У В О Д

"Нашето време вярва, че налучква истината, когато държи колкото е възможно науката далече от изкуството. Според това разбиране те трябва да бъдат два напълно противоположни полюса на културното развитие на човечеството. Мисли се, че науката трябва да ни начертае един колкото е възможно по-обективен образ на света, че трябва да ни покаже действителността в огледало, или с други думи: че тя трябва да се придържа към даденото, като отхвърля всяка субективност. За нейните закони е меродавен обективния свят, на него трябва да се подчинява тя. Тя трябва да взема мярката за истината и погрешността напълно от обективността на опита.

Според днешното разбиране на творенията на изкуството положението трябва да бъде съвършено различно. Тези творения на изкуството трябва да получат своите закони от самотворческата сила на човешкия дух. За науката всяка намеса на човешката субективност би била фалшифициране на действителността, едно прекрачване на опита; напротив изкуството расте върху почвата на гениалната субективност. Неговите творения са образи на въобразителната способност, а не огледални образи на външния свят. Произходът на научните закони се намира вън от нас, в обективното съществуване; в нас, в нашата индивидуалност се намират законите на естетиката. Ето защо тези последните нямат и най-малката познавателна стойност, те създават илюзии, без и най-малкия фактор на действителността.

Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. Чрез това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух. На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".

Рудолф Щайнер в Увода към Гьотевите естественонаучни трудове, том ІІ, издаден в "Германската Национална Литература" от  Йозеф Кюршнер, 1887 г.