Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.

GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Алтернативен линк

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Париж, 24. Май 1924 г.

Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта. Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна. С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества. Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.

Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята. Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.

Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера. Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни. След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.

Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.

Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове. Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена. В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.

Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната. Тогава се знаеше, че може да се научи, какво отговаря на истината относно същността на болестите, когато истината дойде от меркуриевите същества. Оттам всяко лекуване, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий. В такива мистерийни школи нямаше някой човек като преподавател, както в днешните университети, а наистина висши същества от звездните региони действаха чрез култа, който беше присъщ на тези мистерии. Боговете сами бяха учители на хората и в древните времена медицината беше онази мъдрост, която от съществата на Меркурий се изпращаше директно в мистериите. Оттам тази древна медицина изцяло беше смятана от хората като дар от боговете. В края на краищата всичко това, което в медицинската област е плодоносно, днес или произхожда от древните времена и е отзвук от онова, което се е узнало от боговете на Меркурий, или отново трябва да се открие чрез тези методи, които довеждат хората да имат контакт с боговете, да могат да се учат от боговете. Старата мъдрост пресъхва, изчезва. Трябва да бъде отрита една нова истина, която да почива на общението с боговете. Това е задачата на антропософията в различните области.

От областта на Меркурий човекът идва в областта на Венера. От онези същества, които обитават Венера и които са още по-далечни на човешката същност отколкото меркуриевите същества, така бива преобразено това, което човекът може да донесе от себе си в областта на Венера, че той изобщо да може да продължи нататък в духовните области. Това обаче е възможно, само защото с встъпването в областта на Венера, човекът влиза в един нов елемент. Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, представи. Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи. Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.

Мои мили приятели, сигурно в душите ви изплува въпросът: - Какво изживява онзи, който изобщо може да изживее такива неща в съзерцанието? - Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни упражнения в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation»[1] и вие ще знаете, че чрез такива духовни упражнения човекът постепенно достига до едно такова съзерцание.

Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама. Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното.

Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.

В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната. Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период. Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период. Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година. Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.

Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения. Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера. И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.

Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората. Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг. Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.

Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота. Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера. Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите. И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае.

Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост. И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света. Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията. По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот.

Тогава се прониква също и в тайните на слънчевия живот. Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина. - За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли. Там няма никакви газове. Човек няма да е погълнат от пламъци, ако с една експедиция достигне Слънцето. Но след като дойде в слънчевата сфера, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан. Защото какво има там, където е Слънцето?

Мои мили приятели, когато тук преминавате през пространството, насреща ви има столове, има хора, в които можете да се блъснете. Аз искам схематично да начертая някои от тези неща, - човек се блъсва в тези неща. Това са нещата, между тях има празно пространство; вие минавате през него. Това е разликата в тази територия, в която се намираме, че известна част от пространството е изпълнена или със столове, или от вас, друга част от пространството е празна. Когато махна столовете и вие дойдете тук, ще има само празно пространство. Това празно пространство е много по-разпространено в Космоса. Тук на Земята не се познава това, което трябва да се опознае във Всемира. Там пространството може да бъде изпразнено от самото себе си, така че никъде повече да няма пространство. Когато имате това, което в Германия наричат газирана вода, вътре са малки перли, които са по-малко плътни от водата. Тях ги виждате; вие не виждате водата, а перлите. Така и когато поглеждате в пространството, също може да не виждате. Но където се намира Слънцето, там няма пространство. Представете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете. Там съвсем няма нищо, там е място за всичко духовно. Нищо физическо, дори и пространство няма там. Това в действителност е слънчевото битие, за което физиците ще бъдат много изненадани. На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което предполагат физиците. Там в слънчевата корона има горящи газове, но вътре в това празно пространство няма нищо физическо, няма дори пространство. Там всичко е духовност. Там вътре са трите вида същества - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, те са в слънчевата сфера. Ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, когато през времето между смъртта и едно ново раждане напуснем сферата на Венера. Когато ретроспективно се наблюдава, там се вижда, - само че човек трябва да е по-стар от 42 години - там се вижда отблясъкът на слънчевата същност. При Ексусиаи, Динамис и Кириотетес се живее най-дългият период от времето, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане.

Е, мои мили приятели, когато човекът наистина навлезе в този слънчев регион между смъртта и едно ново раждане, тогава всичко става различно от това, което сме свикнали да виждаме в земния физически свят. Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия. Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.

В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.

Това е, което за сега исках да ви кажа относно тези неща, утре ще продължим тези разглеждания.

[1] «L’Initiation»: Френски превод на «Как се постигат познания за висшите светове?» от Жул Зауервайн (виж заб. към стр. 79), Париж 1909.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder