БЕЛЕЖКИ

Към това издание

При този том става въпрос за така наречения втори медицински курс. Той е бил изнесен като продължение и допълнение към първия медицински курс за лекари, фармацевти и студенти по медицина. Една година преди това многообразните импулси от страна на Рудолф Щайнер в медицинската, психоложката област и общото човекознание, които пронизват неговото дело още от началото, достига нова кулминация в обхващащия двадесет лекции първи медицински курс, който по-късно е публикуван под заглавието «Духовната наука и медицината», Събр. съч. 312. Той се провежда по инициатива на един слушател, който приема изискването на Рудолф Щайер за една интуитивна медицина и го моли за необходимото полагане на основите. Чрез този курс работата в медицинската област мощно се импулсира. В Щутгарт и Арлесхайм се създават клинично-терапевтичните институти и в интернационалните лаборатории (в Арлесхайм в рамките на акционерното дружество Футурум - Futurum AG, в Щутгарт при акционерното дружество Идващият ден - Der Kommende Tag AG), от които в последствие се създава акционерното фармацевтично дружество ВЕЛЕДА.

Паралелно с настоящия медицински курс от 12-ти до 17-ти април 1921 г. след обяд се провежда лечебно-евритмичният курс (Събр. съч. 315), в който взимат участие и лекарите - заключителната лекция от 18-ти април (лекция 9 от настоящия том). Осъществяването на лечебно-евритмичният курс е инициатива на Елизабет Бауман Долфус и Ерна ван Девентер-Шолфрам, които още от 1915 г. в особени случаи многократно получават указания от Рудолф Щайнер за терапевтично приложение на евритмията и през зимата 1920/21 го молят за систематично поставяне на основите в тази област. В лицето на д-р мед. Хендрик ван Девентер (по това време още канд. мед.) те имат необходимата подкрепа от медицинска страна, така че е могла да бъде въведена (инаугурирана) тази нова терапевтична насока, която представлява важно разширение на медицинските лечебни методи.

Текстови документи: За основа на настоящия том служат стенограмите на професионалната стенографка Хелене Финкх (1883-1960), които тя пренася като обикновен текст.

В бележките към 4-то издание от 1984 г. се казва, че има две различни пренасяния в обикновен шрифт, от които едното не е намерено, но е служило за основа на първия ръкопис. Първото издание от 1963 г. в рамките на Събраните съчинения е направено според пренесения от стенограмата текст на госпожа Финкх и сравнен с ръкописа от 1921 г. Корекциите на текста, които са били необходими, са означени в Бележки с означението «според стенограмата». След прецизно разглеждане се установи, че всички досегашни издания се базират на стенограмата на госпожа Финкх. Поради свободното редактиране на напечатания ръкопис от 1921 г. е възможно да има варианти на текста, които създават впечатлението, че става въпрос за две различни, малко различаващи се копия. Не е така обаче.

От друга страна, действително е имало втора стенограма, и то от Лили Колиско. За щастие през 1977 г. оригиналните стенограми на госпожа Колиско са придобити от архива, между които е и тази на настоящия том. Понеже двете стенограми са записвани с различни системи - госпожа Финкх използва Stolze-Schrey, а госпожа Колиско - Gabelsberger, възможно е неяснотите, дължащи се на системата, взаимно да се изяснят.

Изданието от 1984 г. е фотомеханично копие и като такова е по-непроменено от изданието през 1963 г.

За изданието през 2001 г. текстът първо е сравнен още веднъж с пренесения текст на госпожа Финкх, при неясните места стенограмата е проверена още веднъж и накрая някои проблематични места, които не са били достатъчно ясни, са сравнени със стенограмата на госпожа Колиско. Освен това някои важни неща можаха да се изяснят чрез записките в бележника на Рудолф Щайнер.

Изданието е публикувано от д-р мед. Ева Г абриеле Щрайт и Дьорте Мерлинг.

За бележника: Бележникът към настоящия том (NB 610), намерен в наследството на Ита Вегман и заедно с нейното писмено наследство предаден на сбирката от ръкописи при университетската библиотека в Базел. На управлението на наследството на Рудолф Щайнер е дадена възможността да фотокопира бележниците и бележките на Рудолф Щайнер, които са се намирали в това наследство, и да ги ползва за издаването на въпросните цикли. Бележникът NB 610 (липсващ в бълг. издание) се намира особено съдържателен и подробен и в немското издание е представен напълно, доколкото се отнася до настоящия курс.

Промени в сравнение с предишни издания: Доколкото се отнася до промени само в интерпунктуацията и маловажна смяна на местата на думите, което да улесни четящия, те не са документирани поотделно. Отделни думи са сменени въз основа на предишните проверки на стенограмата и изясняват по-добре фактическото съдържание. Тези, както и места, където има промяна в съдържанието, са изброени в листа на корекциите. Необходимите основания се намират в Бележки към текста. На някои места има думи от издателя, които не се съдържат в пренасянето на стенограмите в обикновен шрифт. Те са указани със скоби и служат за допълването на изречението и изясняването на съдържанието

Рисунките в текста са от Ася Тургенева и Хедвиг Фрей според скици в стенограмата. Три рисунки (на стр. 87 и 92) трябваше наново да се направят за изданието от 2001 г. от Дьорте Мерлинг, понеже се различаваха от тези в копието. За една от тях се наложи да се постави на друго място в текста. Тези изменения се отнасят до лекцията от 15 април 1921 г., за която оригиналните рисунки на дъската не са запазени.

За рисунките на черната дъска: Оригиналните рисунки на дъската към този курс, освен двете от 15 април 1921 г. и втората лекция от 18 април 1921 г., са запазени, понеже на черната дъска е била опъната хартия като основа за рисунките (таблата). Те са поместени като допълнение към лекциите в том XXII в поредицата «Рудолф Щайнер - Рисунки на черната дъска към лекциите». В полето към въпросните места има указания за съответните оригинални табла. Таблата 4 (14 април 1921 г.) и 5 (16 април 1921 г.) са били използвани в същите дни за лекциите по лечебна евритмия (Събр. съч. 315) и затова съдържат и рисунки, които директно нямат общо с настоящия курс.