С  Ъ  Д  Ъ  Р  Ж  А  Н  И  Е

*

Кармата на антропософското общество и съдържанието на

антропософското движение.

1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.

Предопределението за Антропософското Движение. Предишното съвместно действие в духовната област. Провеждането на един свръхсетивен култ в мощни имагинации като прелюдия на Михаеловото учение на Земята. Течението на Михаел и новото Християнство. Двете групи: уморените от християнството души и копнеещите за Христос души. Обяснение между платониците и аристотелците.

2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.

Някои въпроси върху развитието на свързаните с хората духовни Същества. Епохата на Михаел. Небесна интелектуалност и собствено мислене. Отпадналата от Слънцето Интелигентност. Арабизмът и естествена наука. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Школата от Шартр и Схоластиката. Приготовленията в духовния свят за одухотворение на падналата на Земята Интелигентност. Съпротивлението на демоничните ариманически същества.

3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.

Свръхсетивната Школа на Михаел от 15-то до 18-то столетие. Насрещната школа на Ариман. Интелигентността, която на Земята се е превърнала в змия, трябва да бъде завладяна и одухотворена от Михаел. За тази цел трябва да служи с будност антропософският дух.

Задълбочаване на християнството чрез слънчевите сили на Михаел.

4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.

Приветствие. Относно Коледното Тържество като жив духовен импулс. Задълбочено разбиране за историческите импулси чрез учението за повтарящите се земни съществувания. Меродавни импулси на нашето време: християнство и непроникнатата още от християнството наука. Бейкън, Дарвин. Настъпването на епохата на Михаел и изтичането на Кали-Юга. Въпроси на Обществото. Относно секциите и класовете.

5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.

Карл Велики, Харун ал Рашид. Дворецът на Харун ал Рашид като център за развитие на една мощна духовно-космическа култура. Мъдрият съветник на Харун ал Рашид. Духовна среща между Харун ал Рашид и неговия съветник с Аристотел и Александър в свръхсетивния свят по време на осмия вселенски събор в 869 г. Чрез Аристотел и Александър импулсът на Михаел се насочва към едно задълбочено Християнство с оглед на новата епоха на Михаел. Харун ал Рашид и неговият съветник действуват чрез мохамеданизма.

6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.

Чрез Михаел в човешкото физическо и етерно тяло проникват космически слънчеви сили. Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше по-рано, е отпаднала от него. Тя се струи първо като собствена интелигентност в душите на хората.  Михаел трябва отново да я намери в сърцата на хората. В Тинтагел, където по-рано се е намирал замъкът на Артус, и днес в царуването на природата може да се види действието на Слънцето в земната материя. Тази беше същността на езическата религиозност. Дванадесетте рицари на Артус водеха борба за външната цивилизация. В противоположност с течението на Артус стои течението на Граала, което търси духовното естество на Слънцето повече в сърцата на хората. Школата от Шартр стоеше между течението на Артус и течението на Граала. Среща на напусналите Земята учители от Шартр със слизащите на земята аристотелци. Школата на Михаел в духовния свят.

*

Кармата в отделния човек и в

развитието на човечеството.

7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.

Виждането на Кармата беше една действителност на съзнанието за хората от миналите времена. Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на ученост, например в древен Египет. Преминаване на астралното виждане в събуждането и заспиването. Чрез новата наука на посвещението човечеството отново може да се върне към изгубеното познание.

8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.

Трудности в изследването на Кармата. Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий. Космически разглеждания но волевия живот на човека.

9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.

Постепенното разгръщане на Християнството във връзка с Антропософското Движение. Тинтагел и ирландските мистерии. Християнството преди слизането на Христос на Земята: Христос като герой на Слънцето течението на Артус. Християнско Християнство: От Палестина чрез Тайната на Голгота обхващащо кръвта и сърцата на хората течението на Граала. Среща на двете течения в Европа. Течението на Михаел.

*

Значението на небесните тела, които

заобикалят земята, за живота на хората.

10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.

Вратата на Слънцето и вратата на Луната. Праучителите на човека, които преди отделянето на Луната са живели на Земята, образуват на Луната един вид мирова колония. Те водят книга за миналото на човека.  Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през сферата на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло. На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които поставят в действие човешкото бъдеще. Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека. Относно Коледното Тържество при Гьотеанума в 1923 година.

11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.

Луна и Слънце, двете врати в духовния свят. Лунното естество действува от миналото, слънчевото естество действува в бъдещето. Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното естество, свободата със слънчевото естество. Когато човекът не може да преобрази силите от околността на Земята, ражда се болест. Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.

* * *

Тези сказки държани само пред членове на Антропософското Общество са определени като работен материал за такива читатели, които са запознати с написаните трудове на Рудолф Щайнер и с изнесените от него сказки. Текстът се придържа колкото е възможно към стенографските записи. Отказахме се от прибавянето на забележки и указания, за да запазим интимния характер на тези устни съобщения, отначало не предназначени за печатане Относно предаването на други хора на казаното в тези сказки Рудолф Щайнер отбелязва в сказката от 22 юни 1924 година, че то не трябва да става по друг начин, освен чрез четене на точния текст.

* * *

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва:

"Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, неопределени за печатане. 

Никъде в тях не е казано и до най-малка степен нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги взема в пълния смисъл като това, което има да каже Антропософията. Ето защо без колебание... можахме първоначално да приемем една такава форма, тези печатни издания да се разпространяват само в кръга на членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.

Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание се признава само за онзи, който познава, какви предпоставки се допускат за неговото произнасяне. А за по-голяма част от тези печатни издания това е антропософското познание на човека и на Космоса, доколкото същността на това познание е изложено в Антропософията, а също и познанието на това, което се намира като Антропософска История в съобщенията от духовния свят".