Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.

GA_114 Евангелието на Лука
Алтернативен линк

ОСМА  ЛЕКЦИЯ

Базел, 22 септември 1909

Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука. Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.

Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус. И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята. Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха. Именно през Следатлантската епоха възникнаха различните култури: древноиндийската култура, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-римската и тази, в която живеем днес.

Бихме си изградили напълно погрешна представа за общочовешката еволюция, ако повярваме, че през Следатлантската епоха човекът е изглеждал така, както изглежда днес. Той непрекъснато се е променял; с човешката природа са настъпвали огромни промени. Официалните исторически документи обхващат един период от само няколко хилядолетия. Обаче истински поглед върху развитието след атлантската катастрофа ни дава единствено и само онзи недостъпен за физическите сетива източник, наричан от нас хрониката Акаша, за която впрочем стана дума и в сегашния лекционен цикъл.

От хрониката Акаша ние узнаваме, че непосредствено след атлантската катастрофа възниква древноиндийската културна епоха, през която хората са живеели предимно в своите етерни тела, без да потъват във физическите си тела, както стана по-късно. Преобладаващата част от индийското население притежаваше едно смътно или сумрачно ясновидство, без да разполага с днешното Азово съзнание. Тогавашният индиец имаше един вид сънищно съзнание, което все пак му позволяваше да вижда в скритите основи на битието, да вижда в духовния свят. Свикнали сме да изтъкваме, че в областта на нашите представи е необходимо ясно да виждаме връзката между познанието и неговите форми, понеже тя често ни помага, особено в периоди от време, простиращи се в бъдещето. Ние винаги сме изтъквали, че нашите предшественици в древна Индия са били все още ясновиждащи, много по-ясновиждащи, отколкото по-късно. Ако обаче искаме да разберем Евангелието на Лука, налага се да посочим и една друга особеност на нашите предшественици.

През тази епоха, когато етерното тяло значително надхвърляше очертанията на физическото тяло и не беше така плътно свързано с него както днес, душевните сили и качества на човека имаха една много по-голяма власт над физическото тяло. Обаче колкото повече етерното тяло проникваше във физическото, толкова по-слабо ставаше то и толкова по-малка власт имаше над физическото тяло. При древните атлантци главовата част на етерното тяло се простираше високо над физическото тяло. В известен смисъл това беше така и при древните индийци. От една страна това им позволяваше да поддържат своето ясновиждащо съзнание, а от друга да имат забележителна власт над процесите във физическото тяло.

Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек. Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.

Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло. Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло. Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.

Когато например древният индиец изпитваше омраза към някого и изговаряше една пълна с омраза дума, тази дума просто убождаше другия: Тя стигаше чак до физическата структура на човешкото същество. Накратко: Душата действуваше върху етерното тяло, а етерното тяло върху физическото. Днес тази сила е отнета от етерното тяло. А когато от друга страна беше изговаряна една или друга нежна дума, изпълнена с обич, тя се отразяваше благотворно и стоплящо върху другия човек, съответно върху неговото физическо тяло. Ето защо тогава беше твърде важно, дали някой произнася думи, пълни с обич или омраза, понеже те пряко засягаха всички процеси в човешкия организъм. Колкото повече етерното тяло проникваше навътре във физическото, толкова по-слаби ставаха този род въздействия. Днес не е така. Днес една произнесена дума действува преди всичко върху душата и рядко са случаите, когато една изпълнена с омраза дума би наранила човека физически, или друга, изпълнена с обич дума, би ощастливила човека. В началото на Следатлантската епоха, онези особени въздействия, които днес все още долавяме в нашето сърце при една обидна или ласкава дума, бяха изключително силни. Ето защо с тези въздействия можеха да бъдат постигани съвсем други душевни състояния, различни от днешните. Днес няма кой знае какво значение, как е произнесена една или друга дума. Колкото и обич да вложим в една дума, когато тя бъде отправена към днешния човек, тя малко или много ще бъде отблъсната от него, защото днес значение има не само как е изговорена, но и как ще бъде възприета.

Следователно, днес вече не са възможни такива непосредствени въздействия върху човешката душа, които да стигат чак до органичните процеси на физическото тяло. Обаче в известен смисъл това отново ще стане възможно, защото ние се приближаваме към онова бъдеще, когато духовните въздействия отново ще проявят своята огромна, първична сила. Още днес ние можем да посочим как ще изглеждат тези неща в бъдеще. В сегашния етап от еволюцията на човечеството ние не можем да сторим много, за да премине направо в една друга душа чак до нейното физическо тяло всичко онова, което носим в собствената си душа като обич, добри намерения и мъдрост. Днес трябва само да сме вътрешно убедени, че рано или късно, ние сами ще упражняваме подобен род въз действия. И тези духовни въздействия са вече факт. Те са факт най-вече там, където е в сила антропософският мироглед, защото днес единствено той може да подхранва душевните сили на човека. Днес физическите последици от една дума можем да наблюдаваме само в редки случаи. Обаче възможно е и нещо друго: Една общност от хора да работи по такъв начин, че да приеме в себе си цялата сила на духовните истини. Занапред тези духовни истини непрекъснато ще нарастват, ще постигат власт над душата, а наред с това и силата да формират дори физическата структура на човешкото тяло съобразно тях самите. Занапред душевно-духовният свят отново ще постигне огромна власт над физическата материя и ще я формира според своята собствена природа.

През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах. Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.

Душевните въздействия, така характерни за древна Индия, постепенно отпадат. Приблизително подобна душевна организация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската култура. Колкото по-назад се връщаме в очертанията на древноегипетската култура, толкова по-ясно виждаме възможността за непосредствени въздействия от една душа върху друга душа.

През Древноперсийската културна епоха тези въздействия не бяха вече толкова силни. Защото тази епоха имаше друга задача: тя беше призвана да даде първия тласък към завладяването на физическия свят. По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците. През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание. Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура. За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата. Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа.

Но сега човечеството отново трябва да мине през един вид космическо изпитание, за да се издигне отново в духовните светове. Нещата стоят така, че от гръцко-латинската епоха насам, човечеството всъщност се потопи още по-дълбоко във физическата материя. Всичко свързано с тялото, с физическата организация, се материализира още повече. В нашата пета следатлантска културна епоха, човекът слезе под линията на равновесието и на първо време можеше да се издига единствено в областта на своите вътрешни изживявания, изграждайки едно съзнание ла духовния свят с по-скоро теоретичен характер. На първо време човекът трябваше да укрепне вътрешно.

И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит. Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично. През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание. Постепенно душевните изживявания, т.е. самият душевен свят на човека трябваше да стане достатъчно силен, за да позволи възникването на едно ново съзнание. И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска култура тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина. Тогава духовният свят ще бъде толкова силен, че отново ще постигне макар и в друг смисъл -надмощие над физическото тяло.

Следователно, как да обясним мисията на Антропософията от тази гледна точка? Ако в нашата епоха Антропософията успее да прерасне в нещо, което не само пробужда разума и интелекта, а съживява и истински стопля душата, тогава душата ще натрупа в себе си толкова сили, че ще добие власт над физическата материя. Разбира се, за тази цел е необходим известен преход; ето защо е необходимо нещо, което на пръв поглед ще изглежда излишно, или дори вредно. Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния живот в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят. И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.

Дори и днес ние можем да разкрием истината за онези величествени процеси, както направихме това през последните дни, за сливането между двата елемента този на Буда и на Заратустра, както и за всичко, което се случи в началото на нашето летоброене там, в Палестина. Ние можахме да проследим как мъдрото ръководство на света създаде Натановия и Соломоновия Исус, за да обедини чрез тях двата могъщи еволюционни потока, които до този момент бяха откъснати и разделени един от друг.

Разбира се, относно казаното през последните дни могат да бъдат изразени различни становища. Някой би добавил: „За днешното съзнание тези неща изглеждат фантастични, но когато поставя на везните всичко, дори и външните факти, те стават напълно правдоподобни и аз започвам да разбирам Евангелията едва след като съм чул подробностите от хрониката Акаша." Друг би могъл да заяви, че историята с двете деца Исус задоволява неговите интереси и че сега започва да разбира много неща, които по-рано са оставали за него пълна загадка. Трети би могъл да каже: „Сега за мен възниква и нещо друго. Обгръщайки с поглед окултно установените величествени процеси и как например Нирманакайя на Буда се оказа в основата на онези видения, които получиха пастирите, обхващайки и другото направление, според което звездата насочваше последователите на Заратустра, виждайки сливането на тези разделени до този момент духовни направления, тогава у мен се поражда преди всичко следното впечатление: Впечатлението, че в хода на мировата еволюция всичко това е неописуемо красиво! Впечатлението, че то е нещо, което възпламенява нашите души и непосредствено ги включва в действителните мирови процеси."

И това е най-доброто, което ние можем да извлечем от великите истини. Малките истини задоволяват нашите познавателни стремежи, но големите истини огряват душите ни и сега ние знаем: това, което пулсира в мировото развитие, е в същото време нещо неимоверно красиво. Потопим ли се в неговата красота, в неговото величие, тогава то пуска корените си в нас и буйно израства нагоре, надхвърляйки всяко теоретично разбиране. Какво впрочем казва Христос Исус в смисъла на Евангелието от Лука?

„Излезе сеячът да сее семе; и когато сееше,

едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани,

и птиците небесни ги изкълваха;

А други паднаха на камък и, като поникнаха

изсъхнаха, защото нямаха влага;

други пък паднаха между тръни, и израснаха

тръните заедно със зърната и ги заглушиха"

                                                                    (Лука 8,5-8)

Така стоят нещата и с антропософския светоглед. Към него може да се приложи същото, което казва Христос Исус в тази притча за сеяча. Семето е царството на боговете, царството небесно, царството на Духа. Това царство на Духа трябва да се отправи към човешките души, трябва да се превърне в един активен принцип на Земята. Обаче тук има и хора, носещи в себе си единствено такива душевни сили, които отблъскват духовния светоглед и царството на божествено-духовните Същества. Така духовният свят е непрекъснато прогонван, хората го отхвърлят още преди той да е загатнал нещо за себе си. Думите на Христос Исус днес са валидни и за всичко онова, което Антропософията е призвана да даде на света: то бива отхвърляно, птиците, така да се каже, го изяждат и в края на краищата, не се получава нищо.

Има и друга възможност: Душата слуша било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост -, обаче самата тя не е достатъчно дълбока. Душата е само подготвена и разбира, че тези истини са напълно правдоподобни, но всъщност тя не може да се съедини с тях. Тя може да повтори, да възпроизведе една или друга мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; тя прилича на семето, което пада на камениста почва и не може да порасне.

И третата възможност е, когато семето пада всред тръните; то покълва, но тръните го заглушават. С други думи, Христос обяснява, че има хора, чиято душа е пълна с грижите на ежедневието и макар да са в състояние да разберат спиритуалната истина, те не успяват да постигнат нищо. И днес има души и то твърде много -, които на драго сърце биха размислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието. Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе". Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи. Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства. Защото нима е доказателство срещу действената сила на спиритуалната мъдрост, това че у мнозина тя не поражда днес едни или други физически последици? Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина. Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки организъм и предизвика някакво преходно объркване. Защото тя се натъква на определени наследствени качества, които човешките тела носят от хилядолетия; тя се натъква на не що, което е непригодно за нея.

В това отношение изобщо не следва да търсим доказателства във външния свят; ние трябва да вникнем в тази мъдрост и сами да се убедим в нейната правота. Каквито и доказателства да срещнем във външния свят, ние трябва да проникнем във вътрешността на нещата, да си изградим лично убеждение за техния духовен произход и да признаем: Ако днес антропософските принципи имат тези последици, които често виждаме, те се дължат на нездравите човешки отношения. Здрава е спиритуалната мъдрост, но не винаги здрави са хората. Ето защо е разбираемо, че днес не може да се открие всичко, което спиритуалната мъдрост е в състояние да даде на човечеството едва в хода на времето. И все пак, грижата е налице: Вредата от Антропософията не може да е голяма; никой на принуждава градските деца да дишат острия и режещ планински въздух. Ето защо само от време на време може да бъде разкрито нещо, което обикновените хора могат да понесат. Защото ако например цялата спиритуална мъдрост бъде изведнъж разкрита, би могло да се получи така, че някои човешки тела биха се разрушили, както и недоброто физическо здраве може да се разклати от здравия планински въздух. Великата мъдрост може да бъде разкривана само постепенно, и това неизбежно ще стане, за да изживее бъдещото човечество, какво означава да си здрав.

Всичко това се съдържа в смисъла и целите на Антропософското Движение13. Хората, макар и бавно, отново ще завоюват това, което те трябваше да изгубят: Господството на духовно-душевния свят над материята. Това господство започна да пропада още от времето на древноиндийската култура. През гръцко-латинската епоха все още имаше хора, запазили като един вид наследство от миналото такава конфигурация на етерното тяло, че то над хвърляше очертанията на физическото тяло и правеше човека достъпен за определени душевно-духовни въздействия. Ето защо Христос Исус трябваше да се яви тъкмо по това време. Ако би се явил през нашата съвременна епоха, той не би могъл да действува така, както в началото на нашето летоброене и не би могъл да се превърне в онзи велик образец, когото всички познаваме. В нашата епоха той би се натъкнал на такъв вид човешки организми, които са навлезли прекомерно навътре във физическата материя. Днес самият той би се оказал инкарниран в такова човешко физическо тяло, което не позволява духовни въздействия върху физическия организъм!

Това обаче е валидно не само за Христос Исус; това е валидно за всички подобни явления, и ние разбираме общочовешката еволюция, само ако я осветлим от тази гледна точка. Това се отнася също и за Буда и неговото появяване на Земята. Ние вече говорихме за мисията на Буда. Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н. „осемстепенен път". Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път. Днес човечеството е призвано да се включи в този осемстепенен път. Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.

Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните философски системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните принципи на осемстепенния път. И човечеството само много бавно може да се издигне до разбирането на това, което е скрито зад думите на осемстепенния път. Най-напред подобен факт се представя пред човечеството в подходящия момент, а после развитието продължава. Човечеството тръгва от изходната точка и едва след продължителни усилия постига това, което му е дадено още в са мото начало като един велик образец. Ето как Буда даде учението за любовта и състраданието като една заветна цел за бъдещите поколения, които постепенно и чрез самостоятелни усилия ще се научат да разбират какво точно е скрито в осемстепенния път. А през шестата културна епоха вече ще има достатъчно голям брой хора, които ще са способни на всичко това. И все пак, ние сме още твърде далеч от онова състояние, когато хората ще си казват: „Това, което Буда изнесе пред човечеството в петото, шесто столетие преди нашето летоброене, ние вече можем да постигнем благодарение на собствените си душевни усилия; сега в нашите души ние сме подобни на Буда."

Ето как човечеството трябва да напредва по своя път към върха. Първите последователи на една велика идея са винаги тези, които се появяват заедно със съответната индивидуалност в една решителна епоха и поемат, така да се каже, наследството, което ще разберат по-късно. Останалото човечество върви бавно по следите им и едва след продължителен период от време се доближава до първоначалния образец. А после, когато все по-голям брой хора започват да изживяват осемстепенния път като нещо лично а не като наготово взети предписания от будизма тогава същите тези хора стигат много далеч и по отношение на нещо съвсем друго.

Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.

Така ние виждаме, как общо взето духовният свят може да се прояви единствено у онези, които вече са започнали просто органически да се свързват с това, което им се дава като спиритуална мъдрост. Доколкото осем степенният път става лично изживяване на душата, дотолкова той се намесва и във физическия организъм, И сега идват нашите умни съвременници, изповядващи материализма, идват и казват: „Ние също имаме някои наблюдения; ние познавахме този или онзи, който започна своето езотерично развитие, т.е. органически възприе спиритуалната мъдрост, обаче умря на петдесет години; следователно, тя изобщо не е допринесла за удължаването на живота му."

Да, на всяка крачка можем да срещнем подобни заключения. Жалко само, че не се вземат в съображение обратните случаи, при които да се „докаже" дали съответният човек не би живял само четиридесет години, ако изобщо не би предприел някакъв вид езотерично обучение! Точно този въпрос трябва да бъде решен най-напред. Хората винаги констатират само това, което се случва, и никога това, което не се случва. Ето кое е същественото! И така, човечеството постепенно изгуби духовната власт над физическата материя, до четвъртата културна епоха, когато се яви Христос и когато се оказа, че все още има достатъчно хора, потвърждаващи как духовният свят може да упражнява своите действия в техните физически тела. Точно тогава трябваше да се яви Христос. Ако би се явил по-късно, нямаше да се случат онези неща, които знаем от Евангелията. Едно толкова велико събитие трябваше да настъпи в единственото подходящо време. Но какво означава появата на Христос в света? Това, че когато човек правилно разбира Христос, той започва в пълна степен да си служи със своето себесъзнание, започва да насища с Христос цялото си Азово съзнание, превръща своя Аз в господар на всичко, което притежава: Ето какво означава появата на Христос в света. И тъкмо този Аз, този съзнаващ себе си Аз, отново ще извоюва всичко онова, което човечеството е изгубило в хода на времето. Но както осемстепенният път трябваше първо да бъде показан от Буда, така и преди свършека на старата епоха, трябваше да стане видимо за целия свят господството на този Азов принцип над човешкото физическо тяло. В нашата епоха победата на Христовия Принцип би била немислима, защото днес той не би могъл да упражни върху околния свят своите могъщи въздействия. За тази цел беше необходима тъкмо онази епоха, когато все още имаше хора, чиито етерни тела се простираха далеч над физическите тела, в резултат на което ставаха непосредствена арена на онези могъщи въздействия и то единствено чрез словото, чрез простото докосване за които днес нашите съвременници едва ли имат някакво, макар и далечно предчувствие.

И човечеството започна да развива своето Азово съзнание, именно за да разбере Христос, започвайки от възвръщането на това, което някога беше изгубило в хода на времето. В лицето на отделни представители на старото човечество трябваше да бъде показано как Азът, напълно инкарниран в един човек, в Христос Исус, ще разгръща един ден своята сила във всички хора. Точно това подсказва евангелистът Лука: Днес Христос донася в света един Аз, който прониква човешкото физическо, етерно и астрално тяло по такъв начин, че упражнява оздравителните си въздействия върху целия телесен организъм. Този факт трябваше да бъде показан, за да е ясно: Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество.

Показано беше например, че има болести, които имат своя произход в астралното тяло на човека. А как те се проявяват това зависи от цялостната характеристика на съответния човек. Ако човек днес има лоши морални качества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му. Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване. Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е. днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха. Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и мисли дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията. Сега вече нещата се определят от особеностите на духовното развитие, и в частност: От излизането на етерното тяло извън очертания та на физическото тяло, или с други думи: от освобождаването на етерното тяло.

През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик. При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е. относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.

И сега, Евангелието на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действуваше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности. Пред човечеството застана един образец, който посочваше как в края на Земната епоха добрите качества могат да оздравят самата човешка природа.

Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло. И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия. Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз. И ние разбираме: Първо трябва да бъдат отстранени духовните болестотворни причини; защото той не казва на парализирания веднага: „Стани и ходи!", а се обръща към причината, която е засегнала етерното тяло и казва: „Прощават ти се греховете!", или с други думи: първо трябва да се премахне това, което е подкопало етерното тяло, грехът! Разбира се, обикновеното тълкуване на Библията не стига до такива фини подробности; то не забелязва, че тук сме изправени пред нещо изключително важно, а именно как тази индивидуалност се намесваше в тайните на астралното тяло и в тайните на етерното тяло. Да, тя можеше да се намеси чак до равнището на физическото тяло.

И защо, в тази връзка, се говори за тайните на физическото тяло като за най-висши тайни? Дори за външното наблюдение, въздействията от едно астрално тяло върху друго астрално тяло са засега най-явни. Ако отправи те към даден човек една пълна с омраза дума, Вие можете да го нараните. Тук сме изправени пред един процес, който се разиграва в неговото астрално тяло. Той чува обидната дума и я възприема като страдание в своето астрално тяло. Тук Вие имате един вид преливане между астралното и етерното тяло, нещо което е много трудно доловимо, макар и фините взаимодействия между двама души да се осъществяват тъкмо в тази област. Обаче най-труд но доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже като най-материално то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя. Но сега идва ред да ни бъде показано и друго: Че Христос Исус е господар и над физическото тяло. И как Евангелието постига това? Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.

И много добре е, че на този лекционен цикъл са събрани само подготвени антропософи, защото ако някой би дошъл просто от улицата, той би сметнал нещата, които обсъждаме днес, за чиста лудост, макар и отделни подробности да му изглеждат само половин или четвърт лудост.

Христос Исус ясно показва: той може да вижда през физическото тяло и да разгръща действията си чак до него.

И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм. Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество. Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите. Четете осма глава, където се казва:

„А когато Исус се върна, народът Го посрещна,

защото всички Го очакваха.

И ето, дойде един човек на име Яир, който беше

началник на синагогата, и като падна пред

нозете на Исуса, молеше Го да отиде в дома му.

Защото той имаше едничка дъщеря, на около

дванадесет години, и тя беше на умиране.

А когато Исус отиваше, народът се притискаше

 до Него.

И една жена, която дванадесет години страдаше

от кръвотечение и която бе разнесла

по лекари целия си имот без да бъде излекувана

 ни от едного

 приближи се изотзад, допря се до края на

дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана "

                                                          (Лука 8,40-44)

И така, Христос Исус трябва да изцели дванадесетгодишната дъщеря на Яир. Но как да бъде изцелена, когато е толкова близо до смъртта? Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число. Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.

Ето колко дълбоко трябва да проникваме в нещата, за да обхванем Кармата, която свързва двама души. И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на действие, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки организъм. Именно с оглед на този факт следва да разглеждаме и по-висшата деятелност на Христос, според както е представена тя в Евангелието на Лука.

Ето колко нагледно ни се показва, как Христовият Аз може да действува във всички съставни части на човешкото същество. И точно това е същественото. Евангелистът Лука, който в тази част от своето Евангелие се спира предимно върху лечебните въздействия на Аза и тяхното място във върховата точка от човешката еволюция, показва как Христос трябваше да проникне в човешкото астрално, етерно и физическо тяло. В същото време Лука посочва и великия идеал на човечеството: Вгледайте се във вашето бъдеще; днес вашият Аз според степента на неговото развитие е твърде слаб. Обаче постепенно той ще извоюва пълно господство над астралното, етерното и физическото тяло, и ще ги преобрази напълно. Пред вас се изправя великият идеал на Христос, показващ на човечеството бъдещата власт, която Азът ще упражнява над астралното, етерното и физическото тяло. Ето какви истини са залегнали в основата на Евангелията; те можеха да бъдат описани само от онези, които не се опираха на външни документи, а черпеха от опитностите на онези, които бяха „самовидци" и „служители на Слово то". Бавно и постепенно човечеството ще се издигне до това, което лежи зад Евангелията. И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder