ВЪВЕДЕНИЕ

Чрез следващите редове се цели да се направи по-лек и по-достъпен за читателя лекционният курс, проведен от Рудолф Щайнер в 1924 година. Това се има предвид с означението «въведение». Както в един университетски курс достъп до семинар в по-горните семестри има само онзи, който е участвал в такива семинари в по-долните семестри, така Р. Щайнер изисква като условие от участниците, да имат основни антропософски познания. Освен това касае се за стенографирани свободно държани лекции, които след това не са прегледани от лектора. Тези две обстоятелства са причина, текстовете да не се разбират така лесно.

Една принципна трудност лежи в наличието на най-различни потребности и предпоставки при читателите с оглед на житейския им опит. Аз се постарах да пиша така, че написаното да се смята също и за научно изложение. Повече читатели обаче очаквам измежду практикуващите. Представеното тук е резултат от дълго занимаване със съдържанието и в никакъв случай не е само една единствена духовна работа. Най-напред в много от общите усилия водещи бяха по-старите приятели, които са се занимавали с предмета вече десетилетия преди мен. После се заинтересуваха и други, които бяха с десетки години по-млади. Те също съдействаха по определен начин. Това не променя нищо във факта, че съдържанието представлява моето лично схващане и аз нося лична отговорност. Сърдечно благодаря на критичните читатели на проекта! Разбира се, може да има различни мнения по много точки, но все пак аз се помъчих да се издигна над само изказани мнения. По-специално изборът на коментираните места би могъл да се направи по друг начин. Не се предявяват претенции за изчерпателност и не се и прави опит за това. Във всички случаи е необходима една прецизна мисловна работа от страна на читателя, така че истинските потребности може би не стоят така далече една от друга. Всеки лесно може да пропусне това, което може би го интересува по-малко. Главната трудност обаче се намира в там, че също и в Селскостопанския курс Щайнер описва нещата въз основа на своето, често съвсем непосредствено, свръхсетивно наблюдение. В своята въвеждаща в Антропософията книга „Теософия“ той казва:

«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1

Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.

Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка. Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.

Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно животно, един човек. Екосистемите не възникват също както отделните организми от една определена клетка (обикновено от оплодената яйчна клетка). Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка. При екосистемите е различно, т.е. много видове с огромно генетично разнообразие и много индивиди заедно изграждат такъв „физиологичен организъм от по-висок порядък“2. Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен смисъл. За една научна дефиниция това може би е недостатъчно. Те обаче насочват вниманието към това, което следва и което е от централно значение за Селскостопанския курс.

Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от по­висш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята. Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.

По-долу ще се занимаем с това духовно съдържание. Селскостопанският курс обаче почти не  разглежда, или само косвено разглежда тази познавателно-методична страна, а предпоставя знанието за тази основа. Всичко друго, което Рудолф Щайнер вече е развил в продължение на четири десетилетия в книги и лекции, е включено в тези лекции, без той да може отново да го представи в подробности, понеже това би надхвърлило дадените рамки. Това той предоставя на грижата на участниците.

Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж. Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по био­динамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие. Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение. Това важи не само за практикуващите. Други групи земеделци и градинари, работещи екологично, направо се отказват от това.

Затова тук ще се направи опит да се облекчи разбирането на непредубедения читател в смисъла на едно въведение. Основанията обикновено ще бъдат представени накратко, но ще бъде посочен техния източник. За да се удаде това, обемът трябва да позволи, книгата да може да се прочете и от много заетите хора. Следователно тук няма стремеж за подробен коментар. Само ще се опитам да изясня какво е имал предвид Рудолф Щайнер при такива места, които ми изглеждат особено важни или особено трудни. За това ще бъдат търсени връзки между самите лекции, а понякога също и връзката с други изказвания на Рудолф Щайнер.

Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие. Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието. Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.

Разбирането на това е едно важно, неизбежно средство, за да можем да обхванем нашето време, самите себе си и задачите на антропософията, а с това също и «Селскостопанския курс».

За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители. Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено. Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем. Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.

Това поведение се определя от картината, която хората си съставят за света и за самите себе си. Винаги има консервативни хора, които охотно пропускат всяка промяна, за да си останат на изпробваното. Това би довело до една втвърдена, не променяща се култура. Това съществува също и в нашия век в голямо многообразие и в крайни форми. Все още има събирачи, ловци и номади. Много от тях отбягват контактите с европейците, защото знаят или предчувстват, че бързо ще загубят важни способности, ако се доближат до съвременната култура. Днес в Египет много земеделци още орат земята с рала, напомнящи тези от преди 4000 години. Тези земеделци са най-приятелски настроените хора, каквито човек може да си представи. От друга страна има и прогресивни хора, които искат да се заловят за всичко ново, без да се досещат на какви духове служат в същото време и какви са последиците от това. Но съществува също и възможността да се види  насоката, в която хората и светът трябва да се движат, за да може развитието поне в известна степен да е успешно. Такава картина за посоката на развитието във всяко време може отново да бъде проверявана, допълвана или коригирана, напълно свободно от фанатизъм. Трябва да се опитваме да си поставяме нашите цели много по-надалеч в бъдещето. За това ни е нужно знание за миналото. Но всяка стъпка трябва да бъде съобразена с наличните факти. Такова усърдие ние наричаме отговорност. Само в такива рамки човек може да разбере, какъв е замисълът на антропософията и на Селскостопанския курс.

Как се дойде до това

До курса се стигна поради молбите и настояванията на няколко земеделски стопани. Те бяха загрижени за развитието на земеделието, което в последно време беше тласнато в една съвсем едностранчива посока заради природната наука, станала чисто материалистична, особено химията; и в края на краищата поради абсолютното господство на непосредствените стопанско-икономически интереси.

Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности. Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад. Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.

Самата работа e била най-важният източник на не винаги будно изживени опитности. Често човек спонтанно е знаел какво трябва да прави, без да трябва съвсем ясно да установява произхода на хрумването или логическото съдържание. Традицията твърдо е държала на установените правила. Най-голямо доверие се е отдавало на съвкупността от опитности на многото поколения, ориентирани към миналото. Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на животновъдството.

В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли. С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.

В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати.

Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения. Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти. Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.

В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген. Подобно беше положението и с някои други земеделски стопани. Тези житейски ситуации също поставяха пред Рудолф Щайнер въпроси относно земеделието. Впрочем те принадлежаха също и към околната среда на неговото детство и юношество, тъй като той беше отраснал в малка земеделска местност в Долна Австрия и като студент много съзнателно беше преживял някои селскостопански проблеми.

В 1920 химикът на BASF д-р Щрайхер го запитва дали може да каже нещо относно производството и прилагането на минералните торове, което да доведе до нещо ново. Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат. Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста. Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години. Следователно десетилетия по-късно. Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.

В Курса го запитват какво се случва, когато се наторява с чисто минерален тор. Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се влага в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо живо.7 Това целеше неговият отговор още в 1920. Но в Курса той не споменава повече за приложението на дигиталис. По този въпрос неговите студии, според мен, водят към препарата от бял равнец и вероятно от там към другите компост-препарати.

Навсякъде нещата се насочват към активиране на действителните причини за живота. Те не се намират във веществото, макар то да има голямо значение, но само като условие, а не като същински причинител на жизнените прояви.

Трябва да се знае, че Рудолф Щайнер имаше много големи познания за лечебните растения. С това той често е изненадвал лекари и аптекари, с които в това ограничено време дълго и интензивно заедно е работел. Редовно са му били представяни пациенти от новооснованата клиника в съседното селище Арлесхайм, при които той е съдействал за поставяне на диагнозата и с оглед на нея е предлагал лечение. Той основно е бил запознат с въпросите за приготвяне на лекарствата, особено с потенцирането им. То беше въведено от доктор Ханеман в началото на 19 век. Щайнер категорично обяви този метод, за разлика от някои стари аптекари-практици, за метод на бъдещето.8 Това е времето, когато възниква антропософската медицина, от която по-късно произлизат фармацевтичните фирми Веледа и Вала.

Какво занимава Рудолф Щайнер

При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката. След Курса самият той формулира този проблем във в. „Известия за членовете на Антропософското общество“:

„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9

Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.

Материализмът освободи хората от древните духовни зависимости. Само с него обаче човечеството не става нито социално, нито се справя по отношение на природата, а попада в катастрофи. Това, което е трябвало да се каже, за да може селското стопанство да бъде разбрано в този негов смисъл, той (Рудолф Щайнер) го е обхванал в дадените осем лекции.

Как човек да усвои тези съдържания

Необходимо е интензивно, основно проучване на текста, за да бъде той разбран. Това въведение има предвид изучаване на оригинала от страна на читателя. При всяко изречение той трябва да се запитва дали го е разбрал. Затова принципно важи, че съдържанието не бива само да се приеме на доверие, а мисловно да се обхване, да се разбере.

„Не се поставят каквито и да било изисквания за вяра в авторитети. Това е един вид основно настроение, което като червена нишка трябва да прониква всяко духовно възприемане.“11

„Ти не трябва да вярваш, което ти казвам, а да го осмисляш, да го правиш съдържание на своя собствен мисловен свят…“12

Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката. По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план. В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност.

„Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14

С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят. По-скоро сетивното наблюдение придобива нов, активен интерес, когато човек пристъпва към него с нови, произтичащи от духовно-научното разглеждане въпроси. Точно това е същественото.

Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото. Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края. Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето.

Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим. Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.

Съвсем същото важи, когато е необходимо да се разбере и вникне в потока на мислите на един човек, когато той изрича един сложен, претенциозен текст. Спрямо изказванията на Рудолф Щайнер можем да заемем правилна позиция, когато разчитаме на вероятността или поне на възможността, че Рудолф Щайнер отдавна предварително е извървял такива познавателни пътища в процесите на природата и ни известява за това. Тогава създаването на мисловната представа е винаги  същевременно упражнение в метода на чуждото мислене, изживяване и действие. Така е при всяко духовно усилие и е съществена съставна част на културата.

Тук методът и съдържанието на описанието превишават това, с което сме свикнали. Където не е възможна собствена преценка, човек трябва да го предостави на бъдещето, тоест да се въздържи както от положителна, така и от отрицателна преценка. Това винаги се отнася за всяка новост. Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно мислене в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер. Това трябва да се отбележи, защото е по-трудно, отколкото в други случаи. Готовността да се изостави извървяната пътека на мисленето, изследването и действието обуславя човек да поеме върху себе си усилията, които се изискват за опознаването на малко пропътуваните местности, за което той недостатъчно е подготвен със своето досегашно образование. Наистина трябва да е налице или да се прояви минимално доверие, че усилията ще бъдат възнаградени. Това обаче не е по-различно при всяка друга духовна работа с ново съдържание.

Положението през 1924

Първата световна война имаше за последица хаотични отношения в Европа. В Германия бушуваше инфлация. Материалният аспект на веществата, след дългогодишна предимно научна подготовка насила беше наложен в широката практика при селското стопанство. Торенето с водоразтворими соли ­ прости неорганични съединения, се смяташе от науката, съвещателните съвети и индустрията за истинското решение на проблемите с изхранването, и това силно беше пропагандирано. Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието. С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.

Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност ­ това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Най­сетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.

Че за това на човека му е необходим мозъкът, е очевидно. От него той се нуждае, както се нуждае от ръката, за да хваща нещата в сетивния свят. Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“. Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително. Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.

Тази вътрешна четиристепенност на физическата, жизнената, душевната и духовната човешка същност произлиза не от усложняването на веществената организация, а всяка степен съответства на една собствена духовна действителност, които Рудолф Щайнер описва от своето свръхсетивно наблюдение и изследване. Те са причините за така значително променения, в сравнение с външния свят, веществен процес в организма. Тези „членове на съществото“ са йерархически подредени. В последна сметка духът определя физиката, тялото. Обратното води към болест и смърт.

Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи. В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти. Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване. Редукционизмът ­ намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб. Тук лежи главният проблем за взаимното разбирателство.

Във външната природа също съществува подразделение съответстващо на човешкото, само че там е разчленено на

    минерално царство /веществено-физическо/,

    растително царство /физическо и етерно/ и

    животинско царство /физическо, етерно и астрално/.

Природата и човекът имат една, простираща се до началото, обща история и човекът като духовно същество от самото му начало като създание има съществен дял в еволюцията, в която са включени Земята и Космосът.

Видимото и подлежащо на изучаване от природната наука тяло се оформя главно от висшите сфери. Затова тук става въпрос за духовно-конкретна формация, за която Щайнер също употребява думата „тяло“, както следва от неговите свръхсетивни наблюдения.

Обобщено, за улеснение, можем да вземем схемата от таблица 1.

Съществените разлики между видимите сетивни картини, това ще рече физическите тела на минералите, растенията, животните и човека се основават на това, че те се определят от другите по-висши съставки на съществото.

Таблица 1.

Всяка по-висша съставка в известна степен поема ръководството в общото устройство и във функциите.[2]

Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“. Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения. Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян. Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле. Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.

Портман основно разработи тезата, че при животните има много явления, които не могат да се обяснят от дарвинизма. Тогава как да бъдат обяснени? Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на животното. Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични забележки. Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене.

За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание. Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна. При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.

Предпоставки за участниците.

С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя. Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса. От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои био­динамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани. Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките. Тези практически приложения желаеше Щайнер. Той беше сигурен, че това ще се осъществи, знаейки, че научната разработка е дълъг и мъчителен път, свързан с много подробности.

Той обаче съвсем ясно казваше, че този път трябва да бъде извървян допълнително към практиката.[8] По-нататък следва едно диференцирано изложение относно съществените съставни същности на човека и на селското стопанство.

Думи, чувства и понятийно съдържание

От езика се нуждаем, за да се разбираме. За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази. Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели. Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си. Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени. Така е винаги, но тук се употребяват думи, които човек може би още не е чувал. Селскостопанският курс е едно от късните произведения (лекции) на Щайнер и предполага да са познати по-ранните произведения, тоест употребените думи и понятия. Щайнер съзнателно избягва да дефинира своите понятия. Те биха станали чрез това по­ясни, но също и мъртви. Той ги е характеризирал: Едно понятие в друга връзка, при други обстоятелства може да разкрива неочаквани, нови характеристични свойства, които не биха могли да се изчерпят с една дефиниция. Важното на първо място е дадено описание да се възприеме сериозно и точно. Едва тогава трябва да се търси смисълът на въпросното понятие в друга връзка. Него човек трябва отделно много основно да проучва. Тази строгост и подвижност на нашето мислене е необходима. Тук трябва да бъдат дадени указания къде могат да се намерят допълнителни описания в трудовете на Рудолф Щайнер.

Антропософия и философия

За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.

За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено. При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.

Общ поглед върху духовната структура на Курса

Осемте лекции стоят в тясна връзка помежду си и представляват един последователен мисловен път. Въпреки това всяка лекция съвсем ясно представлява нова глава, нов аспект на същия предмет. Но самият Щайнер не е дал обозначаващи заглавия на тези глави. Заглавията от книгата, взети от формулировките на Щайнер в съответната лекция, са от издателя. За да се даде възможност за един общ поглед върху цялостния начин на изложение, тук е направен опит сбито да се характеризира съдържанието със собствени думи, както е прието в заглавия и в телеграмен стил.

1. Земя и Космос. Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос. Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята. Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.

2.    Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили. По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре. Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.

3. Химически елементи на белтъка и тяхното отношение към различните сили, определящи живото същество. Как действат чрез земните вещества силите на Земята и Космоса? Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел, кислородът оживотворител, азотът преносвач на кислорода и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.

4. В собственото живо пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на животворящите етерни сили и особено на астралните сили. Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при животните. Най-силното ограничение от този вид, което съществува, е рогът на кравата. Препаратите - тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре. Торенето трябва да се състои от оживяване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.

5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.

6. Предпазващи препарати. Развъждането на плевелите и размножаването на вредителите може да бъде възпрепятствано с помощта на съответно приготвените средства от тези организми.

7. Свободните, естествени етерни и астрални сили и организмите на местността са важните елементи за едно здраво земеделско производство. Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие. Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции.

8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността. При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението

1 Р. Щайнер 1904: „Теософия„, глава Пътят на познанието

2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „Живот и околна среда„.

3 В. Шауман, 1995; „Научният и практическият път на развитие на екологичното земеделие и неговите

перспективи„. Преработена лекция от 21.5.95 в Кил, Жива Земя, брой 4,5 и 6, 1995 и 1/1996.

4 Р. Щайнер: Сс 320, 321, 322, 323, 324, 325.

5 Р. Щайнер: Сс 325, 326.

6 Р. Щайнер: 3 ноември 1923. Сс 230

7 Изказване към 6. лекция 176/177.

8 Р. Щайнер 1920: Първият курс за лекари: „Духовната наука и Медицината„, 6. и 11. лекция. Сс 312. Освен това многобройни препоръки за определени потенции при определени болести на много други места.

9 Новини от 22. юни 1924. цитат според Селскостопанският курс издание 1948.

10 Р. Щайнер:1904 „Теософия„ Сс 9. ­ „Как се постигат познания за висшите светове„ Сс 10.

11 Р. Щайнер: 1910 „Мисията на душите на народите„. Сс 121.

12 Виж забележка 1.

13 Виж забележка 1.

14 Р. Щайнер 1910: „Въведение в Тайната наука„. Сс 13.

[1] Шмидт, Хайнрих преработка от Георги Шишков 1991: „Философски речник„ 22 издание, издателство Алфред Крьонер, Щутгарт.

[2] Най важното изложение относно тази тема е първата глава от Щайнеровата „Теософия„, 1904. Схемата често се употребява от него, много по често обаче се предпоставя нейното съдържание. Още през 1906 той разширява схемата към духовната страна в лекциите си пред членовете на антропософското общество. Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция. Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература. Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„. Бележки от 14 лекции. Сс 95. Също и Сс 136. Едно концентрирано написано изложение от Щайнер/Вегман се намира в първата глава ­ „Основи за разширяването на лечителското изкуство„ Сс 27.

[3] Е. Блехшмидт 1968: „От яйцето към ембриото„. 1094; „Как започва човешкият живот„. Издателство Християна, Швейцария Щайн на Райн.

[4] Г. Готчевски 1967; „Тератогенният риск при прилагане на медикаменти„. Виенска Медицина, седмичник 117, стр. 1­23.

[5] Р. Шелдраке 1993: „Паметта на природата„, издателство Пипер, Мюнхен.

[6] А. Портман 1973: „Биология и Дух„ издателство Зуркамп Франкфурт/М.

[7] Най­често употребяваното съкращение е „Селскостопанският курс„. Селско стопанство, тук е само съществително извлечено от прилагателното. Селското стопанство обаче е предмет, а не свойство на курса. Ако трябва съвсем точно да се вземе, тогава става въпрос за един антропософски курс относно селското стопанство и то изрично за селски стопани. Това може да се изрази накратко, недоразумения почти не са възможни.

[8] Тук най-­напред началото на 6. лекция. Освен това в устната информация в Дорнах (13). Без съмнение Р. Щайнер е бил заинтересуван да изпита природонаучно духовно­научните познания. В този смисъл той прикани към много експерименти. Цялата работа на Лили Колиско (1889­1927) започна оттам. „Ние наистина се нуждаем не само от преобразуването на нашия мироглед  в понятия, днес се нуждаем от изследователски институти във връзка с нашите гледни точки„. 6 март 1920, „2. Естественонаучен курс„, Сс 321.

[9] Р. Щайнер 1883­1890 „Въведение в Гьотевите естественонаучни произведения„ Сс 1.

[10] Р. Щайнер 1886 „Основни линии на теорията на познанието на Гьотевия мироглед„ Сс 2.

[11] Р. Щайнер 1891 „Истина и наука„ ­ Увертюра на „Философия на свободата„ Сс 3.

[12] Р. Щайнер 1894 „Философия на свободата„ Сс 4.

[13] Най висшата достъпна за нас на земята духовност, действащите в растенията ­ природни духове.