Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.

GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Алтернативен линк

 

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 16 септември 1924 г.

Скъпи мои приятели!

Видяхте как с необходимо състояние на болест да бъде прибавено към духовния живот и към духовното изживяване на човека, и разбирането, с което трябва да подхождаме към състоянието на болест, изхождайки именно от двете страни, влизащи в съображение за пасторската медицина, това разбиране може всъщност да произлезе само от едно подобно разглеждане. Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.

Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън. Това, което общо може да се каже върху тези неща, като съдържание на един светоглед, това Вие всички знаете.

Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.

Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.

Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.

А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар. душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.

Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис. №6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът. Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза. Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е. от всички онези йерархии, които са идентични с Аза. Тя, минералната субстанция, ги притежава.

antroposofiq_GA_318_10.jpg?fbclid=IwAR1Y

Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес. На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.

От това виждате, че е необходимо в най-широк смисъл на Вселената да познаваме Духа на природата, Духа на минералното и Духа на растителното царство. Трябва да познаваме Духа, а не субстанцията, защото в действителност човекът трябва да бъде лекуван чрез Духа на минералната и на растителната природа. Вие притежавате субстанцията само в това състояние, в което тя не е правилно духовно овладяна, но съдържа в себе си Духа. И който желае да лекува без да познава Духа на камъните и на растенията, той всъщност само опипва в тъмното, ръководен от едни традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но той никога няма да разбере, защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи Духът, или как е разположен там; така че за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светоглед, и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властвува тази ужасна болест материализъм. Защото в медицината материализмът е една истинска болест. Тази слепота означава заспиване, означава в науката да бъдат произвеждани вредни душевни вещества и това всъщност би трябвало да бъде лекувано. Можем да кажем: най-болният човек в наше време не е този, който е бил за европейското население през 19-ия век, турчина, но най-болното същество в наше време, това е лекарят. Това е една истина, която лекарите бе трябвало да знаят, трябва да я знаят най-много и теолозите, но нали в това се състои езотеричният елемент, всичко това да остане в този кръг, на когото е поверено.

Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести. До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство. Виждате ли, тук Вие имате връзката за много сомнамбулни състояния. Сомнамбулът се движи между тези две състояния, които характеризирах. В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии.

Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.

Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека. Това, което преди е било един вид експеримент, в тази област тъкмо ще трябва да се превърне в едно настойчиво наблюдение. Виждате къде всъщност е залегнала ориентацията. Външната физична наука, която в древни времена е била изцяло съзерцателна, после е преминала към експеримента, все повече и повече замествайки чистото наблюдение чрез експеримента. В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала. Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изследвания. От този експеримент ние трябва да намерим прехода към едно старателно одухотворено, научно оплодено наблюдение над живота. Защото който наблюдава живота, той навсякъде може да улови болестта. В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.

Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма. Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл. Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна. А сега ги разгледай те от другата страна.

Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.

Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.

Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа. Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията. В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света. В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят. Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.

Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти. Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите. Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание. Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло. Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието. В това отношение на нашето време му липсват много неща.

Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо. Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е знанието, то именно да бъде същественото. Би трябвало да се мисли върху тези неща в наше време, когато хората често са твърде лениви за да потърсят конкретното, и поради това се обединяват в абстрактното. Обединението е нещо добро, но то идва от само себе си, когато е налице конкретното.

Това също така е нещо, което може би първи би трябвало да разберат тези, които работят сред съвременно то човечество като лекари и пастори. Защото можем да кажем, че тези две неща днес могат да бъдат наблюдавани навсякъде. Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло. Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.

И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават. Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи. Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.

И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните органи. Когато даден процес, който всъщност трябва да обхване вътрешността, когато той пробие по посока на външния свят, такива патологични процеси можем да наблюдаваме при кожните обриви, където нещата съвсем не съответствуват на това, което Ви казах, тогава за погледа възниква това, което бива наблюдавано във вътрешността, по посока навън то възникване като здраве, но като една болест на отклонение. Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив, израз на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма.

От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма. И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е. в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.

Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин. Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации. Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест. Грях в едното прераждане, болест, в другото.

Тук започва областта на пастора. Ако просто се придържа към традициите на древните времена пасторът вече не може да говори, че грехът е причина за болестта. Но ако навлезе във възгледа за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината. Ето защо много неща, които днес в света се говорят върху тези въпроси, вече не са верни, защото те вече не отговарят на фактите. Тези учения произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това учение съобразно това, което се изисква в наше време. С всичко това ние трябва да свикнем и тогава ще бъде възможно тези разглеждания върху пасторската медицина да бъдат оплодени по посока на двете страни.

Още сега аз възнамерявам, тъй като наистина е желателно, а и приятелите да могат да нагласят времето си, още от сега аз възнамерявам утре и в други ден да изнеса още две лекции върху пасторската медицина.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder