ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Прониквайки чрез тези разглеждания все по-дълбоко към онази специална област, където патологията трябва да нахлуе в терапията, при което в известен смисъл трябва да бъде хвърлен мост между двете, ще бъде необходимо да бъдат споменат най-различни неща, които по отношение на лечението могат да представляват само един вид идеал и който не могат навсякъде да бъдат преценени в целия обхват. И все пак, ако има ме поглед върху всичко онова, влизащо в съображение при лечението на болния, от подробностите ще можем да изведем едно или друго и най-малкото ще знаем, как именно да преценяваме фрагментарните находки в болестта.

Преди всичко е необходимо да разберем, колко важно за лечението и на най-специалния случай е познаването на целия човек, който е застанал пред нас. Това познаване на целия човек всъщност винаги би трябвало да се простира върху най-важните жизнени моменти. И тъй като понякога лекари са им гласували доверие и сами разказвали някои неща, то аз например често съм бил учуден, когато само след няколко думи съм питал: на колко години е всъщност болния?  и лекарят не е можал да ми отговори точно, т.е. не е можел да си даде сметка, колко годишен е съответния болен. Както ще видим през следващите дни, едно от най-съществените неща е, с доста голяма точност да се осведомим за възрастта на пациента, защото терапията в силна степен зависи от възрастта на пациента. И ако завчера тук бяха споменати някои неща, които в отделни случаи не помагат[1], то при такива изявления съвсем близо е въпросът: по какъв начин е свързана възрастта на съответния пациент със случаите на неуспех? При лечебните средства най-вече трябва да се проследява на чина на въздействие на възрастта.

След това обаче става дума за следното: винаги е нужно да се обърне внимание на това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправеността, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно тяло на човека. Мислил съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към реалността на човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно тяло" и т.н. 

Те разбира се, биха могли да бъдат заместени с изрази, които са предпочитани сред неантропософите, но това ще можем да направим вероятно едва на края. Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази. И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек. Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е. нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, макар че това е може би малко неудобно, би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е подвижен, работлив или е склонен към мудност. Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност на астралното тяло и на Аза. 

Може да звучи парадоксално, но тази подвижност не се осъзнава. Тя е несъзнателна. И тъй като е несъзнателна, съответният човек не е работлив в своето съзнание, но е муден като цяло. Защото това, което аз тук определям като противоположност на мудността, това е органичната способност, човек, със своята по-висша същност да овладява своята по-нисша същност, т.е. изхождайки от своето астрално тяло и от своя Аз, действително да пренася тази дейност върху физическото и върху етерното тяло. При мудния човек тази способност е много слаба. Всъщност, от духовно-научна гледна точка, мудният човек представлява спящ човек.

След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед. Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност. След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо. Както ще видим през следващите дни, това е от изключителна важност за преценката на цялостното устройство на човека. Ако лекарят, имайки пред себе си отделният болестен случай за лечение, би могъл да изведе подобно обозначаване бих желал да кажа подобна здравна сигнатура на човека, изхождайки от зъбната находка, то това би било за него една изключително важна опорна точка.

След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло. С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н. По-подробно това може да бъде засегнато при разглеждането на съответната глава. Но ето така засега можем да добием поглед върху същността на човека, когото трябва да лекуваме. Защото само когато знаем всичко това, ще бъдем в състояние в подробности да установим, по какъв начин да смесим дадено лекарство.

Засега най-общо бих желал да насоча погледа Ви към това, до което вече достигнахме чрез отделните разглеждания през преходните дни че между човека и целия останал свят извън него съществува вътрешно родство. От духовно научна гледна точка често се казва, макар, че така изразено, звучи абстрактно, че в хода на развитието си човекът е отлъчил от себе си останалите царства, и че по тези причини това, което се намира извън него притежава известно родство със собствената му същност. Във връзка с терапията на органите, противно на абстрактната проява на това отношение, ние непрекъснато ще се насочваме към подобни родства. 

Но засега преди всичко трябва да сме наясно, на какво изобщо почива това терапевтично отношение на човека спрямо природата извън него.

Вие знаете, че в тази област се водят много спорове, че лечебните методи, които ние с течение на времето ще обсъдим по-подробно, се намират помежду си в сурова борба. Една от тези борби е доволно позната, борбата между хомеопатично настроените лекари и алопатично настроените лекари. А сега може би ще Ви заинтересува, по какъв начин духовната наука трябва да се намеси в този спор. Тази намеса днес, за сега, искам да кажа нещо общо по този въпрос, по отделните неща. След това ще разгледаме по-подробно тази намеса е всъщност доста своеобразна.  Защото в основата си, поради това, което става ясно за духовната наука, алопати всъщност изобщо не съществуват. В действителност алопати не съществуват, защото и това, което бива предписано под формата на алопотични лечебни средства, и то в организма преминава през процес на хомеопатизиране и всъщност е в състояние да лекува само чрез този процес на хомеопатизиране. Така, че всъщност всеки един алопат намира помощ за своя алопатичен способ в лицето на хомеопатизирането от страна на собствения организъм, който всъщност извършва това, което алопатът пропуска да извърши: разрушаване на връзката между отделните части на лечебното средство. Но във всеки случай все пак съществува значителна разлика между това дали организмът ще бъде свободен от този вид хомеопатизиране или няма да бъде свободен, поради простата причина, че това, което представляват лечебните процеси в организма, е твърде силно свързано със състоянията, до които лечебните средства постепенно достигат, когато бъдат хомеопатизирани. Но в лицето на това, което телата от външния свят притежават в себе си, организмът има срещу себе си нещо, с което не е в лечебно родство, т.е. нещо, което той приема в себе си като чуждо тяло. когато обременяваме организма с всички тези сили, намиращи израз, когато му дадем лекарството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение. За случаите, когато не е възможно да снемем от тялото този процес на хомеопатизиране, ще говорим отделно.

И така виждате, че хомеопатизирането представлява нещо, което всъщност в известна степен внимателно е било наблюдавано в самата природа, макар при това, както ще видим по-нататък, фанатизмът да е извършил значителен скок. Сега обаче става дума за това, да разберем, как можем да открием път към подробностите във връзката на човека със средата извън него. И тук разбира се, както вече казах това вчера по повод на друг един случай, не можем просто да повтаряме това, което са изказали древните лекари, макар че едно задълбочено вникване в древните медицински писания би могло да бъде полезно, но трябва да се осланяме на това например, с всички средства на модерната наука да проникнем в това взаимоотношение между човека и средата извън него. При това най-вече не бива да забравяме, че с химическото изследване на субстанциите, т.е. чрез един вид навлизане в това, което ни разкриват отделните субстанции в лабораторията, с това не можем да отидем много напред. Вече посочих, че всъщност това микроскопиране това микроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюдение, с това, което получаваме при наблюдението на самия Космос. Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек. При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими. Виждате ли, именно разтворимостта е последното свойство, което в процеса на развитие на нашата земна планета е имало особено значение. Това, което се е отложило в Земята в твърда форма, в своята значителна част в основата си може да бъде свързано с един космически процес на разтваряне, който процес е бил преодолян и умъртвен, при което са се отложили твърдите части. А да си мислим единствено за механичното отлагане на седименти и на тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно. И така можем да кажем, че всичко, което живее в процеса на разтваряне, и което, доколкото протича във външната природа, в природата извън човека, представлява нещо, което човекът също така е отделил извън себе си. В процеса на разтваряне там, навън протича нещо, което човекът е отделил извън себе си. Така въпросът се свежда до това, да бъде изследвано, какво отношение имат процесите на разтваряне в Космоса извън човека към вътрешните процеси в човешкия организъм.

Това, за което разказвам, има фундаментално значение. Определени хора, у които съществува твърде силна връзка между духовно-душевната и физически-етерната им същност, органически жадуват или гладуват за сол, т.е. в своя организъм те желаят да върнат обратно процеса на отлагане на соли, което означава, че те искат да разтворят този процес на формиране на Земята, т.е. в съществена степен те желаят да върнат солта в едно по-ранно състояние на формиране на Земята, състояние преди момента на втвърдяването и. Да бъдат видени подобни неща е от особена важност. По този начин наистина вникваме във взаимовръзките между човешкия организъм в природата извън човека. Човек може да си каже: тази, човешка природа носи в самата себе си един вид органическа необходимост да връща обратно определени процеси, осъществяващи се във външния свят, да се бори срещу тях. Вие знаете, вчера споменах, че човекът трябва да се бори дори срещу тежестта чрез стремежа да бъде носен човешкия мозък. Изобщо тази тенденция за противодействие е налице. Сега става дума за следното: какво представлява това противодействие срещу процеса на формиране на Земята? В основата това, означава не нещо друго, а освобождаване на долния човек от духовно-душевното, изтласкване на духовно-душевното от долния човек, засега по посока на горния човек. И така, във всеки случай, където е налице глад за сол, този глад за сол ни дава да разберем, че долният човек по определен начин иска да се освободи от твърде мощната активност на духовно-душевното, и че желае тази активност на духовно-душевното в известна степен да потече по посока на горния човек.

А сега да приемем, че в долния човек съществуват известни нарушения, такива нарушения, които могат да бъдат разпознати, по-късно ще разгледаме средствата, чрез които можем да разпознаем отделните заболявания, до които водят тези нарушения. Какво можем да направим? Тук бих желал да вмъкна едно наблюдение, което вероятно ще бъде важно за онези, които са твърде склонни към известна едностранчивост в употребата на лекарствените средства. При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение. Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество. Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.

Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик. Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука. Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи. Бих желал да кажа, че всичко онова, което е солеобразно, чрез процеса на своето възникване така е изтласкало от себе си невеществения елемент, че той вече не му е вътрешно присъщ.

Точно противоположното откриваме при фосфора. И по тази причина древните атавистични познания не съвсем необосновано са описвали фосфора като носител на светлината, защото съвсем правилно са виждали, че той действително носи невещественото, светлината. Това, което солта отстранява от себе си, фосфора го носи в себе си. И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост. Но това обстоятелство се дължи лечебната сила на всичко, което е заложено във фосфора и което по някакъв начин е сродно на фосфора по отношение на лечебния процес. Ето защо фосфорът, който поема вътре в себе си невеществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато астралното тяло и Аза недостигащи напълно до човека трябва да бъдат изтласкани обратно към човека.

И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е.  астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност. Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло. Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло. Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции. 

В хода на времето ние ще видим, по какъв начин в подобно действуващи субстанции може да бъде използван фосфора, като лечебно средство.

Виждате ли, по този начин Вие установихте във външната природа две противоположни едно на друго състояния солеобразно-действуващото и фосфорообразно-действуващото. Тъй както човекът представлява тричленно същество: нервно-сетивно същество, циркулаторно същество, веществообменно същество, и тъй както циркулаторното същество посредничи между веществообмяната и нервно-сетивната дейност, така във вътрешната природа посредничи всичко онова, което в силна степен нито отдава себе си, както прави това солеобразния елемент, нито поема в силна степен невеществените елементи в себе си; нещо, което бих желал да кажа регулира везните между тези две дейности и при това се стреми да изживее себе си в капкообразната форма. Защото в основата си меркуриалният елемент представлява винаги нещо, което чрез своята вътрешна силова взаимовръзка се стреми към капковата форма. До това се свеждат нещата при меркуриалния елемент; не субстанции, обозначавани днес като живак да бъдат разглеждани като меркуриален елемент, но въпросът се свежда до силовата взаимовръзка, уравновесяваща везните между разливането на солеобразния елемент и затварянето в себе си, задържането в себе си на невеществените елементи. И така, става дума за следното: да бъде изследвано силовото състояние, което именно по най-нагледен начин се съдържа във всичко с меркуриален характер. По тази причина ще откриете, че меркуриалният елемент е в значителна степен свързан с всичко онова, което е насочено към установяването на равновесие между дейностите, за които подходящ е фосфорният елемент и дейностите, за които е подходящ солеобразният елемент. Това че въздействието върху организма не противоречи на току що казаното, това ние ще видим, когато говорим специално за сифилистичните заболявания и за други подобни заболявания. Чрез разглеждането на фосфорния, на меркуриалния и на солеобразния елемент в известна степен Ви представих особено нагледните типове от областта на минералите. Но Вие видяхте, че още при солеобразния елемент трябва да говорим за органен процес, заложен във формирането на черупката на стридата, и стоящ в основата на това формиране. В известен смисъл този процес е налице и когато невещественото бива концентрирано и във фосфора. Но тъй като тук всичко бива насочено по посока навътре, затова не може така нагледно и външно да бъде демонстрирано. Сега нещата се свеждат до това, изхождайки от наблюдението над това явление, типично оформено във външния свят, да се премине към нещо, което бих желал да кажа в една друга епоха човекът е излъчил от себе си да се премине към растителния елемент.

Растителният елемент, както видяхме вчера от друга гледна точка, в известен смисъл представлява противоположност на това, което съществува като дейност в човешкия организъм. Но и в самото растение ясно можем да различим три елемента. Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания. Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек. Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете. Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво. А това, което действува в клетката, в основата си не е нищо друго освен отражение на това макро космическо въздействие.

Сега, обаче, когато разглеждате растителната същност на Земята, преди всичко трябва да разглеждате тази растителна същност не така, както обикновено бива разглеждана тя; сякаш може просто така да вървите по земята и да разглеждате едно растение след друго, прецизно да ги подреждате, да им измисляте названия от по две три имена, за да можете след това да включите това растение в някаква схема. Но трябва да помните, че цялата Земя представлява едно единствено същество, и макар не точно така, както е случая при косите, които поне в известно отношение са еднакви помежду си, докато растенията са различни по между си, но все пак целият растителен свят така принадлежи на организма на Земята, както косите ви принадлежат на вашия организъм. Тъй както не можете да разглеждате отделния косъм като организъм сам за себе си, така не можете да разглеждате и отделното растение като нещо само за себе си. Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята. Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали. Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята. Бих желал да кажа: за нисшите и тревисти растения самата Земя представлява ствол; а растенията, които със своите цветове и семенни органи се разполагат върху ствола, те всъщност си съставят отделен, собствен ствол. От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто растение.

По-нататък, от тази гледна точка, разглеждайте паразитирането върху растенията, и по-точно развитието на белия имел. Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си. Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили. В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен. Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация. Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е. да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове. Такива растения са насочени повече към земния елемент. Растенията, еманципирани от земния елемент, са именно тези, които разтварят себе си в процеса на формиране на семена и цветове, и особено тези, които проявяват себе си като паразити в растителното царство. Но растенията носят в себе си тенденцията, да превръщат всеки един от своите органи в нещо най-очебиещо. 

Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове. Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло. Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.

Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган. 

По какъв начин се конкретизира това по нататък, ще видим по-късно. И така, досега можахме да обърнем внимание на факта, че такива взаимоотношения съществуват между растителната, минералната и човешката същност.

В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и животното. И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин. Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело. Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е. от един маскиран животински лечебен процес, в един момент, когато вече са се биели барабаните в полза на серумната терапия. Това бих желал да го спомена само като факт. Вярвам, че някой от Вас вече го знаят. И това бих казал изключително нехайство в едно научно изложение действително заслужава повече внимание когато разглеждаме историята на науката. Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност.  Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното. В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.

[1] от лекция, изнесе на по време на курса от един от участниците