Рудолф Щайнер

*

Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството

в светлината на Евангелията

*

12 лекции, изнесени в Берлин,

Щутгарт, Цюрих и Мюнхен

от 11 октомври до 26 декември 1909г.

*

GA 117

*

Превод от руски: Евгени Мангуров

* * *

КЪМ ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Всички лекции на Рудолф Щайнер – с изключение на някои специални курсове в рамките на Свободната Висша школа за духовна наука при Гьотеанума – от 1924 г. станаха общодостъпни. През март 1925 г. Той пише по този повод в автобиографията си:

„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.

На тези лекции присъстваха само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към напреднали в областта на антропософията. Начинът на водене на тези закрити лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, адресирани изцяло към обществеността.

Във вътрешните кръгове можех да говоря за нещата по начин, който трябваше да оформя другояче за публично представяне, ако от самото начало те бяха предназначени за такова.

В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някаква отстъпка в полза предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.

Право на съждения относно съдържанието на такова частно издание, разбира се, може да се признае само на този, който знае какво се приема като предпоставка за подобно съждение. А за повечето от тези издания това са минимум антропософските познания за човека, за космоса, доколкото неговата същност е представена в антропософията, и за съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят“[1].

Първоначално Рудолф Щайнер често използвал в своите лекции думата „теософия“ и „теософски“ за определяне на основаната от него в началото на 20. век антропософски ориентирана духовна наука. По-късно в съответните случаи той започнал да употребява такива понятия, като „духовната наука“ или „антропософия“, „духовнонаучен“ или „антропософски“. По негово указание тези по-късни обозначения са въведени в повечето следващи издания на негови лекции. Такива (или съответстващи им по смисъл) понятия и определения се използват и в превода на тези лекции на български език.

Текстови документи: двете първи лекции (11 и 18 октомври 1909 г.) са по силно съкратени обобщени бележки , първата от които се е отпечатала по записките на Якоб Мюлеталер, а втората, вероятно, по записките на Елис Кинкел. Лекциите от 2,9 и 23 ноември 1909 г. са записани от г-жа Берта Ребстайн. Конспектите на лекциите от 13,14 и 19 ноември са записани от неизвестна ръка. Лекциите от 4 и 7 декември 1909 г. са отпечатани по записките на Камил Вандрей, а рождественските лекции от 21 и 26 декември 1909 г. по записките на Валтер Фегелан. Запазени са оригиналните стенограми само на лекциите от 2,9 и 23 ноември 1909 г.

[1] GA 28 „Моят жизнен път“ гл.35