Забележки към текста

Произведенията на Рудолф Щайнер от Събраните му съчинения (Събр. съч.) в забележките ще бъдат дадени с библиографския им номер.

Стр. (номерът на страницата е според книжн ото издание)

13. Аз искам да започна тези лекции....Като въведение Рудолф Щайнер е говорил за Коледното събрание, което е поместено в Събр. съч. 260a «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Висшата школа за духовна наука», стр. 181.

15. госпожа д-р Колиско: Лили Колиско (1889-1976), води по това време в Щутгарт изследователския институт «Milzfunktion und Plättchenfrage» Щутгарт .1922

16. литературно движение, което се сзобразява с отношението на Луната към Земята. Какво се има тук предвид не можа да се открие.

17. Paul Deussen, 1845-1919, философ и индиолог.

20.      Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.

39. Лицемерология: Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921). В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».

49. когато в Берлин основахме теософската секция: През 1902. Сравни «Моят жизнен път», Събр. съч. 28.

«Praktische Karmaübungen»: При основаването на някогашната Немска секция на Теософското общество за своята лекция на 20. Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически упражнения върху кармата» Сравни Събр. съч. 236, том II, стр. 113, както и лекцията от 16.4.24 (Берн) в Събр. съч. 240, том VI.

53. Харун ал Рашид, 786-809, халиф на Багдат.

54. Ернст Хекел, 1834-1919.

Папа Григорий VII, (Хилдебранд), 1020-1085.

56. Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.

57. Амос Комениус, 1592-1670, свещеник в бьомска община, реформатор в просветата, смята се за основател на модерното възпитание.

60. професор Хауфен: Професор Хауфен и неговата съпруга са приели на гости Рудолф Щайнер при неговите посещения в Прага. Госпоьа Хауфен е била дългогодишна рзководителка на Болцанската група в Прага.

61. Виктор Емануел II от Савоя, 1820-1878, става през 1861 г. цар на Италия.

62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.

Граф Камило Кавур, 1810-1861, италиански държавник на Risorgimento, смята се за основател на царство Италия.

63. Бонифациус, 675-754, всъщност Винфрид, т.н. апостол на немците. Назначен  за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.

64. Учителят по геометрия: Професор Георг Козак (1836-1914). Учител на Рудолф Щайнер по дискрептивна геометрия от втори клас нататък в прогимназията във Виенернойщадт.

65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.

Паладиум: Сравни Събр. съч. 175 лекция 6.

67. Карл Маркс, 1818-1883.

Хелзингския курс: «Окултните основи на Бхагавад Гита» (1913), Събр. съч. 146, лекция 5.

Муавия, Халиф от 661-680, премества резиденцията от Медина в Дамаск.

Уодроу Уилсън, 1856-1924. От 1913 до 1921 президент на САЩ. От него започва създаването на съюза на народите.

68. известните 14 точки: Уилсонова програма за мир след Първата световна война. Най-напред оповестени в едно обръщение към американския конгрес на 8. Януари 1918.

открита лекция преди три дни: 3. Април 1924: «Науката на съвремието и антропософията» (няма записки).

70. Юлиан Апостата: Флавий Клавдий Юлиан, наречен Отстъпника, 332-363, управлява 361-363.

72. Йохан Скотус Еригена: 810-877, преводач на трудовете на Дионисий Ареопагита и иъдател на «De divisione naturae». Сравни между другите лекции на Рудолф Щайнер «Перспективи на човешкото развитие» (1921), Събр. съч. 204.

Данте Алигери, 1265-1321.

Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински  поет, писател и държавник.

73. Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език.

голямата загадка. «Le grand Secret», Париж 1929.

Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на афоризмите.

79. Миле Алис Зауервайн, 1865-1932, след основаването му, секретар на френското антропософско общество от 1923-1930.

79. Д-р Жюл Зауервайн, 1880-1967, брат на горния, известен френски журналист. Запознава се с Рудолф Щайнер през 1906 във Виена и превежда на френски многобройни негови лекции, изнесени пред французите, както и различни негови произведения.

85. начертано на дъската: Посочената в текста рисунка не е била запазена.

87. сега вече починалата личност: Става въпрос за Гидеон (1840-1912), професор по философия в Мюнстер/Вестфален. Издател на споменаваната от Р. Щайнер на различни места книга «От манастира до академичния пост», Щутгарт 1908.

96. «L'Initiation»: Френски превод на «Как се постигат познания за висшите светове?» от Жул Зауервайн (виж заб. към стр. 79), Париж 1909.

114. Волтер:Voltaire (Franois Marie Arouet), 1694-1778.

118. Виктор Юго, 1802-1885.

119. Елифас Леви, псевдоним на Alphonse Louis Constant, 1810-1875. Издател на многобройни произведения от областта на окултизма.

129. Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте. Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи:

«При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят. Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие. – Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока. Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.)

134. Праобраз на Щрадер: Сравни бел. към стр. 87.

156, ако и не непременно сега: Изразът се обяснява с края на немската инфлация през ноември 1923.

162. Хайнрих Хайне, 1797-1856.

Аврелий Августин, 354-430, християнски светец баща на църквата.

Волтер. Сравни заб. към стр. 114.

Практически упражнения върху кармата. Сравни заб. към стр. 49.

Таотл, Кветзалкоатл, и т.н.: Мексикански (ацтекски) божества. Сравни Р. Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на човечеството», 5-та лекция, Събр. съч. 171

Елифас Леви: Сравни заб. към стр. 119.

Фридрих Шилер: 1759-1805.

176. как европейците, «по-добрите хора»: Парафраза към стихотворението на G. Seum «Дивакът», в което се казва. «Виж, ние диваците сме наистина по-добрите хора...».

177. че като петнадесетгодишен аз още не можех да пиша ортографски: Сравни автобиографичната лекция на Рудолф Щайнер от 4. Февруари 1913, напечатана в «Приноси към Събр. съч. на Рудолф Щайнер» Nr. 83/84.

178. Ернст Хекел, папа Григорий: Сравни заб. към стр. 54.

180. две могъщи статуи: Сравни Рудолф Щанер, «Мистерийни образи» (1923), 7. лекция, Събр. съч. 232.

182. Виктор Юго: Сравни заб. към стр. 118.

183. аз съм това, което беше...: При Плутарх, За Изис и Озирис, глава 9, се казва: «Така върху статуята на Минерва от Саис, която богиня се смята също и за Изис, е изписан следният надпис: „Аз съм всичко, което е било, което е и което ще бъде; още никой смъртен не е успял да повдигне булото ми”.»

192. един учебник по геометрия, който получих от моя учител: Този учител в Нойдьорфл се казвал Хайнрих Гангл. Учебникът е бил от Франц Моцник. Сравни автобиографичната лекция на Р. Щайнер от 4. Февруари 1913, отпечатана в «Приноси към Събр. съч. на Рудолф Щайнер» Nr. 83/84.

Учителят по геометрия. Сравни заб. към стр. 64.

194. Лорд Байрон: Сравни заб. към стр. 65.

196. звещанието на Петър Велики: Така нареченото завещание от Русия (1672-1725) се смята от историците за фалшификация. Сравни между другите Людвиг Полцер-Ходитц, «Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики», Щутгарт 1922.

198. Гарибалди, Виктор Емануел, Кавур, Мацини: Сравни бележките към стр. 20 и 61.

206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.

214. Карл Велики, Харун ал Рашид: Сравни бележките към стр. 53.

218. Муавия, Уилсън: Сравни бел. към стр. 67.

230. Учителят по история: Може би се касае за проф. Франз Кофлер.

232. Учител, който стана директор. Не се знае за коя личност става въпрос.

265. Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог.

266. Член на дорнахското ръководство: Алберт Щефен (1884-1963), автор на драмата «Песталоци».

267. един от тези ориенталци: не се знае за кого става въпрос.