ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Същата стая като в Първа картина. Капезий и Щрадер.

КАПЕЗИЙ (към влизащия Щрадер)

Приятелю, със радост ви приветствам!

Тъй смело срещу мен стояхте

в словесни най-горещи битки.

Отдавна бе последната ни среща.

Гостувахте ми с удоволствие по-рано.

ЩРАДЕР

Ах, липсваше ми време.

Животът ми се промени изцяло.

Ума си не измъчвам вече

със сложни безнадеждни мисли.

Добитото познание прилагам

във дейност, полза носеща в живота.

КАПЕЗИЙ

Нима оставихте на учен пътя?

ЩРАДЕР

Могло би също да се каже,

че той остави мен.

КАПЕЗИЙ

Какви са целите ви днес?

ЩРАДЕР

Не може нашият живот

да ни посочи цели,

които ясно да се видят.

Той представлява само механизъм,

повличащ ни във своите процеси...

И уморени в тъмнина ни хвърля,

когато силите ни се изчерпят.

КАПЕЗИЙ

Аз запознах се с вас, когато с толкоз смелост

се устремихте към житейските загадки.

А също и научих

как придобитото познание видяхте

в бездънна пропаст да потъва,

а вашата душа, дълбоко съкрушена,

изпи горчивата напитка

на най-измамни блянове на учен.

Ала не можех аз да си представя,

че сте изтръгнали със сила от сърцето

стремежа, който ви изпълваше изцяло.

ЩРАДЕР

А спомняте ли си деня, когато

чрез думи ясновидката показа

заблудата на пътя ми житейски?

Тогава трябваше да си призная,

че мисълта не може да достигне

до първоизточника на живота.

Би трябвало да се обърка тя,

когато светлина на висша мъдрост

разкрие се пред сили на душата,

каквито притежаваше жената.

Науката напразно се стреми

към откровение от този вид.

Ако отделен случай бе провалът

на моята изследователска заблуда,

аз бих повярвал, че ще мога

отново всичко да започна

и пътищата си да свържа

със пътища на други хора.

Ала когато трябваше да видя

такова чудно свойство на душата,

което считах за безумство,

безсилието да превръща

във творческа активност,

изгубих всякаква надежда. – – – –

А спомняте ли си за младия художник,

когото срещнахме по този

съмнителен духовен път?

След удари такива на съдбата

аз много седмици прекарах

почти във лудост, с притъпени чувства.

Но щом природата отново ме събуди,

решението взех да прекратя

научните си бъдещи стремежи.

Нуждаех се от много време,

преди да оздравея.

Безрадостно прекарвах дните.

И имах занимания, които

доведоха ме до практична дейност.

Днес ръководя работилница, в която

работниците винтове валцуват.

На тази работа съм благодарен,

че мога да забравя в часовете дълги

напразната мъчителна борба.

КАПЕЗИЙ

Аз трябва да призная, че едва ли

предишния приятел мога да позная

в стоящия пред мен човек...

Извън описаните часове

не сте ли изживявал и такива,

в които стари бури се развихрят

и вън от този приглушен живот ви водят?

ЩРАДЕР

Не бяха ми спестени часовете,

в които само немощ иска с немощ

да се сражава в моята душа.

Съдбата ми не пожела обаче

лъчи отново на надежди

в сърцето ми да засияят

за миналия ми живот.

Желая примирение да извоювам.

И силата, необходима за това,

могла би да ми предостави нова дарба,

та пътя си на учен в друго да превърна...

ако животът ми отново се повтори.

КАПЕЗИЙ

Говорите... ако ви чувам вярно,

за повторение на земния живот?

Тогава сте достигнал

до съдбоносното познание

по пътищата на духа, които

съмнителни приемате дори и днес?

ЩРАДЕР

Сега открихте

и третата причина,

дарявала ми още сили,

за да започна нов живот.

Лежейки болен на леглото, аз опитвах

отново за последно да обгърна с поглед

кръга на знанието, придобито досега от мен.

И сторих го, преди да мога

към друга цел да се насоча.

Стотици пъти се запитвах:

Какво природознанието учи,

тъй както имаме го днес?

Не може никакво съмнение да има...

за повторение на земния живот.

Не може мисленето и не бива

да го отрича, ако не желае

да скъса със откритото, което

изследователите са узнали

в течение на дългите години.

КАПЕЗИЙ

Подобно изживяване могло би

безброй страдания да ми спести.

Копнеех аз през безконечни нощи,

измъчван от безсъние ужасно,

подобни мисли да ми донесат

спасение и мир.

ЩРАДЕР

А мен духовната светкавица лиши ме

от сетните ми сили.

Усещах силен порив да изпитам

реално истината във живота,

която мисленето ми разкри.

Поиска случаят през дните тежки

да ми докаже в личния живот,

че тази истина е толкоз страшна.

Показва тя, че радости и мъки

са следствия от личните дела

и често трудно те се изживяват.

КАПЕЗИЙ

Такова изживяване за мен

изглежда невъзможно.

Какво ли затъмнява истината,

която търсим непрестанно

и сигурност дарява на духа ни?

ЩРАДЕР

Така е може би за вас.

Но трябва аз да чувствам другояче.

Познавате особения ми житейски път...

Изглеждаше, че някаква случайност

попречи на целта на моите родители.

Монах желаеха да стана.

От тях съм чувал често колко мъка им е причинило,

че аз от вярата съм се отрекъл.

Понесох всичко аз, и много още,

тъй както случва се понякога в живота,

когато се приемат раждане и смърт

за граница на земния ни път.

Животът ми по-късен

със всичките потъпкани надежди

ми се представи като образ,

единствено чрез себе си самия обясним.

О, нивга да не беше идвал този ден,

довел ме до различно мнение, защото, знайте,

не съм разказал всичко, отредило участта ми

Не съм дете на хората, желаели монах да стана.

Броени дни след раждането ми са ме осиновили.

За мене произходът ми е неизвестен.

Така че чужд съм бил в родителския дом.

И чужд останах аз за всичко,

което изживях край себе си по-късно.

И ето, мисленето ми сега ме задължава

да хвърля поглед в стари времена,

когато от света се отчуждих.

Натрапва ми се мисълта, че който

остава сам и чужд в света,

такава участ си е пожелал,

преди да се е още осъзнал,

преди да може мислейки да проявява воля.

Но тъй като останах по-нататък,

какъвто отначало бях,

съмнение не съществува,

че в тъмнина съм подчинен на сили,

които нишките на моята съдба изпридат

и не желаят да ми се разкрият.

Какво ли липсва още, за да ми докаже,

че твърде плътен е воалът,

закриващ мойто битие!

А новата ми истина, правдиво отсъдете,

дали ми е донесла светлина?

Все пак тя сигурност ми даде,

че аз в несигурност ще трябва да остана.

Представи ми съдбата тя така,

че ѝ платих, отчасти пълен с мъка,

отчасти с подигравка,

със същата монета.

Съдба ужасна скоро сполетя ме.

Изпълнен със презрение горчиво,

срещу живота трябваше да се изправя.

И присмехулно гледайки играта на съдбата,

на тъмнината се отдадох.

Едно успях все още да помисля:

вземи ме цял, машина на живота,

не искам аз да зная как се движиш.

КАПЕЗИЙ

Мъжът, какъвто го познавах,

не може да остане още дълго

в такава пустота на мисълта,

дори и той самият да желае.

Аз вече виждам дните,

когато ще се срещнем другояче.

(Завесата се спуска, докато двамата още стоят един срещу друг.)