преживяното, изпитаното пред всяка отделна статуя, да продължи да звучи в учениците в течение на дълъг период от време. Ученикът просто бил фиксиран върху това, в него да звучи преживяното при мъжката и при женската статуя. Седмици - в съответствие с кармата на човека тези неща протичат различно, при едни по-дълго, при други по-кратко - ученикът се насочвал върху това, отначало да прочувства отгласа от мъжката статуя. Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи. Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика. Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение.
към текста >>

И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца. Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо. В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения. И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>

24. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен живот, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни.
Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен живот, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни. Когато тези тайни отново се изследват днес, се разкрива величието на Хибернийските Мистерии. Невъзможно е обаче да прозрем в тях, ако не ги изследваме самостоятелно. Когато се изследват самостоятелно, тогава се появява още нещо особено. Когато в Акаша-хрониката се приближим до картини от Хибернийските Мистерии, тогава се чувства, че нещо отблъскващо действа върху човека. Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си.
към текста >>

25. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>

Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>

26. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

27. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието.
Практически през последните 2000 години всички ние се развиваме по такъв начин, че просто не можем да забележим огромната пропаст, която ни дели от по-ранните епохи. Да, тази пропаст ние наистина не можем да видим. Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието. Но за човечеството, което живееше в осмото или деветото столетие преди основаването на християнството, тези неща бяха съвършено различни. Тогава беше така, че до към своята 30-та година, човекът се развиваше по такъв начин, щото неговото развитие протичаше като един непрекъснат процес. Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една метаморфоза. Тази метаморфоза трябва да бъде описана сега смело и решително.
към текста >>

Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек.
Днес никой не може да изисква от човека, щото в определен момент от своя живот, той да не се счита за човешко същество. Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек. После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло. Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това. Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава?
към текста >>

28. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Да си представим за начало нашия собствен душевен живот.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това.
към текста >>

От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>

29. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>

Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>

30. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства. За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества. Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>

31. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания. От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
към текста >>

32. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.
Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки. Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така. Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.
към текста >>

33. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки.
Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа. Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха. Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха. Така че единият, когото току-що описах, ставаше, днес бихме казали, нервен, когато другият говореше по своя начин.
към текста >>

34. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така, когато погледнем назад към древния човек, в този древен човек ние имаме следното: От една страна неговият поглед и неговото усещане навън е в известна степен ограничено чрез архитектурата, този поглед е уловен в себе си /виж рис./; към вътрешността погледът е уловен чрез това, че човек вътрешно си представя своя душевен живот, както той може да му бъде представен в образите на култа /синьо/.
И така, когато погледнем назад към древния човек, в този древен човек ние имаме следното: От една страна неговият поглед и неговото усещане навън е в известна степен ограничено чрез архитектурата, този поглед е уловен в себе си /виж рис./; към вътрешността погледът е уловен чрез това, че човек вътрешно си представя своя душевен живот, както той може да му бъде представен в образите на култа /синьо/.
към текста >>

35. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото това, за което се касае при всички тези неща, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща.
И хората се залавят да го изпълняват с огромно усърдие. Те започват, но работата не върви. Тогава те изгубват кураж. Опитват може би още няколко пъти, - пак не върви. Но когато някой опита 49 пъти или друг 69 пъти, на 50-тия, на 70-тия път успява. Защото това, за което се касае при всички тези неща, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща. Първо той трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни навици! Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледното тържество насам трябва да бъде пълен израз на антропософското движение.
към текста >>

36. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.
Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание. Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.
към текста >>

- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм? - Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
към текста >>

Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
към текста >>

Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища.
към текста >>

И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища.
към текста >>

в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>

37. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.
към текста >>

И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.
към текста >>

38. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло. Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
към текста >>

39. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

С това в Космоса се внася величествен, но същевременно душевен, истински душевен живот.
С това в Космоса се внася величествен, но същевременно душевен, истински душевен живот. Помислете си само поне веднъж, колко е мъртъв Космосът, когато се погледне нагоре и се наблюдават само горящи газови тела, които светят! Представете си, как всичко оживява, когато се знае, че тези звезди са израз на любовта, с която астралният Космос въздейства върху етерния Космос! Това е съвсем точен израз.
към текста >>

40. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -
В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени. Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -
към текста >>

41. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот.
Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? - Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена.
към текста >>

42. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах.
Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност. Думите в крайна сметка са думи, и хората от по-късно време приемат това, което стои зад думите, именно с онези понятия, които те имат. Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах.
към текста >>

И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация. Тя се разгаря и до ден днешен. И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
към текста >>

43. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ако е липсвала опора, която да му служи, докато е познавал само името, когато насреща му се появи нещо, при което трябва да познае същността, неговият душевен живот отказва да се справи с това явление.
И така, когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха до едно странно положение. Те стигнаха до положението, за което, ако трябва да го охарактеризирам малко тривиално, бих казал: - След смъртта тези души се намираха в положението, в което се намира човек, който добре познава името на друг човек, вероятно е чувал да се разказват много неща за него, но никога не го е познавал в неговата същност. Ако е липсвала опора, която да му служи, докато е познавал само името, когато насреща му се появи нещо, при което трябва да познае същността, неговият душевен живот отказва да се справи с това явление.
към текста >>

44. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение.
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане. И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.
към текста >>

45. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
към текста >>

46. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието. От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
към текста >>

Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>

Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>

47. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>

Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>

И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>

48. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща. И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>

Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество. Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания. По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност. Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>

49. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида. В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата. Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>

50. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната.
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея.
към текста >>

51. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот.
Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон. Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот.
към текста >>

За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено.
Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм. Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго. И пред моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран. За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено.
към текста >>

52. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен живот
Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен живот
към текста >>

53. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност.
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя.
към текста >>

54. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

на духовното в света и в човека и като душевен
на духовното в света и в човека и като душевен
към текста >>

55. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас. Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс. Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието.
към текста >>

56. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот.
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот. Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно.
към текста >>

Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта.
Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно. Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта. Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира. Един жител на Марс, слиза долу и вижда неговия труп. Той изобщо не би го разбрал. Той би могъл да изследва всички форми в минералния, растителния и животинския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
към текста >>

Те са един душевен труп, подобен на физическия труп.
Точно същото е и с нашите мисли. Те съвсем не биха могли да бъдат такива, каквито са, ако биха съществували само благодарение на външната природа. Те са един душевен труп, подобен на физическия труп. Ако един труп е налице, нещо трябва да е умряло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят. Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли. Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа.
към текста >>

И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие.
Ако един труп е налице, нещо трябва да е умряло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят. Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли. Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа. И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие. Мисълта беше жива в душата. Душата е умряла за духовния свят. Ние не носим живите мисли в нас, ние носим труповете на мислите.
към текста >>

Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп.
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост. Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния живот дори и като труп - а земният живот е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията. Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп.
към текста >>

По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност.
Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото. - Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му. По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност. Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси. И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>

57. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
към текста >>

58. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот.
Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство. Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи. Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот. Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>

59. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
към текста >>

И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
към текста >>

Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>

Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот.
Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи. Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава? Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>

60. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение.
Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм. Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект.
към текста >>

61. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел.
Когато минаха през вратата на смъртта, Амос Комениус и Бейкън произведоха нещо забележително в духовния свят. Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел. В този свят се разпространиха идоли.
към текста >>

62. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>

63. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>

64. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

Силата на този израз някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят.
Третото изречение е: «Тя чувства». Силата на този израз някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят. Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове.
към текста >>

65. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
към текста >>

Тогава: душевен мир, душевен покой.)
(За пет минути се отдаваме на въздействието. Тогава: душевен мир, душевен покой.)
към текста >>

(Душевен мир и спокойствие)
(Душевен мир и спокойствие)
към текста >>

(Душевен мир и спокойствие)
(Душевен мир и спокойствие)
към текста >>

(Душевен мир)
(Душевен мир)
към текста >>

(Душевен мир)
(Душевен мир)
към текста >>

(Душевен мир)
(Душевен мир)
към текста >>

(Душевен мир и спокойствие)
(Душевен мир и спокойствие)
към текста >>

(Душевен мир)
(Душевен мир)
към текста >>

(Душевен мир)
(Душевен мир)
към текста >>

(Душевен мир)
(Душевен мир)
към текста >>

66. За един починал GA_245 Указания за езотеричното обучение

Починалият изживява това «лишение» като чувство на душевен студ.
Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесено в душевността. Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването. Същото е и с това, което желае нашата воля. Тя е свикнала да си служи с физически действащите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изживява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помогнат. Защото тези чувства не са само резултат на индивидуалния живот, а са свързани с мистерията на инкар-нацията. По тази причина е възможно да се окаже помощ на лишения от плът покойник....»
към текста >>

67. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

включена в «Човешкият душевен живот
включена в «Човешкият душевен живот
към текста >>

Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>

Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят.
Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>

Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес. Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
към текста >>

Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта, да се издигне сам в духовния свят.
За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността. Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта, да се издигне сам в духовния свят. Затова днес е правилно, когато в медитацията, в концентрацията на своите мисли и мисловни образи човекът сам преобрази това, което иначе е само логическа връзка, в една, бих желал да кажа, музикална връзка. Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване в мислите, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга.
към текста >>

След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм.
След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм. И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм. Всъщност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи.
към текста >>

За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>

68. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си.
Да вземем нещо съвсем просто: «В светлината живее мъдростта.» На първо място съвсем не се налага да проверяваме, дали това е вярно. То е една картина, един образ. Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си. В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време. Но времето ще става все по-дълго и по-дълго.
към текста >>

Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа.
В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
към текста >>

Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>

Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>

И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора. И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>

Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним.
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
към текста >>

Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>

И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>

69. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система?
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване. По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>

70. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения.
към текста >>

71. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това. Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа). Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало.
към текста >>

72. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот.
Може би ще загатна за това по следния начин (виж диаграмата). Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек. И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение.
към текста >>

Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля. Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>

73. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята. Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала.
към текста >>

Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес.
Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции. Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
към текста >>

По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер. Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др. По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
към текста >>

Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид. Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
към текста >>

74. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено. Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот. Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
към текста >>

Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада. Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание. Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството. В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>

Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>

Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>

Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>

Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>

Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва.
Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в подсъзнанието. Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът. Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие. Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва. Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата. Развитието на изкуството и това показват именно определени наченки, които имаме от десетилетия насам и особено в настоящето се движи напълно в посоката, да стигне зад такива тайни и да даде форма на тези неща повече или по-малко несъзнателно. Не е нужно да говорим много върху тези неща, те ще бъдат все повече и повече оформени от изкуството.
към текста >>

75. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>

Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
към текста >>

Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
към текста >>

Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното.
към текста >>

Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение.
Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена. И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване.
към текста >>

Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек.
Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек. Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена. Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно.
към текста >>

76. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

По този начин ние се стараем да застанем с нашия душевен живот срещу течението и да го почувствуваме, когато това течение отива нагоре и слиза надолу.
Нашите методи са други. Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез упражненията на волята да уловим това, което тече нагоре. По този начин ние се стараем да застанем с нашия душевен живот срещу течението и да го почувствуваме, когато това течение отива нагоре и слиза надолу.
към текста >>

77. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата.
Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
към текста >>

Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот.
Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание. То живее някак подсъзнанието. Когато някъде имам да посетя някого и влизам в неговата стая, която има червени стени, червени тапети и той идва тогава и ми говори за най-несериозните неща, или въобще не говори никак, тогава аз чувствувам, че тук има една неистина. Това става напълно в чувството, не се превръща в мисъл, но аз чувствувам, че тук съществува нещо неистинно. Колкото и странно, парадоксално да изглежда това, но когато някой тапецира своята стая в червено, той ме измамва, ако в тази боядисана в червено стая не ми говори за нещо пълно със значение, ако не изказва към мене мисли имащи дълбоко значение. Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот. Ние имаме това чувство в основата на нашата душа. Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене.
към текста >>

Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност.
Ясновидецът, който е развил тези сили, за които аз говорих, има по отношение на изкуството един особен вид изживяване, и аз вярвам че, макар и нехудожествено, но все пак по отношение на оценката и схващане то на изкуството може да следва нещо от особеното изживяване на ясновидеца по отношение на изкуството. Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност. Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
към текста >>

78. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>

В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея.
Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода. Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята. Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет. И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята.
към текста >>

79. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен акт.
Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален свят. Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен акт. Обаче всъщност той изживява нещо, което е външно и което се намира в перспективата на цветовете. Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно. Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае. В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят. В живописта всичко това няма никакво значение.
към текста >>

80. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, както и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса. Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според изгрева на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди. Звездните констелации в мировото пространство намираха своето земно отражение в това, което например беше дебита на Нил. Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе. Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия. Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
към текста >>

81. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот.
Най-напред той е бил жив, после е умрял, и сега стои пред нас като един труп. За истинския познавач на нещата е напълно ясно: Неговите мисли, мислите, които са в него, представляват труповете на онези живи душевни същества, всред които той е живял преди да слезе на Земята. Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове. И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях. Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот. Но всичко това ги отчужди от изкуството. Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво.
към текста >>

82. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека.
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>

Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>

83. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница.
Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница. Тази граница се състои в цялостните изживявания на самия физически човек, който непрекъснато отхвърля пренаталните си опитности, за да породи образите на своите представи, а от друга страна не позволява на волята да се прояви докрай, запазвайки я в зародишно състояние. Но чрез какви сили така следва да попитаме се извършва всичко това?
към текста >>

Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас. Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност. Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>

Тези подробности от човешкия душевен живот са Ви добре познати.*16
Ето как изглежда тази част от душевния живот на човека. Душевната природа на човека не може да бъде разбрана, ако не се прави разлика между елементите на симпатия и антипатия. Тези два елемента се проявяват особено ясно както често съм изтъквал това в моите лекции там, в душевния свят след смъртта. Там симпатията и антипатията открито бушуват като необуздани сили. Тези подробности от човешкия душевен живот са Ви добре познати.*16
към текста >>

Ето как, дори от самото човешко тяло, ние стигаме до извода, че не само в телесен, но и в чисто душевен смисъл, човек произлиза от Космоса, и че при отделянето си от него, взема със себе си определени космически сили.
Ето как, дори от самото човешко тяло, ние стигаме до извода, че не само в телесен, но и в чисто душевен смисъл, човек произлиза от Космоса, и че при отделянето си от него, взема със себе си определени космически сили.
към текста >>

84. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света.
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31. Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света. И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин. Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията. Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е. чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието. Но аз исках да освободя познанието от тези мъртви елементи.
към текста >>

Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси.
Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси. Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-философски начин.
към текста >>

В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене.
Вие добре виждате, колко изопачено може да бъде човешкото мислене. Ние установяваме даден факт, като напр. законът за съхранение на енергията и материята, и го обявяваме за всеобщ закон. В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене.
към текста >>

Вместо да постъпваме по този начин, нека да настроим нашия душевен живот към вярно и точно наблюдаване на нещата и на свързаните с тях душевни изживявания.
Вместо да постъпваме по този начин, нека да настроим нашия душевен живот към вярно и точно наблюдаване на нещата и на свързаните с тях душевни изживявания.
към текста >>

85. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Нека да се замислим: Какво представлява онзи душевен трепет, който изпитваме под формата на едно или друго желание?
Нека да се замислим: Какво представлява онзи душевен трепет, който изпитваме под формата на едно или друго желание? За този, който действително може да наблюдава душевните процеси, този трепет е първия елемент от всичко онова, което остава след смъртта. Той е част от онова, което ние ясно чувствуваме: ние бихме искали да постъпим по-добре, ние бихме могли да осъществим нашите действия по-добре. Всичко това вече принадлежи към Духът-Себе: желанието, проявено във формата, която описах.
към текста >>

86. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вече обсъдихме същността на волята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот.
Вече обсъдихме същността на волята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот. Сега ще се постараем да вникнем още по-дълбоко във волята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм.
към текста >>

87. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вие видяхте, че обсъждайки човешкия душевен живот, ние се спряхме на двете основни понятия: Антипатия и симпатия.
Вие видяхте, че обсъждайки човешкия душевен живот, ние се спряхме на двете основни понятия: Антипатия и симпатия. Сега за нас съвсем не е уместно да преминем направо от душевната сфера в телесната, понеже от нашите антропософски лекции отдавна сме се убедили: телесните прояви могат да бъдат разбрани, само ако виждаме в тях едно откровение на Духа и на душата. Ето защо към душевната гледна точка, която вече формулирахме в най-общи линии, се налага да прибавим и едно внимателно обсъждане от духовна гледна точка, за да се приближим до така наречената „антропология", която разглежда човешкото същество според проявленията му във видимия физически свят.
към текста >>

От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата.
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата. Досега ние обсъждахме тези три сфери най-вече с оглед на симпатията и антипатията. Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание.
към текста >>

Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне.
При чувствата нещата не изглеждат така. Тук Азът прониква в самото тяло, не само в образите. Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне. Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това! Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е. в една понижена степен на съзнанието.
към текста >>

88. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето. От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз. Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>

Да, по аналогия на моя душевен живот, аз правя заключения за живота на другите.
Да, по аналогия на моя душевен живот, аз правя заключения за живота на другите. Само че умозаключението по аналогия, в случаят е една пълна глупост. Взаимодействията между двама души включват в себе си нещо съвсем друго. Какво става, когато застанете срещу един човек? Известно време Вие го наблюдавате и той Ви прави едно или друго впечатление. Независимо какво е то, впечатлението предизвиква у Вас вътрешен смут: Вие усещате, как този подобен на Вас човек сякаш започва една атака срещу Вас.
към текста >>

89. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер.
Нека още веднъж да се спрем на човешката глава. Вчера казах: Главата има предимно телесен характер. На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер. Разбира се, същността на главата далеч не се изчерпва с констатацията, че тя е предимно „тяло". В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците. Веднага след раждането, човешката глава е предимно „тяло", т.е. силите, довели до нейното изграждане, са представени в самата форма на физическата глава.
към текста >>

В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер. Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>

Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер. Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>

90. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
Вчера споменах до каква степен нашата глава взема участие в индивидуалното човешко развитие и до каква степен формирането на човешкото тяло се ръководи от силите, вложени в главата. Ясно посочих, че седмата година слага край на това влияние от страна на главата. Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници". Човешката глава непрекъснато упражнява своето формиращо влияние. Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
към текста >>

91. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Едва ли е възможно да пробудим у нас истинско чувство за отговорност, без да сме наясно с огромното значение на всичко това, без да сме наясно, че хранейки детето с мазнини, ние спъваме един космически, един еволюционен процес, който под формата на духовно-душевен поток -се стреми да премине през целия човек.
Едва ли е възможно да пробудим у нас истинско чувство за отговорност, без да сме наясно с огромното значение на всичко това, без да сме наясно, че хранейки детето с мазнини, ние спъваме един космически, един еволюционен процес, който под формата на духовно-душевен поток -се стреми да премине през целия човек. Да, хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса!
към текста >>

Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас. И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси. При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух.
към текста >>

Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас. И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси. При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух. физическата работа е духовна, духовната работа е физическа; и в двата случая тя се осъществява както вътре, така и вън от човека. Рано или късно, този парадокс трябва да бъде разбран. Докато работим физически, Духът ни обгръща отвсякъде.
към текста >>

92. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби! Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>

93. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Необходимо е да наблюдавате целия душевен живот.
То е израждане на същността на меланхоличния темперамент. Израждането на флегматичния темперамент е слабоумието. Израждането на сангвиничното е глупостта. Израждането на холеричното е буйството. Понякога ще видите, как човек когато е афектирал преминава от съвсем нормално душевно състояние в подобни аномалии. Необходимо е да наблюдавате целия душевен живот.
към текста >>

94. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Растителният свят е видимия душевен свят на земята.
Растителният свят е видимия душевен свят на земята. Карамфилът е кокетен. Слънчогледът е истински груб. Слънчогледите обичат грубо да блестят. Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо, домогваш се трудно до всичко, не си сръчен. Мисли се, той, е готов, но той все още на е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.
към текста >>

По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата.
По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата. Когато това етерно растение излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи. Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
към текста >>

Растителният свят е превърналия се във видим душевен свят на земята и оттам се сравнява с душата на човек.
Растителният свят е превърналия се във видим душевен свят на земята и оттам се сравнява с душата на човек. Но не трябва просто да се сравнява, а да се възприемат истинските форми на растенията. Само от общото сравнение можа да се стигне до отделното растение.
към текста >>

С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н. до волята. С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
към текста >>

95. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие можете да си спомняте за вашия душевен живот все по-добре и по-добре.
Да, ти не си спомняш какво си правил, когато си се учил да говориш и ходиш. Но когато наблюдаваш своите брат или сестра или други малки деца, ти знаеш, че по-късно те вече не спят толкова много, както в началото. Но идва моментът, от който вие започвате да си спомняте, в който вашата душа се е събудила. Помислете за това! Този момент може да се сравни с папратите. Вие можете да си спомняте за вашия душевен живот все по-добре и по-добре. Ние трябва да си изясним, как сте стигнали до там да кажете "аз". Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте. "Аз"-ът едва все по-близо. Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ.
към текста >>

След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти. На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове. Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността.
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите. Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло. А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус! Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко.
към текста >>

97. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

98. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

99. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен.
към текста >>

Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила. Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот. И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>

И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>

Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло. И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>

Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система. Животът на нервната система има връзка само с представите.
към текста >>

Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

100. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен.
към текста >>

Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
към текста >>

Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
към текста >>

101. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно.
към текста >>

102. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>

Той го наглася към своя душевен елемент.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава. Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно. Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>

103. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот. От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>

104. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването на човешкото тяло.
И сега можем да кажем: все по-малко и по-малко бива разбирано това, което се има предвид тук. Това става особено ясно, когато стигнем до 17, 18 век и насреща ни се изправи медицината на Щаал. Медицината на Щаал, която вече нищо не разбира от това действие на Космическото в земното, извиква на помощ всички възможни понятия, плуващи свободно във въздуха, понятия като жизнена сила, понятия за духове на живота. Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването на човешкото тяло. Чрез това разбира се, те предизвикват силна реакция.
към текста >>

105. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми.
И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
към текста >>

Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли.
При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията.
към текста >>

106. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какъв факт имате тук пред себе си? Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления. Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е.
към текста >>

Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя.
Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си. И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>

107. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>

108. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот.
Ще видите, че постепенно в лекцията ще изплуват въпросите, които Вие бяхте добри да ми поставите. Ставаше дума само за следното да се изгради основа за един рационален отговор на тези въпроси. Днес бих желал да направя връзка с това, до което достигнахме вчера. Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм. Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот. Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган. Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката. Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието. И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката.
към текста >>

Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот.
И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот. Така например следното има голямо значение.
към текста >>

Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка.
Тогава те продължават да действуват като душевни впечатления, и вместо да вземат участие в цялостното развиете на човека, те изостават под формата на изолирани душевни импулси. Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления. И тогава в целия човек става нещо нередно. Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако останем с това, да прилагаме психоанализата само като диагноза, то ние вършим нещо, което по определен начин е оправдано ако бъде тактично изпълнено. Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло. Но при всичко това нещата твърде силно зависят от моралната същност на личностите, занимаващи се с тази област. Ала ако се абстрахираме от тези неща, то бихме могли да кажем: по отношение на диагнозата в психоанализа има някаква истина.
към текста >>

109. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
към текста >>

110. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
към текста >>

Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>

И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания.
Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията.
към текста >>

Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган.
Разбира се, ние не трябва да си представяме тези неща абстрактно. Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща. Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган. Да, във всички случаи, при които нямаме работа с някакво драстично външно действие, ние можем да се доберем до болестните причини тъкмо по този начин.
към текста >>

Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н. Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни. Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила. Много по-интересно също е, да търсим причините за хистерията в едни или други душевни изживявания, отколкото да говорим за веществообменни нарушения в половите органи. Но по този начин всичките ни усилия биха увиснали във въздуха.
към текста >>

111. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот.
Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание. В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация. Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот. С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитам да изнеса пред Вас, как именно чрез особените функции на кръвта и чрез взаимодействието на нейните обменни и ритмични процеси, се постига връзката между Аза и другите душевни свойства. Но това което най-вече ни интересува в този момент, е моста от физиологията и патологията към терапията. И тук ние откриваме нещо извънредно важно. Ние сме в състояние така да въздействуваме върху физическия скелет, върху физическия носител на духовно-душевната сфера, т.е.
към текста >>

Самата Азова дейност, и по-точно нейния духовно-душевен образ, аз бих отбелязал с тези червени щрихи (рис.7).
И тук ние откриваме нещо извънредно важно. Ние сме в състояние така да въздействуваме върху физическия скелет, върху физическия носител на духовно-душевната сфера, т.е. на пълносъзнателния Аз, че като предизвикваме в този физически носител определени процеси, ние можем да го отдръпнем от Азовата дейност. Позволете ми да илюстрирам моята мисъл. Представете си само ето как изглежда и моята схематична рисунка как чрез човешката система на кръвта се изгражда конструкцията и скелета на онази силова система, която наричаме Азова дейност. Самата Азова дейност, и по-точно нейния духовно-душевен образ, аз бих отбелязал с тези червени щрихи (рис.7).
към текста >>

За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят.
В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен. За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят. В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "кръв". Нека обобщим: Онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.
към текста >>

112. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
към текста >>

113. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>

Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете. Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло. Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>

Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете. Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло. Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>

Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
към текста >>

И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
към текста >>

Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
към текста >>

Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
към текста >>

Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
към текста >>

Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>

И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>

Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>

Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот.
Сега нека се спрем на следното: Да си представим един вече възрастен човек. Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно. Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън. И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>

114. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми.
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми. Ако искаме да открием същинските факти, лежащи в основата на така наречената душевна болест или така нареченото слабоумие при едно дете, ние ще установим, че днес всички духовни методи, с които се работи в тази област, страдат от това, че те просто описват едно или друго повърхностно душевно състояние, без после да откриват прехода или по-дълбоките пластове, т.е. към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният живот. Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно болни, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично. Но нека в тези лекции да се спрем върху това, което е възможно да направим именно за децата. Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
към текста >>

Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми. Ако искаме да открием същинските факти, лежащи в основата на така наречената душевна болест или така нареченото слабоумие при едно дете, ние ще установим, че днес всички духовни методи, с които се работи в тази област, страдат от това, че те просто описват едно или друго повърхностно душевно състояние, без после да откриват прехода или по-дълбоките пластове, т.е. към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният живот. Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно болни, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично. Но нека в тези лекции да се спрем върху това, което е възможно да направим именно за децата. Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
към текста >>

Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот.
Този прокурор Вулфен наскоро изнесе в Цюрих една лекция от областта на криминалната психология, в която става дума за аномалиите на душевния живот. Вие непрекъснато се сблъсквате с подобни неща и е много важно да ги разглеждате внимателно. Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот. Преди да Ви прочета откъс от вестникарската статия, припомням Ви, че в наши дни държавният прокурор има по-голям авторитет, че Вулфен има по-голяма тежест, отколкото журналистите, които пишат по тази тема. Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една публика, която е настроена против психиатрията и криминалната психология. Естествено, в този случай тонът, с който се разказва, не бива да е от значение за Вас, защото журналистът, сравнен с Вулфен, е по-некомпетентен и може само да се подиграва с тези неща, без да подозира, че подигравката е отправена не към Вулфен, а към днешната наука. Защото ако науката, в която е потопен и от която черпи Вулфен, би била честна и откровена, тя би трябвало да говори по този начин във всички области на живота. А сега, тъй като това ни засяга, нека да се спрем на вестникарската статия.
към текста >>

Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот.
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот. От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела. И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума. Защото през периода между смяната на зъбите и половата зрялост всичко зависи от индивидуалността.
към текста >>

Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
Виждате ли, скъпи мои приятели, сега при детето ние трябва да проследим като една обща симптоматология как в своето развитие мисленето се отнася към развитието на волята. Вчера Вие вече видяхте, как тези неща могат да бъдат разглеждани само симптоматично. Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>

4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите. – И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система. Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>

Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>

Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ. Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли. От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>

115. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот.
В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата. Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние. Чувствата, които остават необхванати от представите, са депресивни; само онези чувства не са депресивни, които – веднага след тяхното възникване – биват обхванати от представите.
към текста >>

Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен живот, която аз току-що описах.
И така, изхождайки от едно такова познание, Вие трябва да се опрете на нещо, което установявате в представите или волята на едно такова дете и после да го проследите през следващите 3-4 дни. Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен живот, която аз току-що описах. И сега, имайки предвид съответните предпоставки, Вие ще поставите въпроса: Как аз да лекувам едно такова дете?
към текста >>

116. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
При възпитанието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни. Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи. В последствие тези натрапливи представи стават все по-упорити, все по-консолидирани. Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния живот, обаче е много трудно да бъдат отстранени. Защо е трудно да бъдат отхвърлени? Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
към текста >>

117. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>

Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен живот.
Работата е там, че това дете е един невероятен клептоман. Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен живот. Странността се състои в това, че съзнанието, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки. Човек има ясното усещане: Детето не знае за част от това, което върши, въпреки че – и Ви моля да го имате предвид – то постъпва по един възможно най-рафиниран начин. Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище. Детето постъпваше много хитро, без да е егоистично. То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го пропилее, просто за да им достави радост.
към текста >>

118. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят.
С какво имаме работа в хода на лечението? Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят. Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия.
към текста >>

119. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изследвано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма.
Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изследвано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма. Вчера ние видяхме, че при един такъв човек като Фердинанд Раймунд това може да бъде формирано пипнато с пръст. При това липсва всякаква възможност за преход, ако вземем в съображение единствено средствата на днешната естествена наука. Но виждате ли, човек трябва да се въздигне до там, това, което ни се представя външно в човека под формата на процеси, да бъде в известен смисъл уловено от духовното, да бъде вплетено в духовното. И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на дихателния процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият живот е свързан с духовното.
към текста >>

120. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот.
Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ. Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини. Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот. С подобни указания се цели на човека да бъде дадена една преди това несъществуваща в него сила, която често бива употребена за най-безчестни неща. И днес все още в това направление има всевъзможни указания за това, как търговските агенти например да успеят да сключат сделки или други подобни неща. В тази област днес се извършват невероятно много нередни неща.
към текста >>

121. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>

Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>

122. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>

123. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>

124. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот.
И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите. И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък. Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>

Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм. Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
към текста >>

Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки.
Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>

125. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв.
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв. редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото. Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото. И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше. Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила.
към текста >>

126. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот.
Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>

127. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото.
Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>

Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>

Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така?
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо.
към текста >>

Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
към текста >>

Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди.
към текста >>

128. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>

129. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>

130. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал.
Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал. Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили. И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация. Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
към текста >>

131. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени.
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени. Всичко в човека се проследява по такъв начин, че в него може да се разпознае космичното. Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното. Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят. В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт.
към текста >>

132. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека.
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това. Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека. Тя се намира на сцената на човешкото съзнание. Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава.
към текста >>

133. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Казвал съм ви: този, който иска да разбере човешкия духовно-душевен живот, трябва доста основно да изучи човека.
Казвал съм ви: този, който иска да разбере човешкия духовно-душевен живот, трябва доста основно да изучи човека. Последния път ние изучавахме паметта. Показах ви, че паметта, спомените се явяват в човека нещо чисто духовно. Днес искам да разгледам човека от съвсем друга страна, а също да ви демонстрирам нещо от това, което вече обсъдихме. Трябва да свържем тези неща едно с друго.
към текста >>

134. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят.
Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми.
към текста >>

135. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато. Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени. Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора. Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат. Това са такива фигури на тирани, като Нерон[5] или Комод[6].
към текста >>

136. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек.
То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек. Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела. Изхождайки от своята собствена душа, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид. Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Посредством своя дух човек е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се облак. Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и мускули. В действителност днес ние, приемайки храната, продължаваме същото; човек някога е бил толкова фин, колкото фино днес е намиращото се в нас, когато ядем.
към текста >>

НАГОРЕ

3.5212359428406