| Алтернативен линк |
ДВАНАДЕСЕТА КАРТИНА
Същата стая като в Единадесета картина. Йохан и Луцифер.
ЛУЦИФЕР
Познай от случилото се с Капезий
как трябва да узреят плодовете,
ако душите искат твърде рано
да се открият за духовни сфери.
Той може да чете словата
във свойта книга на съдбата
и задълженията си познава
за много бъдещи животи.
Ала страдание, което
не влиза в плана на съдбата,
поражда се от знание абстрактно,
понеже липсва му мощта,
преобразяваща в дела живота.
Успехът на човека е зависим
от зрелостта на неговата воля.
При всяка стъпка във живота
Капезий трябва се пита:
„Изплащам ли си всеки дълг,
последица от минали животи?“
Тъй светлина му осветява всичко,
ала болезнено го ослепява
и никога не му помага.
Убива несъзнателните сили,
водачите в човешките души,
ала до осъзнаване не стига.
Така мощта на тялото сковава,
преди душата да я овладее.
ЙОХАН
Заблудата в живота си съзирам.
Отнех на тялото мощта душевна,
в духовни сфери гордо я понесох.
Но цялостната същност на човека
не бе насочена към светлината.
Душевна сянка само тук остана.
Мечтаеше за широти в духа
и можеше едно да се почувства
със творческите сили на всемира.
Желаеше блажено да живее
със светлината и във цветовете
да вижда действия на светлината.
И вярваше си, че като художник
ще съумее на духа живота
да претвори в света на сетивата.
Туй същество, чертите ми приело,
пред мене мен разкри ужасно точно.
Мечтаех за душевна чиста обич,
ала бушуваше страстта в кръвта ми.
Сега аз мога да съзра съдбата,
на моя настоящ живот творец,
как истинския път ми сочи.
Как в бъдеще душата ми да следва
духовните пътеки извървени,
щом от сегашния си земен път
назад обвивката си е съзряла
във тялото тогавашно на Томас?
Живота си той както е изграждал,
сега поставя като цел пред мене.
Желаех в настоящия живот
каквото е възможно да постигна.
ЛУЦИФЕР
Ще постоянствам да те ръководя
със светлината си и занапред,
тъй както правил съм го досега.
Вървеният от теб духовен път
духа с по-висши светове ще свърже,
но на душата ти ще носи мрак.
ЙОХАН
Какво постигнал би човек, ако
бездушно на духа се отдаде!
На земното развитие на края
ще си остане той, какъвто бил е,
когато някога в човешката си форма
от лоното световно се е отделил.
Отдам ли се на пориви, които
от несъзнателната ми душевност
към смисъла житейски ме подтикват,
във мене действа цялата вселена.
Тогава вече няма как да зная
какво към действието ме подтиква,
в света ще бъде силата, която
напред към целите си ще ме води.
Ще знае що е нужно на живота,
макар човекът да не я разбира.
Каквото тя създава във човека,
богатство е, оформящо душата.
Желая да се посветя на нея,
а не в духовния стремеж суетно
аз по-нататък да я умъртвявам.
ЛУЦИФЕР
изливаща се през душите.
От съществата висши са частица,
додето не успеят да ме осъзнаят.
Превръщам ги във истински човеци,
способни да се включат във всемира.
ЙОХАН
Отдавна вярвах аз, че те познавам,
но в мен живяла само е химера,
която е представила измамно
духовното ми виждане за теб.
Аз трябва да те чувствам, трябва
чрез волята си да те изживявам,
та в бъдни времена да те надмогна,
ако съдбата ми го пожелае.
Духовното познание, което
по-рано съм успял да придобия,
дълбоко във душата да почива,
додето поривът ми жизнен го пробуди.
На волята, по-мъдра от душата,
с доверие изцяло се отдавам.
(Йохан и Луцифер излизат.)
