| Алтернативен линк |
БЕЛЕЖКИ
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначени cnopeд библиографския им номер (Събр. Съч.№) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steiner Nuchlassverwallung, Domacht Schweiz.
*1. Виж „Импулсирането на мировите процеси чрез духовните сили“ (7 лекции, Дорнах, 1923), Събр. Съч. №222; „Годишният кръг като дихателен процес на Земята и четирите големи християнски празници“ (9. лекции, Дорнах и Виена, 1923), Събр. Съч. №223.
*2. Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изграждането на нови понятия. Такъв е случаят и с понятието „антропология“, което откри изследователски перспективи от най-висш порядък.
През 1596, годината в която се ражда Рене Декарт, бащата на новото време, Ото Гасман (1562-1607) издава своята „Psychologia anthropologica“, в която за пръв път прави опит да интегрира откъслечните знания за човека в една всеобхватна наука за човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „истинския“ образ на човека.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека ,нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
Впрочем понятието „антропософия“ срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica“ на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum“. Като първа за дача на антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията“, който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер. Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.
От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1-354) е ясно, че „антропологията“ и „антропософията“ не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение. „Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание. За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили. Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.
Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят. В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*3. Херман Грим, Касел 1828-1901, Берлин
*4. Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание:
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
2. Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.).
3. Инспиративното познание Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скритата писменост“.
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение „Въведение в тайната наука“ Щайнер добавя:
5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
6. Единение с Макрокосмоса.
7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата.
Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя“ е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.
1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)
Планетарното състояние „Земя“ включва седем епохи:
1. Полярна епоха
2. Хиперборейска епоха
3. Лемурийска епоха
4. Атлантска епоха
5. Следатлантска епоха
6. Шеста епоха предстоящи
7. Седма епоха предстояща
На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 np.Xp.
2. Втори следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.
3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.
4. Четвърта следатлантска културни епохи (Гръцко-римска) 747 пр.Хр.1413 сл. Хр.
5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573
6. Шеста следатлантска култура епоха 3573-5733
7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
Физическо тяло неживо, веществено, „минерално“
Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
1. Нервно-сетивата система носител на мисленето.
2. Ритмична система носител на чувствата.
3. Системата „веществообмен-крайници“ -носител на волята.
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между „тяло“ и „душа“. Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на „троичното устройство“ ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в област та на икономиката.
2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на духовния живот.
3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
Виж още Рудолф Щайнер „Теософия“, гл. IV „Тялото, Душата и Духът“, където цялостният човек е разгледан като съвкупност от:
1. Физическо тяло
2. Eтepнo тяло, или Жизнено тяло
3. Астрално, или Сетивно тяло
4. Аз
5. Дух-Себе (преобразеното от Азът астрално тяло)
6. Дух-Живот (преобразеното от Азът етерно тяло)
7. Човек-Дух (преобразеното от Азът физическо тяло)
*7. „Годишният цикъл като дихателен процес на Земята и четирите годишни празници“ 9. лекции в Дорнах и Виена, 1923 (Събр. Съч. №223).
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели, Архаи и т.н. Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента „земя“, Уиндините в елемента „вода“, Силфите в елемента „въздух“ и Саламандрите в елемента „огън“.
Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за „джуджета“, „коболди“, „феи“, „елфи“ и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
*9. 24 Юни, Еньовден
*10. Събр. Съч, №18
*11. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел. Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен. По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
*12. В своята „Тайна Наука“(Събр.Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Ангелите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)
1. Серифими Духове на Любовта
2. Херувими Духове на Хармонията
3. Престоли Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на формата.
7. Архаи Духове на Личността.
8. Архангели Духове на Огъня.
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:
Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Йерархията на Архангелите включва
1. Орифиил с период на действие от:200г. пр.Хр. до 150 сл. Хр.
2. Анаил 150 до 500
3. Захараил 500 до 850
4. Рафаил 850 до 1190
5. Самаил 1190 до 1510
6. Гавраил 1510 до 1879
7. Михаил 1879 до 2300
*13. „Същността на цветовете“ 13. лекции в различни градове, 1914-1924, Събр. Съч. №291
*14. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епохи, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13). От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване. Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци. Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват. Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
За да не допусне прекалено „втвърдяване“ в Земните условия, по-фините етерни сили и Същества, близки до „светлинния етер“, се отделят от Земята и образуват ново небесно тяло, Слънцето, около което продължава да кръжи Земята (все още свързана със сегашната Луна).
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни Същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават „външни“. До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното сетиво.
След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства: човешкото, животинското, растителното и минералното. На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята. „Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете. Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене. Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
Следващата схема онагледява по-нататъшната еволюция на човечеството и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
Управляващ Навлизане в Култура
зодиакален знак културната епоха
Старият Сатурн
Старото Слънце
Старата Луна
Земя:
1. Полярна епоха Отзвук от Сатурновата епоха
2. Хиперборейска епоха Отзвук от Слънчевата епоха Отделяне на Слънцето
3. Лемурийска епоха Отзвук от Лунната епоха Отделяне на Луната
4. Атлантска епоха Същинска Земна епоха
Седемте Атлантска кул
турни епохи
Водолей 22347 Рмоахали
Козирог 20187 Тлаватли
Стрелец 18027 Толтеки
Скорпион. 15867 Турани
Везни 13707 Семити
Дева 11547 Акадийци
Лъв 9387 Монголи
5. Следатлантска епоха
Седемте следатлантски културни епохи
Рак 7227 Индийска културна епоха
Близнаци 5067 Персийска културна епоха
Телец 2907 Вавилоно-египетска културна епоха
Овен 747 пр.Хр. Гръцко-римска културна епоха
Риби 1414 сл.Хр. Германска културна епоха
Водолей 3574 Славянска културна епоха
Козирог 5734 Калифорнийска културна епоха
Повторно Присъединява
не на Луната
*15. Лекция от 22 Септември 1922, включена в „Основните импулси на мировата еволюция“, 8 лекции в Дорнах, 1922 (Събр. Съч. №216).
*16. Виж Бел. 11
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло. Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
*18. Адалберт Щифтер, поет, 1806-1868
*19. schön = красив, Schein = блясък
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за метаморфозата. Лекциите на Р. Щайнер върху евритмията обхващат Събр. Съч. №277-№279.
*21. Четири мистерийни драми (Събр. Съч. №14)
І. Портата на посвещението
II. Изпитанието на душата
III. Пазачът на прага
IV. Пробуждането на душите
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в живота на конкретни личности. Премиерите им са осъществени в Мюнхен под ръководството на самия Рудолф Щайнер. Днес те са включени като редовни представления в Гьотеанума, Дорнах.
Нередактираният им български превод, дело на Димо Р. Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
*22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, ко ято човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“ ,“Теософия“ (Събр. Съч. № 9)
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотеричии изследвания на кармическите връзки, която включва:
I том Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 ( Събр. Съч. № 235)
II том Кармическите връзки в хода на общочовешкото развитие -17 лекции в Дорнах, 06.04 26.06.1924 ( Събр. Съч. № 236)
III том Кармическите връзки на Антропософското Движение 11 лекции в Дорнах, 01.07. 08.08. 1924 (Събр. Съч. № 237).
IV том Съвременният духовен живот и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09. 1924 (Събр. Съч. № 238).
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
VІ том Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08. 1924 (Събр. Съч. № 240).
