ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Прага, 24 март 1911 г.

Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед. Такава свръхсетивна силова система бихме видели на пример в областта на нашата слезка. И ако си представим, че в действителния, застанал пред нас човешки организъм тази свръхсетивна силова система е изпълнена със сетивна материя, то трябва да се запитаме: как да си представим отношението на тези свръхсетивна силова система спрямо сетивната материя. /Виж рис. № 17/.

Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии. Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.

По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.

Трябва да ни стане ясно, че етерното тяло на човека, представляващо следващия свръхсетивен елемент на човешкото устройство след физическото тяло, като такъв свръхсетивен елемент е тъй да се каже най-грубия; но то е залегнало като свръхсетивен праобраз на целия организъм, а също така трябва да разберем, че в себе си то е диференцирано и съдържа най-разнообразни силови системи, за да може по най-разнообразен начин да вгради в себе си получените чрез храната вещества.

Пред себе си обаче, след етерния организъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия организъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло. Как се съгласуват тези неща, ще ни покажат лекциите. Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка. Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена. Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин. Но можем също така да и представим, че такава една си лова система се определя не само от етерно тяло, но също така и от астрално тяло, което изпраща своите сили в системата. Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин. Да, и можем да си представим, че при това от Аза изхождат лъчения.

Може да има органи, които са включени в цялостния организъм, така че най-същественото в тях да се състои в това, че етерните течения са все още слабо диференцирани; тогава, ако изследваме пространството, в което се намира даден орган, ще открием, че етерния елемент на човешкото тяло в тази част от пространството е твърде слабо диференциран в себе си, съдържа малко силови системи, но че за сметка на това слабите сили на етерното тяло са повлияни от мощни астрални сили.

И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.

Може обаче да настъпи и обратния случай, когато вземем физическото тяло за себе си, което тяло независимо от по-висшите елементи над него също представлява силова система. Защото то представлява нещо, съставено от всички онези вещества, приети от външния свят, които вещества са внесли вътрешната си сила в него, макар и преобразени. И така, физическото тяло също представлява силова система. Т.е. можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система. Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система. Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм. Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.

Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.

И така, добихме понятие за цялостния орган. Органът като такъв може да бъде разгледан като свръхсетивна силова система; но в органа, чрез общия процес на изхранване, биват отлагани и физически-сетивни вещества. Друго понятие, което трябва да си изясним, е следното; какво означава за човека приемането било приемането на вещества, било то приемането, осъществено чрез душевната ни дейност, например в процеса на възприемане и какво означава отделянето на дадено вещество?

Да изходим засега от отделителния процес в широк смисъл на думата. Знаем, че от приетите хранителни продукти голяма част от съдържащите се в тях вещества биват отделяни. Знаем също така, че през белите дробове от човешкия организъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето към белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена. След това имаме друг отделителен процес чрез бъбреците, но също така и процес на отделяне чрез кожата. В лицето на този, последния, процес, който схематично погледнато протича най-вече чрез потообразуването, но също така чрез всички останали процеси на отделяне през кожата, имаме такива отделяния, които се осъществяват в най-външните очертания, в най-външната периферия на тялото. Сега да се запитаме: какво означава всъщност отделителния процес за човека? Ще можем да си изясним отделителния процес само по следния начин. Ще видите, че без такива понятия, каквито ще добием днес, изобщо не е възможно да продължим разглеждането на човешкия организъм. За да насочим постепенно мислите си към същественото в природата на отделителния процес, бих желал предварително да ви изясня друго едно понятие, което обаче показва само едно твърде далечно сходство с процеса на отделяне, но което може да ни насочи към него, а именно понятието за осъзнава нето на собственото Себе. Помислете си само, че в основата си все пак можете да кажете, че един вид Себе-осъзнаване съществува: ако се движите непредпазливо през дадено пространство и се сблъскате с някакъв външен предмет, то вие ще кажете: ударих се. Това сблъскване е в основата си осъзнаване на собственото Себе. Това е Себе осъзнаване в смисъл, че събитието, което се е случило, всъщност се е превърнало във вътрешно събитие за вас. Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет? Предметът става причина за появата на болка. Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е. предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път. Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка. В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет. Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас. Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете въздействието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес. Тогава обаче вие ще си кажете: ударих се в нещо. Това обаче е малко или повече несъзнателно заключение за вътрешното изживяване на външния предмет.

От това можете да видите, че човекът осъзнава вътрешността си в момента, в който открива съпротива. Това понятие ни е нужно: осъзнаването, изживяването на вътрешността, изпълнеността с реални изживявания чрез намирането на съпротивление.

Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода към друго ясно едно понятие, към отделянето в човешкия организъм. Да си представим, че човешкият организъм поема в себе си в някоя органна система, дадено вещество, и органната система е така устроена, че чрез дейността си тя отделя нещо от веществото, което е поела, сепарира го, отнема го от общото вещество, така че чрез дейността на органа цялостното вещество се разпада сякаш на една фина, филтрира на част и на една по-груба част, която бива отделена. Т.е. извършва се диференциация на приетото вещество до едно употребимо вещество, което може да бъде поето от други органи, и от друго вещество, което бива отделено и след това изхвърлено. /Виж рис. № 18/.

Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш. Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление. Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси. Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба. 

Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят. Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си . /Виж рис. № 19/. Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.

Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм. Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека. По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности. И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека. Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.

Тъй като обаче външният образ на човека зависи от неговото духовно занимание, а също и от душевния му живот, то не можете да си представите нещо друго, освен че в изграждането на образа на човека са залегнали такива сили, които сякаш от обратната страна се противопоставят на другите сили, които човек развива сам в рамките на своята фигура. Тук виждаме силите на интелигентността, силите на чувствата, на душевността и т.н. Тях човек може да развие само във физическия свят, при предпоставката на своя специфичен образ. Този образ трябва да му бъде даден. И образът трябва да получи наготово тези от нашите способности, които са му нужни и ако мога да се изразя по този начин съответно от подобни сили, които от друга та страна тепърва изграждат самия образ, за да могат след това да бъдат приложени за това, за което е необходимо. Не е трудно да изградим това понятие, при това е нужно да си помислим само за следното: когато имаме пред себе си една машина, използувана за някаква умствена дейност, която дейност е целесъобразна и т.н. то на първо място ние имаме работа със самата машина и с нейната целесъобразна дейност. За да бъде осъществена обаче машината, е необходимо първоначално да бъдат проведени такива дейности, които да сглобят частите на машината и да придадат на машината съответната форма. Това трябва да са дейности, подобни на тези, които след това ще бъдат изпълнявани от машината. Така трябва да кажем: когато имаме машина пред себе си, то за нас тя е абсолютно механично обяснима. Но за да съществува машината на своето предназначение, трябва да си представим, че тя е осъществена благодарение на духовна дейност, която дейност е предначертала нейното предназначение. Тази духовна дейност след това се е оттеглила и няма нужда да бъде отново привлечена, ако искаме да обясним машината научно. Но тази дейност стои зад машината, тя е осъществила машината. Също така можем да кажем: всички системи от форми, залегнали в пластичното изграждане на нашия организъм, всичките са ни необходими на първо място, за да развием способностите си и силите си като хора. Но зад това пластично изграждане на човека е необходимо да съществуват пластични, формообразуващи сили, които сили не можем да открием в готовите изваяни форми, също така, както няма да открием в машината нейния конструктор. С тази идея ще ви стане кристално ясно и нещо друго. Мислителят-материалист би могъл да дойде и да каже: защо е необходимо да приемаме присъствието на интелигенти сили и същества зад това, което изгражда нашия физически свят? Можем да обясним физическия свят от само себе си, чрез собствените му закони: часовникът, машината могат да бъдат обяснени чрез собствените им закони. Тук обаче сме застанали в една точка, в която се допускат най-тежки грешки и от двете страни, където се греши и от антропософска страна например, а също и от тези, които са стъпили на основата на духовния светоглед.

Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият организъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед, разбира се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан. Човешкият организъм е изцяло обясним чрез собствените му закони, така както и часовника. Но от това, че часовникът е обясним чрез собствените му закони, не следва, че зад часовника не е застанал изобретателя на часовника. И така, възражението, което би могло да се направи от материалистична страна, отпада чрез това, че трябва да признаем; тъй както е застанал пред нас човешкият организъм той трябва да бъде обяснен чрез собствените му закони.

И така, ако сега разсъждаваме духовнонаучно, трябва зад цялостния образ на човека да търсим формообразуващите същества, т.е. това, което е залегнало в основата на цялото човешко същество. Ако искаме да си изградим понятие за това, как изобщо бива изградена човешката форма, то трябва да си представим, че от една страна тя бива определена чрез разгръщането на формообразуващите сили и че те, изграждайки човешката форма, затварят себе си в тази човешка форма затварят се в границите на същата. Т.е. в кожното образуване, в широк смисъл, имаме нещо в пространството, което означава себе-затваряне на формообразуващите сили на човека. /Виж рис. № 20/.

Схематично нарисувано, можем да си представим, че формообразуващите сили в човека протичат и се затварят във външната му форма, която сега е представена само чрез линията А-В. Ще видим, как ще ни е нужно отново това понятие, за да разберем какво става в тези най-вътрешни очертания на човека, изобщо в границите на кожата. По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност. Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.

Това са дейностите, осъществявани в черния дроб, жлъчката, слезката и т.н. Тук биват задържани нахлуващите в организма сили, залегнали в хранителните вещества и им се противопоставя нещо, противопоставя им се съпротивление, т.е. в тези органи бива преобразена външната подвижност на веществата. /Виж рис. № 21/.

И докато формообразуващите сили си ги представяме действуващи до кожата, и извън кожата нямаме вече нищо от тези формообразуващи сили, то при тези сили, които нахлуват в нашата вътрешност чрез потока на храната и на въздуха, при тези нахлуващи отвън течения не наблюдаваме пълно затваряне в себе си, но тук настъпва определено преобразуване. Тези органи, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези органи /Виж рис. № 20/ по различен начин бива отведен по-нататък (б), след като му е било противопоставено даденото съпротивление. Т.е. тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези органи, които определихме като вътрешна планетарна система в човека. Те променят външното движение на веществата. Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно организма, могат да бъдат наречени сили на движението. В нашата вътрешна планетарна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение, така че тук можем да говорим за движещи сили в организма.

В разглеждането на човешкия организъм сме напреднали дотолкова, че да можем да кажем: върху човешкия организъм действуват сили отвън, чиято дейност не можем да обхванем с хоризонта на нашето съзнание. Цялата тази дейност се разгръща под хоризонта на нашето съзнание, защото никой в нормално състояние на съзнанието не може да наблюдава дейността на своя черен дроб, на жлъч ката и на слезката си. Тъй като цялата ни нервна система е вградена в организма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите органни форми? Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата. Защо става така, че ние нищо не знаем за това? Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е. да поема импресиите чрез такива физически процеси, че тези физически процеси да се отпечатват върху кръвта и чрез това да запишат себе си в инструмента на Аза, чрез което външните импресии биват предадени на инструмента на Аза, на кръвта така също и елементите на симпатиковата нервна система, която със своите възли и разклонения сякаш се разполага пред вътрешната планетарна система, са предназначени за това да не допускат до кръвта процесите във вътрешната планетарна система, но да ги задържат настрана от кръвта. Ето че чухте още нещо към това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система. /Виж рис.№22/.

Докато последната трябва да прави усилия, да пренася възможно по-добре външните впечатления до кръвта, чрез противоположно действуващата симпатикова нервна система непрекъснато трябва да бъде отблъсквано от кръвта като инструмент на Аза това, което представлява преобразената подвижност на приетите вещества. Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме приемане на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека. Т. е. от подвижността на веществата е създадена друг вид подвижност. За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни органи, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън. Ето ви задачата на симпатиковата нервна система да задържа вътрешните процеси в самите нас, да не им позволява да достигат до инструмента на Аза, до кръвта. И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.

Ако сега обедините казаното вчера и днес, то бихте могли да разберете, че всичко, нахлуващо отвън, се стреми за да осъществи възможно най-тесен контакт с кръвната циркулация да се обедини със своята противоположност, задържана в симпатиковата нервна система. Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки живот. Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа. Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата. Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства. В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието. Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия организъм откъм другата страна. И накрая имаме и такъв случай, при който афектите, особено вътрешните душевни вълнения могат да повлияят по особено вреден начин на храносмилането, на дихателната система, а чрез това и на кръвната циркулация и всичко друго, разположено в подсъзнанието. Ето така тези две страни на човешката природа все пак могат да си влияят една на друга.

И трябва да кажем: като хора ние сме застанали в света със своята двойственост.

Отначало е една двойственост, имаща за инструменти главномозъчната и гръбначно мозъчната нервни системи, пренасящи външните впечатления до кръвта, до инструмента на Аза. От целия протичащ душевен живот чрез симпатиковата нервна система бива задържано това, което представлява вътрешен живот на органите. По цялото си протежение тези две страни са противопоставени една на друга. Те намират свой особен израз в лицето на двата органа, за които говорихме вчера. Ето от тази точка следващия път ще продължим нашите наблюдения.