| Алтернативен линк |
ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА
Слънчевият храм, надземен скрит мистериен център на йерофан-тите.
РЕТАРДИЙ (Пред него са Капезий и Щрадер.)
Донесохте ми много грижи вие.
От мене поверената ви служба
изпълнена е лошо.
Пред моя съд ви призовавам.
Капезий, дадох ти способност висша
идеи за човешкия стремеж
да влагаш в словото изкусно
и убедително то да въздейства.
Насочих твоята деятелност в средата,
където срещна Йохан и Мария.
Ти щеше да възпираш
стремежа им към съзерцание духовно
чрез силата на твоите слова.
В замяна на това ти сам попадна
под тяхното влияние.
На тебе, Щрадер,
отворих път към сигурни научни цели.
Ти трябваше чрез строга мисъл да разпръсваш
магията на ясновиждане духовно.
Но липсва сигурност на чувстването ти.
Мощта на мисълта от тебе се отвърна,
когато случай имаше да победиш.
С делата ви съдбата ми е в тясна връзка.
Заради вас завинаги загубих
на истината двамата търсачи.
На братята душите трябва да отстъпя.
КАПЕЗИЙ
Добър твой пратеник не можех никога да бъда.
Дари ми мощ
човешките животи да описвам.
Аз можех да описвам
каквото въодушевявало е хората в различните епохи,
ала за мене беше невъзможно
да дам на думите, които миналото обрисуват,
мощта, изпълваща душите.
ЩРАДЕР
На слабостта ти копие е само
обзелата ме слабост.
Можа ти само знание да ми дариш,
но не и силата да утоля копнежа
за истина в човешкото сърце.
В душата си и други сили
неспирно трябваше да чувствам.
РЕТАРДИЙ
На слабостта си виждате плода.
Тук идват вече братята с душите,
в които те ще ме надмогнат.
Мощта им следват Йохан и Мария.
(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария. После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
БЕНЕДИКТ (на Луцифер)
В душите на Мария и на Йохан
за сляпа сила няма вече място.
Издигнали са се в духовния живот.
ЛУЦИФЕР
Душите трябва да напусна.
От тях спечелената мъдрост
им дава сила да ме виждат.
Власт имам само над души,
додето още слепи са за мен.
Но в мен остава само тази сила,
присъща ми в световния развой.
Не мога ли душите им да изкушавам,
мощта ми ще помогне да узреят
за тях най-хубавите плодове в духа.
БЕНЕДИКТ (на Ариман)
Душите на Мария и на Йохан
преодоляха тъмната заблуда.
Отвори се духовният им взор.
АРИМАН
Ще трябва от духа им
да се откажа.
Ще се обърнат те
към светлината,
но правото си ще запазя
душите със илюзия да радвам.
Те няма повече да вярват,
че истина е тя.
Ала ще могат да съзират
как истината тя разкрива.
ТЕОДОСИЙ (към другата Мария)
Съдбата ти бе в тясна връзка със живота
на твоята сестра по-висша.
Дарявах ѝ аз светлина на любовта,
но не и топлина на любовта,
додето искаше настойчиво у теб
да се поражда всичко благородно
единствено от смътно чувство
и ясно не желаеше да го съзреш
на мъдростта във светлината.
Влиянието, идващо от храма, не прониква
до същността на смътните стремежи,
дори когато искат те добро да вършат.
ДРУГАТА МАРИЯ
Признавам аз,
че нещо благородно може
да действа благотворно само в светлината.
Към храма се обръщам.
Не трябва чувството ми да лишава
от сила светлината в любовта.
ТЕОДОСИЙ
Чрез твоето разбиране
ми даваш силата в света
да вливам светлина
в душата на Мария.
Мощта си постоянно
тя трябваше да губи заради души,
които твоята предишна същност носят,
не искащи любов и светлина да свържат.
ЙОХАН (към другата Мария)
Аз виждам в тебе вид душевност,
владееща и вътре в мене.
Не можех да намеря пътя
до твоята сестра по-висша,
додето в мене топлината в любовта
от светлината ѝ стоеше отделена.
А жертвата, която ти
принасяш в храма, трябва
в душата ми да се повтори
и в нея топлината в любовта
за светлината в любовта да се пожертва.
МАРИЯ
Чрез мене, Йохан,
в духовни царства
познание доби;
душевност ти
ще можеш да прибавиш
в духовното познание, когато
душата си откриеш,
тъй както моята откри.
ФИЛИЯ
От всеки мирови развой
душевна радост ще ти се разкрива.
АСТРИД
Сега ще може цялото ти битие
душевна топлина да озарява.
ЛУНА
Ще можеш себе си да изживяваш,
щом светлина в душата ти изгрее.
РОМАНИЙ (към Феликс Балде)
Стоеше дълго настрана от храма;
държеше ти на просветлението само,
когато се откри душевната ти светлина.
Но хора като тебе силата ми взимат
да давам светлина на земните души.
От мрачни дълбини да черпят искат
каквото на живота трябва те да поднесат.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
От тъмни дълбини
човешката заблуда ми посочи светлината
и ми помогна
към храма да открия път.
РОМАНИЙ
Че пътя ти насам откри,
ми дава силата, с която
да озарявам волята на Йохан и Мария,
за да не следва слепи сили тя,
ала от мировите цели
посоката да си даде.
МАРИЯ
В духа до същността ми, Йохан,
сам себе си съзря.
Ще изживееш битието си ти като дух,
когато мировата светлина
ще може да се види в теб самия.
ЙОХАН (на Феликс Балде)
Аз виждам в тебе, братко Феликс,
душевна мощ,
която в моя дух
държеше волята ми окована.
Ти искаше към храма да откриеш пътя.
Аз искам в моя дух
на волевата сила да посоча пътя
към храма на душата.
РЕТАРДИЙ
Душите на Мария и на Йохан
от царството ми се освобождават.
Но как ли ще открият те
каквото от мощта ми произлиза?
Додето липсваха у тях
на знанието твърдите основи,
се радваха на моя дар.
Принуден съм от тях да се откажа.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Показах ти, че и без тебе може
да се разпали мисленето у човека.
могло би плодове да донесе.
ЙОХАН
Това познание ще трябва
да се обедини със светлината,
която може да сияе
в човешките души
от храмовия пълен извор.
РЕТАРДИЙ
Загубен си, Капезий, сине!
Отскубна се от мен,
преди да може
да те огрее храмовата светлина.
БЕНЕДИКТ
По пътя беше тръгнал той.
Той чувства светлината
и ще добие сила
в душата си да търси
каквото досега му даваше Фелиция.
ЩРАДЕР
Изглежда аз единствен съм изгубен.
Съмнението си не мога да прогоня
и е възможно никога да не открия
пътеката, отвеждаща до храма.
ТЕОДОРА (явявайки се)
Блестяща светлина
сияе от сърцето ти.
От нея се оформя
човешки образ.
И чувам думи,
излизащи от него,
а те звучат така:
„Спечелих силата, с която
ще мога да достигна светлината.“
Приятелю, на себе си се довери.
Ти сам ще изговориш тези думи,
когато времето настъпи.
(Завесата пада.)
