СЪДЪРЖАНИЕ

    Берлин, 11 октомври 1909 година

  Буда и двете деца Исус. Предисторията на Христос. В Христовото събитие се срещат три духовни течения: първото свързано с Буда, второто – със Заратустра, третото е било въплътено в древноеврейската култура. Буда и учението за състраданието и любовта. Слизането на нирманакайя на Буда в детето Исус от Назарет. Въплъщението на Заратустра във витлеемското дете. Дванадесетгодишният Исус в храма. По-късното сливане на двете семейства. Сливането на зороастризма и будизма и обединението им в Исус от Назарет.

   Берлин, 18 октомври 1909 година

Евангелията. Буда и двете деца Исус. Детето Исус от Назарет. Нирманакайя на Буда. Проникването на будизма в християнството. Витлеемското дете Исус. Произходът на двете деца Исус. Сливането на зороастрийското и будисткото течение в дванадесетгодишния Исус от Назарет. Потокът на древноеврейското течение. Мисията на Буда е била да донесе учението за състраданието и любовта, но Христос е самата сила на любовта. На какво се основава всяко развитие.

   Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.

 Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Съществото на Христос Исус: светлина и любов. Мировите идеи в Евангелието от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в Евангелието от Лука. В Евангелието от Марко живее духовната сила на земното Слънце, системата от всички скрити природни и духовни сили на света. Евангелието от Матей ни представя Христос като хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.

    Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.

  Мисията на древноеврейския народ. Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ. За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет. В Арабия се оформя законът. Във вавилонския плен става съприкосновение с източната магия. Повторение на съдбата на древноеврейския народа в появата на витлеемския Исус. Човешко царство или Небесно царство.

     Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.

  Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Призванието на древноеврейския народ. Сливането на различните духовни течения на древността в Исус от Назарет. Отстъпването на древното ясновидство и значението на кръвното родство пред новото, което идва: осъществяването на Аза, на Царството Небесно. Подготовката за това от назореите. Йоановото кръщаване. Децата на змията и образът на Агнеца. Йоан Кръстител като изпълнител на новото време, в което духовният свят свети в душата на човека чрез явленията от външния свят.

     Щутгарт, 13 ноември 1909 година.

     За правилното отношение към антропософията. Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество. Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето. Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят. Простотата на мозъчните гънки при силните мислители. Опасността от визионерско ясновиждане. Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.

      Щутгарт, 14 ноември 1909 година.

   Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус. Сливане на будизма, зороастризма и на древноеврейското духовно течение в християнството. Учението за състраданието и любовта на Буда. Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Какво стои в основата на културната мисия на Йосиф в Египет. Въплъщението на Заратустра в древна Халдея като Заратос. Двете деца Исус. Соломоновата и Натановата линия на Давидовия дом. Симеон, превъплъщението на Асита.

     Цюрих, 19 ноември 1909 година.

  Евангелието от Матей и Христовият проблем. Четирите Евангелия и четирите категории дохристиянско посвещение. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Йосиф в Египет. Десетте заповеди на Мойсей. Пътят на тримата влъхви и Соломоновия Исус като повторение на пътя, който е предприел юдейският народ, на по-висока степен. Бодхисатвите и бъдещото разбиране на Христа. Азът, Богът вътре и Богът във външното откровение.

   Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.

  Груповата душа и индивидуалността. Груповата душа и азът. Одухотворяване на езика. Разбиране на същността на центъра в човека чрез антропософската мисъл. Формиране на индивидуалния аз.

     Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.

    Богът вътре и Богът във външното откровение. Четирите Евангелия представят Христовото събитие от четири различни гледни точки. Вливането на течението на Заратустра в християнството. Мисията на Авраамовия народ. Съдбата на древноеврейския народ и повторението ѝ на по-висока степен при въплъщението на Заратустра в Исус от Витлеем.

     Берлин, 21 декември 1909 година.

   Рождественската елха като символ. Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие. Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“. Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят. Христос като Дух на Вселената. Преживяване на мировия Дух в годишните времена. Съзерцание на духовното Слънце в Рождественската полунощ. „Съзерцавай Слънцето в полунощния час...“.

    Берлин, 26 декември 1909 година.

 Рождественското настроение. Антропософската мъдрост се прониква от светлина със силата на топлината. Старият Харденберг и поезията на сина му Новалис. Новалис като вестител на духовното християнство. Необходимостта да се посочва значението на Христовото събитие от духовните преживявания. Недостатъчността на „историческото изследване“ на материалистическата теология. Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията и излизащият от тях импулс за духовното и буквалното разбиране на Евангелията. Изпълването с Христовия импулс. Груповата душевност и ненавистта към индивидуалното. Пронизаният от Христос аз и груповата душевност в шестия културен период. Раждането на Христос в нас.