Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.

GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Алтернативен линк

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 7 януари 1924 г.

Добро утро, господа! Вече дълго време не ни се удаваше да бъдем заедно; може би на някого му е хрумнало нещо, което днес можем да обсъдим?

Автор на въпрос: При големите мравки, срещащи се навсякъде в горите, в самия долен край на мравуняка има своего рода мед или смола; използват я за култови цели, католическите пастори я използват за кадене. Искам да попитам, откъде произлиза и от какво се състои това вещество.

Доктор Щайнер: В смолата, която тук се образува, се съдържа същото вещество, което се съдържа в тамяна и ценността му е не по-голяма, отколкото на тамяна, производството на който в заводите струва евтино. Мравунякът възниква благодарение на това, че мравките отделят мравчена киселина върху всичко, което те мъкнат със себе си, върху смолистите частички дърво, от които те събират дървесни сокове. Така че това не е мед, а смола, смесена с мравчена киселина.

Господин Мюлер: Бих искал още един път да се върнем към пчелите, към дървесните пчели, гнездящи по дърветата. На младини бях свидетел на един случай, когато гората на голяма територия беше загнила и дърветата не можеха да се използват. Тогава един майстор дърводелец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги. Тази дървесина той използваше при строителството на нова сграда. Но след година навсякъде в помещенията започнаха да намират пчели. Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда. Всички греди от покрива трябваше да се демонтират. На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.

Доктор Щайнер: Разбира се, това е напълно възможно и е ясно от само себе си. Но дървесните пчели кога са заселили

тази дървесина - на строителната площадка или това е станало още в гората?

Господин Мюлер: Продажбата на търг се състоя есента, през пролетта дървесината беше използвана, а през лятото започнаха да излитат пчели.

Доктор Щайнер: Всичко, което, от една страна, може да бъде много полезно, от друга страна, може да се окаже страш-но вредно. Но това не противоречи на казаното от мен, че тези пчели са необходими за дървесината. Както се казва, всичко, което, от една страна, може да бъде извънредно полезно, от друга страна, може да стане извънредно вредно. Искам да ви дам един пример: представете си, че малко дете е късогледо и му дават очила; това е необходимо, а при известни обстоятелства много полезно. Но ако друго момче, считайки очилата за особено достойнство и преимущество, поиска също да ги носи, това би било не полезно, а вредно. Така и тук: това, което в един случай е извънредно полезно, в друг случай може да стане изключително вредно. Това е именно така.

Господин Мюлер: Иска ми се още един път да се върнем към пчелите, към това как нашият живот и стремежи са свързани с отглеждането на пчели. В последно време мои колеги неведнъж ми обръщаха внимание, че е по-добре да не чета написаното, а да импровизирам. Но аз им възразявах, че с началното си образование нямам особени ораторски способности. Аз не съм в състояние да импровизирам. И днес бих искал да ви прочета, а не да импровизирам: за пчелите, за царицата (той премина от кошера към отношенията между работници и работодатели; върна се към 1914 г. и изрази недоволство. Направи сравнение: в това отношение ние също представляваме пчелен кошер и т. н).

Доктор Щайнер: Господа, трудно е да се говори за такива неща без подготовка, импровизирайки. Вероятно на всички ни се е налагало да изпитаме, че ако такъв род обсъждания се вкарат в дневния ред и започнат всякакви спонтанни разсъждения, разговорът ще има съвсем различен тон от това, ако предварително беше обмислен. Ето защо ми се иска, ако в бъдеще трябва да водим подобни обсъждания по тази тема, старателно да обмислим предмета. В сряда отново ще имаме занятие, така че ще помоля господата, желаещи да кажат нещо по темата, да отложат изказванията си за сряда.

Правилно беше казано за темпераментните. Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност! (Вероятно се отнася за изказването на г-н Мю-лер). Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда. Мисля да направим така: да не обсъждаме темата сега, а да почакаме до сряда. И тогава, в сряда, ще помоля да вземат думата господата, на които им се иска.

Нека днес да се спрем на това, с което обикновено се занимаваме, на въпроса за познанието. Както се казва, желанието на г-н Мюлер ще бъде отчетено и в сряда ще поговорим по дадената тема. Тогава ще кажа това, което трябва да кажа.

Виждате ли, за този, който относително добре владее темата, е напълно възможно да говори нещо за науката без подготовка; но на мен ми се иска още един път да премисля нещата, за които стана дума тук. Как мислите, това правилно ли е? (Съгласие.) Някой има ли въпроси?

Господин Долингер: В последно време възникваха много въпроси. Във всички вестници се говореше за това, че никой не знае къде остават умрелите слонове, тъй като никой не намира останките им. Бих искал да попитам господин доктора, би ли било интересно да поговорим за това?

Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.

Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери. Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали. Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.

Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа. Това се отнася също и за повечето от тези животни, които са по-нисши. Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа. За тези малки животни може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре. Някои насекоми се заравят в земята и там умират.

На човек му се налага да плаща за свободата си с това, че способността му за предчувствие е крайно оскъдна. При животните няма свобода, всичко при тях е несвободно. Затова те притежават силно предчувствие; знаете, че когато например грози опасност, опасност от земетресение, животните избягват, докато за човека тези събития се оказват внезапни.

Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното. Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането. Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!

Ще обсъдим още нещо, засягащо слоновете, благодарение на което ще ни стане ясно това, за което питахте. Виждате ли, нееднократно са наблюдавали как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или, както тук казваме, на водопой. Би могло да се случи така, че някой палав младеж да хвърли нещо по преминаващ слон. Слонът отначало се държи много търпеливо, не реагира и показва пълно безразличие към станалото. Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!

И все пак, господа, такива мисли за слона биха били неправилни. Не трябва да приравнявате това с разумността на човека, а трябва да го сравнявате с други негови качества. Ако на окото ви кацне муха, вие ще махнете мухата без да му мислите много. В науката, където има много термини за непонятните неща, такова движение се нарича рефлекторно. И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека. В случая на действия от такъв род, когато човек прогонва муха, главният мозък се оказва незадействан; задействани са само нервите, които отиват към гръбнака. Когато човек обмисля нещо, това става така: тук, горе, се намира главният му мозък, след това, ако той например е видял нещо, към главния мозък води зрителният нерв, а от главния мозък през целия останал организъм върви воля, която извършва нещо. Но ако човек просто маха, отпъжда мухата, която е кацнала на него, при това нервът не отива в мозъка - той даже в главата не отива, - не, той отива непосредствено в гръбнака и без обмисляне от главния мозък, мухата бива прогонена. Следователно в постъпки от такъв характер е задействан гръбначния мозък; благодарение на него ние, хората, инстинктивно се браним, ако нещо се приближи до нас по такъв начин.

Във физическото тяло ние, хората, нямаме толкова дебела кожа, напротив, имаме доста тънка кожа. Кожата ни е толкова тънка, че тя даже е прозрачна; кожата на човека се състои от три слоя: вътрешният слой е така наречената дерма, а външна-та кожа е съвсем прозрачна. Ние, също както и слонът, имаме кожа, но тази кожа е нищожно тънка. Външната кожа е съвсем прозрачна. Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си контактуваме с обкръжаващата среда; благодарение на този контакт с обкръжението ние сме мислещи хора, обмисляме нещата. Слонът, макар и дебелокож, е такъв във физически смисъл; хората често са такива в морален смисъл. Но какво възниква вследствие от това? В съответствие с казаното лесно можете да си представите, че слонът е извънредно нечувствителен към своето обкръжение. Слонът почти нищо не чувства, не осезава, и всичко, което възприема от страна на обкръжението си, той трябва да го вижда; той представлява затворен в себе си свят. Обстойно изучавайки характера на слона, хората понякога откриват нещо крайно интересно. С цел разширяване на познанието човек понякога би трябвало да изпита желание да се уподоби на слон, да бъде като слон. Виждате ли, ако човек би придобил характера на слона, но в добавка би запазил способността да разсъждава, да обмисля, той би станал необикновено разумен, толкова разумен, че чак да не повярваш! А слонът не използва главния мозък, за да се държи разумно. Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така. Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това. Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното. Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него. Вследствие той забелязва и приближаването на смъртта и може да си замине и скрие.

Нещата са така, че днес зоопсихологията е развита всъщност много малко. Наблюдават се животните и се откриват, както вече съм ви казвал, множество интересни факти. Но да се надникне в душата на животното в днешно време много рядко се удава. Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите сетива, за да наблюдава живота.

antroposofiq_GA_352_02.jpg?fbclid=IwAR1Y

Да преминем към най-малкото сред всички съществуващи животни. Има съвсем малки животни, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.). Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад. Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима. Такава обвивка има и при по-съвършени животни и при тях тя е по-видима. Има животни, състоящи се също от такава слизеста маса, но вътре в нея се намира нещо, което при внимателно разглеждане изглежда подобно на малки лъчи; освен това, отвън има опираща се от всички страни обвивка, а на тази обвивка има шипове. Всичко това, което израства като коралите, изглежда така.

Да вземем животно, което има обвивка с шипове, а вътре в неговата мека маса има ето такова звездообразно образувание. Какво е това? При щателно изследване се открива, че тези лъчи вътре не ги създава Земята; тях ги създава космическото обкръжение на Земята, звездите. Тази мека маса е обусловена от въздействията на небето, докато твърдата маса или масата с шиповете е обусловена от въздействията, идващи от Земята. Как се осъществява нещо подобно? Господа, ако искате да знаете как това се осъществява, представете си следното; ето тук парченце - рисувам с голямо увеличение - от такова животно, състоящо се от слизеста материя.

antroposofiq_GA_352_03.jpg?fbclid=IwAR1Y

Тук, вътре, в резултат на идващи отдалеч звездни въздействия се образува част от такъв лъч. Поради това образувание звездното въздействие доста здраво стяга останалата маса. Но тя на свой ред още по-силно натиска тук, върху стената.

Вследствие от този натиск отвътре върху обвивката - доколкото тук натискът е по-силен - отвън се образуват издатини, шипове от варовиковата или кремъчна маса на обвивката. Така че отвън под действието на Земята се образуват тези шипове, докато вътре се образуват тези лъчи, при това под въздействието на звездите. Това разбирате ли го?

Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса. При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение. Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.

Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът. Да погледнем човешкия скелет. Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.

Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му? Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси. Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка. Разбирате ли това?

В тази връзка може да се каже и следното: нисшето животно не знае нищо за себе си. Но човекът и висшите животни знаят за себе си. Вследствие от какво те знаят за себе си? Вследствие от това, че те имат в себе си скелет, костен скелет; ето затова те знаят за себе си.

antroposofiq_GA_352_04.jpg?fbclid=IwAR1Y

И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си? - трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет. Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си. Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.

Да допуснем, че тук имаме човек - доста грубо обозначавам тук неговата костна система, (вж. рис.). Извънредно интересно е следното: когато разглеждате скелета, трябва да си представите, че този скелет е бил вътре, в човека; но този скелет на човека сам по себе си е облечен от всички страни с кожа. Ако трябва да обознача тази кожа тук, трябва да я нарисувам по следния начин. Когато човек живее, костната му система се намира като в чохъл, който много добре й става - това е кожата, така наречената надкостница. И така, представете си, че това е става; тук се намира главата на бедрената кост, която се обгръща от ставната вдлъбнатина.

antroposofiq_GA_352_05.jpg?fbclid=IwAR1Y

С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно. Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.

Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид тактилните усещания - бел. пр.). Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало. Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.

Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица - също имаща земен характер, - тя ще предизвика възпаление, загнояване. Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо? Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа. Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа. Защото докато човек живее, посредством своите кости той създава място за духа.

Това е, което ми се иска в близко време да обсъдим по-нататък. Но оттук виждате също, че човек полага много усилия, за да съсредоточи духа в своите кости. Слонът предоставя място за духа още и в своята дебела кожа. Благодарение на това, че в своята дебела кожа слонът предоставя допълнително място за духа, този дух, който слонът чувства, може да възприема заплахата за разрушение от страна на външния свят. Човек не знае за своята смърт, защото кожата му е твърде тънка. Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора! За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили. Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така? А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните. За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговорът с г. Мюлер и др.)

И така, до сряда, господа.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder