Принципи 153-155  

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

/Във връзка с предидущото съзерцание: Какво е в действителност земята в Макрокосмоса? /

153. В началото на епохата на Съзнателната душа хората свикнаха да насочват своя поглед към величието на Вселената и да чувствуват преди всичко нея. Ето защо те наричат Земята една прашинка сред тази Все лена, която физически се явява в такива величествени и мощни размери.

154. За ясновидското съзнание тази "прашинка" се разкрива като зародишна заложба на един новораждащ се Макрокосмос, докато старият Макрокосмос се оказва като мъртъв. Той трябваше да умре, за да може човекът да се отдели с пълно себесъзнание от него.

155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.