ШЕСТИ СЕМИНАР

Щутгарт, 27.08.1919 г.

Повторение на вчерашното говорно упражнение; следва ново. Чете се басня от Лесинг.

Р.Щ.: Трябва винаги да мислите за това, че прозата може да бъде четена с различна интонация според личността.

Заглавието се чете с по-понижен тон и на него не се набляга особено.

Славеят и паунът

Един общителен славей намирал сред певците в гората достатъчно завистници, но не и приятели. "Може би ще го открия сред някой друг вид", си помислил той и доверчиво отишъл при пауна. "Красиви пауне, аз ти се възхищавам!" "Аз на теб също, скъпо славейче." "Нека да станем приятеля" продължил славеят. "Ние няма да си завиждаме, ти си толкова приятен за очите, колкото аз за ухото," Славеят и паунът станали приятели.

Р.Щ. каза вместо това на шега: Франция и Италия са по-добри приятели от Италия и Англия. Може да се каже: Приложението може да стане по най-различен начин.

Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.

Аз бих предприел с участниците в класа следното. Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче! То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета. От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.

Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.

Едно такова куче може да се сравни с човек, който внимава за нещо. Животни често могат да се сравняват с хората. Това, което животните правят според инстинкта си, хората често трябва да извършат по задължение. Както животните, така и хората трябва да вършат сходни неща, затова и можем да ги сравняваме. Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за месо, то е необходимо той да се научи на нещо. Когато дойде някой и иска да вземе нещо, то той трябва да го хване за гребена, да, така се казва когато се обръща внимание на някого, че не трябва да върши нещо. Казва се:"Хващаш за гребена", когато се спира въпросното лице. За човек е по-правилно да се каже коса, а не гребен. Хваща се за косите. От това го заболява и не може да се откъсне. И тези неща не се казват така направо, защото ако се каже: "Аз те хващам за косата", звучи малко смешно. Животът винаги трябва да се примесва с нещо шеговито и затова се казва: "Хващам за гребена." Човек има коса, той понякога е дързък. Петелът винаги е дързък, той има гребен. Затова се казва: "Хващам те за гребена". Затова можете да си представите, когато дойде например друго нахално животно и иска да ся вземе от магазинчето за месо парченце месо, кучето ще каже: "Ще те хвана за гребена!" Би могло да се направи много добро сравнение между човека и кучето.

Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.

Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.

Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент. Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско.

Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора. Когато се дават на децата такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй като техните възприятия и чувства не са насочени. Когато първо се дават пояснения, разказът педантично се разнищва и те няма да могат да го прочетат правилно.

Овчарското куче

Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи. Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него. То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."

Не е необходимо след това да се казва нещо друго на децата; трябва да има предварителна подготовка, за да могат децата да го разберат.

Друг път кажете на децата следното: "Скъпи деца! Вие често сте ходили на разходка, разхождали сте се по ливадите, полята, но и в гората, понякога и там, където граничат гората и поляната. Когато навлизате в гората, отивате съвсем на сянка; но когато сте по края й, тогава от едната страна слънцето грее силно. На границата между гората и поляната, вие спокойно можете да наблюдавате как растат цветята. Винаги би бяло добре за вас, да избирате за разходките, си местата, където граничат гората и поляната. Тогава вие можете да откривате по нещо ту в гората, ту на поляната. Ще можете винаги да наблюдавате как растат тревата и цветята н растенията по нея.

Но още по-хубаво и приятно ще бъде, ако може да се ходи не само през гората и ливадите, но и по поляни, които лежат между планини, в долините. По тези поляни могат да се открият много по-интересни неща, отколкото на поляните, оградини твърде много от слънцето. Поляните в долините, защитени от планини, имат много красиви цветя, които често растат така, че се виждат между мъховете, растящи по тези места. Теменужките например са точно в съседство на мъха.

Сега може да се говори по-нататък с децата за мъх и теменужки, може да се извика едно дете, което да опише теменужката, друго да говори за мъха. Дори може да се опита, ако има желаещи да донесат същия ден теменужки и мъх. Има ги по едно и също време.

След това продължаваме: "Виждате деца, ако имате наблизо такава поляна може да би се случи така, че когато излезете да видите само мъх. След осем дни излезте отново. Какво виждате сега? В мъха теменужки. Те едва сега са поникнали, по-рано са се крили в мъха. Вие забелязвате това. А когато излезете на следващата година, може да се зарадвате още повече. Ще си помислите:"През пролетта тук още нямаше теменужки! Не ги бяхме водели. "Опитвате се да разтворите мъха. Аха, тук вътре е теменужката.

В природата често е точно така, както е при хората. Често и тук нещо добро и хубаво е скрито. Един човек не се забелязва, защото доброто в него остава скрито, още не е открито. Трябва да имаш усет за това, да откриеш добрите хора в множеството.

Виждате ли, мили деца, още повече могат да се сравняват човешкият живот и природата. Представете си едно много добро дете, Вие също намирате, че то винаги говори хубави неща. Има скромни и нескромни деца. Скромните деца се забелязват по-малко. Нескромните деца обаче искат да бъдат забелязани.

Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна. Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла. Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш!" Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."

Много добре е, когато се обсъждат с децата такива паралели, такива аналогии между природа и човек, за да оживее всичко, което е в близост до детето.

Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада. След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски. Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски. Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко. Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.

Нещо допълнително, с което ще постигнете много при децата, говорете за скромността на човека и за нескромността и кокетството и след това им прочете:

Ах, какво цъфти така под слънчевите лъчи?

Това са милите теменужки, които цъфтят в тихата долина.

Цъфтят така тайно скрити в мъха,

Затова и ние децата не откриваме никаква теменужка.

И какво надига тихо главичка нагоре? Какво шепти така тихо в мъха, тихо напред? "Търсете, така ще намерите! Търсете ме, де!" Хей, теменужке, чакай, чакай! ние ще те намерим!

Хофман фон Фалерслебен

Когато детето научи езика на стихотворението, тогава то ще постигне всички нюанси и няма да е необходимо да разваляте впечатлението със следващ коментар и педантичност. Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето. Това е което искам да приемете на сърце във връзка с работата по текстовете.

Сега искам да продължим да разглеждаме детската психика. Вчера Ви помолих да обмислите как ще постъпите с лицемерно послушните, които пробиват със своята лицемерна добрина, без да правят нещо от полза за класа.

Следват изложения на присъствуващите.

Р.Щ.: Поставих въпроса, защото е трудно да се направи разлика между полезните и вредни примерни деца. Трябва да се внимава дали имате работа с такива, които по-късно ще изиграят някаква роля. Те са полезни, добри деца, но неудобни.

Тогава може да се разкаже историята за това как магарето се е сдобило със своите уши.

Могат да се използуват и по-остри средства срещу странните послушни деца. Те обаче не трябва да се излагат пред класа и да се засрамват. Това ще им дойде твърде много. Може на един "натегач” да се възложат трудни задачи и да се остави да говорят делата, така че детето да види, че не може да изпълни възложеното и че трябва да го каже на учителя. По този начин става ясно, дали стремежът е неподправен.

И други участници правят изложения по въпроса.

Р.Щ. прави накрая следното обобщение: При тази дискусия излезе същността на нещата, за които става дума. Първото, което трябва да се направи, е да се опитате грижливо да установите дали се касае за основателно отличаване на надарените ученици, които могат да постигнат повече. При това трябва да се внимава да не премине голямата дарба в егоизъм. Трябва да се опита това, което те могат да направят в повече да бъде от полза за останалите. Един такъв отличник трябва да използува големите си умения, за да направи нещо, което ще бъде добро за другите, така че да работя не само за себе си, но и за другите. Може ли той да смята по-добре, нека да се остави да помага на другите и те да се "прилепят" към него. След това той ще научи от учителя последиците от своето мислене, което може да се изрази така: "Мюлер е добро момче. Вижте, Мюлер може наистина много. Такива хора могат да бъдат много полезни за останалите. И аз ви изказвам похвала на всички вас, че научихте толкова много от него." Следователно похвалата за единия преминава в похвала за всички.

Открои ли се такава истинска надареност и отличат ли се истинските добри деца, които винаги са налице, тогава Вие ще ги познавате и ще работите с тях почти винаги чрез обединяването на два метода.

Първото е, че с тях не трябва да се разговаря пред целия клас, а на четири очи, така че да осъзнаят. че са разбрани. С тях трябва да се говори убедително: "Вие правите това и това. Вие винаги можете да го направите отново и отново. Вие вярвате, че това би ми било приятно и го правите, за да ми се харесате? Не, аз не искам това. Неприятно ми е!" Така трябва да им се говоря, но на четири очи, а не пред целия клас. Това е едното. На ученика трябва да се изясни, че сте прозрели намеренията му.

Другото е следното: Поставя му се задача, която е твърде голяма за него и се опитва да му се изясни, че ако трябва да решава такава свръх голяма задача, то е затова, че е искал да се изяви. За него е по-трудно да се пребори с тези качества, отколкото да разреши свръх големи задачи. Затова той ще се помъчи. Трябва да му кажем, че получава такива задачи, защото се бута напред. Но когато преодолее тези качества, няма да изпълнява по-специални задачи от останалите в класа.

Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне. Ще видите, че ако използувате тези методи след време ученикът ще се излекува.

В тези семинари имаме да решим още някои важни въпроси. За утре обаче искам да Ви поставя още една подобна задача, при чието решаване трябва да използувате и евритмията. Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у ученик или ученичка се породи особено увлечение към учител или учителка?

"Увлечение", има ли някой, който не разбира това? Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в учител или ученичка в учителка или ученик в учител. Срещат се всички тези варианти. Това истинско увлечение, което пречи на провеждането на обучението, Ви моля да обмислите и разрешите.     

Трябва налице да е наистина смущаване на обучението. Аз нямам предвид разбира се искрения респект и истинското уважение и обич към учителя или учителката, а това нездраво увлечение, което пречи на обучението и се случва често в класовете.