Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

За отношението на човека към заобикалящия го свят

GA_98 Природни и духовни същества
Алтернативен линк

ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

КЪМ ЗАОБИКАЛЯЩИЯ ГО СВЯТ

Нюрнберг, 1 декември 1907 г.

Днес ще говоря пред вас за най-разнообразни неща, между които лесно ще се изгради връзка и открие известна съпринадлежност.

Преди всичко останало искам да кажа няколко думи за отношението на човека към обкръжаващия го свят, за усещанията и чувствата му към света и как те могат да се задълбочат чрез антропософския мироглед. Чрез това искам да предизвикам разбирането, че не е едно и също нещо да се разглежда света от гледната точка на човека с днешното обикновено образование и мироглед и от тази на антропософа.

Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават като теория, като сбор от учения, до нещо, което има душа, което изпълва душата и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот. Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да чувстваме различно от преди да сме станали теософи. И ние ще можем да се задълбочим в казаното, ако някога се задълбочим в същността на това, което наричаме самосъзнание.

Всички познавате самосъзнанието на човека и знаете, че в човека различаваме четири съставни части: физическо, етерно, астрално тяло и аз, и че от факта, че човекът осъзнава този аз, се поражда това, което наричаме самосъзнание.

Този аз няма само възможността да знае нещо за околния свят, а да познава и себе си, да знае, че е самостоятелно същество. Продължите ли тази мисъл докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека. Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала? Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала? Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема?» Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът. Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план.

Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или. Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак. Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?» Тогава трябва да си отговорите, че вашето собствено съзнание е самосъзнанието на пръстите ви. Не е възможно то да съществува без вашето общо съзнание. Вашите десет пръста и останалите ви органи имат общото си съзнание, общия си аз във вашия аз. Това е тяхното самосъзнание.

Пренесете донякъде това разбиране върху разбирането ви на някой животински вид. Там трябва да си кажете, че всичко, което в животинското царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите животни, общо взето са подобни на вашите десет пръста. Растоянието не играе значение. Ако запитаме отделните пръсти за техния аз, те би трябвало да кажат: «Това е азът на човека, към който ние принадлежим.» Запитате ли един лъв в менажерията и друг в Африка и т.н., всички трябва да ви посочат общия аз на вида, груповия аз. Всички подобни едно на друго животни имат общ аз. Човекът се отличава от животното по това, че всеки човек има своя аз, а животното има един общ аз, груповия аз на неговия вид. Не можете да видите азовете на животните в нашия физически свят, а там, където говорим за астрален план. Там ще откриете едно единствено същество за всички лъвове. Също както тук, на физическия план, можете да срещнете един човек, който представлява затворено в кожата си същество, така, ако сте ясновидец, можете да срещнете на астралния план отделни същества, подобни на човека – лъвския аз, мечешкия аз. Това са напълно интелигентни същества, които не стоят по-долу от човека. Отделният лъв стои под човека, неговият аз обаче е много висше същество с проницателна мъдрост, което прониква и изпълнява всички задачи на лъвовете тук, на Земята. Така че животинските азове са много интелигентни същества.

Ако бихте могли да проследите като ясновидец съществата, които представляват всички азове на животните, ще видите, че те извършват забележителна дейност. Задачите, които имат да изпълняват животните, се управляват и насочват от съществата, които наричаме животински азове. Тези животински азове непрекъснато обкръжават Земята. Между всичките неща искам да ви спомена една задача на животинските азове. Ако проследите едно много добре познато явление, за което хората много разсъждават – миграцията на птиците, ще видите, че живеещите в северните области птици се събират през есента. Те летят от североизточните области към югозападните и след това на Юг. През пролетта отново се събират и политат в обратна посока, на Север. Причината за тези полети е всъщност мътенето, раждането на птиченцата. Пролетното прелитане е един вид сватбен полет. Периодичността му се управлява от груповите души. Те постановяват всичко това. В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето. Навсякъде ще откриете дълбока мъдрост. Казва се, че животинските души обкръжават нашата планета, нашата Земя. Това е един пример как в полета на птиците действа мъдростта на груповата душа.

Как стоят нещата при растенията? Те имат само физическо и етерно тяло. Тук, на физическото поле, те нямат самостоятелно астрално тяло и самостоятелен аз. Ако можехте да се наблюдавате по време на сън, щяхте да видите как в леглото лежат физическото и етерното тяло. Това, което лежи в леглото, е равностойно на растението, растението изглежда непрекъснато така. Това, което се намира във вас, във физическото и етерното ви тяло през деня, по време на будното ви състояние е същото, което през нощта винаги изтегляте навън. С това излизане навън е свързано още нещо. Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло. Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други. Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората. Така става непрекъснато при растението.

Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя. И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти. Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него. Цялата Земя е един организъм и растенията са членове на Земята в буквален смисъл и заедно с нея имат общо съзнание.

Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка. Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.

Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.

Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате! Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас. Това означава привидно абстрактните учения да преминат в живо чувстване и усещане. В ежедневния живот се променя всяка крачка, ако така превърнем учението в чувство.

А сега, след като сме разбрали всичко това, нека да преминем към нещо, което може би вече докоснахме от друга страна, но сега то ще ни се представи в друга светлина.

Вие отправяте очи нагоре към Луната и Слънцето. Сега видяхте как, изхождайки от антропософската мъдрост, можем да възпламеним чувството, да научим как да усещаме обкръжението. Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно. Представяме си, че излизаме навън като знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо. Приближаваме се до каменоломната. Работниците чукат и откъртват камъните. Тук стигаме до аза на камъните. Той не само е свързан с нашата земна планета, а с цялата планетна система. Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система. И камъните имат чувства. Но не бива да вярвате, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не! Когато разбиете, раздробите камъка, това означава наслада за него. Безкрайно удоволствие виждате да се издига от каменоломната при работата на мъжете. Консолидирането на камъните причинява болка. Интересно е да се знае това.

Земята е била течно огнено тяло. Не бихте могли да живеете в нея, тя е трябвало да се охлади. Всичко е било разтворено в огнената лава. То е трябвало да се консолидира. Това причинява болка, разделянето доставя радост, наслада. Цялата нежива природа изпитва страдание, когато строите жилища. За този, който може да я прозре, тя въздиша! Някога тя отново ще бъде разтворена в своите елементи. За да може човекът да премине през своето развитие, е трябвало тази нежива природа в болки да бъде консолидирана. Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята като своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него. Неживата природа копнее за това. Истина е казаното от апостол Павел: «Всяко същество въздиша и страда от болки.»32 Тя ще бъде спасена чрез приближаването към одухотвореното състояние на човека.

Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава. Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата. Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ.

Така виждате, че цялата Земя се одушевява, одухотворява, прониква се с чувства. Чудесно е, че антропософията ни въвежда в живата природа. Сега лесно ще разберете, че този, който вижда като окултист нещата, трябва да приема, че Луната и Слънцето са също така одушевени и одухотворени, както природните царства. Наистина е така. Това, което виждаме от Слънцето, когато го гледаме с физическите си очи, се отнася към целостта на Слънцето също така, както това, което виждаме с физическите си очи от човека, се отнася към целостта на човека. Слънчевото тяло е тялото на Слънчевия дух, а лунното тяло е тялото на Лунния дух. А Слънцето, Луната и Земята принадлежат в духовно отношение заедно, но нещата са доста сложни.

Със Слънцето са свързани редица духовни същества, които на Слънцето имат своето тяло, а не само духовната си същност. Когато окултистът гледа Слънцето и слънчевите лъчи, това не е само физическо явление за него, а нещо друго. Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете. Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето. Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.

Съществува обаче известна противоположност между духовните същества на Слънцето и тези на Луната, която не бива да се схваща като опозиция. Земята, Слънцето и Луната си съпринадлежат. В прадалечното минало те са били едно тяло. Тогава Слънцето се е отделило от Земята, това означава от общото тяло на днешната Земя и днешната Луна.

Защо се е случило така? Можем да приведем най-различни основания. Но от всички тях днес ще разгледаме само едно. Някога, когато Слънцето се е отделило от Земята, заедно с него са се отделили всички същества с по-висша природа.

Защото Слънцето може да бъде сцената на много по-висши от човека духовни същества. Същества, които стоят далеч, далеч над човека, са се оттеглили като слънчеви духове и Слънцето става тяхно обиталище, така че, ако виждаме Слънцето с окултно обучени очи, виждаме физическото Слънце като тяло, като сцена и обиталище на издигнати духове, на слънчевите духове, които известно време са могли да продължат развитието си на същото тяло, на което ние живеем днес, което обаче е трябвало да напуснат, за да продължат развитието си по съответния начин, като са взели със себе си най-фините вещества. Един от тези слънчеви духове, който получава особена задача, се отделя от другите. Той остава още свързан със Земята. По-късно се отделя и Луната и Земята остава самостоятелна. А този един, който е, така да се каже, слънчев дух, но първо е поел друга задача, не от Слънцето, този дух е Яхве или Йехова като космическа интелигентност. Тази индивидуалност се отделя заедно с Луната, така че, когато Земята става самостоятелна, на Слънцето имаме един вид висши слънчеви духове, а на Луната – Йехова. Със светлината, идваща към Земята от Слънцето и Луната, същевременно се излъчват душевните и духовните сили на тези същества. Под влиянието само на едните от тези същества човекът нямаше да може да се развие така, както се е развил. Трябвало е да стане така, както е станало.

Ако Земята нямаше Луната, а само Слънцето, човекът щеше да се развива и преобразува с невероятна бързина. Той не би понесъл това, щеше да му е прекалено бързо и да пропусне необходими неща. В Слънцето са обединени най-добрите сили, необходими за развитието на човека, но бързото темпо не е бивало да се приеме.

Йехова е бил отделен, за да се забави целият ход на човешкото развитие. Така слънчевите и лунните сили действат заедно и създават равновесието в развитието на човека. Ако бяха въздействали само лунните сили, човекът щеше да изсъхне. Вместо живи хора, щяха да съществуват само сухи, безжизнени същества, празни форми. Когато се намирате между статуи в някой музей, имате картината за това, което Луната щеше да направи от вас – бездушно оформени същества, много красиви, но бездушни. Слънчевите сили внасят живот и движение в тези статуи, в това застиване, но само със слънчевите сили човекът щеше твърде бързо да се одухотвори. Така мъдро е устроен ходът на нашето земно развитие. Затова Слънцето и Луната заедно със своите същества е трябвало да се отделят от Земята.

Ако някой ясновидец проследи земното развитие от друга планета, ако би могъл да види как Земята се развива, щеше да види странна драма. Да допуснем, че някой може да проследи нашето земно развитие от далечна звезда. Той нямаше да види само физическото земно тяло, но и астралното тяло на Земята. Ако можеше да наблюдава това астрално тяло, той щеше да види всевъзможни светлини. Това щеше да го вижда в продължение на хилядолетия. Но настъпва определен момент, когато това астрално тяло напълно се променя, виждат се нови цветове и съвсем нови процеси. Има такъв момент в земното развитие, ако Земята се разглежда като организъм. Преди този момент нейното астрално тяло е излъчвало определени цветове, а след това излъчва други. Тези два периода на астралното тяло на Земята са съвсем различни. И ако въпросният човек би изследвал какъв е този момент, когато астралното тяло на Земята така радикално се променя, ще открие, че това се случва, когато Христос умира на Голгота. Когато кръвта от раните на Христос Исус протича, се променя цялото астрално тяло на Земята. Това е космическата мистерия за значението на Христовата смърт.

Не бива да го схващаме само с разума. Никое окултно обучение не би било достатъчно, за да доведе до усещането и разбирането на пълното значение на това събитие. Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята? Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове. Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло. От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв.

А самата вечеря! Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос! Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло!» Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията? Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията? «Това е моята кръв!»34

Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията. И кой не би казал, че Тайната вечеря не получава безкрайно задълбочаване? Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на Христос се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от Христос думи? Какво изпитва човекът, когато се вживее напълно в това? Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря!

Така учим, особено чрез окултното наблюдение на тези процеси, да схващаме всичко живо по друг начин. Ние учим буквално да разбираме религиозните документи. И ни става ясно, че ако изучаваме това, всички външни тълкувания на религиозните документи трябва да изчезнат. Защото тези документи са написани, като се е изхождало от най-дълбоките факти и те отново предават тези факти. Няма да намерите нищо в автентичните документи, което да не е в съгласие с големите истини, като съединяването на Христовия дух със Земята, когато протича кръвта на Голгота. И как безкрайно се задълбочава чувственият живот, когато се погледне в тази тайна!

Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение. Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.

Светлината на разума пропъжда джуджетата. Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката душа. Антропософията е тук, въпреки разума на хората, за да съедини отново топлото живо съчувствие с цялата природа. Не е за пренебрегване, че разумът става самостоятелен. За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат. Духът отново ще дойде. Ние ще запазим нашия разум и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието. Знание и чувстване ще се обединят, когато ние проникнем до изворите на живота.

И от религиозните документи ще избликне нов живот, когато настъпи това, което е жадувал Гьоте. Преди дълги, дълги столетия по-голямата част от човечеството не е можела да чете Библията; хората обаче са чували по нещо от това, което има в нея. Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част. Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга. Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове. Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.

Видяхме по какъв начин да разбираме нещата. Така човекът научава най-важното. След това се издига до правилното чувстване, което означава до правилния живот.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder