Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.

GA_128 Окултна физиология
Алтернативен линк

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Прага, 27 март 1911 г.

В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.

И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот. От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция. Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели. Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.

Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата. При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля. Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.

На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс. Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.

Както казах, аз поставих предпоставката, че чрез излагането на тези окултни резултати този, който приема фактите, регистрирани от науката, съвсем педантично и в чисто филистерски смисъл на думата, на първо време може да бъде шокиран. Съвсем подобен процес протича и в нашия организъм когато мислим. Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено въздействие на нашата кръв и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е. процес, който протича на границата между кръвта и нервната система. И точно както при наблюдението на водата във водната чаша можете да наблюдавате образуването на сол, изкристализираща от водата, така когато наблюдавате даден човек, намиращ се в задоволително състояние на мислене, можете да видите, как действително, свръхсетивно и съвсем точно, доловимо с ясновидски поглед, тук протича такъв процес. Ето така пред душата ни изплува този физически корелат на мисловния процес.

Сега да се запитаме: как се представя съответния корелат при процеса на чувствуване? При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо. Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.

Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси. Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък. Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин. Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм. И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване. И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.

Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз. За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз. Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство. За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис. № 24).

antroposofiq_GA_128_25.jpg?fbclid=IwAR0m

Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е. процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот. Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.

Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.

Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза. Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло. Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега. Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.

Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е. тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е. нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя израз във вътрешната ни планетарна система.

А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система. Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.

Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка. Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз. Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол. И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот. Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност. При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.

По този начин вътрешната планетарна система е тази, която първа предприема пресяването на хранителните вещества, които след това трябва да бъдат отведени до всички останали системи. Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките органни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха. Когато веществата пребивават в стомаха, те все още притежават значителна част от собствената си природа и същност или от собствената си подвижност, но когато след това попаднат в кръвта, те трябва да се откажат от всичко това доколкото са хранителни вещества, които трябва да бъдат отведени нагоре до кръвта и при това се превръщат в нещо ново. Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки. От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта. Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека. Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.

Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма. Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят. И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.

Заключавайки от всичко това, ще можем да кажем: така в човешкия организъм имаме процеси, които биват стимулирани от кръвния процес, доколкото същият стои във връзка с външния свят, и който представляват физически-сетивни процеси от външния свят. Но има ме също така и такива процеси, които от другата страна достигат до кръвната система и се включват в нея, след като са били филтрирани в най-висша степен. Едва след като сме обхванали всичко това, можем да видим в кръвта един твърде значителен орган. И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност към нисшия, най-ниско разположен живот, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.

А от друга страна това е субстанцията, която е най-защитена, в която протичат вътрешни процеси, които ни къде другаде не могат да се осъществят, тъй като за протичането им е необходимо нещо, основаващо се на всички останали процеси, които впоследствие се включват в кръвния процес. Т.е. това означава: най-фините, най-висшите процеси, извиращи от дълбочината на нашия организъм се свързват от другата страна с физикохимичните процеси в кръвообращението ни, съхранили в себе си закономерностите на външния свят. Чрез някоя друга субстанция физически-сетивния свят не влиза в такъв непосредствен допир с друг един свят и който става това в кръвната ни субстанция. В никоя друга субстанция това не изпъква така явно на физически план, както изпъква в кръвната субстанция, протичаща през човешкия организъм. В действителност кръвта е нещо, в което най-нисшото, което човекът може да види в процесите около себе си, се обединява с най-висшето, формиращо се органично в неговата природа. Ето защо на нас сигурно ще ни стане ясно, че по отношение на тези кръвни процеси имаме нещо пред себе си, което, ако стане неритмично, може в силна степен да предизвика неритмичност в целия ни организъм. Тъй като от една страна кръвта изразява резултата от всичките ни органични процеси, то по отношение на подобна неритмичност на кръвта ще трябва винаги да внимаваме, къде точно се проявява отклоненията в ритъма при това ще бъде трудно да се разграничат отделните неритмичности -, и върху каква верига от процеси ще трябва да отнесем тези неравномерности, дали например върху протичането на процесите в кръвоносните съдове, извършващи се по примера на физикохимичните процеси. Ако случаят е такъв, ще трябва да разберем, че на тези отклонения ще трябва да се противопоставим именно в рамките на кръвта само че трябва да се научим добре да ги разпознаваме и да не ги смесваме помежду им и да се противопоставим от страна на съзнанието, доколкото това съзнание е свързано с физическия план. Тук се развива една област, терапевтична област, която може да бъде охарактеризирана с това, че трябва да се обърне внимание, дали известни отклонения в кръвната циркулация не са свързани с процеси, които в истинския смисъл на думата можем да определим като физикохимични процеси. Тогава ще можем да се намесим тъкмо с това, което може да предизвика в човека външни импресии, със съответното регулиране на външни те впечатления, на тези външни впечатления, които в случая предизвикват физико-химични процеси, ще се намесим с това, което можем да внесем във физическия организъм отвън. С това имаме предвид не чак толкова душевно-духовните впечатления, които можем да внесем но може и това -, колкото имаме предвид всичко онова, което можем да предизвикаме чрез регулиране на дихателния процес, охрана на дихателния процес, а също така и охрана на процеси на взаимообмен на човешкия организъм с външния свят чрез кожата. След това обаче, отново в кръвния организъм, можем да видим от друга страна и най-фините органични процеси. И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси! В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.

Може обаче да настъпи и обратният случай; случаят, когато вътрешната подвижност на даден орган т.е. в този случай на кръвния орган, тъй като тази вътрешна подвижност има за цел да разгръща свой собствен живот когато тази вътрешна подвижност премине определена граница, разгърне твърде силно този собствен живот. Между срещаните се отклонения в човека това е далеч по-важния вариант, тъй като преди всичко той влиза в съображение в случаите на заболяване. Много рядко имаме работа с противоположното, най-често става дума за това, че определени части от вътрешното устройство са слабо защитени и поради това биват твърде силно възбуждани. Когато кръвта изяви себе си в най-силна степен възбудена, когато покаже тенденция да развие чрезмерно тази дейност, на това ние трябва да се противопоставим. Това ние можем да сторим, като въведем отвън съответните подвижности. Т.е. чрез терапевтичното внасяне на такива субстанции, които водят до образуване на соли, до отлагане на соли, ние ще предизвикаме такъв процес. Това същевременно ни дава повод да разберем, че по определен начин може да бъде построена за пътищата, по които трябва да посрещаме отклоненията в на шия организъм.

В тази насока можем да продължим и по-нататък. Ако органите на нашия вътрешен астрален свят, на нашата вътрешна планетарна система слезка, черен дроб, жлъчка и т.н., според характера на своята дейност изпаднат в състояние на твърде голяма вътрешна подвижност, то как бихме могли да ги подпомогнем в този случай? Ето тук пред душата ни трябва да изплува факта, че тези органи са предназначени да функционират по посока нагоре до кръвната циркулация, че те, тъй да се каже, трябва да подготвят целия организъм, т.е. така да отведат хранителните вещества нагоре до кръвта, че след като са ги поели, такива, каквито постъпват в храносмилателния канал, с една преобразена подвижност да ги отведат до кръвната система, т.е. да бъдат посредници между тези две системи. Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система. Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е. при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система. И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система. И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи. И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder