Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.

GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Алтернативен линк

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Вчера ние се опитахме да вникнем донякъде в същината на онова, наречено пътят навън в Макрокосмоса, във Великия Свят, за разлика от казаното в предишните лекции относно мистичния път, пътят в Микрокосмоса.

Издигането в Макрокосмоса води кандидата за Посвещение най-напред в онова, наричано в Духовната Наука Елементарния Свят; после той се издига в Света на Духа, след това в Света на Разума и най-накрая в още по-висш свят, който ще наречем Света на Първообразите (или на Архитиповете). Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния език няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (разум) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата. Затова и старият израз "Разум", използван за света над т.нар. "Свят на Духа", лесно може да бъде погрешно разбран.

Казаното в миналата лекция може да бъде не повече от схема; разбира се, за тези светове би било възможно да говорим не само часове, а много месеци; докато всичко възможно тук е да изясним идеите си за тях колкото можем по-добре. Сега ще бъде споменат един друг момент, а именно, че когато човек се издига по описания вчера начин в Елементарния Свят, където има истинско възприятие за обикновено наричаното "Елементи" земя, вода, въздух и огън той също разбира, че неговата собствена вещественост включително висшите членове е изградена от този Елементарен Свят. Той също добива познание за нещо друго, а именно, че вътрешните и външните страни на Елементарния Свят се различават донякъде една от друга. Изучавайки собственото си същество с обикновено, нормално човешко съзнание и не с ясновидство, ние намираме определени качества, които принадлежат частично на нашата душа и частично на външното ни устройство; това са чертите на нашия темперамент. Ние ги класифицираме като меланхолични, флегматични, сангвинични и холерични.

Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосмоса, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него. Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото. Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него. Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение. В Елементарния Свят наричаното земя е нещо, което не можем да приближим, нещо което ни отблъсква.

Наистина е странно, но в Елементарния Свят съществува тайнствено отношение между по-горе споменатите четири елемента и четирите темперамента, между меланхоличния темперамент и елемента на "земята", между флегматичния темперамент и елемента на "водата", между сангвиничния темперамент и елемента на "въздуха", и между холеричния темперамент и елемента на "огъня". Това взаимоотношение се изразява във факта, че холеричният човек има по-силна склонност да се смесва със същества, живеещи в огъня на Елементарния Свят, отколкото с другите; сангвиничният човек е по-склонен да се слива със съществата, живеещи в елемента на "въздуха"; флегматичният човек със съществата, живеещи в елемента на "водата"; и меланхоличният човек със съществата, живеещи в елемента на "земята". Така в опитностите на Елементарния Свят играят роля различни фактори. Това ни помага да осъзнаем, че различни хора може да дадат съвсем различни описания на Елементарния Свят, и не е нужно никой от тях да греши изцяло, що се отнася до неговите собствени опитности.

Всеки, който е компетентен в тези неща знае, че когато човек с меланхоличен темперамент описва Елементарния Свят по свой собствен специфичен начин, казвайки че има толкова много което го отблъсква, това е съвсем естествено; тъй като неговият темперамент има скрито родство с всичко земно в Елементарния Свят и той пропуска всичко останало. Холеричният човек ще говори за това колко огнено изглежда всичко, защото за него всичко гори в елементален огън. Следователно не е нужно да усещате някакво учудване, ако има значителни разлики в описанията на Елементарния Свят, дадени от хора, притежаващи низша форма на ясновидство, понеже е необходимо много точно себепознание преди да бъде възможно да се опише този свят такъв, какъвто е в действителност. Ако човек знае до каква степен неговият темперамент е холеричен или меланхоличен, той знае защо Елементарният Свят му се разкрива в такава форма, и тогава това себепознание го подтиква да отклони вниманието си от нещата с които, поради своя природен характер, има най-голямо родство.

Сега за него е възможно да добие представа за онова, наричано в Духовната Наука истинско себепознание. Това себепознание предполага, че ние сме способни, така да се каже, да се измъкнем от себе си и да погледнем на собственото си същество така, както ако то беше някой пълен непознат, а това по никакъв начин не е лесно. Относително лесно е да добием познание за душевните качества, които сме направили свои собствени, но да проникнем ясно в същината на темпераментите, които работят долу в телесната природа, това е трудно. В живота повечето хора винаги считат себе си за прави. Това е всеобщо егоистично становище и не е нужно да се критикува твърде строго, понеже то е напълно естествена наклонност в човешките същества. Колко далеч би стигнал човек в обикновения живот, ако нямаше това качество на твърда самоувереност? Но всички качества, принадлежащи на неговия темперамент, го формират.

Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно. Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение. Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост. Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост? Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота?"

Ако можем да поставяме на себе си този въпрос отново и отново, докато се опитваме да изобразим как е била породена нашата сегашна личност, за нас става възможно да направим първата крачка напред към измъкването от себето. В противен случай ние оставаме постоянно затворени вътре в себе си. Но в Макрокосмоса не е така лесно да бъдеш извън нещата, както е във физическия свят. Във физическия свят ние стоим например извън един розов храст, поради неговия естествен характер; а в Елементарния Свят се разрастваме в нещата там, отъждествяваме се с тях. Ако сме неспособни да разграничим себе си от нещата, докато всъщност сме в тях, ние никога не можем да разберем условията в този свят. Холеричният ни темперамент, например, се прелива с елемента на огъня. И ние вече не можем да направим разлика между онова, което струи от нас към някое същество на Елементарния Свят, и онова, което тече от него към нас, ако не сме се научили на това. Следователно първо трябва да се научим как да бъдем вътре в едно същество и все пак да различаваме собствената си идентичност от него.

Има едно единствено същество, което може да ни помогне тук, а именно нашето собствено. Ако постепенно успяваме в това да съдим самите себе си така, както в обикновения живот съдим друга личност, тогава сме на прав път. И така, какво е онова, което различава оценката ни за нас самите от оценката ни за друг? Ние обикновено мислим, че самите ние сме прави и че другата личност, ако поддържа противоположно мнение, греши. Това е, което се случва в обикновения живот. Но няма нищо по-полезно от това да започнем да подготвяме себе си, казвайки: "Аз имам това мнение, другата личност има различно. Аз ще възприема гледната точка, че неговото мнение е точно толкова здраво и стойностно, колкото е моето собствено." Това е видът самообучение, който прави възможно за нас да пренесем в Елементарния Свят навикът, който ни позволява да различим себе си от нещата там, макар и да сме вътре в тях.

Необходими са определени тънкости в нашите опитности, ако ще се издигаме съзнателно във висшите светове. Този пример също ни показва колко оправдано беше казаното в лекцията вчера, че когато се издига в Макрокосмоса, човек винаги се изправя пред опасността да изгуби своя Аз. В обикновения живот Азът не е нищо друго освен съвкупността от мнения и чувства, свързани с нашата личност и повечето хора ще открият, че е извънредно трудно да мислят, да чувстват или да искат нещо, ако веднъж се оставят да бъдат напуснати от онова, което животът е направил от тях. Съответно преди да опитаме издигане във висшите светове е много важно да бъдем запознати с онова, което духовният изследовател вече е изнесъл наяве. Следователно отново и отново се под-чертава, че никой, който има опит в тази област, не ще помогне да води някой друг към висшите светове, докато последният не е схванал чрез разума си, чрез своята обикновена, здрава способност на преценка, че заявяваното в Духовната Наука не е безсмислица. Напълно възможно е да се формира здрава оценка за откритията на духовния изследовател. Въпреки, че не е възможно лично да се изследва в духовните светове без виждането на ясновидеца, може да се формира здрава преценка що се отнася до коректността или погрешността на съобщаваното от онези, които са способни да виждат. На тази основа ние можем да изучаваме живота и да наблюдаваме дали твърденията, направени от духовния изследовател, го правят по-разбираем. Ако това е така, те могат да бъдат приети за правилни.

Такива оценки винаги ще имат една особеност, а именно, че поддържайки ги, в определено отношение ние винаги ще се издигаме над обикновените човешки начини на мислене. Ако говорим с непредубедено съзнание, нашите обичайни симпатии и антипатии са изоставени и ще открием, че сме способни да бъдем в съгласие дори с хора, поддържащи най-противоположни мнения. По този начин ние се издигаме над обикновения начин на формиране на човешките мнения. Така в Духовната Наука ние придобиваме нещо, което запазваме дори когато сме изоставили своите обикновени мнения, и което осигурява Азът ни да не бъде веднага изгубен, когато за пръв път навлезем в по-висшия свят. Понеже Азът не е изгубен, когато е способен да бъде активен, когато може да мисли и чувства; само когато мисленето, чувстването и възприятието престанат, ние сме изгубили себе си нацяло. Така определен запас от духовно-научно познание ни предпазва от загубване на Аза ни.

Обаче загубата на Аза при навлизане в духовния свят в много случаи би имала други последици. Тук стигаме до нещо, което трябва да бъде споменато накратко. Тези последици често ни се показват в обикновения живот. Важно е да знаем за тях когато описваме пътищата, които могат да ни отведат в духовните светове.

Духовният изследовател не трябва в никакъв случай да бъде мечтател, фантазьор. Той трябва да се движи с вътрешна увереност и сила в духовния свят, както интелигентният човек прави във физическия свят. Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове. Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот. Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща внимание. Ако размислим върху своя живот и върху влиянията, които са ни засегнали от раждането нататък, ние бихме си припомнили много неща дори и с повърхностна ретроспекция, но ние също ще трябва да признаем, че много е потънало в забвение. Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели участие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.

Би ли отказал някой да признае, че са били забравени много влияния? Не трябва да отричаме, че сме имали някакво преживяване, само защото сега то не присъства в съзнанието ни. Защо забравяме такива влияния върху живота ни? Това е защото с всеки нов ден животът ни носи нещо ново по нашия път, и ако бяхме длъжни да запазваме всяко преживяване, накрая щяхме да бъдем неспособни да се справяме с живота и с неговите изисквания. Показвал съм ви как дори в нормалния ход на живота нашите опитности накрая се обединяват в способности. Какво би било, ако всеки път когато вземахме химикалка, ние бяхме длъжни да преживяваме отново опитностите, които сме имали когато сме се учили да пишем! Тези минали преживявания правилно са попаднали в забрава и за нас е добре, че това е така.

"Забравянето" е следователно нещо, което играе важна роля в човешкия живот. Има изживявания, които за нас е желателно да сме понесли,

 

но които после умират за нашето съзнание. Безброй впечатления особено онези от ранното детство потъват в забвение, вече не са в съзнанието ни, защото животът ни е накарал да ги забравим. Животът ги е заличил, защото в противен случай бихме били неспособни да се справяме с неговите изисквания. Добре е, че ние не сме длъжни да мъкнем всичко по пътя ни със себе си. Но въпреки, че са били забравени, тези впечатления може още да работят в нас. Може да има впечатления които, макар и да са изчезнали от паметта ни и да не знаем нищо за тях, са въпреки това движещи сили в нашия душевен живот. Те може да въздействат на душевния ни живот така неблагоприятно, че той да се разстрои и това да има пагубен ефект дори върху тялото. Много патологични състояния, нервни състояния, истерия и т.н. могат да бъдат разбрани ако е известно, че областта на съзнателния живот не представлява целия обхват на душевния живот. Всеки с познание за човешката природа може често да насочва вниманието на личност, разказваща му за безброй неща които правят живота труден, към нещо което тя изцяло е забравила, но въпреки това оказва влияние на нейния душевен живот. Има "острови" в живота на душата, не като онези които срещаме в морето, където под себе си имаме твърда земя. Но когато в своя душевен живот човек се натъкне на такъв остров, който произлиза от несъзнателни влияния, той може да бъде изложен на всякакви видове опасности. В обикновения живот тези острови може най-лесно да бъдат избегнати, когато човек полага усилия от по-късен момент в своя живот да осъзнае какво му е повлияло, така че да може да формира оценка за въпросните изживявания. Има много силен лечебен ефект, ако той може да се отдаде на светоглед, позволяващ му да разбере тези острови в душата и да се справи с тях. Ако някоя човешка душа беше отведена неподготвена до тези острови, тя щеше да бъде хвърлена в краен смут; но ако човек бива подпомогнат да разбере собственото си същество, за него е по-лесно да се справи с тях. Колкото повече разбиране можем да внесем в своя съзнателен живот, толкова по-добре е за нашето всекидневно съществуване.

Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса. Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там. Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си. Той самият би бил там в Макрокосмоса. Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост. Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват. Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно. Човек трябва да се научи да вижда себе си като несъвършено същество, да понесе осъзнаването: Когато погледна назад към моя сегашен живот и в моите предишни инкарнации, аз виждам, че те са онези, които са ме направили това, което съм. Но той трябва също да може да не възприема само този образ на себе си, а също и друг образ, който му казва: Ако сега работиш върху себе си, ако направиш възможно най-много за да развиеш зародишните качества, лежащи в твоята най-дълбока природа, тогава ти можеш да се превърнеш в същество като онзи, който стои до теб като идеал, когото ти не можеш да погледнеш без да бъдеш обхванат от благоговение и обезсърчение.

Това осъзнаване е възможно само ако сме обучили себе си да превъзмогваме житейските трудности. Но ако, преди навлизане в Макрокосмоса, сме се погрижили да придобием силата да преодоляваме пречките, да приветстваме болката с цел да добием сила, тогава ние сме калили себе си да вземаме връх над препятствията и от този момент можем да си кажем: Каквото и да ти се случи, каквото и да се изправи пред теб в този духовен свят, ти ще преминеш през него, понеже ще развиваш все по-силно качествата, които вече си придобил за побеждаването на трудностите.

Всеки, подготвил себе си по такъв начин, има строго определена опитност, когато навлиза в Елементарния Свят. Ние ще разберем тази опитност ако отново си припомним, че холеричният темперамент е близък с елемента на огъня, сангвиничният с елемента на въздуха, флегматичният с елемента на водата и меланхоличният с елемента на земята. Когато човек преминава в Елементарния Свят, съществата на този свят се изправят пред него във формата, която съответства на собствения му темперамент. Така холеричните качества се изправят пред него като пламнали в елемента на огъня и т.н. Поради неговата подготовка тогава ще стане ясно, че силата на душата, която вече е развил, триумфира над всички пречки и също е сродна на една сила в Света на Духа. Тази сила е свързана с фигурата която, събрана от всичките четири елемента, се изправя пред него в Света на Духа по такъв начин, че той гледа себе си тихо и спокойно като обективно същество. Резултатът от решението в неговата душа да преодолява всички несъвършенства е, че този несъвършен "двойник" стои пред него, но гледката няма тревожния или разтърсващия ефект, който би имала върху него в противен случай. В ежедневния живот сме защитени от това, тъй като всяка нощ при заспиване ние бихме се изправяли пред това несъвършено същество и бихме били съкрушени от гледката, ако съзнанието не изчезваше. Но пред нас също би била онази велика фигура, която ни показва в какво можем да се превърнем и какви би трябвало да бъдем. По тази причина съзнанието бива угасено когато заспиваме. Но ако придобием зрелостта да си кажем: Ти ще преодолееш всички препятствия тогава воалът, който пада върху душата при заспиване, се вдига. Воалът става все по-тънък и по-тънък и накрая пред нас застава по такъв начин, че сега можем да я понесем формата, която е образ на самите нас такива каквито сме, и отстрани до нея съзираме фигурата, която ни показва какво можем да станем, работейки върху своето развитие. Тази фигура ни се разкрива в цялата си мощ, великолепие и слава. В този момент ние знаем, че причината защо тази фигура има такъв разтърсващо въздействие е, че ние не сме, а би трябвало да бъдем като нея, и че можем да добием правилното становище само когато можем да понесем тази гледка. Да имаме това изживяваме означава да преминем "Големия Пазач на Прага". Големият Пазач на Прага е онзи, който заличава съзнанието, когато заспиваме по обикновения начин. Той ни показва какво ни липсва, когато се опитваме да навлезем в Макрокосмоса, и какво трябва да направим от себе си за да можем, малко по малко, за израснем в този свят.

Така необходимо е за хората на нашето време да формират ясна идея за тези неща, нищо че се съпротивляват. В това отношение нашата настояща епоха е въвлечена в процес на преход. На теория много хора ще признаят, че са несъвършени същества, но обикновено те не отиват отвъд теорията.

В духовния живот на днешния ден, ако проучите за себе си, вие навсякъде ще намерите доказателство за становището, което е изцяло противоположно на онова, за което говорим. Навсякъде ще чуете това или онова мнение, изразено за нещата в света. Отново и отново ще можете да прочетете или чуете: "Всеки" може да знае това, "никой" не може да знае онова. Колко често използваме думите "всеки" и "никой" в съвременните съчинения! С тези думи човек е поставил граница на своето познание, която вярва, че не е способен да премине. Докато една личност използва тези думи по такъв начин, тя показва, че не е способна да добие понятие за истинското човешко познание. В никой момент на живота не трябва да се казва, че "всеки" може или че "никой" не може да знае това и това, а по-скоро че "ние" можем да знаем само доколкото е в съгласие с нашите способности и настоящ етап на развитие, и че когато ще сме достигнали по-високо ниво, ще знаем повече. Всеки, който говори за граници на познанието, показва себе си като личност, неспособна да има дори понятие от себепознание, защото в противен случай тя би разбрала, че всички ние сме същества, способни на развитие и така на придобиване на познание, съответстващо на нашите способности в точно определено време.

Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той". Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова. От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага. Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени. Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосмоса. Всеки, който няма достатъчна сила на волята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.

Това е необходимо съответствие на себепознанието. Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване. През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си!" Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече. Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки. Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване. Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.

Ние чухме как собствената ни природа е свързана с Елементарния Свят намерихме също, че нашите темпераменти са свързани с онова, което се изправя пред нас в този свят. Но има още нещо друго в Елементарния Свят, с което са свързани други качества на душата освен темпераментите. Вътре в нас го има онова, което е също и извън нас, понеже ние сме били оформени от света, който ни заобикаля.

От онова, което може да се възприеме във физическия свят (темперамента), ние трябва да преминем напред към Елементарния или Елементален Свят, и тогава да се извисим до Света на Духа. От там отново можем да преминем в още по-висш свят и за това ще говорим накратко. Като човешки същества ние преминаваме от инкарнация към инкарнация. Ако в тази настояща инкарнация сме меланхолици, ние можем да си кажем, че в друга инкарнация дали в миналото или в бъдещето ние може да сме имали или да имаме сангвиничен темперамент. Едностранчивостта на всеки темперамент ще бъде уравновесена в различните инкарнации. Тук ние стигаме до идеята, че ние, като същества, сме в края на краищата нещо повече от това което изглежда, че дори и сега да сме меланхолици, ние сме също и нещо друго. Като същото същество ние може да сме били холерици в предишен живот и може да станем сангвиници в следващия. Цялото ни същество не се състои от особени темпераментни черти. Има също и нещо друго. Когато ясновидецът, наблюдавайки някого в Елементарния Свят, го вижда като меланхолик, той трябва да си каже: това е преходно проявление, то е проявление само на една инкарнация. Личността която сега, като меланхоличен тип, представя елемента на земята, в друга инкарнация ще представя като сангвиничен тип елемента на въздуха, или като холерик елемента на огъня. Меланхолиците, с тяхната склонност към самонаблюдателно размишление, ни отблъскват, когато биват разглеждани от гледна точка на Елементарния Свят; холериците ни се явяват сякаш пръскат огнени пламъци като елементарна сила, разбира се, не като физически огън.

За да избегнем недоразуменията трябва тук да спомена, че в ръководствата по Теософия Елементарният Свят обикновено е наричан Астрален Свят; онова, което наричаме Свят на Духа е наричано там нисшата сфера на Девакана Нисшия Девакан. Наричаното там висша сфера на Девакана Арупа-Девакан тук е наречено Света на Разума.

Когато преминаваме от Света на Духа в Света на Разума, ние се натъкваме на нещо подобно на онова, което вече е било изживяно ако сме се разкрили на себе си като същества, овладяващи своите темпераменти и развиващи равновесие от един живот към друг. Така ние се приближаваме до границата на Света на Духа. Когато я достигнем, ние намираме духовни факти и Същества, изразени като в космически часовник чрез движенията на планетите. Съществата са изразени в съзвездията на Зодиака, а фактите в планетите. Но тези аналогии не ни отвеждат много далеч; ние трябва да преминем към самите Същества към Йерархиите.

Сега ние бихме били неспособни да формираме идея за още по-висшите светове, ако не преминем с ясновидско съзнание към самите Същества Серафими, Херувими, Престоли и т.н. В една инкарнация човек може да има меланхоличен темперамент, в друга сангвиничен темперамент. Неговото истинско същество е повече от едното. Истинското му същество разбива такива класификации. Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на Волята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосмоса. Едно Същество, което се изправя пред нас в някоя отделна ясновидска опитност, да кажем като Дух на Мъдростта, не остава винаги на същата степен и следователно не може винаги да се обозначава със същото име. Защото точно както човекът се развива, така и тези Същества се развиват през различни етапи; оттук те трябва да бъдат наричани един път с едно име, друг път с друго. Съществата се развиват от етап на етап. Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности. Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго. В духовните Йерархии едно и също Същество може веднъж да е било Дух на Мъдростта, по друго време Дух на Волята и т.н., понеже Съществата се развиват през степени, през различни категории. Докато оставаме в Света на Духа, те ни се разкриват като Серафими или Херувими, или от някаква категория, от която може да бъдат. Но от момента в който се запознаем с развиващото се Същество, от момента в който преминем отвъд званието на длъжността към представа за самото действително Същество, ние сме се извисили в още по-висше царство, в Света на Разума (Vernunftreich). Силите на този свят са строителите на човешкия орган на интелигентност.

За да постигнем определена степен на познание, винаги е необходимо да разграничаваме самите развиващи се Същества от тяхната природа в определен етап на еволюцията им. Това трябва да се прави както в случая на Съществата в напреднал етап на развитие, които се появяват на Земята, така и на онези, които могат да се видят само ясновидски в Света на Духа.

Ще вземем за пример Буда, който живя, както знаете, в VI в.пр.н.е. Всеки, който е вещ по този въпрос, трябва да се научи да прави разлика между Съществото, което беше наречено Буда по онова време, и наименованието на длъжността на Буда. По-рано, в своите предишни инкарнации, това Същество беше Бодхисатва и едва тогава, в своята инкарнация в VI в.пр.н.е., то се издигна до ранга на Буда. В предишните периоди от време той беше същото Същество, което по-късно стана Гаутама Буда. Но това Същество се разви до по-високи степени по такъв начин, че по определени причини за него повече не беше необходимо да се инкарнира като човек от плът. Той продължи да живее под друга форма. Като Бодхисатва той беше свързан от много хилядолетия със Земната еволюция, после той стана Буда, и в тази инкарнация достигна степен, на която повече не е нужно да слиза в инкарнация в тяло от плът. Сега той е възвишено Същество, видимо само в духовния свят за очите на ясновидеца. Това показва разликата, която трябва да се прави между обозначението "Буда" и Съществото, което изпълнява длъжността на Буда. По подобен начин трябва да се прави разлика между имената, които даваме на Йерархиите, и самите Същества, защото те също се издигат по ранг да кажем от категорията на Троновете до категориите на Херувимите и Серафимите.

Така на границата на Света на Духа, определени Същества докосват тази граница отгоре и приемат определени качества; на тях трябва да бъдат приписвани определени функции. Но когато се издигнем в още по-висш свят, тогава тези Същества ни се разкриват в процес на живо развитие. Нещо подобно е онова, което се случва на човека в хода на неговите инкарнации. Точно както ние опознаваме истински един човек само проследявайки го от една инкарнация към друга, а не вземайки под внимание само настоящата му инкарнация, така опознаваме и възвишените духовни Същества само ако сме способни да погледнем отвъд онова, което изразяват техните дела, към самите Същества. Да се свържем с духовните Същества и да бъдем свидетели на еволюцията им означава да живеем в Света на Разума.

Както бе посочено вчера, над Света на Разума има още по-висш свят, откъдето идват силите, които ни позволяват действително да преминем от нормално съзнание към ясновидско съзнание, снабдено с очите и ушите на духа. Защо тогава трябва да бъдем изненадани да кажем, че тези качества и способности произлизат от светове, по-висши от Света на Духа и дори от Света на Разума? Когато в един човек се пробуди ясновидско съзнание, той става истински участник във висшите светове. Нищо чудно тогава, че силите за пробуждане на това ясновидско съзнание идват от свят, откъдето определени висши духовни Същества извличат своите сили. Ние извличаме своите сили от Елементарния Свят, от Света на Духа, от Света на Разума. Ако ще се издигаме над тези светове, силите за извисяването трябва да бъдат извлечени от дори по-висши сфери.

Сега нашата задача ще бъде да говорим за първия свят, разкриван на човека когато в него се пробуди ясновидското съзнание. Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите. След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план. Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него. Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder