ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 15 декември 1923 г.

Добро утро, господа! Днес ще продължа разглеждането, започнато предния път във връзка с въпроса на господин Долингер. Ако възникнат други въпроси, ще се заемем и с тях. За да отговоря на този въпрос, последния път започнах темата за мравките. Можем да говорим за следните родствени групи животни: пчели, оси, мравки. Впрочем начинът на живот, който се наблюдава при тях, е доста различен. Всичко това ни позволява да научим извънредно много от мировото, природно «стопанство» като цяло. Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на живот, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези животни.

Последния път ви разказах как мравките създават своята постройка, как те използват за строителството на хълмчетата пръст възникнали по естествен начин малки късчета от изгнила или още твърда, но нежива дървесина, която те отнасят в купчината, или от други материали, които смесват, разполагайки ги долу. След това те си правят хълмче от пръст. В това хълмче има многобройни ходове, по които те се движат на тълпи, подобно на процесия. Може да се види как изпълзяват от дупчиците, разбягват се на различни страни и събират това, което искат да съберат.

Случва се и така, че тези животни не си строят ново жилище, а използват нещо, което вече съществува. Представете си например съборено дърво. В земята остава пън, а дървото е отсечено и отнесено. Тогава идва колония мравки и ако вътре в пъна има някаква кухина, те я пробиват и я заемат, правят ходове на всички страни, които излизат навън (вж. рис.). Могат да насипят тук също и пръст, правят един, втори, трети ход и т. н. Ходовете освен това са свързани и един с друг.

Вътре има цял лабиринт от ходове. Там мравките се движат, получавайки от близкото обкръжение това, което им е необходимо за строителство и хранене.

Виждате ли, господа, да се каже за всичко това, че е инстинкт, разбира се, е добре, това е просто прекрасно, но така нищо не се казва. Ако животните нямат на разположение ствол на дърво, те си строят пясъчно хълмче. Ако намерят подходящ дървесен ствол, тогава ще си спестят труда по строителството на хълмчето. И така, животните се приспособяват към всеки отделен случай. Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ инстинкт, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този инстинкт. А животното се приспособява към външните обстоятелства. Това е много важно.

При нас това рядко става, но в южните области мравките могат да причинят сериозни грижи. Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима. И ето, оттам те прокарват ходове към кухнята и килера, при това пътищата им са много сложни, а след това получават това, което им е нужно за храна от кухнята или килера. В южните области може да стане така, че целият дом да се окаже на разположение на мравуняка. Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът, като се проследи направлението на ходовете.

И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом. Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.

Но подлагайки на изпитания отделната мравка, не може да се стигне до извода, че тя е особено мъдра. В това, което тя е способна да прави, ако бъде откъсната от колонията й, в това, което може да извършва в рамките на такъв опит, няма нищо мъдро. Вследствие от това има основания да се предполага, че не отделната мравка притежава разсъдък, а мравунякът като цяло. Кошерът като едно цяло притежава мъдрост. Отделната мравка вътре, в мравуняка, не притежава отделен разсъдък. Работата се осъществява тук по изключително интересен начин.

Но освен това има още много, бих казал, още по-интересни неща в това, което тук става.

Има един вид мравки, който строят своето жилище по следния начин. Те издигат някъде на земята своеобразен насип (вж. рис.) - тук той се извисява, - след това тук те образуват кръг, а тук се намира обкръжаваща пръст.

Тук те започват да пробиват ходове. Тук се намират мравките. Това всичкото може също да прилича на вулкан. Тук, вътре, има ходове, които излизат на повърхността.

Тези мравки правят нещо съвсем необичайно. Те прегризват всичките треви и растения, които се намират наоколо, и ги отстраняват, оставяйки само един вид трева. Всичко, което не е тази трева, бива прегризано и отстранено. Понякога се получава така, че те изгризват всичко подред, така че остава своеобразно хълмче в средата, а наоколо всичко изглежда като паваж. Защото благодарение на това, че те всичко изгризват, пръстта се уплътнява. Тя става след това много плътна. И така, тук се разполага мравешката купчина, а наоколо всичко ще бъде павирано: съвсем гладко, като асфалтирано, само че изглежда по-светло.

След това тези мравки се разпълзяват около мравуняка и събират определен вид трева[1], която те после почват да култивират. Когато вятърът довее други семена, мравките тутакси се разправят с тях, когато семената почнат да поникват. Те ги изхвърлят от зоната, която са изравнили, така че наоколо не расте нищо друго освен този единствен вид трева. Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда. Тук те не допускат нищо друго, изриват и изгризват всичко излишно. Тревата, растяща на това място, започва да изглежда съвсем различно, отколкото тревата извън зоната. Тревата извън зоната расте например на рохкава почва и там тя изглежда съвсем иначе. Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук трева, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета.

Да, господа, такива мравешки купчинки могат да се намерят: около тях е развито цяло селскостопанско производство - това са земеделци, така наречените мравки-стопани[2]. Така ги е нарекъл Дарвин[3], който внимателно е наблюдавал този процес. И така, наоколо може да се намери цяло стопанство; долу се намира нещо като оризови зърна, само че семената са значително по-твърди. След това, когато всичко узрее, мравките излизат, прегризват върховете и ги отнасят в мравуняка. Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом, активно се действа. Всичко, което не са използвали - втвърдените семена, малките стъбълца, - те ги отхапват, след това в определен момент мравките излизат навън, бягат тук, горе (вж. рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък. Те са истински селяни: оглеждат се, може ли да се използва това, което го има наоколо. В края на краищата хората правят почти същото. Тези мравки-стопани по много хитър начин достигат това, което им е необходимо.

Това е такъв вид, за който си задаваш въпроса: какво всъщност става тук? Само си представете, че така всъщност се образува съвсем нов вид трева! Такива втвърдени семена, които те отглеждат, просто нямаше да ги има. Те са се появили благодарение на мравките. И тези мравки работят над тях и по-нататък. Какво собствено става тук? Преди да се спрем на това, да разгледаме проблема от друга страна.

Връщайки се към осите, ще намерим, както вече ви казах, такива животни, които отлагат яйцата си на листата на дърветата или в дървесната кора, където впоследствие израстват така наречените мастилени орехчета, от които след това пак се развиват млади оси.

Но това може да става и иначе. Има гъсеници, които изглеждат примерно така (изобразява го на рисунка). Тези гъсеници всички вие ги знаете, те са гъсто покрити с косъмчета или са даже бодливи. Ето какво става с тези гъсеници. Една или няколко оси от особен вид се сближават с гъсеницата и отлагат в нея своето яйце. Когато яйцето узрее, от него се излюпва личинка. Личинката е първоначалната форма, от която се развиват както пчелите, така и другите насекоми от тази група.

Така стои работата и при мравките. Знаете, че ако разрушите мравешка купчина, там могат да се открият белите, така наречени мравешки яйца, с които се хранят някои пойни птици. Но тези мравешки яйца всъщност съвсем не са яйца, а какавиди. Яйцата са малки и от тях първо се развива личинка. По погрешка какавидите се наричат мравешки яйца.

Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.

Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което гъсеницата би могла да загине. Може би ви се е случвало да видите как след съзряването личинките излизат навън. Те изпълзяват навън, а гъсеницата е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод. Те изпълзяват навън и там се превръщат в оси-ездачи, търсят си храна по цветята и т. н. А след като съзреят, отлагат яйцата си в също такава гъсеница.

Бихме могли да кажем, че всичко това е устроено доста разумно. И както вече съм ви казвал, колкото повече наблюдаваш всичко това, толкова повече се удивяваш. Удивяваш се и се питаш: що за закономерност действа тук като цяло? Да се постараем да влезем в самата същност на тези неща. Ще започнем с това, че на Земята растат цветя. Ето ги и гъсениците. Тогава се появяват тези насекоми, хранят се от цветята, изяждат гъсениците и се размножават по-нататък. Историята се повтаря отново и отново. И на нас, хората, отначало ни се струва, че целият този свят на насекоми би могъл въобще да се премахне. Разбира се, гледайки пчелите, ние, като хора, ще кажем: пчелите ни дават мед, затова пчеларството е полезно. Прекрасно, но това изглежда така от човешка гледна точка. Ако пчелите са разбойници, които просто отнемат нектара от цветята, ние, хората, използваме меда, за да се храним или лекуваме с него, за нас всичко е добре; но от гледна точка на цветята това изглежда като елементарно разбойничество и ние, хората, съучастваме в това разбойничество. Обаче да се запитаме: действително ли гледната точка на цветята е такава, каквато предположихме - около нас са тези разбойници, пчели, оси, мравки; те отнемат нашия сок и ние бихме могли да растем доста по-добре, ако те не ни крадяха сока?

Това е гледната точка, която човек обикновено приписва на цветята. И даже ще ви се наложи да чуете всевъзможни сантиментални жалби от профани, които възклицават: ах, тези бедни цветенца, ах, тези бедни създания, тези гъсеници! Ето, долитат отвсякъде тези ужасни паразити и правят всичко въз-можно, за да оберат цветята. Всъщност това не е така. Това не е така, всичко е съвсем различно. Ако, приближавайки се към цвета, виждате, че там е кацнало насекомо, да кажем, пчела, и изсмуква нектара от полското цвете или от цвета на върбата, би следвало да се запитате: какво би станало с растението, ако при него не долитаха пчели и други насекоми и не изсмукваха от него нектара? Какво би станало тогава? Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «домакинството» на природата като цяло. Тук не може да се стигне до правилно съждение, ако не се обърнем назад към по-ранното състояние на земното развитие.

Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята. Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние. Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята. Него също така са го предшествали други състояния на Земята. Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.

Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя. Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци. И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка). Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, както днешните растения. Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.

В това отношение някои господа, представляващи науката, изглеждат много комично. Неотдавна четохте доста забавна статия във вестника. Ставаше дума за ново научно откритие в съвременен стил. Това беше много забавно! Там се доказваше, че млякото, приготвено по особен начин, може да бъде добро средство против скорбут, тази доста неприятна болест.

Какво прави ученият днес, господа? Вече съм ви обръщал внимание върху това: той анализира млякото. Намира, че млякото се състои от химически компоненти. Но също така съм обръщал вниманието ви и върху това, че всеки от тези химически компоненти, докато се намира в състава на млякото, може да служи за храна на мишлета; ако се дава поотделно, мишлетата след два дена загиват! Това е установил ученикът на професор Бунге[5] и е казал: в млякото и меда се съдържа някаква субстанция на живота, това е витаминът! На вас това ви е известно, давал съм ви този пример веднъж. Това е примерно същото, ако се каже, че бедността произхожда от нищетата. Тук се казва: тук се съдържа витамин.

И така, направено е важно откритие: в млякото се съдържат вещества с много красиви названия. И млякото, приготвено по определен начин, е лекарство срещу скорбут. Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно. Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото.

Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там? Той отхвърля тези съставни части. Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава? И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма. И затова именно водата е лекарството срещу скорбут!

Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост. Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така.

Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда. Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка). Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали. Те са били подобни на животните. Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало.

После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.

И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят. Но на края навсякъде в човешкото тяло веществата се превръщат в нещо такова, което в известно количество винаги се съдържа в човешкото тяло. Човешкото тяло се нуждае от това вещество. Това е мравчената киселина.

Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок. Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо. Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор. Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.

Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво. Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество. При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо. Ухапванията от оси са нещо доста страшно. Брем[6] описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли лоша шега на един човек и неговото стадо.

Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се носи като безумен и накрая скочил в потока. Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило. Кравите, настъпвайки гнезда на оси, също ги хапели и те сякаш побеснели. Накрая цялото разбесняло се стадо също се оказало в потока!

Така че такива ухапвания от насекоми могат да натворят много неприятности. И така, всички тези животни (насекоми) носят в себе си по малко отрова. Накрая, ако ви ухапе мравка, също ще се появи малко възпаление, защото те изпускат в раничката мравчена киселина. Но въпреки това тази мравчена киселина в съответстващото фино състояние се намира вътре във всичко живо.

Господа, ако ги нямаше мравките, пчелите и осите, които всъщност се явяват създателите на тези отрови, какво би станало? Тогава би станало същото, което би трябвало да се случи с размножението на хората, ако изведнъж всички мъже на Земята се гилотинират и останат само жените. Тогава човечеството не би могло да се размножава поради отсъствието на оплодяващите мъжки органи. При всички тези насекоми с осеменяването всичко е наред, обаче за живота е необходимо това, което дават тези отрови, тъй като те се образуват благодарение на това, което е било в обкръжението на древната Луна. Фино дозирана пчелна отрова, отрова от оси и мравчена киселина са се спускали някога от мировото пространство и са се разпространявали над растенията. Техни остатъци съществуват и днес. Ако днес отидете и видите как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче. Това е много интересно, господа! Когато пчелата смуче, растението съдейства за прилива на нектар към това място. Но докато пчелата изтегля от цвета, от нея в цвета, в този нектар, прониква отрова. Също и осата, ако жили, изпуска отрова. Ако мравките се придвижват по умиращ дървесен ствол или нещо от този род, там попада мравчена киселина. В цветята, когато ги налазят мравки, също възниква връзка между нектара и сока на мравката. И това е необходимо. Ако това не ставаше, ако ги нямаше пчелите, осите и мравките, които постоянно посещават света на цветята и го ядат, тогава толкова необходимата мравчена киселина и необходимите отрови не биха постъпвали, втичайки се към тези цветя, и цветята би трябвало да загинат след известно време.

Виждате ли, хората ценят веществата, които обикновено се наричат субстанции на живота. Но по същество само мравчената киселина е истинска субстанция на живота. Когато човек си има работа с беладоната, в нея той открива отрова. Това е вредно вещество. Но какво прави беладоната? Тя акумулира духа от мировата обкръжаваща среда. Тези отрови са събирачи, акумулатори на духа. Ето защо отровите са също и лекарствени средства. Защото цветята всъщност стават все по-болни и по-болни и тези пчели, оси и мравки, са неуморни малки лекари, доставящи на цветята мравчена киселина, която е толкова необходима на цветята, която лекува болестта, и това лечение продължава постоянно. Вие виждате, че пчелите, осите и мравките не са само грабители, а едновременно донасят това, което дава на цветята възможност да живеят.

Даже и с гъсениците работата стои така (изобразява го на рисунка). Те измират и след известно време ще престанат да съществуват. Ще си кажете, че не е кой знае каква загуба гъсениците да измрат. Но с тези гъсеници се хранят птици и подобните им! Цялата природа е пълна с такива вътрешни връзки. И ако видим как мравките например пронизват всичко със своята мравчена киселина, така ние надникваме в работилницата на природата. Това е нещо величествено. Навсякъде става нещо, абсолютно необходимо за поддържането на живота и света.

Да разгледаме едно дърво. Дървото има кора. Ако отсека дървото, кората почва да гние. Хората ще кажат: нека си гние. Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно. Там навсякъде има мравуняци. И от тези мравуняци мравчената киселина се разпространява из горската почва.

Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода. Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.

Всичко това може да се изследва само с помощта на ду-ховната наука. Защото другата наука, естествената наука, се интересува само от това, което пчелата прибира от цветето. Но пчелите не биха могли хиляди години да стоят на цветята, ако не връщаха това, което са отнели от цветето.

Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.

Можем да се удивим на духа, намиращ се вътре във всички тези неща. Но само запознавайки се с този въпрос отблизо, може да се види какво голямо значение има всичко това.

Сега да погледнем мравките-стопани, мравките-земеделци, които култивират своите малки поля и изменят свойствата на растенията. Човек не би могъл да се храни с това, което те там култивират. Ако човек употребяваше за храна тези малки зрънца мравешки ориз, твърди като камък, при него, първо, биха се появили болестни симптоми, тъй като така би получил твърде голяма доза мравчена киселина, а освен това би могъл просто да си счупи зъбите, така че на зъболекарите би се отворила доста работа. И вследствие човек би могъл да стигне до плачевен край, ако употребява този твърд като камък мравешки ориз.

Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където природата се развива от само себе си, свободно, и ако изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина бихме могли да отдаваме на Земята. Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване получаваме възможност да извличаме много мравчена киселина. Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина. Именно тези мравки внасят в Земята много мравчена киселина. Ето каква закономерност има тук.

В това можете да видите и как отрови, когато те действат по възпаляващ, раздразващ и прочие начини, в същото време са и лекарства, препятстващи умъртвяването. Може да се каже: именно пчелите играят много важна роля в това отношение и всичко, с което те се хранят, се съдържа в цветята, защото съществува дълбоко родство между пчелата и цветето.

Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова. Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.

За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво. И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.

Следващата седмица ще продължим нашите занятия. Днес исках да кажа само едно: пчелите, осите и мравките не само обират природата като грабители; те й дават възможност да живее и процъфтява.

[1] «...и събират определен вид трева» – така наречената хвойнова трева, Aristida. Внимателно събират описаните тук мравешки семена Aristida stricta и Aristida oligantha, които затова и се наричат «Мравешки ориз».

[2] «мравки-стопани» – за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».

[3] Чарлз Дарвин – (1809–1882).

[4] «... Веднъж вече ви разказах за това» – вж. лекцията от 5 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр. съч.348.

[5] «...ученикът на професор Бунге» – вж. статията, посочена на стр. 179 и изказването на Рудолф Щайнер за това.

Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред. Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».

[6] Алфред Едмунд Брем – немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829–1884).