Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция

GA_130 Езотеричното християнство
Алтернативен линк

ХРИСТОВИЯТ ИМПУЛС В ХОДА ИСТОРИЧЕСКОТО

РАЗВИТИЕ

Лугано, 17. Септември 1911

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Понеже тук се виждаме толкова рядко, първо ще говорим върху нещо по-общо. А после, след като сме се събрали в един толкова малък, интимен кръг, ще можем да отговорим на едно друго желание, което би могло да възникне. Ще бъде добре да обсъдим в общи линии някои неща, засягащи същността на човека и то във връзка с цялата същност на нашия свят. И така, в тези лекции ще говорим за същността на човека не толкова според описанията в моята книга „Теософия” – защото всеки би могъл да почерпи достатъчно сведения от нея – а по-скоро ще разгледаме човешкото същество откъм неговата вътрешна страна.

Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него. Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа. Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света. И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас като отговор на външните впечатления. Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден. Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума.

Обаче за нашия духовен живот тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления. Когато по време на деня наблюдаваме света, сетивните впечатления и мислите непрекъснато преливат едни в други. И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят. Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат. Всичко това се слива. Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма. И това е възможно чрез вече познатите средства, описани например в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят. Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли. Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна. Но не е нужно да отиваме толкова далеч. Когато в спокоен час се запитаме: Колко много неща са се променили в моите понятия от младостта насам? – това вече е една самостоятелна, индивидуална преценка спрямо външния свят. Когато градим житейски възгледи или максими, ние чувствуваме, че интелектуалният елемент в нас става все по-самостоятелен и все по-самостоятелен. Тази нарастваща самостоятелност на индивидуалния елемент има голямо значение за човека. Какво означава за човека да стане самостоятелен? Какво означава човек да изгражда житейски максими чрез такива изживявания, които са независими от външните впечатления – не чрез разни теории и учения? Това означава, че той става по-самостоятелен в своето етерно тяло. Това е първата стъпка от един продължителен процес. В началото човек съвсем не забелязва, че в етерното му тяло възниква една следа; а краят е, че той може да го направи изцяло независимо от физическото тяло. Докато началото се свежда до една едва доловима самостоятелност, в края имаме пълно освобождаване на етерното тяло и възможност за възприятия с етерното тяло. И тогава ние започваме да възприемаме заобикалящия ни свят именно чрез това самостоятелно етерно тяло. Този начин на възприемане е възможен дори и тогава, когато не сме стигнали кой знае колко далеч с вътрешните мистични изживявания. Ние ясно разбираме това също и тогава, когато си припомняме какво представлява нашето възприемане във физическото тяло. Ние възприемаме нещата с нашето физическо тяло благодарение на факта, че нашите сетива са самостоятелни. Нашите очи са самостоятелни, нашите уши са самостоятелни. Ние можем самостоятелно да възприемаме света на цветовете, света на звуците. Но ако бихме възприемали света чрез нашата интелигентност, ние не бихме могли да вършим това. Ако нещата опират до интелигентността, всичко е единство, нищо не е разграничено в отделни области. Ние не можем да възприемаме света с етерни очи и етерни уши, както вършим това в отделните области на сетивата, а възприемаме етерния свят изобщо. И когато се опитваме да говорим за етерните възприятия, винаги трябва да напомняме колко всеобхватни са етерните изживявания. Аз не бих искал да говоря за това, докъде могат да се разпрострат този вид изживявания, а само да изтъкна, че когато човек вижда как се образуват житейските максими, той същевременно може да възприеме и част от природата на етерния свят.

Който може да вижда в етерния свят и постепенно се убеждава в съществуването на един повисш свят, той може по вътрешен път да стигне до заключението, че в основата на физическото тяло стои именно етерното тяло. Когато става дума за етерното тяло, ние би трябвало да се ориентираме благодарение на някои важни разяснения, както и благодарение на нашите непосредствени изживявания. След като знаем, че едно етерно тяло пронизва физическото тяло, за нас вече няма да е странно, когато примерно окултистът се опита да обясни какво представлява т.н. „парализа”: В този случай по един абнормен начин настъпва това, което иначе става и при нормалното окултно обучение. Лесно може да се случи на някой човек, неговото етерно тяло да се оттегли от физическото тяло. Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от оживотворяващото го етерно тяло. Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата. Какво представлява например един ленивец? Ленивецът е такъв човек, чиито етерни сили са недостатъчни още при неговото раждане или пък те са занемарени поради неговата небрежност. И той се опитва да подобрява нещата като премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин. Обаче изходната точка на едно истинско лечение се намира само в астралното тяло: чрез неговото активиране се стига до подсилване на етерното тяло. Тук трябва да си изясним и нещо друго. Всъщност етерното тяло е носител на целия наш интелект. Когато вечер заспиваме, фактически в етерното тяло остават всички наши представи и спомени. Човекът оставя своите мисли в етерното тяло и ги намира там едва сутринта. Когато отделяме от себе си етерното тяло, ние се лишаваме от цялата структура на нашите изживявания.

Обаче това етерно тяло е така устроено, че когато го изследваме по духовно-научен път, там ние действително можем да установим как в хода на времето човекът е подложен на много повече изменения, отколкото обикновено смятаме. Всички ние знаем, че човекът преминава през различни инкарнации. Има дълбок смисъл в това, че ние отново и отново се инкарнираме. Но хората са късогледи. Те вярват, че човешката природа винаги е била организирана по един и същи начин. Човешката организация се променя от едно столетие в друго, само че не е възможно това да се установи външно.

Във фините извивки на предния дял на мозъка се намира един орган, който се е формирал там едва през 14., 15. век. Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния живот. Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния живот, характерен за тези столетия. Лесно можем да си представим, че е невъзможно да възникне едно такова образувание, без да настъпят, макар и малки, съответните изменения в целия човешки организъм. Всъщност човешката организация непрекъснато се променя, обаче тези промени могат да бъдат проследени само чрез Хрониката Акаша. Измененията в етерното тяло могат да бъдат констатирани най-добре именно там. И тогава ние установяваме, че хората в древна Гърция и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела. Всички потоци на техните етерни тела са били други.

А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде плодотворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно внимание на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения живот. Човекът потъва в сън без да знае, че прониква в един друг свят. Че той проспива този свят, че не знае нищо за него, това не е никакво доказателство, че той не съществува. Но в този свят проникват по определен начин другите светове. Когато човекът се намира във физическия свят, той възприема чрез сетивата. Когато се оттегля вътре в себе си – не. Тогава той има един интелектуален свят и този интелектуален свят граничи с физическия. Но освен вече развития интелектуален елемент, той намира в себе си още два напълно други, напълно различни от него елементи. Може ли човек да развие тези елементи? Едно просто размишление може да покаже, че съществува един по-особен свят, отколкото този на простото размишление. Той е налице, когато можем да си кажем: Като хора, ние влагаме морал в нашите чувства. Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта

– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент. Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела. Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят. Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят. Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана.

Но в човешката душа съществува и един друг елемент. Съществува още разлика между харесването на едно морално действие и това да се чувстваме задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално действие или да не изпълним едно неморално действие. Да се чувстваме задължени, това е най-висшето, до което човек може да стигне днес в света.

Това, което разглеждаме като един вид степенуване на човешката душа, следователно е:

1. Сетивният човек.

2. Интелектуалният човек. Това е този, който стои срещу първия невидим свят.

3. Морално-чувствуващият естетически човек, който изпитва приятност или неприятност при моралното или неморалното действие.

4. Морално-действуващият човек.

На това, че човек не само чувствува вътрешно най-висшите морални импулси, но и ги изпълнява, външно отговаря на висшия свят на Девакана, светът на разума, където царуват Съществата, които представляват абсолютно разумното в света. Когато човек може да схване, че в света на неговите морални импулси съществува един сянков образ от най-висшия свят, от който той е произлязъл, тогава той е разбрал много неща за Макрокосмоса.

И така, ние имаме физическия свят и света на разума, моралния свят или небесния свят на низшия Девакан, и Разумния свят или висшия свят на Девакана. Космическите светове хвърлят в нас сянковите образи на сетивния свят: интелектуалния свят, интелектуалното ясновиждане; естетическия свят: Морално чувствуване; светът на Разума: Моралните импулси за действие. Чрез един вид себепознание човекът може да възприема в себе си тези различни степени.

Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената. Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.

Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”.

Това, което човекът чувствуваше по-рано в естетическата и моралната област, днес той го чувствува като необходимост в интелектуалната област: Да има определено ръководство, така че да не мисли както иска, а да се ръководи от логическите закони на мисленето. С това обаче ние сме слезли на по-ниската степен, която съществува като човешки изживявания. Сега ние се намираме на преходната степен, както може да се забележи. Ако вземем именно последните хилядолетия, ние ще видим, че физическото тяло на човека все повече и повече пресъхва, че човекът се е изменил. Преди няколко хилядолетия човешкото тяло беше значително помеко и гъвкаво. То се е втвърдило все повече и повече. Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго. Това е събитието, което ще се разиграе именно в двадесетото столетие. Докато от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това. Известно време след Христовото Събитие хората не мислеха така интелектуално, както днешните хора. Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва като интелектуален елемент. И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло. Както някога Христос беше виждан физически, сега Той ще може да бъде виждан етерно. Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос като естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял. Определен брой хора ще могат да виждат Христос в етерния свят. Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии. Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно. И това е събитие, имащо подобно значение също както онова, което се разигра на Голгота. В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос. Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще изживеят както това, така и други събития. Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят. Тогава те ще имат едно видение и ще забелязват все повече и повече: Това, което ще настъпи в бъдеще, е кармическото последствие на това, което съм направил. Някои „изпреварващи” личности вече са тук и те са стигнали толкова далеч, че усещат такива неща. А децата ще имат подобни изживявания все по-често и по-често.

Има голяма разлика между това, което изпитват школуваните ясновидци и това, което е описано тук, защото то ще бъде изживявано по естествен начин. Школуваният ясновидец изживява Христос от незапомнени времена чрез определени упражнения. Когато на физическото поле срещна един човек, аз го имам пред себе си; ясновидчески аз мога да го водя на съвършено други места; тогава аз не заставам непосредствено срещу него. Да възприема човек ясновидчески Христос е станало все повече възможно. Но да го срещне човек поради това, че сега Той стои различно по отношение на човечеството, а именно така, че помага някому от етерния свят, това е нещо, което – вън от нас – е един факт, независещ от нашето ясновидско развитие. Започвайки от двадесетото развитие, определени хора ще могат да Го срещат в течение на следващите три хиляди години, ще Го срещат обективно като етерна форма. Това е нещо различно от положението, когато някое същество се издига до там, че вижда Христос чрез вътрешното си развитие.

С това обаче висшето Същество, което наричаме Христос е поставено в една друга верига на развитието, отколкото когато говорим за Буда. Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е. оттогава той вече нямаше нужда да се превъплъщава на Земята. Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек. Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред. Обаче такива събития са напълно различни от Христовото Събитие. Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосмоса, докато всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.

Следователно, трябва да ни бъде ясно, че докато говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос. Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен. Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони. Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята. Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене.

В моята книга върху „Духовното ръководство на човека и човечеството” Вие ще намерите по-големи подробности относно двете момчета Исус. Христовото Събитие бе подготвено от една личност, която беше свързана със сектата на Есеите, а именно Йешу бен Пандира, който се роди преди двете момчета Исус да се бяха родили в Палестина. Така че трябва да се прави разлика между тях и Йешу бен Пандира, когото Хекел, наред с другите, също очерни по един недостоен начин. От това много висше Същество, от Йешу бен Пандира, води своя произход главно Евангелието на Матей като подготовка на това, което трябваше да стане.

Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет?

Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо. Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда.

Буда, след като той стана Буда, беше едно Същество, което вече нямаше нужда да се инкарнира на Земята. Докато беше още Бодисатва, той се инкарнираше. След като стана Буда, той действува на Земята от висшите светове, а именно по времето, когато се роди Исус от Евангелието на Лука, той действуваше чрез неговото астрално тяло. Силите, които изхождаха от Буда, се намираха в астралното тяло на това момче Исус. Следователно, в течението на Исус от Назарет се намира също и течението на Буда.

Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва. В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време. Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди. Около три хиляди години след нашето време светът ще изживее инкарнацията на Майтрейя-Буда, която ще бъде последната реинкарнация на Йешу бен Пандира. Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие.

Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя-Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя-Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо, както Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност. Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно.

Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си. За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действува като напълно самостоятелен човек. В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг.

Ето защо е толкова важно да бъдем неотстъпчиви до определена точка. Всеки истински познавач на окултизма би намерил за комично, ако му се каже, че в двадесетия век трябва да дойде един Буда, тъй като всеки окултист знае, че Буда ще дойде едва пет хиляди години след Гаутама Буда. Обаче един Бодисатва може да бъде въплътен и това ще стане.

Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост. Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения. Това беше подчертавано години наред. Когато говорят по-млади хора, те могат да го вършат с най-добри намерения, обаче те не го вършат по окултно поръчение.

Майтрейя-Буда ще прояви своята мисия чрез собствена сила. Той ще се яви така, че никой не ще може да му помогне, освен силата на неговото собствено душевно същество.

Разбирането за цялото Земно развитие е една необходимост, за да стигне човек до истинската теософия. Онези, които не развиват това разбиране, ще доведат нещата до там, че модерното теософско движение да запустее.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder