ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 15 март 1924 г.

Да продължим, господа, и аз ще ви покажа как християнството допълнително се е приспособило в Европа.

Виждате ли, в началото, след основаването си, то се разпространило първо на юг чак до Рим и по-късно, към III, IV, V столетие, почнало да се разпространява и на Север. Да погледнем към Европа по времето на разпространението на християнството в нея, в периода на основаването му. Бих искал да ви отговоря на въпроса как е изглеждала Европа - в смисъл на нашата цивилизация - по времето, когато се е разпространявало християнство.

Рис. 7

Ако си представим тук, горе, Азия (изобразява я на рисунка - Рис. 7), Европа ще се окаже малък придатък на Азия, своего рода малък полуостров. Знаете, че Европа изглежда така: тук имаме Скандинавия, тук - Балтийско море, Остзее. След това ние преминаваме в Русия. Тук е разположена съвременна Дания. Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия. Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция. Сега идва Черно море. Тук преминаваме в прилежащата Мала Азия, после преминаваме в Африка. От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.

Ще се опитам да ви изясня как е изглеждала Европа по времето, когато християнството, постепенно разширявайки се, пристигало в Европа. Тук Европа се отделя от Азия, от Урал. Тук имаме могъщата река Волга и ако бихме попаднали в тези области, които днес съставляват Южна Русия, Украйна и т. н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите народи. Това са остготите. И така, по времето, когато християнството започнало да се разпространява, тук живеели остготите. Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл. Р. Хр. - бел. пр.). Обаче по това време, когато християнството се придвижвало нагоре от юг, в Европа тези народности заемали определено място, проявявали уседналост.

Виждате ли, ако вземете Дунав, преминавайки по-нататък, вие имате тук съвременна Румъния и съвременна Унгария. В тези области - днешните Румъния и Унгария - тогава уседнали вестготите. Ако преминем по-нататък, тук, в днешна западна Унгария, на север от Дунав се намирали вандалите. Така се наричали тогава тези народности. А там, където днес се намират Моравия, Бохемия и Бавария, са се разполагали така наречените суевени, от които след това възникнали швабите. Ако тръгнем по-нататък нагоре - тук тече Елба, след това тя се влива в Остзее, в Балтийско море, - тук навсякъде се намирали готи. Но тук се намира Рейн, който вие добре познавате. Тук е разположен съвременният Кьолн, тук около Рейн са живели така наречените рипуарически франки. Издигайки се по-нагоре, където е устието на Рейн, живеели салическите франки. И тук, чак до Елба, живеели саксите. Саксите получили своето наименование от хората, намиращи се южно. Те получили такова название, доколкото намиращите се южно народи ги отличавали с това, че се хранели преимуществено или изключително с месо и ги наричали «поглъщащите месо», «месоеди».

Тук, по-нататък в тази местност, се разполагали римляните. В днешна Франция, днешна Испания и т. н., даже тук, навсякъде се намирали гръко-римските народи. Сред тях християнството се разпространявало на първо място, а след това се придвижило на Север. Може да се каже, тук, в тази област, християнството дошло на Север по-рано, отколкото в по-западните области. Така сред готите ние намираме древния епископ Вулфила[1], което означава «вълчето». Вулфила превел Библията на готски език[2], при това много рано, през IV столетие сл. Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция. По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано. Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи. Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес. Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа. А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.

Въпросът е там, че ако се върнем към времето на възникването на християнството, ще трябва цялата тази карта на Европа да я защриховам с червен цвят. Тогава цяла Европа е била пронизана от древното келтско население. А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия след основаването на християнството. И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане. Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло. И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство. Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан. Именно благодарение на проникването на келтското население първоначалната римска грубост донякъде се смекчила.

И така, в древността навсякъде в Европа е имало келтско население. На юг тогава се намирало римско-гръцко, романско-гръцко, латино-гръцко население. И както беше казано, заради издигането на сушата в Сибир, поради което Сибир запустял, тук се придвижили тези народности. Към времето, когато християнството си пробивало път от юг на север, картата на

Ето на кое трябва да обърнем внимание, господа: някои качества на народите се запазили добре, други отличителни особености се запазили по-малко. Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3]. Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините. Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.

Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север. Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит. Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4]. В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби. Той нито веднъж не ги е описал правилно. Следователно сред тези северни хора християнството е било неизвестно.

Обаче тогава тези северни хора имали религия. Много интересно, що за религия са имали тези северни хора? Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи. Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека. Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата. Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.

Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.

Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.

Виждате ли, тези народности считали всичко за одухотворено. Древните келти, прогонени от тези племена, още виждали самите духове. Тези племена не виждали вече духове, но в цялата природа са разглеждали като божествено това, което блестяло като светлина, присъствало като топлина, действало в облаците като въздух. Такава била древногерманската религия, древната религия, която по-късно била изместена от християнството.

Християнството идвало в тези области в две форми. Някога то проникнало тук, горе, в Южна Русия, а също така в областите, където са разположени днешните Румъния и Унгария. Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията. Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим. От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство. Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер. Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ. Този загубил същността си култ по-късно бил пренесен от един загубил същността си император в Константинопол. Бил основан град Константинопол. А в по-късно време това «видоизменено» християнство се разпространило и по други страни.

Християнството, изложено например в превода на Библията, направен от Вулфила, съвсем изчезнало в Европа. Тук се разпространявало култовото християнство, имащо външен характер. И на Изток, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-голяма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност.

Това, което ви казах за религиозните представи на тези (германски) народи, по-късно претърпяло някои изменения. При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става дума, но по-късно знанието за това прекъсва и остават само спомени. Остава нещо външно. Ето така от боговете, които хората виждали, от духовете на природата се определили три главни божества. Вотан си го представяли подобен на светлината и въздуха, реещ се над всичко.

Вотан в частност го почитали при лошо време. Тогава казвали: Вотан е във вятъра, Вотан вее във вятъра.

Рис. 8

Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата. Те почитали Вотан във веещия вятър. Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»! Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра! Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено.

Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта. А при тези северни народи това се залагало в самата реч.

Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист!» Циу е бил духът на битката. Те вярвали, че той щурмува заедно с тях. Ако някое германско племе е тръгвало на битка, то чувствало, че сред тях се намира духовно същество, което принуждава (zwing) към война. «Zwist» - означава война. «Циу цвинг цвист!» - това те извиквали в щитовете си. И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист!» - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните. Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни. Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.

Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци! И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко! Нека си надене нощната шапчица и да отива да спи. Техният начин на живот е бил съвсем друг, те са били подвижни.

Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали. Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка. Тези племена пиели в големи количества. Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата. Така е било и с германците. Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.

Трето основно занимание тогава бил ловът. По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи. Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н. Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма. Свободното население, това, което водело войната, занимавало се с лов, пиене, излежаване на мечи кожи, съвместно осъществявало управлението. Събирайки се заедно, те обсъждали съдебни и военни дела и всичко друго, което било необходимо. Нищо не се записвало, защото тогава и да пишат не са умеели. Всичко се е обсъждало само устно. Градове тогава не е имало. Хората живеели разпръснато, по села. Те винаги образували нещо като общини от стотици и стотици села, така че примерно сто села съставлявали една община. Те са принадлежали един на друг, това се наричало стотица. На свой ред обединение от стотици съставлявало една област.

Стотиците имали свои събрания, областите - свои. Хората, имащи право да присъстват на такива събрания, свободно се ползвали от пълна демокрация. Това, което функционирало тогава, са наричали не градски съвет, не райхстаг - всички тези думи се появили по-късно. Доколкото такива събрания били насрочвани за определен ден, тях така и ги наричали («райхстаг» буквално означава «държавен ден» - бел. пр.), докато всичко, което не е било така регламентирано, наричали динг (нещо, вещ). В английския език вие и сега още можете да чуете, ако се говори за нещо, на което не може веднага да му се даде название: thing = Ding, това наричали Tageding (делови ден). Думата Ding днес не се ползва с уважение, не предизвиква доверие към себе си. На мен ми се наложи да се сблъскам с това. Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding». И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.). Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда. Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове. На тези хора по това време южните народи им донесли християнството.

Но от друга страна, тук, на Запад, християнството също възникнало по двояк начин. Частично то било пренесено направо в Рим. Но е имало и друга линия на разпространение на християнството - от Азия насам, в по-голямата си част през най-южните области, където латинско-римският елемент още не е оказвал някакво съществено влияние, през Испания към Ирландия. В Ирландия в първите християнски столетия формата на разпространение на християнството е носела съвсем фин характер. Тази форма на разпространение на християнството е проникнала и тук, в Уелс. Оттук християнските мисионери също прониквали в Европа. Отчасти християнството го донасяли те, отчасти то се разпространявало от Рим.

Виждате ли, господа, казвал съм ви, че например в манастирите, а също така и в първите университети, е съществувало много от това, което се отнася към древната наука, така че там християнството го свързвали с тази древна наука. Това, което било получено от древната звездна мъдрост, астрологията, което по-късно в Европа съвсем изчезнало, идвало от Ирландия. От Рим всъщност се е разпространявал само култът. Едва по-късно, когато Средна Европа се обърнала към Евангелието, то допълнило култа. Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство. Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали. Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали. Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост. У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество. Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба. Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия! Следователно лангобардите се преселили тук. Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания. Вандалите намираме тук, на Дунав. След няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия. Тези народности се преселват. Те се преселват именно по времето, когато се разпространява християнството. Всички те все повече и повече са изтиквани на Запад. Славяните стигнали тук значително по-късно.

Какво възникнало на Запад тогава? Римляните вече имали световно господство, когато възникнало християнството. Римляните се държали извънредно хитро. По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали. Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист!» и ехтяло от щитовете. Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин. Разбира се, между едните и другите съществувала голяма разлика. У едните (римляните - бел. пр.) тук, долу, са били обработваемите им земи, те били уседнали, имали зад себе си нещо. Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление. Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък. В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята. Но при какви условия римляните им давали земя? Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад. В областите, по-късно заселени от германци, хората се съпротивлявали дълго. Обаче такива хора, като готите, идвайки в Италия и влизайки в съприкосновение с тамошните хора, попадали в зависимост. Защото римско-латинското население се отличавало с хитрост. Какво правели те? Те казвали: ако се хванем за меча, нещата няма да се получат. Защото те станали доста анемични. И какво направили? Направили воини от хората, идващи при тях! Ако римляните искали да водят война, те я водели с помощта на германците, защото последните били военен народ. Те получавали своите ниви и срещу това е трябвало да воюват, да водят войни. Германците, останали нагоре, е трябвало да воюват със своите собствени бойци! Римляните ги побеждавали, командвайки германци! Така че в първите времена след разпространението на християнството ние наблюдаваме войни, които южното население, римското население, води с помощта на самите тези германци, присъстващи сред тях. В най-добрия случай само командването на римската армия се състояло от римляни. Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.

Римляните, вече издигнали християнството като принцип на властта, на господството, позволявали на германците да отбелязват празника на слънцестоенето. Но те казвали: ние празнуваме не слънцестоенето, а Рождество Христово. Така че германците са могли да празнуват своя празник в привичното за тях време, макар те да го празнували по-нататък вече с различно значение.

Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т. н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.

Следователно може да се каже: в Новото време, от момента на основаването на християнството, Рим преимуществено действал с хитрост. С помощта на хитрост се управлявала Европа в течение на много столетия, с помощта на римската хитрост. Това отишло толкова далече, че римляните даже в училищата запазили древния латински език, а на роден език говорили само сред народа. Когато след това римляните заедно с християнството въвеждали и науката, в нея не се употребявала родна реч - това станало едва в XVIII столетие, - а навсякъде научните дисциплини се преподавали на латински език. Толкова дълго римското начало се проявявало в своя изходен облик.

Но какво ставало на Запад, ако се пренесем през Испания и Франция чак до Англия? Виждате ли, тук римското начало оставало живо. Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало. Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент. Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция. И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език. Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.

По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани. Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.

Постепенно от Изток идвали славяните. Тези народи се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н. По-късно пристигналите славяни се разселвали към Източна Европа и прониквали в отделни места доста далеч. Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси». И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»! Това е само изменена дума. Тук има много, много славянска кръв. В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-пасивно, по-спокойно население, тези, които приели другата кръв, станали войнствени! В тях намерило своето продължение тази войнственост, която притежавали древните германци. И така, тези, които се намирали в Прусия, станали доволно войнствен народ. Даже тези, които се придвижили тук, на Запад, даже чешкото население е достатъчно войнствено.

Такова, може да се каже, самосмесване ставало в Европа. И в тази смес навлязло християнството. Ще продължим следващия път.

[1] Вулфила, Улфила (310-383 сл. Р. Хр.)

[2] превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила

[3] Атила: цар на хуните, 434-453.

[4] «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и местообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г. сл. Р. Хр.