Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
Ани

3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.

Recommended Posts

СКАЗКА  ТРЕТА

Дорнах, 23 ноември 1919 година

Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава. Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност. Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.

Ние говорим без да мислим много за това, че като физически човеци се намираме в атмосферата. Но трябва също да разберем, че тази атмосфера принадлежи на нас самите. Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, преди малко се намираше още вън от нас. Като човеци ние не сме никак мислими вън от тази атмосфера. Обаче ние сме свикнали даже като модерно човечество да вярваме, че и по-рано е било така какъвто не е случаят да говорим за тези неща като въздуха и други подобни само по модерен начин. Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава. Но аз Ви казах, че това е само едната сфера, в която се намираме. Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била предхождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.

Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас. Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата. Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас. Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.

Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества. Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества. В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове. Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества. Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.

Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата сфера на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества. Обаче не трябва никога да забравя ме, че именно в тази интелигентност, при което с интелигентността искаме да назовем същевременно възприятията на сетивата, че в тази интелигентност действува луциферическата сила. Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес човекът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност. И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.

Вие можете да почувствувате, какво означава този интелигентен импулс на човечеството, когато обгърнете с поглед безличния елемент на още настоящата човешка интелигентност. Нали, ние хората имаме много лични интереси. Ние се срещаме едни други с нашите лични интереси и по отношение на нашите лични интереси сме именно индивидуализирани. Обаче това индивидуализиране спира пред интелигентността. По отношение на интелигентността по отношение на логиката ние, всички хора, имаме еднаквостта и се считаме с тази еднаквост. Ние не бихме имали тази еднаквост, ако, посредством Михаела, луциферическото влияние не би било упражнявано върху човечеството.

Ние се разбираме по този прост начин само благодарение на това, че имаме една обща интелигентност, само благодарение на това, че общата интелигентност произхожда от луциферическата духовност. Но тази луциферическа духовност се е роди ла чрез това, че Михаел е проникнал хората, повлиял е върху тях чрез луциферическата същност. Тези луциферически влияния са се оформили по-нататък в историческото развитие на човечеството. Наред с тях в човека са се развили и някои други неща. Обаче днес все още тази луциферическа духовност, която наричаме наша интелигентност, се счита в най-широки кръгове като отличаваща всъщност, като характеризираща човека.

За да си изясним още по-добре нещата, трябва да насочите погледа на Вашата душа върху нещо друго, което може да обедини нас хората даже върху цялата Земя, когато някога се разпространи по цялата Земя. Това е Христовият Импулс. Но Христовият Импулс е нещо различно от импулса на интелигентността. Вие не можете да направите от интелигентността на човечеството ваша лична работа. Интелигентността има нещо принуждаващо. Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан. Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение. Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек. Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек. Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс. Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен човек. Интелигентността не е лична работа.

Но къде падна Христовият Импулс? На този въпрос можем да отговорим по указания, които аз вече дадох. Знаем вече, че развитието на главата е едно развитие отиващо назад. По отношение на главата човекът се намира в едно постоянно умиране. Така че можем да обърнем вниманието върху космическия факт: Михаел тласка луциферическите пълчища в царството на хората. Така луциферическите отряди получиха своето жилище човешката глава, но човешката глава в умиращ характер.

Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.

Обаче срещу това именно трябва да се обърне божествената насока на човешкото развитие. Защото човекът трябва да остане свързан с развитието на Земята, за да може да върви по-нататък със следващото развитие на Земята минаващо през бъдещите Юпитерово, Венерино и Вулканово развитие. Човекът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.

Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание. Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли. Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.

Обаче всичко онова, което в човечеството е свързано с вътрешните причини на болестите, има връзка с тази тенденция на Луцифер. Прозирането на тази работа на Луцифер в това отношение, а именно пресуване то на жизнените сили в умиращите сили на човешката глава, означава действително в крайна сметка диагнозата на всички болести. И естественонаучното медицинско развитие трябва да бъде насочено да гради върху познанието на този луциферически елемент. Да даде една такава насока на човешкото развитие, да внесе в него един такъв елемент, това се съдържа в тенденциите на нахлуващото в човешкото развитие влияние на Михаел.

Обратно е налице влиянието на Ариман. То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността. Там действуват сега ариманическите същества. Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата. Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта. Това отново е изразено физически.

Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността. Но на основата на човешката воля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието. Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на човека. И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта. Вместо да се оставим да бъдем проникнати от божествените идеали, да ги оставим да проникнат в нашето желание и чрез това в нашата воля, в нашето желание, в нашата воля внасяме нещо лично.

Така ние сме действително в състояние на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент. Луциферически-ариманическият елемент ни предава болест и смърт във физическата област, а в душевна та област разлива в нас всичко онова, което се явява в нас като измама чрез това, че считаме за действителност едното или другото, което принадлежи само на света на мислите, на света на представите, на света на фантазията. По отношение на духовния елемент по този път в нашето човешко същество прониква именно горещото желание на егоизма.

Така ние виждаме, как с човешката природа е свързана тази двоица Луцифер-Ариман. И как модерното цивилизовано човечество се мами, може да се измами, това аз Ви обясних с Милтоновия "Изгубен Рай"с Клопщоковия "Месия" и с Гьотевия "Фауст". Сега важното е това, че ние като човечество сме стигнали в Земното развитие до една точка, която може да бъде охарактеризирана като кажем, че сме преминали вече средата на Земното развитие. Нали, положението е такова: Земното развитие беше първо възходящо, достигна една върхова точка, и от онова време насам то е вече низходящо. Поради определени причини, които няма нужда да обясняваме днес, имаше един вид оставаща еднакво равнище до Гръцко-латинската епоха и от там до 15-то столетие. Обаче от онова време насам развитието на земното човечество е действително низходящо.

Физическото земно развитие е вече отдавна низходящо. Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение. Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора. Достатъчно е само да прочетете в по-добри Геологии описанията на земното развитие и ще можете да констатирате това също и днес като резултат на физическата наука, именно, че Земята се намира в низходящия стадий на нейното развитие. Но също и онова, което съществува в нас хората, то също се намира в низходящо развитие. Ние не можем вече да разчитаме като хора на това, че от развитието на нашето тяло можем да получим някакъв подем. Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у човека в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие. Трябва да се научим да гледаме към бъдещите човеци. Това значи да мислим по Михаелов начин. Искам да Ви охарактеризирам, що значи да мислим по Михаелов начин.

Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим. Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества. Действителните човеци, които седят тук, са невидими, са свръхсетивни. Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме човека като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по определен начин. Животните също пра вят това, растенията също, само минералите не го правят. Да станем съзнателни за това: ние се движим между невидими човеци това значи да мислим по Михаелов начин.

Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели, Архаи и т. н. Това са невидими Същества. Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго? Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така. Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие. Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин. Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.

Видите ли, това значи да мислим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо. Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света. Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен. И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание. Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/. Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият. Тук аз трябваше да прибавя към възходящото развитие низходящото развитие.

Това развитие имаме ние фактически в нашата глава. Докато нашият останал организъм се намира още в едно възходящо развитие, нашата глава се намира вече в едно низходящо развитие. Когато хората вярват, че развитието се състои в един постоянен възход, те се отдалечават от истинската действителност, тогава те говорят така, както Хекел беше говорил под едно заблуждаващо влияние: първо е имало прости същества, след това по-нататъшното развитие, отново по-сложни същества и т.н. и т.н. до безкрайност, все по-сложни, все по-съвършени. Това е едно безсмислие. Всяко развитие, което върви напред, изминава също отново обратния път. Всеки възход е последван от едно слизане надолу. Едно от най-оплитащите заблуждения на по-новото човечество е това, че това по-ново човечество е изгубило връзката между еволюцията и деволюцията, между развитие и връщането по обратния път. Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие. Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, преди да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах. Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе човека до неговата цел. На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преопределената му божествена посока.

Аз вече казах, че едното е свързано с другото. Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества. Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ. Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото. Това би било бягство от действителността Той трябва смело да застане срещу борбата между красивото и грозното. Той трябва да може да чувствува дисонансите в разгара на борбата с благозвучието в света, да може да съчувствува, да живее с тях.

Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си. Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа. Външният минерал е тежък. Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността. Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани. Когато Архимед се намирал веднъж в банята, той открил, че става по-лек, и така се зарадвал, че тогава е извикал своята Еврика. Вие сте изучавали всичко това във физиката. Следователно ние не живеем душевно от привличането надолу, а живеем от привличането на горе. Не чрез това, че нашият мозък е тежък, а чрез това, че плувайки в мозъчната вода нашият мозък е по-лек, чрез това живеем ние всъщност душевно. Ние живеем чрез това, което ни тегли нагоре от Земята. Това може да се каже вече днес и физически.

Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците. Тази е именно измамата, че хората вярват да ги виждат.  Ние никак не се различаваме от висшите йерархии. Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.

Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът. В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас. Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо. Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.

Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът. Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате пред Вашите себеподобни във Вашето тяло. Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е човекът. В действителност това е само жестът, който сочи към истинския човек.

Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората. Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека. Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата. Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята. Трябва да осъзнаете, какво е дадено в това откровение на Михаел за хората на настоящето и на близкото бъдеще, когато хората свободно ще се приближат до него. Трябва непременно да осъзнаете, че днес хората се стремят към решението на социалния въпрос от остатъците на стари състояния на съзнанието. Всичко, което е могло да бъде решено от стари състояния на съзнанието на човечеството, то е вече решено. Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие. Изискванията, които възникват днес не могат да бъдат решени с мислите, които са получени от старите времена, от миналите състояния на човешкото съзнание. Тези изисквания могат да бъдат решени само при едно човечество, което е развило едно ново устройство на душата. Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората. Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия. Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така:  "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/. Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка. Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното. Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само един огледален образ. Ние трябва да осъзнаем огледалния характер на нашия мисловен свят. В момента, в който осъзнаем този огледален характер на нашия мисловен свят, ние ще апелираме към един друг извор на действителността в нас. За този извор иска да ни говори Михаел. А това значи: трябва да се стараем да познаем нашия мисловен свят в неговия огледален характер, тогава ще работим против луциферическото развитие. Защото това луциферическо развитие има пълния интерес, да влее в мислите субстанция и да ни представи лъжливата илюзия, като че в нашето мислене има субстанция. Но в нашето мислене няма субстанция, то е само образ, в него има само образ. Ние ще почерпим субстанцията от нещо друго, от по-дълбоките слоеве на нашето съзнание. Това е едното. Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от мисълта, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа предимно върху мисълта и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали мисълта за нещо действително. Ако и да се отвръщаме от чисто абстрактната интелигентност, ние вършим това само привидно, стоим под ужасния робски бич на интелигентността като модерни хора и не изпращаме от по-дълбоките слоеве на нашето същество в самите мисли онова, което трябва да бъде в тях.

Второто нещо е: да внесем в нашите желания, в нашата воля онова, което следва само от една такава действителност, която трябва да признаем като свръхсетивна.  Аз често съм споменавал това тук, че непълното сериозно вземане на свръхсетивния характер на Тайната на Голгота си е отмъстило горчиво. Аз обърнах внимание то Ви върху един възглед, като например този на либералния богослов Адолф Харнак. Такива либерални богослови съществуват много и те спокойно признават: от историческите документи не може да бъде намерено никакво доказателство за действителността на Тайната на Голгота. Да, да се докаже исторически по същия начин, както може да се докаже съществуването на Цезар или съществуването на Наполеон, по същия начин не може да се докаже исторически съществуването на Христа Исуса. Защо? Защото в Тайната на Голгота пред хората трябваше да бъде поставено едно събитие, до което човечеството трябва да има за човечеството никакъв сетивен достъп. За да се научи човечеството именно чрез Тайната на Голгота да се издигне до свръхсетивното, затова не трябваше да има никакво сетивно, ни какво външно сетивно историческо доказателство.

С това обаче на нас ни се обръща вниманието върху две неща, към които трябва да се насочим. Първо да познаем в непосредствения сетивен свят, следователно в човешкия, животинския и растителния свят свръхсетивното, този е Михаеловия път. И неговото продължение: в този свят, който ние самите познаваме така като свръхсетивен, в този свят да намерим Христовия Импулс.

Като Ви обрисувам това, аз ви обрисувам същевременно най-дълбоките импулси на социалния въпрос. Защото абстрактният съюз на народите не ще реши международния проблем. С тези абстракции не можем да обединим хората по лицето на Земята Обаче Духовете, които водят хората в свръхсетивното, и за които ние говорихме през тези дни, те ще обединят хората.

Външно днес човечеството върви срещу тежки борби. И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие. От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една борба по цялата Земя. Срещу това водене до абсурдност на човешкото развитие може да действува единствено онова, което води хората в пътя на духовното: пътят на Михаел, който намира своето продължение в пътя на Христос.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...