БЕЛЕЖКИ

Събраните в този том преписи и бележки от осемнадесет, изнасяни на различни места единични и двойни лекции от 1907 г. и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в тома «Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч. 102, и поради това образуват допълнение към Берлинските лекции. Заглавието на целия том и на отделните лекции, доколкото не се опират на предишни публикации, са дадени от издателя.

На мястото на обичайния хронологичен ред лекциите тук са разделени в две големи тематични групи. В лекциите на първата група Рудолф Щайнер изяснява надсетивния път на познанието във връзка с годишните времена, а в лекциите на втората група – повече дейността на духовните елементарни същества във видимия свят:

Документи:

Тези лекции не са записвани от професионални стенографи, както се прави в по-късните години, а от отделни слушатели, като по-малко или повече са непълни: двете лекции във Франкфурт на Майн и Хайделберг.

През февруари – от Матилде Шол; Мюнхен, 17 март 1908 г. – от Хилде Щокмайер; Мюнхен, 29 април 1908 г. – от г-жа Шпаун и Клара Михелс; Мюнхен, 14 юни 1908 г. – от Клара Михелс и Карл Щокмайер.

Лекциите в Кьолн, на 25 декември 1907 г., 7 и 9 юни 1908 г. са от Ернст Шайдман, лекциите в Мюнхен на 4 декември 1907 г. и 14 юни 1908 г. са преработени и издадени като отделни лекции от Ц. С. Пихт. Забележките им са приети в съществената им част.

Към текста:

1. По времето на тези лекции Рудолф Щайнер се намира със своята антропософски ориентирана наука за духа още в тогавашното Теософско общество. Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от началото винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване. В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога. – Бел. пр.

2. Християн Розенкройц: Непризната исторически легендарна личност от 14/15-то столетие, позната от две анонимни розенкройцерски произведения «Fama Fraternitatis или Oткритие на братството на достойния за похвала орден на Хр. Р.», Касел 1614 г. и «Confessio Fraternitatis или Вероизповедание на похвалното братство на високоуважавания кръст с рози», Касел 1615 г. и според тях, немец от благороден произход, живял от 1378 г. до 1484 г. Името му се появява за първи път през 1604 г. в съчинената и ръчно разпространяваната книга «Химичната сватба на Християн Розенкройц, Anno 1459», появила се анонимно през 1616 г., чийто автор Йохан Валентин Андре е представен от Рудолф Щайнер като инспириран от Християн Розенкройц. Виж Рудолф Щайнер «Химичната сватба на Християн Розенкройц» във «Философия и антропософия 1904-1918 г.», Събр. съч. 35. Статиите се намират и в транслацията на «Химичната сватба...» на новонемски от Валтер Вебер, Базел 1978 г. Според Рудолф Щайнер Християн Розенкройц е бил действителна историческа личност. Сравни: «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството», Събр. съч. 130.

3. Единично издание под заглавието «Развитието на детето от гледната точка на духовната наука», Дорнах 1973 г., както и в Събр. съч. 34.

4. Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наречен Парацелз, 1493-1541, лекар и философ.

5. Виж бел. 2.

6. Същества както с мъжки, така и с женски полови органи.

7. Виена, 6 ноември 1907 г. От тази лекция няма преписи.

8. Членовете на таен средновековен съд – форма на съдопроизводство без правна форма, провеждано в отделни случаи през 13-то столетие във Вестфален и задържало се до 19-то столетие.

9. 1. Мойсей, глава. 4,1.

10. Цимамбуе, около 1240 г. до след 1302 г., италиански живописец, учител на Джото.

11. Джото, 1266 или 1276-1337 г., италиански художник и строител, ученик на Цимамбуе.

12. Рафаело Санти, 1483-1520.

13. Сравни бел. 2.

14. Гьоте, «Фауст» II, 5. акт.

15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател. Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр. 492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.»

16. Рудолф Щайнер често привежда тази сентенция от Тимей, глава 8, но винаги ѝ дава формулировката на лично познатия му виенски философ Винценц Кнауер от произведението му «Главни проблеми на философията в нейното развитие и частични решения от Талес до Роберт Хамерлинг», Виена и Лайпциг 1892 г., стр. 96 (принадлежащо към библиотеката на Рудолф Щайнер и подчертана лично от него. «Митологията съобщава за това в , Бог разположи мировата душа на кръст в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»

В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»

В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).

17. Виж Рудолф Щайнер, «Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенски конгрес, Петдесетница 1907 г. и нейното въздействие», Събр. съч. 284, стр. 85.

18. Рудолф Щайнер посочва тук един трактат за Философския камък от Карл Арнолд Кортум (1745; 1828 г.) в «Reichsanzeiger» от 08 октомври 1796.

19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината. От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г. в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.

20. Виж лекцията в Кьолн, 25 декември 1907 г. (в този том).

21. Последна строфа от стихотворението на Гьоте «Блажен копнеж» от сбирката «Западно-източен диван».

22. « Запознати с дъбовете», от латински според Цезар, Цицерон и Тацит.

23. Гьоте, «Тайните», стих 22.

24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове. Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си. Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.

Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже. Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение.

Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини. Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.

Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.

Да може обаче това да стане възможно, те са се събрали около един мъж, който носи името Хуманус; за което те не биха се решили, без да изпитват към него някакво сродство, някаква близост. Този посредник обаче неочаквано иска да се раздели с тях и те долавят повече унесени, отколкото зарадвани, историята на миналото му. Тя се разказва не от самия него, а всеки от дванадесетте, с които той е бил близък в течение на времето, може да съобщи част от това голямо преобразяване на живота.

Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него. Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов. След дълъг взаимен живот Хуманос може да се раздели с тях, понеже духът му се е въплътил във всички тях, принадлежи на всички, и повече не се нуждае от собствено земно облекло.

Ако съгласно тази скица слушателят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи.

Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.

Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята

Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето. Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и мир на своя собствен връх.

25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните». Виж Произведенията на Гьоте, Ваймарско издание, том 16, стр. 436.

26. Гьоте «Фауст», част I, Пролог в рая.

27. «Фауст» част II, акт 1, сцената с Ариел.

28. Буквално: «Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам» Йоан. 3, 30

29. Виж Рудолф Щайнер, «Човекът и светът. Действието на духа в природата. За същността на пчелите, Дорнах 1923, Събр. съч. 351

30. Корнелий Тацит, около 55 до 120 г. сл. Хр., римски историк, в произведението си «Германия»

31. Арнолд Бьоклин, швейцарски художник, 1827-1901. Картината му «Пиета» до 1945 г. е била в Националният музей в Берлин и оттогава е изгубена.

32. В превод на Лутер гласи буквално: «Защото изпълненото със страх очакване на съществата се надява на проявлението на Божиите синове.» Писма за римляните 8/19.

33. Йоан 13, 18.

34. Мат. 26,26 и 28

35. Отнася се до забележката на Мефистофел в Гьотевия «Фауст», част I, студентска стая: «Кръвта е един много специален сок».

36. Виж бележките от лекцията в Берлин, 18 март 1904 г. в № 29 на «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Великден 1970.

37. Виж бел. 29.

38. В лекцията на 4 декември 1907 г. (в този том).

39. Подробно представено във « Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин 1908», Събр. съч.102 (заб.). Става въпрос за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г.

40. Виж бел. 29.

41. Виж бел. 29.

42. В лекцията от 7 декември 1907 г. (в този том).

43. Виж рис. на страница 179 в лекцията в Хайделберг на 2 февруари 1908

44. френски термин за азот, произлиза от гръцки: «A» = не, «zoe» = живот.

45. Bad Cannstatt, сега част от Щутгарт.

46. Виж «Окултна физиология», Прага 1911 г., Събр. съч. 128.

47. Виж бел. 36

48. Йоан 8, 32

49. На 15 януари 1908 г. (В този том).

50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм. Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх. Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.

51. Джордано Бруно, 1548-1600, италиански философ.

52. Николай Коперник, 1473-1543, астроном, основател на модерните хелиоцентрични възгледи за Космоса.

53. Виж дадените в по-късните години обяснения към тази тема в «За съответствията между микрокосмоса и макрокосмоса. Човекът като йероглиф на Всемира», Дорнах (1920), Събр. съч. 201 и във «Връзките на отделните естественонаучни области с астрономията.», Щутгарт (1921), Събр. съч. 323-та

54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г. Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим. Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»

55. В лекцията от 22 май 1908 г. «Евангелието на Йоан», Събр. съч. 103 (8-ма лекция).

56. През март и април 1908 г. лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсала, Кристияния (Осло), Гьотеборг и Копенхаген. От тези лекции са не са запазени записки.

57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа. Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви. Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала.

58. Виж бел. 28.

59. Виж бел. 26

60. Виж «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, гл. III, за срещата с «простия човек от народа».

61. Парацелз: Цитатът гласи: «Лекарят учи във висшите училища и не узнава всъщност всичко, което трябва да знае, а трябва от време на време да отиде да учи при баби, циганки, магьосници, скитници, стари селяни и др. под.» Във «Philos. occulta II» от Р. Юлиус Хартман «Теофраст от Хоенхайм» Щутгарт и Берлин, 1904 г., стр 30.

62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена. Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства. Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.

63. На 20 септември 1913 г. Рудолф Щайнер полага Основополагащия камък на сградата на Гьотеанума в Дорнах/Солотурн, който след това се изгражда като художествена дървена сграда в нови, съвременни духовни форми, конципирани от него. Този Гьотеанум става жертва на палеж в новогодишната нощ на 1922/23 г. Според скупторния модел, създаден от Рудолф Щайнер през 1925 г., междувременно е издигната на същото място нова сграда от бетон в съответстващи за този материал форми като втори Гьотеанум. Виж в «Пътища към един нов стил», Събр. съч. 286.

64. Йохан Таулер, около 1300-1361, доминиканец и немски мистик.

65. Майстор Екхарт, около 1260-1327, доминиканец и немски мистик.