| Алтернативен линк |
ПЕТА КАРТИНА
Пейзаж с уединения дом на семейство Балде. Вечерно настроение. Госпожа Балде, Капезий, след това Феликс Балде, по-късно Йохан и неговият Двойник, след това Луцифер и Ариман.
КАПЕЗИЙ (пристигайки и приближавайки се до една пейка пред дома на Балде, на която седи госпожа Балде)
Ще позволите ли на стария приятел
да поседи до вас за малко?
Той повече от всякога изпитва нужда
от туй, което често е откривал тук.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Когато ви видях да идвате насам,
разказаха ми вече уморените ви стъпки
и вашите очи, щом приближихте,
че мъка днес в душата ви живее.
КАПЕЗИЙ (който вече е седнал)
Не ми е отредено
да нося много радост в този дом.
Но днес за снизхождение ви моля,
когато със сърце, лишено от покой,
пристъпвам към това спокойно място.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Посрещан бяхте с радост тук,
когато почти никой друг
не идваше във този дом.
И въпреки това,
което се изправи между нас,
оставате приятел наш и днес,
когато нашият далечен дом
се посвещава с удоволствие от други.
КАПЕЗИЙ
Тогава истина ли е каквото чух?
Че вашият обичан Феликс,
по-рано толкова затворен,
е станал в тези дни човек,
тъй много търсен от различни хора?
ГОСПОЖА БАЛДЕ
О, да, добрият Феликс
изцяло от света ни бе откъснал...
Сега обаче с много хора трябва да говори.
Тъй новият живот му се явява като дълг.
По-рано искаше изцяло
на себе си да доверява
каквото му разкриваха гори, скали
за делото на духове
и за природни същества.
Това изглеждаше преди
безстойностно за други хора. – – – –
Но как се промениха времената!
Днес много хора вече слушат
с желание за странната наука,
която Феликс може да им разяснява,
а беше смятана от тях за глупава по-рано.
Щом трябва моят скъп съпруг
(Феликс Балде излиза от къщи.)
да им разказва часове наред,
копнея аз за стари времена,
когато сериозно той твърдеше,
че само в тихото сърце
душата носи дарове духовни,
които с милост са ѝ поверени
от царствата на боговете,
и че предател е човекът на духовните слова,
когато ги открива на слуха,
отворен само за света сетивен.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Приспособява се Фелиция тъй трудно
към нашия напълно променен живот.
Преди оплакваше се тя от самотата,
но се оплаква не по-малко и сега,
когато твърде малко време
за нас самите ни остава.
КАПЕЗИЙ
Какво ви кара хора да приемате
в дома ви, който бе затворен преди време?
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Покорно следвах ръководството духовно,
говорещо ми във сърцето,
когато да мълча ми заповяда.
Сега, подтиквайки ме да говоря,
аз искам да му се отдам изцяло.
Променя се човечеството непрестанно
в развитието на Земята.
Стоим на времето в повратна точка.
Част от духовното познание ще трябва
да се разкрие и на хора,
желаещи душата си за него да отворят.
Аз знам как малко отговаря моят стил
на формите, които днес царуват.
За да се изрази живеещото във духа,
предписана е строга логика
в мисловните взаимовръзки,
но тя при мен не се признава.
По отношение на истинска наука,
която има сигурни основи, казват,
че аз съм пример как
човешките души мечтаят,
щом чужди на наука и култура,
по собствени пътеки търсят мъдрост.
Но някои си мислят, че е ценно,
когато от обърканите мои думи
понякога успяват да открият нещо,
разбирано чрез разум.
Аз съм човек,
комуто без изкуство
в сърцето трябва да се влива
каквото иска да му се разкрие.
Аз не познавам знание без думи...
Когато се задълбоча в сърцето,
а също щом в природата се вслушам,
в мен оживява знание, което
не се нуждае първо думите да търси...
Езикът с него свързан е тъй, както на Земята
човекът свързан е с телесната си форма.
Познанието, по подобен начин
разкриващо се от духовни сфери,
полезно също е за хора,
които иначе не го разбират.
При мене би могъл
да дойде всеки,
желае ли да възприеме
каквото имам да му кажа.
Аз знам, че само любопитство
и други не така добри причини
мнозина водят тук при мен.
Но ако и душите на такива хора
да не приемат истините днес,
доброто се посажда вече в тях
и то ще действа по-нататък.
КАПЕЗИЙ
Открито искам да говорим...
Отдавна ви се удивлявам.
Но смисълът на странните ви думи
за мен остава непонятен и до днес.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Но този смисъл несъмнено ще ви се разкрие.
Стремите се със благороден дух, с добро сърце.
Ще дойде времето, когато
ще чуете гласа на истината.
Не забелязвате какво богатство представлява
човекът като образ на световни царства.
Главата му е отражение на небесата,
през крайниците му работят духове на сфери,
в гърдите му се движат земни същества,
а срещу всички тях могъщо се опълчват
зли демони от лунни сфери,
които искат да попречат
на целите, преследвани от тях.
Каквото имаме пред нас като човешко същество,
каквото изживяваме като душа
и като дух ни осветлява, е било
отвеки замисъл на боговете,
желаещи от всички светове да свържат сили,
които заедно да създадат човека.
КАПЕЗИЙ
Почти ме страх обзема,
щом слушам тези думи,
желаещи тъй смело да покажат
човека като постижение на боговете.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Смирение се иска от човек,
желаещ да достигне до духовната наука.
Но който в гордост и суетност
поиска да се опознае, ще открие
затворени вратите на познанието.
(Феликс Балде влиза в къщата.)
КАПЕЗИЙ
Тъй както правили сте често,
добра Фелиция, и днес ми помогнете,
душата ми да може образи да види
и стоплена от образи, да стане
способна да разбира думите ви вярно.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Повтаряше ми Феликс често
изречените думи току-що.
Събудиха в сърцето ми те образа,
за който винаги си казвах,
че трябва да ви го разкажа.
КАПЕЗИЙ
О, направете го, добра женице...
Жадувам аз да бъда освежен
от образното ви съкровище.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Така да бъде...
Живяло някога момче.
Израснало като единствено дете
на бедни лесничеи в лес самотен.
Освен родителите си познавало малцина.
Било със слабо тяло,
с почти прозрачна кожа.
И можели да гледат дълго
в очите му, които
прикривали духовни чудеса.
Макар че малко хора само
се появявали край него,
момчето не било лишено от другари.
Когато недалеко в планините
разгаряла се слънчевата златна светлина,
момчето със замислени очи
в душата си поглъщало духовно злато.
И ставало сърцето му подобно
на утринната слънчева заря...
Но щом през тъмни облаци надвиснали
на слънцето лъчите ранни не прониквали
и планините тягостно тъмнеели,
помръквал взорът на момчето,
изпълвала тъга сърцето му...
Така отдадено било
изцяло на духовното вълнение,
изпълващо душевния му малък свят,
усещайки го не по-чуждо
от свойто тяло.
Приятели били му също
дърветата в гората и цветята.
Духовни същества
говорели му от корони на дървета,
от чашки на цветя, от върхове...
Разбирало им шепота момчето...
И чудеса от тайни светове
разкривали му се, когато
душата му общувала със всичко,
приемано за мъртво от мнозина.
Изгубвали го често вечер
родителите му с тревога.
Момчето се намирало наблизо,
където от скалите бликал извор,
безбройни водни капчици разпръскващ.
Щом сребърният блясък на Луната
вълшебно се оглеждал във водите
в преливащи блестящи багри,
стояло часове момчето
край бликащия от скалите извор.
И форми призрачни изплували
пред погледа душевен на момчето
от тъмната вода трептяща,
играейки във тайнствената лунна светлина.
В три женски образа превръщали се те,
говорещи му за нещата, за които
копнеела душата на момчето...
Когато през прекрасна лятна вечер
момчето пак при извора седяло,
едната от жените хванала с ръка
безбройни водни пръски,
подала ги на втората жена.
Оформила ги тя в сребрист съсъд
и дала го на третата жена, която
напълнила го със сребриста лунна светлина
и после го подала на момчето.
Съзряло всичко то с душевния си ясен поглед...
Сънувало на следващата нощ
как див и страшен змей
открадва неговата чаша...
След тази нощ момчето изживяло
три пъти изворното чудо.
И повече не се явявали жените,
дори когато то замислено седяло
при извора на сребърната лунна светлина.
Когато триста и шейсет недели
изминали три пъти,
било момчето вече възмъжало.
Напуснало родителския дом, гората,
отишло в чужд далечен град.
Размислило тогава една вечер
след уморителен и тежък труд,
какво могъл би още да му донесе животът.
Почувствало се то внезапно
отнесено при своя скален извор.
Могло да види водните жени отново
и да ги чуе този път да му говорят.
И първата му рекла:
„За мен си спомняй ти по всяко време,
когато си самотен във живота.
Човешкия душевен взор примамвам
към етерни далечини и звездни ширини.
На искащия да ме чувства
поднасям питието на живота
от чудотворната си чаша.“
И също втората му рекла:
„Не ме забравяй ти в моменти,
когато те напуска смелостта.
Стремежа на човешкото сърце насочвам
в душевни глъбини и във духовни висини.
При мене който търси сили,
му изковавам с моя чудотворен чук
най-силна вяра във живота.“
А третата му казала така:
„Към мен вдигни духовен взор, когато
загадки във живота те връхлитат.
Преда мисловни нишки
в душевни глъбини
и в лабиринти на живота.
На който ми се доверява
аз изтъкавам на тъкачния си чуден стан
лъчите на любов в живота...“
Сънувало на следващата нощ,
че див и страшен дракон
промъквал се във кръг около него –
ала не можел да го стигне.
От дракона опазвали го съществата,
които то край извора видяло
и от родината му с него тук дошли. – – – –
КАПЕЗИЙ
Благодаря, госпожо,
отивам си богато надарен.
(Става и си тръгва. Госпожа Балде влиза в къщата.)
(Капезий сам на известно разстояние, казвайки следното.)
КАПЕЗИЙ
Усещам колко оздравяващо въздейства
в душата ми подобен образ, как възвръща
на мисленето ми изгубените сили.
Разказаното от жената бе тъй просто,
ала събуди в мен мисловни сили,
отнасящи ме в непознати светове...
Тук, в тази прелестна самотност,
на блянове да се отдам бих искал,
на блянове, даряващи душата с мисли,
които много по-добри са
от плодовете на мъдруване безкрайно.
(Той изчезва зад един гъст храсталак.)
ЙОХАН (Явява се в същата гориста местност, потънал в дълбок размисъл.)
Реалност или сън бе всичко?...
Как бих могъл да понеса словата,
от моята приятелка изречени
спокойно, ала сериозно
за нашата раздяла?
Дали могъл бих да повярвам,
че разумът, противник на духовния стремеж,
промъква се сред нас като измамен образ...
Не мога... не желая да последвам
предупреждението на Мария
да заглуша в душата си гласа,
говорещ непрестанно:
„Обичам я!“ А любовта ми
за мен е творческият извор,
единствено познат за мен.
Какво са творческият подтик
и изгледът за висшите духовни цели,
щом искат те
да ми отнемат светлината,
способна дните ми да осветява?
Ще трябва да ми бъде позволено
да мога да живея в тази светлина.
Лишат ли ме от нея,
бих искал вечна смърт.
Усещам, силата ми намалява,
опитвам ли се да помисля,
че трябва да вървя по път,
неосветен от нейна светлина. – – – –
Пред погледа ми спуска се мъгла,
забулваща в неясност чудесата,
рисувани от лесове, скали
пред мене величаво...
Ужасен сън от бездната се вдига...
Как страшно ме разтърсва той...
От мен махни се!...
Копнея аз за самота,
изпълнена със бляновете мои.
В тях още мога да изпитвам
стремеж към загубата скъпа...
Ах, този сън не ще да ме напусне ...
Но аз от него ще избягам...
(Чувства се като прикован към Земята.)
Какви окови ме задържат тук?
(Явява се Двойникът на Йохан Томасий.)
Ах... който и да си,
ако тече във теб човешка кръв,
или ако си само дух,
ти остави ме....
Кой тук се появява?...
Самият демон
пред мене се изправя.
Не иска да отстъпи...
Това е образът на същността ми...
Самият той по-силен ми изглежда,
отколкото е тази същност...
ДВОЙНИКЪТ
Обичам те, Мария...
С разтупкано сърце,
с кипяща кръв
пред тебе мога само да стоя.
Когато погледът ти ме докосва,
горещи тръпки ме разтърсват.
блаженство в тялото ми се разлива...
ЙОХАН
Ти, призрако, изплетен от мъгла,
как смееш да се подиграваш
на искрените ми сърдечни чувства?...
Какъв ли грях над мене тегне,
че трябва тук да гледам
такова извращение на любовта,
която е за мен свещена?...
ДВОЙНИКЪТ
Аз слушах думите ти често
и сякаш ги приех в душата
като известие от висши светове.
Но повече от всяко откровение
с любов приемах близостта ти.
Говореше ли ми за пътища душевни,
изпълван бях с блаженство,
разгарящо се във кръвта ми...
ГЛАСЪТ НА СЪВЕСТТА
Тъй казва премълчавана,
но още непрогонена,
наяве неизлязла и
в кръвта останала
потайна сила на страстта.
ДВОЙНИКЪТ (с променен глас)
Не мога да те изоставя.
До себе си ще ме откриваш често.
От теб не ще се махна,
додето сила не намериш
да ме направиш ти
подобие на съществото,
което трябва някой ден да станеш.
Не си достигнал още до това,
а само в себе си го виждаш
като представа да витае.
(Явяват се Луцифер и Ариман.)
ЛУЦИФЕР
Човече, победи се,
спаси ме, о, човече.
Преодоля ме ти
в душевните си висоти;
оставам свързан с теб
дълбоко в същността ти.
Ти винаги ще ме откриваш
по пътя си в живота,
макар да се опитваш
от мен да се предпазваш.
Човече, победи се,
спаси ме, о, човече.
АРИМАН
Човече, осмели се,
човече, изживей ме.
Ти виждане в духа
можа да придобиеш.
Аз трябваше в теб да погубя
живота ти сърдечен.
Ти трябва още дълго да понасяш
най-силната душевна болка,
ако не искаш в скромност
на силата ми да разчиташ.
Човече, осмели се,
човече, изживей ме.
(Луцифер и Ариман изчезват, също и Двойникът. Йохан върви в дълбок размисъл в тъмнината на гората. Отново се явява Капезий. Намирайки се зад храсталака, той е бил съпричастен на сцената между Йохан и Двойника като във видение.)
КАПЕЗИЙ
Какво се случи с мен? Като кошмар
потисна ме. Дойде Томасий тук,
изглеждаше потънал в мисли той.
И с някого говореше си сякаш,
но нямаше край него друг човек.
Почувствах аз да ме обзема ужас,
не виждах нищо повече край мен.
Като заспал и без да съм съзнавал,
в свят образен аз трябва да съм бил –
за него мога ясно да си спомня.
За кратко, струва ми се, съм седял,
изгубил себе си, потънал в сън.
Но как богат бе сънищният свят
и колко странен ми се стори той.
Да виждам можех и да чувам ясно
човеците от миналите дни.
Сънувах и един съюз духовен,
към най-високи цели устремен.
И в него ясно себе си видях.
Почувствах, че съм свързан с всичко аз.
Сън?... Но така разтърсващ беше той.
Аз знам, че в настоящия живот
подобно нещо не съм преживявал.
Като усещане остана в мен,
душата ми изпълва то с живот.
От образите мощно съм привлечен...
Да можех пак да видя този сън!
(Завесата се спуска, докато Капезий остава на мястото си.)
Следващото представя картини на събития от първата третина на 14-ти век. Ходът на действието ще покаже, че в тези събития Капезий, Томасий и Мария виждат своя минал живот на Земята.
