ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Прага, 30. Март 1924 г.

Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.

След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство. Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества. Нещо изниква отвътре и вдъхва влечението към него.

Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.

След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него.

Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.

Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.

Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството. И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения. Докато през времето, когато се намираха на Земята, тези лунни същества донесоха на хората мъдростта, една мъдрост, която се отнасяше до миналото на Вселената, при тяхното сегашно космическо съществуване те запазват миналото. Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко, което те са записали се вдълбава, така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло. Да, мои мили приятели, колко лесно се говори за това: Човекът се състои от една азова организация, от едно астрално тяло, етерно тяло и т. н.. Азовата организация е именно онази, която най-много е насочена към Земята, тя е онова, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване. Не е така обаче при другите, намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество. Още при астралното тяло положението е друго, то е пълно с нанесеното, със записаното в него, пълно е с образи. Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в знанието. И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята.

Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите. Понеже, ако имаме тук един стол и аз вървя към него, без да му обръщам внимание, се сблъсквам с него. Той е плътен, не ме оставя да мина през него. Когато тук няма никакъв стол, аз минавам безпрепятствено през пространството.

Но съществува и един трети случай. В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство. И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи. И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето. С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества. И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото.

Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос. И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване.

Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало. И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята. Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето. Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.

Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас. Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.

Да, мои мили приятели, това обаче разширява погледа дълбоко в мировите връзки. Понеже, когато човекът минава през вратата на смъртта, той първо се е отделил от своето физическо тяло. Той живее в своята азова организация, в своето астрално тяло, в своето етерно тяло. Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза. Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен смисъл израства от него. Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо. Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека. Но при това има и нещо друго. Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.

Отначало е така - и такъв е също случаят, когато сме минали през вратата на смъртта, - че, когато сега възлизаме, когато минаваме през областта на Луната, лунните същества прочитат от нашето астрално тяло онова, което е било изживяно от нас в земното съществуване. При напускането на земното съществуване нас ни посрещат тези лунни същества и сега нашето астрално тяло, в което вече се намираме, за тях е като една книга, в която те четат. Те вярно си отбелязват това, за да го впишат в нашето ново астрално тяло, когато отново слизаме на Земята. След това от областта на Луната ние преминаваме през други области, през областта на Меркурий, на Венера и достигаме до Слънцето. В областта на Слънцето сега в нас оживява всичко онова, което сме преживяли, действали, направили в минали съществувания. Ние влизаме в съществата на висшите йерархии, в тяхната дейност, в техните дела и сега се намираме в Космоса. Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса. Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата. Когато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раждане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса. Ние ги изживяваме не като нещо, което е подчинено на физическите природни закони; тези физически природни закони ни се явяват като дребни произведения на човешкия дух. Ние живеем това, което става в звездите, като дела на божествено-духовните същества, включваме се в делата на божествено-духовните същества. Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.

Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили. След като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето. Тук отново биват развити сили, които усъвършенстват по-нататък сърцето. И след това човекът идва в онази област, в която той е докоснат от това, което можем да наречем земна топлина; там навън в мировото пространство няма земна топлина, там се намира нещо съвършено друго. Тук сърцето се приготвя в един трети етап. Силите, от които е приготвено сърцето, в посока към съзвездието Лъв отначало са чисто морално-религиозни сили; в нашето сърце тайнствено са вложени първо чисто морално-религиозни сили.

За онзи, който прониква в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите като безразлични, неутрални физически маси, без да вижда моралното, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили. И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими стадии. Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу. И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос.

Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част. Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими! Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване. Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното. Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.

Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.

А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос. Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.

И сега ние се научаваме да познаваме закономерните връзки, които съществуват между духовното и физическото, между душевното и духовното.

Ние срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят. Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели! Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти. Такива хора не могат да се потопят, не могат да се отдадат на съществото на другия човек, те нямат никакво разбиране за другия. Има обаче хора, които имат това разбиране. Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква пред нас. Не е нужно разказът за тях да бъде подробен, такъв човек може да употреби кратки характерни изречения за пълното обрисуване на една картина. Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване. Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.

И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост. Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят? Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.

Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят. През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.

И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят. Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен живот тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят. Това са душевни връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот.

Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън. Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин. Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.

Естествено неща, които се отнасят за духовния живот никога не бива да бъдат насилвани. Виждате ли, можем също да имаме случай, когато едно кармическо течение започва. Аз мога да започна в този живот с липса на разбиране: Тогава бъдещето ще сочи към тази липса на разбиране. Не трябва да се сочи само от настоящето към миналото. Ето защо ние можем само да кажем, че по правило, или когато има една кармическа заложба, е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа.

Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо.

И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища. Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си. Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно.

Утре ще продължим тези разглеждания.

[1] Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921). В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».