ОСМИ СЕМИНАР

Щутгарт, 29.08.1919 г.

Фонетично упражнение:

Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.

"Ей" не трябва да се изговаря като "ай".

Сега да се върнем към предишното фонетично упражнение. От него можете да научите много. Въздействието трябва да намери израз още в първите редове. /Следва скоропоговорка/.

Представете си, че пред Вас имате една зелена жаба, която Ви гледа с отворена уста и напрегнати устни и Вие й говорите с последните редове. Вие очаквате, че с първите редове тя трябва да заломоти мили песнички. Тези първи редове трябва да й ги кажете хумористично, като едно очакване.

Сега още малко проза, една басня от Лесинг.

Дъбът през една бурна нощ беснеещият северен вятър доказвал своята сила на един величествен дъб. Сега той лежал повален и няколко ниски храста лежали смазани под него. Сутринта ги видяла една лисица, чиято дупка била наблизо. "Какво дърво!"извикала тя. "Никога на съм мислила, че е било толкова голямо".

Каква е идеята на баснята?

Т.: Че едва след смъртта се забелязва колко велик е бил човекът.

Н.: Че незначителният, малкият забелязва какво е бил големият едва след като той вече е повален.

Р.Щ.: Но защо е използувана точно лисицата, която е толкова хитра?     

Н.: Защото хитростта на лисицата не се доближава до величието на дъба.

Р.Щ.: В кое изречение се крие идеята на баснята, свързана с хитростта на лисицата? "Никога не съм мислила, че той е бил толкова голям."

Тя никога не го е гледала отгоре. Гледала го е само отдолу, отдолу е обикаляла около него, а там дървото е заемало малко място, и тя е виждала само това въпреки своята хитрост.

Обръщам вниманието Ви върху това: басните, чието действие се разиграва в един особен свят, би трябвало да се четат реалистично, но това никога не трябва да се прави при стихотворенията.

Сега да се върнем към вчерашната Ви задача, която е много важна, а именно да поговорим за мерките, които ще предприемете; ако забележите че една група ученици е предразположена по-малко към този или онзи предмет, тази или онази част от учебния материал, за разлика от някоя друга група. И аз ще Ви помоля: За целия период от 7 до 14 години си изберете към коя група искате да насочите преди всичко вниманието си, дали към групата от ученици, които не са в състояние прилежно да четат или пишат, да смятат или да учат география и пеене. След това помислете, как да се отнасяте към тях в класа, за да се разрешат възникналите проблеми и да се постигнат определените цели.

Няколко участника в семинара правят изложения по този въпрос.      

Р.Щ.: Нещата, които се застъпват тук, отчасти могат да се отнесат към една обща ненадареност. Но биха могли да се отнесат и към една специфична ненадареност. Има възпитаници, които може би са изключително добре надарени да четат и да пишат, но когато дойде времето за смятане те се проявяват неспособни за него. Има и деца, на които им върви смятането, но в момента, в който се наложи да преценяват, разсъждават, когато се наложи правилно да схващат естествените науки, нищо повече не се получава. Има такива деца, които не искат да се занимават с история. Тези специфични ненадарености са важни и трябва добре да се съблюдават.

Може би трябва да се съобразите със следното: Когато забележите, че детето от самото начало не проявява способности към четене и писане, то във всеки случай ще постъпите добре, ако влезете във връзка с родителите и да ги помолите да дават на детето възможно по-малко храна с яйца и брашно. Останалото по принцип може да не се променя. Ако родителите са склонни да ограничат за известно време храната на детето, могат да му се предлагат по-малко месо и повече зеленчуци. Ще се забележи, че чрез тази диета детето ще покаже съществено повишаване на способностите си. Това трябва да се използува. Детето трябва да се занимава особено усилено в началото, т.е. когато почва да променя диетата си.

Ако се забележи, че само тази диета не е от особена полза, тогава трябва да се опита в продължение на един много кратък срок бих казал за 8 дни след като сте влезли във връзка с родителите, до завършване на сутрешните часове, когато се чете и пише, да не се дава на детето да яде, а да се остави да учи на празен стомах или да хапне съвсем малко. Тази процедура не трябва да продължава твърде дълго, а да се сменя с нормално хранене. Повторете тази диета няколко пъти за една учебна година и ще видите, че способностите на едно малко дете става дума за първите класове се променят. Моля Ви да спазвате това. 

И въобще искам да запомните, че безсмисления начин на хранене през първите детски години, до който прибягват някои родители, особено при флегматични и сангвинични деца, допринася много за понижаването на способностите. Течното прехранване на децата, тъпченето им с храна от яйца и брашно е нещо, което ги прави през първите училищни години невесели и неспособни да учат.

Зададен е въпросът как стоят нещата с какаото.

Р.Щ.: Защо изобщо децата трябва да пият какао? Съвсем не е необходимо, ако не се нуждае от какао, за да регулира храносмилането си. При деца, които имат много бързо храносмилане е по-добре да се използува какао отколкото други лекарства; но ако това не е необходимо, детето изобщо не се нуждае от такива неща. Днес децата получават много неща, които не са важни за тях.

Могат да се направят значими наблюдения. Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите. То беше едно мило дете, с добри хрумвания. То можеше да стане способен ученик. Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."

След това с удоволствие започваше да ругае. Аз не намирам, че е вредно, ако детето на тази възраст ругае. По-късно това отшумява. Веднъж когато дойдох до вратата тогава момченцето беше малко по-голямо – то се изправи. Не му хрумна достатъчно силна ругатня и каза: "Идват две магарета!"

Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино. Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.

Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба. Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно. Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.

В началото на днешното обсъждане исках да Ви покажа, че при едно дарование не е без значение организираната диета на детето. Вие трябва да внимавате да не страда храносмилателната система на детето. Затова, когато има проблеми със способностите на детето, Вие по някакъв начин тактично трябва да се осведомите от родителите, дали неговата храносмилателна дейност е в ред. Опитайте да въздействувате за това, тя да бъде регулирана.

Т. говори за децата, които нямат дарба за смятане. 

Р.Щ.: Когато откриете особено слаби способности за смятане, ще бъде добре, ако направите следното: другите деца имат седмично два часа гимнастика, това означава един час евритмия и един час гимнастика. Вие трябва да се погрижите, тези деца да повишават своите способности именно чрез гимнастиката и евритмията.

Оставете ги най-напред да правят упражнения с пръчката в ръката: напред 1,2,3; назад 1,2,3,4, Значи детето трябва непрекъснато да движи пръчката напред и назад. То трябва да внимава при 3 да я принесе назад. След това същото трябва да се направи с ходене: 3 крачки напред, 5 назад; 3 напред, 4 назад; 5 крачки напред, 3 назад и т.н. Опитайте се да вмъкнете числата в гимнастиката на детето и в евритмичните му движения, така че то да е принудено, движейки се да брои. Вие ще видите, че то постига успех. Аз съм повтарял това при ученици.     

Аз Ви питам сега: Защо се постига успех? Според това, което вече сте учили, могат да се направят предположения.

Т.: Движенията при евритмията трябва да бъдат добро средство при обучението по геометрия.

Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид обучението по геометрия. Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението. Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе. Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия. За геометрията може да се направи много чрез евритмията. Също и чрез упражнения с пръчка.

Н.: При трудности с изговарянето трябва да се помисли за връзката между говора и музиката.

Р.Щ.: Повечето случаи на лошо изговаряне се дължат на лош слух.

Н.: При обучението по география сангвиничният ученик не се справя добре, той има неясни представи. Тук ще Ви препоръчам обучение по рисуване, мотиви от картата на страната.

Р.Щ.: Когато обучението по география се организира наистина нагледно, когато страните, разделянето им на области, разпределянето на подземните богатства се показват чрез графични изображения и по този начин обучението е нагледно, трудно се наблюдава всеобщо неразбиране от страна на учениците.

За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание. Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности. Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.

Г.: Аз мисля за I-III клас. При мързел бих походил със строгост и бих опитал да пробудя честолюбието. Понякога на детето трябва да се дава да разбере, че евентуално може да повтаря класа. Тогава трябва да се събуди усърдието и честолюбието.

Р.Щ.: Не бих Ви препоръчал да разчитате толкова на честолюбието. То не трябва много да бъде пробуждано. През първите учебни години тези неща, които Вие предлагате, могат добре да се използуват, но без да се набляга на честолюбието, в противен случай по-късно отново ще трябва да превъзпитавате това честолюбие. Отново ще повторя, това, което трябва да се съблюдава са диетата и храненето.

Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в живота нямат усет към правилното възприемане на природните обекти. Учителят може да бъде доведен до отчаяние от някои възпитаници, които никога не могат да различат, кой от минералите е малахит или смарагд; те изобщо не успяват да възприемат природните обекти и след това отново да ги разпознаят. Подобни случаи има и при растенията, дори и при животните. Моля Би да имате това предвид.

А.: При най-малките по смятане има изоставащи групи. Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета. Може също да се проведе т.нар. групово обучение; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици. Със слабите ще се занимаваме по-специално, за да но изостават покрай тях и способните.

Р.Щ.: В такъв случай Нютон, Хелмхолц, Майер винаги щяха да седят между слабите.

А.: Това не вреди.

Р.Щ.: Определено не вреди. Дори Шилер би седял между слабаците. Според свидетелството на Роберт Хамерлинг той е имал почти по всичко добри бележки, но не и по немско съчинение. Там оценките му били по-ниски от нормалното.

Сега госпожица Ф. ще ни каже как би могла да помогне евритмията при опърничавите деца. Евритмията също трябва да научи на нещо опърничавите деца.

Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.

Учителят никога не трябва да има чувството, че детето не можело нещо. Трябва да се мисли, че цялата пълна евритмия се намира в детето. Собствената сигурност трябва да се предаде на детето.

Р.Щ.: Всичко това е много добре. Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения. Те би трябвало да се опростят, за да могат децата да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек. Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности. Затова бях помолил госпожица В. да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото възприятие. Те бяха могли да се използуват, за да се разкрие на детето красотата на линията. Тогава ще откриете нещо, което е изключително интересно от психологическа гледна точка: детето възприема красотата на линията, която само изпълнява в евритмията, без да кокетира и да бъде суетно. Ако то обръща внимание на това, което прави лесно ще стане суетно и ще го отбягва по време на евритмия. Затова при евритмия трябва да се търси едно съчетаване със съзерцаването на евритмичната линия, което да може да се използува за издигане на самочувствието, без да се пробужда суета и кокетство,

М.: разказа как би обяснил на децата динамото. Той би се старал да наблегне навсякъде, където е възможно, на основния феномен.

Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети. Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика. Но какво да се прави със слабите ученици? Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.

О.: Тъй като храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието на различните храни върху тялото.

Р.Щ.: Отчасти Ви казах нещо и по-рано, отчасти Вие бихте открили нещо на различни места от моите лекции. Днес бих могъл да Ви кажа всички подробности в тази насока. Особено трябва да избягвате на децата да се предлагат такива неща като чай и кафе.

Чаят въздействува така, че мислите да не могат да се съберат, да бягат от главата. Затова чаят е подходящ за дипломатите, които винаги трябва да дърдорят нещо и не искат мисълта им логично да произтича от предходната. Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на децата за такова бягство на мисълта.

Кафето също не е добро за децата, защото от него те стават педантични. Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно. Това не трябва да се култивира у децата. В процеса на развитие на мисленето това качество трябва да се развие по естествен път. Кафето и чаят са от нещата, които трябва да се избягват.

Важно за децата е всичко зелено от растенията, също и млякото. Възможно по-малко тъмно месо; трябва да се дава само светло месо.

Д.: Когато детето схваща трудно, с него трябва повече да се работи и да се провери дали се справя с другите предмети. Когато се работи твърдо много със слабите ученици, би възникнал проблемът, че в това време другите деца няма да бъдат ангажирани.

Р.Щ.: Моля Ви да не надценявате това, което другите деца губят, когато работите с възприемащите по-трудно. По принцип не се губи толкова много, ако способните деца внимават върху това, върху което се набляга за по-слабите. Намери ли се правилния подход за представяне на нещата на по-слабите деца, в някаква степен се въздействува и върху способните.

В.: При липса на интерес бих си помогнал с художествени въздействия. При липса на способност да се запомнят камъните, ми е известен случай, в който това е свързано с трудности да се запомнят формите изобщо. Такива деца не запомнят и мелодии.

Р.Щ.: Вие сте открил трудностите с тези деца, които нямат възприятие и възможност за запомняне по отношение на формите. Но трябва да се направи разлика, форми, които са свързани с органичното и форми, които са свързани с минералите, паралелни на които са наистина мелодичните форми. Тук става дума за една съвсем радикална грешка, една голяма грешка в развитието на човека и трябва да се мисли за основното тълкуване на тази грешка.

За запомнянето на органичните природни форми, на животински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености. Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото. Така би могла да се запомни една мишка.

Има и друга възможност за възприемането на формите. Дайте възможност на детето онова, което не може да запомни отвън, да запомни отвътре. Например, детето не може да разбере един паралелепипед, тяло ограничено от шест страни. То не може да запомни. Кажете му: "Представи си, че си едно съвсем мъничко джудже, което е влязло там. Ти стоиш там като в стая." Оставете го да възприеме отвътре онова, което не може да разбере отвън. То може това, Но тези неща трябва често да се повтарят с детето.

При форми, подобни на минералите, това може да се постигне относително лесно. Вече става по-сложно когато се касае за възприемането на цветовете или други качества на минерала. Тогава накарайте детето да си представи малкото като нещо голямо. Т.е. то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал като огромно кристално тяло.

Но когато става дума за музика въпросът става по-сложен.

В случай, че нищо не се е получило чрез подобряването на пространственото възприемане на формите и искате да се възприеме карикатуризирано, може да постигнете нещо само тогава, когато много уголемите интервалите, оставите тоновете дълго да въздействуват чрез увеличаване на отношенията между тоновете във времето представите мелодията като едно голямо, силно въздействие. Така можете да постигнете нещо. В противен случай няма да можете нищо да подобрите.

Моля Ви, за утре да разгледате следните въпроси:

I: Как може да се представят висшите растения, подобно на това, което вече Ви показах за животните, медузата, мишката, човека?

II: Как мога да вмъкна в този урок мъхове, гъби, лишеи?

Растенията искам да разгледате от същата гледна точка, която Ви предложих вчера, моля Ви помислете върху това. Не става дума за нагледно обучение, а за обучение след девет годишна възраст, когато започва природознанието.