ОСМА ЛЕКЦИЯ

Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство. Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса. Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание. За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество. Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура. На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и Реалности на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят.

Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината? Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо. Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение. Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят. Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят. Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят. Елементите на огъня, въздуха, водата и земята (духовно разбирани като принадлежащи на Елементарния Свят) текат през окото с изключение на онова, което всъщност виждаме. Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.

Сега ние можем да допълним онова, което беше казано в предишните лекции, че "окото е оформено от светлината за светлината".

С други думи, окото не е оформено от онова, което е отразено, а от онова, което идва до нас със светлината и то е част от Елементарния Свят. Освен това нещо друго се влива от Света на Духа, всъщност от всички светове, за които говорихме. Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите сетива; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления. Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия организъм на окото например. Ние възпираме определени сили и позволяваме на други да преминат тези последните бидейки сили на Елементарния Свят. Ако погледнем очната ябълка в огледалото, тогава ние също виждаме само онова, което тя не пропуска. Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни сетива. Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите сетива.

На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени. Там самите елементални сили биват възпирани и отразени; те престават да действат и само силите на Света на Духа са онези, които протичат и не биват отразени. Това са силите, които формират например зрителния нерв. Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой слухов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа. От там струят силите на Същества, които са строителите на цялата ни нервна система. Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.

Ако случаят е такъв, че Светът на Духа работи върху формирането на нашата нервна система, то следователно в основата на нервната ни система трябва да има определен закон и ред, съответстващ на онзи на Слънчевата система. Нашата нервна система трябва да бъде една вътрешна Слънчева система, защото е устроена от Небесния Свят.

Сега ние ще се запитаме дали тази нервна система действително функционира така, както ако беше огледален образ на Слънчевата система там навън в Макрокосмоса. Както знаете, нашето измерване на времето се ръководи от отношенията на планетите към Слънцето и също в годишния кръг от преминаването на Слънцето през 12-те съзвездия на Зодиака. Това е разпределение на времето, основано на закона, съдържащ се в числото 12 като число, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система. Има също 12 месеца в годината, и в най-дългите месеци има 31 дни. Това отново е основано на взаимните връзки на небесните тела и е свързано с нашата система на времето. Има определена несъразмерност, за която има добра причина, но сега не можем да навлезем в нея.

Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система. Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви. В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е. всичко 31, които ни правят независими същества; в противен случай тук също щяхме да бъдем ръководени от числото 28. Тук можете да хвърлите поглед на една дълбока загадка, на една чудесна връзка между нервната ни система и онова, изразено с великите символи на пространството символите, които в себе си са отражения на духовни дейности и Същества.

Сега ние стигаме до третата част на отражението. Нашата нервна система е изградена от Света на Духа. На мястото, където нервите преминават в мозъка или в гръбначния стълб, отново се получава отражение. На това място потокът от Света на Духа бива възпиран в нервната система и прониква онова, което сме узнали в Света на Разума. На това място работят силите на Йерархиите и Светът на Разума изгражда за нас мозъка и гръбначния мозък, които лежат зад нервите. В самия наш мозък и неговото продължение, гръбначния мозък, ние имаме произведението на всички дейности, произлизащи в основата си от Света на Разума. Всеки, който е способен да проучи Света на Разума ясновидски, може да намери точни образи на великите космически първообрази дори и в най-малките отражения в мозъчната нервна система и в гръбначната нервна система. Но Светът на Първообразите, или на Архитиповете, струи направо през нас без нашето същество да е способно да го възпира.

По какъв начин сме способни ние в обикновения живот да бъдем съзнателни за нещо? Чрез това да бъдем способни да го възпрем. Ние ставаме съзнателни за част от Елементарния Свят възпирайки я. В своите сетивни органи ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите сетива, ние усещаме Елементарния Свят. Ние сме произведение на Света на Духа и усещаме този свят но само в отражение когато усещаме света, свързан с нашите нерви. Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него. Законите на Природата, както обикновено биват наричани, не са нищо друго освен един сенчест образ, неясно отражение на Света на Духа. А онова, което човекът взема за свой вътрешен духовен живот, своя разум, е слабо отражение на външния Свят на Разума; наричаното обикновено интелект, интелигентност, е смътно, сенчесто отражение на Света на Разума.

