ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА

НА НЯКОИ СВРЪХСЕТИВНИ СЪЩЕСТВА

ВЪРХУ ЧОВЕКА

Мюнхен, 15 януари 1908 г.

Последния път38 разгледахме една тема, която от нашия физически свят ни изведе нагоре във висшите светове. Тръгнахме от така наречените елементарни царства и имахме възможност да надзърнем в сложната природа на човешката същност, да разберем с какво е свързана тя, какви най-разнообразни нишки водят от човека към висшите светове. Добре е да доизясним тази тема. При това ще е необходимо да направя кратка забележка.

Не можем да напреднем в антропософските разглеждания, ако излагаме само елементарните факти. При това много от членовете ще трябва винаги да се връщат към същите неща. Под елементарни факти не е нужно да се разбира само това, което е чуто в началото на изграждането на антропософските възгледи, а също и това, което много малко се отклонява от разбирането на един средно интелигентен човек днес. Това означава, че един разумен човек от сегашната епоха във всеки случай би допуснал нещо, надхвърлящо физическия свят. Възможно е да има хора, които да приемат такива неща. Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот. В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот. Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим. Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени. Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»

Нека сега да пристъпим без предубеждения към темата, която за напредналите вече в своите чувства представлява по-висша глава в антропософския мироглед.

Проникваме ли с отворените очи на ясновидеца все повече във висшите светове, за които често съм говорил – в астралния свят, нисшия и висшия девахан, – виждаме, че там има същества, които не се въплътяват в нашия физически свят, не приемат физически тела, но въпреки това са отделни същества като хората тук, в нашия свят. Ако човекът се издигне от твърдата опора на физическия свят нагоре във висшите светове, той трябва да различава два вида същества. Единият вид изпраща своите откровения до физическото поле. Другият вид или изобщо не се проявява, или изпраща откровенията си към физическия свят така, че те едва могат да се схванат с обикновените възгледи.

Нека да помислим за принадлежащите си взаимно животни, които са оформени подобно и са сродни едно с друго. Те имат групова душа, един групов аз в астралния свят. Наблюдаваме ли такъв групов аз на астралния план, виждаме едно същество, което там е също така отделна същност, една личност, както човекът е отделна личност на физическото поле. Ясновидецът среща там груповите души на животните, също както тук среща хората. Те са единични, отделни личности на астралното поле и само откровенията им стигат до физическия свят.

Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си. Бихте могли тогава да кажете: «Виждам нещо, което принадлежи на някакво друго същество.» Приблизително е същото, когато разглеждате един лъв. Душата, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти. И тъй, ние срещаме тези групови азове на астралното поле като отделни същества. Техните откровения лесно се откриват във физическия свят, където се виждат протегнатите в него органи.

Не при всички астрални същества е така, че техните откровения могат добре да се наблюдават. В ежедневието човекът изобщо и не подозира за съществуването на тези астрални същества, ако сетивата му не са изострени. И така, човекът среща на астралното поле личности, които отчасти са му познати, и също други същества, които му изглеждат непознати, които не познава така добре от физическия свят, в известно отношение те са нови за него. Астралният свят е много населен и там живеят много същества, за които човекът не може и да сънува. Не бива да се твърди, че тези същества нямат никакво въздействие върху физическото поле, дори напротив, те имат огромно въздействие върху хората. Колко сложни са взаимовръзките, разбираме едва тогава, когато видим всичкото, което действа оттам. Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях живеят в мир. Срещаме обаче и други, които не могат да се опишат по този начин, които имат всякакви зли качества и преди всичко, когато се окажат в близост до човека, представляват опасност за него.

Особеното при тези същества е, че те засрамват всички наши представи за пространствените отношения, които имаме от физическия свят. Ако не искаме да сме фантазьори, трябва постепенно да се вживеем в съвсем различни представи от тези, с които обикновено сме свикнали. При тези по-малко симпатични същества виждаме, че всъщност те не са там, където ги възприемаме, а съвсем другаде. Въздействията им са в астралния свят, домът им обаче не е там.

Грубо сравнение би било следното: Представете си един работник, който живее в предградията и всяка сутрин отива на работа в града. Там е работното му място, но той живее извън града. Това е грубо сравнение. Малко по-добро би изглеждало едно друго сравнение, но то пък е много фантастично. Представете си, че работникът живее далеч от Мюнхен, но има еластични ръце, така че може да свърши своята работа, макар тя да е много отдалечена. Трябва да си изграждате представи за съвсем други пространствени отношения от тези, които са обичайни във физическия свят. Някое същество с астрална природа може да живее на друга планета и въпреки това да действа тук, на астралното поле, защото няма вече разлика в пространствените отношения. Тези въздействия, които например са причинени от други космически тела, се предават по-нататък и се появяват на Земята. Не бива да искаме да изследваме духовния свят само със създадени във физическия свят представи, а трябва да благоволим да си изградим нови представи.

Съществата, за които ви говорих, че принадлежат към несимпатичните такива, са лунни същества. Там е тяхната родина. С ясновидството можете да разглеждате така, като че ли виждате протегнатите пръсти тук, в Мюнхен, и трябва да пътувате с часове навън, за да видите съществото. Разбирате, че такива същества имат участие тук, на Земята. Проследите ли обаче силовите линии, стигате до Луната. Там е тяхната родина. Луната действително е населена по този начин. Тези същества нямат плътната телесност като нашата земна същност, макар че също имат тяло. Но то е толкова разредено, че на Земята се проявява астрално. Бихме могли да ги сравним с джуджета, не по-големи от шест-седемгодишно дете. Тези същества имат една своеобразност, която се дължи на условията на Луната и ще ви се стори съвсем особена. Но ако всички светове бяха еднакви, нямаше да е необходимо да са толкова много. Тази своеобразност се състои в това, че те могат извънредно силно да крещят. Гласните им инструменти са извънредно развити. Те се проявяват първо на земното астрално поле, не са винаги и навсякъде там, а са привлечени от определени отношения в нашия живот. Делата на такива същества са на определени места, особено там, където има медиуми и сомнамбули, където има точно определени неща. Там те проникват със своите влияния и дела и се проявяват спрямо човека по много несимпатичен начин. Те се срещат и където се разгръщат нисши страсти.

Противно на тях, добрите същества на астралното поле се срещат там, където се изживяват извънредно човеколюбиви чувства. В някое благотворително общество, където в душите живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората. Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на делата на мировите същества и човешките души.

Родината на съществата, за които ви говорих напоследък, които са нежни и благи, е на друга планета, на Марс. Оттам те изпращат своите въздействия на Земята. Тези същества действат, на човек му се иска да каже, като със своите действия прекосяват, измерват далечините на пространството. В основата на всичко, което наистина са въздействия, влияния от една планета към друга, освен физическите, има и такива отношения между обитателите на космическите тела. Виждате, че когато се издигнем във висшите светове, срещаме съвсем особени другари. Няма полза, ако казваме: «Има духовни светове и т.н.», а човекът трябва да опознае тези същества.

Когато с ясновидските си способности се издигнем в още по-висши светове, стигаме до долния девахан, нисшия духовен свят. Също и той прониква нашия физически и астрален свят. Там намираме груповите азове на растенията. Знаете, че растенията, които покриват Земята, са обединени в големи групи, на които съответства един групов аз. Тези групови азове са в девахана, но първоначално са локализирани в центъра на Земята. Там всички групови азове на растенията имат своя център. И ако си представите така цялата Земя, ще я видите като един голям организъм, в който различните групови азове на растенията се проникват. Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм. Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм. Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят. Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество. Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите. Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят. Но когато веднъж се навлезе в девахана, там отново се срещат други същества, които не изпращат своите влияния така открито във физическия свят, а се проявяват много по-скрито.

Тук отново различаваме два вида същества; от една страна, излъчващи хармония нежни и благи същества, а от друга – същества, подобни на хищници, които непрекъснато се намират в борба едно срещу друго. Тяхната родина също е на друга планета и те проявяват своите влияния в девахана. Корените им са на Венера. Потърсим ли ги с духовните си ясновидски способности, намираме ги като обитатели на планетата. Така за всеки свят има нови познанства, когато човек тръгне от физическото поле, от това, което се вижда като груба материя, и се издигне до произхода на съществата. Тръгнете ли от групите на растенията, от групите на животните, стигате до душата на растенията и до животинската душа, но след това ще можете да откриете и други същества, които не се проявяват по груб сетивен начин, както на физическия план.

Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан. И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните. Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка. Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите.

Но и тук отново се учим да опознаваме същества, които не се проявяват по груб начин във физическия свят. И тук можем да разгледаме два вида като най-впечатлителните. Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин. Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля. Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични. Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия. За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера. Тук имаме една перспектива към висшите същества. Можем да запитаме: «Какво ни засягат всички тези същества?» Би могло да изглежда като излишно любопитство да се занимаваме с тях. Те обаче ни засягат доста много. Защото, макар и да не се изявяват така открито във физическия свят, те се проявяват чрез своите влияния по извънредно важен за хората начин. И тук като от само себе си сме насочвани от съществата към едно нормално за нас, хората, влияние на тези същества. Каквото се казва за сомнамбулите и др. под., представлява в известна степен изключение. Има обаче и съвсем нормални въздействия върху хората, за някои повече, за други по-малко. Кои са въздействията върху нас, се изяснява пред душата ни, когато разглеждаме човека в определено отношение спрямо неговата конституция, спрямо протичащите в него сокове. Различни по вид сокове протичат в човека. Да разгледаме първо чревната лимфа (хлорозната течност). Храната има най-различни съставки, тя се приема, преработва, преминава през червата и чрез съответните органи се пропива през стените на червата, за да бъде използвана за новоизграждането на тялото.

Това е един поток, който преминава през човека. Той има своя източник в приетата храна. Друг вид сок е лимфата, протичащата в лимфните съдове течност, която отчасти тече паралелно с кръвноносните съдове, събира се в коремната кухина, но и по определен начин тече в целия организъм. Има една особеност, която ще разгледаме друг път, а именно, че всички лимфни съдове, които идват от лявата страна на туловището и главата, се събират и изливат в лявата вдлъбнатина на ключицата. Само идващите от дясната страна на тялото потоци са отделени от тях. В основата на това лежи един окултен факт.

Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм. Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици. Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества. С кръвта, с лимфата и с чревната лимфа (хлорозната течност) проникват духовни същества в човешкото тяло. Само този опознава тези сокове, който ги приема като израз на духовни същества. Само този може правилно да постави човека в земния организъм, на земната сцена, който знае, че от всички страни – отгоре надолу и т.н. – ни проникват духове, които се намират в света и в нашето обкръжение.

Само един от трите споменати сока е повече или по-малко самостоятелен израз на човешкия аз. Това е кръвта. Кръвта е физическият израз на аза, така че може да се каже, че докато кръвта пулсира в тялото, в него протича човешкият аз. Но също само в определена степен, която при един човек е по-висока, при друг по-ниска, човекът е господар в своя организъм на кръвта си.

Не е така при лимфата. В нея не живее нашият аз, а други същества, астрални същества, чиято родина са Луната и Марс. Докато се образува и разгражда лимфата, тези същества навлизат в човека и също както лимфата протича в него, така преминават и силовите линии, делата на тези същества. Помислете, че азът въздейства облагородяващо върху астралното тяло. В същата степен, в която човекът става господар на астралното си тяло, той става господар и на духовете или на техните въздействия, които протичат в тялото чрез лимфата, така че чрез пречистване и облагородяване на астралното си тяло човекът все повече ограничава своеволието на тези същества. Виждате какво правите духовно, когато се грижите да се изгради интелектуалността, етичността да стане по-чиста и благородна и естетическото чувство да се пречисти. С това променяте въздействията, които произлизат от споменатите същества на астралния план. Тези същества изгубват терена си във вас. В това се състои по-висшето развитие – човекът все повече и повече да става израз на своята собствена същност.

Също както в лимфата ни проникват и протичат в нас астралните същества, така в хранителното съдържание на храносмилателните органи преминават съществата на Венера. То не се владее от нисши, а от висши същества. Една по-висша сила е необходима, за да се направи чревната лимфа (хлорозната течност) израз на собствената личност. Ако си спомните, че тези същества са другарите на растителните души, растителните азове, ще видите, че те се намесват главно във вида храна, която човекът употребява. Затова в различните области на нашето земно кълбо хората са различни по раса и националност, понеже приемат различна храна.

И ако човекът постепенно се научи да се еманципира от случайностите на храната, ако избира храната си според принципите на духовното познание, той постепенно ще овладее хранителния поток, ще се еманципира от съществата, които действат отвън. Поради това се обръща толкова голямо внимание на действащата по един или друг начин храна. В храната се намира силата на определени същества и доколкото човек получи влияние върху тях, дотолкова става господар на своя организъм. Действително изгонваме духове, от които преди сме били обсебени, когато съзнателно избираме храната си. В действителност човекът е господар в известна степен само на кръвта си. Той може обаче да получи власт и над другите сокове. Узнаете ли как човекът привлича тези същества, лоши същества, чрез една или друга храна, ще разберете какво значение има това за възпитанието, медицината и другите науки. Не е достатъчно за напредъка, ако само се каже: «Човекът трябва да се усъвършенства.» Трябва детайлно да се обясни как той може да се усъвършенства.

Върху една друга област от нашето битие имат влияние сатурновите същества. Понеже живеят изцяло във външните възприятия, те имат влияние върху тях. Не е безразлично дали човекът със страст насочва очите и другите си сетива към нещо отвратително, низше, или го привлича красивото и благородното в света. Според това върху него оказват влияние добри или зли сатурнови същества. Със страстта, с която човекът поема някакво сетивно впечатление, в него се промъкват същества с хранителния поток и с лимфата. Никога не е без странично въздействие, когато насочвате погледа си към сетивните възприятия. С всеки поглед вие възприемате действията на духовни същества. Видите ли една красива, изобразяваща нещо благородно картина, към вас потича не само това, което виждате, но с това, което виждате, във вас нахлува някаква духовна същност.

Слушате ли сладострастна, похотлива музика, във вас също нахлува духовната сила на сатурновите същества. По това можете да прецените колко е сложен животът, когато човек проникне в духовните основи.

Особено силно е влиянието на сетивните впечатления, които определяме като миризми. С миризмите човекът всмуква невероятно много влияния на духовни същества. Можете съзнателно да въздействате на някой човек, като го обградите с миризми, които са посредници на отвратителни същества. Някои парфюми не биха били употребявани, ако хората знаеха какви въздействия се упражняват върху околните. В интригите на някои княжески дворове39 са играли роля не само думите, а е имало времена, където отделни личности много добре са знаели как да омайват ближните си с парфюми и аромати.

Най-важното от живота се изплъзва от сетивата и човекът живее несъзнателно, без да подозира, че е постоянно изложен на влиянията на духовни същества.