Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.

GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Алтернативен линк

ОСМА СКАЗКА

5 ноември 1923 г.

Вчера аз Ви говорих за другата страна на природното съществувание, за съществата, които придружават като свръхсетивни-невидими същества съществата и процесите на видимата, сетивната природа. Едно старо инстинктивно ясновидство е виждало тези свръхсетивни същества на духовния свят, които стоят зад природното съществувание, виждало ги е както е виждало и сетивните.  Днес тези същества са се оттеглили така да се каже от човешкия поглед. Обаче фактът, че този народ на Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите /духовете на огъня/ не може да бъде възприеман както животните, растенията и така нататък на физическия сетивен свят, вината за това е на човека, който в настоящия момент на неговото земно развитие не е в състояние да развие своето душевно-духовно същество без помощта на физическото и етерното тяло. Именно в настоящото положение на земното развитие човекът е заставен да ползува своята душа с помощта на етерното тяло,  да ползува своя дух с помощта на физическото тяло. Физическото тяло, което доставя инструментите за духа, сетивните апарати, не е в състояние да се постави във връзка със съществата, които стоят на основата на физическия свят. Също така не може да се постави във връзка с тези същества и етерното тяло, от което човекът се нуждае, за да развие своята душа. Чрез това на човека се изплъзва, ако мога да се изразя така, в същност половината от заобикалящия го земен свят. Всичко, което включва онези същества на елементите, за които аз Ви говорих, му се изплъзва. До него не може да се добере физическото и етерното тяло, можем да добием една идея за това, което всъщност се изплъзва на съвременния човек, когато си изясним, що са в същност такива Гноми, Ундини и т.н.

Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши животни, на онези животни, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора. Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-старото земно същество, човекът,  е извършило по отношение устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета. 

Но Гномите са онези същества, които така да се каже допълват външно по духовен начин в света това, което липсва на този съвсем нисш животински свят стигайки нагоре до самите амфибии и риби, които имат само наченки на скелети особено рибите така че тези нисши животински степени стават едно цяло едвам благодарение на това, че съществуват Гноми.

И понеже отношенията на съществата в света са твърде различни,  между тези нисши същества и Гномите действува нещо, което аз вчера охарактеризирах като антипатия. Гномите не искат да станат като тези нисши същества. Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко,  което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това,  той веднага би загинат от своята сънливост.

Съществува една германска поговорка, която произхожда от много старо време и изразява много добре това свойство на Гномите, да бъдат постоянно внимателни. Казва се: Бъди внимателен като един дух от приказките. И такива духове от приказките са именно Гномите. Следователно когато искаме да предупредим някого да бъде внимателен, ние казваме: Бъди внимателен както един Гном. Този Гном е действително едно внимателно същество. Ако бихме могли да поставим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа.

Освен това свойство Гномите имат и другото, че те са изпълнени от един непобедим потик за свобода. Те малко се грижат така да се каже едни за други и с тяхната внимателност се отдават в същност само на другия свят, на заобикалящият ги свят. Един Гном малко интересува друг Гном, обаче тях ги интересува особено много всичко, което се намира иначе в този свят, в който живеят, който се намира около тях.

Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми.  Достатъчно е само да си спомните за това,  което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.

Но човекът е така да се каже предпазен за обикновеното съзнание да вижда неподготвен тези неща, защото би се изплашил извънредно много. Защото във формата, в която се явяват там, те образуват фактически копия на всичко това в човека, което работи в този човек,  като разрушителни сили. Човек би възприел същевременно в своето същество всичко това, което работи като разрушителни сили в него, което непрестанно разгражда. И ако човек би ги възприел неподготвен, тези Гноми биха били истински символи на смъртта. Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението,  Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.  Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества,  които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това.  Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах. От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.

И за виждането, за възприемането на тези същества от обикновеното съзнание, отново тялото е това, което съставлява едно препятствие за човека. То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-висшите животни.

Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.

Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни,  които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята. Това, което свързва Силфите със Земята, това е птичият род. На птичия род дължат те своя Аз, поне съзнанието за своя Аз.

Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.  Обаче тези Силфи биха приели за него една странна форма.

Те биха се представили така, като че Слънцето би искало да изпрати нещо, но би искало да изпрати нещо,  което всъщност действува трудно върху човека, което по определен начин приспива духовно човека. Ние скоро след това ще чуем, защо случаят е такъв. Въпреки това, ако човекът би възприемал немаскираното съновидение на събуждането, той би видял в него нещо като пърхане, като живо пърхане на светлината. Той би чувствувал това неприятно също поради факта, че крайниците на тези Силфи един вид го уплитат, обвиват го с тъкан. Той чувствува така, като че светлината би го обграждала, би го обхващала от всички страни, като че светлината би била нещо, което го напада, против което той е извънредно чувствителен.  Може би човекът би чувствувал тук и там това като едно галене на светлината. Но във всички тези неща аз искам само да Ви намекна, как тази носеща, напипваща светлина идва всъщност към човека във формата на Силфите.

И когато стигнем след това до духовете на огъня /Саламандрите/,  при тези духове на огъня положението е такова, че те образуват допълнението към прелитащата природа на пеперудите, към летливата природа на пеперудите. Пеперудата развива така да се каже сама колкото е възможно малко от нейното физическо тяло, от същинското физическо тяло.  Тя го оставя да бъде толкова тънко, колкото е възможно повече. Напротив тя е едно същество на светлината. Духовете на огъня се представят като същества, които допълват тялото на пеперудата, така щото можем да получим следното впечатление. Когато от една страна виждаме една физическа пеперуда и уж си я представяме съответно увеличена, а от друга страна виждаме един дух на огъня тези същества са рядко заедно, а само в случаите, които аз Ви описах вчера, тогава имаме чувството, ако слепим заедно тези две същества, тогава получаваме нещо подобно като един крилат човек, действително един крилат човек. Трябва само да увеличим съответно пеперудата и да намерим духовете на огъня приспособени към величината на човека, тогава получаваме нещо такова като един крилат човек. 

Това отново Ви показва, как духовете на огъня са в същност допълнението на тези животински същества стоящи най-близо до духовното. Те са така да се каже допълнението надолу. Гномите и Ундините са допълнението нагоре, към страната на главата. Силфите и Саламандрите са допълнението на птиците и пеперудите надолу. Следователно трябва да свързваме Саламандрите с пеперудите.

По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня,  защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е. да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.

И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си,  как протичат мислите. Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека;  те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината,  която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк". Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.

Както виждате, тези неща имат вече едно дълбоко реално значение. Те имат обаче едно дълбоко реално значение също и иначе за човека.

Вземете Гномите и Ундините. Те се намират така да се каже в света, който граничи със света на човешкото съзнание; те се намират вече отвъд прага. Човешкото съзнание е предпазено, е устроено така, че да не вижда тези същества, защото не всички тези същества са доброжелателни. Доброжелателни същества са онези, които аз описах вчера, които например работят по най-различен начин в растежа на растенията. Но не всички са доброжелателни същества. И в момента, когато човек прониква в света, в който действуват тези същества, там не се намират само доброжелателните, а има и зложелателни. И тук първо човек трябва да си със тави едно схващане, едно разбиране, кои от тях са доброжелателни и кои зложелателни. Това не е така лесно. Вие ще разберете това от факта, как аз трябва да Ви опиша зложелателните. Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство;  обаче зложелателните искат постоянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство. Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.

Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека. Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните. Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен. Например спиритистите никога не могат да сторят това. Навсякъде се намират клопки.  Някой би могъл сега да каже: Защо съществуват въобще тези зложелателни Гноми и Ундини, щом те предизвикват паразитни същества? Да,  ако те не съществуваха, тези същества, тогава човекът не би могъл да развие в себе си силата да развие своята мозъчна маса. И тук стигаме до нещо, което има извънредно голямо значение.

Искам да Ви скицирам това схематично. Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръден,  следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ;  тук горе стават отново процеси. Ако вземете заедно процесите, които стават там долу, там съществува главно един резултат, който в обикновения живот бива презиран: това са отделителните процеси отделения чрез червото, отделения чрез бъбреците и т.н., всички отделителни процеси, които се изливат надолу. Тези отделителни процеси се разглеждат най-много именно като отделителни процеси. Обаче това е едно безсмислие. Не става отделяне само затова, за да бъде нещо отделено от организма, а в същия размер, в който се явяват продуктите на отделянето, в долния човек се явява нещо духовно подобно както горе е физически мозъкът. Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие. Става отделяне затова, защото нещата преминават в духовното. Горе процесът бива завършен. Там се образува физически това, което долу е само духовно. Горе имаме физически мозък, долу имаме един духовен мозък. И ако бихме подложили на един по-нататъшен процес това, което бива отделено долу, ако бихме продължили да го преобразуваме, тогава последната метаморфоза би била предварително човешкият мозък.

Масата на човешкия мозък е един развит по-нататък продукт на отделянето. Това е нещо, което е извънредно важно например също в медицинско отношение и което лекарите в шестнадесетото и седемнадесе-тото столетие са знаели.  Без съмнение, днес се говори по един много отрицателен начин, и това се върши с право по отношение на някои неща, говори се много отрицателно за старата "Аптека за мръсотии". Но това се върши именно защото не се знае, че в мръсотиите /изпражненията/ се намират така наречените мумии на духа. Естествено това не трябва да бъде един апотеоз на онова, което в последните столетия е фигурирало като "Аптеки на мръсотиите", но аз обръщам вниманието върху много истини, които имат една такава дълбока връзка, каквато е тази, която току що изнесох.

Мозъкът е напълно една по-висша метаморфоза на продуктите на отделянето. От тук връзката между болестите на мозъка и болестите на червата; от тук също връзката на лечението на болестите на мозъка и болестите на червата.

Видите ли, чрез съществуването на Гномите и Ундините имаме един свят, в който могат да живеят Гноми и Ундини и благодарение на тях съществуват силите, които без съмнение могат да произведат паразити от долния човек, които обаче същевременно са причината продуктите на отделянето в горния човек да бъдат метаморфозирани в мозък. Ние не бихме могли да имаме никакъв мозък, ако светът не би бил устроен така, че да могат да съществуват Гноми и Ундини.

Това, което важи за Гномите и Ундините по отношение на разрушителните сили разрушението, разграждането изхожда тогава също от мозъка, то важи за Силфите и Саламандрите /съществата на огъня/ по отношение на съграждащите сили. Отново добрите Силфи и Саламандри се държат далече от човека и животните и се занимават с растежа на растенията по начина, както аз Ви описах това; но съществуват също и зложелателни Силфи и Саламандри. Тези зложелателни Силфи и Саламандри донасят преди всичко това, което съществува в горните области на Земята, в областите на въздуха и на топлината, донасят го долу във водните и земни области.

И ако искате сега да проучите, какво става там, когато например Силфите донасят от горните области в долните области на водния и земен елемент това, което принадлежи на горните области, тогава насочете Вашето внимание към растението Беладона /старо биле/. Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.

Тук имате това, което можем да наречем едно разместване на сферата. Горе е правилно, когато Силфите развиват техните прегръщащи, обвързващи сили, както аз описах това по-рано, когато човек бива формено опипан от светлината защото от това се нуждае светът на птиците.

Обаче когато Силфата слиза долу и употребява това, което би трябвало да прилага горе, когато тя употребява това долу върху света на растенията, тогава се ражда една остра растителна отрова. Паразитни същества чрез Гномите и Ундините, чрез Силфите отрови, които представляват дълбоко проникналото в Земята небесно естество. Когато човекът или някои животни ядат Беладона, която изглежда като една череша, само че се крие вътре в чашката плодът на Беладоната е притиснат надолу, от самата форма на Беладоната може да се види това,  което аз току що описах, когато човекът или някои животни ядат Беладона, те умират от това. Но вижте дроздовете, косовете: те кацат на Беладоната и имат от нея най-добрата храна на света. В тяхната област принадлежи това, което се намира в Беладоната.

Едно странно явление е, че животните и хората, които са тясно свързани с техните долни органи, приемат като отрова това, което на Земята е покварено в Беладоната, че напротив такива представителни птици като дроздовете, които трябва да имат чрез Силфите по духовен начин това и те го имат също чрез доброжелателните Силфи, че те могат да понасят отровата на Беладоната, макар и това, което се намира там горе в своята област, да е било пренесено долу.  За тях е храна това, което е отрова за свързаните повече със Земята същества.

Така Вие добивате един възглед за това, как от една страна паразитното естество се стреми нагоре чрез Гномите и Ундините към другите същества, как в същност отровите капят отгоре надолу.

Когато напротив съществата на огъня /Саламадрите/ се проникват с онези импулси, които принадлежат в областта на пеперудите, които са много полезни за пеперудите за тяхното развитие, и пренасят тези импулси долу в плодовете, тогава се ражда например това, което в редица бадеми имаме като отровни плодове. Тук тази отрова бива пренесена чрез дейността на съществата на огъня в плодовете на бадема. И отново плодът на бадема не би могъл въобще да се роди, ако от същите същества на огъня не би било изгорено по добър начин това, което ядем при другите плодове. Разгледайте бадема. При другите плодове имате в средата бялата ядка и около нея месото на плода. При бадема имате в средата ядката и около нея месото на плода е изцяло изгорено. Това се получава от дейността на съществата на огъня. И когато тази дейност се изражда, тогава това, което съществата на огъня вършат, не е вработено само в кафявата бадемова черупка, където още може да бъде от добро естество, а от това, което трябва да създаде само черупката, нещо преминава навътре в бялата ядка на бадема и плодът на бадема става отровен.

Така Вие имате една картина на това, как тези същества, които живеят в един свят граничещ,  непосредствено с физическия свят, когато изпъл-няват своите импулси стават носители на паразитните същества и на отровите, а с това стават носители на болестите. По този начин става ясно, доколко човекът като здраво същество се издига над сферата на това, което може да го обхване като болест. Защото това е свързано с развитието на зложелателното естество в тези същества, които от друга страна трябва да съществуват, за да направят възможно цялото изграждане, растежа и разцъфтяването на природата и отново нейното разрушение.

Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива. Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека. Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира. И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили. И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше:  Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините. Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.

Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с животинския свят. Навсякъде съществата от отсам прага действуват в съществата от отвъд прага, съществата от отвъд прага върху и в съществата от отсам прага, и т.н. И само когато познаваме живото съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят. И познанието на свръхсетивния свят е много, много необходимо за човека, защото в момента когато минава през вратата на смъртта, той няма вече около себе си сетивния свят, а там започва да бъде негов свят другият свят. В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят;  ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината,  в пеперудите, ако не е научил да чете в тези животни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане. Но това, което ние виждаме от тези същества, е всъщност навсякъде тук между раждането и смъртта само,  бих могъл да кажа, бруталната гъста част. Това, което принадлежи към него от свръхсетивното, ние се научаваме да го познаваме, когато се пренесем с нашето разбиране в този свръхсетивен свят.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder