СКАЗКА ДЕСЕТА

Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? Властта на Христа над костната система и неговото тържествуване над смъртта.

Ние настояхме върху твърде особеното значение на кръщението на Исуса от Назарет, извършено от Йоана Кръстителя, и на пълното съгласие на четирите евангелия върху този въпрос. Днес ще разгледаме това кръщение от специална гледна точка.

Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил. Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя.  И именно в момента на кръщението в реката Йордан то се съединява с едно човешко тяло и живее три години на Земята, за да изпълни в течение на тези три години това, което днес ще се опитаме да разберем по-добре.

Това, което текущо казах, е резултат на ясновидското наблюдение. Еван-гелистите го казват с други думи като описват кръщението. Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.  Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-великото събитие в цялото земно развитие. Ще трябва да обясня още някои неща, които може би ще шокират онзи, който не е още готов да ги приеме; но такъв човек трябва да си каже тогава, че човешката душа се намира на Земята, за да се усъвършенствува все повече и повече, даже и по отношение на познанието, и че много често това, което отначало може да шокира, става съвършено ясно впоследствие. Ако това не беше така, тогава би трябвало да се отчаяме по отношение развитието на човешката душа. Въпреки че човек може да се учи, неговата душа може все повече да се усъвършенствува и да стигне до там да разбира все по-добре и по-добре.

Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам!" Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение. След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е. в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло. Някой би могъл да запита, дали беше възможно да се забележи тази власт, която по-светеният упражняваше над своите три тела, даже и върху своето физическо тяло.  Това можеше да види онзи, който беше добил способността за такова виждане; за другите посветеният беше един обикновен човек. Ако те не виждаха в него нищо забележително, причината е, че физическото тяло, такова каквото го виждат физическите очи, е само израз на духовното; преобразуванията ставаха в духовната част, която стои зад физическата. Следователно, чрез различните видове посвещения, които бяха получили древните посветени, те добиваха до известна степен власт над тяхното физическо тяло. Но имаше нещо в тялото, над което никакво посвещение не можеше да даде власт. Тук ние засягаме една велика тайна. В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система. До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето. Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите. Това са все действия, които показват властта на душата над тялото. Онзи, който е минал през известно посвещение, има още по-дълбока власт над своето тяло: той има възможността да упражнява напълно определено действие върху движенията на различните части на своя мозък, и т.н.

И така, човешката природа, която съставляваше тялото на Исуса от Назарет, беше под властта на Христа. Христовата свободна воля слезе чак до костната система, проникна в нея и за първи път в развитието на Земята можа да действува вътре в тази система. Нека подчертаем значението на този факт: човекът е добил на Земята формата, която той има днес в своята костна система, тази форма не е получена от миналите въплъщения на нашата планета. Но той би я изгубил, ако в нея не би проникнала духовната сила, духовното същество, което наричаме Христос така една огромна си ла слезе чак до сърцевината на троичното тяло на Исуса от Назарет.

При едно обикновено раждане това, което идва от миналите въплъщения, се съединява с това, което детето получава чрез наследствеността. Човешката личност, която е живяла в минали съществувания, слиза в обвивката от плът и в етерното тяло. Но щом проникнем в духовния свят /собствено в астралния/, виждаме, както сте могли да прочетете и другаде, че там нещата се показват в обратен вид както в една огледало. Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния свят, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид. Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543. Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия. Казаното в Евангелието почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ. Това е един духовен факт, който се развива в действителност в духовното поле. Вместо едно физическо раждане, което привлича към себе си един духовен принцип, това раждане е една жертва; то прави възможно духът от началото на нашето земно развитие, който "плуваше над водите", да се съедини с троичната телесна обвивка на Исус от Назарет и да я изпълни със сила и светлина.

Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи ъгъл от Земята, където се произвежда. Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е  голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива. Къде са пределите на един човек за физическите сетива? Нима това са пределите на неговата кожа? Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели. Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество. Но това е едно ограничено гледище. Едва на няколко сантиметра вън от нашата кожа, според такова гледище, не би съществувало нищо от нас. Обаче помислете, че при всяко вдишване вие приемате в себе си въздуха, който ви заобикаля. Ако тогава, когато Ви отрежат носа, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали. Произволно е, когато считаме кожата за граница на едно същество Всичко, което го заобикаля е част от него, даже и във физически смисъл. Така щото това, което се случва на човека, не засяга само мястото, заето от неговото тяло. Ако заразим въздуха на радиус една миля около него, ние ще констатираме, че цялото това пространство е част от живота на този човек. Цялата Земя е част от нашия живот. И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие. Ако отровите въздуха около човека така, че да действувате върху неговия организъм, един друг човек, поставен близо до него ще изпита същото въздействие. Според положението, което той заема в кръга, това въздействие може да бъде различно; ако се намира в покрайнините на отровената зона въздействието ще бъде най-слабо; но все пак такова въздействие би съществувало. Ето кое ще Ви обясни може би, че се задава въпросът, дали при кръщението на Исуса в реката Йордан не е имало. и други въздействия. Тук ние засягаме една нова тайна, една много дълбока тайна, за която днес може да се говори само със страхопочитание и дълбоко уважение; хората ще разберат тази тайна само постепенно.

В момента, когато Христовият Дух слезе в тялото на Исуса от Назарет и произведе там преобразуването, за което говорихме, въздействието на това събитие се разпростря чак до майката на Исуса от Назарет. Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета. При раждането на Христа майката на Исуса от Назарет стана отново девица!

Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на Евангелието на Йоана ни по казва под една забулена форма.  Но когато знаем да четем добре това Евангелие, ние намираме всичко това в него. За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство. Само постепенно с течение на времето става смесването на кръвта от различни родове и племена, но колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече виждаме да действуват роднинските кръвни връзки. През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера. Това знаеха всички, даже и най-простите хора. Естествено, ако днес биха се сключва ли бракове между близки роднини, би било погрешно да се мисли, че ще се възобновят тези състояния. Това би била същата грешка, която би направило цветето "момина сълза", ако то кажеше: аз не искам вече да цъфтя през месец май. От сега нататък ще цъфтя през октомври. Разбира се, през октомври неговият цъфтеж би бил невъзможен. Също така магическите сили не могат да се развият в една епоха, която не предлага вече необходимите за това условия. В нашата епоха магическите сили се развиват по друг начин. Но един материалистичен дух не може да разбере, че законите на развитието са се изменили. Той вярва, че всичко, което изпитва в своята лаборатория днес, е ставало така винаги и през всички времена. Но той се мами, защото самите закони се изменят и те; и той би бил много учуден, ако би могъл да присъствува на това, което е станало в Палестина и за което разказва Евангелието на Йоана. Тези, които са живели по времето на Христа, когато още беше живо преданието за тези неща, не са изпитали подобно учудване. Аз казах вече вчера, че свидетелите на чудото при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено голямо учудване от станалото. Това чудо, под неговата външна форма, възобновяваше един факт, който е бил наблюдаван през всички древни времена. Четете, например, в книга 4-та Царе, глава IV, ст. 42-45:

"Тогава дойде един човек от Ваал-Салиса, който донесе на божия човек хляб от първите плодове двадесет печени хляба, и пресни класове жито. И Елизей каза: дай от това на народа, за да ядат.

"А неговия слуга каза: как? Да дам това на сто човека? А той му отговори: дай на този народ и нека ядат! Защото така говори всевечният: ще ядат и остатък ще остане".

"И тогаз тури пред тях и те ядоха. И остана остатък, според думите на всевечният."

Този разказ от Стария Завет описва същото положение както това на умножаването на хлябовете за петте хиляди души. Как да се учудват тогава хората пред тези чудеса, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в Писанието?

Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния свят; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки, силите, които са активни в тях. Другите хора предчувствуваха това смътно; посветеният се издигаше до първия прадед, чиято кръв течеше през цялото поколение, Така, си казваше той, кръвта тече през всичките поколения и в тази кръв се изявява Азът на народа, също както индивидуалният аз се изявява в кръвта на един човек. Издигайки се в миналото през поколенията, той чувствуваше своята душа отъждествена с духа на народа, този дух, който отпечатваше своя характер на цялата раса. Той се чувствуваше едно с кръвта на народа, чувствуваше, че притежава до определена степен власт над магическите сили ни свързани с кръвта.

Но трябва да държим също сметка и за следното: мъжкият принцип и женскиият принцип съдействуват, за да може човечеството да се размножава, да се възпроизвежда. Ако преобладаваше женският принцип, възпроизвеждат се постоянно качествата на расата, качествата на еднообразието: детето прилича винаги на родителите, на прародителите. Всичко, което произвежда приликата, произхожда от женския принцип. Всичко, което създава различия, е свързано с мъжкия принцип. Ако би преобладавал женският принцип, Вие не бихте могли да различавате хората едни от други; ако би действувал само мъжкият принцип. Вие никога не бихте могли да познаете типа на една раса в една и съща група хора. Това, което е общо на целия народ, почива следователно на женския елементи следователно то носи в себе си онези магически сили, свързани с кръвното родство. Когато един човек се издигаше чрез посвещението до такава степен, че да притежава власт над силите на кръвта, която тече през поколенията чрез женския елемент на народа, какъв можеше да бъде главният характер на този човек? Според терминологията на персийското посвещение, на всяка степен на посвещението се даваха различни имена:  "врана" за първата степен, "окултният" за втората,  "войнствуващият" за третата, "лъв" за четвъртата; петата степен получавате името на народа, към който принадлежеше посветеният; следователно в Персия той се наричаше "персиец".

Първо посветеният ставаше "врана", т.е. той можеше да отиде във външния свят и да го наблюдава; тогава той беше служител на тези, които бяха в духовния свят и им предаваше новини от физическия свят. От тук се е получил символът на враната, служаща като посредник между двата свята, като се започне от враната на пророк Илия и се стигне до враните на Фредерик Барбароса.

Този, който беше достигнал втората степен "окултният" се намираше вече в духовния свят.

На посветения от третата стенен "воюващият" беше поверена мисията да защитава окултните истини; от тук иде и неговото име воюващият, докато посветеният от втората степен нямаше още право да воюва за тези истини.

Посветеният от четвъртата степен "лъвът" беше придобил известна твърдост в своите духовни истини.

Най-после посветеният от петата степен, носещ името на съответния народ, беше научил да работи със силите на кръвта, за които говорихме. Ако беше получил своето посвещение между народа на Израилтяните,  той се наричаше "израилтянин".

Един от първите, който бяха доведени при Христа, според Евангелието на Йоана, беше Натанаел. Онези, които вече бяха ученици на Христа, му казват: "намерихме учителя, този, който обитава в Исуса от Назарет. " Натанаел отговаря: "може ли да излезе нещо добро от Назарет? "А когато го довеждат при Христа, този му казва:

"Ето истински израитянин, в когото няма лукавщина! " Един истински Израитянин, в който обитава истината! Казвайки това Христос знае, каква степен на посвещение има Натанаел; тогава Натанаел разбира, че се намира пред един, който знае повече от него, и Христос, за да подчертае, че наистина се касае за едно посвещение, му казва: "аз не те видях само когато ти дойде при мене; но преди Филип да те повика, видях те като седеше под смоковницата”.

Думата ''смоковница" е употребено тук в същия смисъл както в историята за Буда: смоковницата е дървото боди". Тя е знак на посвещението. Следователно Христос му казва: аз те признавам като посветен от петата степен; от това вие виждате, че авторът на Евангелието на Йоана ни доказва постепенно, че в тялото на Исуса от Назарет живее едно същество по-висше от петата степен на посвещение.

Да продължим по-нататък. Видяхме, че на тази степен на посвещението човек може да владее магическите окултни сили, които текат в кръвта на поколенията; тогава той става едно с душата на народа. А тази последната се изразява чрез силите на женския принцип; следователно един посветен от петата степен се намираше във връзка с тези сили. За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа. Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип. Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността. Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите. Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.

Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.

Първото чудо, което Христос извършва според Евангелието на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.

След това Христовите сили продължават да нарастват, но не самите Христови сили като такива, а възможността те да могат да се проявят чрез телата на Исуса от Назарет. Не трябва да мислите, че Христос има нужда да се развиват; но тялото на Исуса от Назарет е това, което трябва още да се усъвършенствува, колкото и чисто и благородно да бъде то. Защото в него трябва да се влеят нови сили.

При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие. На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло. Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила. Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние. Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото. Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет? Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия. Така то добива възможността да каже по-късно, че неговото астрално тяло е станало достатъчно силно, за се възстанови в три дни физическото тяло, ако то бъде разрушено. Защото този е смисълът на съответното място от Евангелието /гл. II, ст. 19/:

"И Исус им рече; съборете този храм и в три дни аз ще го въздигна отново”.

"Тогава юдеите му казаха: трябвало е четиридесет години да бъде построен този храм, а ти ще го въздигнеш в три дни?”

"Но Той говореше за храма на своето тяло".

От тоя момент телесният елемент, даден чрез жертвата на Исуса от Назарет, беше добил власт над физическото тяло. Това тяло можеше да се движи, без да се подчинява на действието на законите на пространство то, да предизвиква и направлява духовните събития. И това действително става, както виждаме да ни се показва в главата следваща очистването на храма /гл. ІІІ/:

"Имаше човек между фарисеите, наречен Никодим, началник между юдеите; този човек дойде нощем да намери Исуса и му каза..."

Защо е писано: "нощем"? Бихме дали едно много тривиално обяснение, ако кажем, че този юдеин се страхуваше да дойде денем при Исуса.

Тук "нощем" иска точно да каже, че тази среща между Исуса и Никодима е станала в астралния свят, в духовния свят, а не в рамките на дневното съзнание, Христос разговаря с Никодима намирайки се вън от физическото тяло, "нощем" когато астралното тяло е напуснало физическото и етерното тела. Така трите телесни обвивки на Исуса от Назарет бяха издигнати от Христа на висотата на действията, които трябваше да следват. Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела. Това е нещо съвършено различно отколкото да бъде упражнявано просто едно влияние, както описахме това вчера. Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото. За да може де бъде видян Христос в своето тяло, без той да присъствува физически, необходимо беше още нещо друго; това нещо беше необходимо и за да бъде той видян и от други хора освен от неговите ученици. Трябва да четем правилно това място от Евангелието /гл.VІ, ст.22/, защото някой би  могъл да каже: Аз искам да вярвам, че учениците му са го видели, но не, че и други хора са го видели.

"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:

"И като го намериха от другата страна на езерото, те му казаха: Рави, кога дойде ти тук?"

Това, което е описано тук, има същото значение както когато апостолите са търсили Исуса. Не се казва, че обикновените очи го виждаха, но че онези, които го търсеха, го намериха чрез едно нарастване на тяхна та вътрешна сила. Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и кости, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "Евангелието трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата". Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода!" На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена. Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло. Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.

При изцелението на сляпо-родения Христос прониква не само в живота протичащ между раждането и смъртта, но също и в индивидуалната душа, която преминава от едно съществуване в друго. Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.

Аз често съм цитирал тези хубави думи на Гьоте, които почиват на едно дълбоко познание на розенкройцерското посвещение: "окото е образувано чрез светлината за светлината." Без съмнение, Шопенхауер е прав, когато казва: без окото не би съществувала светлина, но от къде иде окото? " Но Гьоте казва с пълно право: "ако нямаше светлина, никога не би се появил един орган чувствителен на светлината, едно око." Окото е образувано чрез светлината. Можете да констатирате това чрез следния пример: ако животните биват затворени в тъмни пещери, очите престават с времето да виждат, вследствие липсата на светлина. Ако Христос трябваше да влее в един човек силата, която да направи чувствителни на светлината очи първоначално слепи, това показва, че в Христа живееше духовната сила, която се намира в светлината. И, това нещо е показано в Евангелието на Йоана. Действително изцелението на сляпородения е предшествувано от главата, където е казано /гл. VIІІ, ст. 12/:

"А Исус им говори и рече: Аз Съм светлината на света. "А сега разгледайте главата, която предшествува възкресението на Лазара /гл. Х. ст. 17/:

"Затова ме люби Отец ми, защото аз полагам живота си, за да го взема отново.

Никой не ми го отнема, но сам го давам; Аз имам власт да го положа и отново да го взема.... Ако не върша делата на Отца; не ми вярвайте. . "

Всичко, което в тази глава се казва за "добрия пастир", подкрепя тези думи на Христа: "Аз и Отца сме едно! "Той вече не се нарича като Аз по друг начин освен в смисъла, че приема силата на Отца в себе си. Също както беше казал "Аз Съм светлината на света", сега той казва; "Аз изоставям силата на своя Аз като приемам в себе си отца, за да действува в мене Отец, първопричината на света и от там да се влива в другите хора. Аз отдавам моя живот, за да го приема възобновен." Ето кое предшествува възкресението на Лазара.

След това подробно разглеждане, обгърнете сега Евангелието на Йоана в неговата цялост ще се отнася за композиционната му форма, и Вие ще забележите не само чудната прогресия на Христовите сили в тялото на Исуса от Назарет, но и това, как за всяка степен е описана подготовката, която показва, изрично, какво ще се изяви в това тяло. Художественото построение на това Евангелие е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение. Този чудесен строеж иде от това, че авторът е бил посветен от самия Христос.

Днес ние видяхме, как при кръщението Христос, прониквайки в троичната обвивка на Исуса, в света е навлязъл първият импулс на силата, която трябваше да победи смъртта. Ние видяхме, как чрез слизането на Христа, това рождение на Христа в тялото на Исуса, майката на Исуса от Назарет се беше така преобразила, че тя отново бе придобила своята девственост.

Тук е и изходната точка на Евангелието Йоана. Това огромно събитие не можеше да бъде описано за първи път освен от ученика, когото сам Христос: беше посветил, възкръсналият Лазар, този, който от тогава се нарича само: ученикът, който Исус любеше. Само той можеше да направи да бъде разбрано това събитие, което после апостол Павел схвана чрез своето особено посвещение, а именно: че в този момент в земното развитие бе внесена силата, която щеше да победи смъртта. Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: "не трябва да му се строши нито една кост!" Защо? Защото не биваше да бъде засегната формата, която беше под властта на Христа. Ако бяха му строшили костите, една по-нисша човешка сила би се примесила към Христовата сила, която той трябваше да упражнява чак до костите на Исуса от Назарет. Тази форма трябваше да бъде запазена, защото тя трябваше да остане напълно под властта на Христа.