ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 12 декември 1923 г.

Предлага се въпрос: В какво се състои родството между пчелите и цветята, какво свързва едното с другото; какво е медът за човека и какво трябва да бъде. След това се повдигна отново въпросът за отлагането на яйцата.

Доктор Щайнер: Добре, господа, ще поговорим за това още малко в тази лекция. Става така: при брачния полет се осъществява оплождане на пчелата-майка. И така, пчелата-майка е оплодена. След това трябва да разгледаме сроковете, които изминават от отлагането на яйцата до пълното развитие на насекомото, до получаването на пчела. Тези срокове са: за пчелата-майка - шестнадесет дни, за пчелата-работничка, двадесет и един дни и за търтея - двадесет и три, двадесет и четири дни. И така, тези три вида пчели се отличават един от друг преди всичко по сроковете на тяхното съзряване. На какво се основава това? Ако от личинката се развие майка, това става, защото самите пчели по определен начин изхранват тази личинка. Пчелата-майка се изхранва от пчелите по особен начин, вследствие от което растежът й се ускорява.

Пчелата е слънчево животно. На Слънцето му трябва примерно толкова време, за да направи един оборот около своята ос, колкото е необходимо на търтея за неговия генезис. Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.

Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат. Можем навсякъде да намерим потвърждение за това. Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство. При облачно време оплождане не може да се състои. При това търтеите, които се стремят да внесат земното начало в слънчевото начало, трябва даже да се сражават във въздуха. И тези, които се окажат по-слаби, изостават. Само тези, които съхранят последните си сили и успеят да излетят толкова високо, колкото пчелата-майка, могат да извършат оплождането.

Обаче, господа, при оплождането на пчелата-майка не всяко яйце се оказва оплодено, а само част от яйцата в тялото на майката биват оплодени; от такива оплодени яйца се излюпват пчели-работнички или пчели-майки. Част от яйцата остават в тялото на пчелата-майка неоплодени и от тях се излюпват търтеи. Ако пчелата-майка съвсем не е оплодена, се появяват изключително търтеи. Ако пчелата-майка е била оплодена, тогава от неоплодените яйца се появяват търтеи, а ако зародишното яйце е било оплодено и следователно небесното начало в него е дошло в съприкосновение със земното начало, тогава се появяват пчели-работнички или пчели майки.

Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под доминиращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало. Затова на тях им се налага да бъдат още повече подложени на земното начало, за да могат въобще да оцелеят; те трябва да се отхранват по-дълъг период от време. Смятате ли това обяснение за удовлетворително?

Предлага се въпрос: Преди няколко години чух, че ужилвания от пчели и оси при ревматизъм водят до излекуване.

Доктор Щайнер: Тук ще ми се наложи да се върна към въпроса, който в понеделник остана неосветлен. Господин Мюлер разказа за един човек, който вероятно е имал проблеми със сърцето: той е можел да бъде повален от едно ужилване.

Господин Мюлер: Лекарят го посъветва да зареже пчеларството, иначе би могъл да умре.

Доктор Щайнер: Заболяванията на сърцето свидетелстват именно за това, че при дадения човек не всичко е наред с „Аза“. Тук трябва да се има предвид това, с което вие се запознахте от моите лекции. Знаете, че при човека различаваме четири части: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, „Аз“.

Този „Аз“ нахлува в кръвта и по същество именно този „Аз“ движи кръвта; тъй като кръвта се привежда в движение, затова и сърцето бие. Това, което намирате навсякъде в книгите, е изложено неправилно. Ще намерите, че там се говори за сърцето като за помпа, която разнася кръвта по цялото тяло. Това е безсмислица, тъй като в действителност кръвта не се изпомпва, а я движи самата „Азова“ организация. Ето от какво се движи кръвта.

Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.

В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр.

Този „Аз“ в латентен вид се съдържа в пчелната отрова. Това, което вие, господа, имате като сила във вашата кръв, го има също и в пчелната отрова. Интересното е, че на пчелата й е нужна тази пчелна отрова, намираща се в самата нея. Пчелната отрова е необходима на пчелата не само за ужилване. Защото това, че тя може да ужили, става случайно. На пчелата й е необходимо да има тази пчелна отрова в самата себе си, защото пчелата има нужда от същата тази способстваща циркулацията сила, която човек има в кръвта.

Вече ви казах, че можем да уподобим кошера на човека като цяло. Помислете, ето, пчелната отрова попада във вашето тяло и следователно - в кръвта. Тя почти веднага, както и всяка отрова, преминава в кръвта. Сега си представете, че това е станало с човек, при когото всичко е наред. Неговата кръв става по-подвижна. Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това. Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва, болните клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре. Това е случаят, за който разказа господин Мюлер.

Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това? Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално. При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря. Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание. Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма „Азът“. Защо се появява ревматизъм или подагра? Защото „Азът“ е твърде слаб. На него не му се удава да обезпечи пра-вилното движение на кръвта. „Азът“ трябва да се подбуди към това. Ако движението на кръвта се осъществява неправилно, например ако се движи в организма твърде бавно, тогава навсякъде се отлагат ситни кристалчета, които се разполагат в зоната на кръвоносните съдове. Тези малки кристали се състоят от пикочна киселина. Те се разпространяват по цялото тяло. Това представляват подаграта или ревматизмът. При тях „Азът“ е твърде слаб. Ако сега дам на пациента отрова от пчела или оса в правилна дозировка, „Азът“ ще се укрепи. Само не трябва да се дава прекалено много, защото „Азът“ ще стане неудържим. Но ако се дозира точно, за да се усили „Азът“, на основата на тези две отрови може да се произведе много добро лекарство, но трябва да се смесва с някои други средства. Такива неща се правят. Има например едно старо лекарство, така нареченият Тартарус, което се произвежда по подобен начин, но от други субстанции.

Следователно на основата на отровните вещества могат да се пускат лекарствени средства за укрепване на „Аза“, както това е показано с горепосочения пример. Но предписвайки такива лекарства, трябва първо, както следва, да се състави анамнеза на пациента. Ако има например подагра или ревматизъм, първият въпрос трябва да бъде: здраво ли е сърцето му, с други думи, добре ли функционира сърцето под въздействие на циркулацията на кръвта? Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от оса. Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства. Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето. При патология на клапите въобще не трябва да се използва това средство. Това е факт. Ето защо е опасно да се говори общо, че някакво средство помага при една или друга болест. По-добре би било да се каже така: аз правя препарат, правя лекарство. В него аз добавям отрова от пчела или оса - такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция. Само дето реакцията при ужилване от пчела е доста по-силна. Може да се произвежда този препарат и може да се казва: това е лекарство срещу ревматизъм.

Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на болния да понесе това средство? Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано. Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му. Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия. На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест.

Днес много хора се лекуват, макар в действителност те да не са болни. А преди войната такива случаи бяха доста повече. В страните, поразени от инфлацията, за лекарите е лошо, тъй като хората сега не могат да се лекуват толкова много.

По-рано курсът на лечение преминаваха и здравите, и леко болните, и тежко болните. Сега само тежко болните в централноевропейските страни могат да си позволят да преминат курс на лечение!

Ако човек е здрав, но страда от ревматизъм - в по-голямата си част това не е истински ревматизъм, а подагрично състояние, - тогава, както каза господин Бурле, пчелното ужилване може да се окаже за него много благоприятно. Той може да се излекува, ако понесе реакцията.

Относно последното, работата стои така, че обикновеното дете, страдащо от ревматизъм, може да понася пчелната отрова, предписана му в правилната дозировка, то може да бъде лекувано по такъв начин. Но ужилване от пчела в целия му обем предизвиква, като правило, силно възпаление, което се налага да бъде лекувано, отделяйки колкото се може по-бързо пчелната отрова; при това за ревматизма може да остане не толкова много пчелна отрова. При нормално развит човек в този случай остава малко отрова.

Но да разгледаме такъв случай. Ревматизъм може да се появи в такава ситуация: човек работи малко, но яде много. Той има достатъчно здраво сърце, работи малко, много яде и всичко това продължава, докато работата не вземе лош обрат.

Сърцето е орган, притежаващ много голям запас от съпротивителни сили и ако то не е поразено от наследствен порок или не е повредено на младини, ще са необходими дълги години, преди да се прояви патология. Но тук имаме работа с човек, който извънредно много яде и освен това употребява след храна порядъчно количество алкохол. По такъв начин „Азът“ се възбужда и циркулацията на кръвта много се усилва. Сърцето със своята пулсация не може да догони циркулацията. В този случай също става повсеместно отлагане на отрови, пикочна и други киселини. Сърцето още е достатъчно силно, но вече при наличието на подагра и ревматизъм. На такъв пациент пчелната отрова би могла да му послужи много добре.

Господин Бурле: Не знам дали въпросният човек е страдал от алкохолизъм в начален стадий.

Доктор Щайнер: Имате предвид, че не сте провели проучване? Виждате ли, използвайки такива средства като пчелната отрова - а това е силнодействащо средство, - трябва ясно да се осъзнава необходимостта от щателно обследване състоянието на здравето на пациента.

Господин Мюлер казва, че той е получил ревматизма в резултат на преохлаждане, лекувал го е с помощта на Слънцето и го е излекувал, но това лято се е появил отново. Той също вярва, че пчелната отрова помага за това; но в един нещастен ден му били нажилени и двата крака, при което той получил около тридесет и две пчелни ужилвания наведнъж. Единствената последица, която той изпитал, била, че в течение на осем дена бил оцветен във всички цветове на дъгата. Даже подутини не винаги има. Човешките тела са устроени различно. Както вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало. При един съпротивата е една, при друг - друга.

Доктор Щайнер: Дълго ли сте работили с пчелите преди да получите толкова много пчелни ужилвания?

Господин Мюлер: Много години!

Доктор Щайнер: Вие навярно не помните, кога сте получили първото ужилване. Ако човек го жилят за първи път, го чувства повече или по-малко. Човекът, за когото разказахте, вероятно е бил ужилен от пчела за първи път. Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет. Ако в началото на пчеларската дейност на човека по малко го жилят, но сърцето му е достатъчно здраво, това ще му подейства така, че той ще става все по-малко чувствителен. Ако човек знае, че е здрав, той даже може да прави следното: ако веднъж го е ухапала пчела, той може да позволи да бъде жилен и по-нататък; като последица ще бъде това, че той ще разцъфти във всички цветове на дъгата и т. н., но това ще мине. Така кръвта ще придобие имунитет. Това зависи не само от организацията, а и от това, което се е вкарвало в кръвта на човека дотогава. Аз съм учуден, че лекарят, под чието наблюдение се е намирал този, за когото разказахте, не му е казал, че втория път няма да е толкова зле, а на третия път ще придобие имунитет. Но е възможно той да е имал сериозно заболяване на сърцето и да не е трябвало да се излага на опасност. Това винаги трябва да се отчита.

Все пак това е доста опасно нещо и даже има лекари, които смятат, че преди да пристъпи към работа, всеки пчелар трябва да получи ваксина. Когато са изпращали хората на война, те са били подлагани на въздействието на всевъзможни отрови. Това не би следвало да се препоръчва. Това не е добре, тъй като може да стане замърсяване на кръвта при образуването й. Ако човек получава такива неща, кръвта може да става все по-лоша и по-лоша. Макар че след известно време това се компенсира. Във всеки случай кръвта след някое време става по-здрава и се оказва защитена от нови отрови, подобни на предходните.

Господин Мюлер: По отношение на търтеите и трите вида яйца, господин докторът съобщи почти за всичко, без едно, което, възможно е, да не му е известно.

Ако кошерът видимо е съвсем здрав, настъпва време, когато пчелата-майка става непълноценна или твърде стара и тогава цялото люпило се развива като търтеи. Господин Мюлер на основата на тридесетгодишния си опит е убеден, че може да възникне случай, когато пчелата-майка, без оглед на своята непълноценност, предизвикана от болест или старческа слабост, още е в състояние да отложи някое добро яйце, докато повечето от останалите са яйца на търтеи.

Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.

Имал е неприятности с вносен мед.

Доктор Щайнер: Без всякакво съмнение е вярно, че при изкуственото използване на захар крайният продукт ще бъде различен. И ако някой иска вместо с мед да се задоволи с първокласна захар, нека да го прави. По същия начин не би следвало да се разрежда виното с вода, позовавайки се на това, че хората не трябва да пият силно вино: става дума, че на човек трябва да се предоставя това, което стои на етикета. Това трябва да е така. За пчеларите би било най-добре да установят взаимен контрол, тъй като те най-много разбират от това.

Що се отнася до търтеите, тук бих искал също да кажа нещо. Може от по-рано да се появи съмнение, че пчелата-майка не се опложда така, както трябва, и ще се появят твърде много търтеи. Тогава би могло, ако не се иска да се предостави това на самите пчели - впрочем, когато се излюпват много търтеи, пчелите нищо не могат да направят и е необходимо да се хранят сами, - и така, би могло с помощта на усилена подхранка да се постигне излюпването да стане по-рано, не чак на двадесет и третия, двадесет и четвърти ден, а на двадесет-двадесет и първия ден. Тогава търтеите, макар и да бъдат още малко сънливи, все пак ще приличат на пчелите-работнички. Само да не се задържи излюпването. Тук би могло да се види какво влияние оказват сроковете.

Тези неща вероятно не се прилагат в практическото пчеларство. Но теоретично това е така. Може да се каже: подхранването действа много силно и не би следвало да се отрича като възможност и това, че в един или в друг случай би могло от пчела-работничка да се получи макар и не съвсем истинска пчела-майка, оскъдно отлагаща яйца.

Всичко това показва колко много такова животно е подложено на метаморфоза. Но на практическото пчеларство това не влияе силно.

Господин Мюлер: Това се нарича «лъжлива майка». В кошера това е болест.

Доктор Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение. Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски. Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен. Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен.

Възможно е в бъдеще да ви дойде на ум още нещо. Ние отново и отново ще се връщаме към тази тема. Бих искал днес да кажем още няколко думи по повод на въпроса, зададен от господин Долингер.

Трябва да правим точно разграничение сред насекомите, подобни на пчелите в широк смисъл: пчели, оси, мравки (гореизброените насекоми принадлежат към разред ципокрили, Hymenoptera - бел. пр.). Тези животни са родствени едно на друго и последния път, разказвайки ви интересната история за осите-орехотворки, отлагащи своите яйца по дърветата и т. н., ви показах, че благодарение на тези оси съществува специфичният процес на вътрешно образуване на мед. Но освен орехотворки има още и други видове оси. И тези други видове приличат на пчелите, тъй като те строят своеобразни пити.

Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки. След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита. Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе. Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца. Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки.

След това надстроява килийки и по-нататък, използвайки същата технология, тя ги покрива, отново прави покрив и дупка за излитане. Получава се дълга шишаркообразна форма, като елхова шишарка. Осата изгражда такива, подобни на елхови шишарки структури, които обаче приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса.

Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.). Така че гнездата на оси имат разнообразни форми.

Сега помислете какво всъщност става тук. Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото. Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа.

Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед. Листните въшки могат да го дават. Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качества на гастрономи по отношение на въшките.

Но да преминем към мравките: мравките нямат сила, която да им позволи да строят такова гнездо, те правят това иначе. Мравките например правят купчини пръст и в тази пръст има навсякъде ходове, разположени по хаотичен начин. Те ги продължават. През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и т. н. Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета. Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички. Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера. Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо.

И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено. Те използват твърд материал. Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят. От него те правят своите восъчни килийки, но в същото време те получават от този цветен нектар своята храна.

При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия. Това е по-твърд материал, но той е тънък и затова по-чуплив от медените пити, но сам по себе си той е по-твърд. Осите вече започват да проявяват гастрономичен интерес към листните въшки; но те също се хранят подобно на пчелите, употребявайки това, което се намира вътре в растението. Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки. Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки.

Това е много интересно. Намирайки се на село, ние виждаме там ред къщи, и зад всяка къща навсякъде има обор за кравата; там вътре се намират дойните млечни крави, там се добива мляко. При мравките всичко е много подобно.

Навсякъде в мравуняка ще намерите малки помещения, в които се намират листни въшки. За мравките те са като дойни крави. Само че това, което правят мравките, става съответно на по-ниска степен. Те имат тук малки кравешки обори, но вътре в тях има не крави, а листни въшки. Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно. Но мравките доят листните въшки както трябва. Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.

Може да се каже така: просто е великолепно, че съществуват листните въшки. Великолепно е, ако има листни въшки, когато наоколо има мравуняци. Мравките грижливо ги събират, а след това ще ги използват в своите «кравешки ясли» в мравуняците. Това, че използвайки листните въшки, такива малки животни развиват животновъдство, е от най-мъдрите договорености в природата.

Така мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното. Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди. Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.

Виждате, че съществуват интересни взаимоотношения между цветята и животинския свят. Пчелите използват изключително цветен нектар. Другите, осите и особено мравките, са ориентирани към това, цветният нектар да премине първо през животно, а след това да отиде за храна. Затова те могат да използват за своите съоръжения това, което няма отношение към цветния нектар.

Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки. Това е обусловено от големите разлики в храненето.