ЗА ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА

Щутгарт, 13 ноември 1909 г.

Това, което често се казва в различни лекции за седемстепенно протичащите цикли, съвсем не е просто фраза, а действително съответства на закона на битието. Завършването на седемгодишния цикъл в живота на нашето духовнонаучно движение може да говори за това, че следва да направим кратък преглед на всичките ни стремежи и цялата ни работа. Работата ни е възможна само тогава, когато духовното движение протича така, че в своята вътрешна закономерност съдържа нещо от законите на големия миров ред. Мировият ред протича в цикли, които могат да се смятат за седморни. Изброяваме седем планетарни състояния, седем състояния на вътрешнопланетния свят и така нататък. Но и в движение като нашето, седмичността също играе определена роля, и нашият стремеж е след седем години в някаква степен да се върнем назад към началото и да включим в себе си това, което е било изработено през тези седем години. Така то се връща към началото си на по-висока степен. Но в този смисъл може да се постигне нещо само тогава, когато не се изпуска по-дълбоката, вътрешна закономерност на нашето дело.

Поглеждайки как сме работили в течение на тези седем години, можем да забележим, че в работата ни наистина има определена закономерност. В течение на първите четири години от нашата работа, създадохме, така да се каже, основните предпоставки за нея. В течение на първите четири години положихме основите на определено познание за съществото на човека, определено познание на пътищата, водещи във висшите светове; постигнахме нещо в познанието на великите космически взаимовръзки, в това, което може да се нарече проверка на видовете Акаша хроника[1] по отношение на мировите тайни.

Дошлите по-късно членове на нашето общество винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от тази здрава основа на нашите стремежи, която в бъдеще трябва да се усвои. Защото за да се направи възможно прогресиращото движение, в никакъв случай не е достатъчно да се усвои само това, което стана в течение на последните три години. При определен ретроспективен преглед ще видите, че в течение на последните три години в определено отношение бяха разширени истините и данните, които, може би малко озадачавайки ви, представихме пред вас в течение на последните години. Ако се опитате да свържете това с култивираното през първите четири години, така да се каже – в четиричленен фундамент на цялото, ще видите, че това, което толкова ви поразяваше като велики, обширни истини, вътрешно е свързано със станалото през първите четири години. Ще можете да се убедите в това, обръщайки се към самите себе си. По-младите членове наистина трябва да впишат това в своето сърце: не трябва да се изпуска възможността за залагане в себе си на основите. Навсякъде, където се води работа, се налага все повече да се грижим тези, които са влезли по-късно, да успеят да догонят изработеното тук през първите години. Без такова наваксване е невъзможна истинска съвместна работа. Трябва да приемем съвсем сериозно и в най-дълбокия му смисъл това, което представлява духовнонаучното движение. Във връзка  с това, отчитайки значимостта на нашето време, днес можем да говорим за тема, засягаща повече начина на мислене и цялостната духовна представа: какво е правилното отношение, което може и трябва да има антропософът към самата духовна наука?

Ще ни стане още по-ясно, ако поставим въпроса малко по-иначе: защо днес изобщо антропософията се изучава по такъв начин? Защо се съобщават сведения за висшите светове, сведения, които са резултати от духовното изследване, от ясновидското съзнание? Възможно ли е, това да може да става по съвсем друг начин; да кажем, като се започне с това, на всеки да се дадат определени указания, как той може да развива своите собствени, вътрешни, дремещи в душата способности и благодарение на тези указания, да получи възможност постепенно да прониква в духовните светове преди, както това става днес, да чуе нещо от фактите за висшите светове? Трябва да се каже, че по-рано това е било определена традиция, съществувала преди духовнонаучното ни движение в съвременния смисъл на думата. В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване. Към такива съобщения са се отнасяли колкото се може по-сдържано. Ограничавали се с това, да дават на хората определени правила, как трябва да развиват дремещите в душата им способности, и, по същество, да не им позволяват да знаят повече, отколкото самите те, благодарение на собственото си виждане, успеят тихичко да добият във висшите светове. Сега може да се появи въпросът: защо днес не се върви само по този път, и защо днес антропософията съобщава резултатите от духовното изследване?

Това стана не поради пристрастията или произвола на някакъв човек, а има своите сериозни основания. И ще разберем по-добре това, което добре трябва да се разбира, ако отново и отново си задаваме въпроса: какво, собствено, съобщава духовната наука? Тя споделя факти и истини от областите на висшите, свръхсетивни светове; тя споделя това, което ясновидското съзнание може да изследва в тези висши светове.

Наистина, този, който получава такива съобщения и който сам не е ясновиждащ, не може по пътя на непосредственото съзерцание да се убеди в тези факти, като такива. Вярно е, че той е приел съобщенията и че не може да ги провери по ясновидски начин. Разбира се, това е съвсем вярно. Но съвсем погрешно би било да се смята, че човек, който не притежава ясновиждане, въобще не може да проверява съобщените днес данни, въобще не може да ги разбере. Би било съвсем погрешно да твърди, че съобщенията, получени от ясновидското съзнание, трябва да се приемат само на вяра, базирайки се на авторитета. В тези съобщения би се съдържало нещо във висша степен несъвършено и неудовлетворително, ако те претендираха само за вяра в авторитета.

Това, което се съобщава по правомерен начин, може да бъде изследвано само от ясновидско съзнание. Но когато то е изследвано и макар и веднъж е видяно и съобщено от някой, тогава всеки може да провери това със своя безпристрастен разум с помощта на достъпни за него на физически план средства. И, може да се каже: даже ако не всеки от присъстващите тук има възможност тутакси всичко да провери в най-всеобхватния смисъл, то поне би могъл да получи тази възможност, ако има за това време и способности, и даже само способностите на този физически план.

Ако вземем даже толкова трудните неща, засегнати тук в последните лекции – за въплъщенията на Заратустра, свързани с факта, че астралното тяло на Заратустра преминава към Хермес, а етерното тяло на Заратустра преминава към Мойсей, никой не може да твърди, че този, който знае тези неща от духовното изследване, апелира само към сляпата вяра. Не, случаят съвсем не е такъв! Ако някой дойде и каже: добре, но аз нямам никакво ясновиждане. Някой тук казва тези неща за Заратустра и неговите въплъщения. Искам сега, като се има предвид всичко, което е на разположение на човека на физически план, да проверя всичко, което историята казва за това, всичко, съдържащо се на каменни скрижали, всичко, съдържащо се в религиозните документи, да проверя всичко това сам най-внимателно. Да предположим, че това, което той е казал е вярно, но отговаря ли на фактите, които могат да бъдат наблюдавани външно? Изследвайки всичко, което може да се наблюдава външно, той би видял, че колкото по-точен е в изследванията си, толкова повече намира потвърждение на фактите, които съобщава ясновиждащият.

Ако при това може изобщо да се говори за някакъв страх, може да се каже, че духовнонаучното изследване може да се опасява по-скоро от неточна проверка на хората, които не искат да се въоръжат с всичко налично на разположение на физическото изследване. Те ще видят, че колкото по-точни са в изследванията, толкова повече ще се потвърждават фактите, които съобщава ясновиждащият. Но за не толкова отвлечени и трудни неща, които се отнасят до кармата и прераждането, до живота между смъртта и новото раждане, на всеки ще му е необходимо само безпристрастно разглеждане на това, което предлага животът. Колкото по-точно го разглежда, толкова повече  потвърждения на това, което съобщава ясновиждащият ще намира; тоест, съществуват достатъчно възможности за убеждаване: това, което се добива от свръхсетивните светове, се потвърждава и във външния физически свят. И това не е нещо, което трябва да се приема повърхностно, а нещо, което трябва да се разглежда като абсолютно необходимо. Фактите, които, вероятно, могат да изследват само малцина, първо трябва да ги проверим в живота. Не трябва през цялото време да се повтаря фразата: това трябва да се приеме на вяра! – Не, колкото се може по-малко осланяне на вярата и чуждото мнение – да се проверява и проверява, но не предубедено, а безпристрастно! Това трябва да се подчертае преди всичко.

Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване. И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план? С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.

Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.

Естествено, днес съвсем не трябва да се възразява срещу стремежа да се развиват скритите в душата сили. Това е прекрасен и добър стремеж. Но, от друга страна, следва също да се подчертае, че трябва да се напредва успоредно с това, че наред с това е необходимо да се тренират физическите мисловни сили, познавателните способности, които поначало са ни дадени на физически план, да се тренират дори и когато не ни е удобно, за да сме в състояние да си създаваме ясни представи и ясни понятия за това, което ни се съобщава от висшите светове. Много лесно може да се сметне, че и най-незначителната степен на ясновиждане е по-добра, от дългото странстване през разумното разбиране на фактите от висшите светове. Някой би могъл да каже: аз съвсем не знам, защо се намирам в това Общество. Тук винаги се говори за неща от висшите светове; това е прекрасно, но за мен би било по-добре, ако поне малко мога да виждам като ясновиждащ.

Познавам един доста учен теософ, който изказа страстното си желание поне веднъж да преодолее простата ученост и да стигне до ясновиждане, което изрази във фразата: о, ако поне веднъж видя дори крайчеца на опашката на някое елементарно същество! Разбира се, това може да се разбере. Този теософ никога не би казал, че ще даде за това познанието за духовните истини. Но, може би, би го дал, ако можеше да го замени за поне малко ясновиждане. Ако някой има такова усещане, то е крайно погрешно и е погрешно във всяко отношение. Защото живеем в такова време, което в общото земно развитие, представлява епохата на съзнателното мислене. Както често сме подчертавали, древноиндийската епоха е развивала съвсем друг вид съзнание, напомнящо сумрачното, смътното ясновиждане. Едва постепенно са се развили днешните способности и чак ние, с развитието на съзнателната душа, сме добили човешкото мислене в кръгооборота на земното развитие. Затова днес трябваше да стане така, духовната наука да бъде свалена от духовния свят, и тя да апелира към разумното мислене на човека.

Трябва да направим следната разлика: при чисто визионерското ясновиждане съвсем не е необходимо да бъдеш особен мислител. Мисленето на ясновиждащия може да бъде много примитивно, но въпреки това той може да е напред по отношение на виждането – на астрален, и, до определена степен, даже на деваканичен план. Тук той може да бъде повече или по-малко напреднал и да вижда много неща. Друг възможен случай е, когато някой знае много за духовните истини, но все още нищо не вижда, изобщо не е в състояние дори малко да вижда, както се казва – макар и крайчеца на опашката на някое елементарно същество. Такъв случай също може да съществува. Да си зададе въпроса: как, собствено, се отнасят една спрямо друга тези различни способности на човешката душа?

Тук, преди всичко, трябва да се подчертае, че не бива да се смесват две неща: да имаш нещо, и да осъзнаваш това, което имаш. Особено важно е да се има това предвид. Ще разберете правилно въпроса, ако го поставим малко по-различно. Виждате ли, всички вие някога, в древните времена, сте притежавали дара на ясновиждането. Защото дара на ясновиждането са го притежавали всички хора, а именно – били са времена, чак до настъпването на Поврата на времената, когато хората са гледали много далеч назад във времето. И сега можете да попитате: да, но защо не си спомняме за нашите предишни въплъщения, ако още сме можели да ги виждаме до настъпването на Поврата на времената?

Това би трябвало да ви бъде доказателство за факта, че нищо не би ви помогнало за способностите, например, да си спомни сега, че преди сте можели да надничате в предишните си въплъщения. Бихте могли да поставите въпроса: ще ни донесе ли, собствено, някаква полза за спомнянето в следващото въплъщение, ако сега станем ясновидци-визионери? Един факт вече е налице пред нас: древното ясновиждане, което всички сте притежавали, днес с нищо не способства спомнянето на предишните въплъщения. Защо толкова много хора днес не си спомнят за своите предходни въплъщения? Този въпрос е извънредно важен. Да, повечето не си спомнят за своите предишни въплъщения, макар в предишните времена да са били ясновиждащи в една или друга степен, тъй като не са развили тогава тези качества, които са именно качествата на аза. Защото работата не е в това да се развият ясновидски способности, а наистина да бъде развит този, който вижда.

И така, ако преди това хората са били още ясновиждащи и не са се грижели да развиват способностите на аза, а именно – способността за мислене, за различаване, тоест на това, което на тази Земя представляват особените качества на човешкия аз, в предходните въплъщения този аз изобщо го е нямало. Индивидуалността я е нямало. За какво да си спомняме тогава? В предишното въплъщение човек трябвало да се постарае в него да има един затворен сам в себе си аз. Това е важното! Така че за своите предишни въплъщения днес могат да си спомнят само тези хора, които в предишните си въплъщения са работили със средствата на мисленето, логиката и способността за различаване. Те могат да си спомнят за себе си. Някой може да е имал достатъчно силно развито ясновиждане; но ако в предишните въплъщения той не е работил със средствата на разпознаващата способност, на логическото мислене, няма да може да си спомни за предишното въплъщение. Това е така, защото той не е поставил жалона, някакъв знак, по който да си спомни за себе си. Тук ще видите, че ако правилно се разбира антропософията, би следвало да помислим достатъчно енергично да се заемем с овладяването именно на способностите за задълбочено мислене.

Сега бихте могли да кажете: когато стана ясновиждащ, след това вече самостоятелно ще завоювам способността за логическо мислене. Това не е вярно. Защо боговете изобщо са позволили на хората да се появят? Поради причината, че само в хората са можели да развият способностите, които иначе изобщо не биха могли да развият: способността да мислят, да си представят нещо в мислите така, че тези мисли да са свързани с различаването. Тази способност може да бъде изработена само на нашата Земя; преди нея изобщо я е нямало тук и можа да възникне само защото беше създаден човекът.

Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница. Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли. Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма. Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята. Човек може да постигне това само в такова въплъщение, в което той възнамерява наистина да работи мисловно.

Ако се обмисли това, от него следва всичко останало. Това, което дава откровенията, истинските факти за духовния свят, може по най-различен начин да навлезе в човешката душа. Разбира се, това е възможно, и в много случаи хората днес действително стигат до визионерско ясновидство без да са големи мислители; нещо повече, до ясновиждане стигат доста повече хора, които съвсем не са големи мислители, отколкото големи мислители, но съществува голяма разлика между опита в духовния свят на тези, които са големите мислители, и тези, които не са такива. Тази разлика мога да я изразя така: това, което се открива от висшите светове, най-добре се отразява в тези представни форми, които ние предлагаме насреща като мисли; това е най-добрият съсъд.

Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ. Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения. И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи. Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител. Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ. На вас ви е ясно: това не е действителност, това е образ.

По малко по-различен начин отколкото при този, който не мисли, се преживява от мислителя опита на субективното съзнание в духовния свят. Тук той, така да се каже, не се дава веднъж завинаги, като изстрел от пистолет; тук той е съвършено различен. Да вземем, да кажем, един немислещ ясновиждащ визионер и един мислещ. И немислещият ясновиждащ визионер и мислещият ясновиждащ визионер биха получили една и съща опитност. Конкретизирайки, казваме: немислещият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а мислещият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото мислене. Тук той вече може да различава, може вече да знае, истина ли е това или не е истина. Но той го вижда малко по-късно. Когато го вижда малко по-късно, явлението от духовния свят се представя пред него така, че при него то е пронизано от мисъл и той може да различи – това заблуда ли е или действителност, така че преди да го види, той, така да се каже, предварително вече има нещо. При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно. Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна реалност. Такава е разликата в субективното преживяване. Немислещият ясновиждащ визионер вижда явлението тутакси, мислещият – малко по-късно. Затова при първия то остава такова, каквото го вижда, и той може и така да го опише. А мислителят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят. Той може да го приведе в отношение към него. Защото физическият свят, също както и явлението, е откровение на духовния свят.

Оттук виждате, че приближавайки се към духовния свят, бидейки въоръжени с инструмента на мисленето, вече имате гаранция за вярна оценка на това, което ви се открива. Но сега се намесва и следното: може да се спори по повод ценността на съобщенията от духовния свят, ако сами не сме видели съответните явления. Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане. Той ги приема и ги разбира като разумни. Да, това са факти от духовния свят. Мислещият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това. От вас не се изисква да бъдете ясновиждащ в течение на дълго време, но, въпреки това, вие имате в себе си пълното значение на това, което приемате като съобщения.

Това е разликата да имаш нещо, и да осъзнаваш какво имаш. С това много лесно може да се обясни отношението на такъв невиждащ духовен ученик към ясновиждащия. Представете си, че сте получили наследство, но още нищо не знаете за това. Ако това се е случило, ако сте получили наследство, но още нищо не знаете за това, още днес това има за вас своето истинско значение. Едва по-късно можете да научите, че днес сте получили това наследство, но въпреки това вие го притежавате. Така стои работата и с този, който научава фактите от духовния свят благодарение на антропософията. Ако ги е разбрал с разума, той ги има, той ги притежава, и сега може да изчака известно време, докато ги осъзнае. Но това е нещо такова, което съвсем не е равнозначно на притежаването на фактите. Това особено се проявява след смъртта. Какво, собствено, е полезно – ако искаме да използваме тази тривиална дума, за да си изясним нещата по същество – какво е по-полезно за човека след смъртта: това, визионерски да вижда без да мисли, или да приема чисто духовни съобщения без визионерско виждане?

Много лесно би могло да се направи извод, че визионерското виждане е по-добрата подготовка за смъртта, отколкото простото слушане на факти от духовния свят. Но все пак това не е така! След смъртта човек действително има малка полза от това, че той просто нещо визионерски е видял. Напротив, фактически той веднага започва да осъзнава това, което е приел в съобщенията, ако ги е разбрал с разума. След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия. След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта. Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски. Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене. Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.

Това е, което касае отношенията на тези неща след смъртта. Но и тук, на физически план, отношението при ясновиждащия визионер е различно, отколкото при мислещия ясновиждащ визионер. Разбира се, да се наднича в духовните светове е интересно и очароващо; но все пак, ако съзерцаваме тези духовни светове само визионерски, без да разглеждаме мисловно тези неща, никога няма да бъдем застраховани от заблуди. Няма друго средство срещу заблудите, освен ясното осмисляне на съзерцаваното. Нещо повече: да предположим, че ясновиждащият визионер е видял едно или друго така, както го вижда (това можете да научите от описанието му); то, все пак, е пропито с елементи от физическия план. Или някой ви е описвал някой Ангел, който не е пропит с елементи от физическия план? Той има крила, но крила имат и птиците. Той има човешка горна част на тялото, но човешко тяло има всеки човек на физически план. Разбира се, начинът, по който са съединени тези неща, за които разказва ясновиждащият визионер, на физически план не съществува; но елементите им съществуват на физически план. Образите изцяло са съставени от елементи във физическия план. И това не е неправомерно. Но все пак от това можете да направите извод, че такъв образ съдържа земен остатък. Това, което констатирате тук във вашите видения – във форми, в образи, които са взети от физическия план – всичко това не принадлежи на духовния свят, това е само символно представяне на духовния свят със средствата на физическия свят. Излагайки това във „Въведение в тайната наука“, разясних, че в днешното ясновиждане трябва да се върви до тази точка, че макар отначало, в своето предходно развитие то да има някаква образност, на това не трябва да се спираме, а трябва да се придвижваме до точката, където се отхвърля последният земен остатък от това, което се вижда. Но там, където се отхвърлят всички земни остатъци, за ясновиждащия се крие определена опасност. Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите. Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите. Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга. С тях можете да се издигнете в духовните светове. От самия образ нищо няма да можете да вкарате.

Сега мога да опиша споменатия по-горе субективен процес още по-точно. Да вземем отново случая, когато, да кажем, в духовното поле се вижда нещо като ковчег, или дарохранителница. Сега ще се опитам да характеризирам двамата ясновиждащи – просто визионера и мислещия – предполагайки, че първият вижда това тук, в точка А, а вторият, мислещият ясновиждащ – едва тук, в точка Б.     

 А ------------ Б.

Той го осъзнава едва от този момент. Но той получава това видение едновременно с мислите и може да го прониже с мисли. Разбира се, в момента, когато мислещият ясновидец пронизва образа с мисълта, за него той става неясен, за него той става тъмен и неясен тук, в точка Б. Това настъпва едва след известно време. Тогава, когато мисълта може да се свърже с формата, за ясновиждащия визионер формата става смътна и неясна. Той, собствено, никога не е в състояние да съедини с нея мисълта. Следователно той никога няма преживяването: ти беше там със своя аз. Това е нещо, което ясновиждащият визионер няма.

Всичко това е нещо такова, което, така да се каже, по-интимно влиза в нашия предмет и което е извънредно важно да се обмисли, което трябва да води до необходимостта да развиваме мисленето си, да преодоляваме стремежа към удобство, който се изразява в нежеланието да се усвоява осъзнаващото познание. Хилядократно по-добре е първо да се усвоят духовните представи с мисълта, а след това, в съответствие с индивидуалната карма, по-рано или по-късно да станем способни сами да се издигаме в духовните светове, отколкото първо да се вижда без мисловно разбиране на това, което се съобщава в движението, което се нарича антропософско. Хилядократно по-добре е да се познава духовната наука и още нищо да не се вижда, отколкото да се вижда нещо и да нямаме възможност да проникнем в него със своето мислене, доколкото поради това в нещата навлиза неопределеността.

Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни мислители, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед. Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане? На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане. Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен. Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре. В това е замаскирано чудовищно високомерие.

Понеже опитът учи, че на някои мислители е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния въпрос: защо това е така? Това е свързано с един важен факт. Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка. Острата мисъл променя своя физически инструмент. Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек. По-различното е, че ясновиждащият не променя много. При този, който не мисли, вие намирате мозък в много сложни гънки, при мислителя – напротив, той е относително прост, без особени усложнения. Мисленето тук се изразява именно в опростяване на мозъчните гънки. Днешното изследване нищо не знае за това.

Проницателността е това, което е в състояние да прониква в същината, а не това, което се свежда до анализ. Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители. Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука. Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах. И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене. Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене. Защото никой не се ражда с всички тези способности, които той придобива по-късно, а само със задатъци за тях; но той трябва първо да развие тези способности, така че в течение на живота в мозъка му всъщност става промяна. След мисловния живот мисловният инструмент става по-различен, отколкото е бил преди това.