На какво трябва да бъдем способни, ако желаем да видим повече от онова, описано тук? Ние трябва да сме способни да възпираме повече. Ако искаме да изживеем съзнателно въздействието на Света на Първообразите, ние трябва да сме способни да възпираме този свят по някакъв начин.

За нас е възможно да имаме сетивни органи например очи само допускайки Елементарния Свят в себе си и тогава задържайки го. Можем да имаме нервна система само допускайки Света на Духа в себе си и тогава задържайки го; можем да имаме мозък и разсъдъчна способност само допускайки в себе си Света на Разума и тогава задържайки го; посредством това се формира мозъкът. Ако ще се формират по-висши органи, за нас трябва да е възможно да задържаме един още по-висш свят. Ние трябва да бъдем способни да изпратим нещо към него, както в своя мозък изпращаме онова, което възпира Света на Разума. Така човек трябва да направи нещо, ако желае да се развива по верния път. Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен. Той трябва да направи нещо за да възпира силите от Света на Първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят. Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V). То се причинява чрез представа за Розовия Кръст. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?

На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.

Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.

И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.

Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.

За да може да се разберем един друг напълно, аз ще говоря и за друг символ. Нека помислим за обикновения живот на един човек през дните на неговото съществуване. Денят се редува с нощта, будността със съня. През деня ние имаме много изживявания; през нощта, без да бъдем съзнателни за това, се извличат сили от духовния свят. Точно както имаме изживявания в своя съзнателен живот, нощем ние имаме изживявания в подсъзнателната област на своето същество. Ако с цел придобиване на познание разглеждаме вътрешния си живот от време на време, ние със сигурност ще зададем на себе си въпроса: Какъв напредък правя аз? Всяко изживяване през деня действително ли ми е донесло стъпка напред? Има основания за човек да се чувства доволен, ако прави само малък напредък всеки ден, имайки своите дневни изживявания и извличайки нова сила нощем. Разбира се, трябва да се изживява много всеки ден, ако той действително иска да стане по-зрял. Запитайте себе си какъв напредък сте направили в това отношение за един ден. Вие ще намерите, че въпреки безбройните изживявания напредъкът, правен от Аза от ден на ден, в много случаи е много бавен процес и наистина доста изживявания остават неотбелязани. Ако обаче погледнем назад към най-благоприятния период на своя живот, към детството, ние виждаме колко бързо напредва детето в сравнение с постигнатото в по-късния живот. Има добри основания да започнем от там, че един пътник, който посвещава цялата си енергия на пътешествия по земното кълбо с цел да напредне чрез овладяването на познание, не напредва толкова, колкото едно дете посредством онова, което е научило то от своята бавачка.

Напредъкът, направен от Аза може да бъде обозначен със змиеподобна спирала. Две змиевидни форми, една светла и една тъмна, се извиват около вертикална тояга. Светлата крива линия представя изживяванията на деня, а тъмната крива линия силите, работещи през нощта. Вертикалната линия указва направения напредък. Тогава тук ние имаме друг символ, представящ човешкия живот.

Ние можем да направим и сложни, и прости символи. Следното ще бъде пример за прост символ: Ако се съсредоточим в едно растение, растящо докато се образува семето, и след това постепенно увяхващо, докато всичко освен семето изчезне, ние можем да онагледим това като съвсем прост символ на растежа и упадъка.

В Розовия Кръст ние имаме символ на човешкото развитие от неговата сегашна степен до неговото пречистване; в Жезъла на Меркурий имаме символ на човешкото развитие през изживяванията на деня и нощта и на напредъка, направен от Аза. По този начин могат да бъдат създавани символ след символ.

Никой от тях не отразява никаква външна реалност; но предавайки себе си във вътрешно съзерцание на значението на тези символи, ние приучваме душата си на дейности, които тя в противен случай не упражнява. Тези дейности накрая пораждат вътрешна сила, която ни позволява да възпираме Света на Архитиповете или Първообразите по същия начин, както сме възпирали другите светове.

Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят. Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен. Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".

Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.

Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н. Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.

Но да стигнем до тази точка не е достатъчно. Всеки, притежаващ способността за ясновидско виждане, може да възприеме тези висши сетивни органи в човека. Но самите тези органи сега трябва да бъдат развити по-нататък. Досега те са били оформени от свят, по-висш от световете, от които е изградено нашето човешко устройство. Тук идва вторият етап, подготовката за истинско виждане. Системата, възприета от процеса на подготовката е, че всеки, достигнал имагинативно познание посредством развитието на лотосовите цветове и е съзнателен за това, че го е постигнал, сега преминава към нещо доста по-трудно, към по-висок етап на вътрешната работа и усилия.

Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост. На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала. Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа. Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно. След като сме създали някой символ, ние си казваме: Как ти направи това? Повечето хора ще се нуждаят да направят много, много опити за да преминат от самия символ към дейността, която го е създала. Процесът ще отнеме много дълго време.

Отново и отново ще бъде необходимо да бъдат създавани символите, докато стигнем до точката, където можем да ги премахнем, с цел тогава да изживеем нещо съвсем ново, без да виждаме нищо външно, а именно дейността, която ги е създала.

Ако след практикуване на това дълго време ние почувстваме нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък. Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши органи или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова реалност, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.

Изживяването е както следва: Ние вече сме напуснали обикновения външен свят, живели сме в свят на символи, и сега премахваме символите и картините; тогава ние имаме около себе си тъмен мрак. Съзнанието не престава, но кипи и се върти, подбуждано от собствената ни активност. На по-ранен етап ние върнахме Света на Първообразите, а сега възпираме също и Света на Разума, но не по същия начин както преди; ние го възпираме от противоположната страна. Ние възпираме онова, което в противен случай се влива в нас. Преди в собствената си интелектуална дейност ние виждахме само сенчести образи на Света на Разума; сега виждаме Света на Разума от другата страна; виждаме Съществата, познати като Йерархиите. Сега малко по малко всичко става изпълнено с живот.

Това е първата стъпка, която трябва да се предприеме. Но това не е всичко. Една по-нататъшна стъпка се състои в придобиване на силата също да подтиснем и собствената си деятелност. Ако наистина се опитва, ученикът ще осъзнае колко е трудно това; то е дълъг процес, тъй като обикновено се случва, че тогава той заспива. Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа. Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят. Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция. Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата. Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата.

Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка. Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия. Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание.

Освен това, само когато се радваме изграждайки такива символи, когато работим с търпение и постоянство върху развитието на органите, ние можем да забележим определен напредък; но въпреки, че в началото виждаме само малко от висшите светове, това е сигурен път и такъв, който ни защитава от илюзии. Наградата идва едва по-късно, но това е път, който е защита срещу празната фантазия. Ако сме изминали пътя си до степента на Имагинативно Познание, ние вече стоим в света, който е непосредствено над нашия; и чувстваме, че сме вчленили в себе си нещо от един по-висш свят. След това постепенно се издигаме до по-висши и по-висши степени и накрая постигаме истинско разбиране на висшите светове.

Вие ще намерите очерк на този процес на развитие в книгата "Как се постигат познания за висшите светове" и във втората част на книгата "Въведение в Тайната Наука". Изложенията, дадени там, са предназначени за доста широка публика и са следователно нещо сбито. Днес исках за говоря за определени по-интимни въпроси, които ще добавят нещо към съдържащото се в тези книги по темата за пътя към висшето познание.

Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса. Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества. Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас. Точно както нашият физически организъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек". Ние се издигаме над своето обикновено себе, напредвайки в развитието си. Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан. Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.

Последователните епохи се сменят и човекът постоянно преминава през нови степени на съществуване. Методите за подпомагане на развитието трябва следователно също да се променят. В по-ранните времена бяха необходими различни методи. Системата, наречена розенкройцерска на името на своя най-важен символ, е онази, най-подходяща и пасваща на душата на съвременния човек.

Така ние виждаме как, освен старите методи, съществува още и подходящият съвременен метод, който води хората по посочения път във висшите светове. Днес беше даден само един очерк. Утре ние ще опишем как човек, ако работи върху себе си, израства стъпка по стъпка във висшите светове и как те постепенно му се разкриват. Ние описахме какво трябва да прави човек, за да приложи новите методи, а утре ще говорим за онова, в което той се превръща и за онова, което евентуално му се разкрива.