ОСМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 9 март 1924 година

Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти. По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството. В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т. н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.

Ако съществува само причина и следствие, няма никаква действителна връзка. Когато човешките души преминават от една прадревна земна епоха във винаги нови земни съществувания, тогава в развитието на човечеството се създава действителна връзка. Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни личности.

И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване. Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.

Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета. Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.

При шваба Фишер ние биваме доведени в миналото до най-близкото меродавно въплъщение - помежду може да има едно или друго несъществено, може да има дори по-кратко земно съществуване, но това сега не е важно, - в което е бил подготвен неговият настоящ земен живот, настоящ в по-широк смисъл, понеже той е починал още в края на 80-те години, - бил е подготвен кармически неговият последен земен живот. Това въплъщение се намира в осмото столетие след Р. Хр.. В това въплъщение ние го виждаме като принадлежащ към онези мавърско-арабски хора, които в това време са дошли от Африка в Сицилия, влезли са в боеве също и с онези хора, които от Север са дошли в Сицилия.

Същественото е, че тази индивидуалност, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общност от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.

Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е. всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите. Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби. И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.

Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.

От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот.

В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.

И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.

Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век. Той всъщност беше лишен, напълно лишен от възможността изобщо да узнае нещо за християнството.

Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.

Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да предприема това начинание. Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски носители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и носители на културата, познаващи Кабалата.

И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век. Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.

Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.

И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите. И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.

Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот. Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст. Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях. Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глупости и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа! Наистина това би било истинско социално дело, въпросният можеше да стане и кмет на Магдебург. И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора. Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид.

 Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване. Човек достига до тях.

Има един пример, една хубава картина. От едната страна се намират първокласните филистери, като например Дю Боа Реймонд, който казваше, че Гъоте трябваше да изобрази Фауст като кмет на Магдебург, да открие електрическата машина и въздушната помпа, да се ожени за Гретхен - нали, това са филистери от първа класа! Това е в подсъзнанието, понеже е налице една кармическа връзка. Те всички бяха маври, които бяха заедно с Фридрих Теодор Фишер. Той беше привлечен, той се чувстваше сроден и от друга страна не беше така, той междувременно беше докоснат от други течения, които отклониха неговата карма. И сега, когато първокласните филистери хвърляха своите снежни топки, той хвърляше обратно и казваше: - Нека някой направи една дисертация, например за връзката между подутините от студа на госпожа Христине фон Гъоте със символично-алегорично-митологичните фигури във втората част на Фауст. Нали, това е гениално филистерски, филистерство от втора класа.

Да се вземат тези неща с тяхното значение, е онова, което може да изведе от само интелектуалното и да го въведе в съзерцанието. Е, аз исках първо да ви дам една насока, как може да се разбере даден земен живот от предишен земен живот - към тези неща отново ще се върна.

От едно наистина огромно разтърсващо значение за мен е фигурата, която се е разхождала нагоре надолу в Щутгарт. Аз ви я описах: Чудно хубавите сини очи, червеникаво-кестенявата брада, така държаща ръцете си, този образ вече ви го описах. Това съзерцание, което сега ви описвам, беше налице, но физическата осанка на шваба Фишер, както той ходеше нагоре надолу из Щутгарт, не отговаряше на това, понеже за един окултен поглед той наистина не изглеждаше като прероден арабин. И аз постоянно се отказвах, понеже човек става - не бих казал скептичен, но просто недоверчив спрямо своите виждания. На човек му се иска те да се потвърдят по категоричен начин. Аз отново и отново отстранявах този образ, докато загадката се разреши по следния начин:

Този мъж - той и в тогавашното въплъщение беше мъж, - беше гледал на хората, които идваха от север срещу него, като свой идеал. В онова време съществуваше възможността човек да се влюби, да се загледа и идентифицира с даден човек, който особено му харесваше, тази възможност беше особено голяма. И така той получава своя образ от онези, срещу които беше водил война. Това беше, което после, както казах, даде разрешение на загадката относно неговия образ в последното му въплъщение.

Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии. Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.

Наистина обратно е положението, бих искал да кажа, по отношение съдбата на творбите на Шуберт след неговата смърт. При творбите на Шуберт, при неговите композиции беше така, че когато Шуберт почина, той много малко беше известен на хората. Минаха години и той стана все повече и повече известен, и вече през 70-те, 80-те години на 19-то столетие всяка година изваждаше на яве все нови творби на Франц Шуберт. Това беше интересно, защото след своята смърт Шуберт внезапно стана най-плодовитият композитор. Излизаха все нови творби от него. Хората постоянно се връщаха отново към Шуберт.

Когато обаче от живота на Шуберт през 19-то столетие духовно погледнем назад в неговия минал земен живот, тогава следите се изгубват. Човек не може лесно да го намери.

Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон фон Шпаун. И тази линия води назад също във времето на 8-и, 9-и век, но в Испания. Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици. В даден момент от своя живот той е трябвало да избяга от своето отечество и намира убежище точно при най-големите врагове на кастилското население от онова време, при маврите.

Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт. И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.

Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.

В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт. От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи.

На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.

Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща. Клюки бъбрят най-различните кръгове. Клюки се разменят даже и в най-различните кръгове на антропософите. Въпреки че от Коледното тържество насам трябваше да има едно ново течение, може да се констатира, че тук там все още се клюкарства и в антропософските кръгове, което е твърде излишно, а при известни обстоятелства би могло да стане даже неприятно и за самите бъбривци или бъбривки, това човек сам може да узнае. Но както казах, при съчиненията на Дюринг аз изпитах всички нюанси - да уважавам един човек, да го ценя, да го критикувам, да се ядосвам. Че при това положение човек би искал да погледне в основата поне на най-близкия минал земен живот, как се е развило нещо подобно, това лесно може да ви стане понятно.

Но и тук също не беше лесно - и аз не мога да премълча тези неща, - тук отначало също се явиха заблуждения. Когато човек предприема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления. Веднъж аз самият седях на масата на едно кафене в Будапеща, там бяха събрани прероденият Йозеф ІІ, Фридрих Велики, маркиза Помпадур, Сенека, херцогът от Райхщадт, Мария Антоанета, след това вечерта дойде още Венцел Кауниц. Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически личности. Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща. Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е. за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото. И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка.

Тогава направих следното. Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане. Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.

А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.

За мен беше нещо извънредно интересно. Във второто томче на Дюринговата книга за Юлиус Роберт Майер се намира една особена дума. Тук ние получаваме нещата нагледно! Като иконоборец Дюринг е имал особен начин да размахва сабята, тази своебразна крива сабя, която тогава постепенно се налагаше. Аз намерих едно съзвучие - нали, тук важното са действително образните подробности, - една дума в книгата за Юлиус Роберт Майер. Там има една глава, която се нарича: «Schlichologisches - промъкване дебнешком», промъкване дебнешком в германския университетски живот и т. н.! Там където има интриги, чрез които човек се промъква отстрани; промъкване дебнешком!

Също както по един изящен начин е образувал израза «интелектуалии» в съзвучие с «каналии», така той образува и израза «schlicholodisches - промъкване дебнешком». Той измисля най-разнообразните думи. Както казах, от такива привидно второстепенни неща можем да видим много. И колкото и парадоксално да изглежда, ние всъщност не можем да стигнем до взаимовръзките на различните земни съществувания, ако нямаме способността да виждаме нещо в симптомите. Онзи, който не може да заключи за характера на един човек от начина, по който той върви, от начина по който той стъпва с ходилата, той не може лесно да напредне в такива неща, каквито аз сега изнасям. Начинът, по който тази индивидуалност е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот.

И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.

Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците! Само че не винаги е така просто! Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар.

Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.

И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот. И в това той става истинен. И тогава той е онзи, който излага слепотата на модерния светоглед по един величествен начин.

Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество.

Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4]. Там става истина това, което иначе е лицемерие. Защото иначе хората твърдят: - Механизмът, материализмът на втората половина на 19-то столетие вижда! - Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп. И Дюринг го представя в неговата истина!

Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие.

Следващият път ще говорим по-нататък за тези неща.

[1] Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677.

[2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884. “Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882.

[3] Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател.

Людвиг Бюхнер, 1824-1899, лекар.

Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател.

Филип Шпилер, 1800-1879, физик.

Александър Виснер, издател на “Атомът или силовия елемент на посоката”, 1875.

[4] Готфрид Август Бюргер, 1748-1794. 152ff.