Тук работата е в това, че нашето етерно тяло, което за постигане на ясновидско съзнание трябва да освободим от физическия си мозък, чрез мисловната дейност се приковава към физическия мозък. Мисловната работа силно свързва етерното тяло с мозъка. Ако вследствие на кармата си някой още няма сили отново в нужното време да го освободи, тогава може да стане така, че в това въплъщение той да не успее да постигне в областта на ясновиждането нищо особено. Да предположим, че по силата на кармата си, в своето предно въплъщение той е трябвало да бъде строго мисловен тип. Тогава мисленето му сега няма толкова силно да свързва мозъка с етерното тяло и скоро той относително лесно ще освободи етерното тяло, и тогава, благодарение на това, че мисловните елементи са най-добрите семена за придвижване във висшите светове, ще може по фин начин да изследва техните тайни. Той, разбира се, трябва първо да освободи етерното тяло от мозъка. Но ако етерното тяло е така заседнало във физическия мозък, отпечатвайки в него мисловната дейност, от което се е изтощило, вероятно кармата му ще го застави дълго да чака, докато го освободи отново. Но ако все пак след това той се придвижи, ще преодолее границата на логическото мислене. Тогава това не е изгубено, тогава никой не му отнема това, което е постигнал. И това е извънредно важно, тъй като в противен случай ясновиждането може отново и отново да пропада. Още един път ви обръщам внимание, че в миналите времена всички вие сте били ясновиждащи.

Защо вече не владеете способността за ясновиждане? Защото по онова време не сте били свързани със земното битие, били сте потопени в духовния свят, не сте го снижавали до вашите способности, визионерското ясновиждане се е основавало на откъснатостта от всичко земно.

Това е, което трябва да вземем предвид. Трябва да впишем в душата си тези детайли. Трябва да си изясним, че задача на истинската духовна наука днес е, да съобщава резултатите от духовното изследване, които са пронизани от мисловно съдържание и резултатите от ясновидското изследване винаги да са оформени така, че неясновидецът винаги да може да ги разбере със своето мислене. Само за това те трябва да бъдат свързани с мисълта. Оттук и проблемите свързани с древните книги, в които става дума за явления от висшите светове. Ако вземете такива древни книги, ако изхождате от традициите на днешната духовна наука, в тях навсякъде ще усетите някаква липса. Доста забележителни са съобщенията, които намирате в тези древни книги, но ако сам не е ясновидец, днешният човек не може много да разбере предмета им и да предприеме нещо съществено с тях, докато с това, което днес предлага духовната наука, всеки, който се постарае, може да предприеме нещо, тъй като може да го свърже с това, което може да получи на физически план в мисловните елементи. Защото това, което съществува в духовния свят и това, което съществува във физическия свят, се постига със същите понятия. Днешното естествознание говори за развитие и духовната наука също говори за развитие. Ако сте усвоили понятието за развитие, ще можете да разберете какво се съобщава в духовната наука. Можете да усвоите понятието за карма, доколкото можете да си представите мисления образ за това. Разбира се, ако просто кажете, както правят това някои теософи: всяка духовна причина предизвиква духовно следствие и това е карма, тогава нямате понятие за кармата. С билярдната топка също може да се наблюдава закона за причината и следствието, но тук нямате правилно сравнение с кармата. И обратно – вземете желязна топка и я хвърлете в съд с вода. Ако топката е студена, водата ще си остане същата. Но ако нагреете топката и след това я хвърлите, водата ще се загрее. Вследствие на събитието, което е станало с топката, водата става по-топла. Може да се сравни с кармата, ако последното събитие е следствие от предишно събитие.

Така че трябва съвсем ясно да си даваме сметка и за това, че всеки, който пронизва с мисълта фактите от духовния свят, може да ги съобщава също и по такъв начин, че този, който е придобил мисли тук, на физически план, може да прилага същите мисли и към това, което се съобщава от духовните светове. Тогава той може да го разбира. Това трябва да се осъзнае от всеки. Всеки трябва да разбере, че работата не е в това, да се получават съобщения от висшите светове, а да се получават по начин, който съответства на нашите земни условия. Всеки трябва да внимава да не получава съобщенията от висшите светове по друг начин. Разбира се, по-удобно е просто да се вярва на това, което се съобщава. Но това вече е лошо. Ако някой иска да вярва, това е все едно да се задоволява с приказки какво представлява светлината, когато конкретно му е нужна светлина, за да освети стаята. За това тук трябва да има светлина, простата вяра няма да помогне. Важно е първо да се приеме формата, формата на добросъвестното и задълбочено размишление, за да получаваме благодарение на тази форма посланията от духовния свят. Можем да ги изследваме само ако владеем ясновиждане, но ако вече са изследвани, може да ги разбере всеки, който ги възприема по правилния начин.

Ако се мисли така, всички опасности, които обикновено са свързани с това, което се нарича антропософско движение, ще бъдат повече или по-малко отстранени. Но опасностите веднага изскачат, ако хората развиват ясновидски способности и не се придържат към това, едновременно да обогатяват своето мислене и особено своето познание, с мисловни средства. Мнозина са обхванати от алчността да уловят нещо от духовния свят и без наистина прецизно познание да се отнасят с това, което трябва да бъде завоювано на физически план. Никой Бог няма да може да разбере света в мисълта, ако не се въплъти на тази физическа Земя. Той може да разбере света в съвсем друга форма; но за да го разбере в тази форма, той трябва да се инкарнира тук, на тази Земя. Размишлявайки над това, всеки може да си изясни, че развитието в себе си на способности, които след това не се използват правилно, е свързано с определени опасности. Който развива определено визионерско ясновидство и не го използва правилно, пресичайки възможността си да убеди света в това, който остава само на астрален план и не пренася опита си на физически план, се подлага на опасност да разтвори пропаст между виденията си и физическия план.

Да предположим, че някой има съществени видения, които принадлежат на астралния план. Те могат да са съвсем реални, могат да дойдат и чрез немислещ ясновидец-визионер; но между тях и това, което стои в основата на физическия план, зейва пропаст. Вземете една кърпа и си представете, че това е физическият план. И ето, пред него стои ясновиждащият визионер; той вижда своето видение. Но зад физическия план стои, собствено, духовният свят. Физическият план е майя. Физическият план не изчезва за този, който е ясновиждащ визионер; той изчезва само за този, който го отстранява със средствата на мисълта. Тук се прониква зад физическия план само с това, че го разбирате с мисловното ясновиждане. Тук е физическият план, но вие не виждате духовния свят, истинския духовен свят. Тук зейва пропаст, тук остава да съществува физическият план като майя. И тази невъзможност да се проникне през физическия план, се основава на това, че мозъкът не е способен да се изключва. Ако сте се научили правилно да мислите, за мисленето не се нуждаете непосредствено от вашия мозък. Това, което представлява мисленето, работи над мозъка, но мисловната дейност не се нуждае непосредствено от мозъка.

Глупост е ако някой твърди, че мозъкът мисли. Веднъж преди тридесет и пет години, вървях по улицата с един млад човек, който тогава учеше, и беше на път да стане твърд материалист. Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли. Защото мозъкът мисли. Аз му казах: кажи ми, защо си толкова объркан? Ако това е така, както казваш, ти не можеш да кажеш: аз мисля. Тогава трябва да кажеш: мозъкът ми мисли. Трябва също да кажеш: мозъкът ми яде, мозъкът ми вижда Слънцето. Това би било истината. – Тогава скоро би видял какви глупости носи в себе си.

И така, мозъкът не е това, което мисли. Това можем да си го обясним, както се казва, с наистина тривиални съображения, ако наистина не сте съвременен материалист. Мисловната дейност съвсем не е обречена да употребява мозъка като свой инструмент. Там, където мисълта става чиста, мозъкът не участва. Той участва само при символизирането.

Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако мислите за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка. Но когато човек има визионерско ясновиждане, той остава в своето етерно тяло и изобщо не се докосва до физическия мозък. Възможно е цял живот да се живее с визионерското ясновидство. При това мозъкът не става различен, развива се етерното тяло, но не и мозъкът. Така, обаче, никога няма да успеете да преодолеете пропастта, никога няма да успеете наистина да проникнете през майята. Ще успеете, ако я пропиете с мисли.

Който пренебрегва мисловния подход, развива способности, които не се възползват от обекта, не проникват наистина в духовния свят. Вследствие възниква несъответствие между това, което той постоянно развива в своето етерно тяло, и това, което, собствено, представлява като човек. Възниква пълно несъответствие: несъответствие на мозъка му с ясновидските му способности. Мозъкът е груб, тъй като стопанинът не се е старал да го облагородява с мислене.

Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност. Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея. Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят. Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността. Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план. Тези, които пренебрегват трудно завоюваната мисловна работа, винаги хвърчат, лишени от здрава почва.

Това трябва да се осъзнае. Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това живеят само в своите мечти. Това е равносилно на прекратяване на ориентацията във физическия свят, равносилно е на непълно преживяване на сетивните възприятия. Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез мислене на физически план. Пренебрегвайки усвояването на тази разумност, ние се реем в заблудите. Това е, което трябва да усвоим, иначе възникват всички тези щети, които неизбежно ще бъдат свързани с това, което се нарича антропософско движение. Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно мислене, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност. Вместо да се изработват собствени неща, вместо собствени мисли, се приема чуждо знание, неща, които е видял някой друг.

Има отказ мисловно да се проверява това, което се съобщава. Така чрез антропософското движение може да се появи щета. При такъв сляпо вярващ човека може да стане така, че да се изгуби и повече да не може да прави разлика между истина и лъжа.

Нищо не може толкова силно да подхранва лъжовността, като чистото визионерско ясновиждане, което не е обгърнато и контролирано от мисълта. От друга страна, такова ясновиждане подхранва и друго качество, а именно – известна самонадеяност, известно високомерие, което може да доведе до мания за величие. И колкото по не се забелязва, толкова по-опасно е то. Опасността е много голяма, защото мислят, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда. И тогава обикновено съвсем не разбират, колко дълбоко е това, което граничи с манията за величие и колко дълбоко е загнездено в душата. Това по определен начин не се забелязва, особено поради това, че хората с безусловна убеденост се кълнат във виденията си и не търпят никакви възражения, така че може да се види, как хора вярват и на най-глупавото свидетелство, само защото им е съобщено от астралния план. На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план. Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем. Не следва да се пестим в това отношение. Трябва да имаме предвид, че формирането на убеждения принадлежи към най-свещените дела на човека. Който вземе това предвид, няма да се уплаши от никакви усилия за истинска работа и няма да се увлече по дочути сензационни съобщения. Има достатъчно послания от духовния свят, но е необходимо да усвояваме също правилен начин на мислене и правилни представи, за да се държим подобаващо на тези неща.

Това исках да ви кажа днес. Не исках то да прозвучи като проповед, а да е предпазващо, с изтъкване на всички доводи. Затова то беше вече малко по-тежка мисловна работа. Но винаги в моите методи се опитвам да се придържам към това, което да се изисква като правилно в духовнонаучното движение. Мнозина очакват елейни призиви. Аз се отказвам от това. Опитвам се да представя нещата така, че да могат да се облекат в действителни мисловни форми. Ако се обсъждат нещата от физическия план както днес, тогава, разбира се, това понякога е трудна мисловна работа, тъй като те не са толкова сензационни и толкова приятни, като тези от висшите светове, но са изключително важни. Няма да недооцените важността на тези неща, ако си кажете: наистина, трябва да стане това, което трябва да стане, а именно – в следващите въплъщения достатъчно голям брой хора да си спомнят себе си в своето сегашно въплъщение, и за това трябва предварително да се погрижим. Развивайте разсъдъчната си сила и тогава в следващото си въплъщение ще сте кандидати да си спомните себе си в сегашно. Погрижете се да успеете да  изследвате света чрез мисълта. Защото ако можете визионерски да виждате много неща, това с нищо няма да ви помогне за спомнянето на сегашното въплъщение. Но за това съществува Антропософията, за да подготвя това, което трябва да настъпи като необходимост: да има достатъчно голям брой хора, които наистина да могат да погледнат назад към това въплъщение от собственото си знание.

Колцина ще стигнат в това въплъщение да съпровождат духовнонаучното знание с ясновидски способности, зависи от кармата на отделния индивид.

Разбира се, тук седят много хора, чиято карма в това въплъщение е такава, че те не са стигнали до там, да виждат света ясновидски. Но всички, които усвояват даденото в мисловна форма в истинската духовна наука, ще получат в следващото си въплъщение плодовете на това, защото са усвоили основите. Човек може, така да се каже, да бъде ясновидец без да знае за това, и този, който акуратно изучава духовната наука и има виждане, може да очаква, че кармата му ще му позволи да съзерцава също и конкретни неща.

[1] Виж GA 11 „От Акаша хрониката“

[2] Бенедикт де Спиноза – 1632-1677, холандски философ от еврейски произход, с рождено име Барух Спиноза, застъпник на рационализма във философията, т.е. на тезата, че истината е достъпна чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вярата. Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от Бог и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност. Произведението „Етика“ е от 1677 г.

[3] Дмитрий Иванович Менделеев – 1834-1907 г., руски учен-енциклопедист, химик, физик, геолог, метеоролог, педагог, икономист