БЕЛЕЖКИ

Основа на текста: Лекциите са били стенографирани и след това разшифровани от професионалната стенографка Елена Финк (1883-1960). На 2 август 1980 г. е бил осъществен нов, пълен превод на първоначалната стенограма.

(Бележките са разпределени и към отделните теми. Номерата са по сканираното копие от книгата)

1. Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята: съобщение за такъв доклад засега не е намерено.

2. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г. в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух. За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.

3. точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.

4. Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р. Щайнер.) Виж също изказването на Р. Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г. в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.

5. Вирхов, Рудолф: 1821-1902.

6. това, което казах за сифилиса: виж лекцията от 10 февруари 1923 г. В «За здравето и болестта. Основи на духовнонаучната теория за сетивното възприятие», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348.

7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.

8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.

9. Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».

10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер.

11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.

12. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция: този доклад досега не е намерен.

13. първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»: «Същност на социалния въпрос в жизнените потребности на съвременността и на бъдещето» 1919, библ. №23.

14. Данте Алигиери: 1265-1321.

15. Коперник, Николай: 1473-1543.

16. Лавоазие, Антоан Лоран: 1743-1794, френски химик.

17. Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата. Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»

18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).

19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.

20. Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.

21. «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р. Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).

22. последното изречение от една книга: книгата засега не е намерена.

23. «Как се постигат познания за висшите светове?»: 1904-1905, библ. №10.

24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»

25. «Въведение в тайната наука»: 1910 г. библ. №13.

26. под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).

27. бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател.

28. Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.

29. Лесинг, Готхолд Ефраим: 1729-1781.

30. Франц Меринг: 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893 г.

31. Уилям Крукс: 1832-1919, английски физик и химик.

32. кокаин: алкалоид от храста кока (Erythroxylon coca), растящ в Боливия и Перу.

33. Погледнете тези изрезки от вестници: засега не са намерени.

34. брошура на някой си доктор Хауер: Й. В. Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г.

35. «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula): сем. Росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците на топлата зона на Северна Америка. Виж: Ч. Дарвин, «Насекомоядни растения». Прев. Карис. Събрани съчинения т. 8, Щутгарт 1876 г.

36. Платон: 427-347 пр. Р.Х.; мястото за Солон (ок. 640-559 пр. Р. Х.), атински законодател, се намира в диалога «Тимей», «Диалози на Платон».

37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.

38. «От баща си имам тялото»: виж Ксений 6, 32.

39. две деца Исус: Виж Р. Щайнер. «Духовното ръководство на човека и човечеството» 1911, библ. №15.

40. След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.

41. брезови въглища: Carbo betule, препарат на фармацевтичната фирма «Веледа».

42. Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.

43. в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.

44. пастор Фронмайер: Д. Л. Йохан Фронмайер, 1850-1921. Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луцифери-чески черти, отдолу - с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) - Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. - Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.

45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.

46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).

47. Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.

48. рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р. Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола).

49. Трябва само както следва да се погледне към това: пет години преди изнасянето на тази лекция Р. Щайнер в лекцията от 9.7.1918г., том 181 пророчески охарактеризирал болшевишкото правителство на Ленин-Троцки: «Нашите съвременници трябва да са в състояние да съдят за такива хора като Ленин и Троцки; нашите съвременници би трябвало да виждат в тях най-големи, най-активни врагове на истинското духовно развитие на човечеството, врагове, каквито не е имало нито в периода на толкова отблъскващия - според описанията - римски цезаризъм, нито по времето на прословутите герои от Ренесанса».

50. дванадесетгодишният Исус в храма: Лука, 2, 41,52.

51. докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано.

52. Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.

53. Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890). По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня. Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер. Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние. Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.

54. Харпак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството. Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.