НЕЩО ЗА РАЗБИРАНЕТО НА ДУХА И ЗА

ИЗЖИВЯВАНЕТО НА СЪДБАТА

В съобщенията и съзерцанията, които на това място са отправени към членовете, този път трябва да на правим да се влее нещо, което ще бъде способно да даде на мислите върху ръководните принципи едно по-нататъшно направление. 

Разбирането на антропософското познание може да бъде подпомогнато, когато човешката душа е насочена отново и отново към отношението на човека със света.

Когато човек насочи вниманието си върху света, в който се ражда и който напуска със смъртта, той има първо около себе си изобилието на своите сетивни впечатления. Той си образува мисли върху тези сетивни впечатления.

Като осъзнава това: "аз си съставям мисли върху това, което моите сетива ми разкриват като свят", той може вече да започне със себенаблюдението. Той може да си каже: в моите мисли живея "Аз". Светът ми дава повод да изживея себе си в мисли. Аз намирам себе си в моите мисли, когато наблюдавам света.

Продължавайки така в размишленията човекът изгубва света от съзнанието; и в това съзнание влиза Азът. Той престава да си образува представи за света; започва да изживява Себе-то.

Ако, обратно, вниманието бъде насочено върху вътрешността, в която се оглежда светът, в съзнанието изникват съдбовните събития на живота, през които човешкото Себе е минало от момента, до който се простират неговите спомени, насам. В тези изживявания на съдбата, в тяхното редуване човек изживява своето собствено съществуване.

Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една съдба", човек може да започне с разглеждането на света. Той може да си каже: аз не бях сам в моята съдба; светът се е намесил в моето изживяване. Аз съм искал това или онова; в моята воля се е влял светът. Аз намирам света в моята воля, като изживявам тази воля съзерцавайки себе си. Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът. Той престава да изживява Себе-то; започва да съзира света в чувствуването.

Аз мисля вън в света; там намирам себе си; потопявам се в самия мене, там аз намирам света. Когато чувствува достатъчно силно това той стои посред загадките на света и на човека.

Защото да чувствува човек: аз полагам усилия в мисленето, за да разбера света и самият аз се вмъквам в него, това дава първата мирова загадка.

Да се чувствува човек формиран в своето Себе от съдбата и да чувствува в това формиране вълните на мировото ставане това води до втората мирова загадка.

В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание.

Защото Антропософията настоява върху това: съществува едно духовно изживяване, което в мисленето не изгубва света. Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят.  Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света. Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата. Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане.

Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват. Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят. Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията.

Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща. И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин. Антропософията намира Себе-то, като показва, как от сетивния свят за човека се разкриват не само сетивните възприятия, но и въздействията от неговото предземно съществуване и от неговите минали съществувания на Земята.

Човек може да насочи поглед навън в света на сетивата и да каже: там има не само цвят, звук, топлина; там действуват също и изживявания

та на душите, които тези души са имали преди тяхното настоящо земно съществуване. И той може да насочи поглед също вътре в себе си и да каже: там не се намира само моят аз, там се изживява един духовен свят.

В едно такова разбиране човекът, който се е домогнал до загадките на света и на човека, може да се свърже с посветения, който, според своето схващане, може да говори за външния сетивен свят така, като че от този свят той не получава само сетивни възприятия, но и впечатленията от това, което човешките души са произвели в предземния живот и в техните минали съществувания; същият посветен трябва да каже за вътрешния свят на Себе-то, че този свят разкрива духовни връзки така изразително и така действено, каквито са възприятията на сетивния свят.

Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят.

Така искащият да бъде деятелен в своята работа член може да стане едно подготвително училище за училището на посветените. Върху това искаше да обърне силно внимание Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за обществото се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.

В смисъла на едно такова насочване на вниманието ще бъдат дадени следващите ръководни принципи.