20. ТИПИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА

ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА

Сега трябва да опишем някои типични средства според тяхната лечебна стойност, които ние отчасти пуснахме в търговията. Тези средства са приспособени също към типичните болестни състояния, към типични те болестни форми, и когато в болестното състояние става въпрос за нещо типично, нашето лечебно средство представлява онова, което в смисъла на изложеното в нашата книга трябва да доведе до лечение. От тази гледна точка трябва да опишем някои от нашите лечебни средства.

1. Лечебно средство "Склерон"

Това лекарство се състои от металическо олово, пчелен мед и захар. Оловото действува върху организма така, че поощрява разграждащото действие на азовия организъм. Следователно ако го внесем в организма, който показва слабо разграждащо действие на азовия организъм, получава се това поощрение, ако дозирането се прави в подходящ размер. Ако дозата е много силна, тогава се произвежда атрофия на азовия организъм. Тялото разгражда повече отколкото съгражда и трябва да пропадне. При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло. Продуктите на разграждането отпадат от организма и причиняват втвърдявания на някои органи,  които втвърдявания се състоят от солни вещества.

Оловото внесено в подходяща доза възвръща отново разграждащата дейност на азовия организъм. Тези продукти на разграждането не остават като втвърдявания в тялото, а са изхвърлени. Всяко лечение на склерозата може да се състои само в това, да бъде отворен път навън на процесите образуващи сили, които иначе остават в тялото. Чрез оловото се определя посоката на процесите на азовия организъм. Необходимо е по-нататък в тяхното протичане тези процеси да бъдат подържани бегли, мимоходни. Пчелният мед поставя азовият организъм в състояние да упражнява необходимата власт над астралното тяло. Ето защо той отнема на астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склерозата. Захарта действува направо върху азовия организъм. Тя засилва този последния в себе си. Следователно нашето лекарство произвежда следното: оловото действува разграждащо както азовият организъм, не както астралното тяло. Пчелния мед пренася разграждащото действие на астралното тяло върху азовия организъм и захарта поставя азовия организъм в състояние да изпълнява неговата специфична задача.

Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата. Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата).

2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон")

Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.

Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма,  в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците,  нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.

Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена. Ето защо нейното лечение ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една такава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава,  която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жизнената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм. Първото си постига чрез силициевата киселина.

Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност. Второто се постига чрез сярата. Сярата съдържа онзи процес, чрез който склонният към храносмилателната система ритъм бива превърнат в такъв, който е склонен към дишането. И третото се постига чрез желязото,  което непосредствено след процеса на храносмилането пренася този процес в ритъма на кръвта, чрез което са мият процес на обмяната на веществата бива подтиснат. Ето защо желязото, сярата и силициевата киселина съчетани по съответния начин трябва да дадат едно средство против мигрената. Това се потвърди за нас в безброй случаи.

3. Средство против трахеята и бронхита. Пирит.

Сега искам да говорим за едно средство, което дължи своето съществуване на познанието, което може да доведе процесите на веществата в едно правилно отношение към процесите на човешкия организъм. При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност един доведен до застой процес, така да се каже един замразен процес. Всъщност не би трябвало да казваме пирит, апиритен процес.

Този процес, който в минерала пирит е задържан в замръзнало състояние, отговаря на това, което може да се роди от съвместното действие на железния процес и на серния процес. Както бе показано вече в минали те раздели на тази книга, желязото възбужда кръвообращението, сярата опосредствува свързването между кръвообращението и дишането. Именно там, където кръвообращението и дишането влизат в отношение, се крие причината на трахеята и на бронхита, както и определени форми на заекването. Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния живот се образуват съответните органи и постоянно се обновяват в по-нататъшния живот, може да бъде поет от внесения в организма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в организма. Изхождайки от това познание ние приготвихме от пирит едно лекарство против горната форма на заболяване, като превърнахме минерала в препарата така, че при едно вътрешно показание той да намери пътя в заболелите органи. Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в организма.  Железният процес е доведен от обмяната на веществата до кръвообращението. Серният процес преминава от кръвообращението в процеса на дишането.

4. Действия на антимоновите съединения

Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата. С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането. Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове. Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта.  Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса;  тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи;  при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.

Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло и с това мозъчните и сетивни процеси са отчасти заличени. Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили. Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата. Организмът бива регенериран чрез подсилената душа. Това хората са чувствували в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство.

5. ЦИНОБЪР

В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство. Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм. Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него. Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове. Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.

6. Средство против сенната треска "Генцидо"

При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза". Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло.

Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло. А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено. Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа. При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.

Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска. По-големи подробности относно начина на употреба са дадени в упътването приложено към препарата.