Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

ХІ. Деваканичният свят (Небесата)

GA_92 Езотерична космология
Алтернативен линк

Деваканичният свят (Небесата)

Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека. След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото. След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.

Деваканичният свят е състояние или условие на съществуване. Той ни обкръжава дори и в земния живот, но ние не го възприемаме. С цел, по пътя на аналогията, да разберем деваканичното съществуване и неговите функции в земния и космическия живот, ще бъде най-добре да започнем с разглеждане на състоянието на съня.

За огромното мнозинство човешки същества сънят е състояние, пълно със загадки. По време на сън етерното тяло на човека остава с физическото тяло и продължава своите вегетативни, възстановителни функции, а астралното тяло и издивидуалният Аз напускат спящото тяло и водят независимо съществуване.

Физическото тяло се изразходва, изчерпва, така да се каже, от нашия съзнателен живот. От сутрин до вечер човек изразходва своите сили; астралното тяло предава усещания на физическото тяло, които постепенно го изтощават. През нощта астралното тяло функционира по съвсем различен начин. То вече не предава усещания, които идват отвън; то работи върху тях и внася ред и хармония в онова, което будният живот, с неговите хаотични възприятия, е хвърлило в безпорядък. През деня функцията на астралното тяло е да получава и предава; през нощта, по време на сън, неговата функция е да внася ред, да гради и освежава изразходваните сили.

В настоящия етап от еволюцията на човека не е възможно астралното тяло да върши тази работа на възстановяване през нощта и в същото време да наблюдава какво се случва в обкръжаващия го астрален свят. Как тогава човек може да стигне дотам, че да бъде способен да облекчи своето астрално тяло в неговата работа, така че да го освободи за съзнателно съществуване в астралния свят?

Процедурата, предприета от адепта с цел да освободи астралното си тяло е, от една страна, да се обучава и да развива такива чувства и мисли, които притежават в себе си определен ритъм, който може тогава да бъде съобщен на физическото тяло и, от друга страна, да избягва онези, които пораждат физически безпорядък. Радост или страдание, протичащи до крайност, се избягват. Адептът се учи на необходимостта от равновесие на душата.

Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление. Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана. Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.

Целият буден живот е процес, разрушителен за физическото тяло. Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло. Прекаленото ядене дава стимул на астралното тяло, което отговаря по тревожен начин върху физическото тяло. Ето защо постенето е заложено в определени религии. Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма тишина и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло. Неговите вибрации се променят и съобщават правилен ритъм на етерното тяло. По този начин ритъмът се предава в етерното тяло чрез постенето. В живота (етерното тяло) и формата (физическото тяло) се внася хармония. С други думи, между Всемира и човека цари хармония.

Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън. А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.

Нека сега разгледаме състоянието на човека в Девакана след смъртта. Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в силите на живия етер.

Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга. Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивуалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.

Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.

Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.

Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа. Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия.

Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.

Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации. Големите периоди на човешката цивилизация са подчинени на небесните цикли и движението на Земята в отношението й спрямо Слънцето и Звездите. Този факт обяснява различните характеристики на отделните епохи и дава ново значение на инкарнирането в тях. Приблизително 2160 години е времето, нужно за извършването на една мъжка и на една женска инкарнация - с други думи, за двата аспекта, под които човешкото същество събира всички опитности на една епоха.

Новата флора и новата фауна на Земята биват пораждани от Девите; те са израз на формите на Девакана.

Дарвин се опитва да обясни процеса на земната еволюция с борбата за съществуване - но това не е обяснение. Окултистът знае, че флората и фауната на Земята биват оформяни от сили, струящи от Девакана. Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да участва в този процес. Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание.

Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми. В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство. Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера.

Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света.

В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство. Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека. И целта е една и съща - преобразяването на Земята.

В бъдещите епохи човекът ще се научи да оформя всички природни царства със същото съзнание, с което днес той може да придаде форма на минералните субстанции. Той ще дава форма на живи същества и ще поеме върху себе си делата на Боговете. Така той ще превърне Земята в Девакан.

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder