ШЕСТА КАРТИНА

Същата обстановка като в Четвърта картина. Духът на стихиите стои на същото място. Пред него е госпожа Балде; по-късно Герман. Йохан е потънал в медитация.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Тук призова ме ти.

От мен какво желаеш да научиш?

ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ

Аз дадох на Земята двама души.

И двамата в духовната им сила

чрез тебе бяха оплодени.

Живот за своите души

откриваха в словата ти,

когато суха мисъл ги сковаваше.

Ала каквото ти им даде,

към мен сега те задължава.

Духът им, още слаб,

не може службата към тях да ми плати

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Години идваше наред

единият от тях в дома ни

да черпи силата, която

даряваше на думите му пламък.

По-късно той и другия доведе.

Така и двамата се хранеха със плодовете,

чиято стойност не познавах още.

Добро от тях обаче малко

получих аз като отплата.

Те знанието си дариха на сина ми.

Замисленото бе добро,

ала детето ни умря душевно.

Израсна в светлина, която

баща му Феликс получаваше обилно

от извори, скали и планини

като дълбоки поучителни слова.

И свързано с това бе всичко,

което в моята душа израсна

до днес от детските години.

Духовното усещане в сина ми

умря във сянката на мрачната наука.

И вместо весело дете,

човек израсна,

с душа и със сърце,

изпразнени и пусти.

А ти сега дори желаеш

да заплатя каквото ти дължат.

ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ

Тъй трябва.

Щом служи първо на това,

което в тях е земна част,

духът чрез мен желае ти

до края делото да доведеш.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Не е в природата ми да отказвам

каквото трябва да извърша.

Но първо ми кажи, ще имам ли вреда

заради стореното от любов?

ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ

За тях каквото ти направи на Земята,

лиши сина ти от душевна сила.

Сега каквото даваш на духа им,

е загуба за твойта себесъщност.

И загубата ти на жизнената сила

в телесна грозота ще се покаже.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Отнеха на детето

душевните му сили,

а аз пък трябва да се появявам

пред погледа на хората като плашило,

за да узрее плод –

съдържащ мъничко добро – за тях!

ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ

Но ти за благото на хората работиш,

а също и за щастието лично.

Животът на детето

и майчината красота

ще разцъфтят за вас в по-висша форма,

когато във човешките души

покълнат новите духовни сили.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Какво да сторя?

ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ

Ти често вдъхновяваше човешките души,

сега и духовете на скалите вдъхнови.

Ти трябва днес да избереш

една от приказките си и да я повериш

на служещите в делото ми същества.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Така да бъде...

Живяло нявга същество.

От Изток то на Запад прелетяло

по слънчевия път.

Летяло над земи и над морета

и гледало от висините

как хората живеят.

Видяло как обичат се и как

в омраза се преследват.

Не можело да възпрепятства нищо

на съществото полета, защото

омразата и любовта

създават същото хилядократно.

Но ето, че над дом се спряло,

а вътре мъж седял си, уморен.

Той размишлявал за човешката любов

и за човешката омраза.

Върху лицето му дълбоки бръчки

била вдълбала мисълта му вече.

Косата му била напълно побеляла.

Загрижено за него,

изгубило то слънчевия си водач

и при мъжа останало.

Било все още в неговата стая,

когато слънцето залязло.

Когато слънцето изгряло пак,

приел го слънчевият дух отново.

И гледало то хората как те

прекарват своя жизнен път

в омраза и любов.

Когато то за втори път дошло

над онзи дом,

следящо слънчевия път,

тогава погледът му паднал

върху един умрял човек.

(Зад една скала започва да говори Герман, но остава невидим.)

ГЕРМАН

Живял един мъж нявга.

От Изток той поел на Запад.

За знание примамвала го жажда,

морета и земи преброждал.

Той гледал според мъдрите си правила

как хората живеят.

Видял ги как се любят

и как в омраза се преследват.

Мъжът съзирал всеки миг,

че краят е дошъл на мъдростта му.

Но как омраза и любов безспирно

царуват в земния живот,

не можел той да изведе в закон.

И много случаи описал,

ала му липсвал общ обзор.

По пътя си със същество на светлината

се срещнал сухият изследовател.

Животът му бил тежък,

защото то неспирно водило борба

със тъмна сенковидна форма.

„Кои сте вие“,

попитал сухият изследовател.

Едното същество му рекло: „Аз съм любовта“,

а другото: „Омразата в мен виж!“

Ала мъжът не чувал вече съществото.

И като глух изследовател

от Изток продължил на Запад.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Но кой си ти, по собствен начин

изопачаващ думите ми нежелано?

Звучаха като подигравка те,

а да се подигравам ми е чуждо.

ГЕРМАН (излизайки напред)

Духът на мозъка съм на Земята.

Подобие-джудже от мене само

живее във човека.

Във него мислят се неща,

които са самонадсмешка,

ако покажа ги в размера,

явяващ се във моя мозък.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Затуй ли също с мен се подиграваш?

ГЕРМАН

Аз често упражнявам занаята,

но никой не ме чува.

Използвах случая да се явя

поне веднъж, където

ще могат да ме чуят.

ЙОХАН (излязъл от медитация)

Той бе мъжът,

за себе си изрекъл,

че светлината на духа

като от само себе си била

проникнала във неговия мозък.

Подобно на мъжа си,

Фелиция изглеждаше,

каквато е в живота.

(Завесата пада.)