ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 18 август 1923 г.

Добро утро, господа! Нека да обобщим това, което разглеждахме. В края на последното занятие ви казах за възражението, което обикновено се прави: може би всичко, което се казва за живота преди влизането в земното тяло, за предшестващите земни животи, е правилно, но защо нищо не помним за това? Днес ми се иска подробно да отговоря на въпроса: Защо не помним и как можем да придобием такъв спомен?

Но за да остане по-нататъшното изложение на научно ниво, още един път трябва да разгледаме човешкото тяло.

Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно. Той и до днес се ползва с всеобщо признание. Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.

Можете да си представите обаче в какво затруднено положение се оказват нашите така наречени съвременни изследователи. Та нали тези изследователи казват: Лесинг е бил един от най-великите хора на всички времена. Но повтарящи се земни животи - това е глупост. Как се съгласува едното с другото? - Ами Лесинг е остарял и е изпаднал в слабоумие. Ние не можем да приемем съществуването на повтарящи се земни животи! - Виждате що за хора са това. Когато нещо им отърва, те го приемат и обявяват автора за велик човек. Но ако каже нещо, което не им хареса, тогава временно става слабоумен.

Понякога стават най-удивителни неща. Така например имало един велик естествоизпитател, Уилям Крукс[3]. Макар и да не мога да се съглася с всичко, което е казал, въпреки това той е смятан за велик естествоизпитател. Той живял в наше време, в края на XIX век. Винаги до обед той се занимавал с естествени науки. Ходил в лабораторията, правел големи открития. Без предварителната работа, извършена от Крукс, нямаше да имаме рентгена и други подобни неща. Но следобедното време той посвещавал на изследване на душата, на психически изследвания. Както казах, не мога във всичко да се съглася с него, но във всеки случай той се занимавал с такива изследвания. В този случай на горепосочените хора би им се наложило да кажат следното: преди обед той е бил напълно разумен, затова пък след обед ставал глупав, бил глупак и умник едновременно! Ето как стоят тук нещата.

А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия!

Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления. Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш. Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния живот на човека. Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека. За физическото тяло не се спори. Всеки го има. В настояще време естествоизпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него.

Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза». Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».

Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват. Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.

Разглеждайки всичко това, което става в човека, се стига до следния извод и може да се види това: отначало човек преживява вълнуващи сънища, бълнувания, започва да фантазира, а след това той заспива. И така, нещо си отива от него. От него си отива това, което го прави разумен човек, това, което живее в него, за да бъде той разумен човек. То се отделя. Но преди неговото отделяне, а също и след това той преживява хаотични, вълнуващи сънища. След известно време той се пробужда и донякъде идва на себе си, поправя се, до следващата употреба на опиум. И така, той се приспива, макар и по много бурен начин.

Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява. Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре. В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота. Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди. В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото. Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено. Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди. И така, кое се оказва подложено на влияние вследствие употребата на малки дози опиум? Оживяващото начало. При употреба на слаби дози опиум се подлага на влияние етерното тяло.

Сега си представете, че някой взема твърде голяма доза или преднамерено се трови с опиум. В дадения случай не става същото, но - което е особено забележително - тук веднага става това, с което завършва приемът на слаба доза опиум. Това, което при приемането на слаба доза става едва в края, при приемането на силна доза става веднага: човек заспива. И така, разсъдъкът напуска човека не бавно и постепенно, а излиза бързо от човека, много бързо. Но и сега вътре в него остава нещо, което го е нямало при употребата на слаба доза опиум. И пак това може да се види.

физическо тяло

етерно тяло: страда от слаби дози опиум

астрално тяло: страда от силни дози опиум

«аз» : страда от обичайна употреба на опиум

И така, да допуснем, че някой е взел толкова голяма доза опиум, че действително се е отровил. При това, преди всичко, той заспива. Но след това тялото започва да проявява безпокойство, държи се деструктивно, появяват се силни хрипове; след това започват спазми. При това се открива характерен симптом: лицето става съвсем червено, а устните - съвсем сини.

Спомнете си това, за което говорих последния път. Казах ви: всички нарушения в дишането възникват при издишане. В какво например се състои хриптенето, отначало пресипналост, а след това хриптене - в какво е същността му? Виждате ли, хриптят тези хора, които не могат нормално да издишат. Ако човек издиша нормално, ако тук

е разположена устата му, тук влиза въздухът, а след това, след известно време излиза навън. Тук на пътя на въздуха се намира мъжецът и вие ще го видите, ако надникнете в устата. Горе е разположено мекото небце, то ту се издига, ту се спуска; то е окачено. Мъжецът и мекото небце благодарение на вдишването и издишването постоянно се движат, ако вдишването и издишването протичат нормално, по правилен начин. Но ако вдишването е нормално, а издишването - ненормално, ако издишването е затруднено, защото се натъква на нещо, тогава мекото небце и мъжецът започват да вибрират, да треперят, поради което първо се появява пресипналост, а след това -хрипове.

И така, може да се види: в дадения случай нещо става с дишането. Опияненият с малка доза опиум изпада в друго състояние, което ви описах: това е своего рода опиумен делириум, буйство. След това той бавно заспива. Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват. Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород. Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини? В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре. Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда». Вследствие от това, от една страна, се наблюдава червена кръв в лицето, а от друга страна - синя кръв в устните.

Това е извънредно интересно, господа. Какво представляват устните? Виждате ли, устните - това са изключително своеобразни органи на лицето. Имайки работа с лицето, вие трябва да го изобразявате по такъв начин: на външната му страна навсякъде има кожа.

Тук лицето навсякъде е покрито отвън с кожа. Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв. И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).

Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите.

Но вие можете да видите, че има нещо действащо в човека, което обаче го няма в растенията. Защото ако внесете в растението отровно вещество, това отровно вещество ще си остане някъде отгоре, то няма да се разпространи. Вие например откривате, че беладоната е много отровно растение. Беладоната съдържа отрова в своята горна част; тя не позволява на отровата да я проникне изцяло. Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел. пр.) Растенията също живеят. Всяко растение има в себе си етерно тяло, има в себе си също и това начало, което (в човека) противодейства на цианозата (посиняването) при приемане на слаби дози опиум, именно слаби, а не силни. Тези слаби дози предизвикват в човека само усещания (халюцинации, които не се съпровождат с цианоза на устните и парализа на дишането - бел. пр.). Ако посоченото растение имаше кръв, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното. Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък. Това е астралното тяло. Така че можем да кажем: при употреба на силна доза опиум на въздействие е подложено астралното тяло.

Има още една, трета форма на употреба на опиум. Тя е много разпространена в света, макар и не в Европа, а сред тюркските народи в Азия и в Индокитай сред малайските народи. При това тези хора употребяват опиум само в такива дози, които могат да понесат, да дойдат отново на себе си, да се събудят, а не да умрат. Благодарение на това те доста интересно правят всичко това, което правят всички останали консуматори на опиум. Те постепенно привикват към тази процедура, вследствие от което целият процес протича при тях по-осъзнато. Ето как описват това турците: когато употребявам опиум, аз се оказвам в рая. Така изглеждат тези представи, тези фантастични видения. На малайците в Индокитай също им се иска да виждат нещо подобно. Вследствие те привикват към употребата на опиум, защото на тях също им се иска да видят всичко това. Човек може да прави това сравнително дълго и така той идва до извода: все пак има някаква друга реалност.

Обаче трябва да си кажем следното: ако тези хората, привикнали да лапат опиум - лапането на опиум става за тях привичка, - ако тези фантазьори са виждали само това (тоест хаотични видения - бел. пр.), след някое време цялата тази история би им опротивяла. Обаче виждате ли, тук се открива нещо забележително. Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание. Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.

Съзерцавайки такива хора, може да се наблюдава нещо доста странно, доста своеобразно; те превръщат употребата на опиум в привичка и затова запазват състоянието си доста дълго време; но след известен период те стават съвсем бледни. Ако по-рано са имали нормален цвят на кожата, сега те бледнеят.

За малаеца това е доста по-различно, отколкото за европееца. Малаецът, когато побледнее, действително изглежда като призрак, тъй като обикновено той е жълто-кафяв. После, след известно време, хората стават такива, сякаш около очите им е съвсем празно, сякаш имат кухини. След това се изтощават, като преди това губят способност нормално да ходят - клатушкат се и куцат. След това все повече губят желание да мислят, почват много да забравят. И в края на краищата ги постига апоплектичен удар.

Такива са симптомите. Да се наблюдава това е много интересно. Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират. На основата на всичко описано от мен виждате, че в дадения случай цялото тяло постепенно загива.

Съществува нещо много своеобразно. Познанията, получени при обследване в това отношение, не са големи, тъй като хората не обръщат внимание на това; макар такъв вид познания лесно би могло да бъдат получени. Въпросът за това, как хората привикват към постоянната употреба на опиум, е напълно известен и по темата е писано нееднократно. Но сега хората биха могли да пробват следното - в друго отношение те много често предприемат това, - ако почнат да дават на животно същото количество опиум, което употребява наркоманът, животното или би почнало да проявява оживление - на първия стадий, когато етерното тяло изпада в безпорядък, - или, на втория стадий, получавайки достатъчна доза, то би умряло. При животните не се появява това, което възниква при консуматорите на опиум, не се появява навик за системна употреба. При животното не се появява привикване.

Какво показва това, господа? Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена кръв, в животното синята и червената кръв безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление. При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената кръв се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре. Това съдейства при човека употребата на опиум да се превърне в навик.

Но аз съм ви казвал: благодарение на изправения стоеж човек има «аз». Животното няма «аз», защото гърбът му се намира в хоризонтално положение. Та на какво оказва влияние употребата на опиум, превърната в навик? На «аза». Така че следователно можем да кажем: «азът» страда от употребата на опиум по навик. И така, с помощта на опиума ние фактически откриваме всичките три тела на човека, които сами по себе си са свръхсетивни: при слаби дози - етерното тяло, при силни дози - астралното тяло и при станала навик употреба на опиум - «аза». Виждате, че ако самото наблюдение е поставено правилно, всичко това може да се постави на естественонаучна основа.

Но също така виждате и следното: малаецът в своята употреба по навик достига до нещо грандиозно. Той се издига до «аза». Какво получава той при това? На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин. Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща. Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави. Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет.

Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава. Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава. И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си. Това се отнася до безсъзнателната памет. След това човек започва да забравя. И така, именно това, което е достигнал, го разрушава. И все пак, когато човек прави привичка употребата на опиум, той може да види, да се убеди, да узнае, че «азът» действително съществува.

Какво прави съвременното естествознание? Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми. Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така. Всичко това е описано, но всички явления се приписват на физическото тяло.

Всъщност това е глупост; тогава би се наложило на всичко физическо да приписваме наличието само на физическо тяло. Всички проявления (на физическото) ние виждаме в растенията. Но не можем да кажем, че човек - това е само едно растение (има само растителна природа). Защото при приемане на голяма доза опиум, въздействието му се проявява върху астралното тяло и само при човека се открива това, което има място при привикване към опиума.

Ако за животните беше свойствено да привикват към опиум, ако те не загиваха от него веднага, вие бихте видели как много животни просто биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията. Защо биха почнали те да го употребяват? Защото животните привикват да ядат това, което им се иска. Следователно ако при животните възникваше привикване (към опиума), тези животни биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията. Ако не го правят, това е, защото при тях не се появява привикване.

За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние. Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното. Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно мислене, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка. Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дейност, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщност нещо отвлечено, нещо абстрактно.

Вчера казах, обръщайки се към намиращите се тук педагози: когато детето достигне примерно седем години, то трябва да се учи. Детето трябва да се учи; при това за целия свой предшестващ живот то е усвоило това, че познатият му, намиращ се до него човек, е «баща». Сега то трябва да научи, че същото това означава написаната (изписва я на дъската) дума «баща». На детето неочаквано му се налага да учи това. С този (написан) «баща» не му се е случвало да има работа. Това са само някакви странни чертички, знаци, които нямат нищо общо с неговия баща! Но на детето неочаквано му се налага да изучава това. То се опъва, то му се противи. Защото баща му е този конкретен човек, който има такава коса и такъв нос: детето е виждало всичко това. Детето се противи на това, че написаното трябва да означава «баща».

Детето се научава да възкликва «Ах», когато е удивено. А сега то изведнъж трябва да разбере, какво е А (като буква). Това е изцяло и напълно абстрактно и няма никакво отношение към това, което е било известно на детето досега. Тук първо е необходимо да се създаде мост, за да се приближи детето към това, което изучава. Искам да ви кажа, по какъв начин може да бъде създаден такъв мост.

Например на детето му казват: виж, какво е това? (вж. рис.) Ако на детето му се поднесе такава рисунка и го попитате: какво е това, какво ще отговори то? - Това е риба. Детето няма да каже: Не знам какво е това. А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F). Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно. Това може да се направи с всяка буква. Само че това трябва да се усвоява постепенно.

При нас във Валдорфското училище един учител прекрасно обясняваше как постепенно са се появили римските цифри. Но стигайки до знака V (пет), той изведнъж се запъна. Как е могло да се появи V? Виждате ли, какво има тук? (Доктор Щайнер вдига ръка нагоре). Вие, разбира се, ще кажете -ръка, това е ръка. Но нима на ръката няма нищо? I, II, III, IIII, V пръста. Сега рисувам тази ръка на дъската (вж. рис.) така, че разтварям настрани тези две части (палецът и отстрани четирите други пръста). Сега имам ръка, а тук V, петица, при което казвам «пет». Сега на рисунката опростявам изображението и се получава римската цифра V от ръка с пет пръста.

И така, виждате, господа, работата е там, че в днешно време ние внезапно попадаме в съвсем абстрактен, отвлечен свят. Ние се учим да пишем, ние се учим да четем: това няма пряко отношения към живота. Но вследствие ние се отучваме от това, което са притежавали хората, които още не са умеели да четат и пишат.

Вие, разбира се, няма да кажете това, което говорят други хора, като например нашите противници: този Щайнер ни каза на занятията, че хората са били по-умни, когато още не са умеели да пишат и четат. След това те казват: та той иска хората да не се учат да четат и пишат! - това аз не искам. Хората винаги трябва да вървят в крак с цивилизацията и още повече, да се учат да четат и пишат. Само че не следва да се губи това, което човек неволно може да изгуби заради четенето и писането. Трябва отново посредством духовното начало, посредством духовността да се върнем към това, какво представлява човешкият живот.

Сега искам да ви разкажа една много простичка история за двама души. Първият вечер охлабва и сваля яката на ризата си, която се държи на копчета, едно отзад и едно отпред - привеждам този пример като най-близък на мен самия, тъй като аз съм носил такава яка на ризата си. Единият човек прави това съвсем машинално, той откопчава едното копче, после - другото копче. Сега той си ляга в леглото. А на сутринта обикаля стаята, търси и пита: къде са ми копчетата? - Той не ги намира. Той не помни къде ги е оставил. Защо? Защото е направил това машинално.

Сега другият. Той не се е научил да слага копчетата на едно и също място - това също е възможно, но би било едно от проявленията на мързела, - а си казва: когато свалям копчетата от ризата, едното го слагам до свещника, а другото - ето тук. И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без участието на мисълта, а я насочва натам. На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата? Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни. Да, но да си спомня му се налага само сутрин. Едва ли нещо ще се получи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това. Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си мислил за него.

Господа, да надникнем малко в историята. Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел. пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене. По-рано въобще още не се е мислело. В древността хората са живеели в духовното. Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.

Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина. Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора. И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?», може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи. Но ние започваме именно с антропософската духовна наука. Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.

Казва се така: не ни се удава да си спомним това; ако човека няма спомени за предишни земни животи, може би никакви предишни животи той не е имал. Но може да се каже и така: човек не може да смята, може да се докаже, че човек не може да смята. Като доказателство се посочва малкото четиригодишно дете и се свидетелства, че то въобще не може да смята. Детето е човек и ето, то не може да смята! Следва да се възрази така: детето ще го научат да смята. Познаващият природата на човека знае, че смятането може да се научи. Ако днес някой сочи човек, който не може да си спомни за своите предишни земни животи, следва да му кажем: но по-рано нищо не се е предприемало, за да могат хората да си спомнят себе си. Напротив, в днешно време съществуват още много своего рода изтърсаци от предишните епохи, които смятат за глупаци тези, които съвсем нищо не знаят за духовното, които не знаят за това, което ще им се наложи да си спомнят в следващия земен живот; на тези хора ще им се наложи да изпитат конфузия, както в случая с копчетата. Преди всичко човек в живота трябва да се научи да мисли за това, за което по-късно ще трябва да си спомня.

И така, антропософията съществува, за да обърне вниманието на хората върху това, за което те ще трябва да си спомнят по-късно. А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят. Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите. Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността? Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.

В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител. Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение. Горе-долу така се съотнасят реалните неща с определенията, които пълнят нашите учебници.

Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото определение: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера. Оттук се правят изводи. Естествено, имайки книга с определен брой определения, вие можете след това логически да изведете оттук всичко, каквото искате; но до човека това няма да ни доближи, това ще ни доближи само до петела, който е достатъчно само да бъде оскубан. Ето какви са ни определенията! Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност.

А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.

И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна наука. Трябва особено да обърнете внимание на това, че антропософията е чужда на суеверията. Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят! Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека! Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух. Но когато около масата седят четири човека, налични са четири духа! Трябва само да ги опознаеш! Обаче напротив, тези хора се стремят към безсъзнателното; тук им е необходим медиум. Погледнете тези изрезки от вестници[5], които ми дадохте преди няколко седмици. Там се описва например как някъде в Англия хората били възбудени от това, че през нощта вещи почнали да падат от местата си, чупели се стъклата на прозорците и така нататък. Тук сигурно действат духове-демони - така говорели хората. Най-същественото за мен в тази история беше това -този, който го е видял, би могъл да разкаже по-точно, - но на мен най-съществено ми се стори това, че тези хора са имали цяла армия котки! Ако вие имате цяла армия котки и част от тях почнат да беснеят, ще видите що за «полтъргайсти», що за «духовни явления» ще ви устроят! Но, както се казва, първо трябва да се разбере това по-точно, и едва тогава може да се съди за него.

Виждате ли, веднъж настойчиво ме увещаваха да участвам в един спиритичен сеанс. Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се съди само ако ги видиш. Там беше един медиум, който беше много известен, много знаменит: след като хората седнаха малко зашеметени от музиката, която беше там - всички седяха зашеметени, - медиумът, сякаш по желание на хората, демонстрира падащи от въздуха цветя! Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио. На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса. Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта. И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото! Така ще разобличите тези неща навсякъде.

Именно от суеверията трябва да се избавяме, господа, ако искаме да говорим за духовния свят. Не следва да се хващате на въдицата на някакви бесни котки и гърбави импресарио. Не, до духа ние стигаме, ако не се поддаваме на суеверия, а винаги се ръководим от истинската наука.

[1] Лесинг, Готхолд Ефраим: 1729-1781.

[2] Франц Меринг: 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893 г.

[3] Уилям Крукс: 1832-1919, английски физик и химик.

[4] кокаин: алкалоид от храста кока (Erythroxylon coca), растящ в Боливия и Перу.

[5] Погледнете тези изрезки от вестници: засега не са намерени.