ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА

10 ноември 1923 г.

От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия. Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата.

Обаче спомнете си само за това, което аз казах вече във вчерашното разглеждане: Всичко минерално в човека трябва да бъде превърнато до състоянието на топлинния етер. Това значи: Всичко, което прониква като минерално вещество в човека, в човешкия организъм, трябва да бъде метаморфозирано, превърнато така, че поне за определено време да бъде чиста топлина, а именно да бъде едно с топлината, която човекът развива като собствена топлина над топлината на заобикалящата го среда. Дали приемаме една сол или нещо друго в нашия организъм, то трябва да приеме в нас по някакъв начин формата на топлинния етер, а именно да приеме тази форма, преди да бъде употребено в самия човешки организъм за неговото изграждане, за неговото формиране.

Когато следователно имаме някакъв минерал вън от човешкия организъм, и си представяме, че този минерал, внесен в човешкия организъм, просто се движи там и образува някоя част на неговите кости, на негови те зъби, и т.н., това е чисто безсмислие; напротив, това, което се явява отново там в човешката форма, трябва да е преминало първо в напълно летливата форма на топлинния етер и след това да бъде обратно превърнато в онова, като каквото се явява след това в живата форма на човешкия организъм.

Но с това е свързано още нещо съвършено друго; с него е свързано обстоятелството, че например нещо, което има твърда форма, което още в устата се превръща в течно състояние, бива изменено след това по-нататък до топлинен етер; приемайки в човека течната форма, то постепенно губи от своето тегло и става чуждо на Земята; и докато стигне нагоре до формата на топлинния етер, то е напълно готово да приеме в себе си духовното, което идва отгоре, което идва от мировите далечини.

Следователно, ако искате да си представите, как нещо минерално бива употребено в човека, Вие трябва да си кажете следното /нарисувано е/:  Тук е минералното; това минерално вещество влиза в човека. В човека то бива превърнато чрез течното вещество и така нататък до топлинния етер;  тук то е вече топлинен етер. Този топлинен етер има най-голямата склонност да приеме в себе си онова, което се влива лъчеобразно като сили от мировите далечини. Следователно то приема силите на Вселената. И тези сили на Вселената се оформят сега като духовни сили, които одухотворяват тук превърнатата в топлинен етер земна материя. И от тук вече след това с помощта на превърнатата в топлинен етер земна материя прониква в тялото онова, от което тялото се нуждае за своето изграждане.

Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество. Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи. Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно. Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.

Вземете следователно от една кост някаква част калциев фосфат, това не е в същност калциевият фосфат, който намират навън в природата или който произвеждат в лабораторията, а това е калциевият фосфат, който се е родил от това, което е било прието отвън и преобразено до формата на топлинния етер; този топлинен етер е приел в себе си космическите духовни сили и едвам след това е бил отново превърнат в земна материя, която вече е използувана в човешкия организъм. 

Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер. Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер;  то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.

Видите ли, нещо подобно може да настъпи например, когато човекът не е в състояние да доведе до летливостта на топлинния етер онова, което се явява в него минерализирано то е било първоначално органическо, което се явява в него минерализирано като захар. Тогава то се отлага в организма преди онова състоя ние, до което трябва да стигне, ако целият организъм трябва да участвува във всичко, което се намира в него, и се явява така лошата болест, наречена захарна болест, Диабетен меллитус. Следователно при всяко вещество трябва да имаме предвид, доколко човешкият организъм може да бъде в състояние да го доведе до състоянието на топлинния етер, когато например консумираме готварска сол или захар, при което тогава организмът, който е вкоренен на Земята, може да намери своята връзка с духовния Космос.

Всяко такова отлагане в човека, което след това остава непреработено, означава, че човекът не намира връзката с духовното естество на Космоса за съществуващите в него вещества. Това е, бих могъл да кажа, само едно отделно приложение на общото изречение, че онова, което влиза от вън в човека, трябва да бъде напълно преработено от него във вътрешността. И ако искаме да се грижим за здравето на един човек, ние трябва да се погрижим преди всичко за това, че в човека да не влиза нищо, което става такова, каквото се намира вън, което не може да бъде преработено и до най-малкия атом в човешкия организъм. Това се отнася не само за веществата, то се отнася например също за силите.

Външната топлина, топлината, която чувствуваме, когато хващаме нещата, външната топлина, която въздухът има, трябва да бъде преобразена, когато бива приета от човешкия организъм така, че, ако мога да се изразя така, самата топлина в човека да се намира на едно различно равнище от тази, която съществува навън. Ако обознача равнището на топлината, която външната топлина има, с това /нарисувано е/, то, когато бъде приета в нас, тя трябва да бъде превърната някак, така че навсякъде, където ние се намираме, във външната топлина, организмът да действува. Организмът трябва да действува също във всяко най-малко количество топлина.

А сега представете си, аз минавам през студенината и понеже студенината е толкова голяма, или понеже студенината съществува в подвижния въздух или във въздушното течение, аз не съм в състояние да превърна така бързо, колкото е необходимо, топлината на света в моя собствена топлина. При това аз стигам до опасността да бъда стоплен от топлината на света, както едно парче дърво или даже един камък, които биват затоплени отвън. Това не трябва да става. Аз не трябва да бъда изложен на опасността, да оставя да се влее в мене външната топлина както един предмет. Аз трябва да бъда в състояние във всеки момент да обхвана веднага от местата на моята кожа топлината и да я превърна в моя собствена топлина. Ако не съм в състояние да сторя това, явява се простудяването.

Този е вътрешният процес на простудяването. Простудяването е едно отравяне чрез външната топлина, която не е била превърната в собствена топлина на организма.

Вие виждате, всичко, което се намира навън в света, е отрова за човека, истинска отрова, и става използваемо за човека едвам благодарение на това, че човекът го усвоява чрез своите собствени сили. Защото само от човека отиват тогава по човешки начин нагоре силите до висшите йерархии, докато навън те остават при природните същества на елементите, при духовете на елементите. У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на висшите йерархии. Това може да се случи за минералното само тогава, когато минералното бъде превърната изцяло в топлинен етер.

Да разгледаме света на растенията.  Този свят на растенията има за човека нещо очарователно по най-разнообразен начин, когато човек започва да разглежда растителната покривка на Земята с очите на духа. Ние излизаме навън в ливадата или някъде в гората. Изравяме си ако щете едно растение с корените. Ако разгледаме това, което сме изровили, с очите на духа, ние имаме всъщност едно чудесно вълшебно съчетание. Коренът се разширява като нещо, за което можем в същност да кажем: то е преминало напълно в земното. О, един растителен корен, колкото по-брутално застава пред нас, той е всъщност нещо ужасно земно. Защото един растителен корен, особено, да речем, един цвеклов корен, ни напомня в същност винаги за един сит банкер. Да, така е, един растителен корен е така извънредно пълен, доволен от себе си. Той е приел в себе си солите на Земята и се чувствува така добре в това чувство, да е всмукал в себе си Земята. Между всичко земно не съществува нищо така по-доволно както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото естество.

Да разгледаме напротив цвета. Ние не можем в същност другояче, когато стоим срещу него с окото на духа, освен да го чувствуваме като наша собствена душа, когато тази душа храни най-нежните желания. Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа. И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата,  над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля.

Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното. Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят.

И когато след това идват по-късните цветя, да вземем веднага крайното, да вземем есенния минзухар, да, можем ли да гледаме с чувство на душата есенния минзухар, без да имаме едно чувство на срам? Не ни ли предупреждава той, че нашите желания могат да станат нечисти, че нашите желания могат да бъдат проникнати от най-разнообразните нечистоти? Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник. 

И така светът на растенията е всъщност външното природно огледало на човешката съвест. Не можем да си представим нищо по-поетично, освен да си представим този глас на съвестта разпределен във вътрешността и идващ като от една точка, освен да си представим този глас на съвестта разпределен върху най-разнообразните форми на растителните цветове, които говорят така нежно на душата ни по най-разнообразен начин. 

Светът на растенията е разгърнатата огледало на съвестта, достатъчно е само да знаем да гледаме този свят на растенията по правилния начин.

Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност.

И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.

Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.

Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди естеството на цветовете, на цветята. Така щото отделянето на Луната от Земята бе така да се каже един вид освобождение за растителното царство, едно истинско освобождение. 

Но при това трябва да имаме все пак предвид, как всичко, което е земно, произхожда от духа. През време на старата Сатурнова епоха нека вземем само описанието, което аз дадох в моята книга "Тайната Наука" -Земята беше напълно духовна, в духовно състояние, тя живееше само в елемента на топлинния етер, беше на пълно духовна. Земното естество се образува първо от духовното естество.

А сега да разгледаме растението. То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си. В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално. Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното. Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.

И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса. От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.

Аз излизам навън в ливадата. Гледам цветята, които я покриват,  как те се стремят към светлината. Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното.

Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете. Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу. Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението. Той се стреми нагоре.

Да, когато човекът е един упорит грешник, той иска също да си остане такъв. Коренът на растението, който, докато е обвързан за Земята, прави впечатлението на един сит банкер, щом човекът го консумира той веднага се преобразява и се стреми нагоре, докато онова, което е издигнало материята до светлината, цветът, трябва да остане долу. Така щото в това, което е корен при растението, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области;  в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата.

И така ние имаме странното, чудното зрелище, че, когато човекът консумира растението естествено не е необходимо той да консумира цялото растение, защото всяка отделна част на растението съдържа цялото растение;  както казах, разгледайте Гьотевото учение за метаморфозата, когато човекът консумира растението, то се превръща в него във въздух, в един въздух, който пристъпва по-нататък отгоре надолу като расте ние, което цъфти някак си отгоре надолу.

Във времената, когато хората са знаели такива неща чрез инстинктивното ясновидство, те са гледали растенията според тяхното външно устройство относно това, дали растенията са такива, че могат да бъдат нещо за главата на човека, дали са проявили силно още в корена, че имат копнеж към духовното. Тогава онова, което ние консумираме от тях, ще търси главата на човека по някакъв начин до пълното храносмилане и ще проникне до главата, за да се стреми там нагоре към духовния Космос и да намери необходима връзка с него.

При растения, при които съществува едно силно проникване с астралното както например при растенията с шушулкови плодове, там и самият плод ще остане в долните области, не ще иска да се издигне до главата , чрез това обаче прави съня тъп, а с това прави тъпа и главата, когато той се събужда. Питагорейците искаха да останат чисти мислители, те не искаха да вземат в помощ храносмилането при функцията на главата;  ето защо тяхното учение забраняваше да се яде фасул и подобните нему.

Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това,  което съществува в природата, отношението към човека и към това, което става в човека. Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като мисли, че растенията биват просто приети в организма. Но нищо не се само приема в организма, то бива из цяло одухотворено. То бива оформено в себе си така, че най-долната част се връща към на горната и най-горната към най-долната. Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване. И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.

От това обаче виждате, че човекът не носи в себе си нищо, което духът не прави, защото онова, което човекът приема в себе си като вещества, той трябва първо да му даде една форма, така че духът да има влияние върху него.

И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.

Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили. И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха. Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.

Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.

Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание. Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега:  какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?  И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода. Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя.

Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините.  Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна. Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.

Онова обаче, което аз исках именно да покажа, беше, че ние трябва да доведем минералните вещества в на шия организъм до формата на топлинния етер, за да могат те да приемат духовното;  след това човекът бива изграден от минералното, след приемането на духовното.

Когато човекът е още съвсем млад, казах аз, той няма още силата да доведе напълно минералното в себе си до формата на топлинния етер. То му е предварително изработено, когато приема в себе си майчиното мляко, в което е станало вече едно превръщане, благодарение на което после онова, което трябва да бъде превърнато в топлинен етер, може да бъде лесно превърнато; така че при детето консумираното мляко с негови те сили бързо се разлива към главата и от главата може да развие импулсите даващи форма. Защото цялата организация на детето изхожда от главата.

Ако човекът иска да си запази тези формиращи сили за по-късна възраст, той не ще постъпи добре, ако иска да подпомогне това чрез консумиране на мляко; защото онова, което при детето отива към главата и чрез съществуващите до смяната на зъбите сили в главата е в състояние да излъчва формиращи сили в цялото тяло, то не съществува вече при по-късния, при по-възрастния човек. Тогава целият останал организъм трябва да излъчва формиращите сили. И тези формиращи сили за останалия организъм, те могат да бъдат подпомогнати твърде особено в тяхната импулсивност, като човекът приема нещо, което действува различно от главата.

Видите ли, главата е затворена наоколо. В тази глава се намират детските импулси за формирането на тялото. В останалото тяло, там ние имаме вътрешностите, а формиращите сили са навън. /Нарисувано е./ Тук онова, което са формиращите сили, трябва да бъде възбудено отвън.  Когато внасяме в главата мляко, тези формиращи сили биват възбуждани, докато сме още дете. Когато не сме вече дете, те не съществуват вече там.  Какво трябва следователно да направим тогава, за да можем да възбудим тези формиращи сили повече от вън?

Видите ли, тук явно би било добре, ако бихме били в състояние да направим някъде отвън това, което главата прави във вътрешността като е затворена от черепа, ако бихме могли да извършим във външна форма това, което главата върши изцяло във вътрешността. Силите, които се намират там вътре, са добри за кон сумирането на млякото; когато млякото се намира там вътрешно в неговото етерно превръщане, тогава то дава една добра основа за това развитие на силите на главата. Ние трябва да имаме например нещо подобно като млякото,  което обаче не е изработено вътре в човека, а е изработено от вън.

Видите ли, в природата съществува нещо, което е една глава без череп, където следователно отвън действуват същите сили, които действуват вътре в главата, където те имат нужда от млякото, даже отново произвеждат млякото; защото детето трябва да превърне първо млякото в състоянието на топлинен етер и след това отново да го произведе. А една глава, която е отворена към всички страни, е пчелният кошер. Онова, кое то пчелите вършат, е всъщност същото нещо, само че във външния свят ние им даваме най-много една подкрепа с пчелния кошер, то е същото нещо, което главата върши във вътрешността, само че не е затворено, а действува отвън. И тогава в пчелния кошер имаме вече под външното духовно влияние същото не що, което имаме тук в главата под духовното влияние. В пчелния кошер имаме меда и го консумираме като по-възрастен човек; тогава той ни дава това, което сега трябва да даде повече от вън формиращите сили, същата сила и мощ, което млякото ни дава за главата през време на детската възраст.

Следователно, когато сме деца, ние доставяме пластичните сили от главата чрез консумиране на млякото;  ако в по-късните години се нуждаем от пластициращите сили, тогава трябва да ядем мед, и не е нужно да го консумираме в големи количества, защото важното е само, да имаме от него необходимите сили.

Следователно ние виждаме от външната природа, как трябва да внесем подпомагащи импулси за човешкия живот, когато разбираме напълно тази външна природа. И ако бихме искали да измислим една страна, в която има красиви деца и красиви възрастни хора, каква би трябвало да бъде тази страна? Това би трябвало да бъде една страна, в която тече мляко и мед! Вие виждате следователно, че едно старо инстинктивно виждане не без основание е казвало за такива страни, за които хората са копнеели: това са страни,  "където тече мляко и мед".

Такива прости думи съдържат извънредно дълбоки мъдрости и човек няма по-хубави изживявания, освен когато изследва истината с всички възможни усилия и след това намира някъде свещени думи на истината, които са пълни с дълбока мъдрост, както тези думи за страната, където те-че мляко и мед. Защото това е действително една рядка страна: там има само красиви деца и красиви възрастни хора.

Вие виждате, че за да бъде разбран човекът, това предполага да разберем първо природата. Разбирането на природата дава основата за разбиране на човека. И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.