ІІІ.  ПЪТЯТ НА ЧОВЕКА ПРЕДИ НАСТЪПВАНЕТО НА

ЕПОХАТА НА МИХАЕЛ И ПЪТЯТ НА МИХАЕЛ

Ние не можем да видим в нейната истинска светлина намесата на Михаел в развитието на човечеството, не можем да видим, как тази намеса прониква в развитието на човечеството, когато си съставяме върху отношението на новия идеен свят към природата онази представа, която е общоприета.

Днес хората мислят: вън се намира природата с нейните процеси и същества; във вътрешността на човека се намират идеите. Тези идеи представляват понятия за природните същества или също за така наречените природни закони. За мислителите е важно преди всичко да покажат, как човек образува своите идеи, които трябва да имат правилно отношение към природните същества или да съдържат истински природни закони.

При това се отдава малка стойност на факта, в какво отношение се намират тези идеи към самия човек, който ги има. Въпреки това, човек може да разбере, за какво се касае, само тогава, когато постави преди всичко въпроса: какво изживява човек в по-новите естествено-научни идеи? До един отговор на този въпрос ще се стигне по следния начин: днес човека чувствува, че идеите в него се образуват чрез дейността на душата. Той има чувството: аз съм създателя на идеите, докато възприятията проникват в мене само от вън.

Но човека не винаги е имал това чувство. В по-древни времена той чувствуваше съдържанието на идеите не като нещо създадено от самия него, а като нещо получено като вдъхновение на свръхсетивния свят.

Това чувство е минало през няколко степени. А тези степени зависеха от това, с каква част на неговото същество изживяваше човек това, което днес нарича своите идеи. Днес е епохата на развитие на Съзнателна та душа важи неограничено това, което бе казано в предидущите ръководни изречения: "Мислите имат своето истинско седалище в етерното тяло на човека. Но там те са живи сили-същества. Те се отпечатват във физическото тяло. И като такива "отпечатани мисли" те имат сянкообразната форма, която ги познава обикновеното съзнание. "

Ние можем да отидем назад във времената, когато мислите бяха изживявани непосредствено в "Аза". Но тогава те не бяха сянкообразни както днес; те не бяха и само живи; те бяха одушевени и одухотворени. Но това не значи: човек мислеше не мисли; той живееше възприятие на конкретните духовни същества.

Такова едно съзнание, което възприема по този начин един свят от духовни същества, може да бъде намерено навсякъде у народите на древността. Онова, което е запазено в историята от това състояние се нарича днес съзнание образуващо митове и не му се приписва никаква особена стойност за схващането на действителния свят. И въпреки това, с това съзнание човек стои в своя свят, от който произхожда, докато с днешното съзнание той се откъсва от този свой свят.

Човекът е дух. И неговият свят е светът на духовете.

Една следваща степен е онази, при която мислите не се изживяват вече от "Азът", а от астралното тяло. Тук вече непосредствената духовност се изгубва за душевния поглед. Мислите се явяват като нещо живо одушевено.

При първата степен, виждането на конкретните духовни същества, човекът съвсем не чувствува нужда да отнася виждането към света на сетивните възприятия. Наистина сетивните явления на света се изявяват като дела на това, което човек вижда в свръхсетивния свят. Но не се чувствува никаква нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед". Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пълнота, че вниманието е насочено преди всичко върху него.

Положението се изменя при втория етап на съзнанието. Тук конкретните духовни същества се скриват; явява се техният отблясък, като одушевен живот. Хората започват да отнасят "живота на природата" към този "живот на душите": те търсят в природните същества и процеси действуващите духовни същества и техните дела. В това, което по-късно се яви като търсене на алхимиците, можем да виждаме исторически утайката на този етап на съзнанието.

Както когато при първия етап на съзнанието човекът "мислеше" духовни същества, живееше изцяло в своята същност, така при този втори етап той стои още близо до себе си и до своя произход. С това и при двете степени е изключено човек да стигне в истинския смисъл до един собствен вътрешен подтик за своето действуване. В него действува нещо духовно, което е от същото естество както неговото. Това, което той изглежда да върши, е откровение, изява на процеси, които се извършват от духовните същества. Това, което човекът върши, е сетивното физическо явление на един намиращ се зад него действителен божествено-духовен процес.

Една трета епоха на развитието на съзнанието донася мислите, но като живи, до съзнанието в етерното тяло. Когато Гръцката цивилизация се намираше в своето величие, тя живееше в това съзнание. Когато гъркът мислеше, той не си образуваше една мисъл, чрез която гледаше света като със свое собствено съзнание. Но той чувствуваше в себе си възбуден живот, който пулсираше също и вън в нещата и процесите.

Тогава за първи път се роди копнежът към свободата на собствената деятелност. Още не истинската свобода, а копнежът към нея.

Човекът, който чувствуваше възбуждането, раздвижването на природата като раздвижване в самия него, можеше да развие копнежа да освободи своето раздвижване, своето оживление, което чувствуваше като чуждо. Обаче все пак той още чувствуваше във външното раздвижване последния резултат на действуващия духовен свят, който беше от също то естество както и човекът.

Едва когато мислите приеха формата на отпечатък във физическото тяло и съзнанието се простираше само върху този отпечатък, настъпи възможността за свобода. Това е състоянието, което е дадено с 15-то след християнско столетие.

В развитието на света важното не е, какво значение имат идеите на днешната естествена наука, на днешния естествено-научен светоглед за природата; защото тези идеи са приели своите форми не за това, за да доставят определен образ за природата, а да доведат човека до определена степен на неговото развитие.

Когато мислите обхванаха физическото тяло, от тяхното непосредствено съдържание бяха заличени дух, душа и живот; остана им само отвлечената сянка, която е свързана с физическото тяло. Такива мисли могат да направят за обект на тяхното познание само нещо физическо материално. Защото самите те съществуват действително във връзка с физическото тяло на човека.

Материализмът се роди не затова, защото във външната природа могат да бъдат възприемани само материалните същества и процеси, а защото в своето развитие човекът трябваше да мине през един етап, през една фаза, която го доведе до такова съзнание, което първо е в състояние да вижда само материални изяви. Едно странното развитие на тази нужда на развитието на човека даде съвременния възглед за природата.

Мисията на Михаела е да донесе в етерните тела на хората силите, чрез които мислите-сенки да добият отново живот. Тогава към оживените мисли ще се наклонят души и духове на свръхсетивните светове; освободеният човек ще може да живее с тях, както в миналото е живял с тях, когато не е бил друго, а образ и подобие на тяхното действие.