БЕЛЕЖКИ

Съчиненията на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (Събр. съч.) се посочват с техния библиографски номер.

Към страница:

17    Родителите на Рудолф Щайнер: Йохан Щайнер, Герас, 23 юни 1829 г. - 22 януари 1910 г., Хорн, и Франциска Щайнер, родена Блие, Хорн, 8 май 1834 г. - 24 декември 1918 г., Хорн. Погребани са в Хорн. На надгробната плоча са гравирани следните думи, съчинени от Рудолф Щайнер при смъртта на баща му: „Душата му почива в Христовото царство / мислите на неговата любов са при него.“

село Кралевец: разположено между реките Мура и Драва, на 20 км. западно от мястото на сливане на железопътните линии, в днешна Хърватия.

18    Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г.: В един (не-датиран) автобиографичен фрагмент Рудолф Щайнер пише: „Роден съм на 25 февруари 1861 г. Два дни по-късно съм кръстен.“ - Едно писмо от Ойгение Бредов от 25.02.1921 г. до Рудолф Щайнер предполага, че действително 25-ти е рождената му дата. Католическото кръщение става на 27.02.1861 г. в Драсковец на името на Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Кръстници са Лоренц Дайм и Йозефа Якл.

20    Сестрата и братът на Рудолф Щайнер: Леополдине Щайнер, Потшах 1864 - 1927 Хорн; Густав Щайнер, Потшах 1866-1942 Шайбс, Долна Австрия. Писма до родителите, брата и сестрата в Събр. съч. 39.

37    Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.

44    От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник. Изборът на проф. Йелинек падна върху Рудолф Щайнер. С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.

56    Тогава се случи така, че се запознах с един обикновен човек от народа: Феликс Когуцки (Виена 1833 - 1909 Трумау). В запазения му дневник е открита записката: „Г-н Щайнер младши, студент, живеещ в Инцесдорф, ме посети в неделя, 21 август 1881 г.; за съжаление не си бях вкъщи. - Г-н Щайнер ми беше за втори път на гости в петък, 26-ти същия месец и година.“ (Емил Бок: „Рудолф Щайнер. Изследвания на неговата биография и дело“, Щутгарт 1990).

87    „Върхузагадките на душата“, Берлин 1917 г., Събр. съч. 21.

90    Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г. съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен учител“ в нейния дом. Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г. Детето, към което е насочено специалното внимание на Рудолф Щайнер, е Ото.

100    „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, Берлин и Щутгарт 1886 г., Събр. съч. 2.

110    „Философия на свободата. Основни принципи на един модерен светоглед“: Берлин 1894, Събр. съч. 4.

116    подробното предисловие към втория том на естествено-научните съчинения на Гьоте: Издадените от Рудолф Щай-нер томове на естественонаучните съчинения на Гьоте излизат: Том I - 1883 г., Том II - 1887 г., Том III - 1890 г., Том IV, Част 1 и 2 - 1897 г. Специално издание с всички уводи излиза под заглавието „Рудолф Щайнер. Въведение към ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, Събр. съч. 1.

118    „Гьоте като баща на една нова естетика“: Лекцията се състои на 9 ноември 1888 г. и излиза като специална притурка към „Немско слово“, Виена 1889. В „Методични принципи на антропософията. Избрани студии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“, Събр. съч. 30 и в „Изкуство и познание за изкуството“, Събр. съч. 271.

149    създадените по-късномистерийни драми: „Портата на посвещението“, Берлин 1910. „Изпитанието на душата“, Берлин 1911. „Пазачът на прага“, Берлин 1912. „Пробуждането на душите“, Берлин 1913. Излезли заедно като „Четири мис-терийни драми“, Събр. съч. 14.

153    лекция в Херманщат: 29 декември 1889 г. Виж „Приноси“ №61/62.

157    статия за „Хомункулус“: В „Немски седмичник“, 1888, Бр. 16-17, препечатана в Събр. съч. 32.

160    „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“: Основният въпрос на теорията на познанието с особено позоваване на наукоучението на Фихте. Пролегомена за съгласуване на философстващото съзнание със самото себе си [1891]. В разширена форма излиза като: „Истина и наука. Въведение към „Философия на свободата“, Ваймар 1892, Събр. съч. 3.

163    „За обогатяването на нашите възгледи благодарение на публикуването на естественонаучните съчинения на Гьоте от Гьотевия архив“: 1891; препечатано в Събр. съч. 30.

174    „Фантазията като създател на културата“: Лекция от 25 ноември 1891 г. Препечатана в „Приноси“ №99/100.

175    Другата лекция: „Единен възглед за природата и граници на познанието“, Виена, 20 февруари 1893 г., препечатана в Събр. съч. 30.

184    написах остра статия: „Общество за етическа култура“ в „Бъдеще“, 29 октомври 1892 г. Препечатана в Събр. съч. 31.

201    „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, Ваймар 1895, Събр. съч. 5.

202    че при първото от многобройните посещения, които й направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше: Първото посещение в Архива на Ницше става през пролетта на 1894 г. В една записка в бележник (NB 321) обаче описанието на срещата с болния Ницше се намира с дата 22 януари 1896 г., т.е. непосредствено след подреждането на библиотеката на Ницше, за което се съобщава в тази глава от „автобиографията“.

207    „Гьотевият светоглед“, Ваймар 1897, Събр. съч. 6.

214    статия в брой 16 на „Списание за литература“: „Модерният светоглед и реакционният курс“, препечатана в Събр. съч. 30.

240    че тази книжарница издаваше вестник: „Литературен Меркурий“, Ваймар. Критически и библиографски седмичник. Издателство на Херман Вайсбах. Редакция: Курт Вайсбах. Получава 45 статии от Рудолф Щайнер за периода от 1891 до 1893 г. Виж томовете със статиите, Събр. съч. 29-32.

242    бюст на Хегел: Този бюст на Хегел все още се съхранява в наследството на Рудолф Щайнер. По-късно той стои заедно с бюстовете на Фихте и Шелинг в залата на Берлинския клон. За Мюнхенския конгрес на Теософското общество за Петдесетница 1907 г. Рудолф Щайнер поставя тези три бюста в конгресната зала пред лекторската катедра, виж „Изображения на окултни печати и колони“, Събр. съч. 284.

266    „Загадките на философията“, Берлин 1914, Събр. съч. 18.

269    издаването на „Списание за литература“: От 10 юли 1897 г. Рудолф Щайнер и Ото Ерих Хартлебен поемат издаването. През 1898 и 1899 г. към тях се присъединява Мориц Цитер. Отговорен редактор: д-р Рудолф Щайнер, Берлин. Издателство на Емил Фелбер във Ваймар, по-късно на Зиг-фрид Кронбах в Берлин. От 17 март до 29 септември 1900 г. Рудолф Щайнер е единственият издател.

286    „Християнството като мистичен факт“, Берлин 1902, Събр. съч. 8.

293    „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“, Берлин 1901, Събр. съч. 7.

294    граждански брак: Венчавката става на 31 октомври 1899 г. в Службата по гражданско състояние Берлин Фриденау със свидетели Джон Хенри Маккей и Ото Бок.

299    Дейността на Рудолф Щайнер в Берлинското „Общообразователно училище за работещи“ продължава от 13 януари 1899 г. до 23 декември 1904 г.

304    Свободно висше училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното висше училище“ на 15 октомври 1902 г. и я приключва на 19 декември 1905 г. Лекциите, които изнася там, са поместени в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.

305    своята основополагаща антропософска лекция: „Монизъм и теософия“. Лекция от 8 октомври 1902 г. в залата на Кметството на Берлин пред Съюз „Джордано Бруно“, с вечер за дискусии на 15 октомври 1902 г. Поместена в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.

308    „Тайното откровение на Гьоте. По повод неговия сто и петдесет годишен юбилей: 28 август 1899 г.“: Препечатана в Събр. съч. 30.

309    Теософско общество: Теософското общество е основано на 17 ноември 1875 г. от Е. П. Блаватска (1831-1891), заедно с полковник Хенри Стийл Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Скоро след това центърът на Обществото се мести в Индия.

310    учредителното събрание (на Немската секция на Теософското общество): на 19 и 20 октомври 1902 г.

311    „От Буда до Христос“: 24 лекции от 3 октомври 1901 г. до 27 март 1902 г. От тези лекции няма запазени записки.

311    една лекция за Гьотевия „Фауст“: В „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, Събр. съч. 22.

313    „Новогодишните размишления на един еретик“: Препечатана в Събр. съч. 30.

321    „Егоизмът във философията“: Лайпциг 1899. Препечатана под заглавие „Индивидуализмът във философията“ в Събр. съч. 30.

322    моята „Теософия“: „Теософия. Въведение в свръхсетивното познание и мисията на човека“, Берлин 1904, Събр. съч. 9.

330    месечника„Луцифер“: № 1-7, юни - декември 1908 г., след това „Луцифер-Гнозис“ № 8-35, януари 1904 г. - май 1908 г. Под формата на книга издаден като: „Луцифер-Гнозис. Основополагащи статии за антропософията и статии от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-Гнозис“, Събр. съч. 34.

332    „Как се постигат познания за висшите светове?“: Излезли като статии, Берлин 1904/1905. Първо издание като книга: Берлин 1909, Събр. съч. 10.

332    Из хрониката на Акаша“: Излезли като статии, Берлин 1904 до 1908. Първо издание като книга: Дорнах 1939, Събр. съч. 11.

337    философско-антропософското издателство: Първоначално: Философско-теософско издателство. От 1915 г. Фило-софско-антропософско издателство. Споменатата книжка е „Шилер и нашата епоха“, излязла в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.

357    Парижки лекционен цикъл: „Космогония“, 18 лекции от 25 май до 14 юни 1906 г. Издаден по резюме от Едуард Шюре и допълнен със записки на слушатели, Събр. съч. 94.

361    Теософският конгрес... в Мюнхен: Виж „Изображения на окултни печати и колони - Мюнхенският конгрес за Петде-сятница 1907 г. и последствията от него“, Събр. съч. 284.