ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 1 декември 1923 г.

Господа! Господин Мюлер ми даде още един брой на вестник «Швейцарско пчеларство» и там има статия, в която се описват опити по медотерапия: «Нашите по-нататъшни експерименти при провеждането на курса по медотерапия в детски дом Фрауенфелдер, Амден», д-р Паули Емерих, Веезен, вестник «Швейцарско пчеларство», брой 3, март 1923 г.

Прочитат се отделни пасажи.

Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия. Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата. Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска от температурата на кипене.

Авторът констатира отлични резултати. Действително резултатите, получени от автора на статията, са много радващи: съдържанието на червени кръвни телца в кръвта на децата силно е нараснало. Така например e имало две деца, братче и сестриче. При по-малкото от тях, както показвали изследванията, съдържанието на хемоглобин в кръвта е било само 53%. При изписването, тоест след провеждане на курса по медотерапия съдържанието на хемоглобина в кръвта се е увеличило до 82%. При по-голямото дете хемоглобинът в началото е бил 70%, а накрая - 78%. Покачил се е, макар и малко, но все пак се е покачил.

По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, както в първия случай.

Авторът описва тук много интересни случаи. Сега при описанието на тези експерименти ще ви помоля да обърнете внимание на възрастта на децата-пациенти. Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.

Момчето е на единадесет години; в течение на осем седмици се е провеждал курс по медотерапия: отбелязано е съществено подобрение на състоянието на жлезите му. При наличие на катар на горната част на белия дроб е настъпило подобрение, а съдържанието на хемоглобина, който играе доста съществена роля, е нараснало от 53% до 75%. Втори случай: също единадесетгодишно момче. При него е отбелязано повишение от 55% до 74%. Следва четиринадесетгодишна девойка - отбелязано е повишение от 70% до 80%. По-нататъшните случаи на нарастване няма да ги чета, те навсякъде са доста значителни. Авторът отбелязва също наддаване на тегло; това е показател, че децата са укрепнали. Описано е десетгодишно момиче, още едно десетгодишно момиче, тринадесетгодишно момче, седемгодишно момиче, единадесет-годишно момче, осемгодишно момче, дванадесетгодишно момче, деветгодишно момче и момче на седем години. Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.

Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия при тези деца. При това тя съобщава нещо много интересно. Тя съобщава нещо, което макар и да е във висша степен предразсъдъчно, все още широко се прилага в науката.

Какво прави представителят на науката, ако иска да установи колко хранителен се явява един или друг продукт? Представителят на науката разлага този конкретен хранителен продукт, това хранително средство, и изследва какъв процент от едни или други вещества се съдържат в него. Ето какво прави науката.

Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1], ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко. При мишките всичко вървяло добре: те отлично се развивали, докато се хранели с мляко. И ето, че той прави друг експеримент; той казва: млякото се състои от казеин, тоест белтъчно вещество, от мазнина, захар и соли. Той разсъждава: с мляко мишките се развиваха отлично; млякото се състои от казеин, мазнина, захар и соли; така че на една група мишки ще давам казеин, мазнина, захар и сол, защото всичко това се съдържа в млякото. Станало така, че след няколко дни мишките, на които почнал да дава казеин, мазнина, захар и сол, умрели! Те получавали същото, но умрели. Виждате, че сместа от вещества още нищо не значи. Тук роля играе нещо друго - това трябваше да кажат тези господа.

Та какво си казали тези господа? Тези господа си казали: материята, веществото, трябва да е навсякъде. Където нещо става, трябва да има материя.

Но веществата, съдържащи се в казеина, мазнината, захарта и солта са неефективни! И си казват: тук трябва да се съдържа вещество в много малко количество, така че химическият анализ не може да го открие. И това вещество тези хора нарекли витамин. Вита - това е живот, така че витамин означава правещ живот.

На Хайнрих Хайне[2] веднъж му се приискало да се пошегува и казал: има хора, които искат да обяснят как се появява бедността. Най-просто, разбира се, е да кажем: бедността възниква от нищетата. Тук просто има друга дума, но така нищо не е обяснено.

Веднъж бях в едно общество, където се говореше как възниква комичното и в редица от присъстващите се появиха прекрасни мисли за това, откъде се взема то и поради какво се смеем. Един човек излезе на сцената, за да знаят всички, че наистина има какво да каже! И той изнесе своята гледна точка за комичното, като каза: безусловно комичното възниква, защото човек има vis comica, комична сила. Vis comica: vis -това значи сила, comica - комична. Човек има комични сили. Ето откъде се взема комичното. Това е същото, ако някой каже за икономиката: откъде се вземат парите? Парите възникват благодарение на силата, образуваща пари. Но така нищо не се обяснява.

Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари. Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили? - и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва. Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.

Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство. Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата история всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе дотам, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине. Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разговорите. Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е. Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с практиката. Днес науката въобще повече не познава практиката. Тя оплита словесна паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.

Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специализирани теми, както днес. В тях се правят съобщения за това, какво е станало например в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то. Това ми напомня за моята младост. Трябва да се знае по какъв начин тогава се съобщаваше за такива неща, като успехите в пчеларството. Тогава един разказваше на друг какво самият той е научил от опита си и веднага можеше да се почувства, наистина ли има такъв опит или само си дрънка. Защото едно е, когато някой слуша какво му казва другият. Тогава може да се забележи, наистина ли той знае или само повтаря след някого. За мнозина печатното слово стана безпрекословен авторитет и ако нещо е публикувано, хората вярват, че има нещо в него.

Но в тази статия има още нещо. Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успехи, които наистина са достойни за благословия. Това, което е успяла да осъществи на практика, е отлично. Но тя разсъждава за това в духа на науката и всъщност до никъде не може да стигне. Тя казва:

«Би било твърде желателно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съобщения представляваха само резултати от нашия практически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на учението за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното внимание на проблема за въздействието на меда върху организма».

Авторът на статията казва същото и в началото:

«Имам също намерение да направя в последствие съобщение за това, в какво от медицинска гледна точка се състои действието на медотерапията... Нашите успехи ни насърчават да проследим по-дълбоките връзки. Макар и да знам, че още дълго няма да успеем да проникнем в същността на този въпрос, въпреки това ми се иска още сега, на основата на нашия опит и резултатите от изследванията да осветим направленията, по които, по мое мнение, трябва да се развиват по-нататъшните изследвания».

По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса». Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда. Но експериментално е установено и следното: експериментите са показали, че най-добре медът действа на децата тогава, когато им го дават в не много горещо мляко. Ако се употребява смес от мед и мляко, това особено силно действа на децата.

Ако отидем по-нататък, че открием, че медът има значение и за по-малките деца. Но в този случай трябва да се дава малко мед; повече мляко и малко мед. На възрастните хора помага главно медът, а не млякото. Благоприятни резултати при стари хора могат да се получат, ако им бъде предписан мед въобще без мляко.

Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите. Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост. Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.

Понякога природата говори на език, лесно достъпен за разбиране. Това, което тя изрича, може да се забележи, ако достатъчно просто се разглеждат простите неща. Който знае, че природата действа много мъдро, на него не му трябват много доказателства за това, че млякото е най-полезно от всичко именно за децата и подрастващите. В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от гърдите на жените да е мед. Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто. Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.

Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бедността произлиза от нищетата, комичното - от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда - от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме действителността. Тук ще ви кажа следното: да съпоставим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин.

Виждате ли, господа, ако се качите високо в планината, там, където високопланинският масив се състои от най-твър-дите скални породи, там, където навън се проявяват едни от най-твърдите земни образувания, ще намерите кристалите на кварца. Те са много красиви. Ще намерите всевъзможни кристали. Спомнете си, рисувал съм ви тези кристали на кварца: ето как изглеждат (вж. рис.).

Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това? Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие. И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.

Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.

Сега ще кажете: «Дявол да го вземе! Що за глупости ни дрънкат!» Кварцът, който сте откривали горе в планината, сам по себе си е много твърд.

От него могат да ти излязат цицини; самият кварц няма да се счупи, но главата на човек е напълно възможно да се пробие, ако се случи да се чукнеш в него. В кварца най-много от всичко се обръща внимание на неговата твърдост. Но телата не навсякъде остават такива, каквито ги срещаме тук или там. В човека го има същия този кварц, но в по-течна форма. Защо?

Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца. Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.

Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата. Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.

И така, погледнете: вътре в Земята присъства същото, то се разпространява по-нататък. Човекът спира кремъчната киселина, когато тя започва да проявява в него тенденцията да стане остроъгълна. Земята й позволява да развие кристализацията по направление нагоре. Но на човек му е необходима тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща шестоъгълните формообразувания. Тази сила, изграждаща шестоъгълните форми, е нужна на човека.

Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластелин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходимостта. Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.

А сега отново да обърнем поглед към пчелите. Пчелите излитат и събират мед. След това те преработват меда в своето тяло и по този начин създават това, което представлява техните собствени жизнени сили. Но на един по-късен етап те произвеждат восък. Какво правят с восъка? Те правят от него шестоъгълни килийки. Вижте: Земята прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина. Пчелите правят шестоъгълни килийки.

Това е много интересно. Рисувал съм ви пчелни килийки и, както помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи. Кварцът няма кухини. Но по форма те са съвсем еднакви.

Ето, вижте, господа, тези килийки вътре са кухи (вж. рис.). Но какво има там, вътре? Там, вътре, се намира пчелното яйце. Там, където кварцът е запълнен с кремъчна киселина, в килийката има кухина и именно в нея се намира пчелното яйце. Пчелите се формират благодарение на същата сила, която се намира в Земята и формира кварца. Тук във фина дозировка действа кремъчната киселина. Тук, вътре, присъства някаква сила, която не може да се открие физически. Медът, преминал през пчелното тяло, действа тук така, че той е способен да придаде на восъка формата, която непосредствено е необходима и на човека, защото на човек му е нужно да има в себе си хексагоналните пространствени форми. На човек му е нужно същото. И тъй като пчелите са животните, които в най-голяма степен са подложени на въздействието на тази хексагонална сила, от всичко, което съществува, те събират именно тези хранителни продукти, които по най-добър начин могат да бъдат трансформирани в тялото в тази хексагонална сила.

Виждате ли, господа, ако ядете пчелен мед, получавате изключително мощна сила. Когато ставате твърде слаби и не сте в състояние да развивате в себе си тази хексагонална сила, която трябва да идва от главата през цялото тяло, ако не сте в състояние да правите кръвта си толкова здрава, че тази хексагонална сила постоянно да присъства тук, тогава трябва да приемате мед вътрешно, а децата - мляко. При детето хексагоналната сила още я няма, затова то трябва да я получава от това, което е приготвено в самия човек в млякото.

Ето защо колкото и да се дава на мишлетата казеин, мазнина, захар и сол - те ще умрат. Защо? На животните също са необходими тези действащи хексагонални сили. Ако просто се смесят заедно казеин, мазнина, захар и сол, там няма да се окажат тези сили, силите, действащи в хексагоналните форми. Ако давате на мишките мляко, тази сила ще присъства в него. Всъщност тя не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване. Ако хексагоналната сила в млякото е малко по-силна, тогава, ако пиехте кисело мляко, на езика ви щяха да се образуват кремъчни кристали. На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство. И още тогава става необходима тази по-мощна хексагонална сила, която се съдържа в меда.

Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека. То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма. Восъкът, който се образува в резултат на храносмилането в самата пчела, получава форма - той не се появява вече оформен, а именно получава форма, - изгражда се в хексагонални килийки. Млякото отново разтваря тази форма. Тук, вътре в млякото, се изгражда само сенчест образ на хексагоналните кристали. И така, може да се каже: медът е нещо, което за човека е изключително благоприятно.

Може да се помисли, че би било добре за човека вместо мед да употребява направо кремъчна киселина, защото оттук той също би могъл да получи хексагоналната сила, нали така? Но поради това, че кремъчната киселина има твърде далеч отиваща тенденция към строеж на хексагонални форми, към образуването на тези форми, присъщи на кремъчната киселина, тя притежава твърде силно въздействие върху човека. Въпреки това действието й може да бъде благоприятно.

Сега разгледайте следното: представете си, че на недохранено дете не му е провървяло и то не е получило гореописания курс по медотерапия във възрастта от шестнадесет-седемнадесет години или - още по-добре - на тринадесет-четиринадесет години. Работата при него не би била добре, хемоглобинът в кръвта му би намалявал още и още. Процентното съдържание на хемоглобин в кръвта постоянно би намалявало. Детето става възрастен, навършва, да кажем, тридесет години, и остава много отслабен човек. Авторът на статията описва такива случаи и казва: «Те са на ръба». Нещо веднага трябва да се направи с такъв човек, който е около тридесетте. Би било много добре да му се предпише курс по медотерапия, но човекът е твърде изтощен. Той трябва да получава толкова мед, че този мед да му помогне, а не да повреди стомаха му. Защото медът трябва да се употребява с мярка. Ако се приема твърде много мед, стомахът може да се повреди.

Нещата лесно се обясняват. Медът е сладък, съдържа много захар. На стомаха му е необходима киселина и ако употребявате прекалено много мед, вие препятствате действието на киселината. Накратко, медът трябва да се употребява умерено. Ако човек на тридесет, бидейки крайно изтощен, почне да получава толкова мед, колкото се полага при курса по медотерапия, като последствие първо ще се появи разстройство на стомаха, а след това и разстройство на червата. Така че това не трябва да се прави.

Но може да се направи друго. В началото трябва да се дава на такъв пациент като лекарство фино смлян прах от кварц, тоест кремъчна киселина. И ако му се дава прахообразната кремъчна киселина като лекарство, благодарение на това той ще стане способен след някое време да получава малки дози мед, като ще има полза за себе си. Силно смляната кремъчна киселина ще възбуди в него хексагоналната действаща сила, след което той ще може да употребява малки количества мед. Кремъчната киселина може да способства за усвояването на меда.

Може да се направи и така: на човек, на възраст около тридесетте, с понижено съдържание на хемоглобин - именно при възрастен човек, тъй като на децата трябва да се дава повече мляко, - заедно с меда да се дава малко кремъчна киселина във вид на много фин прах. Тогава медът действа на човека.

Виждате, господа, че всички тези съотношения трябва да се знаят. Може да се попита: чрез какво медът действа на човека? От меда върху човека въздейства горепосочената хексагонална формообразуваща сила. Нея я има вътре в пчелата, това е видно по восъчните й килийки. Именно затова медът действа така благоприятно. Ето защо е вярно това, което вече съм ви посочвал: върху детето преимуществено действа силата на млякото, но тя може да се засили с помощта на меда; при възрастния човек действа преимуществено силата на меда. Но ако човек става по-възрастен, силата на меда следва да се подкрепи със силата на кварца, както вече казах. Но и медо-млечният курс на лечение винаги ще е полезен, тъй като силите от ранното детство се запазват и при възрастния. На него ще му помогне и обикновеният курс по медолечение. Полезното действие на медотерапията във всеки случай си остава безспорно.

В практиката това е добре известно и тук би следвало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество. В тази област хората са много склонни да се поддават на измама - имам предвид измама не в обикновения, криминален смисъл, - да се поддават на измама, бих казал, във връзка с условията на цивилизацията. Например ако пътешествайки отидете в хотел и си поръчате мед, това често съвсем няма да е мед, а захарен мед, тоест нещо, произведено изкуствено! Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен. С пчелен мед вие, разбира се, бихте могли да храните мишките и той много ще им хареса. Но с този изкуствен мед те могат скоро да умрат, макар и не за няколко дни.

Ето какво ми се искаше да ви кажа във връзка със статията за лечението с мед и мляко.

Тук ми изпращат още някакви интересни неща, за които може да поговорим и да чуя какво вие самите ще кажете и какво ще ви каже господин Мюлер. Ще видите, че ще се появят толкова много въпроси, че навярно си струва още да подискутираме на тези теми следващия път. Ще можете тогава да зададете въпроси, а господин Мюлер или аз да ви отговорим. Сега искам да се спра само на две неща. Това може да ви се стори малко странно, но би ми било любопитно да узная какво ще кажете за него.

Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината. Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата. Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?

Доктор Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, както се казва, от пръстите. Защото сред селските пчелари по традиция се е смятало, че съществуват признаци за смъртта, нали така? Имам предвид взаимовръзката на душевно равнище, отношенията между пчелар и пчели. Господин Мюлер би могъл да каже нещо за това.

Господин Мюлер разказва за два случая в Базел и Цюрих, имащи отношение към тези неща. В едно семейство умряла жената, която много работила с пчелите, и в течение на една година всички пчелни семейства умрели. В друг случай, станал в Базел, където също умряла жена, която много се е занимавала с пчелите, се е получило същото. Това бил голям пчелин: за една година от двадесет и осем семейства останали само шест. Необяснимо е как това е свързано с времевия период и със самите пчели. В този случай не е било установено пчелите да са боледували от нещо; може би връзката да е била на душевно ниво.

Доктор Щайнер: Да си спомним какво ви разказах веднъж за отношението на човека към животното. Възможно е да сте чули какво ви казах: по едно време много се говореше за така наречените смятащи коне, коне, които могат да отговорят на въпрос, например колко е четири плюс пет. Почвали да броят: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет - и тук конят тропал с крак. Конете можели да правят не само такива незначителни изчисления. Навярно сте чували за особено прославените елфийски смятащи коне. Назначавали се комисии, всички тези неща се изследвали и т. н. Самият аз не съм виждал елфийските коне, но съм виждал друг смятащ кон, така наречения «смятащ кон на господин фон Остен»[3], който също смяташе много добре. Би могло да си съставим съвсем точна представа на какво се основава всичко това.

Хората си блъскали главите по повод на тези смятащи коне. Пък и било страшничко: ами ако изведнъж конете почнат да смятат? А те смятали така ловко, че посрамвали науката. Да, господа, ако с това се заемеше педагогиката и почнеха да учат конете на аритметика, би могла да се появи опасна конкуренция за счетоводителите и всички, свързани със сметките. Така че с тези смятащи коне стана срамна история.

Обаче науката се отсрами по най-невероятен начин с тези смятащи коне. Лесно би могло да се открие, че в действителност конят, разбира се, не може да смята, би трябвало просто да се проследи как се получава, че на девет конят тропа. Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята. Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят. И според гримасата той тропа. Самият той обаче възразил на себе си. Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин фон Остен», за да улови гримасата, която конят забелязва и тропа. Той застанал отстрани, но нищо не видял. Но все пак не се усъмнил в своята хипотеза, а казал: гримасата е толкова мимолетна, че аз не мога да я видя, но конят може. Е, господа, оттук следва, че конят вижда повече от доцента. Друго не може да се заключи.

Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно!» - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.

Виждате, че при животните съществува много фино усещане за тези неща; работата тук не е в гримасата - тези неща действително са невидими. И така, конят реагира на това, което става вътре в мозъка на «господин фон Остен». Тези неща е необходимо именно да се наблюдават и тогава се научава колко удивително фино усеща животното всъщност.

Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх. Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата. И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма степен от обикновено - тоест когато кръвта се намира в кожата, - усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък. Докато, когато човек се държи безстрастно и кръвта му равномерно се разпределя по кръвоносните съдове, пчелите забелязват съвсем друго. Те забелязват, че тази кръв има същата тази хексагонално действаща сила.

Сега си представете, че човек е разгневен и в гнева си се приближава до пчелите: от гнева се почервенява. Възниква прилив на кръв: кръвта иска да поеме хексагоналната формо-образуваща сила. Пчелите със своя фин усет веднага отчитат това и сякаш предполагат, че вие искате да отнемете тази сила от тях и тогава ви жилят. Именно такова е финото усещане на природните сили, то играе роля тук, то се намира вътре.

Това става привичка. Помислете: пчеларят за пчелите е не просто човек, приближаващ се към кошера; пчелите усещат, ако можем така да се изразим, всички негови изпарения, те усещат всички негови свойства. И пчелите привикват към това. Ако той умре, на тях им се налага да променят привичките си. А за пчелите това означава извънредно много.

Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре - такива случаи са известни, - те идват на гроба и даже умират там, тъй като не могат да привикнат към новия стопанин. Защо не можем да предположим, че пчелите, които също имат фино химическо сетивно възприятие и също възприемат всичко, че те дотолкова привикват към пчеларя, че не им се удава да привикнат към някой друг? Така че всичко това има под себе си сериозна основа.

Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми? На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя. И благоприятното влияние се оказва предимно на тази сила в цветето, която произвежда нектар, на силата, която подслажда цветето. Може да се каже: човек въздейства даже на цветята, а при пчелите неговото непосредствено въздействие е доста по-силно.

Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така. С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката.

Втори въпрос: едно старо селско правило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на Светия Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския календар - бел. пр.) вали дъжд, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има. Наблюденията ми за последните четири години позволяват да предположа, че в това правило има нещо вярно. Възможно ли е това въобще?

Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето. Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е дъждовно? Това означава, че земните сили са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.

Всичко това има огромно значение за вегетацията на растенията. Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува сладкото вещество, което намираме в меда. Тогава пчелите намират нектар. Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато. Тогава процесът на образуване на нектар в цветята не върви нормално и пчелите не го откриват.

Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.

И така, това, което се намира в старинните селски съвети, е напълно обосновано и на него трябва да се обръща внимание. Разбира се, както вече веднъж казах, осъзнаването на такива неща е изгубено и поради това ние изпадаме в суеверие. Тогава селските съвети ще са толкова ценни, колкото например този: ако петелът кукурига на бунището, времето ще се промени или ще си остане същото. Но това все пак се отнася не до всичките правила, някои от тях почиват на дълбока мъдрост и трябва да се изследват. Селяните, които са практикували тези правила, понякога са получавали немалка полза! И така, виждате, че за да могат отново да се използват селските правила, те трябва да се съединят отново с по-дълбокия възглед.

Ще продължим следващата сряда.

[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.

[2] Хайнрих Хайне – (1797–1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено. Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38. «Искам да ви кажа, гражданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета!» (реплика на инспектор Бресих).

[3] «...така наречения смятащ кон на господин фон Остен» – вж. за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.

[4] «казвал съм ви» – вж. лекцията от 14 април 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», Събр. съч. 349.