ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 5. Юли 1924

Нека сега да се върнем към някои от случаите, които самите Вие сте наблюдавали в Лауенщайн.

Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство. Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа. Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика. Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число? – Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят. Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.

И така, Вие видяхте, че момчето успя да реши задачата, но не веднага. То се зарадва много, когато я реши, особено след като му бях казал, че трябва да се справи за час и половина. Вие ясно видяхте на какво е способно то. Всички сили на неговото същество се включиха в работата. Само че за да се справи, му трябваше по-голям период от време, което означава, че неговото етерно и физическо тяло веднага се възпротивяват, те не разгръщат своите функции, въпреки че възможностите са налице.

Сега, ако проследим как се развиват интересите на това момче, ние ще установим, че те остават в главовата организация. Те не могат да се спуснат надолу в другите системи на неговия организъм.

Много показателна в този случай е следната малка подробност. Вие видяхте, че то дойде със своя малък „Кодак” и поиска да ни фотографира, което направи много старателно и с дълбок интерес. После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него. Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива. И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки. С това момче може да се постигне твърде много, ако се вземат предвид здравите инстинкти, които то въпреки всичко носи в себе си. Винаги може да се установи, че здравите инстинкти са налице дори и при абнормните деца. Ако вниманието на въпросното момче се насочи към такива неща, които изискват сръчност, кръгът на интересите му веднага се разширява.

Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.

За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала. Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.

От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето. Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.

И така, наскоро имахме един типичен случай, едно 15-годишно момче с епилепсия. При него също имахме характерните симптоми, които вече разгледахме, само че то е с няколко години по-голямо. Тук трудността идва от това, че момчето се намира в прехода към половата зрелост. Не беше ли то кастрирано? Процесът засяга целия организъм.

И тъй като момчето е кастрирано, ние сме свидетели на извънредно бурни явления, а именно реакции, предизвикани от една изкуствена намеса в половото развитие. При това момче преходът към половата зрелост протича много трудно. Защото половото съзряване е процес, който засяга целия организъм. За момчето кастрацията няма друго значение, освен че тя идва като едно противодействие срещу половото съзряване. При този младеж нека да имаме предвид следното: той се намира в такъв период, когато е необходимо да бъде лекуван така, както се лекуват деца в полова зрелост, а именно като внимателно им отваряме очите за всичко, което би могло да пробуди у тях интерес към процесите на околния свят. Преди всичко, трябва да се приложат методите на Валдорфската педагогика. Нека да го избавим от неговата вътрешна възбудимост и трайно да насочим вниманието му към навън, така че да пробудим интерес към външните неща и процеси.

Сега може би ще ми опишете докъде е стигнало момчето в своите училищни занимания.

С.: То не може нито да чете, нито да пише, по отношение на учебния материал не е постигнат никакъв напредък. През минала година г-жа Ф. се опита да приложи системата Монтесори, но без успех.

И така, у момчето се отбелязва известна притъпеност, що се отнася до външните му впечатления. И точно тук възниква необходимостта от прилагане на Валдорфската педагогика според начина, предвиден за съвсем малките деца, а именно: тръгвайки от заниманията с живопис, да го улесним така, че то да изрази с цветове всичко онова, което го измъчва вътрешно. Дайте му да рисува и вижте какво ще се получи. После продължавайте по-нататък, като се ръководите от неговите индивидуални особености.

Но тъкмо при това момче безусловно се налага и терапевтична намеса. Ние все още не сме обсъждали терапията, нали така? Уместно е то да приема водорасли и беладона. Тази би могла да бъде терапевтичната намеса в случая. Защо точно инжекции с водорасли, Вие ще разберете, ако се съсредоточите върху вътрешната същност на момчето и ще бъде добре, ако размишлявате по-дълбоко върху тези неща, понеже занапред ще ги прилагате самостоятелно в отделните случаи. Защо тук е уместно да се приложат инжекции с определени субстанции, извлечени от водорасли? При водораслите ние имаме едно растение, което няма нито силно развити корени, нито дава цветове. При тях корените и цветовете са преплетени едно в друго. Тъй като тук преобладава листната маса, липсва и свързаност със Земята. От друга страна, тук липсва също и интензивна свързаност с Космоса. При водораслите съществуват отношения главно към онова, което протича във водния и въздушния елемент, и то непосредствено в земната повърхност. Водораслите и гъбите са такива растения, които изцяло са потопени във взаимодействията между въздуха и водния елемент. Една важна особеност при тези растения е тази, че те показват едно силно привличане към съвсем незначителни количества сяра, която днес е широко разпространена, както във водата, така и във въздушния елемент. Ето защо, ако силите на тези растения бъдат включени в ритмичния организъм, те допринасят за хармонията между астралното и етерното тяло. А точно тя липсва при едно такова момче.

Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата организация ангажира твърде силно астралното тяло и му пречи да се свърже с етерното тяло, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите. А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото тяло и етерното тяло отказват да пропуснат астралното тяло, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното тяло възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата организация липсват достатъчно сили на привличане.

А сега бихте ли описали и момичето според указанията, които дадох?

С.: Аз видях момичето само веднъж, едно момиче с подути устни. Вие загатнахте, че между 3-та и 4-та година вероятно се е случило нещо особено, засягащо астралното тяло, което е довело да силни сърбежи. Беше препоръчана терапия с никотинови клизми, а при липса на подобрение – никотинови инжекции. Сега момичето е на 15 години.

И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.

Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател. Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.

Виждате ли, това, че хората имат тези вътрешни интуиции, а не ги забелязват, е един забележителен факт. Антропософите имат много поводи да обърнат внимание на тези вътрешни интуиции, те ги притежават в много по-голяма степен, отколкото предполагат, обаче не им се доверяват, понеже в решителния момент те се сблъскват с една трудно преодолима суета. Заедно с тези способност и израстват и всевъзможни импулси, подклаждащи човешката суета, и към всички неща, за които говорих вчера, характеризирайки съвременната епоха, можем да отнесем също и извънредно силната склонност на днешното човечество към суетата.

Виждате ли, става дума за нещо, което засяга онези млади хора – а Вие също сте част от тях – които по някакъв начин са се посветили на една забележителна професия, която може да упражни оздравителното си въздействие върху цялото човечество. Днешното младежко движение е една голяма необходимост, то е нещо извънредно важно и във висша степен интересно също и за хората от по-старото поколение. Тези мои думи не бива да се разбират погрешно. И така, никой не бива да застава срещу младежкото движение. От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора. Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора. Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.

Занапред ще се нуждаем тъкмо от това, което някога се проявяваше в една извънредно филистерска област и не без известна интуиция беше определяно като: преклонение пред малките неща. Ето какво би трябвало да се усвои от младите, които често пъти са склонни да витаят в абстракции. А това е нещо, което с огромна сила подхранва суетата.

Замислете се за скритите тук трудности и ги имайте предвид във Вашите езотерически стремежи. Не забравяйте за огромните трудности, с които ще се сблъскате. Онзи, който воден от своя интуитивен опит иска да предложи нещо на един друг човек – защото нещата не са толкова прости и изискват прозрение в наличните факти, а по правило мненията на лаиците за недоразвитите деца са крайно погрешни – той трябва енергично и смело, а не мимоходом, да превърне девиза „Аз мога това!” в трайно съдържание на своето съзнание.

И ако Вие отново и отново си повтаряте това – без никаква суета и жертвоготовно преодолявайки всякакви пречки – тогава не само ще усетите, а и ще видите колко много може да се постигне в тази посока. Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.

Общо взето, в областта на педагогиката хората не могат да постигнат нищо, докато не осъзнаят една истина. Тя се състои в следното. Всяка вечер Вие да пробуждате в съзнанието си усещането: В мен е Богът, в мен е Богът или Божият дух, и то не само теоретично, понеже според повечето хора медитирането е едно чисто теоретично занимание; а всяка сутрин да пробуждате в съзнанието си усещането, което ще Ви съпровожда през целия ден: Аз съм в Бога.

Размислете само какво всъщност постигате, ако раздвижите в себе си тези две представи, превръщайки ги в живи усещания, във волеви импулси. Тогава пред Вас застава следният образ: В мен е Богът – а на следващото утро картината се променя: Аз съм в Бога. – Но това е едно и също, както горната и долната фигура (Рис. 17). И сега чисто и просто стигате до едно интимно разбиране: Това тук е един кръг, а това е една точка. И още: Кръгът е точка, точката е кръг.

Рис. 17

Едва по този начин Вие се приближавате към човека. Припомнете си рисунката, на която изобразих човека веществообмен-крайници и човека-глава. Тази рисунка не означава нищо друго, освен израз на това, което сега ще Ви покажа с една проста медитативна фигура. При човека това е осъществено по такъв начин, че в човекакрайници Азовата точка на главата става кръг. И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга. Те са различни само за външния поглед. Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.

Рис. 18

Но медитацията, до която стигаме в тази област, скъпи мои приятели, не бива да поражда усещането: Ето, сега аз се затварям в едно топло гнездо, и около мен ще става все по-топло и по-топло! Медитирането има и друго усещане и то е свързано с потопяване в действителния свят, включително и до най-малките подробности. Преклонение пред малките неща! Не бива да премахваме интереса към тези малки неща, скъпи мои приятели, Вие трябва да се интересувате от всичко: както от ушната мида, ноктите и космите, така и от Сатурн, Слънцето, и Земята. Защото в крайна сметка един човешки косъм съдържа всичко и губейки един косъм, фактически човек губи целия Космос. Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен живот, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят. Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета. Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.

Но тук трябва да отбележа, че виждам и големи грешки, които допускаме при много от инициативите в нашето антропософско движение. – В случая с момичето, както Ви казах, би трябвало да се прояви някаква абнормност между 3-та и 4-та година. Вие питахте майката и тя го потвърди. И какво направихте после? Не искате ли веднъж честно и точно да опишете какво направихте, след като получихте потвърждение от майката?

Мълчание.

Искате ли Вие тримата поне веднъж да проявите езотерична честност? Какво направихте?

Мълчание.

Ако бяхте направили необходимото, сега би трябвало да кажете: Ние подскочихме толкова високо, че пробихме дупка в тавана! – Но в такъв случай, отражението от този скок би трябвало не само да говори, но и да свети от самите Вас.

Трябва да има ентусиазъм в изживяването на истината! Ето какво е необходимо. От много години в антропософското движение има нещо, което ми причинява ужасна болка и това е, че хората стоят толкова твърдо на краката си, младите почти толкова твърдо, колкото и старите. Нека да си представим колко твърдо могат да стоят хората на краката си. Виждате ли, всъщност Ницше би представлявал нещо съвсем друго, ако не беше се разболял. Той накара своя Заратустра да стане един танцьор. Станете и Вие танцьори като Заратустра! Живейте с най-дълбока радост от истината! В това има по-дълбока езотерика, отколкото в сериозното умуване върху нещата. Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на възпитателя.

Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва. Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.

С.: Както изглежда, ние няма да задържим момичето в нашата клиника; то ще идва само за лечебните процедури. До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда. Не знаем повече за него, то е тук само за клиничното представяне. Във всеки случай бяха направени никотинови клизми.

Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо? Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм. Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета. Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.

Вероятно е по-добре – и аз допълнително ще се спра на това – ако се опитаме да ограничим въздействията в рамките на астралното тяло и да не ги допускаме до Азовата организация. Ще постигнем това, ако поне веднъж седмично назначим вани с малки количества сяра.

И така, още утре ще обсъдим другите случаи и аз съм доволен, че ще се спрем на интересното явление, каквото са децата албиноси. Ние имаме две такива деца, по-голямото е момиче на 15 години и неговата съвсем малка сестричка. Може би сте подготвили хороскопите?

Въпросът е към г-ца д-р Врееде, която предава хороскопите.

Ето, това е по-голямото момиче, до него е помалкото. – Къде стои Уран? Не намирате ли нещо особено в констатациите?

Г-ца д-р Врееде: Да, тъкмо тук при Уран и Нептун. При по-голямото момиче Нептун е в опозиция спрямо Уран.

Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата. Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.

Сега възникват редица важни въпроси. От една страна, по отношение на своето изграждане, човекът е във връзка със Земните сили, съответно – Земните субстанции, от друга страна той е свързан с целия Космос. Той е двойно зависим. И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в наследственото течение. – И така, наследственото течение. Родителите на двете представени деца, както бащата, така и майката, не показват дори следи от това, което наблюдаваме при албиносите. Нищо, съвсем нищо, те са напълно нормални хора. Но се говори, че една от бабите е била албинос.

Г-ца д-р К.: Става дума за сестрата на майка им.

Следователно, лелята. Това се отнася за миналото. Нека само да отбележим, че някъде в миналото вече е съществувала известна склонност към това явление. Не споменахте ли днес и за други деца от Йена, също и от областта Заал?

Г-ца д-р К.: Две деца и един възрастен, 32-годишен, вече женен. Всред роднините на тези трима открихме само един албинос.

Както виждате, нещата, бих казал, се проявяват ендемично в определена територия. От друга страна, те се пресичат. Съвсем спорадично, при определени обстоятелства, в дадена област се раждат албиноси. И сега възниква въпросът: Как се случва така, че в дадена област се ражда един албинос?

Рис. 19

Ние знаем, че тук става едно насищане със сяра чак до периферията и че са възможни малки сярни инфаркти. Но да потърсим сега къде във външната среда можем да срещнем сяра. По цялата долина на Заал ние откриваме една руда, която представлява свързване между сяра и желязо, така че можем да установим: колко е съдържанието на желязо в околната среда, колко е съдържанието на сяра особено в тази област, където срещаме чудно красивите парченца пирит. Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19). В съседните области откриваме главно гипс. Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода. Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата. Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая.

Сега бих искал да обсъдим един курс на лечение, който да приложим тук на място. Нека да оставим това за утре.

Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците. Там аз изнасях лекциите си по такъв начин, че първо ги питах какво биха искали да чуят, и в известен смисъл темите бяха посочвани от самите тях. Ето защо сега те не ме упрекват, че им говоря за неща, които не представляват интерес за тях.